Когато в училище ни караха да рисуваме в контурните карти по география, няколко пъти съм се замисляла за хората, които правят карти. Да, за картографтите, но не тези, които сега само прерисуват малко по-точно или в различна стилистика нещо, което някой преди това е нарисувал.

Мислех си за тези, които наистина са картографирали за първи път едно място. За тези, които са се осмелили да проправят път през пустинята, планината, миналото... и да оставят трохички под формата на карта за тези след тях.

„Избраните творби на Т.В. Спивет” е книга, която ме върна именно към тези размисли, но не точно както очаквах.

днес специален гост на Media Masters 2011 бе Лаура Ескивел - жизнена, чаровна, с желание да изглежда модерна, но и някак търсено мистична Лаура Ескивел взе максимума от вниманието на залата, като ни заля с поне 20 минутна реч, в която тръгна от маите, мина през 1950-та, когато е била малка, ...

Преди да замина за Португалия набързо проучих къде в близост до Лисабон крайбрежието е подходящо за морски пейзажи. Мястото еднозначно се оказа нос Cabo da Roca, в мой превод Каменния нос.

Водещата на “Сеизмограф” , последното оцеляло сериозно публицистично предаване на най-гледаната телевизия в България, се разделя с работата си. Светла Петрова напуска поради несъгласие с това, че местят предаването й в друг часови пояс,  а от ръководството “много й благодарят” за досегашната “всеотдайна работа”. Това  и други подобни клишета под формата на обяснение са изписани [...]

(детски терапевтични приказки и притчи)

Таня не можела да заспи. Омръзнало и да се взира в тавана. Одеялото като напук непрекъснато се изплъзвало. Даже любимата възглавница и убивала.
Таня се обърнала на лявата страна, после на дясната. "Вече не остана накъде да се въртя!" - помислила си тя. И тогава си спомнила за оная тлъста двойка в дневника, точно пред шестицата по литература. "Не излъгах мама, - разсъждавала тя за кой ли път - просто и казах за шестицата, а за двойката не и казах ... Виж, ако мама ме беше попитала, получила ли съм двойка и аз и бях казала "не", тогава щях да съм излъгала." Възглавницата се впила в бузата и и Таня я ударила с юмрук:
-На ти!
В края на краищата и станало толкова лошо, че пуснала крака от леглото и изшляпала боса до спалнята на родителите си. Побутнала леко спящата мама по рамото.
-Защо не спиш, Таничка? - мама не се разсърдила.
-Лошо ми е тук! - и Таня посочила в средата на гърдите си.
Мама внимателно я погледнала и попитала:
-Защо ти е лошо?
-Не ти казах за двойката, която е преди шестицата.
-Ето, сега ми каза, иди да спиш!
-А какво ме болеше тук? - попитала Таня, като притиснала юмруче към гърдите си.
-Там живее съвестта - отвърнала мама - в малка къщичка, наречена сърце. Била е тревожна и затова не ти е давала да заспиш. Сега ще заспиш веднага, ще видиш - и мама щипнала Таня по бузката и я целунала.
Таня проскачала половината коридор на ляв крак, половината на десен, скочила в леглото и притиснала буза в любимата възглавница. После се усмихнала с най-щастливата усмивка на света - от ухо до ухо. И с нея заспала.

Марина Альошина

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

След феномена „групово пазаруване”, добил изключителна популярност последната година,  от скоро започна да се говори все повече за т.нар. „Group Messaging”. А след тазгодишния Southwest Interactive Festival (SXSW), състоял се през март, много престижни издания и авторитетни наблюдатели на tech тенденциите предрекоха да очакваме съвсем скоро бум на „group messaging”- новост в мобилната комуникация с доста сериозен потенциал да се превърне в истински хит през 2012 г.

Какво всъщност представлява „group messaging” и кои са основните компании-играчи в тази ниша?

Това е един вид конферентен SMS чат през мобилния телефон. Въпросното групово общуване обаче се осъществава чрез приложения за смартфон, които дават най-разнообразни опции в комуникацията, подобно на типичен Instant Messenger, но съобщенията се предават на базата на SMS услугата, предоставена от мобилния оператор.Използвайки въпросните „group messaging” апликации потребителите могат да си създадат от адресното меню в смартфона си различни групи – пр. близки, приятели, колеги, семейство и т.н. Групите може да са постоянни или пък краткотрайни – компания за купон в събота вечер, участници в едно и също събитие и пр. И с един sms всеки може да изпрати съобщение до всички в избраната група, независимо дали са 2-ма или 200 души (таксуването е за 1 sms).

От своя страна членовете на групата имат опцията „Reply to all” и така се получава конферентния SMS разговор. Приложенията дават възможност да се качват и споделят снимки, видео, документи, както и да се определя и споделя местоположението на всеки член на групата чрез geo location service. Повечето също така осигуряват и възможност за конферентен разговор между всички членове в групата (но това е малко встрани от темата…).

Най-известните до този момент компании, разработващи group messaging мобилни апликации са няколко.

Group Me се развиват с добри темпове и за по-малко от година, компанията си осигури финансиране от 11, 5 млн. долара.

За Fast Society също се заговори много на SXSW. И двете компании в последните версии на приложенията си предлагат опции за интеграция на приятели от Фейсбук или Туитър в messaging групите, но за да са пълноценни участници в тях, трябва да приемат поканата и разбира се, да имат инсталирано даденото мобилно приложение.

Подобни възможности предлага и Yobongo – най-новата компания в тази пазарна ниша, появила се в началото на 2011 г. Освен това апликацията й, при стартиране автоматично открива дали наблизо в дадения район има потребители, ползващи Yobongo и дава като възможност да се свържеш с някой от тях дори и да е непознат.

Други подобни мобилни апликации са Kik, Kakao Talk, Ping Chat. Всички са разработени във версии и за iOS, и за Android (повечето изискват минимум Android 2.0), а някои и за Blackberry. За Blackberry се появи и специалнo приложение – BBM.

Накрая ще обърна по-особено внимание на Beluga – компания, разработваща своя мобилна апликация за group messaging, която не се различава особено като възможности и функционалности от изброените по-горе. Но има една съществена подробност – в началото на тази година Beluga бе закупена от…Facebook. И нищо чудно в най-скоро време, компанията да излезе с нова cross platform версия, която да интегрира и възможност за групов чат с приятели и членове на общи групи във Фейсбук, наред с опциите за конферентен SMS messaging.

А за да стане ситуацията на пазара още по-интересна, в group messaging надпреварата се включи и Google, които съвсем наскоро придобиха правата върху приложението Disco.

И все пак – има ли потенциал феноменът group messaging да се превърне в хит, в мания?

Моят отговор е – по-скоро не…или поне не толкова скоро, колкото някои специалисти предричат. Най-важното и задължително условие, за да се случи това, е да се събере критична маса от потребители, ползващи въпросните приложения. Според проучванията, засега потребителите – „early innovators” са 3-4 милиона. Но темпът им на увеличаване не е особено значим все още.

И другото не по-маловажно условие според мен е, различните компании да разработят техническа възможност за съвместимост между апликациите си за group messaging. Т.е. ако аз примерно ползвам Beluga, някои от приятелите ми – Group Me, а пък други познати – Yobongo, това да не е проблем за груповото ни SMS общуване. Както вече има доста разработени Instant месинджъри, подобно на  imo, например, които позволяват интегрирането на контактите и комуникацията с приятели и от Skype, и от ICQ, и от Windows Live, а и от Facebook и мн.др. чат клиенти.

Във всеки случай ще е интересно да се наблюдава в близките месеци развитието на този нов феномен в мобилната комуникация . Поне така мисли моя добър приятел Валентин Вълов – Вал, който специално обърна вниманието ми към него и който рядко греши, когато става дума за съвременни иновационни tech тенденции…

 

Group Messaging – новият хит в мобилната комуникация? Може би… is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Изобщо не знам откъде да започна. По принцип взех книгата само за да мога с ръка на сърцето да оплюя корицата в планираното като изключително злобно ревю. Само дето книгата ми хареса. А когато една книга ми хареса, съм склонна да прощавам много неща на издателствата. За нещастие, това все едно им дава картбланш да се държат идиотски и да предлагат книги с потресаващо качество на книжното тяло.  А и в крайна сметка, политиката на www.azcheta.com е да сме откровени за книгите, които четем.

Нямам мегдан да коментирам, след като си кръстих ЕТ-то “ДоматСат”

Ето следващата част от интересните метъл групи от Балканите, които открих. Предната част можете да намерите тук.

Турция:

Албания:

Румъния:

Следете ме
Ако се кефите на такава музика – запишете се за този плейлист в youtube.

Още по темата:

1. Балканска метъл сцена: Част 0
2. Old School – рок -метъл клуб в Русе

Миналата седмица в парламента бе приет нов закон за ВЕИ, който на практика ще спре развитието на сектора. По този повод, публикуваме съкратено изказването на Пламен Дилков, CEO на PVB Power Bulgaria АД, съпредседател на Съюза на производителите на екологична енергия и на Българската хидроенергийна асоциация. Изказването беше направено миналата седмица в София на една кръгла маса за бъдещето на ВЕИ.

—

…Очаква се, че ще говоря като инжинер с цифри и факти, но ми се иска да изляза от тази рамка и да говоря в чисто човешки аспект, защото преди всичко, ние сме хора и едва след това министри, предприемачи, инженери и професионалисти.

Ето защо, бих искал всички ние заедно да погледнем в бъдещето…

Бъдещето, което идва да ни дърпа ушите.

Дотук много добре, дотук много добре. Това, което е важно не е падането, а приземяването - думи с които един падащ от петдесетия етаж човек се опитва да успокои себе си при всеки изминат етаж.

Развитието на технологиите за производството на енергия от възобновяеми източници в световен мащаб е планирано от централните правителства на Великите сили за годините след 2025. Но бъдещето не е съгласно, то се бунтува срещу това, което замислят тези страни.

След 2025 г. големите монополи ще са амортизирали за пореден път жизнения цикъл на съоръженията за добив на изкопаеми горива. Големите лобита на атомната енергия ще могат да разчитат на такъв брой съоръжения/инсталции, достатъчен да оправдае финансовите параметри, на базата на които големите инвестиционни/световни фондове ги кредитират и дават/признават добавена стойност на техните акции. Дотук падането е гарантирано, даже може да изглежда като едно безопасно спускане. Внимание обаче! Това, което наистина е важно, е приземяването.

Това ли е всичко? Наистина ли става въпрос единствено за цифри, за коефициенти, документи, финансови продукти, за геополитически отношения, за които никой вече не си спомня защо са такива, но от които много извличат икономически ползи, имайки или не право на това?

Това ли е цената на нашето бъдеще и бъдещето на децата ни? Непрекъснат ръст на производството, на който следва да съответства и един непрекъснат ръст на потреблението, на всяка цена, за сметка на природата, културата или дори икономиката?

Както преди, така и сега оставаме убедени, че най-добрият произведен мегават, най-подходящият, е негаватът, т.е. този, който не е произведен. Парадокс, изричан от тези, които по професия са производители на енергия. Но напълно ли сте убедени в това?

Енергията е не само необходима, но също така е и фактор за националната сигурност. Който има енергия, има независимост, може да действа/сключва споразумения от позицията на силата, има политическо влияние дори върху съседните страни. Следователно, изразено като математическо уравнение, който произвежда мегават, произвежда власт. Истина, но в един свят, препълнен с финансови продукти, с комисионни по доставките, с политически отношения, които не се разясняват, защото или са позорни, или направо забранени от международните конвенции, е малко трудно рационално и безусловно да се съгласим с уравнението. То остава вярно, но неприемливо за един свят, който се счита за демократичен.

