Бали и островите Флорес, Ринча и Комодо (Индонезия)

Отдавна не бяхме ходили към някой земен Рай. Днешният пътепис ще води до едно такова място – Националния парк Комодо в морето Флорес. Наш водач ще бъде Мария. Приятно четене:

Бали и островите Флорес, Ринча и Комодо (Индонезия)

Преди 3 години един австралиец ми сподели, че след като видя Бали, няма да поискам да отида никъде другаде. Това е достатъчно да разпали любопитството ми. И след като отделих достатъчно време на Западното полукълбо, се амбицирах да осъществя поредната си мечта-да видя Острова на боговете. Наричат Бали остров на хилядата храма. Според мен са около 2000. Във всяко село има по 2-3. Балийците са много интересен народ-в границите на Индонезия са запазили своята култура, бит и религиозност. Всяка сутрин благодарят на боговете, че са живи и само този факт ги кара да си свиркат или направо да си пеят. Пееха всички-от охранителя на хотела ни до капитана на гемията ни в морето на Флорес-усмихнати, благодушни и добронамерени.

Туризмът за Бали

е от фундаментално значение за прехраната на местното население, което е около 2, 5 милиона и непрестанно нараства. Оризищата-главният селскостопански продукт- не са в състояние да ги изхранят. Въпреки че са известни с отзивчивостта и гостоприемството, повечето балийци работещи в сферата на туризма, са доста обиграни в пазарлъка и изкарването на бакшишите с усмивка.

Но да се върна на духа-на всяко кътче, което се сетите, има олтар на божество. Каменните статуи са бизнес-край пътищата има огромни пространства-магазини на открито, в които се продават всички възможни атрибути за създаването им. Толкова голямо значение на смъртта като ново начало и празник не съм срещала никъде. Случайно присъствах на две церемонии по кремиране. Хората бяха усмихнати, изглеждаха щастливи. Шествието, начело с жените, които носят даровете за мъртвите върху главите си, спира уличното движение за около 15 минути. Попаднали в задръстване, присъствахме неволно и на самата кремация. Когато видиш такова нещо с очите си, мирогледът претърпява някакви необясними протуберанси, нещо в теб избухва като свръхнова и ти вече не си същия. Даровете, обикновени панички от листа, в които има ориз, цвете, бонбон и димяща пръчица се поднасят всяка сутрин и вечер. Това е съпроводено със специален кратък ритуал и молитва. Дали е кухня, бръснарница или суперлуксозен хотел, ритуалът не се променя и не подлежи на обсъждане.

Въвлечени в развлекателната индустрия, наречена турове по интереси, се "обзаведохме" набързо с гид, кола с климатик и стриктно разписание за 4 дни наред. Програмата ни е почти задължителна и включва всички национални туристически обекти. На 2-3 пъти се опитах да споря с гида ни, опитът беше напълно неуспешен по 2 причини-първата, че съм жена, а втората, че , ако не изпълни програмата, може да не получи бакшиш. Вратата на колата никога не се отваряше за мен, а само от страната, от която е решил да се качи мъжът ми. С мен мъж трудно се отпускаше да разговаря, ако преди това не  е получил с поглед одобрението на Биг боса. Но, когато в ресторантите няколко пъти се опитаха да ми поднесат сметката, изригнах като местните вулкани. . .

и отлетях за Комодо, да плаша динозаврите.

Комодо е една грандиозна пи-ар кампания с цел поминък на местното население на островите Флорес. Гущерите са полуопитомени, някой единичен екземпляр, побъркан от жега или хормони, може и да се е зареял в свободния свят, но останалите хитруват и стоят до храната. Авантюрата по море си заслужаваше най-вече заради природните красоти и усещането да спиш в гемия, насред нищото. А дотам се стига със самолет-маршрутка, който, излитайки от Бали, има кацания на три острова, отдалечени по на 1 час полет един от друг. Полетът е веднъж дневно, така че е невъзможно да начешеш любопитството си само за ден.

На Бали животът ври и кипи денонощно,

не можеш да скучаеш. Не, защото не ти се иска, а защото никой просто не те оставя. Измислени са и са пуснати успешно в ход всевъзможни рекламни трикове с примамливи оферти за всякакви удоволствия и релакс. Естествено, на първо място са многобройните салони за спа-процедури и масаж, които са се пръкнали буквално през 5 метра. Степента на лукс и предлагани услуги, разбира се, варира за всеки джоб. Привлечена от предложението на нашите домакини в хотела, се възползвах от пълната 3-часова процедура. Това беше първият балийски масаж в живота ми, съчетан с музико- и ароматерапия. Приятно е, но няма да ми липсва.

Храната! Другата ми слабост

- опитахме балийска, индонезийска, тайландска, китайска кухня. Вкусно, питателно, здравословно и. . . много лютиво. Лютиво, ама вкусно!

Движението е необяснимо за европееца

- потоци, ята, урагани от моторчета, които имат право да се придвижват и по тротоарите в случай на задръстване. Но така и не видях нито една катастрофа, за щастие! Далеч съм от представата си за първопроходец-толкова много българи вече са били на Бали. Само в нашия самолет , излитащ от Куала Лумпур на отиване, бяхме 16 българи, разпределени в три групи, непознаващи се помужду си. На връщане пътувахме с друга семейна двойка. При цялото българско "нашествие" е доста странно, че в нет-а намерих само четири пътеписа. Това е и една от причините да напиша и споделя впечатления. От практическа гледна точка е полезно да се знае, че най-добрият курс за валутна обмяна е в магазините на "Кодак", че плажовете на Бали на са като на Златните и е рядкост да видиш шезлонги покрай морето. Полезно е да се избягва happy-hour-а, тъй като се опитаха да ни пробутат кофти алкохол. А, да! И най-важното-всички балийци с раждането си получават по една безплатна абонаментна карта за целодневна и целогодишна доживотна сауна, което бързо разделя нас, европейците от мечтите ни за живот на някой топъл остров.

За балийците, Бай Ганьо и другите рускоговорящи

Когато срещнете двуного с дълбоко изрязан потник, рекламиращ местната бира "Бинтанг", небрежно закриващ едро нанесените татуировки, бъдете сигурни, че

това е Джон от Пърт.

Понякога Джон се разхожда и със самата бутилка в ръка, раздаващ го много easy, което е доста глупаво предвид факта, че живителната течност достига температура на кипене точно 2 минути след като е извадена от хладилника. За австралийците Бали е нашият Сл. бряг или Златни пясъци. Единственото, което ги привлича, е евтинията. Бирата в магазина е 2 лева, а в ресторантите-3. Можеш да си наемеш квартира и за пет долара на месец, особено във вътрешността, в района на Убуд. Те не правят снимки, не купуват сувенири и не хвърлят монети в езерце, за да се върнат. Знаят си, че след 6 месеца отново са тук. Обикновено отсядат за по 3-4 дни, колкото да изкарат по-дълъг уикенд. Шумни, весели, леко дразнещи, чувствайки се като домакини на тази мини-Австралия. Има и доста изпаднали типове, които очевидно не могат до долетят обратно до дома поради липса на средства. Един такъв небрежняк, готин и леко отнесен като Хю Грант, ни пресреща на летището на Лебуан Баджо на връщане от Комодо, с печален израз, скръбна полуусмивка и мъжка сълза в ъгълчето на дясното око, съобщавайки ни на входа, че всички полети за Бали от предишния и същия ден са отменени, и хората стоят  и не знаят как да се придвижат. В същия момент нашият гид Джос проверява и се оказва, че с нашия полет няма и никога не е имало проблем. Склонна да се поддавам на клишета и да изпитвам безгранично доверие към човек от моята раса, все пак обхождам с поглед всички зали на летището/те са общо 2/ и не виждам нито измъчени и полузаспали физиономии, нито налягали по пода, сред бутилки минерална вода и еднократни одеяла изнемогващи пасажери. Врътваме гърбовете си и отиваме да пием бира, нищо, че е 8, 30 сутринта. Този човек с приятелчето си стояха на летището до излитането ни с раниците си. Така и не разбрах дали са отлетели към Сидни. Още ги мисля. . .

Балийците са друго тесто хора.

Първото е диалекта - не могат да произнасят "Ф". Когато казвах на шофьора ни, че искам някъде да пия кафе, той питаше- Копи? , и аз все отговарях-Да, бе, пейст! Лесно свикваш, че 15 е пиптийн, но вярна на байганьовското родилно петно, едва не направих скандал, объркана точно от този фъфлещ звук. Още при пристигането ни в хотела, любезните домакини ни информираха, че имаме право на "три масаж" и трябва веднага да уточним часа. Поблазнена от перспективата на толкова гратисно предложение, пробутах и другаря Беров да се възползва от него и така да утилизираме първите 2 масажа. Не исках да приема, че девет часа от живота ми могат да бъдат прекарани, накисната в олио и намазана със слузести соли. Възползвахме се от тази блага за душите и телата ни отмора, като не забравях, че трябва да си запиша час и за третия масаж. Изчаках ден, два, три, но покана не идваше. На четвъртия ден , леко напрегната слизам на рецепцията и с тон, нетърпящ възражение/на повечето от вас-странно познат/, започвам отдалече. -"Тъй и тъй имаме три масажа, с мъжа ми използвахме два. Таа, какво става с третия? -Отговарят ми с усмивка-"Всичко е allready, madam! " И така- три пъти. Сядам ядосана на бара, поръчвам една бърза бира и в този моменто-OMG! ми просветва, че всъщност "three" е "free" и се изчервявам тайно, запазвайки имперско хладнокръвие.

За рускоговорящите?

Те са навсякъде-избират скъпите хотели и скъпите забавления, изобщо местата, където може целият останал свят да ги види, чуе и забележи. За себе си знам, че съм най-лошо говорящата английски туристка на света, но не би ми минало през ума да си водя гид с руски, за да ми превежда на всяка крачка, да ме придружава по летища и спа-процедури, защото изобщо не мога да отлепя дума на друг език.

Втори ден на Бали.

Отседнали сме в малък хотел в Кута и неуспешно претърсвам за хиляден път рекламни брошури с предлаганите турове, най-важният от които е експедицията до Комодо. Седнали на бара до рецепцията, омаломощени от изгарящата жега и спиращата дъха влажност, в един от онези моменти, в които ти се иска да си съблечеш кожата и да останеш "само по парфюм", като дух от бутилка изниква Еми, една от приветливите рецепционистки. "Вие не искате ли да се поразходите малко из острова? " и подава лист с десетина полу- и целодневни турове. Цените са приемливи -от 25 до 40 долара на човек дневно , в зависимост от програмата и включените обекти. Набързо постигаме консенсус, програмата за следващите 4 дни е попълнена изцяло, когато аз плахо питам-"А Комодо? ", "Разбира се, имаме и Комодо! "Следва кратък спор и опит за пазарлък от моя страна, изключително дилетантски и неуспешен, но вече имаме разписка за платената сума и ни остава да изчакаме заветния ден за лов на динозаври. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Националният парк Комодо включва островите Флорес, Ринча и Комодо.

До него се стига с витлов самолет-маршрутка. Защо маршрутка? Защото полетът обслужва 3 острова, първото кацане е нашето-на Лебоан Баджо, малко рибарско селце в северозападната част на Флорес. Там ни посреща Джос-местно момче и наш гид. С кола стигаме до пристанището и след обещанията, че ще спим на "кораб" и че ще бъдем настанени в самостоятелна каюта, очаквам да разпозная сред стотината рибарски гемии някой свръхлуксозен скутер или яхта с италиански дизайн, но. . . "Мадам, ето, заповядайте! "Рибарската лодка с двама капитани се полюшва лекичко и ни очаква. Посрещането на борда включва обилен обяд, приготвен зад рубката-вкусен, местен и питателен.

Пътуването до Ринча

е около 2, 5 часа, през които не можем да отлепим поглед от невероятната, почти извънземна красота. Това е моята Пандора! -възкликвам и напълно забравям за притесненията относно комфорта, който очаква всеки среден европеец. Морето е спокойно, водата изглежда изумрудена, бризът обсипва устните ти с романтика и сол. Неусетно пристигаме на Ринча, на кея ни посреща първият комодски варан-бебе на 2 месеца. Слизайки на сушата ни полъхва горещина на пещ, вятърът е утихнал и ни се иска да спрем калорифера поне за малко, но. . . бързо забравяме мрънкането, навлизайки в селцето на рейнджърите.

