За “мислещите тръстики”

Този текст ни бе пратен от наша читателка от София, във връзка със ставащото в Либия и по света през последните няколко седмици:

Понякога си мисля върху смисъла на древния надпис на т.н. Омуртагова колона: „Човек и добре да живее – умира и друг се ражда, и нека роденият по-късно…“ и така нататък… Мисля си за мъдростта, вярата, искреността, прозорливостта и още ред човешки качества, човешки добродетели, които виждаме и в които вярваме. И знаем, че битието на всеки един от нас е толкова кратко, толкова безвъзвратно и преходно. И се ядосваме, когато наред с всичко хубаво и добро, се срещаме с посредствеността, лицемерието, лъжата, престъпността и редица грозни човешки прояви.

Днес, 20.03.2011 г. всички средства за масова информация ни отрупват със сведения за военните действия в Либия. Муамар Кадафи се опитва да запази властта си, но може би ще се случи и най-лошото – война. А и стана ясно, че международни сили от САЩ, Германия, Англия, Франция и Канада вече бомбардират африканската държава. Не се знае колко вече са загиналите, ранените. Ясно е само, че населението, трудовите хора, са потърпевшите. Едва привечер се съобщи за протеста на Русия срещу чуждото нашествие в Либия, а също така, че и в Европейския съюз позициите са различни: от за… до твърдо не… И двете позиции имат своите категорични мотивации. И всичко това само седмица след трагедията в Япония поради тежкото земетресение, унищожителното цунами и заплахите от радиация и пожарите в атомната електроцентрала Фукушима. Колко е страшно, когато бушуващата природа руши, убива, а властта на човека е обладана от също такава воля да унищожава и материални богатства, и хиляди хора, само за да запази властта и придобитото си. Може да е тиранин Кадафи, но какво е виновен народът му, за да страда от чуждо военно нападение, макар да е облечено във формата на спасение от всевластния владетел. Намирам за справедливо изявлението на Русия срещу бомбардировките над страната и народа на Либия.

Винаги съм се дразнела от лицемерието на хора, които познавам. Но сега ми е страшно от лицемерието на ръководителите на големи държави, оправдаващи бомбардировките с мотива да освободят един народ от тиранина-ръководител. А всъщност прозира желанието да се възползват от петролното богатство на страната.

Нали това е вече изпитан начин за намеса в живота на страни като бивша Югославия, разпаднала се на няколко малки държавици; като Ирак, която и до сега още не се е съвзела от няколкогодишните военни сътресения, с помощта на многостранни военни образования. А какво да кажем за Афганистан, където десетилетия вече гинат хора, както от нейните граждани, така и от десетки други страни. Питам се защо е това престъпно унижение и унищожение на хора и материални ценности, сътворени от същите люде. Какво „удовлетворение“ носи това човеконенавистническо поведение срещу непознати. Или… злото е заложено в човешкия индивид. А може би всеки от нас е подвластен на двете сили – съзидание и унищожение. И зависи коя ще победи в отделния човек или в група от „мислещите тръстики“. Особено страшно е, когато в овластени групи вземе връх грозното, губителното начало. И тогава започвам да се срамувам и да страдам, че не всички човеци могат да бъдат само добри, честни, благородни, духовно богати. Такива са може би само пчеличките, неуморни, работливи, събирали прашец от цветенца, за да го превърнат в сладък ароматен мед за нас човеците, които искаме да напишем името си с главна буква „Ч“. Или това е невъзможно.

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: