Промените и свободата не търпят отлагане, те нямат почивни дни

Този постинг в блога ми не трябваше да бъде пускан. Дори не трябваше да бъде замислян, защото сега официално съм в почивка поне до понеделник. Тези редове не трябваше да бъдат съставяни, а клавиатурата ми не трябваше да се чува поне три дни.

Арабските протести достигат точка, от която няма връщане назад. Това се видя още в Египет, когато за 18 дни бе премахнат един ужасен режим. Други страни няма да имат този късмет. При едни бунтовете бяха за месец, а при други тепърва е началото. И то е кърваво, ужасно, брутално, потискащо. В редица арабски страни в момента се замислят нови протести и в случая няма значение дали са подпомогнати отвън или не. Важното е, че има основата за тях и обществото ще се възползва от вълната на Мохамед Буазизи. Момчето, което се самозапали през декември 2010 г. не е знаело какво ще предизвика, но това беше искрата, която запали фитила на недоволството.

Ако погледнем анкетата вдясно на блога, ще видим, че мнозина смятат, че има външна намеса в протестите. Традиция е САЩ или Европа да се месят във вътрешните дела на арабските страни, но днес е по-различно. Наблюдаваме различни типове протести и не можем да кажем небрежно и бързо – там има чужда намеса. В Либия е най-вероятно да има чужда помощ за бунтовниците. Но основата на бунта не бе поставена от други ръце, а от тези на Кадафи. Просто улавяне на момента.

В Египет продължават протестите, като вчера имаше такъв в подкрепа на онези военни, отказали да бъдат част от системата, която продължава да не осъжда бивши управляващи. Това бяха може би най-големите протести след падането на Мубарак. В Йемен улиците на големите градове бяха буквално залети от човешката вълна, надигнала се срещу президента Салех. В Сирия на Разпети Петък имаше масови протести в поне 10 града в страната, завършили отново кърваво. В Бахрейн продължават арестите на активисти. В цялата тази обстановка едва ли може да се почива. За бунтовете няма празници или почивни дни, защото свободата не търпи отлагане. Тя чука на вратата на всички тези правителства, готова на нахлуе. На всякаква цена.

Разбира се, всички тези новини нямаше да достигнат до нас без саможертвата на редица журналисти. В Интернет се води истинска война, не по-лека от тази в реалния свят. Al Arabiya и Al Jazeera платиха голям дан. Наскоро двама невероятни фотографа – британецът Тим Хетерингтън и американецът Крис Хондрос- бяха убити при минометен обстрел. Да, няма безопасно място за журналистите в атмосферата на бунтове. Горната снимка е в тяхна чест.

Прочети цялата новина

Свързани новини: