В навечерието на големия празник ми се струва най-подходящо да разчопля малко стария спор за БПЦ, либерализма и консерватизма.

Повод взимам от няколко факта – канонизирането на християните (християните, българите или само българските православни християни?), загинали в Баташкото клане, пътуването на осемчленна делегация с правителствения самолет, която да донесе от „благодатния огън“ при нас и едно телевизионно предаване на дисидента Олег Панфилов за България.

Ако приемем, че либерализмът е преди всичко уважение към свободата и ненасилието и вяра, че оставено само на себе си (т.е. консумирайки неограничено свободата си) обществото се променя към добро, а консерватизмът е преди всичко уважение към традицията и нейните ценности и вяра, че обществото, оставено само на себе си се променя към лошо, то аз съм по-скоро либерал.

И тъй като традиционните възгледи за морала и обществото са продължение на традиционните религиозни възгледи в обществото, то има ли светски (секуларен, нерелигиозен) консерватизъм? На мен такъв не ми е известен. Това означава, че българският консерватизъм е по рождение и вероятно завинаги свързан с българското православие и с неговата официална институция - Българската православна църква.

В български условия, водени от или експлоатирайки носталгията на най-разнообразни групи, някои лидери правят опити да се запази цялата палитра традиции, вярвания и символи от режима на Тодор Живков, който беше чуден микс между комунистически догми, провинциален пуританизъм и класически национализъм, включващ, много интересно, култа към националната православна църква като институция, но не и християнския култ като религия.

В този смисъл, твърди консерватори са Георги Първанов, Божидар Димитров, Волен Сидеров, Сергей Станишев, Бойко Борисов и още много други. Накратко, мога да резюмирам тази идеология с думите на Красимира Симеонова, депутат от ГЕРБ (която нашумя наскоро с пропагандистката акция в Пещера):

Историята, този правдив учител и съдник, показва, че народите, които са избирали доброто, уважавали са вярата на своите деди и са изпълнявали етичните и нравствените є предписания, са се радвали и се радват на успехи и благоденствие във всички сфери на обществения и икономическия, а оттам и на личния си живот. И обратно, направилите грешния избор, забравилите отеческата си вяра често пъти са страдали и са стигали до национални катастрофи.

Нещо повече, съдбата на отделния индивид и народ зависи от отношението му към определени етични заповеди и наредби, предписвани от религията. Нашият народ обаче е забравил тези заповеди и наредби. Ние дори не си спомняме десетте божи заповеди, повечето хора дори не ги знаят. Като се имат предвид тези факти, напълно логично е, че в нравствено отношение, в това число и младите хора, вървим все по-надолу и по-надолу. (цък за цялото интервю, много любопитно е)

Дори по-далече ще отида. От гледна точка на религиите България досега никога не е имала истински либерално правителство, такова, което да даде пълна свобода на религиозна принадлежност и свобода за спазване на религиозните ритуали. Дори либералното (на книга) правителство на НДСВ-ДПС предприе сериозни стъпки за разрешаване на разкола в БПЦ и засилване на ролята ѝ в обществото.

Тук му е мястото да призная, че доброволно си навлякох голям грях пред Бога - излъгах на преброяването за религиозната си принадлежност. Направих го с много ясна политическа цел наум - да не бъде използвана моята анкета за насилствено въвеждане на вероучение по училищата. Смятах, а и още смятам, че въвеждането в дадена вяра трябва да се прави в зряла възраст, с чист разсъдък и без никаква принуда.

Все по-сериозно се съмнявам в избора си да бъда кръстен в православната вяра и то главно заради посредниците (БПЦ), които стоят между мен и божественото.

Не съм съгласен да бъдат канонизирани загиналите в баташкото клане. Ако  хората са пострадали заради тяхната политическа активност (въстание) или националност (българи), то това не се връзва никак с идеята, че светци трябва да стават загиналите заради вярата си. Най-малкото, такава стъпка трябва да се предшества от много сериозен исторически и теологичен анализ на случилото се в Батак, който да докаже, поне от теологична гледна точка необходимостта от нея.

Не съм съгласен и да се харчат държавни пари, за да се носи огън от Йерусалим, бил той и благодатен. Ако БПЦ е истинска църква, тя трябва да събере пари от вярващите за такава екскурзия, и ако не съберат достатъчно, да пътува делегацията в икономична класа, а не за нея да плащат солидарно всички - и атеистите, и мюсюлманите, и членовете на други религиозни общности.

Не съм съгласен и висшите служители на БПЦ да стоят винаги на трапезата на властта, да получават директни субсидии от бюджета за поддръжка на храмове и други обекти, както и да им се дава директно власт върху миряните, като например със задължителното им вкарване в училищата.

Въобще, вече клоня към мнението, че посредникът ми не успява да се справи с главната си задача, и едва ли някога ще се справи. Затова и отделих известно време да чета за различни алтернативи.

Усмихнах се, когато гледах предаването на Олег Панфилов за България, защото в него той спомена, че се срещнал с множество „български либерали“. Интересно, колко ли би се учудил той, ако разбере, че голяма част от „либералите“, с които се е срещнал, биха се намръщили сериозно на такова определение, защото се смятат за истински консерватори.