Мъника EEEPC 1000H, който си купихме преди 2-3 години изгоря след-гаранционно. Не знам какво му е, но миришеше зле. Вместо да го ремонтирам, реших да го заменя с друг мъник – Acer TimelineX 4820TG. Михаела пък се сдоби с кашон, в който не може да влезе.

Acer TimelineX е интересна машина. В малко място са натъпкани невероятни чарколяци. За 1 ден употреба намерих няколко предимства и недостатъци:

+ Симпатичен външен вид;
+ Голяма изчислителна мощ и мноооого всякаква памет;
+ Добра трайност на батерията – поне 4ч с игри.

- Батерията стърчи направо безобразно много (но пък така се охлажда по-добре)
- Ако се натовари, се напича до много високи температури;
- Звукът е посредствен, дори в сравнение с EEEPC-то.

Ако си купувате TimelineX, купете си версията с 6 клетъчна батерия, 3820TG.

По отношение на EEEPC-то, не мога да преценя, дали си е струвало покупката. Доста е преживял за времето на употреба. За мен 10″ компютър е с твърде малък екран, 1.5кг е твърде много за нетбук и цялостното изпълнение е твърде хлъзгаво и предразположено към падане на земята.

Едва ли някой се съмнява в силата на молитвата. Ако в православното си невежество не знаем как да се молим, то поне във филмите сме виждали как в труден момент героят започва да мълви „Отче наш ..” и спасението идва.

Тъжно е, че се сещаме за молитвата само кагато ни стане напечено или когато нуждата и сърцето ни заведе в храма, а би трябвало тя да е част от ежедневието ни, поне сутрин или вечер, или и сутрин и вечер.

Молитвата е разговор с Бога. Господ Иисус Христос е казал на повярвалите в Него, че каквото и да поискат от Отца в Негово име, ще им бъде дадено (Ев. Йоан 16: 23-24), стига разбира се, то да е за добро.

Когато отиваме да помолим за нещо някой високопоставен началник, ние предварително се приготвяме. Обличаме се официално, държим се подобаващо, слушаме внимателно и старателно обмисляме думите си.

А колко повече трябва да постъпваме така, когато разговаряме молитвено с Бога!

С молитвата ние водим разговор с нашия Създател и Господ, Който е безкрайно добър, но и строг, на Когото дължим всичко и Който всекидневно ни прави хиляди добрини. Затова в нашата молитва ние трябва най-напред да възхваляваме Бога и да му благодарим за неговите щедрости. Наред с това трябва да си припомняме колко сме били лоши, неблагодарни и непокорни на Неговата блага воля, да се покаем и от все сърце да Го помолим за прошка. Едва след това можем да искаме едно или друго.

В молитвата си първо трябва да просим от Бога духовни дарове – да искаме да ни спомага да напредваме в доброто и да побеждаваме всяко зло.

Когато Бог види, че ние се стремим към Царството Небесно, Той ни дава и всичко, което е необходимо за нашия земен живот – храна , питие, облекло, дом …

Признак на слаба вяра е да изпросваме от Бога неща, които се отнасят само към нашите материални нужди, а към душата се да проявяваме немара.

Господ чува молитвата ни, когато е отправена със силна вяра. „Нека ви бъде според вярата.”, ни казва Той.

Молитви съпроводени със съмнение и суеверие и силна привързаност към земното Бог не изпълнява и особино се гневи на ония, които са във вражда.

Можем да се молим навсякъде и всякога.

Когато обаче се молим повече хора заедно, в Божия дом – църквата, нашата молитва става по-сплотена и по-силна. „Дето са двама или трима, събрани в Мое име, и Аз съм посред тях.”, казва Спасителят. А за храма е казал: „ Домът Ми дом за молитва ще се нарече”.

Можем да се молим със свои думи и с готови молитви от молитвеника. Молитвите от молитвослова са дело на боговдъхновени и праведни хора, затова трябва да ги четем с голямо внимани. Постепенно те се научават наизуст.

Най-често се произняся Господнята молитва „Отче наш…”
7. А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути;
8. прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.

9. А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име;
10. да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
11. насъщния ни хляб дай ни днес;
12. и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;
13. и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.(Ев. Матей 6:7-13)

Спасителна и силна е и Иисусовата молитва:

Господи Иисусе Христе,
сине Божий,
помулуй мене, грешния.

На Богородица се молим:

Богородице Дево, радвай се!
Благодатна Марие, Господ е с Тебе!
Благословена си Ти между жените
и благословен е плодът на Твоята утроба,
защото си родила Спасителя на нашите души.

Днес е начало на нашето спасение и явяване тайната от вечност:
Синът Божи, Син на Дева става, и Гавриил благодатта благовества,
затова и ние с него викаме на Богородица:
Радвай се благодатна, Господ е с тебе!

На празника Благовещение светата православна Църква възпоменава радостното за всички човеци, които вярват в Бога , събитие: Ангел Божий донесъл на Дева Мария вест за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител.

"А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет, при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам. Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените." (Лука 1:26-28). Така св. евангелист Лука благовества важното събитие, което е повод за днешния празник.

Дошло било времето Бог да изпълни обещанието Си, което дал на Адам и Ева, когато ги изгонил от рая, че ще изпрати на земята Спасител на всички човеци.

Този Спасител е Неговият Син - Господ Иисус Христос, който приел човешка плът и се родил от една свята Девица, на име Мария.

Света Дева Мария ние наричаме още Богородица, защото нейният син не е обикновен човек, а Син Божи.

Пресвета Дева била единственото дете на благочестивите съпрузи Йоаким и Анна от малкия еврейски град Назарат. Те дълго нямали деца и това ги опечалявало. Веднъж, когато Ана работела в градинката на едно дърво видяла гнездо с малки птичета в него. "Само аз, Господи, на този свят си нямам рожба. Дори на птичките ти си дал чеда. Подари и на мен една рожба и аз ще Ти принеса роденото от мене дете в дар на Твоя храм.", примолила се Анна.

Бог чул нейната молба и дарил родителите с момиченце, на което било дадено името Мария. Когато станала на три години, според обета, Мария била заведена от родителите си в храма. Скоро след това те умрели. А пресвета Дева Мария, като останала под напътствието на свещенослужителите, постоянно се намирала в храма, молела се и чела Свещеното Писание.

Преданието разказва, че когато светата Дева навършила годините, в които според юдейския обичай девойките встъпвали в брак, първосвещеникът й обявил, че не може повече да остава в храма и че тя трябва да си избере съпруг.

Но пресвета Дева Мария отговорила, че била посветена от родителите си и сама се посветила Богу, затова тя трябва завинаги да остане девойка.

В онези времена нямало обичай доброволно някой да избира безбрачен живот за служене Богу и затова свещениците сгодили Мария за един благочестив старец, на име Йосиф, далечен неин родственик, който трябвало да я пази.

Пресвета Дева Мариязаживяла в дома на праведния Йосиф, водела скромен живот; занимавала се с ръкоделие и споделяла домакинските грижи с дъщерите на Йосиф.

Гласът й не се чувал в празни и шумни разговори; тя била кротка и мълчалива; най-голяма радост за нея било четенето на свещените книги.

От пророчествата тя знаела, че е близко дохождането на Месия - Христос. В пророчествата на Исаия тя чела, че Месия трябва да се роди от Дева (Ис. 7:14), и от все сърце желаела да види тая благочестива Дева и да стане макар последна робиня на тая, от която ще се роди Спасителя на света.

И ето, тя сама трябвало да бъде Майка на Сина Божий!

В един слънчев пролетен ден, когато Мария седяла в къщи и четяла Словото Божие, станало чудо. Пред нея застанал Ангел небесен и казал: "Радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените."Света Дева Мария се смутила и започнала да разсъждава какво означава този поздрав. Светлият Ангел, който не бил обикновен Ангел, а един от най-великите - Гавриил, побързал да я успокои: " Не бой се, Мария. Ти ще родиш син и ще го наречеш с името Иисус. Той ще бъде веик, и Царството Му не ще има край."

Пресвета Мария със смирение и неописана радост приела тая блага вест: "Душата ми величае Господа и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, защото Той милостно погледна смирението на рабинята Си, защото ето, отсега ще ме облажават всички родове; загдето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които Му се боят."

"Днес е началото на нашето спасение - възпява св. Църква - и разкриване на вечната тайна:
Син Божий става Син на Дева и Гавриил благодат благовествува
Затова нека и ние с него да пеем на Богородица:
Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!"

С какво е заслужила света Дева Мария тази велика чест - да стане Божия майка - със своите добродетели и най вече със своята чистота, смирение и безмерна любов към Бога. Затова той я е издигнал най-високо в Царството Небесно. И ако Бог е наш небесен Баща, то Пресвета Богородица е наша Майка и първа Помощница. Тя непрестанно се моли за нас и нейните молитви имат най-голяма сила пред Бога. Затова и ние отправяме молитва към Богородица най-често с думите на Архангел Гариил:


Богородице Дево, радвай се!
Благодатна Марие, Господ е с Тебе!
Благословена си Ти между жените
и благословен е плодът на Твоята утроба,
защото си родила Спасителя на нашите души.

Богородице Дево, радуйся,
Благодатная Марие, Господь с Тобою,
благословенна Ты в женах
и благословен плод чрева Твоего,
яко Спаса родила еси душ наших.



Благовещение е празник, честван у нас преди десетилетията на войнстващ атеизъм като Ден на майката. Традицията Благовещение да се преживява не само като църковен празник, но и като ден за почит към майката се пази до 50-те години на 20 в. и за това има много документи и сведетелства.

Благовещение не е просто „женски празник“, а най-малко е „ден на жената“. Чрез него се преживява отново и отново чудото на създаването на новия живот и ролята на майката в него. Благата вест за бъдещо раждане за хората винаги е вест на надежда.

Вече има постъпки празникът да се възроди в истинската му същност като бъде превърнат в официален, общонационален ден на майката и майчинството като грижа за отглеждането и възпитанието на децата, а не само раждането им. Миналата година неправителствени женски организации
направиха предложение пред парламента за приемане на такъв закон.

Такъв ден в българския календар няма! 8-и март е международен ден на трудовата жена. Приемането на Благовещение като ден на майката и майчинството би могло незабележимо и ненатрапчиво да припомни на майките на семейства тяхната голяма отговорност към по-големи грижи за отглеждането и възпитанието на поколенията.

Обявяването на Блоговещение за Ден на майката може да бъде обединителено за нацията, защото този празник е посветен на майката и майчинството като символ на отглеждането и възпитанието на младото поколение на България, независимо от вероизповеданието. Като член на голямото семейство на европейските народи, България би могла да предложи на Европейския съюз да приеме 25 март като ден на майката и майчинството.

Египетската революция още не е завършена. Няма и да бъде, докато не бъде осъществена промяна в един от символите на властта – медиите. След като 2 500 души разбиха сградите на египетското ДС, сега гневът на хората с право се насочи към обществените медии. Като всеки режим, властта в Кайро държеше под своята опека радиото и телевизията в страната. Изглежда, че египтяните изобщо не са забравили какво са свършили в полза на режима хора, които още са в управителните съвети на египетските телевизионни канали.

"Народът иска да прочисти медиите.", гласи плакат, разпространен по време на протеста на 25 март в Кайро.

Официалните медии в Египет все още не са засегнати напълно от промяната в страната. Много журналисти и шефове в телевизиите и радио станциите са свързани с бившата власт на Хосни Мубарак. Няма как едно течение да успее, ако не настъпят уволнения в тези среди, които всъщност имат голямо влияние върху общественото мнение.

Един от хората, към които е отправен народният гняв е Абдел Латиф Ел-Манауи, който е ръководител на сектор “Новини” в държавната телевизия. На 25 март хора се събират пред сградата на Египетския съюз за радио и телевизия (подобно на българското СЕМ) с искания Ел-Манауш да напусне поста си. Странни са слуховете за връзките му в армията с хора от стария режим, като генерал Исмаил Итман.

Разбира се Ел-Манауи не е единственият, попаднал под ударите на хорския гняв. Списъкът е дълъг, както за телевизията, така и за пресата, като включва главно имена на журналисти. Ако се погледнат заглавията на вестник “Ал Ахрам”, който бе абсолютно про-Мубарак настроен, днес също продължава да пише в стил, който много напомня миналото.

Разбира се, че е много скоро да говорим за пълна революция в Египет. Медиите са част от много други сектори, в които старата управа все още има връзки и влияние. Но крачката трябва да бъде направена. Според последния доклад на “Репортери без граници”, Египет е сред последните места по свобода на словото. Това, вярвам, ще се промени, но трябват много промени и това включва смяна на лидерите в националните медии в Египет, обвързани със старата власт.

Египетската революция още не е завършена. Няма и да бъде, докато не бъде осъществена промяна в един от символите на властта – медиите. След като 2 500 души разбиха сградите на египетското ДС, сега гневът на хората с право се насочи към обществените медии. Като всеки режим, властта в Кайро държеше под своята опека радиото и телевизията в страната. Изглежда, че египтяните изобщо не са забравили какво са свършили в полза на режима хора, които още са в управителните съвети на египетските телевизионни канали.

"Народът иска да прочисти медиите.", гласи плакат, разпространен по време на протеста на 25 март в Кайро.

Официалните медии в Египет все още не са засегнати напълно от промяната в страната. Много журналисти и шефове в телевизиите и радио станциите са свързани с бившата власт на Хосни Мубарак. Няма как едно течение да успее, ако не настъпят уволнения в тези среди, които всъщност имат голямо влияние върху общественото мнение.

Един от хората, към които е отправен народният гняв е Абдел Латиф Ел-Манауи, който е ръководител на сектор “Новини” в държавната телевизия. На 25 март хора се събират пред сградата на Египетския съюз за радио и телевизия (подобно на българското СЕМ) с искания Ел-Манауш да напусне поста си. Странни са слуховете за връзките му в армията с хора от стария режим, като генерал Исмаил Итман.

Разбира се Ел-Манауи не е единственият, попаднал под ударите на хорския гняв. Списъкът е дълъг, както за телевизията, така и за пресата, като включва главно имена на журналисти. Ако се погледнат заглавията на вестник “Ал Ахрам”, който бе абсолютно про-Мубарак настроен, днес също продължава да пише в стил, който много напомня миналото.

Разбира се, че е много скоро да говорим за пълна революция в Египет. Медиите са част от много други сектори, в които старата управа все още има връзки и влияние. Но крачката трябва да бъде направена. Според последния доклад на “Репортери без граници”, Египет е сред последните места по свобода на словото. Това, вярвам, ще се промени, но трябват много промени и това включва смяна на лидерите в националните медии в Египет, обвързани със старата власт.

30-дневно книжно предизвикателство започна "Аз чета" за своите приятели във Facebook и всички четящи в най-голямата социална мрежа. По подобие на съществуващите вече музикални "challenges" на английски език, екипът е подбрал 30 критерия, по които потребителите да опишат себе си чрез заглавия на книги.

Понякога ми се е искало да прочета всички книги на рафта пред мен, за да вкарам информацията им в главата си. Знам, че това е невъзможно, нямам специални сили, за да успея, затова със сигурност знам, че за да има човек информация, човек трябва да я поиска и потърси. Именно поради това винаги съм бил против някой да се представя за всезнаещ и всемогъщ-защото това просто не може да съществува. Означава, че някъде има нещо гнило.

За съжаление много държави и общества днес са управлявани от хора, които смятат, че имат компетенцията по много и разнообразни въпроси. Пиша тези редове с явния гняв към човек, който смятах, че разбира арабския свят и арабската революция, която става в момента. Ще кажа името му, защото за мен той загуби приятелите си, загуби позициите си и почва под краката си. Възмутен съм от това, което каза г-н Киряк Цонев по НОВА в “Темата на НОВА” от 26 март.

Това момиче вярва в промяната. И тя ли е от онези "нереализирани нещастници"?

Предаването бе посветено на тълпите и тяхното влияние – защо се случват, защо ги има и какво е да си част от тълпата. Думите на уважаваният от мен доскоро г-н Цонев ме изпълниха с недоумение и за пореден път ми показаха, че популизмът се използва многократно, за да се върне общественото внимание към личността, да се привлекат погледите. Преди няколо дни, когато на прес конференцията на групата “1 ноември” бе казано, че България не трябва да приема бежанци от Либия и Северна Африка, защото в голямата си част са били “нереализирани нещастници” и били опасни за България и обществото й. Тогава веднага имаше реакции, че думите били изопачени от медиите, че не било точно така казано и т.н. оправдания. Оказа се, че е било именно така, а предаването по НОВА показа, че явно именно такова мнение се изказва и поддържа от членовете на този клуб на академици.

И те ли са от онези "нереализирани нещастници"?

На 26 март, г-н Цонев повтори тези изявления при опит да се сравнят промените в България преди години и тези, които се случват сега в арабските страни. И нека кажа искрено – неговите думи ме накараха да се чувствам предаден, защото бяха изказани именно от този човек, който години наред е живял с арабската общност.

Арабските младежи бяха описани, като невежи и фундаменталисти, съобразяващи се с фетвата на местния имам. Затова тези бунтове били опасни, защото за разлика от българските протести, участниците в демонстрациите в арабските страни били на по-ниско културно равнище. Те чупели, крещели (поради този факт), викали и били неконтролируеми.

Г-н Цонев, няма нужда аз, който може да ви е внук, да ви казва, че думите ви нямат нищо общо с действителността и звучат по-скоро като популизъм, отколкото като лични наблюдения, които вие бихте имали при всичките години, прекарани в арабски страни. Срамно е, простете ми.

Те са блогъри, активисти, пребивани в затворите. И те ли са от онези "нереализирани нещастници"?

Арабските младежи, събрали се на площад “Тахрир” не крещят, защото са обзети от религиозен плам, а защото чакат момента, в който нетърпението им ще има отражение, очакват момента, в който гласът им ще бъде чут. Те не излизат по улиците, за да сринат държавата, а за да свалят диктатора, който години наред ги държи в неведение. Те не ходят в джамията, за да обявят свещена война на кръстоносците, а защото все някъде трябва да се помолят за живота си, преди да излязат отново на площадите. В една голяма част са студенти, висшисти, които нямат работа и търсят каквото и да е, за да се издържат. Срамно е, че един социален психолог, който аз не бях чувал досега (съжалявам за това!), в предаването изказа по-смислени думи от вас, който е бил сред арабското общество толкова много време.

Съжалявам, че трябваше да напиша тези думи. Съжалявам, че трябваше да заемам позиция, но не мога да слушам подобни изказвания, които хвърлят сянка върху борбата на тези младежи. До последно мнозина не повярваха в силата на младежта, на онези над 70% от населението, които платиха с кръвта си за свалянето на режимите в страните им. Над 8 000 души загинаха от началото на бунтовете пред декември 2010 г. Загубих приятели, които познавах единствено от писмата между нас и никога няма да имам възможността да се запозная с тях на живо. Те не бяха фундаменталисти, а образовани млади хора, които бяха застреляни насред улицата. Заради тях, само заради тях дори, няма право който и да е да унищожава името им и паметта им с подобни изказвания.

Срамно е.

Понякога ми се е искало да прочета всички книги на рафта пред мен, за да вкарам информацията им в главата си. Знам, че това е невъзможно, нямам специални сили, за да успея, затова със сигурност знам, че за да има човек информация, човек трябва да я поиска и потърси. Именно поради това винаги съм бил против някой да се представя за всезнаещ и всемогъщ-защото това просто не може да съществува. Означава, че някъде има нещо гнило.

За съжаление много държави и общества днес са управлявани от хора, които смятат, че имат компетенцията по много и разнообразни въпроси. Пиша тези редове с явния гняв към човек, който смятах, че разбира арабския свят и арабската революция, която става в момента. Ще кажа името му, защото за мен той загуби приятелите си, загуби позициите си и почва под краката си. Възмутен съм от това, което каза г-н Киряк Цонев по НОВА в “Темата на НОВА” от 26 март.

Това момиче вярва в промяната. И тя ли е от онези "нереализирани нещастници"?

Предаването бе посветено на тълпите и тяхното влияние – защо се случват, защо ги има и какво е да си част от тълпата. Думите на уважаваният от мен доскоро г-н Цонев ме изпълниха с недоумение и за пореден път ми показаха, че популизмът се използва многократно, за да се върне общественото внимание към личността, да се привлекат погледите. Преди няколо дни, когато на прес конференцията на групата “1 ноември” бе казано, че България не трябва да приема бежанци от Либия и Северна Африка, защото в голямата си част са били “нереализирани нещастници” и били опасни за България и обществото й. Тогава веднага имаше реакции, че думите били изопачени от медиите, че не било точно така казано и т.н. оправдания. Оказа се, че е било именно така, а предаването по НОВА показа, че явно именно такова мнение се изказва и поддържа от членовете на този клуб на академици.

И те ли са от онези "нереализирани нещастници"?

На 26 март, г-н Цонев повтори тези изявления при опит да се сравнят промените в България преди години и тези, които се случват сега в арабските страни. И нека кажа искрено – неговите думи ме накараха да се чувствам предаден, защото бяха изказани именно от този човек, който години наред е живял с арабската общност.

Арабските младежи бяха описани, като невежи и фундаменталисти, съобразяващи се с фетвата на местния имам. Затова тези бунтове били опасни, защото за разлика от българските протести, участниците в демонстрациите в арабските страни били на по-ниско културно равнище. Те чупели, крещели (поради този факт), викали и били неконтролируеми.

Г-н Цонев, няма нужда аз, който може да ви е внук, да ви казва, че думите ви нямат нищо общо с действителността и звучат по-скоро като популизъм, отколкото като лични наблюдения, които вие бихте имали при всичките години, прекарани в арабски страни. Срамно е, простете ми.

Те са блогъри, активисти, пребивани в затворите. И те ли са от онези "нереализирани нещастници"?

Арабските младежи, събрали се на площад “Тахрир” не крещят, защото са обзети от религиозен плам, а защото чакат момента, в който нетърпението им ще има отражение, очакват момента, в който гласът им ще бъде чут. Те не излизат по улиците, за да сринат държавата, а за да свалят диктатора, който години наред ги държи в неведение. Те не ходят в джамията, за да обявят свещена война на кръстоносците, а защото все някъде трябва да се помолят за живота си, преди да излязат отново на площадите. В една голяма част са студенти, висшисти, които нямат работа и търсят каквото и да е, за да се издържат. Срамно е, че един социален психолог, който аз не бях чувал досега (съжалявам за това!), в предаването изказа по-смислени думи от вас, който е бил сред арабското общество толкова много време.

Съжалявам, че трябваше да напиша тези думи. Съжалявам, че трябваше да заемам позиция, но не мога да слушам подобни изказвания, които хвърлят сянка върху борбата на тези младежи. До последно мнозина не повярваха в силата на младежта, на онези над 70% от населението, които платиха с кръвта си за свалянето на режимите в страните им. Над 8 000 души загинаха от началото на бунтовете пред декември 2010 г. Загубих приятели, които познавах единствено от писмата между нас и никога няма да имам възможността да се запозная с тях на живо. Те не бяха фундаменталисти, а образовани млади хора, които бяха застреляни насред улицата. Заради тях, само заради тях дори, няма право който и да е да унищожава името им и паметта им с подобни изказвания.

Срамно е.

За икономическия смисъл, по-точно безсмисъл, а най-точно вредосмисал - няма да пиша. Защото дори в продажната дебилна преса - макар периферийно - се появиха професионалните анализи на Георги Касчиев и Герги Котев. Целта ми е друга - припомняйки историята да потърся смисъла в политическия контекст.

От демокрацията досега имахме 8 правителства (Луканов, Димитър Попов, Беров, Виденов, Костов, царя, Станишев, Бойко). 6 от тях отсвириха "Белене" дискретно, административно-бюрократски - което не го разпоредим.

Проектът бе реанимиран от царя. Защо? Според мен водеща причина бе минимизирането на вътрешнополитическите щети от затварянето на 3-ти и 4-ти блок на "Козлодуй" (затваряме ги заради присъединяването към ЕС, но пък ще направим "Белене"). Втората, но не несъществена причина - зависимостта на царя от руските бизнес интереси, реализиращя се чрез (наследниците на) спецслужбите. Смекчавощо вината му обстоятелство е, че не пое твърди ангажименти.

Станишев обаче се направи на умряла лисица (това е един от малкото му положителни достижения).

И дойде Бойко. След поредица пируети по темата, финално се ситуира като "Белене" - реализатор. Де факто следвайки форлойфера на "Белене" Първанов. Защо? Първи отговор - защото е тъп. Очевидно вярно. Втори отговор - защаото го движат руските интереси. Смекчаеващо вината обстоятелство е, че той не го разбира и не е способен да го разбере. Пожарникар от Банкя не може да уразумее що е импeрска традиция. Да не споменавам, че хал хабер си няма например за приемствеността между царистките и болшевишките разузнавателни органи и агентура. Руснаците го движат като кукла, ласкаейки го, че е субект. А той вярва.

Най - лошото е, че масата - а може би мнозинството - също вярват. Това е драмата.

За щастлив край!

Закриваща фраза в рекламата на Панадол за бебета и малки деца. Доста време мина преди да го свържа с това, че рекламата започва с “Имало едно време…”

Друг интересен цитат за мен е рекламата на Каменица:

… С нова безопасна капачка!

А аз си мислех, че бирата е за мъжаги - “безопасна капачка” звучи като за женчовци.

"Животът е кратък и ние знаем твърде малко."

От две седмици се чудя как да започна тази статия. Мога да започна по безброй начини и никой от тях няма да е достатъчно силен, за да подскаже дори колко прекрасна книга е „Vita Brevis“ от Юстайн Гордер (автор, обречен да провокира безпределно силни емоции в редакторите на www.azcheta.com).

Бих могла да започна с биографична справка за Аврелий Августин, епископ на Хипон (по-известен като Августин Блажени). Бих могла да възхвалявам до безкрай прекрасното оформление на Кристина Йовчева. Бих могла да се чудя дали писмото на Флория Емилия, открито в аржентинска антикварна книжарница, е истинско или Гордер създава литературна мистификация, позовавайки се на загадъчната жена, спомената в „Изповедите“ на Св. Августин? Не. Не ме интересува дали е истинско. Тази книга ме „намери“ в най-подходящия за това момент. За това няма да отнемам нищо от нея с хипотези и въпроси. Ще започна ревюто с думите на самата Флория Емилия.

В края на този прекрасен пролетен ден в ефира на Радио Варна ще се понесе стотното издание на радио шоуто ми 45 оборота в минута. Водя музикални радио предавания от 7 години, но, правейки това шоу, се чувствам истински щастлив. Във вените ми тече фънк и соул (е, може би и малко червено вино), и за мен е чест тази вечер да бъда част от Funky Soul Fellows – проекта, който заедно със Selector Stiliyan създадохме специално за случая. Чрез него на живо в студиото ще представим 3-часова селекция от любимите си фънк и соул парчета. Естествено изцяло на грамофонни плочи. В 22:30 партито ще се премести във варненския бар Bolla, за да продължи до ранните неделни часове. Бъдете с ефира на Радио Варна (20:00-23:00) и в бар Bolla (22:30-04:00), за да отпразнуваме заедно 45 оборота в минута # 100! Повече информация за събитието ще откриете тук.

Едно от парчетата, които ще чуят всички присъстващи довечера (с изключение на тези, които точно в този момент ще бъдат в тоалетната), е Daddy Could Swear, I Declare. Gladys Knight & the Pips е група, която в най-силните си фънки години остави голям брой песни, подходящи за събитие като днешното. Една от тях, издадена през 1973 от Tamla Motown, ще чуем сега в аванс.

Gladys Knight е родена на 28 май 1944 в Атланта, Джорджия. Само 8 години по-късно заедно с брат си Merald и двама свои братовчеди създава групата The Pips. През 1961 за първи път влизат в Топ 10 с песента Every Beat of My Heart, силно повлияна от ду уап течението. В първата половина на 60-те записват няколко днес ценени от колекционерите сингли за лейбълите Fury и Maxx, някои от които дело на композитора Van McCoy. Две песни от този период, Letter Full of Tears и Giving Up, успяват да влязат в Топ 40, но Gladys Knight не се докосва до комерсиалния успех докато не подписва с Motown през 1966. С годините тя и групата й се превръщат в една от емблемите на Motown, въпреки че никога не достигат успеха на звезди от каталога на лейбъла като the Supremes, Marvin Gaye и the Temptations. С Norman Whitfield зад гърба си, който осигурява продуцирането и голяма част от композирането на парчетата им, the Pips бързо се вливат в основния музикален поток на Motown и след себе си оставят хитове като Friendship Train, оригиналната версия на I Heard It Through The Grapevine, It Should Have Be Me, The End of Our Road и If I Were Your Woman.

През 1973 излиза най-големият хит на Gladys Knight & the Pips за детройтския лейбъл – Neither One Of Us. Той достига до номер 2 в Щатите, а малко след това групата напуска Motown и подписва с Buddah. Първите две години там са супер успешни – Midnight Train to Georgia (единственият им номер 1), I’ve Got To Use My Imagination и Best Thing That Ever Happened To Me се справят доста добре в класациите. За съжаление след няколко години Gladys Knight се насочва към easy listening, adult contemporary публиката, на която остава вярна и до днес. Изявява се отделно от the Pips, които се оттеглят от сцената. Така с края на вълшебното фънки десетилетие Knight напуска семейството на фънк соул поколението, за да не се върне никога повече в него.

За щастие през годините, които прекарват в Motown и Buddah, Gladys Knight & the Pips създават много песни, които читателите на този блог (както и авторът му) биха усилили с най-голямо удоволствие по всяко време на денонощието. Една от тях е Daddy Could Swear, I Declare. Записана е през най-успешния период на групата, малко преди да преминат от Motown в Buddah. Насладете й се сега, а и довечера в Bolla. От Б-страната ще откриете For Once In My Life.



Powered by mp3skull.com

Peace & Funk

Публична тайна е, че най-добре се продават оръжия, които са се доказали в реални бойни действия. Купувачите се впечатляват от продукти, които печелят войни и се отнасят с недоверие към голи тестове в експериментални полигони и лаборатории. В този смисъл, възможно е войната в Либия ако бъде спечелена да напомпа залинелия френски износ на военна [...]

Само за денонощие читатели на блога практически събраха необходимата за логистиката на първоаприлския концерт пред паметника на съветската армия, насрочен за 2 април, събота. Това са близо 800 лева, необходими за плащания, свързани с музиката и организацията на събитието. Който си мисли, че в България се събират лесно такива суми, да пита колко получиха от [...]

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 60 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!   

/Фили/ В България през тази седмица се разигра истински холивудски екшън с участието на банков обирджия, заложници, специални части и всички други типични за жанра персонажи и развития. Заложниците, държани часове наред в сливенска банка, вече са на свобода, очаква се всеки момент да се предаде и похитителят /б.а. – поради разликата в часовото време с Австралия, текстът е публикуван малко преди похитителят да се предаде наистина/. Според информация от последните часове, той се е затворил в трезора на банката и заплашва да се самоубие. Това е първият толкова мащабен случай на бандитизъм, който се разви буквално пред очите на цялото общество. Освен многобройните въпроси, които повдига обаче, този случай демонстрира и способност на МВР и специалните служби за доста адекватно действие в подобна нетипична за страната ситуация.  

За разлика от тях, в други сфери на обществения живот, където предизвикателствата също валят непрекъснато, сегашната власт не показва умение за справяне с положението, а обратно – все повече създава впечатление, че се опитва само временно да запуши зейналите пробойни, че не знае как точно да реагира или че зад нейните решения стоят интереси, различни от тези на цялото общество.

Това се отнася например до темата за монополизма и високи цени на горивата в България, до въпроса защо българските граждани почти година плащат по-скъп ток за електроенергия от топло-електрическа централа, която изобщо не работи, как така обвиняемият за тежки престъпления Алексей Петров води официални преговори за икономическото положение в държавата с официални представители на правителството.

Разбира се, най-много са неадекватните реакции по най-важната и стратегическа за страната тема – строителството на руската ядрена централа в Белене. 

- Пламен, броени дни остават до края на март, когато се очаква България и Русия да подпишат тъй наречения Протокол 12, смятан за документа, който ще даде зелена светлина за строителството на централата в Белене. Очакваш ли това действително да се случи? 

- Бих се обзаложил, че ще се случи, Фили. Освен, разбира се, ако до ден-два не се появи остра, еднозначна и категорично отрицателна реакция от страна на Европейския съюз. По всичко личи, че българското правителство, начело с премиера Бойко Борисов, вече е напълно готово да подпише документа. И веднага съм длъжен да добавя – готово да го подпише, като по този начин вкара България в една от най-опасните икономически и политически авантюри, случвали се през последните десетилетия. 

- Защо си толкова убеден в готовността на кабинета Борисов да се ангажира със строителството на АЕЦ “Белене”? 

- Посочвам веднага три причини, Фили. Първата – защото руснаците много бързат и очевидно оказват огромен натиск. Те бяха нетърпеливи още преди аварията в Япония, а след това станаха безцеремонни. Например през миналата седмица с изявленията си в София двама представители на “Росатом” си позволиха да бъдат открито саркастични по отношение българските колебания за строежа.

Втората причина е, че самият Бойко Борисов, който до лятото на миналата година беше категорично против, а след това преживя дълъг период на колебание, през последните седмици е буквално убеден привърженик на централата. Той дори направи откровено манипулативни изявления – освен, ако, разбира се, не става дума за това някой да е манипулирал самия него. Но дори и в този случай изглежда невероятно как човек, след всички разчети, които доказват, че АЕЦ “Белене” няма да е необходима на България през следващите десетилетия, може да започне изведнъж да твърди, че ако не построим централата, електроенергията тук ще поскъпне…..18 пъти. Още по-малко пък мога да си представя човек, колкото и да не е икономист, който да казва следното: “Ще строим централата, как няма да я строим. При положение, че някой друг плаща за нея, всъщност цената изобщо не ни интересува.”

Третата причина, Фили, е в бавната и не особено категорична реакция на Европейския съюз по темата. След Фукушима Брюксел наистина обяви, че ще се вземат допълнителни мерки за сигурност по отношение на ядрената енергетика, но не наложи мораториум за новите централи, докато тези мерки се прецизират. Нормално е, демократичният свят разчита, че демократичните правителства сами ще се сетят какво да правят – германците например веднага закриха няколко от по-старите си енергийни блокове. В България обаче рефлексите са други и нищо подобно не стана, въпреки възникналата вълна от надежда, че правителството на ГЕРБ ще използва новите европейски изисквания като коз за отказ в преговорите с руснаците. 

- Пламен, преди дни се появи доклад на независимия Институт за пазарна икономика, в който се казва, че при спазване на всички технологични изисквания, строителството на централата ще излезе не 6.3 милиарда евро, както твърди руската страна, а цели 11 милиарда. Дори и това ли не промени нагласите в ГЕРБ? 

- Нещо повече, Фили, докладът, който се базира на сериозно проучване, твърди, че при това положение цената на енергията от бъдещата централа, ще е съпоставима с тази на вятърната енергия, която е доста скъпа по принцип. Този доклад беше обсъден дори в Парламента, но без видим ефект. 

- Защо нямаше ефект? 

- Ами вероятно дори водещите икономисти в ГЕРБ са възприели цитираната вече съвършено не икономическа логика на своя премиер, според когото цената няма значение, защото не ние ще я плащаме. А всъщност ще я плащаме, просто защото когато руснаците говорят за 6.3 милиарда евро цена, това включва само изграждане на реакторите и самата централа. Но не и на цялата необходима инфраструктура за пренос на електроенергия, на хранилищата за отработено ядрено гориво, което пак според европейските изисквания трябва да става вече в самата страна, която потребява горивото и т. н.

Забележително е и друго, Фили. При всички случаи проучването, на което се базира докладът на Института за пазарна икономика, е правено преди аварията във Фукушима и преди ЕС да обяви допълнителни мерки за сигурност. А те при всички случаи още ще оскъпят ядрената енергетика. Така че реалната цена може да се вдигне и да отиде над 12, до към 13 милиарда евро или 26 милиарда лева.

И точно тук е изненадата – самият премиер Борисов в началото, докато още беше противник на Белене, каза, че централата ще струва….. 26 милиарда лева и такава цена България не може да си позволи. Тогава той беше нападнат силно от ядреното лоби за това изявление. Сега пък самият той напада и иронизира подобни прогнози, което ни връща към идеята как историята понякога се повтаря като фарс. 

- Пламен, не по-малко фарсово обаче стоят и други развития в България. Например фактът, че гражданите месеци наред плащат по-скъп ток за енергията от една централа, която дори не е включена в общата енергийна мрежа, защото не работи изобщо….. 

- Както е известно, българските абсурди нямат край, Фили. Аз не знам да има място в света, където е възможно да платиш за стока, която не само не е на пазара, но дори изобщо не е произведена. А да плащаш цяла година по този начин, е вече своеобразен връх. При това – да плащат всички.

Оказва се, че поради особености в ценообразуването на електрическата енергия в България, от 1 юли 2010 година, когато в системата е трябвало да бъде включена ТЕЦ “AES Гълъбово”, цената е набъбнала с три процента. А това, че ТЕЦ-ът не се е включил и досега заради технически проблеми, изобщо не е попречило на монополистите да прибират парите на гражданите. И сега комисията за енергийно и водно регулиране открива какво става, но самата комисия казва, че връщането на надвзетите суми не може да стане веднага, а ще стане едва след 1 юли. Защо не веднага – остава си пълна мистерия. Кой ще понесе наказание – остава си още по-пълна мистерия. 

- За сметка на това обаче изглежда за никой друг, освен за правителството, не е мистерия как така цените на течните горива скочиха над европейските нива, при положение, че разходите за производството тук са далеч по-малки….. 

- Дори не е мистерия и за цялото правителство, а само за части от него, Фили. Защото министърът на икономиката Трайчо Трайков ясно каза, че става дума за използване на монополно положение от страна на руската компания “Лукойл”. Но от това възникна скандал, премиерът публично скастри министъра си и отиде, пак публично, да се моли на Валентин Златев, българският шеф на иначе руската компания, да обяви мораториум върху цените на дизела поне за месец. Е, помоли му се и той се съгласи. Само че за публиката остана малко неясно как така същият този Валентин Златев изведнъж се яви и на преговорите за изграждането на АЕЦ “Белене” в качеството си на експерт по българската енергетика, само че седнал откъм…..руската страна. 

- Пламен, като казваш това, имам чувството, че появата на неподходящи хора на неподходящи места започва да става заразно явление в България….. 

- Сигурно визираш, Фили, неочакваната поява на обвиняемия Алексей Петров на преговори първо в Националния съвет за тристранно сътрудничество, където правителство, синдикати и работодатели обсъждаха възможности за подобряване на икономическото положение в България, както и последвалата му среща с вицепремиера Симеон Дянков, свързана пак с обсъждане на национални икономически стратегии. Права си да питаш как става така, че човекът, публично арестуван с гръм и трясък преди малко повече от година, обвинен в създаване на престъпна група и извършване на редица тежки престъпления, сега, при леката си мярка за неотклонение, се явява официално лице.

И да питаш обаче, Фили, отговор няма. Самият главен прокурор няколко дни по-рано пред медии каза, че няма представа защо прокуратурата толкова се бави с внасянето на новите обвинения към Петров и евентуалното му ново задържане. Повтарям, за да се чуе добре – главният прокурор не знае защо прокуратурата се бави. И тъй като тук човек понякога е невинен до доказване на противното, ето че Петров ходи да преговаря с правителството от името на българските работодатели като официален техен представител. Това е един от възможните отговори. Но как става така, че представители на правителството, което арестува и обвини същия този невинен човек, сядат доброволно да преговарят на една маса с него, това вече си остава пълна загадка.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

Остави чашата до прозореца.  Точно там, където се спускаха струйките на дъжда. Щеше да е особено подходящо, ако навън беше мрачно и сиво – такова, каквото беше в сърцето й. Но времето не изпитваше съчувствие към дребните човешки проблеми и затова навън дъждът се сипеше под лъчите на топлото пролетно слънце. Всичко тече, panta rei и така нататък.

Не й се излизаше, въпреки че беше оставила прозореца леко открехнат – точно толкова, че падащите капки да рикушират по парапета над масата. Наистина не знаеше какво да прави. Или по-скоро въобще не се и чудеше – просто седеше на едно място, вцепенено, тъпо. Кафето разпръскваше познатия си аромат из стаята, без да успее да предаде същия домашен уют, както преди. Затова виновно изстиваше, далеч от топлите й длани. Каквото и да направеше сега, нямаше да успее да я накара да се почувства по-добре, затова се сгуши в порцелановото си палто и замълча.

Може би проблемът беше в музиката. Противно на очакванията, тя не заглуши гласовете в главата й, а само ги засили. Всеки текст беше откровение, всяка нота беше скрит спомен. Помнеше същото това слънце, същата тази музика, същото кафе. Само че тогава всичко беше толкова различно. Втората чаша днес я нямаше.

Представи си, че е актриса в независим френски филм. Представи си как камерата я снима в гръб, крехко очертание на фона на слънчевия прозорец и кухненската маса. Камерата се приближава, минава над рамото й и спира върху чашата с ароматна пара, която оставя топли следи по стъклото на прозореца. Нейната ръка влиза в кадър, пръстите унесено пробягват по порцелановия ръб. След две-три кръгчета се отдръпват. Крупен план на лицето й, изглежда замислена и някак тъжна. Изпълнена не с тъга, а с някакво необяснимо съжаление. А може би обяснение така или иначе не е нужно в независимото кино. Паралелен монтаж със стичащите се дъждовни капки по стъклото. Слънцето отскача от блендата на камерата и оставя цветни зайчета. В нейните очи блещукат не-дъждовни капки. Обръща се и бавно излиза от кухнята. Входната врата, гледана от коридора на апартамента, се затваря тихо, нежно, внимателно, почти любовно. Сякаш не иска да изплаши спомените, които остават на топло и сигурно в панелната клетка. Място, което до толкова скоро е носило гордото прозвище „дом”.

Хенри Милър обича да превръща жените в проза. Тя предпочете да се превърне в сцена от филм. Всичко тече, panta rei и така нататък…

~ Fin. ~

___
снимка: filigran

Още по темата:

1. У дома е там, където има пудинг
2. Пръстите на стъклото ми
3. Майлс

Продължаваме с обиколката на Пламен из Париж. Вече бяхме в Лувъра и Нотр дам, а сега трпгваме към Сакрекьор и Монмартр. Приятно четене:

Париж през май

Сакре Кьор и Монмартр

Сакре Кьор – голямата бяла църква

За мен обаче

Монмартр,

ще си остане убежището на рисуващите бохеми, с тесните улички, старите къщи, с бистрата, с галериите, с навалицата.

Това са моите любимци ! Не са ли готини? А ?

Очаквайте продължението

1. Париж през май (2): Лувърът и Нотр Дам (Парижката Света Богородица)
2. Разходка из Монмартр
3. Париж, обичам те!
4. Париж през май (1)
5. Щрихи от Франция – Селата на Париж (1): Батиньол
6. Щрихи от Франция – Селата на Париж (2): Епинет
7. Париж – една сбъдната мечта (2)
8. Една неочаквана екскурзия до Париж
9. Конкурс: Ти в Гърция
10. Семейна разходка из Париж и Бретан – Франция (1)
11. Щрихи от Франция: Панаир на независимите винари в Париж
12. Към Европа с влака (8): Париж

Двама любители на свръхестественото веднъж започнали спор, какъв е характерът на дявола. Първият доказвал, че това е изчадие на ада, всесилно чудовище, способно да отрови живота на всеки, когото срещне на пътя си. Вторият бил убеден, че дяволът е напълно миролюбиво същество, даже обаятелно по някакъв начин, макар и с донякъде неприятна външност.
В разгара на спора пред магистрите на магията се явил самия дявол. Нахвърлил се върху първия и започнал да го тегли за носа, докато на втория направил поклон и го почерпил с цигарка.
Излиза, че на всекиго се въздава според мислите.

Георги Огарев "1000 притчи"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Приключи концентрирането на военни сили в Афганистан. В момента в страната се намират максималния брой войници(140 000) съгласно плана на  военното командване на НАТО. Всички те са част от военната кампания срещу талибаните, която се провежда основно в южната и източната част на страната. През февруари, нападенията срещу силите на пакта отново се ожесточиха. Сражения с [...]