Плащаме чинно таксата за входен билет и официалното дарение за развитието на парка, Джос ни запознава с рейнджъра-симпатичен чичко, който е завършил семестриално НАТФИЗ. И започва представлението! Избираме среднодългия маршрут, рейнджъра ни води, въоръжен с двузъба сопа, ние след него притичваме с щракащи фотоапарати. В гората е тихо и спокойно, показва ни що е то фикус, орхидея и изкопани ямички, в които женските мътят по няколко месеца, съпроводено с обилно инфо за канибализма, жестокостта и изяждането на бебетата от родните им майки, които не ги разпознават.

Разминаваме се с двойката набори от Русия, с които сме се засекли на летището, и които вече стенат, пъшкат и са готови да обявят трета световна война, защото не са видели нито един гущер още. Нито един "свободен гущер" имам предвид, защото едрите мъжкари са "приютени" под колибите, в селцето, където си чакат обяда и вечерята, лениво помръдвайки само клепачи на жегата. И в този момент нещо вляво прошумолява и

излиза Той - тийнейджър, дълъг около 1, 50 метра,

който иска да се шмугне отново в гората. Рейнджърът го подгонва и насочва към пътеката, аз се спускам подире му. Признавам-бърз е, усилвам темпото до лек тръс и успявам да заснема десетина кадъра. За да го върне обратно и задържи още малко при нас, чичкото със сопата му подхвърля каскета си  и го уцелва по муцуната. Каскетът първо е опитан с език, дълъг около 80 см, сръфан, ударен три пъти в земята и захвърлен като ненужен парцал. За това си лошо поведение получава удар  с камък по гърба-звукът от удара е като в скала. Връщаме се по обратния път-доволни, превъзбудени, щастливи. Видели сме едно от чудесата на света, което за съжаление не успя да попадне сред новите  7, както и нашите Белоградчишки скали. Мъката ни на родолюбци от този факт е напълно споделена от Джос, който се тюхка и пита-"Няма ли да има ново гласуване? "

[caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Да подгоним динозавъра ;-)"][/caption]

Връщаме се на нашата лодка и

отплуваме към Острова на прилепите, по средата на обратния път към Флорес.

Мангрови дървета, приютили стотици хиляди птици, които всяка вечер на залез излитат, образувайки километрично ято като магистрала, отправяйки се за вкусна вечеря с манго, авокадо и прочие деликатеси на Флорес. Акостираме на около 500 метра от птичия остров до друго малко такова островче с дребна ивица златожълт пясък. Питам за разрешение да се гмурна и след 2 минути съм вече във водата, с температура и вкус на борш. Остров за двама! Играем си като деца, отмивайки толкова жега, пот и адреналин от телата и душите си. Но, време е за батманите! Обратно на борда и ново хвърляне на котва-сега сме на около 80 метра от мангровата гора. Появява се първият прилеп, следват го трима, стават десетина и изведнъж цялото небе е обсипано само с прилепи. . . Времето е спряло, тишината е почти непоносима, залезът е като на рекламна картичка-толкова наситен сюрреализъм не ми се случва често. . . . И, ето, дойде време за вечеря и сладки приказки. Питат ни-кога ще спите? Ние увъртаме от неудобство, но дрямката се засилва. Екипажът се втурва и прави спалня като на младоженци в меден месец. Къде? Естествено на пода, Джос- в краката ни, капитанът- в рубката, а помощникът му-на покрива й.

Рано сутринта ни събужда проливен дъжд, наблюдаваме приказния изгрев и бавно се прощаваме с нашите домакини, с обещанието непременно да се върнем някой ден и да разкажем на всички приятели в България за тяхната островна райска Пандора.

Край

Автор: Мария Найденова

Снимки: авторът

Още пътеписи от близки места:

1. Из ЮИ Азия (12): Индонезия – о-в Бали
2. Из ЮИ Азия (13): Индонезия — о-в Бали — продължение
3. Из ЮИ Азия (14): Индонезия — о-в Бали — продължение
4. Бали и Сингапур /част 2/: Бали – слънчевият остров
5. Бали – необятна красота
6. До Сингапур, Бали и Куала Лумпур(2): Остров Бали – екзотика и бедност
7. Бали и Сингапур /част 1/ „отлитаме“
8. Из ЮИ Азия (11): На път за Индонезия
9. Бали и Сингапур /част 3/: Чудото Сингапур
10. Перу (2): Из островите на езерото Титикака
11. Островите Росарио, Колумбия
12. До Сингапур, Бали и Куала Лумпур(1): Сингапур през погледа на един зъбодоктор

Прочети цялата новина

Свързани новини: