сигурно защото пролетта прощъпули и из блоговете се намърда някак естествено темата за щастието. основно ме спря Пипи от Вила Вилекула, която попита кой ни учи да бъдем щастливи ясно е, че имаме тук в нашите ширини страх от това да сме щастливи или да споделяме публично, че сме щастливи. страх ...

Предизвикват ме от един сайт, който се именува “Разкрития”: “Скандално! Иво Инджев се държи като магаре в студиото на Марк О’Селски Миналата вечер, на 29 март, в предаването „На инат“ гост на анимираното магаре беше журналистът Иво Инджев…. Многото и интересни гости, които седнаха на диванчето срещу симпатичното и устато магаре не провокираха нито един [...]

харесвам доста от нещата, които пишат и казват в българската редакция на DW, но днес никак не съм съгласна с написаното от Георги Папакочев и най-вече от изводите, т.е. твърде тенденциозните изводи на психологът Харалан Александров "Да се върнеш в България може да се окаже много по-самоубийствено, отколкото да седиш в ...

Каква държава е тази, в която съвсем делнично, без кой знае какво вълнение, дори лениво гражданството обсъжда възможно замесване на нейния президент или премиер в скоропостижната и загадъчна смърт на едър мутрясал бизнесмен?

Бимбинистанска, Бармалейска или Тилилейска?

А може би Кагебейска…

Кое е най-шантавото нещо, което бихте направили от любов? Да подарите цветя, да пеете песен под балкона, да съчинявате стихове? О, хайде де, опитайте по-старателно! Какво ще кажете за лов на костенурки? Ето, при господин Хопи проработи. Не знаете кой е той? Сега ще ви разкажа, както на мен ми разказа Роалд Дал.

След като зам-министърът на финансите Боряна Пенчева няколко дни ни обясняваше как дължим на спасителния фонд на Еврозоната ESM само (?!?) едни 300 милиона евро, сега вече признава за 3 милиарда евро ангажимент на страната. Започва да признава, защото документите на ЕС са публични и всеки може да смята – така че не можем да бъдем лесно заблудени. И не знам защо въобще се опитват да ни заблудят.

Сега, разбира се, остава да си признае за пълната сума, с която се задължаваме – а тя е 6.1 милиарда евро. Ангажиментът за три милиарда е временна отстъпка и в момента, в който изтече преходният период (12 години), се увеличава на 6.1 милиарда. Паралелно, ако има икономически растеж и БВП на България се вдига, делът ни в ESM отново ще расте – т.е. вноската почти сигурно ще бъде повече от 6.1 милиарда (освен ако правителството не предизвика десетилетна икономическа катастрофа).

Блогът за икономика 2011

Кликайте на картинката за увеличение.

Вярвате или не, и на австрийска почва се организират български книжни събития. На 29 март от 19 ч. Калин Терзийски – Кайо и Светослав Терзийски – Батю гостуваха на българския културен институт във Виена.

В България не вярваме в потенциала на боклука и просто го събираме на поляните. Но по света има хора, които не си клатят краката, ами събират боклука и го превръщат в ценни неща, които продават и печелят пари. Направихме селекция от няколко такива, с надеждата че един ден и в Суходол ще се роди предприемчив боклукчия.

1. Emeco

Emeco правят стилни столове от рециклиран алуминий. Столът в ляво на картинката е направен от 111 празни кенчета от кока-кола. А столът в дясто е направен от rPET или Recycled Polyethylene Terephthalate или просто рециклирани пластмасови бутилки.

—

2. Narwhal.

Пичовете от Narwhal (не знаем как се произнася) събират стари вратовръзки и им дават нов живот под формата на портмонета, калъфки за документи, гривни и други. Хитро.

—

3. Hello Rewind

Старите тишърти се превръщат в калъфки за лаптопи, айпади, айподи. В манхатанското ателие на Hello Rewind събират тениските, от които всички имаме в повече, и ги превръщат в нещо ново. Приходите от продажбите пък отиват за борбата с трафика с жени в САЩ. Много яко.

—

4. RecyclingZychal

Традиционно вБългария използваме чадърите против дъжд и против дисиденти. В RecyclingZychal събират използваните и счупени чадъри за да направят от тях дрехи, аксесоари и играчки за хора и за домашни любимци.

—

5. Escama Studio

Escama Studio правят велики аксесоари и бижута, използвайки два компонента: 1. боклук, 2. труд от хора в трудно положение. Резултатът е впечатляващ.

—

6. TerraCycle

Девизът на TerraCycle е “Outsmart Waste”, а ние сме им супер фенове. Те са решили да се заемат с боклука, който не може да се рециклира по обикновен начин, например продукти съставени от няколко материала, които не могат да бъдат разделени. От тях правят много и най-различни неща и са станали толкова популярни, че вече зареждат дори Wal-Mart.

—

7. Patagonia

В нашия блог класации без Patagonia не пускаме. В книгата им пише, че когато са поръчали екологичен анализ на продуктите, с които работят с изненада са открили, че памукът е най-вредният материал, който използват. Не им е отнело много време да стигнат до старите пластмасови бутилки и да започнат да правят изключителни качествени и удобни чудеса от тях. Тази обувка е направена от боклук.

—

8. Nike Trash Talk

Това пък е обувката, която Nike правят с изрезки и отпадъци от производството.

—

За ееей такива неща ще си говорим на Форум Бизнес на 14 май 2011.

Австралийският автор и илюстратор Шон Тан е тазгодишният носител на наградата "Астрид Линдгрен", съобщава официалният блог на отличието. Това е втората голяма награда за Тан в рамките на месец, след като в края на февруари бе отличен с Оскар за късометражен филм за 'The Lost Thing". Този път статуетката е съпроводена от най-голямата парична премия, давана за детска литература в света - 5 млн. шведски крони или £490,000.

Тази седмица във Foreign Policy коментирах случващото се в Сирия. Смятам, че е важно, макар и да се различава като същност от бунтовете в Египет и Тунис.

 

Сирийското правителство подаде оставка на 29 март в обстановката на граждански протести, обхванали десет града в цялата страна. Това е естественото развитие на ситуацията в арабската страна, след като при сблъсъци с полицията загинаха над 60 души в южния град Дара и пристанищния Латакия. Президентът Башар Асад прие оставката на правителството, какво следва?

 

В контекста на ефекта на доминото, наблюдаван в страните от арабския свят, Сирия последна беше засегната от протести и демонстрации. Естествено вълната на недоволство се преля от Йордания в близкия до границата сирийски град Дара, където в продължение на две седмици продължаваха бурни протести. Сградата на полицията и партията Баас бяха изгорени, а хората продължиха да искат реформи в страната. Заедно с протестите в Ливан, Йордания и Сирия оформят едно звено от арабските протести, към което може да се присъедини и Мароко. Тази част от протестите са характерни за страни, имащи управление, като това в Сирия и Йордания. Там протестиращите искат реформи в системата, а не падане на режима, както се случи в Тунис и Египет, а сега и Йемен.

 

Блокът, който оформят Йордания, Ливан и Сирия е отделна страница в историята на арабските бунтове. Характерното за нея е, че исканията са свързани с незабавното извършване на реформи, засягащи опозиционните партии, свободата на словото, политическите затворници и законът за извънредното положението. Що се отнася за последното условие, това по-скоро правило, отколкото закон, е най-критикуваният елемент в управлението на Баас в Сирия. Когато извънредното положение е въведено през 1963 година, страната е в състояние на военно напрежение с Израел, в следствие на което се налага прилагането на правилото за извънредното положението. Честите опити да се вкарат чужди агенти в Дамаск е причината да се затегне ситуацията и контролът на правителството, даващ му право да арестува граждани без всякакви бюрократични стъпки. Това, разбира се, днес противоречи на всякакъв тип свобода, затова и е толкова атакуван този закон.

(целият текст)

Тази седмица във Foreign Policy коментирах случващото се в Сирия. Смятам, че е важно, макар и да се различава като същност от бунтовете в Египет и Тунис.

 

Сирийското правителство подаде оставка на 29 март в обстановката на граждански протести, обхванали десет града в цялата страна. Това е естественото развитие на ситуацията в арабската страна, след като при сблъсъци с полицията загинаха над 60 души в южния град Дара и пристанищния Латакия. Президентът Башар Асад прие оставката на правителството, какво следва?

 

В контекста на ефекта на доминото, наблюдаван в страните от арабския свят, Сирия последна беше засегната от протести и демонстрации. Естествено вълната на недоволство се преля от Йордания в близкия до границата сирийски град Дара, където в продължение на две седмици продължаваха бурни протести. Сградата на полицията и партията Баас бяха изгорени, а хората продължиха да искат реформи в страната. Заедно с протестите в Ливан, Йордания и Сирия оформят едно звено от арабските протести, към което може да се присъедини и Мароко. Тази част от протестите са характерни за страни, имащи управление, като това в Сирия и Йордания. Там протестиращите искат реформи в системата, а не падане на режима, както се случи в Тунис и Египет, а сега и Йемен.

 

Блокът, който оформят Йордания, Ливан и Сирия е отделна страница в историята на арабските бунтове. Характерното за нея е, че исканията са свързани с незабавното извършване на реформи, засягащи опозиционните партии, свободата на словото, политическите затворници и законът за извънредното положението. Що се отнася за последното условие, това по-скоро правило, отколкото закон, е най-критикуваният елемент в управлението на Баас в Сирия. Когато извънредното положение е въведено през 1963 година, страната е в състояние на военно напрежение с Израел, в следствие на което се налага прилагането на правилото за извънредното положението. Честите опити да се вкарат чужди агенти в Дамаск е причината да се затегне ситуацията и контролът на правителството, даващ му право да арестува граждани без всякакви бюрократични стъпки. Това, разбира се, днес противоречи на всякакъв тип свобода, затова и е толкова атакуван този закон.

(целият текст)

В седмицата на детската книга имаме амбицията да ви разкажем за детските книги не само като мили спомени и прекрасни художествени произведения, но също така и за книгите като любопитни четива, които повишават общата култура на децата.

Вал Стоева и Карин вече ни разказаха за "Тайният ключ на Джордж за вселената". В тази публикация, с помощта на един нов сътрудник на сайта - моят 8-годишен братовчед Аспарух, ще ви разкажем за Вулканите. Книжката е част от поредицата енциклопедични издания за деца "Алекс Кидс".

Ако ви се стори, че прекалено често имаме разказ за Сирия и Близкият изток, то просто се дължи на факта, че там очевидно назряват сериозни събития. Първата част на днешния разказ ни заведе до Халап и Хомс, а днес отиваме към Маалюла и Палмира. Приятно четене:

До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан

втора част

Маалюля и Палмира

Събуждаме се към 6.30 . Оглеждаме се за полагащата ни се закуска , обаче в хотелчето няма жива душа. Момчето от рецепцията си е опънало дюшек и спи непробудно до заключената врата. Няма как – събуждаме го с хиляди извинения за да ни отключи. Навън улиците са празни.Както по-късно се констатира, не е заради празника, просто арабите обичат да си поспиват.Спираме такси и след няколкоминутни обяснения и консултации със стоящият наблизо полицай за посоката, се качваме, за да ни закара до Maalula karaj срещу 1,50$.

Автогарата е най-обикновен паркинг,

на който са се наредили в очакване на първите си пътници стари, раздрънкани маршрутки. Никой не говори английски , но самото име е достатъчно за да ни разберат. Сочат ни с пръст на кой край е автобуса, чийто шофьор с пръст ни сочи към задължителната стаичка, в която цивилен полицай ти записва данните от паспорта и ти дава хвърчащо листче , нещо като разрешително , единственно срещу което ти продават билети.В маршрутката освен нас има няколко мъже и забулена жена, а свободното пространство е запълнено от щайги с пипер, карфиол, домати , краставици… [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] След час стигаме Маалюля и след като всички слизат, шофьорът ни качва над селото, пред

манастира на Св.Текла

Разглеждаме църквата, запалваме свещички и си правим снимки за спомен с усмихнати и любезни йорданци. После поемаме по пътя по който се е спасила Текла - цепнатина , през която се изкачваме чак на върха. Отгоре изгледът е невероятен! [caption id="" align="aligncenter" width="512" caption="Манастир Света Текла"][/caption]

Пред нас , на ръба на скалите , е застинала 7-8 метрова Богородица! Вляво, над манастира на Св.Текла, е разперила ръце голяма статуя на Исус, а срещу нея, на отсрещния хълм, е поставен огромен кръст! Красиво, величествено, уникално място! Долу ,от джамията в селцето , през половин час се чува празнична молитва.За два дни толкова свикнахме с тях , че вече дори и не ни правят впечатление.Но ни прави впечатление религиозната търпимост по тези места, въпреки че мюсюлманите са 10 пъти повече от православните.