Още не съм говорил за цифри, числа, обективни факти. А това не е типично за инженер. Но бъдещето ме е хванало за ушите и не ме пуска от няколко седмици. Следя новините за Фокушима, слушам за невероятната равносметка за погубването на един сериозен народ, организиран и истински ценител на природата, какъвто е японският народ. Не искахме дори да чуем, че може да се случи един втори Чернобил. Сега се надяваме да не стане и по-лошо от Чернобил. Надяваме се освен това да не се обърне някой петролен танкер в морето, че никой няма да запали петролен кладенец, че станциите за измерване качеството на въздуха в световните мегаполиси няма да регистрират стойности, убийствени за нашето здраве.

Бъдещето идва и ни хваща за ушите, защото го ипотекирахме. Бъдещето е затворник и е бясно. Базирайки се на едно математическо уравнение и някакви документи, често с преувеличено или украсено съдържание, предприехме един модел на индустриално развитие, който изповядва максимално потребление, а не оптимизация, който изисква безкраен растеж, а не устойчивост и не само от гледна точка на природата, ами и от човешка гледна точка.

Кое силно и въздействащо стихотворение ще може да напише японеца върху черешовия цвят, когато днес една древна цивилизация, с жестока съдба, за втори път в рамките на две поколения, е заплашена от геноцид по вина на атома и неговото сливане?

Напомням на всички, говорим за японците, а в света на технологиите и на индустрията малко са по-добри от тях, много малко. Колко струва днес и колко ще струва в бъдеще атомната централа Фокушима? Някой актуализира ли бизнес плана? Ами вътрешната норма на възвръщаемост? Амортизациите? Ами разходите за ремонтните дейности бяха ли предвидени? Кой ще плаща през следващите векове за необходимите дейности за понижаване на изтеклата радиоактивност? Колко струва днес наистина един произведен киловат от централата Фокушима? Какво е времето за неговата възвръщаемост? На каква цена е трябвало да се продава един произведен от Фокушима киловат час?

Сега вече може да се говори за енергията от възобновяеми източници. Докато падаме… Дотук беше добре. Помнете, важно е друго, важно е приземяването.

Природата щедро е предоставила енергийни резерви в почти всяко кътче на земята. Със сигурност в Европа, където живеем, не по-малко и в България. Бих искал да се опитам да напомня на сънародниците, погълнати от атомната реторика, ако ми позволите, че преди всичко ние сме една изключителна страна, с древна история. Страна, която държи най-сетне своята съдба в ръцете си, след като векове наред турци и диктатори я държаха в техните. В рамките на нашите граници, без да искаме разрешение от никой, без да зависим от никой, можем за пръв път да участваме в развитието на един алтернативен икономически модел, различен от този, който искат да ни наложат обичайните заподозрени. Водата, вятъра, слънцето и земните култури - те са същите като тези в Америка или Германия, в Китай или Румъния.

Отвсякъде ни бива обяснявано, че възобновяемите източници са скъпи, един лукс за българите. Може би да, отчасти нещата стоят така, но само защото не съществува реален обществен дебат, няма ясна и съзнателна стратегия.

България има потенциал за използване на възобновяема енергия, който бива планиран и общественно споделен и който, разбира се, е в рамките на подходящото за страната и в зависимост от нейната инфраструктура и потребности. Знаем ли колко енергия ще е необходима след 20-30 години на нашата страна? Изчислихме ли какви са възможните спестявания вследствие на по-високата ефективност на съоръженията, промишлеността и домакинствата? Какъв ще бъде икономическият модел на България за в бъдеще? Вятърът, водата и слънцето не струват нищо за разлика от други горива, необходими за производството на електроенергия. Изчислихме ли разходите за снабдяване с горива, тяхната наличност на пазара, тяхната сигурност, депонирането след изразходването им, последиците от тяхното изгаряне? Оценихме ли и изчислихме ли демографското развитие на нашата страна, взехме ли предвид нейните особености, специфични нужди, необходимост от минимална инфраструктура, от създаването на богатство? Позовавам се на реалната възможност общините да участват пряко за в бъдеще в добиването на енергия от ресурсите, които природата щедро е предоставила, така че никой скоро да не бъде хванат за ушите. И ако някой си мисли или иска да ме убеди, че е толкова трудно или направо невъзможно, имам няколко конкретни примери да покажа. Моля ви, настанете се удобно, дори и в България може това да се прави.

Имам едно инженерно убеждение. Денят, в който ще се правят честните сметки за това колко наистина струва един произведен киловат от възобновяем източник и от конвенционален източник, ще стане най-накрая ясно, че и първите ще бъдат икономически рентабилни, с възвръщаемост на инвестициите, сметната за по-дълги и сериозни периоди в сравнение с тези, за които спекулативните банки принуждават. Достатъчно е да се вземат предвид, както би трябвало да направи една сериозна страна като нашата, наистина всички фактори, а не само пропагандните лозунги, в които некомпетентни или заинтересовани лица се опитват да ни убедят.
Наистина не се разбира смисълът или рискът, който кара изституционалните кредитори да осигуряват капитал за толкова кратко време, когато се създават съоръжения, които в продължение на десетилетия ще генерират полезна и независима енергия, още повече 100% българска.

Бъдещето почука на нашата врата през 1994г, когато в Киото, забележете само как понякога съдбата е жестока, политици и правителства, осенени, създадоха основите на един граждански напредък, наследник и все пак алтернативен на индустриалната революция от 19 век.

С това, което се случва в Япония днес, бъдещето разби вратите и ни издърпа ушите. Грехота е ако не разпознаваме поличбите и не искаме да грабнем възможността за промяна.

В основата на атомната енергия е математическото уравнение. Дори и в основата на водноелектрическата, слънчевата и вятърната енергия. Една и съща наука, еднакви достойнства.

Приземяването се надявам да бъде изпълнено с усмихващи се хора, ярки цветове и чист въздух. Засега бъдещето ме води до развалините и радиоактивните отпадъци на една разрушена страна и до катранените брегове на Флорида и Мексиканския залив.

Дотук добре, дотук добре, важно е не падането, а приземяването.”

Април 2011

—

Благодарим на г-н Дилков за предоставения текст.

На 24 април Уикилийкс започна публикуването на 779 досиета на затворници от прочутия лагер Гуантанамо Бей, разкриващи тяхното минало и обстоятелствата, при които са били задържани. В голяма част от случаите са арестувани невинни хора поради некомпетентност, или заради големите награди, които американската армия предлага за задържането на “заподозрени” членове на Ал Кайда или талибанската съпротива. Разкриват се още историите на седемте затворника, които са загинали в Гуантанамо, както и на стотици бивши затворници, прехвърлени в други американски бази в Източна Европа и Азия.

В 150-те документа, публикувани засега става ясно, че около 100 от затворниците страдат от психически заболявания – между тях – 89 годишен човек със старческа деменция, депресия и физически болести и 14-годишно момче, изнасилено от въоръжени похитители в Пакистан. Ужасяващата история на Накиб Ула разказва как 14-годишното момче е било отвлечено от хора, наричащи се “хората на Самуд”, изнасилено и пратено в техния лагер. През 2002 г. американските военни искат да превземат лагера, но хората на Самуд научават за това предварително, избягват и оставят Накиб с оръжие. Той е арестуван от американската армия, макар че е отказал да използва оръжието. Оказва се и че е болен от туберкулоза. Въпреки това, армията го изпраща в Гуантанамо по подозрения, че знае нещо за “талибанската съпротива и местните лидери”. Според документите, освен Накиб Ула, в Гуантанамо са изпратени още 22 деца на непълнолетна възраст.

В друг случай, британски граждани са държани в Гуантанамо с години, въпреки че армията е знаела, че не са членове на терористични организации. Джамал ал-Харит е намерен в талибански затвор и е пратен в Гуантанамо, само защото е научил за талибанските методите за разпит.

Методите за разпит в самия лагер Гуантанамо не се описват подробно в досиетата. Въпреки това в малка част от документите се споменава как някои високопрофилни затворници са пращани в други американски лагери в Полша и Тайланд, където са били изтезавани по метода “waterboarding” – вид контролирано давене на затворника. В документите става ясно, че редица високопрофилни затворници като Уалид бин Аташ, Шаркауи ал-Хадж, Санад ал-Казими и др. са били принудени да свидетелстват веднага след изтезавание в тайни затвори на ЦРУ.

В документите се споменават много случаи на фалшиви признания и грешна информация, получена след разпит. Ибн ал-Шейх ал-Либи например, притежавал военен тренировъчен лагер, който бил затворен от талибаните. Той отказал лагерът му да бъде използван от Ал Кайда, но въпреки това армията на САЩ го набеждава за “военен командир на Осама Бин Ладен в Тора Бора”. Той е задържан от ЦРУ и принуден да каже, че Саддам Хюсеин се е срещал с членове на Ал Кайда, за да им даде химически и биологични оръжия. Въпреки, че Ал Либи се отказва от думите си, администрацията на Джордж Буш използва свидетелството му за да оправдае войната в Ирак. През 2006 г. той е пратен в Либийски затвор, където умира, по официални данни – след самоубийство.

В документите става ясно още, че САЩ официално разглежда пакистанските специални служби, ISI, като терористична организация, въпреки своето сътрудничество с нея и с пакистанското правителство.

Максим Проданов

През годините на народната власт се е утвърдила традицията в поляните покрай Църногорския манастир „Св. св. Безсребреници Козма и Дамян” над брезнишкото село Гигинци да се прави народен събор на 2 май. В онези времена около Деня на труда – 1 май, се почиваше 2-3 дни и след манифестацията за прослава на социалистическия труд, хората го удряха навеселба и активна почивка. В по-късните години – на вече узряващия и даже малко загниващ социализъм, някои от трудещете се след записване и чакане по няколко години, а понякога и чрез пререждане с връзки сдобиваха личен автомобил – лъскав „Москвич”, а после и почти луксозна „Лада”. Имаше и такива, които се радваха на коли от Западна Европа , но все пак, за да не е съвсем развращаващо – возилата бяха направени в Източна Германия. Това бяха доста ароматните заради двутактовите си двигатели „Трабанти” и „Варбурзи”.
Та с тези возила народа стигаше до родните си села в Брезнишко и на 2 май изпълваше поляните покрай запуснатия манастир. И както си му е редът – следваха бири, скари, кебапчета и донесени от къщи салатки. По някоя незаблудена бабичка, старателно покривяаща гравата си със забрадка, както жените трябва да ходят в Божия дом, отиваше до 200-гокишната черквица да запали свещица и да моли за Божието благоволение. Но общо взето това си беше пиршество – курбан пред Бога на труда.

Тази традиция се запази и в годините на демокрацията – на втори май покрай манастира да има народен събор. Тука идваха хора и преди обителта отново да се насели с монаси. Не бяха толкова много. Откакто дойдоха калугерите и особено, откакто се разнесе надлъж и нашир славата манастирска заради грандиозните нови строежи, сега манастирските поляни почерняват от народ и от коли – в началото бяха втора ръка от Европа, но сега се виждат все по-нови и лъскави лимузини и луксозни джепки с различен калибър.

Тази година в деня на народния събор до манастира ще има и Балканско изложение на манастиски стопанства. Идеята се роди в началото на годината. Прославеният монах- брокер брат Никанор и игумена на Чипровския манастир архимандрет Василий, заедно с брезнишкия свещеник от. Константин Стойчев и гръпа миряни от България, бяха за нощно бдение и празнични богослежби в чест на сръбския св. Сава в Суковския манастир в Сърбия.
Там братството има истинска индустрия – селскостопанска и за духовни предмети. И така опитвайки от чашка колкото напръстник лековитити ракии, които братята в Суково правят, разглеждайки иконите и паметните благословии върху плочки за дома, те решиха, че може в манастира над Гигинци да си дадат среща, за да премерят вкусовите качества на сиренето от мляко, дадено от манастирските стада и на другите производи. Предложението даде младия игумен на Чипровския манастир.

Така се роди идеята. Може би ако за нея не беше написано, щеше да си е само идея, но ето това е четвъртата власт – като съобщиха медиите за намерението на панаир да се покажат манастирски стандарти – и ето то вече е факт.

Ще го правим за първи път и малко сме притеснени, ще видем какво ще се получи, споделя монахът Никанор.

Международното участие се изравява в поканените два сръбски манастира и един Атонски скит. Своя продукция ще покажат и братства от България – сред поканените са Чипровския, Клисурския, Поморийския манастири. Естествено, домакините също ще покажат своите продукти. За биволското квасено мляко и сирене от манастира над Гигинци се знае добре. Там правят дъхав балкански мед и понякога излиза толкова чист, че може да се разпознае от акви билки е събиран. От скоро имат своя марка манастирско вино. Правят и ракии, но те още не са специален модел.

Тази година за първи път ще има колбаси с биволско месо. Те са пилотен продукт, разработен с местна колбасарска фирма. Идеята е гамата да е пълна – пресни, сушени, седжуци по запазена рецепта и висок стандарт.
За първи път на щандове на открито гостите на манастира и дошлите за народния събор ще могат да си напазаруват екологични чисти храни и напитки, икони, броеници, тамян и други производи на манастирските стопанства.
За първи макар и още без добре организирано стопанство в изложението ще участва и Билинският манастир. Там преди години се беше самонастанила тройка странни духовници – мъж и две жени богословки, представящи се за монаси. Те бяха направили поразии по останалото от обителта. Сега манастира е предаден на стопанисване на от. Константин от Брезник. Той има намерение там да се развие стопанство и вече е ангажирал пастир. Има и няколко животни. На изложението от Билинския манастир ще има квасено овче кисело мляко и истинско краве сирене.
За народния събор Областната управа в Перник има ангажимента да осигури празнична програма от песни танци и изпълнители, които ще се представят на естрадата извън манастира. Миналата година това направи певецът Илия Луков.
Специална покана е изпратена и на земеделския министър Мирослав Найденов. Ще има да види „Ово е стандарт” в храните и истински продуктиот чиста суровина.

В Своя статия във в. СЕГА, от 13 април 2011 (попадна ми късно пред очите този текст), опитвайки се да иронизира позицията на анти-Белене движението, уважаваният и четен от мен журналист стига до откровени неточности, които, използвайки заключителната теза в текста, няма как да не нарека глупости...

Ще цитирам накратко само двата "постулата", изведени от Иванов, като основни за анти-ядреното движение:

ПОСТУЛАТ 1. Проектът е лош, понеже той увеличава зависимостта на България от Русия. Сиреч зависимостта от Русия е изначално лоша, а зависимостта от западните държави е изначално добра. Това мислене е пещерен политически примитивизъм.
ПОСТУЛАТ 2. Атомната енергетика е лоша, защото видяхте ли какво стана в "Три-майл-айлънд" през 1979, в "Чернобил" през 1986 и в Япония през 2011.

Ще се опитам да отговоря и аз накратко,  без да претендирам за професионализъм, само на базата на информация, до която всеки може да стигне, ползвайки инструменти, като Гугъл. Преимущество, от което авторът явно не е успял да се възползва...

Първият постулат е грешно формулиран. Автентичните анти-ядрени активисти не твърдят, че основният проблем на Белене е, че е руски, нито пък твърдят, че зависимостта на България от западните държави е "изначално добра". По-скоро, авторът не е разбрал позицията на анти-ядрените активисти, огромният процент от които се обявяват за:

1. Либерализация и освобождаване на пазара, чрез което да се създадат реални и ефективни възможности за производство и потребление на електричество от алтернативни енергоизточници, различни от ядрените и фосилните;
2. Дългосрочна законодателна дейност и икономическа инвестиция в изграждане на енергийна ефективност и независимост на България;
3. Реална и ефективна диверсификация на енергоизточниците;
4. Обективно, прозрачно и пазарно изчисляване на цените на електроенергията, при което да се имат предвид и разходите за погасяване на щетите при евентуална авария. В случая с Фукушима, а и Чернобил, говорим за стотици милиарди долари и евро. В чернобилския случай се споменават около 200 милиарда долара икономически загуби и повече от 300 милиарда  долара за отстраняване на последиците...Пари, които идват от същия данъкоплатец, който си купува "евтиния" ядрен ток.

Другият случай е хранилището на ядрени отпадъци в Германия, намиращо се в солната мина Асе II(пример). За временното отстраняване и работа по възникналите проблеми и изтичане на радиация също става дума за повече от 4 милиарда евро, които трябва да бъдат изхарчени от правителството...

Авторът задава и реторичния, според него, въпрос за цената на алтернативния ток, внушавайки ни, че губим много, ако се откажем от ядрената енергетика. Не мисля, че е по силите, нито моите, нито неговите, да направим сериозен и задълбочен анализ на икономическите измерения на ядрените и алтернативните енергоизточници. По темата е казано не малко. Общото заключение е, че при целенасочени действия в посока към енергийна ефективност и конкурентна среда на пазара и цени, определяни на базата на свободния достъп и предлагане на услугата, без полу-мафиотизирани структури-посредници, като ДКЕВР, НЕК и подобни, цените на тока от ВЕИ са минимум 10% по-ниски от ядрения (пример).

Та, ако трябва да бъдем максимално коректни, към което, иска ми се да вярвам, се е стремил и Дмитри Иванов, няма как да пропуснем всички тези негативи в дискусията за "сигурната и евтина" ядрена енергетика и ток...

Авторът завършва своя текст с възклицанието "Толкова млади, а вече глупави!"

Грешите, г-н Иванов, не ние сме глупавите!..

* Гардиън:  "After 1959, WHO made no more statements on health and radioactivity. What happened? On 28 May 1959, at the 12th World Health Assembly, WHO drew up an agreement with the International Atomic Energy Agency (IAEA); clause 12.40 of this agreement says: "Whenever either organisation [the WHO or the IAEA] proposes to initiate a programme or activity on a subject in which the other organisation has or may have a substantial interest, the first party shall consult the other with a view to adjusting the matter by mutual agreement." In other words, the WHO grants the right of prior approval over any research it might undertake or report on to the IAEA – a group that many people, including journalists, think is a neutral watchdog, but which is, in fact, an advocate for the nuclear power industry. The IAEA's founding papers state: "The agency shall seek to accelerate and enlarge the contribution of atomic energy to peace, health and prosperity through the world.""

57% от 112 члена на Конгреса на САЩ са протестанти, 24% – католици, а 5 депутати са православни и четирима от тях са членове на Републиканската партия. Силно непропорционално представителство в Конгреса имат евреите, пресвитерианците и мормоните. Няма нито един атеист член на Конгреса . Сред всички американци, протестантите от различни вероизповедания съставляват 51.3%, а [...]

Продукти за 4 порции:
1 пакет Фарфале
1 пакет рачешки рулца
10- 15 стръка рукола
1/2 опаковка Майонеза
3с.л. заквасена сметана
щипка сол
щипка бял пипер
4- 5 стръка пресен копър
1- 2с.л. зехтин

Приготвяне:
В тенджера се налива вода. Количеството е указано на опаковката на Фарфалето. Поръсва се щипка сол. Добавят се 2с.л. зехтин. Съдът се поставя на включен котлон. Когато заври течността се добавя пастата. Вари се според указанието на опаковката. Сварената паста се отцежда от водата. Слага се в дълбока купа. Рачешките рулца се режат много на дребно. Копърът се измива и реже много на ситно. Руколата се мие листо по листо на течаща вода. Отрязват се дръжките. После листата се късат на дребно. Продуктите се прибавят към макароните. Поръсва се щипка бял пипер. Добавя се майонезата и сметаната. Салатата се обърква и оставя в хлядилник. Поднася се студена, във високи стъклени купички на столче.

Днешният пътепис ще ни заведе до планините на Албания, откъдето преселници са дошли в България, за да основат село Мандрица. Ико ще ни бъде водач. Приятно четене:

Към предците от Албания

Тирана, Дуръс (Драч), Елбасан, Корча и Виткучи

От „Сдружение за възраждане на село Мандрица“ организираха екскурзия до Албания. Без въобще да се замислям реших да ходя. Първата ми идея беше да посетя нова държава, като освен това да видя какво става в момента в земите от където идват предците на село Мандрица, т.е. моите предци.

Истината е че не знаем много за Албания. Или това което се знае обикновено е негативно или неясно. Така тръгнах за Албания без особено мнение и очакване какво ще видя. Ние влязохме от Македония. Албанската граница все още се минава по-бързо ако имате дребни подаръци за митничарите като шоколади и кенчета безалкохолно (пари също не връщат :D )

Пътят на Албанска земя е основно планински,

криволичещ и бавен. За ~100-те километра от границата с Македония до Тирана ни отне 3-4 часа. По-късно разбрах че всъщност сега вече пътя е ОК и това било бързо (!!??!). Наистина асфалтовата покривка беше добра и нямаше дупки, но определено пътищата в Албания са БАВНИ. И то от държава, която е №1 в света по добив на асфалт (или поне основната му съставка). В момента се изграждат много нови пътища, които да благоприятстват бъдещи чужди инвестиции и туристи.

Наистина

в момента за туризъм в Албания не може да се говори

(освен от Косово и Македония). И основното са пътищата наистина … а природа имат, каквато не мога дори да опиша, а трябва да се види. Но просто да стигнеш до хубавите места трябва да се въоръжиш с търпение. Дадоха ни за пример някакво прекрасно място, до което имало 50 километров участък, който с джип се минава за 4-5 часа и след това имаш чувство, че си минал тренировките за астронавт. Освен това въобще не се рекламират и все още имат прекрасни девствени места. Като за мен идеално – мисля да дойда пак преди да са си развалили природата.

Промишленост – нямат. Основно земеделие.

Нямат заводи, нямат ток, има режим на водата. Разказаха ни че на север дори има села, които са векове назад – там дори няма електрификация и пътища. Живеят си както през 19-ти век. Лоша работа.

В Тирана

не е така. Дори бих казал че усещането в Тирана е като във всяка друга балканска столица (тук сложете София, Загреб, Сараево, Букурещ). Модерен град. Има живот в него и доста бързо е дръпнал напред. Всички разправят че Тирана (и дори цяла Албания) няма нищо общо в сравнение с преди 10-12 години. Имат си всичко … е, без McDonald’s, но това е за добро според мен :) Храната е много естествена и вкусна. Нямат и другите големи вериги магазини, бензиностанции … не искат и да ги допуснат. За сметка на това имат много гръцки банки (сред тях и нашата FIBank) и 3 мобилни оператора. Може да хванеш wi-fi от доста заведения.

Хората са образовани

и всеки път когато ми се наложи успях да се разбера на английски с местните. И в същото време има режим на водата дори в Тирана. Вода има сутрин и вечер (успях да се изкъпя от третия опит). Става дума за студената, за топла въобще не става дума. Както казах нямат промишленост, т.е. и ТЕЦ-ове. Имали са само един голям завод тип Кремиковци в Елбасан, но вече е приватизиран и почти не работи.

Движението по улиците е ХАОС !

Ако сте били в Истанбул, и сте си мислили, че там е зле – лъгали сте се. В Тирана всеки върви, свири, тръгва, спира когато си иска. Говоря и за шофьорите и за пешеходците. Няма зелено, няма червено. Трябва да се оглеждате, дори като сте на тротоара. И въпреки всичко това никой не се изнервя. Някакси всички са приели това за нормално. Ама и като цяло албанците са доста спокоен народ … дори говорех с някои българи, който ми казаха, че на моменти дори изнервят със спокойствието си. Може да си чакаш на опашка и продавача да си говори с някой приятел за международното положение – не че няма да те обслужи, но защо да бърза.

Опитват се някак си

да бъдат хем отворени към света, хем затворени

Не знам как го постигат. Просто още от времето на Енвер Ходжа си имат това мислене да са самостоятелни и независими.

Другата

голяма лудост на Албания са стотиците хиляди бункери

разположени буквално навсякъде из страната. Наистина няма място от където да не виждат поне няколко. Малки схлупени бетонни постройки заровени в земята, като са предвидени да скрият целия народ на Албания в случай на война. Дори на всяко семейство е бил зачислен по един бункер да си го чистят и поддържат и това се е проверявало.

В момента строителството в Албания е в разцвета си.

Всеки си строи къща. Дори било въпрос на престиж албанците-имигранти да дойдат и построят нещо в родината си. Лошото е че всеки строи без проект и без да се съобразява с нищо. Всичко е доста шарено. Дори в Тирана преди няколко години за да се направят булеварди се е наложило да се минава с багери, защото е нямало прави улички. А и като се има в предвид че до 89-та година в държавата е имало 60 автомобила, никой не се е замислял, че ще се налага да се разминават. А колкото до мита че в момента всички коли в Албания са мерцедеси, вече започва да се разбива – в момента бих казал, че са 80-90%. Срещат се и други марки вече. Обаче автомивки все още има много ! И повечето са един маркуч, който постоянно тече. Хората са все още с мисленето от комунизма, че водата, тока и другите блага са безплатни и държавата все още среща трудности да събира таксите (особено в по-отдалечените райони).

Другият

голям проблем на Албания е собствеността

– по времето на Ходжа не е имало частна собственост. Когато идва демокрацията държавата решава който където живее да получи собственост. Обаче се появяват стари нотариални актове от преди втората световна война и има много спорове за който няма общо решение, а всеки се разглежда поотделно.

Посещението на група от петнайсетина българи явно е

събитие, достойно да ни уважи и покани лично посланика на България г-н Теодор Русинов в посолството,

и да ни отдели 1 час да си поговорим. Беше интересно преживяване за всички. Не всеки ден се случва да бъдеш в българско посолство и да си поканен на кафе там. Дори ни осигуриха паркинг за автобуса пред посолството. Поговорихме и научих доста неща за Албания и региона. А съветника Стойко Йорданов беше с нас почти през цялото време – посрещна ни в хотела и ни помагаше още много пъти с каквото може. Мога да кажа само хубави неща за хората от българското посолство в Албания.

След посолството имахме с среща със сдружението на албанците приятели на България. Това са основно хора, които са учели в България преди много години и все още пазят хубави спомени от “най-хубавите си години”. За мое учудване (все пак бяха пенсионери вече) всички говореха много добре български. Срещнахме се в Бар София, който е кръстен на българската столица и барманите носят тениски с името на бара на кирилица, а логото е герба на град София. И въобще не е лошо кафене с голяма лятна градина.

Ето кои градове посетихме:

• Тирана (Tirana)

общо взето всичко което говорех до сега се отнасяше за тук – модерен град, хаос в движението, режим на водата, пълна липса на туристи, строителство.

• Дуръс (Драч, Durrës)

единствения морски град, който посетихме. Тук може би туризма е на малко по-високо ниво – имаше туристическа карта на града, табели, магазини за сувенири и доста хотели. Дори според местните вече е презастроено. И все пак както казах туристите са основно от Косово и Македония. Климатът е много топъл. Има палми навсякъде и е направо екзотично.

• Елбасан (Elbasan)

от тук минахме на два пъти, но така и не спряхме. Както казах един от малкото (а може би единствен) промишлен град с голям металургичен завод. Разположен в една низина и заобиколен от планини. От високо имаше чудесна гледка към града

[singlepic id=8999 w=480 h=360 float=center]

• Корча (Korçë)

един планински град. Времето определено беше по-хладно от Тирана и Дурас. Хотела ни беше на един хълм с чудесна гледка към целия град. А зад хотела си беше планината. Определено много ми хареса природата около Корча.

[singlepic id=9004 w=480 h=360 float=center]

[caption id="" align="aligncenter" width="595" caption="Корча от високо"][/caption]

[singlepic id=9003 w=480 h=360 float=center]

[caption id="" align="aligncenter" width="595" caption="Катедралата в центъра на Корча"][/caption]

• Виткучи (Vithkuq)

това всъщност е селото, от където според легендата са дошли преди няколко века заселниците, които са основали Мандрица. Нямахме ясна представа дали ще намерим селото, дали ще може да стигнем до него и въобще какво ще заварим. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Действителността обаче ни изненада доста. До селото се стига по тесен път на около 25-30 km от Корча.

[singlepic id=9008 w=480 h=360 float=center]

[singlepic id=9010 w=480 h=360 float=center]

Разположено е на планински терен и е доста пръснато. Очаквахме малко село, а то се оказа много голямо и дори преди време е било град с 12000 жители (В момента живеят около 1000). Освен това се оказа че Виткуча е със славна история – там са родени доста от възрожденци на Албания и от там е тръгнало просветното им самосъзнание, там е роден човека който е написал първият им „буквар“, композитори и доста други значими личности. По-късно пак там е изграден първата хидроцентрала в Албания и е светнала първата електрическа крушка. В момента и те си имат сдружение, с което осъществихме контакт. И дори се опитват да развиват някакъв туризъм в района чрез брошурки на албански и английски, което ми се стори дори странно на фона на всичко останало в Албания

[singlepic id=9009 w=480 h=360 float=center]

[caption id="" align="aligncenter" width="565" caption="Планините край Виткучи"][/caption]

Общото ми впечатление от пътешествието из Албания е „като в България през 90-те“. И хубавото и лошото. Една интересна държава с много бункери и автомивки. Определено не съм се чувствал в опасност, докато се разхождах по улиците, както предполагаха много от приятелите ми. Мога да препоръчам да отидете да разгледате Албания.

Не намерих реотан.

Автор: Христо Илиев

Снимки: авторът

Още пътеписи от близки места:

1. Албания през пролетта(5) – От Вльора към Тирана
2. Албания през пролетта(част 2) – Нови приятели в Тирана
3. Албания – културен шок?!?
4. Западни Балкани 2006 – 2 част – Албания
5. Съботно- Неделна разходка из Кораб планина – Македония и Албания с изкачване на първенеца й – връх Кораб – 2764 м
6. Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани (1): Албания
7. Албания през пролетта: От София до Скопие и нататък… (част1)
8. Балкански багри (2)
9. Около Преспа – 3 част
10. На мотор от България през Македония до Албания и Гърция или как не влязох в Косово
11. До Италия и назад
12. Из Балканите (2): От Черна гора през Албания към Струга

След около 15-годишна раздяла българската група IRA DEUM е отново заедно с надеждата да запише нов албум.

Творбата е вече почти готова, остава да бъде добавена само още една песен. Групата се надява дискът да бъде издаден в САЩ от “Stormspell Records”, които проявяват интерес и към преиздаване на предходните два албума, а в България дискът ще бъде самиздат.

Той носи заглавието “Demoratoria Irae – Back in Dark Ages“.

Aко не ги помните – ето малка подсказка, която бледнее пред новите парчета:

Ако сте любопитни, можете да следите сайта на групата, където има информация къде може да чуете малко от парчетата от новия албум.

Ако сте фен на траш музиката – време е да си спомните/научите за тази добра българска група.

No related posts.

Не е необходимо да сте политически грамотен и да следите новините, за да разберете, че наближават избори. Прочетете само изискванията, които Агенцията за приватизация поставя пред бъдещия купувач на държавния тютюнев холдинг “Булгартабак”. Решението на агенцията да включи в договора за продажбата и ангажимент за запазване на всички (да - всички) работни места, отново показва смесване на пазарния подход с бащинската загриженост за всички и за всичко, която това управление толкова обича да демонстрира.

Основната идея на приватизацията е новите собственици на държавните фирми да ги направят печеливши и конкурентни. А защо държавата не може да го направи - това е разговор отпреди 20 години. В случая с “Булгартабак” приватизацията е необходима, за да има компанията по-добро управление и да бъдат направени инвестиции в модернизация, за да не продължи производителят на цигари по пътя на постепенна, но трайна загуба на пазарен дял. Това е разумната икономическа позиция, която част от управляващите със сигурност споделят. Но не и гласно. В година на избори те предпочетоха да си гарантират спокойствие, като поставят условия за работни места и изкупуване на тютюн. И те самите знаят, че това е краткосрочно - и че дългосрочно всеки инвеститор ще намери начин да оптимизира разходите си за труд и да купува суровина, откъдето му е най-изгодно. Но това дългосрочно е след изборите.

През последните години “Булгартабак” означава повече скандали, отколкото бизнес. Името на компанията се появяваше при многобройните обвинения за политическа корупция. По неписано правило холдингът винаги се управлява от ярки политически фигури, представители на съответните управляващи. Първият опит за приватизация през 2002 г. приключи със скандалното появяване на фирми, близки до изгонения от България Майкъл Чорни. Три години по-късно опитът за приватизация приключи с отстраняването на икономическия министър по настояване на ДПС. Последваха скандали за подслушване, търговия с влияние, контрабанда… и името на тютюневия холдинг все се оказваше около тези новини. Продажбата на “Булгартабак” може да сложи край на тази поредица и така, колкото и прекалено да звучи, да заздрави управлението.

Затова въпреки непазарния стремеж да бъде намерен по-скоро работодател, отколкото инвеститор, все пак приватизацията е най-доброто, което може да се случи на “Булгартабак”. Остава стратегическите инвеститори да не се откажат.

коментар от в.Пари

картинка: Булгартабак

Сподели във Facebook

-Вашият Бог е крадец - заявил кесарят на равин Гамлиел. - Приспал е Адам и е откраднал реброто на спящия.
-Позволи ми, татко, - помолила дъщерята на равина - да отговоря вместо теб!
И като се обърнала към властника, продължила:
-Искам правосъдие: миналата нощ у нас са се вмъкнали крадци, задигнали са ни сребърна купа и на нейно място са оставили такава от чисто злато.
-О, ако небесата ни изпращаха всеки ден такива крадци! - възкликнал кесарят.
-А нима тогава за Адам е било лошо, че в замяна на реброто си е получил жена?

из "Притчи от мидрашите"

Стремежът да полетиш по-високо от Икар. Стремежът към Citius, Altius, Fortius. Стремежът да бъдеш свръхчовек. Вероятно именно стремежът да надминеш себе си, който тормози всички ни, кара Еди Спинола да вземе хапчето MDT-58 в началото на "Тъмните полета" и да ни вкара в голямата игра на своя мозък.

Не, не съм се объркал. Някой обаче много се е объркал и е сгрешил името на книгата на задната корица. Прощаваме му, защото "Екстремен ум" на Алън Глин е наистина брилянтен роман.