и линк за слушане

Румен Аврамов представя проф. Асен Христофоров

15 април 2011, 18.00, Икономическа библиотека

Асен Христофоров завършва Робърт колеж  (Истанбул) през 1931 г., а през 1934  г. London School of Economics (LSE).  След завръщането си в България сътрудничи на Статистическия институт за стопански проучвания, преподава политическа икономия в Държавното висше училище за финансови и административни науки и в Софийския университет.  

През 1947 г. му е забранена всякаква преподавателска работа, а през 1951 г.  е арестуван, обвинен в шпионаж и изпратен в лагера Белене, където остава въдворен до септември 1952 г. След освобождаването му, до края на живота си се отдава на преводаческа и писателска дейност. Публикува белетристика,  художествени пътеписи,  краеведски книги.  Превежда от английски Джек Лондон, Хенри Филдинг, Джеймс Джойс, Джером К. Джером, Емили Бронте и други. 

Тритомникът, издаден през 2010 г. от БНБ, съдържа избрани икономически монографии, студии и статии на Асен Христофоров, две автобиографични творби, документи от досието му в Държавна сигурност и от личния му архив,  богат снимков материал и негова обширна библиография. Съставител и автор на встъпителната студия е Румен Аврамов.

Блогът за икономика 2011

Виждайки как потъва кораб пълен с гребци, някой промълвил: "Неразумен е съд божий! Може на тоя кораб да е плувал един грешник, но колко невинни загиват с него!" Говорейки, видял до себе си мравуняк. Мравките носели зърно и една от тях го ухапала по крака. Затова той я стъпкал и заедно с нея размазал много други. Тогава се явил Хермес, тропнал с жезъла си и казал: "За какво роптаеш? Та за вас боговете са същите съдници, както ти за мравките."

Бабрий

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Harper Collins готви две нови тийнейджърски заглавия от авторката на "Сексът и градът" Кандис Бушнел, съобщава електронното издание на Entertainment Weekly. След успеха на Кари Брадшоу като тийнейджърка в "Дневникците на Кари" (The Carrie Diaries) и предстоящото продължение "Лятото и градът" (Summer and the City), Кандис ще напише още две нови книги от поредицата, насочени към по-младите читатели.

Точно месец след природната катастрофа в Япония, разтърсила в световен мащаб основите на самата ядрена енергетика, продължават вторичните трусове. За самата префектура Фукушима – буквално с нов трус от повече от 7 по Рихтер. За японската ядрена програма – също ( появи се радиация във втора централа). Шоковата вълна обикаля планетата и поразява лобисти, оптимисти, [...]

„Някои жени са като ями, в които човек пада.

И понякога му се иска да не се измъкне от капана.”

Ерик-Еманюел Шмит

Ерик-Еманюел Шмит. Невероятен автор, който открих и в когото се влюбих чрез „Господин Ибрахим и цветята на Корана”. Автор, разказващ нещата по толкова нормален и същевременно необикновен начин, събрал в творбите си цялата истина – за любовта, за дребните, но важни житейски неща, за живота…

Няколко дни след аварията в АЕЦ Фукушима, маркетинг гуруто Сет Годин публикува много интересна диаграма (под заглавието „Триумфът на въглищното маркетиране“), която разкрива една шокираща истина за човешката смъртност според видовете електропроизводство. Ето я:

За всеки произведен киловат въглищата убиват 4 хиляди пъти повече хора, отколкото ядрената енергия. Неудобен, но привидно неопровержим факт. Статистиката, която Годин използва включва най-различни фактори като заболеваемостта от локалното замърсяване на въздуха, трудовите злополуки и аварии. Дори и изследвания след аварията в Чернобил сочат, че смъртните случаи бледнеят сравнени с хроничните вреди причинявани от въгледобивната индустрия и ТЕЦ (без дори климатичните промени да влизат в сметката).

Сет Годин е бог на маркетинга, а не енергиен експерт. Ние пък не сме нито едното от двете, но след няколко минути взиране в шокиращата диаграма, сме убедени, че в нея има сериозен пропуск.

В диаграмата не са взети в предвид последствията от оставащите от АЕЦ стотици хиляди тонове високо радиоактивни отпадъци. В момента те са разпръснати във временни хранилища и ще са с нас през следващите 100 хиляди години. Не е ясно какви сеизмични, политически, социални и други катастрофи ще настъпят през това време. В момента нямаме дългосрочно и сигурно решение освен убежище от типа Онкало, за което експертите и дори философите все още спорят.

И така.