Прибираме се в Дамаск

и отдъхваме малко в хотелчето.После решаваме да разгледаме отново „стария Дамаск” , и по-точно християнския квартал.Тук е чисто и подредено , хората са по-спокойни и любезни. Винаги съм си мислил, че реда и хигиената по обществените места зависи от религията на хората - колкото пó на изток и на юг отиваш , толкова по-мръсни и хаотични стават градовете. Или може би само на мен ми се струва така ... [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Старият Дамаск"][/caption]

Красиви и интересни магазинчета , великолепни осветени църквички, но ... като повечето православни по света – затворени. Започва да ни доскучава и правейки огромна обиколка из малки и криви улички се връщаме в мюсюлманския квартал. Тук е „купона” – щумно , пъстро и мръсничко. А и много по-многолюдно. Ама на кой му пука! Защото си е готино.Заприказваме се със младо семейство руснаци които са тръгнали с още непроходилото си момченце да пообиколят като нас тия част на света.Дори са решили да минат и през Египет. Трябваше и ние да сме по-смели и да включим и Египет в маршрута. Но и това си е постижение за нашите предубедени и недоверчиви мозъци Ден4

Палмира

Както винаги , ставаме рано и бързо-бързо се изнасяме до автогарата за Дамаск – Harasta karaj. Следва познатата процедура – минаваш през стайчката на полицая , записва ти всички данни от „пашапорт” , дава ти „разрешителното” изписано на хвърчащ лист на „някакъв странен език” и чак тогава си купуваш билета за желаната дестинация. На входа на автогарата има скенер за багажа и метал детектор за пътуващите. Колкото и спокойно и безопасно да изглежда , явно си познават хората и се стараят да си ги държат по-изкъсо. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Колонадата в Памира"][/caption]

Палмира – град отпреди Христа, стигнал апогея си по времето на кралица Зенобия , решила и тя да се прави на Клеопатра. Само че римляните си имали вече едно на ум и... го срутили за една нощ. Така поне пише в пътеводителите. Палмира – 207 км , 3 часа и половина , 4$ на човек. Автобусната спирка е на противоположния край на града.Таксиметровите шофьори , който ни чакат , услужливо ни информират че днес е неработен ден и автобуси за Дамаск оттук няма да има ,а и руините са много далече.Само че вече дори не ми се говори с тия и ги отминаваме! Ние сме дошли на разходка, не бързаме за никъде и въобще не ни пука.След 45 мин пеша стигаме до другия край , след като сме се допитали до местните за посоката, въпреки че цитаделата се вижда от километри. Мамка му, какви ги върша и аз! Заради 1$ толкова бъхтене под изгарящото ( за нас ) слънце ! В почивката , на разбора , отнесъл доза критика от мълчаливата ми съпруга , обещавам да променя отношението си към „бакшишите” и стигаме до консенсус оттук нататък да се възползваме максимално от таксиметровите услуги. И без това са „без пари”. Руините на Палмира , най-вече колонадата , наистина са впечатляващи и си заслужава да бъдат видени. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Палмира"][/caption]

Връщането си е по-емоционално. От най-близкия ресторант намираме желаещ , който срещу 1$ да ни закара до „автогарата”. Всъщност автогара няма. Спирката е пред едно кафене-магазин извън градчето. Автобус ще има след час и половина , билета е с 1 – 1,50$ по-скъп , а и места за сядане за чакащите няма.Пием вътре по един чай и сядаме вън , на мръсния бордюр, сред прах и щъкащи и разглеждащи ни араби, оглеждайки се за други чужденци. Други чужденци означава че си на прав път или място.Естествено , че се появяват – семейство възрастни белгийци , които също като нас се оглеждат недоверчиво. Щом ни забелязват кимат за поздрав и успокоени , започват пазарлъка за по-скъпия билет.Не че има друга алтернатива.После , след продължително оглеждане , сядат до нас на бордюра.

Пътя обратно до Дамаск

го проспиваме. Вечерта решаваме да пообиколим Дамаск в северна посока - "цивилизованата". Лъскави ресторанти и кафенета , модно облечени хора , посолства ( вкл. и българското)- културно ... и леко скучно... [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Дамаск"][/caption]

Изпиваме поредния прясно изтискан сок и приятно уморени си лягама рано. Защото утре продължаваме надолу към Йордания ( Джордан ) и крайната цел на това пътуване - 'Акаба ( с ударение на първото А ) Очаквайте продължението: Автор: Жени Русева Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. До Акаба и назад. Сирия – Йордания – Ливан(1): Халап и Хомс
2. Из Югоизточна Турция, Сирия, Йордания и Ливан (1): Диарбекир
3. До Сирия и назад
4. Из Сирия и Турция през 2007г. (2)
5. Йордания – приказка за цветове и хора (2): Нова Година, Акаба и пустинята Уади Рам
6. До Сирия през кюрдските райони на Турция(3): Из пустинята в Сирия
7. Из Сирия и Турция през 2007г. (1)
8. До Сирия през кюрдските райони на Турция(4): Пустинята, Дамаск и Анталия на връщане
9. Из Сирия и Турция през 2007г. (3)
10. Пътят до Сирия
11. До Сирия през кюрдските райони на Турция(2)
12. Из Сирия и Турция през 2007г. (4)

Речта на сирийския президент Башар Асад беше очаквана, спокойно можем да кажем, не само от сирийците, но и от арабския свят като цяло. Тя е толкова важна, защото последва кървавите събития в Дара и Латакия, където бяха убити протестиращи и полицаи.

Обществото очакваше изявлението на сирийския президент, за да може да си отговори на някои въпроси – кой предизвика протестите, какво ще предприеме властта и какво ще се направи в областта на обещаните реформи.

Това, което хвърли сянка върху протестите са два факта – бяха убити 12 полицая в Латакия, въпреки, че няма оръжие в ръцете на протестиращите, както и имаше атака над офицерски клуб в Хомс. Всичко това води до външна намеса.

Updates:

 

Важни точки бяха казани още в началото на речта.

Речта на сирийския президент Башар Асад беше очаквана, спокойно можем да кажем, не само от сирийците, но и от арабския свят като цяло. Тя е толкова важна, защото последва кървавите събития в Дара и Латакия, където бяха убити протестиращи и полицаи.

Обществото очакваше изявлението на сирийския президент, за да може да си отговори на някои въпроси – кой предизвика протестите, какво ще предприеме властта и какво ще се направи в областта на обещаните реформи.

Това, което хвърли сянка върху протестите са два факта – бяха убити 12 полицая в Латакия, въпреки, че няма оръжие в ръцете на протестиращите, както и имаше атака над офицерски клуб в Хомс. Всичко това води до външна намеса.

Updates:

 

Важни точки бяха казани още в началото на речта.

Маркирането на селските номера (на Марк Селски), в предаването “На инат” по “Нова телевизия”, в което бяха подведен да участвам вчера 29 март, нямаше да заслужава коментар, ако не беше реакцията на толкова много хора в мрежата. Просто съм длъжен да благодаря за солидарността на познати и непознати ( особено на непознатите). Едно е солидарност [...]

Един от любимите ми блогове, Jazarah!, списван от Самер Марзук, ни прави свидетели на ежегодната конференция Dubai Lynx, което успява да се наложи като едно от най-приятните и силни събитията в областта на рекламата.

Тазгодишното издание започна преди два дни, като по-долу ще може да разгледате клипове (и снимки, благодарение на Самер Марзук, който присъства на Dubai Lynx 2011 – снимки; ден първи, ден втори).

Dubai Lynx, заедно с голямата конференция Arab Net, която се провежда в Бейрут, са може би най-големите събития в областта на технологиите в арабския свят, а и не само там. На Arab Net гостите са над 1 000 души – рекламодатели, рекламисти, собственици на интернет сайтове и портали, web дизайнери и т.н. Тези две събития са важни за развитието на технологиите, Интернет и комуникациите в тази част на света и се радвам, че от две-три години стават все по-големи, по-посещаеми и с по-важни гости. Така например, на Arab Net присъстват всички “големи” – Yahoo!, Google, HP и др.

В YouTube канала на Dubai Lynx можете да чуете и видите интересни интервюта с участници на конференцията от 2010 година. Ще бъде обновен в края на тазгодишното издание.

Големи симпатии спечели рекламата Never Say No to Panda на агенцията ADVANTAGE MARKETING & ADVERTISING Cairo, като клиповете на рекламата са гледани няколко милиона пъти в YouTube.

Е, да внимавате, когато казвате “не” на пандата. В канала на фирма Panda има още клипчета, които представят случките с пандата в супермаркета, кухнята, болницата и офиса – местата, на които се предлагат продукти на фирмата.

Друга интересна реклама е рисуваният билборд на Chevrolet в Дубай, направен от Лео Бърнет, който предизвика сензация през 2010 година.

Една от любимите ми реклами, тази на Nissan Patrol Dubai, също бе номинирана на Dubai Lynx 2011. Интересен подход към клиентите:

И разбира се, няма как да не споменем великолепната реклама на AXE, вдъхновена от световното по крикет. Тя представлява постер за билборд, изработен от агенцията Lowe Mena Dubai и определено е оригинална (за голям размер):

 

Един от любимите ми блогове, Jazarah!, списван от Самер Марзук, ни прави свидетели на ежегодната конференция Dubai Lynx, което успява да се наложи като едно от най-приятните и силни събитията в областта на рекламата.

Тазгодишното издание започна преди два дни, като по-долу ще може да разгледате клипове (и снимки, благодарение на Самер Марзук, който присъства на Dubai Lynx 2011 – снимки; ден първи, ден втори).

Dubai Lynx, заедно с голямата конференция Arab Net, която се провежда в Бейрут, са може би най-големите събития в областта на технологиите в арабския свят, а и не само там. На Arab Net гостите са над 1 000 души – рекламодатели, рекламисти, собственици на интернет сайтове и портали, web дизайнери и т.н. Тези две събития са важни за развитието на технологиите, Интернет и комуникациите в тази част на света и се радвам, че от две-три години стават все по-големи, по-посещаеми и с по-важни гости. Така например, на Arab Net присъстват всички “големи” – Yahoo!, Google, HP и др.

В YouTube канала на Dubai Lynx можете да чуете и видите интересни интервюта с участници на конференцията от 2010 година. Ще бъде обновен в края на тазгодишното издание.

Големи симпатии спечели рекламата Never Say No to Panda на агенцията ADVANTAGE MARKETING & ADVERTISING Cairo, като клиповете на рекламата са гледани няколко милиона пъти в YouTube.

Е, да внимавате, когато казвате “не” на пандата. В канала на фирма Panda има още клипчета, които представят случките с пандата в супермаркета, кухнята, болницата и офиса – местата, на които се предлагат продукти на фирмата.

Друга интересна реклама е рисуваният билборд на Chevrolet в Дубай, направен от Лео Бърнет, който предизвика сензация през 2010 година.

Една от любимите ми реклами, тази на Nissan Patrol Dubai, също бе номинирана на Dubai Lynx 2011. Интересен подход към клиентите:

И разбира се, няма как да не споменем великолепната реклама на AXE, вдъхновена от световното по крикет. Тя представлява постер за билборд, изработен от агенцията Lowe Mena Dubai и определено е оригинална (за голям размер):

 

Новопоявилият се сайт на президента Първанов, известен също с псевдонима си от държавна сигурност Гоце, е обект на пасивна атака по метода на Гугъл-бомбата.

"Днес открих, че агентът с псевдоним Гоце си е направил лична страница." - пише блогъра Нико от Грамофон. 

"Иска ми се като напишат в Гугъл "ГОЦЕ" да се появява той. Да си име Google досие, един вид.. Това може да се случи. Ако всички сложим линк към този сайт с текст ГОЦЕ." - разяснява Нико.

Гугъл-бомбата работи на принципа на индексирането на линкове към даден сайт. Ако Гоце се среща по-често като линк към сайта, то при изписване на Гоце в търсачката сред първите резултати ще бъде новосъздадената страница на президента Първанов.

Повече от 100 души бяха убити след взрив във фабрика за боеприпаси в южната част на Йемен. Това се случи в понеделник, като официалното изявление на правителството бе, че е атака на терористи, но тезата все повече издиша. Слуховете, които идват от Йемен са толкова много, че е трудно да се определи кое е вярно и кое не. Свидетели разказват, че самите войници на президента Салех са причинили взрива, докато правителството отрича, обвинявайке за това ислямисти. Правителствената теза е трудна за доказване.

Явно е, че с изтеглянето на силите за сигурност, които довеждат до трагедията, е част от стратегията на Салех за създаване на хаос в страната, подчертавайки какво може да се случи, ако той си отиде сега. Тези показни акции не са ориентирани единствено към йеменците, а и към западните сили, главно САЩ. Вече видяхме в Тунис и Египет, че това е метод на режимите да заставят силните страни да ги подкрепят, защото в противен случай ще се появи фундаменталистка заплаха. Въпреки, че Вашингтон подкрепяше Салех дълго време, най-вече заради стратегическото значение на Йемен и Аденския залив,  може да се окаже, че този залък ще е труден за преглъщане.

Според сайта Arab News, режимът на Салех е загубил легитимността и властта си в поне четири провинции: Саада, Ал Джауф, Абиан и Шабуа.

Норвежкият всекидневник Aftenposten пише, че президентът Салех обвинява Саудитска Арабия за опит убийството на роднината му, генерал Али Мухсин Ал Ахмар, който наскоро се присъедини към протестите на опозицията. Али Мухсин отдавна се разглежда като потенциален претендент за властта.

Разкритие на телеграма от американското посолство в Рияд, публикувана от WikiLeaks, описва разговор с принц Халед, помощник на министъра на отбраната на С. Арабия. В текста се посочва, че С. Арабия е изпитвала проблеми с уточнения, които Йемен задава при атаките над северната част на страната, които бяха ударени през 2009 и 2010 г, В текста се посочва още, че саудитски пилот е попитал дали данните, изпратени от йеменското правителство са правилни, тъй като в инструкциите се посочвало, че трябва да се удари район, който представлява седалището на генерал Али Мухсин Ал Ахмар, в северната част на Йемен.

При всички положения режимът на президентът Салех е на път да изгуби не само легитимност, заради кървавите опити да се смажат протестите, но и редица съюзници се отдръпват. САЩ продължава да мълчат, което не е добър сигнал за правителството в Йемен. Над 2 000 000 души излязоха на протест само вчера, което не беше достатъчно за Салех да види, че времето му е изтекло.

 

 

Повече от 100 души бяха убити след взрив във фабрика за боеприпаси в южната част на Йемен. Това се случи в понеделник, като официалното изявление на правителството бе, че е атака на терористи, но тезата все повече издиша. Слуховете, които идват от Йемен са толкова много, че е трудно да се определи кое е вярно и кое не. Свидетели разказват, че самите войници на президента Салех са причинили взрива, докато правителството отрича, обвинявайке за това ислямисти. Правителствената теза е трудна за доказване.

Явно е, че с изтеглянето на силите за сигурност, които довеждат до трагедията, е част от стратегията на Салех за създаване на хаос в страната, подчертавайки какво може да се случи, ако той си отиде сега. Тези показни акции не са ориентирани единствено към йеменците, а и към западните сили, главно САЩ. Вече видяхме в Тунис и Египет, че това е метод на режимите да заставят силните страни да ги подкрепят, защото в противен случай ще се появи фундаменталистка заплаха. Въпреки, че Вашингтон подкрепяше Салех дълго време, най-вече заради стратегическото значение на Йемен и Аденския залив,  може да се окаже, че този залък ще е труден за преглъщане.

Според сайта Arab News, режимът на Салех е загубил легитимността и властта си в поне четири провинции: Саада, Ал Джауф, Абиан и Шабуа.

Норвежкият всекидневник Aftenposten пише, че президентът Салех обвинява Саудитска Арабия за опит убийството на роднината му, генерал Али Мухсин Ал Ахмар, който наскоро се присъедини към протестите на опозицията. Али Мухсин отдавна се разглежда като потенциален претендент за властта.

Разкритие на телеграма от американското посолство в Рияд, публикувана от WikiLeaks, описва разговор с принц Халед, помощник на министъра на отбраната на С. Арабия. В текста се посочва, че С. Арабия е изпитвала проблеми с уточнения, които Йемен задава при атаките над северната част на страната, които бяха ударени през 2009 и 2010 г, В текста се посочва още, че саудитски пилот е попитал дали данните, изпратени от йеменското правителство са правилни, тъй като в инструкциите се посочвало, че трябва да се удари район, който представлява седалището на генерал Али Мухсин Ал Ахмар, в северната част на Йемен.

При всички положения режимът на президентът Салех е на път да изгуби не само легитимност, заради кървавите опити да се смажат протестите, но и редица съюзници се отдръпват. САЩ продължава да мълчат, което не е добър сигнал за правителството в Йемен. Над 2 000 000 души излязоха на протест само вчера, което не беше достатъчно за Салех да види, че времето му е изтекло.

 

 

Поздрав и от Гърция с веселите патенца на Мария ( Мy Cooking Book Blog). В своя блог, тя е показала как точно се прави, като има и шаблон за разпечатване. Много обичам да посещавам нейният блог…толкова е вкусен… прочети цялата статия

Един от най-обичаните романи от всички възрасти читатели - „Тримата мускетари” на Александър Дюма – баща, ще има своята поредна премиера на големия екран през есента. Кинолентата с участието на Мила Йовович, Орландо Блум и Матю Макфейдън е заснета като 3D филм и от тази седмица има и официален трейлър, който се разпространява усилено в интернет. Самият филм се очаква в средата на октомври.

Изтича март и моето търпение: стават два месеца откакто се срещнахме с ръководството на ГЕРБ в Столична община, говорихме за демонтирането на паметника на съветската армия и се разбрахме за две конкретни неща: да има конференция по темата и …да не говорим за това, а ЗАЕДНО да оповестим една новина. После новината се появи ( [...]

На 5 март 2011 година, публикувахме: Под знамето на правилния бизнес в България, ГЕРБ трябва да мисли глобално, а да действа локално, където пише: Разбира се някои от тези промени не се харесват на небизнесмените, но такива са правилата на играта. В момента правилният бизнес в България доминира над неправилния, а в политиката той все [...]

Продукти:
1 пилешко бутче
1ч.ч. пресни листа коприва
1ч.ч. нудели
1/2ч.л. сол
1 картоф
1 морков
1с.л. доматено пюре
2 стръка пресен зелен лук
3- 4 стръка пресен магданоз

Приготвяне:
Бутчето се измива и слага в тенджера. Налива се вода, колкото да покрие месото. Похлупва се и съдът се поставя на включен котлон. Вари се в продължение на 30 минути. После месото се изважда. Обезкостява се и се реже много на дребно. Бульонът се прецежда и се налива в чиста тенджера. Картофът и морковът се белят. Морковът се стърже на ренде. Листата коприва се измиват много добре и се режат на дребно. Стръковете лук се почистват, измиват и режат на колелца. В съдът с бульона се слагат подготвените зеленчуци и месо. Наливат се 3ч.ч. вода. Съдът се поставя на включен котлон. Когато заври се похлупва и намалява степента на готвене. След 30 минути варене, се отхлупва за да се добавят 1с.л. доматено пюре, 1ч.ч. нудели и 1/2ч.л. сол. Картофът се изважда. Нмачква се на пюре и се връща отново в супата. Разбърква се с дървена лъжица. Похлупва се. Оставя се да къкри кротко още 20 минути. Накрая се поръсва със ситно надребнен магданоз. Супата се поднася в купички или дълбоки чинии.

И така – как изглежда Раят? Топличко и расте всичко, но няма мухи и комари – но даже там има неприятности ;-) плъзнали са чак до остров Бора Бора, където днес ще ни води Мария. Приятно четене:

До Тропика на Козирога: Френска Полинезия

Пътуването до Френска Полинезия

обичайно протича на 3 етапа и отнема 2 дни. Летим със самолет на Air Tahiti Nui – полинезийската авиолиния от Париж около 23 часа с транзитен престой в Лос Анджелис. Посреща ни

нощно Папеете – лек жасминов дъх и много влага.

Най – добрият вариант да видите Полинезия за мен остава пътуването с круизен кораб, което включва пет острова, които са и най – населени. Самата островна държава е с площ колкото Европа, но една много малка част от тях са населени. Съществува и варианта да се пльоснете 7 дни в някой от хотелите – морски къщурки в лагуната на Бора Бора, но това, според мен, мога да го направя навсякъде по света. . . [caption id="" align="aligncenter" width="604" caption="Таити, Папеете"][/caption]

И така – отплуваме от Папеете – столицата на Таити в посока

Хуахине

Обикаляме по крайбрежната, пием 2 кафета за 10 евро и се прибираме на кораба. Хуахине почти с нищо не ни плени, тук основното, което се предлага на турсистите са водните спортове, но "ние не се мокрим излишно" – отсича сестра ми. Следва

Раятея и Тахаа – два острова, обединени в обща лагуна

Записали сме предварително екскурзия, в която ще посетим плантация за ванилия, плантация за добив на перли и ще направим панорамна обиколка около планината на Тахаа, родното място на местния герой Хиро. [caption id="" align="aligncenter" width="604" caption="Планината на Тахаа, родното място на героя Хиро"][/caption]

Той пръв от сънародниците си като най – силен и издръжлив е отплувал с кануто си на север до Хавай, където се влюбил в местната принцеса и оттогава хаитяните и таитяните се сродили. Планината е като нарисувана, както впрочем и всички "планини" – угаснали вулкани на архипелазите. Даже този на Таити още си е действащ – минавайки покрай скалите можеш да чуеш лек тътен, съпроводен с изпускане на бял облак пара от цепнатините. При всяко такова "изпръцкване" неволно поглеждах към небето и шепнех – "Моля те, Господи, не сега, нека не изригва точно сега! " [caption id="" align="aligncenter" width="604" caption="На брега на Тахаа"][/caption]

Отглеждането на ванилия

е доста трудоемко, това е наистина къртовски труд. Възродено е преди около 15 – ина години, в малки плантации, обширни колкото български селски двор. Мъката започва с цъфтежа и необходимостта от опрашване. [caption id="" align="aligncenter" width="480" caption="Дърво ванилия"][/caption]

В Полинезия няма насекоми. Нито едно! Няма комар, нита муха, да не говорим за пчелите. Опрашването се извършва от бригада от съседните къщи и семейството, хората попляскват/не се сещам за друг глагол/ с палмови листа клончетата с цветовете. Следва узряването на плода, бране и сушене за около 1, 5 – 2 месеца. [caption id="" align="aligncenter" width="720" caption="Изсушена ванилия"][/caption]

Целият цикъл – от посаждането до готовия, готов за експорт продукт, отнема точно година. Мъчително, трудно, но хората не се отказват и продължават.

Мидената плантация

е добре организиран рекламен продукт. Една къща за персонала, един магазин, малка зала на открито с пейки за презентация на "лова на бисери" и множество усмихнати полинезийки, които ни посрещат с цветя и песни. Самата плантация представлява рибарски мрежи, потопени във водата, по които са накачени мидите. Всяка мида се отваря едва – едва, с пинсета внимателно се вкърва ядрото – песъчинка, което е камъче от река Мисисипи/с тези камъчета ставали най – готините екземпляри/ и се чака в продължение на 6 до 8 месеца раждането на перлата. И тук успеваемостта и възвръщането на инвестицията е проблемно – перлата може да е с неправилна форма или оцветка, което сваля цената й наполовина. [caption id="" align="aligncenter" width="720" caption="Перлена мида"][/caption]

Връщаме се на Раятея, където сред градината от лотоси на пристанището откриваме интернет – кафене. Интернетът е бавен и скъп, но го има! В нашата програма следват островите Кук, но капитанът съобщава, че океанът около тях е доста бурен, вълните са високи и той не иска да рискува. Жаалко, пропускаме навлизането в териотиралните води на Нова Зеландия и самите острови, но като компенсация

отплаваме към архипелага Туамоту и неговата перла в короната – Рангироа.

На снимките в нета Рангироа е онзи самотен остров с бял пясък и множество палми. Виждали сте го стотици пъти, обграден от магически синьото море. Оказва се и любимото място за плаж на нашия капитан. Морето е до колене, дъното е осеяно с корали, рибки във всички цветове на дъгата щъкат наоколо. Рай! [caption id="" align="aligncenter" width="400" caption="Рангироа"][/caption] На кораба се усеща леко неспокойствие, всички са малко превъзбудени – решавам, че са попрекалили със слънцето и гмуркането на райското островче, когато , като светкавица в блондинския ми мозък се промъква като заклинание – та утре сме на

Бора Бора!

Вълнения, усмивки, танци до зори. . . В 5 ч сутринта навлизаме бавно в лагуната на острова. Красотата е неописуема – всичко е като създаден специално декор, изрисуван от аниматорите на Дисни. Да, цветовете са точно същите, каквито сте ги виждали и всичко това наистина съществува! Според легендите – това е първият, роден от водата, остров. [caption id="" align="aligncenter" width="604" caption="Бора Бора"][/caption]

С тендерите/спасителните лодки/ ни прехвърлят на брега, откъдето тръгва екскурзията, на която сме записани.

Гидът ни е баба – комунистка,

която наред с обясненията къде е къщата на Джак Никълсън, как раците ядат хибискуси/ по нашенски – китайски рози/ и колко е лоша реколтата от кокос, ни навиква да спрем с този туристически поток към нейния остров, защото цапаме и изчерпваме и без това оскъдните водни запаси, отсядайки в хотелите на лагуната. Леко стреснати и напрегнати от необичайната ситуация, се опитваме да зададем някой и друг въпрос за бита на местните. Отново с вледеняващ глас на учителка по руски ни отговаря, че за всички има достатъчно храна, и, че тя е отгледала емнайсет деца и още толкова внуци, приготвяйки от хлебното дърво близо петдесетина манджи. [caption id="" align="aligncenter" width="604" caption="Бора Бора"][/caption]

Продължава с теория на капитала – който не работи, не трябва да яде и снизходитлно ни отпуска 20 минути за разглеждане на бара "Блъди Мери" – един от двата бара на острова. Това е свещено място за американците. Барът е описан в няколко романа, сниман в няколко филма, но върху нас, европейците, не оказва никакво въздействие. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Пием капучино в единствената сладкарница в "центъра", уплашени от страховития порой, който за малко да потопи острова по думите на сестра ми, снимаме се с пожарникарските коли и се отправяме към кораба. Един ден път наобратно само по вода до Таити и акостираме на

Моореа

Моореа, ах, Моореа! И да сте виждали толкова зелени градини и толкова наситеносиньо море, пак ще ви кажа, че не сте видели никъде тази красота! Да, това е влюбване от пръв поглед! Островът отстои само на 7 км от Таити и нарочно не е рекламиран, за да не последва съдбата на по – известния си събратим – Бора Бора. По – малък, по – закътан и по – красив от него. [caption id="" align="aligncenter" width="720" caption="Моореа"][/caption]

Тук ще посетим

местния Етър – изкуствено създадено селце като етнографски музей с пълна програма на полинезийския ансамбъл "Филип Кутев",

който ежегодно печели награди на островната Евровизия. Пленителна игра на звук и багри, кръшни танцьори и една българка, която единствена схвана стъпките и ритъма на местната ръченица, с нотки на лек кючек. Влюбена съъъъъъъъъм! [caption id="" align="aligncenter" width="604" caption="Хората на Полинезия"][/caption]

Сърцето ми остана там, в Полинезия

– при красивата и стерилна от наземните ядрени опити през 50 – те години на миналия век природа, при свободнодвижещите се петли по улиците, при морето, което обърквах с небето – толкова прозрачно синьо, при хората, които взимат плацентата на първородния си син и я заравят в основите на дърво в задния двор на къщата си, а за гробовете на предците им е отредено място в предния, на пътеката от прага. И при всички нови приятели, които ме обсипаха с внимание и им благодаря – Радо, Манол, Живко, Вилито, Пламен. . . За Томас Кук – или добро, или нищо! За Бугенвил и Гоген – също! Но трябва да спомена и музея на Джеймс Норман Хол, написал първият роман в Полинезия, разкази за живота и творчеството му научихме лично от съпругата му, той е починал през 1955 – та. Представям си на колко му се е врекла във вечна вярност. Един от синовете му е режисьорът на "Американски прелести". Бил е симпатяга, ветеран от Корейската война и радващ се на по – голяма почит от Гоген по тези места. Изминаха точно три години от завръщането ми от Полинезия – спомените са кристално ясни до ден – днешен. И оставам с надеждата, че отново някога ще видя пак "моята" Моореа. Край (да му се не види, няма ли още??? - бел.Ст.) Автор: Мария Найденова Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. Езиков курс в Монпелие (5) Френска кухня, вулгарни студентки и още интернационални запознанства.

Ако разгледате профилите на приятелите си в социалната мрежа Фейсбук ще установите, преобладаващата част от тях са се заявили като православни, като някои са го го уточнили с думичката ортодокс , но за това – друг път. Кратка анкета показа, че някои от тези, които имат себе си за християни, даже не са кръстени. Оказва се, че в православното си невежество не знаем защо се кръщеваме и какво означава това.

Приемането на свето Кръщение в храма не е просто прищявка, нито мода или суеверие. На кръщението не трябва да се гледа като на прост обред, защото то включва в себе си обещание за живеенe съгласно Божия закон и стриктно спазване на християнските задължения.

Кръщението е първото тайнство, което приобщава към Христовата Църква всеки човек, пожелал да влезе в редиците на вярващите. То е вратата, която ни въвежда в благодатното царство на Църквата и ни дава достъп за участие в другите тайнства. Кръщението е първото и най-важно условие за постигане на вечния живот. Необходимо е на всеки човек, за да може духовно да се възроди и спаси. "Ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Божие." (Ев Иоан 3:5), е казал Сам Господ Иисус Христос.

За да се кръсти човек, трябва да има истинска, жива вяра в Бога и да се покае за греховете си.

Ако кръщаващият се е невръстно дете, вярата на кръстника и родителите замества вярата на бебето, докато то стане съзнателно.

Кръщението е учредено от Господ Исус Христос след възкресението Му. Той заповядал на апостолите: "Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух." (Ев. Мат. 28:19).

За съжаление в днешно време светото тайнство Кръщение се извършва без никаква предварителна подготовка. Желаещият да се кръсти или да кръсти своето дете идва в храма, записва си час, предупреждават го да носи кърпа и сапун, в уреченото времe – обикновено след литургия и по-рядко преди службата, свещеникът извършва кръщавката, плаща се таксата, дава се кръщелното и с това се приключва. Много често кръстеният не се връща повече в храма, даже когато е приел Кръщение в зряла възраст.

Никой не обяснява на кръстените какви са техните обязаности, а изглежда и няма откъде да научат, защото това е ставало чрез предавене на опита в семейството. А най-важното ни задължение като християни е да пазим православната си вяра в пълна чистота и такава, каквато ни е преддена от Църквата и предците ни още от най-ранните християнски веремена.

Ако искаме да сме добри християни, ние трябва стриктно да спазваме Десетте Божи заповеди и особено тези за любов към Бога и ближния. Трябва усърдно да се молим, да посещаваме редовно Божия храм, да постим в определените за това дни и поне четири пъти в годината да се изповядаме и да се причастявяме.

Всичко това не е никак трудно и първата стъпка е Кръщението.

Ето някои от действията, които се извършват по време на светото тайнство Кръщение:

Отричане от сатаната, което за съвременното мислене изглежда архаизъм, но то не означава само отхвърлянето на едно същество, а на цял светоглед, основан на гордостта и себевъзнасянето, отделил човека от Бога и превърнал живота му в мрак и ад. Това е отхвърляне на идолопоклонството и суеверието, проникнало в идеите и ценностите на съвременния свят, които заробват живота на човека повече, отколкото идолопоклонството на древното езичество.

Изповядване на Христа: Кръщаващият (или ако е бебе – кръстникът му от негово име), изразява решението си, че се съчетава с Христа и ще бъде верен и ще спазва християнските си задължения. Това решение се потвърждава с произнасяне символа на вярата.

Помазване с елей: Елеят е символ на изцеление, светлина и радост, на живота като пълнота, но и символ на помирение и мир. Той е маслинената клонка, донесена от гълъба на Ной, оповестяваща Божията прошка и помирение с човека след потопа. Свещенослужителят помазва кръстообразно кръщаващия се по челото, гърдите, ушите, ръцете и нозете. Това е пресътворяване на тялото и сетивата на човека.

Обличането в бяла дреха е символ на духовна чистота и невинност, получена в тайнството, и задължение за запазването й. Не се практикува винаги и навсякъде.

Запалените свещи и обикалянето около купела са израз на духовно тържество и радост. Запалените свещи напомнят, че кръстеният трябва винаги да гори духом. Кръгът е символ на вечността, затова обикалянето означава, че той трябва вечно да принадлежи на Христос.

Подстригването на косите е символ на покорство и жертва. Ето първата свободна и радостна жертва, принесена от човека на Бога в започващия нов живот. Косата е символ и израз на красота и власт.

Кръстникът и кръщелникът (когато не е бебе) държат в ръцете си запалени свещи, знак на духовното просвещение и радост, присъстващите - също.

По време на тайнството в храма трябва да се стои благоговейно, да не се реагира шумно, за да се разбере дълбокият смисъл на символите на тайнството.

За да не създават проблеми, кръщаваните възрастни трябва да знаят, че пред св. купел си събуват обувките и чорапите, тъй като трябва да потопят краката си в купела.

По традиция у нас при кръщение се носят пити, бонбони и пчелен мед. Добре е да се носят за освещаване кръстче или медалион, икона и молетвеник, които ще ползва кръстеният. На свещеника се подарява кърпа и сапун, а с друга кърпа кръстникът обтрива своя кръщелник.

За Светото кръщение и необходимостта от кръщението на децата повече може да се прочете ТУК.

Ето ги юнаците: Тази снимка олицетворява съюза между политика, престъпност и медии. Този съюз се нарича мафия. Президентът на България агент на ДС с овчи поглед в задушевен приятелски разговор с най-големия бандит в страната Васил Божков и друг агент на ДС, Тошо Тошев, сега вече бивш главен редактор на вестник “Труд”.

Към мъдрецът Ли се обърнал чиновник:
-Казват, че си толкова мъдър, че можеш да предскажеш колко ще живее човек!
-Така говорят - съгласил се мъдрецът Ли.
-Ще ми предскажеш ли колко ще продължи моят живот?
-Ще се опитам. Колко често правиш нещо, за да получиш възнаграждение?
-Всеки ден. Ходя на работа, за да изкарам пари за препитанието си.
-А колко често правиш нещо, за да избегнеш неприятности?
-Всеки ден. Ако не ходя на работа, семейството ми ще гладува. Нима това не е неприятност?
-А колко често правиш нещо нито за възнаграждение, нито за избягване на неприятности?
Чиновникът се замислил.
-Струва ми се, че беше преди десет години, когато се изкачих на планината Хе и се любувах на облаците - казал той накрая.
-Ето ти и отговора - казал мъдрецът. - Ти си умрял преди десет години.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Римейкът на култова игра Duke Nukem Forever , който излиза на 06.05. 2011 година, вече разгневи политкоректните борци за сексуално равенство. За пореден път, завръщането на Дюк предизвика спорове от двете страни на Атлантика. “Фокс Нюз” атакува играта като “твърде сексистка”. Става въпрос за опцията “пленяване на маце” в мултиплейър режим, което заменя традиционното “пленяване [...]

Някой вярва ли наистина, че с протести могат да бъдат свалени цените на основни стоки, като горивата и вдигнати заплатите в една икономика, в която държавният сектор отдавна не е доминиращ? Аз не вярвам, макар да вярвам в правото на гражданите да протестират. Вече няколко пъти цитирах покойната Анна Политковская, че за съжаление в Русия [...]