Със закъснение от 2 или 3 седмици снишилият се български главнокомандващ Първанов най-после се обади и съзря години закъснение на “истинския международен натиск” срещу Кадафи, който не бил закъснял само с 2 или 3 седмици, а с години. Ето “шедьовъра”, публикуван в сайта му, който се осмелявам да репликирам в скоби: Позиция на държавния глава [...]

Домът ми е там, където са хората, които ме обичат.
A какво, ако са на няколко места? :)

Френски  самолети Dassault Rafale  нанесоха удари по позициите на либийската армия около Бенгази. От базата в Тулон спешно е прекъсната годишната поддръжка на самолетоносача “Шарл де Гол”, който се очаква да поеме към бреговете на Либия в близките 24 часа. В Триполи поддръжници на Кадафи със жените и децата си изградиха жив щит около резиденцията [...]

20:22

6 канадски и 6 датски самолета са се отправили към общата база на НАТО в Сицилия. В готовност за нападение върху Либия.

20:11

Край град Мисурата се водят боеве.

20:05

Бе създадена Wikipedia страница за Мохамед Набус, основател на първата частна телевизия в Либия, започнала излъчване в Бенгази – Al Hurra. Тя стартира излъчване с цел да показва случващото се в Либия и развитието на бунта срещу Кадафи.

Мохамед Набус бе застрелян на 19 март от войници на Кадафи при атака над Бенгази.

20:00

Съобщава се, че Кадафи скоро ще говори по националната либийска телевизия.

Също така, испански и италиански самолети скоро ще бъдат разположени около Либия.

19:53

19:44

- Френският самолетоносач “Шарл дьо Гол” се е придвижил от международни води към бреговете на Либия. Според френски източници ще е в готовност за експлоатация до 48 часа.

Според SBZ news, ударените танкове са 4: (потвърдено е от Al Jazeera)

19:35

- Първият удар по силите на Муамар Кадафи е факт – френски самолет е ударил танк в покрайнините на Бенгази.

- Опасност при атаките – силите на Муамар Кадафи използват живи щитове от жени и деца, за да се предпазят от ударите на френските и британските сили.

Intidar Twitter Updates for Libya

Франция и Обединеното кралство, са двете въздушни сили, които евентуално ще са гръбнака на военните действия срещу Либия. Канада ще участва с шест CF-18, както и Норвегия, а Дания и Белгия ще изпратят свои F-16. Испания ще осигури бази за авиацията. Италия ще приеме самолетите на свои летища включително и на Sigonella (Сицилия) без да [...]

София // ANNO2011-03-13

Дипломатически успех на Франция и Великобритания в ООН, но на каква цена? От петнадесетте членове на Съвета за сигурност, десет са одобрили проекта на британско-френската резолюция и пет се въздържаха. Бразилия, Русия, Китай, Германия и Индия! Това “въздържали се” следва да се разбира като противопоставяне на военните действия, без риск да изглежда като подкрепа за [...]

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ В България скандалите, свързани с компромати срещу водещи фигури от управлението на ГЕРБ, които се развиваха през последните повече от два месеца, очевидно бързо заглъхват. По всичко личи, че от около седмица насам общественото внимание все повече се фокусира върху икономическата среда в страната – най-вече върху проблемите, свързани с цените на горивата и растящата инфлация.

Това е разбираемо, доколкото икономическите въпроси пряко засягат джоба на всеки българин. В сегашната нелека ситуация обаче темата се използва пълноценно най-вече от опозиционните партии, за да нанасят нови удари по рейтинга на управляващите, тоест, въпросът има пряко отношение към предстоящите през есента местни и президентски избори и резултатите от тях.

В същото време управляващите от ГЕРБ, които се чувстват притиснати от много страни, се справят все по-неумело с отбиването на ударите и създават впечатление, че на моменти изчезва дори демонстрираната доскоро тяхна способност да печелят словесно битките за влияние, които иначе губят като реални битки в живота. Едно от най-ярките доказателства за това са думите от вчера /четвъртък – б.а./ на премиера Бойко Борисов пред една от големите телевизии, че ГЕРБ на практика няма какво да направи за подобряване на икономическото положение в страната, защото за него са виновни световната икономическа криза, а също земетресенията и цунамито в Япония. 

- Пламен, въпросът с растящите цени на горивата сякаш в момента се оказва ключов за развитието на ситуацията в страната. Може ли да се очаква отрицателните ефекти от него да се развият лавинообразно, ако не последва бърза реакция? 

- Наистина е ключов, Фили, и то не само поради естествените икономически причини, които всеки може да си представи – фалити на транспортни фирми и повишаване на безработицата, надуване на инфлацията, защото цените на горивата се отразяват пряко върху всички други цени, бърз реален спад на доходите, доколкото пенсиите и заплатите във всички сфери са замразени в очакване на по-добри времена.

Този въпрос обаче е ключов и за разбиране на някои от механизмите на властта, които действат в България, както се оказва – на практика независимо от това коя политическа сила управлява.

На първо място в тази посока трябва да се отбележи фактът, че правителството, макар от една страна да чувства известно неудобство заради високите цени на горивата, от друга страна има изгода и печели, защото си пълни хазната с извънбюджетни приходи. Особено в месеците преди изборите това е изгодно, защото управляващите ще могат да си позволят глътка финансов въздух и да раздадат по своя воля известно количество пари, които иначе не са планирани в бюджета. 

- Толкова ли е сериозен дела на постъпленията от горивата в държавния бюджет, че да се усети чувствително сегашният растеж на цените? 

- Аз ще ти кажа цифрите, а ти си направи изводите, Фили. Ако цената на един литър бензин в момента е два лева, то 40 процента от тази стойност са акциз и 20 процента данък добавена стойност. Тоест, държавата прибира пряко 60 на сто от цената на всеки литър бензин или това са 1.20 лева. Така да се каже, ако България не беше държава, а някаква свободна територия, за каквато мнозина я смятат, бензинът би трябвало да струва само 0.80 стотинки, което всъщност е горе-долу поносимата за отънелия български джоб цена. 

- Всъщност затова и превозвачите казват, че държавата има пряка възможност да се намеси на пазара на горивата, като намали акциза върху тях….. 

- Да, само че държавата казва следното – ние искаме, но европейските изисквания са категорични, че акцизът тук не само не трябва да се намалява, но и предстои да се вдига още, защото по този показател сме назад от другите европейски страни.

Държавата, разбира се, не обяснява как става така, че в някои от споменатите европейски страни, където акцизът е по-висок от българския, цените на горивата все пак са по-ниски – например така е в Словения. 

- Другото, което твърдят превозвачите е, че тук на практика има монопол върху вноса на горива и искат държавата да им позволи да внасят собствени количества и да организират собствени резерви. 

- По тази тема пък, както впрочем и по по-общия въпрос за наличието на силни монополи насред една свободна пазарна икономика, каквато е българската, държавата на практика мълчи. Срещу обвиненията в монополизъм възрази онзи ден шефът на “Лукойл” Валентин Златев. Той очевидно се почувства лично засегнат, след като на публична дискусия се чуха мнения, че по един или друг начин, по някакви не особено публични механизми, въпросната руска компания пречи на българския пазар да се появят други вносители и да се създаде конкурентна среда. Златев каза, че никой на никого по никакъв начин не забранява или не пречи да реализира внос на горива, като добави, че и в момента много горива се внасят от Гърция, Румъния или от други страни.

Не знам дали той нямаше предвид онези един вид куфарни търговци, които прескачат през границата и си зареждат колите догоре, защото всъщност наистина не е известно да има някакви други големи вносители на петрол, освен това, което внася “Лукойл” от Русия.

С този факт е свързан и още един парадокс, който може да се опише така – когато цените на световния пазар растат, в България също растат. Когато там намаляват чувствително, тук си стоят горе-долу същите. Например преди време на световните борси петролът се търгуваше по 120-130 долара за барел, цените на бензина в България бяха далеч по-ниски, около лев и петдесет. После там цените паднаха силно, почти наполовина, но тук се задържаха на практика същите. Сега, заради ситуацията с Либия и други причини, петролът по света отново расте и макар този ръст да е сравнително умерен, то в България е направо главоломен.

И всички се питат защо е така, след като преди време дори бе извършена проверка от министерството на икономиката за начина на ценообразуване в “Лукойл” и според данните от нея нарушения в приетите принципи няма. 

- Така или иначе обаче, инфлацията вече тръгна чувствително нагоре и това се забелязва пряко от хората, които все повече недоволстват. 

- Така е, Фили. Според данни на европейската статистическа агенция Евростат за февруари инфлацията в България е 4.6 процента, като от всички европейски страни преди нас са само Румъния и Естония. Средната месечна инфлация пък за страните от еврозоната е била 0.4 на сто.

И така стигаме до едно изказване, направено на последния министерски съвет от финансовия министър Симеон Дянков, според когото – да, наистина цените на стоките в България са пораснали доста в номинално изражение, но темповете им на растеж в сравнение с цените на другите европейски страни, са по-ниски. Темповете, Фили, това препоръча Дянков на другите министри да обясняват на хората като положителна тенденция в иначе доста лошата ситуация. Според мен това си е отчетлив знак за пълното безсилие на сегашното управление да се справи със ситуацията. 

- То вероятно затова и получава все по-силни критики и губи обществено доверие. Основните атаки обаче напоследък започнаха все по-отчетливо да идват от опозиционните политически сили, които бързо успяха да се преориентират от сферата на скандалите с подслушването към икономическите въпроси. 

- Нормално е това тяхно поведение. В края на краищата, именно икономиката е основният фактор, който сваля и качва правителства, който печели или губи избори. А виждаме, освен това, както и ти отбеляза в началото, Фили, че управляващите сякаш губят способността си за контакт с “масите”, така да се каже, способност, която досега сякаш беше най-силното им и печелившо политическо оръжие. Колко души сред нормалните българи няма да си кажат “дрън-дрън” и да превключат телевизора на друг канал, когато някой министър ги успокоява с някакви си по-ниски от европейските темпове в растежа на цените. Или когато премиерът се опита да им пробута строителството на магистралите като компенсация за това, че с двеста лева пенсия сега трябва да се купуват основни  продукти, които са с по 20-30 процента по-високи цени отколкото бяха едва до вчера.

Просто ситуацията става друга, палачинката на доверието започва лека полека да се обръща с прегорялата си страна към Борисов и компания. А това неизбежно ще се отрази и на изборните резултати през есента. 

- Искаш да кажеш, че могат да се очакват изненади, свързани с изборите? 

- Сега ще се спра накратко само на една такава възможност, Фили, ще имаме достатъчно време да обсъдим и други изненади в близките седмици. Говоря за проведените, както се разбра тези дни, първи консултации между лидерите на бившата тройна коалиция – Станишев, Доган и Сакскобургготски, за евентуалното издигане и обща подкрепа на бившия еврокомисар Меглена Кунева като кандидат-президент. Ако това действително се случи, Кунева, която и сама печели не малка подкрепа сред хората с компетентност и лично присъствие, ще има голям шанс да събере сериозен вот на изборите, дори евентуално да ги спечели.

Това в някаква степен зависи, разбира се, от кандидатурата най-вече на ГЕРБ, доколкото за другите партии от десницата е ясно, че нямат шанс за сериозно участие в надпреварата. Зависи също и от развитието на някои вътрешни процеси в БСП, защото редовите социалисти, пък и кръгът около президента Първанов, едва ли ще преглътнат лесно факта, че повече от двадесет години след промените социалистите за първи път няма да се явят на президентски избори със собствен кандидат.

Самият факт обаче, че Станишев се е включил в тези първични консултации по кандидатурата на Кунева, е демонстрация на добър политически нюх от негова страна. И ако продължи да го демонстрира, докато в същото време премиерът Борисов прави обратното, губи политическия си нюх, то ГЕРБ и до, а и след изборите, може да се окаже в много по-тежка ситуация, отколкото някой сега си представя.

 Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Това е новото столче за автомобил на Вики. Откакто достигна 9 кг и започна да негодува в бебешкото си столче, решихме, че е време за ново. След като се разтърсихме за най-сигурните и добри столчета и Петър публикува обстоен пост за сравнителен тест на над 120 модела, се спряхме на модела Infinity Pro на немския производител Kiddy. Изборът ни бе продиктуван от това, че столчето е едно от най-леките (може би най-лекото) и най-сигурните (може би най-сигурното) в класа си, цената му не е чак космическа и е обрало високите оценки на куп автомобилни организации и асоциации:

Столчето Kiddy се предлага в мнoго варианти и цветове:

Столчетата по-горе се предлагат на цена под 300 лв. от дистрибуторите на Kiddy. Това, което ме впечатли още повече, бяха дизайнерските модели на столчето:

След като вече бях сигурна, че ще вземем на Вики столче от дизайнерската серия (струват с около 50 лв. повече и трябваше да изчакаме около две седмици да го доставят по поръчка), то най-красив и подходящ за момиченце ни се стори моделът „Princess Lilifee“ (голямата снимка в розово и сиво на снимката по-горе). Принцеса Лилифи е приказна героиня, по-известна в Германия. Дори през 2011 г. по кината тръгва филмче за „Принцеса Лилифи и еднорога“:

Иначе притесненията на Вики около новото столче продължиха точно 10 секунди, след което също много си хареса столчето, пътува с удоволствие и заспива лесно на него:

Моята оценка за столчето: първоначално бях леко притеснена от тази част на столчето, която се поставя пред детето. Струваше ми се, че Вики ще е някак притисната, а не бих искала да се чувства дискомфортно при пътуване. Притесненията ми бяха напразни – „щитът-възглавница“ се позиционира спрямо тялото на детето, без да го притиска; при това се слага много лесно и не спарва (от Kiddy имат специална материя тип „восъчна пита“, която омекотява удара и проветрява). А Вики дори се радваше, че си има „масичка“, на която да си играе с любимите играчки. За разлика от предишното ни столче, това наистина се поставя много лесно и удобно:

Хубавото е, че и се почиства лесно (обвивката се разкопчава и може да се пере в пералня на 30 градуса), може да се наглася в положение за пътуване седнал (докато детето е будно) или полулегнал (докато спи), както и да се регулира. Единственият недостатък е, че предпазният колан на мястото по средата отзад при много автомобили е прекалено къс. Затова понякога столчето просто няма как да се закрепи така, че детето да седи по средата между двама възрастни. Други проблеми обаче наистина не сме имали.

Накратко, не съжаляваме за избора си и дадените пари ни най-малко. И за края цитираме Красимир Паскалев – читател на блога ни, който също си е взел въпросното столче:

Много сме доволни, вчера го взехме от магазина и имаше голяма драма докато убедим малкия да се съгласи да го закопчаем с възглавницата; явно още си спомняше че му беше неприятно онзи ден, като го пробвахме в магазина. Докато не му закачих играчка на нея, не искаше да я слага – вече си мислех да го връщам и ми хрумна да пробвам с играчката и той вече е доволен. Изглежда му е по-удобно от старото столче, само когато е с якето е малко като със скафандър и не може да си свие ръцете, но без яке е комфортно даже и не се оплаква.
Ще очаквам да разкажеш и за вашето първо преживяване.
Желая ви никога да не се налага столчето да доказва, че е най-доброто.

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 11.02.2011 -- Детски столчета за автомобил: сравнителен тест на над 120 модела! (23)
• 27.10.2010 -- За майките-пушачки (8)
• 04.08.2010 -- Книги за родители и бебета (5)
• 26.06.2010 -- Анкета: Имате ли деца? (4)
• 11.11.2010 -- Издаване на задграничен паспорт на бебе (18)
• 11.07.2010 -- Благодаря ти! (39)
• 19.11.2010 -- Какъв цвят ще са очите на детето ви? (12)
• 03.11.2010 -- Най-добрите (и най-лошите) зимни гуми според ADAC (17)
• 15.09.2010 -- Time Capsule 2010 (24)
• 12.09.2010 -- Коя кола излиза най-евтино (29)
• 10.09.2010 -- Внимание! Само за развлечение! (3)
• 12.08.2010 -- За една детска площадка (3)
• 29.06.2010 -- Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг (6)
• 25.03.2010 -- И дамите си падат по колички (7)
• 04.02.2010 -- Можете ли да поберете Aston Martin и Ferrari заедно в единичен гараж? (6)
• 08.12.2009 -- Новата ни автолюбов – Citroën C3 Visiodrive (8)
• 02.12.2009 -- Камери, които засичат номера (6)
• 28.10.2009 -- Броеници (20)
• 17.03.2009 -- 10 малки градски автомобила, с които паркирането не е чак такъв проблем (24)
• 08.12.2008 -- Opel Corsa – Защо ми харесва толкова… (17)

Веднъж Соколът се обърнал към Враната:
-О, мъдра Врано! Ти живееш почти триста години. Надживяла си поколения от рода ми. Кажи, в какво е тайната на твоето дълголетие!
-Живей така, както живея аз и животът ти ще се удължи многократно.
Соколът решил да я послуша. Застанал до нея на клона на стария дъб и започнали да разговарят за живота. Говорили, говорили, докато по някое време огладнели. Литнали да търсят храна. Скоро Враната съзряла един умрял кон. Зарадвала се и се спуснала долу, а Соколът след нея. Враната хищно се нахвърлила на мършата. Соколът дотогава не бил опитвал такава храна. Клъвнал веднъж, клъвнал втори път, замислил се. Клъвнал трети и повече не могъл.
-Знаеш ли, Врано, - казал той - по-добре веднъж да се напия със свежа кръв, отколкото триста години да се храня с мърша.
И отлетял.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Блогът ни следи развитието на WikiLeaks от самото начало. Смятаме, че разкритията, включващи важни документи на държавници, посолства и организации, са важни за обществото и трябва да бъдат разпространявани. В нашите предишни публикации, ние показахме как един сайт като WikiLeaks може да преобърне представите за реалната дипломация и политика.

Сега пускаме без редакция текст от сайта WLCentral, публикуван на 18 март от потребителя atanas. Съдържанието на текста се отнася за България, затова смятаме, че е нужно да го ре-публикуваме без съкращения в Intidar:

В края на декември 2010 г. сайтът Wikileaks даде начало на скандала Cablegate: публикацията на 251 287 секретни американски дипломатически телеграми. До този момент в сайта са публикувани 5000 телеграми или около 2% от цялата база. Осем от публикуваните до момента телеграми са от американското посолство в София.

 

Общо в базата данни на Wikileaks има 978 дипломатически телеграми от посолството на САЩ в София. В още 66 грами от други посолства се среща етикетът Bulgaria.

На 1 декември 2010 г. Гардиън публикува в сайта си дипломатическа телеграма на американското посолство в София за организираната престъпност в България.

На 7 декември 2010 Монд публикува обзорен материал за влиянието на руската мафия в Европа, в който също се цитира грамата, подписана от посланик Джеймс Пардю.

От статията в Монд научаваме също, че има и друга телеграма датирана от 11 септември 2009 г., която също е посветена на българската организирана престъпност. В нея има раздел “Руска връзка”, където се коментира представителят на Майкъл Чорни в България – адвокатът Тодор Батков. Посолството подчертава неговите солидни политически връзки и факта, че през 2008 г. е награден от президента Георги Първанов с най-високото държавно отличие орден „Стара планина”.

Десет дни след публикацията в Монд, на 17 декември 2010 в сайта на Wikileaks беше публикуван цензурираният от Гардиън текст на дипломатическата телеграма от 7 юли 2005, подписана от посланик Джеймс Пардю.

Текстът на телеграмата от септември 2009 така и не видя бял свят и до този момент единствено журналистите от изданията акредитирани от Wikileaks са запознати с него.

Защо Гардиън и Монд скриха информацията за престъпността в България?

Както е известно, политиката на Wikileaks е да не публикува изцяло оригиналните текстове от тези телеграми, а да публикува цензурирани варианти подадени от екипите на партньорските медии след като се запознаят със съдържанието на документите. По този начин медии, които са известни със своя професионализъм и добра репутация гарантират, че в публикациите няма да се появят имена на информатори и трети лица, които да бъдат застрашени от разкриването на самоличността им.

Wikileaks са избрали този модел, за да не излагат на опасност живота на агенти на разузнаването и информатори, както се случи след публикуването на материали за военната операция на САЩ и съюзниците в Афганистан. Тогава дори принципни защитници на свободата на словото като “Репортери без граници” отправиха остри и основателни критики към Джулиан Асанж.

Прави впечатление, че в публикуваната грама от 7 юли 2005 г. разделът “Кой кой е в българската организирана престъпност” изобилства от цензурирани пасажи. Може само да гадаем за причините, поради които журналистите от Гардиън са скрили лица и фирми, за които посолството смята, че са част от организираната престъпност. Имената на тези лица и фирми, както и информациите за предполагаеми връзки с организираната престъпност не са нови за българската и световната публика.

В грамата се говори също за финансиране на предизборната кампания на политическа сила през 2001 г., но е заличено името на въпросната политическа сила. Заличени са и имена на градове, за които се твърди, че са контролирани от организираната престъпност. Не е ясно какво точно застрашава въпросните предполагаеми фигури от криминалния свят и свързаните с тях политици, ако имената им бъдат публикувани. Очевидно е, че те самите не са били информатори на Пардю, за да бъдат закриляни по този начин. Още по-трудно ни е да се ориентираме в причините за скриване на цяла грама, както в случая с публикацията в Монд.

Прикриването на тази информация не помага на усилията за повече прозрачност и гражданска нетърпимост към обвързаностите между подземния свят и властта. Има противоречие с основната идея на Wikileaks – да се дава публичност на документи, скриващи от обществото язвите на организираната престъпност, корупцията, мръсните сделки на властта и връзките на политически фигури с тях.

Би било жалко ако се окаже, че журналисти от реномирани световни медии се отнасят с предоставената безплатно от Wikileaks информация като със стока, чиято стойност зависи от подбора на момента, в който да бъде пласирана на пазара. Факт е, че неотдавна в София се появи специален пратеник на Монд. Петр Смолар се срещна с журналистите от в. Галерия, взе интервю от все още държания под домашен арест Алексей Петров и написа голяма статия за конфликта между премиера Бойко Борисов и Алексей Петров, с подробности около скандала с подслушването със специални разузнавателни средства (СРС).

Защо публикуваме този текст?

Биволъ се сдоби с нецензурирания текст на телеграмата на Джеймс Пардю от 07.07.2005. Той ни беше предоставен от списанието “Русский Репортер”, което подготвя публикация за влиянието на руската мафия в България с молба да проверим автентичността на имената и събитията и да предоставим коментари за съдбата на знаковите босове на организираната престъпност, цитирани в грамата.

Държим да уточним, че нямаме никакви договорни и финансови отношения с “Русский репортер”, неговите собственици и неговите източници на информация. Професионалните ни контакти се изчерпват с работата по този конкретен случай: обобщаване и предоставяне на фактологическа информация и на нашия редакционен анализ на грамата.

Автентичността на грамата беше потвърдена и от друг източник – норвежкия вестник Aftenposten, който има независим достъп до всички дипломатически телеграми изтекли в Wikileaks.

Много внимателно прегледахме целия текст и не открихме в него нито едно име на лице, което трябва да бъде скрито от съображения за неговата сигурност, защото е предоставяло информация за организираната престъпност на американското посолство.

Ние като журналисти не можем да се подпишем под твърденията за съпричастност на цитираните лица и фирми към престъпна дейност, както е направил посланик Пардю, разполагащ с източници и методи за събиране на информация, които вероятно далеч надхвърлят възможностите на журналистиката.

Но както читателите ще се убедят сами, в грамата става въпрос за пълното окупиране на държавата от организираната престъпност – ни повече, ни по-малко. Тя от своя страна има директна връзка с остатъците от ДС и съветските служби, връзка, която без да изпадаме в конспиративни теории дава доказателства за жизненост и до ден днешен.

Българите трябва да узнаят какво пише в грамата, тъй като предстои подписване на изключително спорни от икономическа и стратегическа гледна точка проекти с руските монополисти в енергетиката: Южен Поток и АЕЦ “Белене”.

Тези проекти бяха прокарани и защитавани от НДСВ (решението за АЕЦ “Белене” беше взето лично от Симеон Сакскобургготски още в началото на неговия мандат), от БСП и от Президента.

Посланик Пардю пише през 2005 г., че лица свързани с организираната престъпност и същевременно свързани с руските финансови и икономически интереси в енергетиката, са финансирали политически кампании на НДСВ, БСП и президента Първанов, за да запазят позициите си. Имената им са изписани черно на бяло в грамата.

Също така научаваме, че близки до премиера Борисов олигарси са считани от американските ни съюзници за близки до руската организирана престъпност и до руското разузнаване.

Вижда се, че финансовото влияние от тези среди не е изолирано явление, а се възпроизвежда в политическия цикъл. Има реална опасност то да бъде фактор и на предстоящите избори за президент и местна власт. Избирателите имат право да знаят как, от кого и с какви цели се трансформира и използва гласуваното от тях доверие.

Ето защо, оценявайки наличната информация от гледна точка на преобладаващия обществен интерес ние считаме, че е редно да бъде публикуван пълният, нецензуриран текст на телеграмата. За по-голям отзвук го предоставихме на сайта Balkanleaks.

Анализът на посланик Пардю

Както неведнъж беше казвано за информацията от секретните американски дипломатически телеграми: в тях няма нищо ново. За сметка на това добре известното старо е поднесено много подробно и систематизирано. Новото в случая е, че знаем как един от най-успешните американски дипломати анализира ситуацията с организираната престъпност в България.

Може би най-важният извод е, че в грамата е очертан подробно цикълът на възпроизводство на мафията, съвпадащ с политическия цикъл: мръсни пари – политически кампании – конструиране на политически институции след изборите – създаване на правила, удобни за пране на пари, легализиране на престъпния бизнес и неговото разрастване.

Цитирани са конкретни имена на хора и фирми, които и днес фактически притежават и управляват значителни активи в България. Разгледана е симбиозата на престъпността и властта чрез финансиране на предизборните кампании на конкретни политическите сили: НДСВ от Васил Божков и Емил Кюлев през 2001 г., Георги Първанов същата година от Емил Кюлев, НДСВ и БСП през 2005 г. от Васил Божков, Емил Кюлев и Сашо Дончев.

Отбелязана е тенденцията лица произлезли от средите на организираната престъпност да влизат директно в политиката на национално ниво или да контролират пряко местната власт. Тенденция, която както е известно се усилва през следващите години. Може би върхът на този цинизъм ще бъде вероятната кандидатура за президент на Алексей Петров, следствен за рекет и изнудване.

Подчертана е приемствеността между престъпните комунистически репресивни служби и фигури на българската организирана престъпност. В началото на прехода освен добилите известност борци, гребци и други спортисти от комунистическите школи, в организираните престъпни групи влязоха бивши остриета на репресивната система – барети, тюлени и други специални части, възпитавани и готвени не за борба с някакъв външен враг, а за да пазят помазниците на режима от гнева на българския народ. Споменатият Алексей Петров, който е бивша барета, както и неговият съдружник Златомир Иванов – Баретата са само два от примерите.

ТИМ – номер едно на организираната престъпност според Пардю

Под номер едно в “Кой кой е в организираната престъпност в България” Пардю поставя групировката ТИМ, която подобно на бившата Мултигруп се стреми да проникне във всички сектори на легалния и нелегалния бизнес. Днес думите на посланик Пардю, че “изгряващата звезда” на бизнес империята на ТИМ e най-сериозното притеснение за българската икономика са особено актуални.

При управлението на ГЕРБ, свързани с ТИМ фирми налагат необезпокоявано картелни цени на зърното, а оттам – на хляба и олиото, което по същество е пладнешки грабеж, засягащ всеки български гражданин, но кой знае защо този монопол не е преследван съгласно антимонополното законодателство. Парите от контролираните от ТИМ пенсионни фондове „Съгласие” и „Сила” се преливат към друг бизнес на групата, а контролните органи дискретно си затварят очите за тези незаконни трансфери.

На фона на всичко това скандалният проект на ТИМ “Алея първа”, споменат и в грамата, изглежда почти безобидно бизнес начинание, но фокусира общественото внимание върху отношението на ГЕРБ към варненската групировка. Факт е, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов упорито отказват да коментират всичко свързано с ТИМ, както е факт, че депутатът от ГЕРБ Емил Радев е бивш “тюлен” и колега на шефовете на ТИМ, служил заедно с тях в секретното поделение “Тихина”. Същият лобира за закриване на достъпа до Търговския регистър, което ще затрудни разследващите журналисти, търсещи информация за престъпните групировки и техния легален бизнес.

Наистина, през 2005 г. посланик Пардю няма как да знае, че ТИМ ще придобие най-голямата си мощ при управлението на ГЕРБ, дошло със заканата да скъса връзките на властта с организираната престъпност. В случая с ТИМ става точно обратното – връзките се заздравяват. И тези връзки не са от вчера. Документите от Търговския регистър показват, че премиерът Бойко Борисов е бил съсобственик с Румен Николов – Пашата от СИК и Иво Каменов от ТИМ във фирма, произвеждаща контрабандно цигари през 1995 г.

Безизходица в борбата с организираната престъпност

През ноември миналата година вестник “Ню Йорк таймс” отбеляза безизходицата във връзка с организираната престъпност след оправдателните присъди на братя Галеви и освобождаването от ареста на Баретата.

Към този момент още не беше известно, че “Октоподът” Алексей Петров също ще излезе пуснат на свобода, най-вече поради неспособността на прокуратурата да защити обвиненията в съда. Така най-гръмката акция, която властта изтъкваше като знакова за волята и да се бори с мафията започна да се превръща във фарс. Тази безизходица има няколко конкретни причини:

Безпомощна съдебна система

Усещането за безизходица се засилва и от впечатлението за безпомощност на прокуратурата. Като че ли нарочно обвинителите допускат груби грешки в обвинителните актове по знакови дела, бавят и провалят процесите, а връзките на прокурори с лица от подземния свят са обществена тайна. Конкретен пример е новината, че рано сутринта в дома на прокурор Първолета Никова, работила делото на оправданите братя Галеви е арестуван издирван от полицията гангстер? Висшият съдебен съвет обаче не смята това съжителство за укоримо и проблемно за престижа на съдебната власт. Случаят с лобиста Красьо “Черничкия” показа грозни обвързаности на магистрати с бизнеса и политиците, но не се стигна до разследване и обвинения за търговия с влияние. Въпреки несекващите призиви в докладите от Брюксел, същинската реформа в съдебната система изглежда все по-проблемна и невероятна.

Държавна сигурност на всеки километър

Друг деморализиращ момент е масивното присъствие на бивши кадри на ДС в службите за сигурност, оцеляващи при всяка власт поради липса на политическа воля за пълна лустрация.

При комунистическия режим именно кадрите на ДС изпълняваха държавната политика за организиране и покровителстване на престъпни дейности като производство и трафик на наркотици, пране на пари, финансиране на терористични организации и физическо елиминиране на дисиденти на режима.

С идването на власт на президента Първанов, оказал се сътрудник на комунистическата Държавна сигурност под тайното име “Гоце”, в днешните служби за сигурност бяха върнати много бивши служители на ДС.

Тази своеобразна реставрация продължи и след като Румен Петков стана министър на вътрешните работи. Той подаде оставка след като стана известно за среща с “оперативно интересните” братя Галеви, организирана с посредничеството на Алексей Петров. През 2008-2009 г. Алексей Петров стана специален съветник на шефа на ДАНС Петко Сертов, като според много анализатори той фактически е управлявал най-мощната тайна служба на държавата.

И в момента в структурите на МВР и ДАНС работят стотици бивши сътрудници на ДС, някои от които са на висши ръководни позиции. Въпреки показната реторика на правителството на ГЕРБ не са предприети реални лустрационни действия в силовите ведомства.

Нездравословните връзки на политиката с бизнеса

Да припомним, че сред съветниците на президента Първанов бяха и споменатият в грамата на посланик Пардю собственик на ДЗИ банк Емил Кюлев, бивш МВР служител, който бе застрелян през октомври 2005 година на бул. „България” в София, както и простреляният през 2007 г. Манол Велев – и двамата членове на небезизвестния клуб «Възраждане» заедно с Васил Божков – Черепа, Димитър Гущеров, Тошо Тошев, Радосвет Радев и убития Илия Павлов.

В най-актуалния скандал по повод изтекли телефонни разговори между българския премиер Борисов и шефа на митниците Танов, в които министър-председателят настоява да се прекрати започнатата проверка срещу собственика на бирената фабрика „Леденика” Михаил Михов, интимно наричан от премиера на България „Мишо Бирата”, внезапно се оказа, че адвокат на Мишо Бирата е не кой да е, а председателят на правния съвет на българския президент Сашо Пенов.

Заради друг близък до президента бизнесмен – Людмил Стойков, бивш представител на ВИС-2 в Перник, европейските фондове за България бяха замразени. Въпреки разкритията на ОЛАФ за престъпни злоупотреби със 7 милиона евро от фондовете на САПАРД, Людмил Стойков така и не беше осъден. Според ОЛАФ над Стойков е разперен политически чадър от най-високо място.

Икономическото влияние на лица посочени в грамата като свързани с организираната престъпност продължи да се разраства през годините с активното съдействие на държавата, която практически субсидираше техния бизнес.

Тодор Батков, адвокатът на Майкъл Чорни, получи със заменка стотици декари земя на морето и беше отличен от президента с орден „Стара Планина”.

Свързани с Васил Божков – Черепа и Гриша Ганчев лица и фирми също получиха ценни терени със скандални заменки.

Вместо да разтрогне договорите и да търси отговорност, новото правителство на ГЕРБ временно ограничи строителството на придобитите чрез заменки земи… до следващия удобен за олигарсите момент.

Може ли ЕС да спаси България от мафията?

Крилатата мисъл, че “в България мафията си има държава” придобива плът и кръв в написаното от Пардю, който с горчивина отбелязва фрустрацията на обществото от безпомощното положение, в което то се намира. Посланик Пардю смята все пак, че лостовете за влияние на ЕС са критично важни. За да се обърне тенденцията в битката с мафията, натискът от страна на ЕС за реформа на съдебната система и нейното ефективно прилагане не трябва да отслабва през следващите години – завършва той анализа си.

Шест години по-късно, три от тях като членове на Европейския съюз, много от фигурите на организираната престъпност, които Пардю е изборил през юли 2005 г., не са между живите. Някои от тях като братята Маргини бяха арестувани и обвинени, но след дълга и гротескна съдебна сага бяха оправдани. Петър Петров – Амигоса е единственият осъден на първа инстанция. Към момента нито един от знаковите босове не излежава ефективна присъда.

Уви, все по-ясно става, че изпадналите в безизходица граждани не могат да разчитат на активна външна намеса. Информацията от Wikileaks е потвърждение, че САЩ оценяват сериозността на положението, оказват логистична подкрепа и водят “агресивна политика” за отказване на визи на скандални фигури (последният случай е с бившия вътрешен министър Румен Петков). Останалото трябва да свърши Европа, тъй като българският проблем с мафията вече е проблем и на гражданите от всички европейски страни.

Въпросът е дали Джеймс Пардю, а и българските граждани, не надценяват възможностите на ЕС. Нещо повече: съдейки по реакцията на водещи европейски вестници, прикрили реалното състояние на нещата, четейки меките формулировки в докладите на Брюксел, възникват съмнения за волята и капацитета на Европа да промени ситуацията в България.

На думи има натиск за борба с организираната престъпност, но в същото време свързани с ДС и организираната престъпност политици са депутати в Европейския парламент, а водещи европейски компании правят бизнес с фирми ръководени от лица, които разузнавателните централи подозират в престъпен бизнес.

Неотдавна финансовият министър Симеон Дянков коментира, че икономическите проблеми в страната се дължат предимно на факта, че на важни бизнес позиции се се настанили “борци, комунисти и комсомолци”, с които се работело трудно. Според него те щели да бъдат изместени “по естествен път”.

Още по-естествено би било ЕС да обяви своеобразна лустрация за тези “борци, комунисти и комсомолци” като изготви публичен списък на фирмите и лицата, с които не е препоръчително да се осъществява съвместен бизнес. Като помощно пособие може да се ползва грамата на Пардю, която вероятно възпроизвежда списъка на Отдела за превенция на измамите на американското посолство в София.

Фейсбукът сам по себе си не е лош, но все пак искаш да разбереш кой какво е писал, а не кой колко домати е изкопал и за кое бездомно кученце е гласувал.

1. Първият чалъм е да си направиш бутон на тулбара на браузЕра с този url: http://www.facebook.com/home.php?sk=app_2915120374 Има начин да се направиш с драг-енд-дроБ, но нямам 30 минути, в които да го обясня Слагаш една иконка там и й променяш линка. Резултът е всички текстови статуси на аверите ти. Нещо като туитър.

2. Втория метод е малко хардкор гийк, да инсталираш отделен десктоп клиент за туитър и фейсбук, като например Seesmic. Има няколко опции за филтриране, можеш да пишеш и коментари.

3. Третото мощно решение се нарича postpost.com. Не виждаш точно статусите, но прави кадърно превю на линковете и снимките. Няма лайк бутон и ако искаш да реагираш, пишеш коментар. Супер удобно е за youtube клипчетата, а ми обещаха и да направят плейлист за тях някой ден, да не ги цъкш едно по едно, а да ти вървят като радио.

Използвайки трите метода на достъп, можеш да изцедиш максимума от кравата на Зуки. Или тя да изцеди максимума от теб

Продукти:
1кг тиква
1кг ябълки
1ч.ч. пудра захар
3 яйца
1ч.ч. прясно мляко
1ч.ч. течна сметана
1ч.л. канела
щипка индийско орехче
1/2ч.ч. смлени орехи
1/2ч.ч. кафява захар
1с.л. краве масло

Приготвяне:
Тиквата и ябълките се измиват. Тиквата се обелва и реже на парчета. Слагат се в тенджера. Налива се вода колкото да ги покрие. Похлупват се с чиния. Поставя се капакът на тенджерата. Варят се на кротък огън 40 минути. Ябълките се белят и режат на ладии. Добавят се при тиквата. Оставят се за варене 20 минути. Съдът с плодовете се оттегля от котлона. Отцежда се остатъчната вода. Сварените продукти се пюрират с пасатор. Яйцата се чукват в купа. Разбиват се с бъркалка. Добавя се пудрата захар, 1ч.ч. прясно мляко и 1ч.ч. течна сметата. Разбива се до гладкост. Към яйчената смес се добавя плодовото пюре. Взема се купички за крем карамел или огнеупочни куички от йенско стъкло. Маже се дъното им и околния ръб с краве масло. Налива се сместа за пудинг. Купичките се слагат голяма тава и се наливат 3ч.ч. вода. Десертът се пече на умерена фурна. 30 минути. Оставя се на студено да изстине. Кремчетата се поднасят в десертни чинийки, като се изваждат внимателно от формичките за печене. Пудингите се поръсват със смлени орехи и кафява захар.

Днес продължаваме сребърно-сватбената обиколка на Пламен из Париж. Вече разхпдихме по част улиците и започнахме с Лувъра, а сега, след като го завършим ще продължим към Нотр Дам. Приятно четене:

Париж през май

част втора:

Лувърът и Нотр Дам (Парижката Света Богородица)

И моят човек Бакхус

Възбудената Психея от целувката на Амур

Двата глигана

Да им имам камината

Следва . . .

Имат си и Нотр дам!

Все съм си мислил, че Александър Невски е голяма църква. Да е жив и здрав Петко Бочаров, да, ама не ! [ge0_mashup_map] [geo_mahsup_locatopn_info] Тази 850 годишна, отнемаща дъха катедрала, и с мащаба си, и с архитектурата си, и с витражите си, сигурно не трябва да се описва с думи.

Имахме късмета да присъстваме на неделна меса в препълнената катедрала. [caption id="" align="aligncenter" width="640" caption="Меса"][/caption]

Това мъничкото червеничкото долу, в средата е свещенника !

Ако седиш по-назад нито можеш да видиш какво става отпред, нито нищо да чуеш, затова през няколко метра са наслагани големи плазми и на тях се гледа. Всичко е озвучено перфектно, и чест прави на свещенника , за пеенето и гласа му.

Ако някой иска да се изповяда – моля !

Тук сигурно някога се е разхождал Квазимодо!

И още тогава е виждал това

Очаквайте продължението Автор: Пламен Петров Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. Париж през май (1)
2. Последният ни ден в Париж
3. Париж, обичам те!
4. Щрихи от Франция – Селата на Париж (2): Епинет
5. Към Европа с влака (8): Париж
6. Когато бяхме в Париж (1)
7. Щрихи от Франция – Селата на Париж (1): Батиньол
8. Париж – една сбъдната мечта
9. Когато бяхме в Париж (2)
10. Една неочаквана екскурзия до Париж
11. Пътуване до Париж (през Унгария, Австрия и Швейцария)
12. Пътуване до Париж

Живеели в едно село двама братя. Получили в наследство голямо поле с великолепен чернозем. Зарадвали се братята, но не знаели как да го поделят помежду си. Мислили, чудили се, спорили, никак не могли да се спогодят. Както и да прокарвали границата, все на единия му се струвало, че по-голямата част е за другия. Накрая се уморили от безплодния спор и решили да се посъветват с мъдрец.
-Кажи ни, старче, как по равно и мирно да разделим земята?
-Направете така - нека единият раздели земята на две части, а другият да реши коя част за кого да бъде.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

  И Н С Т Р У К Ц И Я за управлението на окупираните от Съветската армия източноевропейски държави Строго секретно!   КАА/08.113, Москва, 2.VI.1947 г. НК/003 47 1. В сградата на посолството да не се приемат местни информатори. Срещите да се организират от наши специални служби на публични места. Посолството приема информации чрез специалните [...]