Решихме да поправим диаграмата. В името на сметката, предположихме, че утре всички АЕЦ и ТЕЦ по света спират да работят, че смъртните случаи от замърсяването на въздуха от ТЕЦ също, че ще продължават единствено смъртните случаи от аварии в хранилищата с радиоактивни отпадъци. Разбира се, че това е спекулативно, но няма как да знаем колко често ще има аварии в хранилищата, нито дали хвостохранилищата от урановите мини ще продължат да бъдат по-опасни от тези на въглищните. А ако си мислите, че може да изкараме 1 000 хиляди години без аварии, явно не сте чули, че дори в момента има силни притеснения за авария в руския комплекс за рецикиларене на ядрено гориво “Маяк”. И така: ако последствията от АЕЦ продължат още 100 000 вместо 40 години кубчето на ядрената енергия ще нарастне 2 500 пъти. Отново водеща ще е смъртността от въглищната енергия, но разликата вече няма да бъде толкова голяма. Ето:

В никакъв случай не смятаме, че тази диаграма отразява истината. Но не смятаме и че диаграмата на Сет Годин е по-вярна. Сигурни сме, че темата е важна и сивите полета, които настоящите ни познания не могат да попълнят трябва да накарат нас и хората, които в момента взимат решенията за новите атомни централи да се запитаме:

Разумно ли е да предприемаме действия с необратими последствия, които са отвъд нашето разбиране и контрол?

Не е ли време Бойко Борисов да сключи един меморандум с Кадафи, Путин и Чавес за замразяване на световната цена на петрола за шест месеца (до изборите)? Като не правим световни реформи, поне да правим световни мораториуми.

Блогът за икономика 2011

Някои българи се завърнаха в страната, но много други искат да останат в Либия, въпреки всичко.

Deutsche Welle пуснаха статия, озаглавена “Българите- доброволно в царството на Кадафи”. Ето малък цитат:

Ако човек работи десет или двайсет години в Либия, той може да сложи настрани 10 000 до 20 000 евро. Това са много пари. Ако Людмил се завърне в България, като техник той ще изкарва между 300 и 500 евро – ако като 53-годишен изобщо може да си намери работа.

По същия начин разсъждават и други българи в Триполи. Електротехникът Красимир например работи там от 16 години и той и жена му са решили да останат в Либия. Красимир казва, че просто няма какво да правят повече в България: “Тук е нашата къща, нашият живот, всичко.”

Явно наистина много българи предпочитат да живеят в Либия, дори днес, когато има гражданска война. Не ги виня – тук е много трудно.

Аз и още един човек създадохме още в началото на бунтовете в Бенгази тази група-тук. Събирахме данни за българи в Либия, с цел да помогнем на МВнР. По-късно се включи и г-н Младенов, който осигуряваше полезна информация, наред с многото българи, които постоянно пускаха новини. През последните дни се пускаха главно съобщения, свързани с град Масалата. Може да прочетете в самата група, не бих искал да пускам тук публично, защото съдържат имената на хората, а нямам тяхното разрешение.

Убедих се, че е трудно за българите да приемат, че тук им е зле и по-добре да седят в Либия. Да се върнеш в България може да се окаже много по-самоубийствено, отколкото да седиш в някое мазе в Триполи и да се надяваш да не те удари някоя ракета”, казва психологът Харалан Александров. Какво го кара да мисли така?

Всички виждаме какво става в арабските страни. За мнозина това е личен удар, лична драма, която никога няма да бъде заличена.

За мен също означава много. Когато избухнаха първите бунтове, мои приятели загинаха, а други бяха ранени. Трети са в затвора и се надявам някога да ги видя. Несъмнено губиш при такива събития и единственото, за което се молиш е да бъде постигната справедливост. Ако искаш да нямаш проблеми или поне да са минимални, мълчиш. В един момент ще искаш да крещиш срещу несправедливостта, но няма да можеш, защото застрашаваш близките си. Тогава се надяваш приятелите да разберат защо мълчиш.

Това мога да кажа по повод постоянните нападки срещу мен и блога, че не коментирам определени събития в Близкия изток. Това мое търпение няма да продължи дълго, защото не можеш да си затваряш очите за явната несправедливост. Тогава, когато отвориш уста, остава да се надяваш, че достатъчно хора ще те подкрепят и ще са зад теб, иначе ще бъдеш изгубен.

От днес стартираме рубриката "Най-продаваните", в която ще представяме класациите за художествена и нехудожествена литература на водещи книжарници. Започваме, разбира се с вашата лична онлайн книжарница "Книга за теб", а другите две класации са на веригата "Сиела" и на книжарница "Книжен ъгъл".

"Книга за теб" - най-продавани книги 4 - 10 април
1. Играта на ангела. Карлос Руис Сафон. Изток-Запад
2. Островът. Александър Секулов. Сиела
3. Свят за изпиване. Ясен Атанасов. Сиела
4. Оръжия за масово обезличаване. Джон Гатоу. Изток-Запад
5. Невероятният мозък. Норман Дойджи. Изток-Запад

Разкритие за сътрудничеството между българското правителство и посолството на САЩ у нас относно оръжейна сделка за Йемен. Ето това е документът, който сайтът „Уикилийкс” публикува. Публикацията е на вестник „Гардиън”, пусната от kalin в блога му на 12 декември 2010 г. Дали продаденото тогава оръжие, днес се използва в Йемен при потушаването на протестите?

Петък, 15-ти Януари, 2010, 12:43

CONFIDENTIAL SOFIA 000031

(ПОВЕРИТЕЛНА СОФИЯ 000031)

SIPDIS SIPDIS

ISN/CATR FOR MARGARET MITCHELL

(ISN / CATR на Маргарет Мичъл)

EO 12958 DECL: 01/11/2020

TAGS ETTC, MCAP, MOPS, PARM, PINR, PREL, PTER, MASS, YM

(МАРКИ ETTC, MCAP, MOPS, PARM, PINR, PREL, PTER, маса, YM)

SUBJECT: BULGARIA ENHANCES END-USE MONITORING MECHANISMS

(ОТНОСНО: БЪЛГАРИЯ подобрява крайния механизъм за мониторинг)

FOR YEMEN ARMS DEAL

(ЗА оръжейната сделка за Йемен)

Classified By: CDA Susan Sutton for reasons 1.4 (b) and (d).

(Класифицирани по: CDA Сюзън Сътън по причини, 1.4 (б) и (г).)

1. 1. Резюме: България е решила да одобри продажбата на оръжие от частна българска фирма на правителството на Йемен. Сделката, финансирана от ОАЕ, която ще струва около 55 милиона щатски долара, включва изпращането на малки оръжия, взривни вещества, боеприпаси, както и други оръжия в Йемен през първата половина на 2010 година.

С оглед на все по-нестабилна ситуация в Йемен, и в отговор на нашето предложение за по-голям мониторинг относно крайното потребление, Българската комисията по експорт се съгласи да предприеме допълнителни мерки за гарантиране на правилното депониране, складиране и отчетност на превозите, като това започна на 5 януари.

Комисията по експорта постави идентификационни номера за всички показатели и заяви, че България ще се съобрази с предложението на правителството на САЩ за допълнителен мониторинг, както и координирани усилия с посолството си в Йемен за повишаване гаранциите за правилното депониране. Въпреки че не е задължително, България продължава да се консултира с нас на неформална основа за оръжейни сделки, включващи потенциално спорни дестинации.

END SUMMARY.

(КРАЙ РЕЗЮМЕ.)

2. 2. (C) Българската комисия по износа ни уведоми, на 7 ноември, че обмисля одобряване на сделката, финансирана от Обединените арабски емирства.

България ще изпрати над 30 000 пушки, 100 000 високо експлозивни заряди, РПГ и боеприпаси в Йемен от българската XXXXXXXXXXXX, получател в първата част на 2010 година.

По това време ние изразихме резерви по отношение на сделката, след като се има предвид нестабилната обстановка в Йемен и наличието на потенциална възможност за разпространението на лекото стрелково оръжие в неправилна посока.

Въпреки че прие нашата загриженост, Комисията по износ реши да даде ход на сделката, като отбелязва, че в трудната икономическа ситуация подадената офертата е изключително привлекателна за местните производители на оръжие.

Като опция за предвиждане на това, се предложиха серия от мерки за засилване мониторинга върху крайното потребление. Министерството на икономиката и енергетиката се съгласи да намали количеството на леките пушки с 25 на сто и да предостави серийните номера, номерата на частите, както и годината на производство на почти всички елементи.

В Министерството на икономиката и енергетиката са получили декларация за съответствие от GoY за доставка, описание на стоките, както и изискванията за съхранение. XXXXXXXXXXXX ни предостави документи, графикът на доставка, включително информация за полетите за XXXXXXXXXXXX редовни въздушни превози между XXXXXXXXXXXX. Тази информация беше приета през Intel канали. XXXXXXXXXXXX също ни даде CD, съдържащи много числа и серийни номера. Отбелязвайки добрите си контакти в Йемен, XXXXXXXXXXXX ни информира, че българското търговско аташе ще присъства на всички доставки.

3. 3. (C) КОМЕНТАР: Българското правителство продължава да работи в тясно сътрудничество с нас, за да се предотврати разпространението на оръжие. Като правило, те търсят нашите съвети за потенциално спорни случаи, дори когато допитването до нас не е задължително.

В миналото, българското правителство отрече за сделки с оръжие за страните, представляващи интерес, като Еритрея, въз основа на нашите възражения.

Но в този случай финансовият стимул е твърде голям, за да се откаже сделката. Но те са решени да работят с нас по всички възможни мониторинг стъпки до край. Копия на EUC и на много серийни номера са били изпратени от SIPRnet до ISN/CATR

Маргарет Мичъл

Излезе новата книга на Димо Райков „Кестени от Париж”. В нея авторът продължава да разказва за българската диаспора във френската столица, засягайки уж неволно най-болната от всички горещи теми в съвременната ни история.

Защото данните са категорични – за последните десет години и без това мъничкият български народ се е стопил с 500 000 души. Половин милион бройки липсват, изчезнали са, изпарили са се яко дим... Демографи, социолози и врачки се надпреварват да обясняват причините за тази нова национална катастрофа, политици се кахърят около липсата на „поле за изява на младите хора”, а цялото общество се вълнува от идеи за реформи, революции и Второ пришествие.

Всичко това обаче са приказки на вятъра, които по никакъв начин не предлагат отговор на въпроса за непрестанния емигрантски кръвоизлив. Защото хората не изчезват безследно, ами просто емигрират, чупят се, плюят си на петите. Така че обявените за „мъртви души” наши сънародници всъщност са съвсем живи и дори живеят втори живот зад граница.

Именно за тези хора ни разказва с вдъхновение и съпричасност писателят-емигрант-блогър Димо Райков в книгата си „Кестени от Париж” – шепа разкази за българите зад граница, от които ще разберете, че всъщност терминът „емиграция” е изключително мъглив и неподходящ, защото в него не се съдържа онази многоликост, изтъкана от всякакви съдби, започнали из различни краища на родината и достигнали чак до Франция.

Без съмнение познавате поне няколко такива хора, а може би и у вас самите се таи един такъв човек - потенциален емигрант, който при определени условия би взел съдбовното решение да замени родината за един непознат и често враждебен свят, където обаче се надява да възроди мечтите си и да започне всичко отначало.

Димо Райков посвети на баща си един от разказите в новата си книга. На снимката ги виждате двамата заедно на разходка с корабче по Сена

Както „Кестени от Париж”, така и другите книги на Димо Райков от изключително популярната му парижка поредица представляват обективен етюд на причините за емиграция, които са разнообразни, но и съвсем логично спазват един елементарен човешки принцип – „Човек от хубаво не бяга”. Всеки наш сънародник е занесъл със себе си в чужбина изключително тежък товар от болка, немотия, неправда, огорчение, разочарование, унижение... Всеки искрено съжалява не толкова за непосилния избор, колкото за предизвикалите го причини. И разбира се, всеки съжалява за родината си и би искал и тя да му предостави втори шанс, без обаче да си прави илюзии за истинското отношение на българското общество към емиграцията.

Защото, още веднъж повтарям, обективен поглед за проблемите на българите не само зад граница, но и в самата България, липсва. Липсва най-вече съпричастност, състрадание и уважение към обикновения човек. Липсва елементарно човешко разбиране. И затова често българите се чувстват емигранти в собствената си родина, а бягството зад граница е бягство от собствения си първообраз на онеправдан и ощетен роб в едно несправедливо общество.

Героите на Димо Райков са болезнено реални, защото често са вдъхновени от действителни случаи, но и най-вече защото търсят единствено щастието. Повечето от тях не забогатяват зад граница и не се прочуват, но за сметка на това откриват щастието да живеят свободни.

И всичко това се случва в Париж – град на Светлината, изживял през хилядолетията същата битка за свобода, която водят ежедневно и българските емигранти.

„Париж! Париж е осквернен! Париж е пречупен! Париж е измъчен! Но Париж е свободен! Освободи се сам, чрез собствения си народ...!”

Преди да хвърлим сетния камък върху нашите сънародници зад граница, нека си припомним тези думи на генерал де Гол, които и днес звучат със същата сила и илюстрират с небивала яркост чувствата и мислите на българските емигранти.

Прочетете книгата на Димо Райков, българската емиграция заслужава поне това уважение!

......

Интересни линкове :

Димо Райков със световноизвестни писатели

„Парижки Кестени” на издателския сайт

Блогът на Димо Райков

Вторият блог на Димо Райков

Представяне на книгата в Актуално

Гледам второ F1 по BBC One и едва ли ще се върна на Тв7. Просто разликата в качеството е огромна. Не че по Тв7 отразяването е лошо, просто по BBC е много-много по-добро. Преди състезанието хората се разхождат из боксовете, вижда се как се подготвят отборите. На старта вземат интервюта от пилотите, вчера дори успяха да хванат Бърни Екълстън за няколко думи. Коментаторите са бивши F1 пилоти и определено знаят за какво говорят. А и това, че излъчването е HD също не е малка екстра.

Едно приятелче във ФБ написа днес по повод понеделника „...und morgen mit dem gleichen Fleisse geht's wieder an die selbe Scheisse...“ За да не му толкова такъв деня, за него и всички, които мразите трудовите понеделници – да ви заведем на карнавал? Какво ще кажете? Приятно четене:

На карнавал във Венеция

Нощувка на човек в карнавалните дни, почти на центъра ни излезе по 28Е,

По размер летище Тревизо е колкото Благоевградската гара. По чистота малко се различават ;) . Трансфер от летище Тревизо си закупихме през Wizz – двупосочен 11Е. Разпечатва се ваучер от мейла и само го показваш, ако знаеш на кого де. Пред изхода на летището имаше три автобуса, без особени отличителни белези. С листа хартийка тръгнах да си търся нашия, последваха ме петте останали мравки, натоварени с багаж. На думата Wizz? със запитваща интонация реагира третия, но дори не погледна ваучера, попита за колко човека е и взе да ръкомаха да се качваме. И рецепта за имамбаялдъ да държах все тая. Вариант за трансфер има и за 9Е, купува се на място, ние предпочетохме предварително, уж да не се мотаем там с багажа...

Трансфера е до Piazzale Roma /площад Рим/, нататък транспорта е само воден.

Билета за вапоретка /воден автобус ;) / къса нискобюджетното ми сърце – 6,5Е. Скромната сума е за 1 час, валидно и при прекачване, но еднопосочно. Местните не плащат толкова, което си е чиста проба дискриминация! От комуникацията по мейла с хазяйката /ееех, че хубава дума/ разбрах, че с линия №1 минавам

Канале Гранде

и стигам близо до апартамента – до Ponte dell'Accademia /мост Академиа/. Това беше и първата ни гонитба да не изпуснем ...СПИРКАТА ;) ))) Сериозно говоря! Четем на светлинното табло – линия някоя си ще тръгне след две минути. Гледаме изходите до водата - едно такова се люшка до брега и на него надпис с номера на нашата линия. Бегом! И като стигнем вдяваме, че това е спирката! Тя е просто един понтон, ама затворен и прилича на превозно средство. Добре, че там явно са свикнали с неориентирани, че и неуравновесени ;) туристи – никой не се впечатляваше от нашия спринт да не изпуснем понтона ;) , последван от дружен и гръмогласен балкански смях. Та, метнахме се на вапорето №1 и умряхме от кеф по Канале-то.

[singlepic id=8608 w=320 h=240 float=center]

Eдна от тези спирки "гонихме" :)

Още първите ми впечатления от Венеция през карнавала се очертаваха забележителни. Мазало голямо. Тълпите огромни. И една особена атмосфера, явно обхванала всичко живо там. Навсякъде атрактивни маскирани хора, които ти се усмихват, ако ги оглеждаш, позират с удоволствие /и с часове/за снимки и пращат въздушни целувки към лодки и вапорети. Туристите се поздравяват, когато вапоретите се разминават, махат, подвикват, смеят се, глъч, врява... ама страшно мазало ви казвам ;) По едно домино и ние и вече бяхме част от голямата емоция на

Карнавала във Венеция.

Настаняването ни беше за 10 минути и изхвърчахме навън в посока

площад Сан Марко

Колкото и близо да бяхме настанени, да се доберем до площада ни трябваше много време. Причината – огромни тълпи хора тръгнали нанякъде, пеят, спират на всяко мостче за фотосесии, спират се пред всеки по-атрактивен карнавален костюм, пред всяка църква, всяко мостче от което да погледат гондолите, спират, за да се целуват влюбени двойки, пред магазинчетата със сувенири, пред многобройните заведения от типа take away…. Изобщо темпото за придвижване беше едно за целия поток. Бързай си, ако искаш. Тези заведения бяха най-посещаваните и като поразгледахме цените на заведенията се ориентирахме и ние към тях. Пиците започваха от цени 12Е и нагоре, наливна италианска 6Е, а сервиза при сядане в заведение е около 12/13%...До бара обикновено имаше висящо на стената меню,в което в две графи са описани цените при консумация навън и при сядане в заведението. Например кафе 1Е за навън, 2Е на масичка, сандвич – 4Е за навън, 7Е на масичка и т.н. Ей по тази причина в тесните улички около заведенията беше пълно с дъвчещи на крак и други, насядали буквално на улицата, които както се сещате при размер на улицата 1,5м ширина, се налага да попрескочите, за да продължите. Най-странното е, че всичко това много забавляваше всички участници в пешеходното движение. Никой никъде не се скара или развика, хората си се прескачаха смеейки се, голям майтап беше. Само французите като туристи окончателно ги обявявам за мрънкалА. Съскане и грачене се чуваше само на френски, че и ти пращат едни такива смразяващи погледи, от които до си умреш от смях.

[singlepic id=8637 w=320 h=240 float=none]

Улица във Венеция

[singlepic id=8698 w=320 h=240 float=none]

Потокът от хора винаги беше в две посоки: към площад Сан Марко и към моста Риалто. В тази патардия видях и нещо невиждано от мен засега – регулировчици за пешеходното движение и затваряне на улици за еднопосочно пешеходно движение. Много яко :) На основното туристическо сборище - площад Сан Марко, се оформяха няколко опашки. Първата на която се наредихме беше за

Катедралата Сан Марко

Потокът вървеше с бързи темпове, но на входа един чичко с лош поглед ни прати две пресечки встрани, да си депозираме багажа. Дамските чанти минаха, но раницата не, нищо, че беше почти празна. Та, на две пресечки от Сан Марко, в нещо като безистен, имаше миниатюрна табелка Гардероб. Депозират ви багажа безплатно за един час, но никой не засича и не записва време на оставяне на багажа :) Добре, че нямахме чупливи неща в раницата, пича така я запрати към рафта, че ако бяхме купили вече сувенирчета, щяхме да ги намерим като сол. На опашка не се редихме повторно, минахме отпред с реплика: Депозитаре! и още един поглед от злобния чичко. Само дето катедралата не била отворена, опашката беше само да се качиш на терасата на катедралата и да видиш няколко музейни експоната, един от които са бронзовите коне, откраднати от Константинопол. Това удоволствие е 4Е ;) А и се вижда доста отблизо тавана на катедралата, целият украсен с позлатени мозайки. Много е красив. В два часа следобяд отново се наредихме на опашката, за да посетим и самата катедрала отвътре. Карнавал, некарнавал - в толкова отваряше за посетители ;) в неделния ден. Упорито пробвахме отново да влезем с празната раница. Упорито, чичкото с лоши очички ни прати при Депозитарето две пресечки по-нататък. В катедралата едни от най-впечатляващите неща са съкровищницата – вход 3Е и олтара – вход 2Е ;) ИНАЧЕ входа в самата катедрала е безплатен, разбира се. Съкровищницата е събрала невероятно красиви, богато украсени предмети. Плячка, разбира се :) В едната й част се помещава мощохранилището. Там ме потресоха изсъхнали ръчички, крачета и други разни части от телата на вече отишли си хора, съхранени в украсени златни обкови. Не ща да си спомням. А олтара е наистина уникален! Очи не можеш да откъснеш от него. Многобройните малки икони по него са от емайл и сякаш триизмерни. Камъните, използвани за украса са огромни и разноцветни. Невероятно творение на изкуството в допълнение с мнооого богата украса. На излизане от катедралата ни изненадаха пешеходните регулировчици – затворили уличката с гардероба за еднопосочно. Пак обяснения на италиано-английски, подправен с нашенски по повод роднините и си взехме несретната раница.

[singlepic id=8596 w=320 h=240 float=none]

[singlepic id=8639 w=320 h=240 float=none]

Поглед от терасата на катедралата: колоните с Крилатия лъв и Св. Марко

Поглед от върха на Камбанарията

Следваща опашка, удивително скоростна:

Palazzo Ducale или Двореца на Дожите

Вход - 12Е, включва и посещения в още три музея, от които посетихме само Корер. В него най-впечатляващи за мен бяха едни чехлички на около 40см платформа! Такива съм виждала в един филм за куртизантките. На такова е самоубийство да ходиш! В Двореца на Дожите има уникални сбирки от средновековни оръжия, ризници и всякакви други военни приспособления, а таваните и стените са изписани от гениални майстори. За съжаление вътре снимането е забранено ;).

Минахме по Моста на въздишките,

разгледахме и затворническите килии, много стресиращи ;) В Двореца си намерихме и един нашенец, който работи там. Човека ни упъти подробно откъде да минем и какво да разгледаме, подарихме му и мартеничка, абе, много готин.

Още първата вечер се ориентирахме към по-практичните неща – трябваше да се намери супермаркет. Благодарение на един афро-италианец, продавач на оригинални чанти Гучи  на опънато килимче на един ъгъл, открихме магазин от позната и у нас верига супермаркети. Цените – супер. А уискито дето у нас е трийсетак там беше с десетачка по-евтино. Удостоихме го с внимание неколкократно. Установихме и друг интересен факт – местните бабки са нагли почти колкото нашите, сигурна съм до една бяха тренирали някакъв спорт като „бутане с кошници” и „скоростно предреждане на опашка”

Ориентирането във Венеция се оказа трудно, да не кажа непосилно.

Местните като ги помолиш да те упътят, първо - разбират чудесно английския ти, но отговарят на италиански, поне голяма част от тях. Второ – измерват разстоянията в минути, сякаш непременно всички се движим с една скорост. И трето – вечно ти казват да вървиш направо, а ТАМ НЯМА НАПРАВО! Резултата - три дни във Венеция, три сериозни загубвания, въпреки наличието на карти, табели и всякакви езици в наличност като варианти за комуникация. И да знаете посоката, в която трябва да се движите, и да тръгнете по уличка в тази посока, то тя по неведоми за нас причини прави няколко пъти обратен завой, прекарва ви през всякакви неочаквани места и най-накрая ви извежда на километри от желаното място. Колко разказчета съм изчела за романтични загубвания във Венеция...а ние като се загубихме попаднахме късно вечерта в един пуст квартал, ама зловещо пуст, казвам ви. Минавайки по едно мостче се обърнах за беля назад, а на отсрещната оградка нещо като статуя на разпнатия Христос, ужас! Като жив разпънат човек ми се видя. За мое успокоение статуята подейства на всички така ;) та не излязох само аз бъзла ;) Постарахме се да напуснем призрачния квартал моментално и подтичвайки. Като цяло романтиката на града някак ми убягна. Вероятно тълпите от хора, а и факта, че бяхме солидна 6-членна група допринесе за това ;). За сметка на това карнавална Венеция ми се стори най-забавното, весело и купонджийско място на земята ;), а усмивките на хората се запечатаха като един от най-ярките ми спомени оттам.

Вечерните забавления по програма на карнавала /много ги обичам програмите, до една не ги следвам/ бяха главно на площад Сан Марко.

Концерти, балети, конкурси и т.н. През тях минавахме колкото да отчетем присъствие. Имаше билетчета за седящите места за около 5Е, но по-голямата част от зрителите го раздаваха правостоящи като нас. Другите забавления през карнавалните дни са баловете в разни дворци с кувертче 250-450Е. Както каза един от групата „тия балове трябва да са със солиден happy end, за да оправдаят входната такса” ;) /помни ли някой филма „Широко затворени очи” :))))))/. За нас вечерно мероприятие №1 стана откритата дискотека близо до моста Риалто. Вход свободен и пълно с маскирани млади хора, които се забавляват яко. Загряващо шишенце в джоба и се присъединихме и ние. В тесните улички, по които се промъквахме на път към моста, се носеше непрестанно аромат на трева /помня го от младини :)/, та докато стигне човек площадчето с диджея вече се е напушил порядъчно ;) Често срещани бяха и сергийките с греяно вино, то не че е нещо особено, но като е по-хладно става за загряване. Друга „улична” забележителност бяха артистите. И с радост да споделя, че там ги приемат точно като артисти. При нас, струва ми се, малко изкривено ги възприемаме като просяци. Там тази специфична група творци се радваше на голямо внимание.

[singlepic id=8645 w=320 h=240 float=center]

Почти един цял ден прекарахме на остров Мурано при стъкларията. До Мурано важи билетчето за градски транпорт. Ние ползвахме карта за всички линии за 24 часа за скромната сума от 18Е. Много ми хареса тази разходка с корабче между островите. Погледахме и майсторите, които правят всички тези красоти от стъкло. И се завряхме в хиляда магазинчета за стъкло и сувенири, където снимането също е забранено...Голяма досада бяха тези забрани за снимане. Последва обяд близо до крайбрежната улица на Мурано, състоящ се предимно от лазаня, вино и мрънкане за малките порцийки, които поднасят италианците. :))))

Много полезен се оказа пътеводителя на Нешънъл Джеографик.

От него си набелязахме за посещаване няколко по-интересни църкви и галерията на братството Сан Рока, рисувана от Тинторето и учениците му 24 години. Уникални картини, които спират дъха ти. С огледало можеш да разгледаш тавана, за да не те заболи врата. Вход – 7Е. Снимките - забранени. Нищо ново. Но тук пазят зорко, даже посетителите като те видят и ти подвикват No foto, no foto…

Св. Панталеймон или San Pantalon :)

има уникално изписан таван. Имаше хванали се на бас дори, че крачката са барелефи, а не рисунки :).

Хиляда пъти вече ме попитаха возила ли съм се на гондола – не. Но за цените ще ви осведомя – спазарихме си гондолка за 6 човека за 80Е. Някъде из пътеписите прочетох веднъж, че приличали на катафалки , споделям мнението. А и някак си не ми пасваше гондолка за шестима! За двойка по-става. И на водните таксита проверих цените, ей така за инфо – по 10Е ни поиска един чаровен мургав венецианец, като не ме и попита за разстоянието, вероятно няма голямо значение, ако се пътува в самата Венеция, там всичко е близко. . Подозирам, че цялата женска част от групата имаше желание да се повози на това такси ;) . Тръгвайки към карнавална Венеция имах лееекото притеснение, че сбъркахме с периода на посещение. Опасявах се, че от тълпите няма да успеем да видим нищо, а само ще се изнервим. Оказа се невероятно забавно изживяване! И ако имам възможност догодина пак! Надявам се снимките да са по красноречиви от мен :) Чиаоо!

[singlepic id=8628 w=320 h=240 float=none]

[singlepic id=8627 w=320 h=240 float=none]

Витрини

[singlepic id=8636 w=320 h=240 float=none]

Карнавална Венеция вечер

[singlepic id=8588 w=320 h=240 float=none]

Край

Автор: Валя Пунчева

Снимки: авторът

1. Импровизирано из Венеция и Верона
2. Пътешествиe с Фори (3) – Венеция и Венецианската лагуна
3. Из Венеция за кратко
4. Eсенна разходка във Венеция (1)
5. Практично за Венеция
6. Когато мечтите се сбъдват (1): През Загреб към Венеция
7. Eсенна разходка във Венеция (2)
8. Пътуване в съня
9. От тук до Венеция – балкански пътепис
10. Венеция…любов моя
11. Венеция и Любляна
12. „С деца на море“ – Калдонацо, Италия (2)

Бръм-бръм ... Имам две новини - добра, супер добра и малко не чак толкова добра, колкото би ми се искало. С коя да започна?

Хайде, да най-не-добрата:

Днес (11 април) няма да има пореден брой на "Аз чета с Настя", така че няма защо да бързате да пускате Радио Реакция в 21.00ч.

Добрата е, че Как четеш, Благоевград? мина страхотно! Малко по-късно ще научите колко много, когато ви се "отчета" в снимков и текстов формат.

А супер добрата новина е, че следващия месец ни чака ... "Как четеш, Стара Загора?"

Книжният купон продължава съвсем скоро!

Бъдете на линия,

Ваша Настя

P.S. Моля, не скучайте без моите книжни брътвежи и прочете някоя хубава книга. Времето предразполага това да се случи и в парка.

Знаете ли, че Карло Колоди е измислил приказката за дървеното момче Пинокио само за една нощ? Точно толкова време беше нужно на малката ми сестра Мария, за да прочете историята, да се потопи в атмосферата на старите флорентински улички и да седне да опише впечатленията си от разказа за дървената кукла, заслужила да се превърне в истинско момче.

Ето какво мисли Мария за Карло Колоди, за Пинокио и за изпитанията, през които ще се наложи да премине той:

Продукти за 4 порции:
4 naденици от кълцано месо
1кг домати
1/2ч.л. сол
50мл олио
1с.л. коняк
1/2ч.л. червен пипер

Приготвяне:
Прявят се леки напречни разрези по повърхността на наденичките. В тавичка се налива 2- 3с.л. олио и 1/2ч.ч. вода. Подреждат се наденичките. Запичат се във фурната за 10- 15 минути. Доматите се настъргват. С полученият сос се заливат наденичките. Поръсва се равномерно сол и червен пипер. Сосчето се обърква с дървена лъжица. Връщат се във фурната за още 20 минути. Наденичите се поднасят се топли, поляти с доматен сос. Допълнително може да се гарнират с пържени картофи.

Великденски кокошчици от хартия. Разпечатайте шаблона от ТУК. Изрежете, оцветете и залепете с лепило за хартия.

Публикация относно расизма и национализма в Израел, пусната от Йозеф Дана в личния му блог. Той коментира тенденцията по този начин:

Расизмът в Израел не е нищо ново. Има расизъм срещу палестинците, срещу арабите, срещи всички, които не са евреи. Има расизъм между евреи от Европа и евреи от арабските страни. Тукашния расизъм не се различава много от този в много западни страни. Въпреки това, пред последната година в Израел се наблюдава значително увеличение на броя на расистки нападения над чуждестранни работници и палестинци от банди на еврейски националисти, които искат да “изчистят Израел с недопускане на опасни елементи.” Проблемът е достигнал епидемични размери, като депутатите до голяма степен си мълчат и престъпленията продължават.

Давид Шийн, израелски журналист в “Аарец”, документира възхода на расизма в Тел Авив. Последното му видео е поглед върху грозното лице на национализма, който е в основата на зачестилите расистки нападения. Във видеото, Шийн присъства на митинг на еврейските националисти, които искат да изгонят чужденците, “проникнали в южната част на Израел”.

Ето и видеото, което е с английски субтитри.

Интересно ми е как след дълго търсене из интернет не успях да намеря обективни критерии за подбор на животните, разрешени за лов, според Закона за лова и опазване на дивеча. Списъкът на животните е публикуван в Приложение № 1 към чл. 5, ал. 2, т. 1 и ал. 5 към същия закон. Там из дребният дивеч са изброени следните животни:

12. Див заек (Lepus europaeus Pall.)
13. Катерица (Sciurus vulgaris L.)
14. Ондатра (Ondatra zibethica L.)
15. Нутрия (Miocastor coypus Mol.)
16. Чакал (Canis aureus L.)
17. Лисица (Vulpes vulpes L.)
18. Енотовидно куче (Nictereutes procyonoides Greg)
20. Бялка (Martes foina L.)
21. Черен пор (Mustela putorius L.)
22. Язовец (Meles Meles L.)

Тоест има животни като чакал и вълк и лисица. Ловуването им е разрешено целогодишно, според Приложение 4.

Та въпросът ми е – защо липсва куче (Canis lupus familiari)? Това изчезващ вид ли е? По-сладурски от чакалите ли е? Чакалите се отстрелват, за да не влизат в селата и да не вредят на стопанството. Но кучетата не могат законно да се отстрелват, а се обяснява как ако махнем кучетата от град като София, ще дойдат нови от околните села. Хем има опасност, хем е забранено да се направи нещо по въпроса?

Какво пречи кучетата да бъдат включени в Приложение 1 и всичко около тях да е законно? Защото можете спокойно да познаете как в едно село има ловна дружинка по това, че около него няма скитащи кучета. Всъщност ето и професионалистите по темата (че въпросът в момента е в сивата зона на закона). Ако още не сте ми схванали тезата – ето я в този пост и в непосредствените два-три отговора.

P.S. Мислех да сложа снимка, но на природозащитниците ще им дойде много…

P.P.S. Да, да на запад не било така… На запад е всъщност онака! Там даже и не си поставят за цел да постигнат неприкосновеност за хилядите безконтролни кучета по улиците. Този много, много интересен документ е публикуван от самите природозащитници – изтеглете оттук – Stray Animal Control Practices (Europe)

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

Все още няма коментари, така че можете да сте първи!

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Иван Костов в предаването на “На четири очи” по Нова телевизия: “… след изтичането на срока на годност на последните два реактора на АЕЦ “Козлодуй″ може да се мисли в посока увеличаване производството на енергия от възобновяеми енергийни източници, както и за парогазови централи.” Стефан Гармизов отговаря на Иван Костов: Паро-газова централа е бърза алтернатива, [...]

В Китай има строги ограничения за еротика и порнография в Интернет. Междувременно, в същия Китай има места, където можете да гледате порно абсолютно законно и затова ще получавате пари. В Университетския медицински център в Гуандун, всеки “сертифициран” донор на сперма получава 300 юана (около $ 45). Само за един цикъл от 10 “дарения” на генетичен [...]