Нямах желание да го обявявам публично. По ред причини, но най-вече защото тези вътрешни избори в ДСБ са съревнование между двама наистина стойностни кандидати - Прошко Прошков и Петър Москов. И на членовете и регистрираните симпатизанти ...

Докато правех микса Sunshine Soul преди месец дори и не подозирах, че в средата на май във времето навън няма да има нищо лятно. Всъщност като че ли април беше доста по-приятен от май. Както и да е, рано или късно слънцето ще изгрее, а в очакване това да се случи, ви предлагам още едно парче от въпросния микс. Преди това само напомням за последното фънки събитие във Варна преди лятото (ако то изобщо дойде) – двамата с DJ JiJo отново ще се съберем в проекта The Junk Dealers за втората част на THE FUNK: THEN & NOW. Датата е 27 май, мястото – клуб Vintage 33 във Варна, а музиката – фънки! Бъдете там, за да изпратим заедно пролетта с нечовешка доза танци и готино настроение. А сега се пригответе за едно истинско парти парче: Can't Find No Substitute For Love на Larry Williams & Johnny Watson.

Мисля, че Johnny Watson няма нужда от представяне – особено след уточнението, че освен с голямото музикално наследство, което остави след себе си, той е известен и с псевдонима “Guitar”, поставен между собственото му име и фамилията му. Сред най-големите хитове на Johnny “Guitar” Watson са A Real Mother For Ya и Superman Lover. Музикант с 22 студийни албума зад гърба си, той може да се похвали и със стотици записи на други артисти, в които е участвал като китарист, вокалист, композитор и/или аранжор.

Larry Williams е рокенрол певец. Звездата му изгрява в края на 50-те със серия от хитове като Bony Maroney, Dizzy Miss Lizzy, Short Fat Fannie, Bad Boy, She Said Yeah, превърнали се в класики сред групите от т.нар. Британска инвазия (в чиито челни редици са Beatles). Дискографията със студийни албуми на Williams е доста скромна (само три албума, единият от които съвместен с Johnny “Guitar” Watson), което не бива да омаловажава работата му. Той е повече композитор отколкото изпълнител и неприлично голям брой световни звезди са се докоснали до славата благодарение именно на негови песни.

Larry Williams среща Johnny “Guitar” Watson в средата на 60-те. През 1965 двамата предприемат турне във Великобритания, където издават няколко лайв албума. Между другото, по-рано през същата година Beatles записват три песни на Williams: Slow Down, Bad Boy и Dizzy Miss Lizzie. През 1967 Williams и Watson успяват да пробият класациите с Mercy Mercy Mercy (чийто оригинал се изпълнява от Cannonball Adderley) и Nobody. Същата година излиза и съвместният им албум за лейбъла Okeh, а три години по-късно, на 7 януари 1980, Larry Williams се строполява мъртъв в дома си в Лос Анджелис с дупка от куршум в главата. Спусъкът е натиснат от самия него.

Can't Find No Substitute For Love е парче, издадено на 7-инчова плоча от лейбъла Bell през 1969. То е Б-страна на I Could Love You Baby и звучи в почти всеки мой сет. Обожавам енергията и слънчевата светлина, които носи със себе си. Насладете му се и се съгласете, че наистина няма заместител на любовта. Enjoy.



Peace & Funk

Четвъртък сутрин. Време е за планове за уикенда. Този, който предстои е почти уникален, защото е само от два дни, всички наоколо вече са си от три или четири дни. Може и да е кратък, но пък е пълен със събития. Ето как би изглеждал перфектния план за уикенда:

СЪБОТА

1. Форум Бизнес

10:00 - 18:00
Постарали сме се да е зареждащо и да не ви се тръгва преди да е вече свършило всичко.
gorichka.bg/business

2. Нощта на музеите

18:00 - 24:00
Започва в 18ч с много силна програма. По пътя между музеите, можете да спрете за да вечеряте някъде.
нощ на музеите във facebook

3. Клуб

24:00 - …
Френската диджейка Ева Гарднър ще пуска в Culture Beat, а в Mixtape 5 ще има Triple Release Party на Fusion Embassy.
Не прекалявайте с пиенето, в неделя има още.

—

НЕДЕЛЯ

1. Хартиен арт фест

11:00 - 14:00
Уъркшоп до Софийска Градска Художествена Галерия 11-14ч.
хартиен арт фест

2. Фото изложба “Да уловиш духа”

15:00 - 16:00
Изложба на 12 японски фотографа в Националната художествена галерия.
в програмата

3. Sunday Art Report

20:00 - …
Концерт на Kottarashky Live Band (които бяха на Форум Дом) в Строежа. Не прекалявайте с напитките, следва понеделник.

—

Очакваме ви в събота на Форум Бизнес

РЕГИСТРАЦИЯ >>

„Течна дружба“ – Иво Инджев развенчава митове 11 Май 2011 e-vestnik   Иво Инджев представя книгата си “Президент на РъБъ” Снимка: ентусиаст След успеха на бестселъра „Президент на РъБъ“, верен на своите привърженици и почитатели Иво Инджев зарадва читателската аудитория с новата си книга „Течна дружба“ (ИК “Ентусиаст”). В нея журналистът окончателно развенчава митовете и [...]

“И сам скептикът е скептик”. Съмнява ли се все още някой, че хората променят климата?

Любимият ни климатичен блог Skeptical Science пусна чудесна инфографика, която безкрайно добре обобщава научният “дебат” по отношение на климатичните промени.

Двама не са сигурни. Един е против. Източникът на данните е изследване от 2009 г. сред учени активно занимаващи се с климатичните науки. Въпросът на който е трябвало да отговорят учените е “Смятате ли, че човешката дейност е значим допринасящ фактор за промяната на температурите в световен мащаб?”

Ние пък се питаме кога точно един дебат се превръща в консенсус?

Сякаш чула призивите на клуб “1 ноември” в София, Великобритания отказа да отвори границите си за бежанците от Северна Африка. И докато Италия и Франция си подхвърлят “горещия картоф”, бежанците, от един на друг, 61 души загинаха в открити води от глад и жажда (Nick Clegg backs decision to not open Britain’s borders to Libyan refugees, Guardian, 10 May 2011). Коментарът е повече от ясен : “Великобритания няма да участва в “споделяне на тежестта” с Италия”.

Все още има заблуди, че Коалицията на желаещите иска да защити цивилното население в Либия от посегателствата на силите на Муамар Кадафи. Разбира се, тази лъжа лъсна още ден след приемането на Резолюция 1973 на СС на ООН. Вместо създаване на зона, забранена за полети над Либия, се произведе нов фронт, на който късмета си можеха да опитат Желаещите, сиреч онези страни, които искаха да ударят Либия. Франция, може би малко обидена на разкритията, че президентската кампания на Никола Саркози е спонсорирана от Либия, беше и е най-големият защитник на тезата, че удар по Кадафи означава удар по Либия. Не мина много време и първите цивилни намериха смъртта си от ракети на НАТО.

Бунтовническият съвет в Бенгази реагира много сериозно срещу атаките на Алианса, които правеха всичко друго, но не и да спрат войските на Кадафи, които станаха причина за кървава баня в град Мисурата, а от седмица насам и в Зинтан. На фона на войната в Либия, хиляди бежанци напуснаха домовете си – една част замина за Египет, друга за Тунис, където войници на Кадафи ги обстрелваха постоянно, а трета на север – към заветната мечта, наречена Италия.

Но, за да стигнат до континента, бежанците първо трябва да минат през остров Лампедуза. Мястото отдавна се използва за отправна точка към бреговете на континентална Италия и Франция и властите в Рим отделят внимание на охраната на острова, който с малките си размери по-скоро прилича на лагер, отколкото на спирка в пътуване.

Факт е, че европейските държави се страхуват от вълни от бежанци на своя територия. От началото на бунтовете в Северна Африка, хиляди хора се опитаха да избягат от зверствата на армиите през Малта и Лампедуза. На другия край ги чакаха въоръжените части на италианската брегова охрана, за която корабчетата с бежанци е по-скоро тежест, отколкото акт на хуманност. Имигрантите вече дори не се крият- те искат да избягат, оставили всичко зад себе си – семейство, живот, дори дрехите си.

Смъртта на над 60 души насред Средиземно море, предизвика много въпроси. Тъй като НАТО и европейските сили отказаха да помогнат на корабче с бежанци на борда, 61 души загинаха в морето, след като течение ги носеше около Лампедуза в продължение на 16 дни. Лодката, пълна с 72 имигранта от Африка, сред които 20 жени и 2 малки деца, бе оставена на произвола на съдбата още в края на март край Триполи.  След по-малко от ден в морето, корабчето се блъснало и започнало да губи гориво. Капитанът успява да се свърже с организация за правата на бежанците в Рим, които от своя страна се свързват с бреговата охрана. Има уверение, че помощ ще дойде. Все пак, въпреки че има контакти с военни хеликоптери, както и самолети на НАТО, никой не идва да ги спаси. Според разследване на британския “Гардиън”, възможно е в района да е бил самолетоносачът “Шарл дьо Гол”, но френските власти отказват коментар. Нито една страна не изпраща дори един хеликоптер (Aircraft carrier left us to die, say migrants, Guardian, 8 May 2011).

До 27 март на борда на корабчето почти не остава вода и храна, като бежанците започват да умират един по един, включително две бебета. На 10 април лодката е изхвърлена на брега в близост до либийския град Мисурата, като по това време вече 61 души са загинали от глад и жажда. Един от оцелелите умира по-късно, след като силите на Кадафи затварят останалите в продължение на четири дни.

В случая със смъртта на тези бежанци се наблюдава абдикация от отговорност, която довежда до загиването на над 60 души, включително деца. Това е престъпление и като всяко нарушение, не може да остане безнаказано, само защото жертвите са африкански имигранти, а не туристи на луксозен круизен лайнер. Съветът на Европа призова за разследване.

„България е с най-ниска степен на доверие в ЕС и едва ли през есента коренно ще се промени картината, ако не се предприемат съответните мерки. Това каза Мария Йорданова, координатор на Правна програма, Център за изследване на демокрацията пред БНР”. ( actualno.com)   Неблагодарници са ни тези европейци!В България  Европа се радва на толкова висока [...]

Апокалиптична картина на състоянието на прокуратурата е описал пред американския посланик Байърли главният прокурор Борис Велчев малко след избирането му на поста, това става ясно от дипломатически доклад на Байърли изпратен на 7 февруари 2006 г и изтекъл през Wikileaks [06SOFIA198].

Новият тогава Главен прокурор сам е определил институцията, която ръководи, като "дълбоко нефукционална". Той изразява решителна готовност да промени порочната система, която приема думите му като "чиста монета" и изразява решителност да окаже съдействие с технически средства в нелеката задача, "според високите очаквания" на Българското общество и Европейските наблюдатели.

При този първи контакт Борис Велчев е бил напълно откровен, като е признал съвсем чистосърдечно, че "ситуацията е дори по-лоша отколкото той е очаквал". Прокуратурата на Филчев буквално е окачествена от Велчев като "вид терористична организация", използвана за разчистване на политически и бизнес сметки, но напълно неспособна да се бори с организираната престъпност.

Празни досиета и враждебни заместници, които дори не искали да си говорят с него заварил Велчев в прокуратурата. Като свой приоритет той определил прочистването на институцията от корумпираните прокурори - "един вид война". Заради тоталната изолация и липса на информация, в която е бил поставен прокурорът не е могъл да представи подробен първоначален 100 дневен план за развитие. Той е очертал 3 групи на "опозиция" спрямо всякакви евентуални промени, които биха могли да се предприемат. На първо място това са самите престъпници, след това са заинтересованите политици и на трето място са самите прокурори.

Поставянето на тези 3 групи в един отбор и директното признание за съществуването на корупция в институцията, призована да следи за спазването на законите в страната, е достатъчно красноречив индикатор за американците да си направят изводите. Още повече, когато всичко това е изговорено директно от човека, който оглавява най-сериозното звено, свързващо правоохранителната с правораздавателната система, каквото е Върховна Прокуратура. Велчев е казал, че има нужда от 3-4 месечен период за "изчистване на къщата", след което ще почне същинската работа, основно по борбата срещу организираната престъпност.

Интересна подробност от разговора е, че Главният прокурор е информирал за намеренията Филчев да бъде изваден от страната като посланик, или в Беларус, или в Казахстан. Самият Филчев смятал Беларуския президент Лукашенко за свой много близък познат, правил е многократни визити при него и безсрамно е лобирал за да бъде назначен в тази държава, споделя Велчев.

"Войната на Велчев" обаче има и външно измерение, тя трябва да доведе до ефективни осъдителни присъди на криминални босове, което е едно от главните изисквания на ЕС, наблюдаващ съдебната система преди присъединяването. Той отчита досегашния неуспех за борбата с мафията, като директно нарича екипите, които са водили разработките "некомпетентни, страхливи, или корумпирани".

Изправен пред скандалния провал на българските прокурори и правоохранителните органи да съберат надеждни доказателства срещу шефовете на ОПГ, главният прокурор обявил, според Байърли, за не по-малко скандалното си намерение да търси "договор със съдилищата". "Въпреки уважението си към върховенството на закона" Велчев твърдял, че заради слабостта на доказателствата е оправдано в някои случаи процедурата да се манипулира. Посланик Байърли разяснява, че това означава да се апелира към съдиите да осъдят криминалните босове на базата на недостатъчни доказателства. Едно от опасенията на Борис Велчев е, че дори информация за ОПГ подавана от американските институции на българските им партньори, вероятно е "филтрирана", преди да стигне до неговото бюро.

Главният прокурор споделил също, че има подкрепа за разгръщане на тази стратегия от вътрешния министър Румен Петков*, по-специално за наказателното преследване срещу братята Маргени, арестувани и обвинени в подготовка на убийства.

Според върховния шеф на институцията, която упражнява общ надзор по законност, този подход е оправдан спрямо 20-30 най-високопоставени криминални лица, в чиито случаи придържането към "стриктните правни принципи би било контрапродуктивно" - цитира Байърли.

Пред Биволъ главният прокурор Борис Велчев заяви следното: "Никога не бих си позволил да обсъждам публично разговори, водени на четири очи, още по-малко да коментирам преразказ на такива разговори, провели се преди повече от пет години. Със сигурност мога да кажа, че посоченият от Вас пасаж в телеграмата от 2006 година е израз на някакво неразбиране или недоразумение. Нямам спомен от конкретния разговор, но намирам идеята за някакво договаряне със съда за абсурдна. Тя напълно противоречи не само на практиката на прокуратурата, но и на начина ми на мислене. Убеден съм, че няма нито един съдия, който да потвърди, че от наша страна е била търсена някаква "договорка" по дела."

От друга грама, предшестваща посещението на Борис Велчев във Вашингтон [06SOFIA926] научаваме, че зад видимо добрите отношения на Велчев и Румен Петков, в частни разговори с посланик Байърли те са се обвинявали един друг за неуспехите в борбата с организираната престъпност и свързаната с нея политическа корупция. Велчев дори намекнал за връзките на Петков с фигури на организираната престъпност, оплакал се от корупция в МВР и от нежеланието на вътрешното министерство да споделя информация... 

Извън скритите конфликти с Велчев, министър Румен Петков също прилагаше стратегията за "договаряне", но не със съда, а директно с "оперативно интересните лица". Според една от версиите, на прословутата среща с братя Галеви на басейна Спартак било обсъждано временно примирие в престъпния свят, за да не се попречи на процеса на присъединяване на страната към ЕС. По същество тези действия на министъра, заради които той изгуби поста си, представляват отказ от "стриктните правни принципи", които задължават органите да събират читави доказателства за престъпна дейност и да ги предават на прокуратурата.

Велчев - едно от добрите момчета

Борис Велчев определено се харесва на американците в началото на мандата си. Освен във вече цитираната грама за посещението на Велчев в САЩ през юли 2006, това личи и от доклад изпратен през 2007 г. [07SOFIA364], в който Байърли го хвали и отчита успехите на главния прокурор в неговата вътрешна "война" : 12 уволнени и 10 разследвани прокурори от гвардията на Филчев.

На външния фронт тези успехи обаче са по-скромни. Само едно дело срещу политик е стигнало до съдебна фаза (за педофилия срещу Кузов). "Досиетата са празни" - отново се е жалвал Велчев на посланик Байърли, който отново отбелязва, че без съмнение ги е изпразнил Филчев.

Впрочем, жалбите на Велчев от "корумпирания" Филчев и многобройните намеци за престъпна дейност на бившия главен прокурор и "главен терорист" Никола Филчев така и не се материализират като прокурорска преписка.

Година по-късно идва ред на посланик Макълдауни да поеме бюрото за оплаквания в посолството. Според грама, датирана от 18 септември 2008 г. [08SOFIA620], Велчев е разговарял с посланика на 12 септември и е изказал разочарование от Министерството на вътрешните работи, вече ръководено от Михаил Миков. Главният прокурор определя вътрешното ведомство като "развалено, корумпирано, неспособно на прогрес" и казва на Макълдауни как с горчивина е научил, че МВР не може да го снабди с никакви данни за криминалната дейност на 14 най-известни престъпни фигури. Това го кара да се обърне към ДАНС и в перспектива да търси доказателства от... FBI и европейските партньори, на базата на които да стигне до обвинения срещу престъпните босове.

Нанси Макълдауни обаче не изглежда толкова ентусиазиран поддръжник на смелия на думи главен прокурор. Тя отбелязва, че "той изглежда честен човек, поставен в много трудни обстоятелства", но също така споделя, че в много европейски посолства вече са вдигнали ръце от Велчев и се оплакват, че той говори правилно, но е неспособен да въплати думите в дела.

Същото впечатление има и шефа на разследващото и оперативно бюро на ОЛАФ Тиери Кретен. В разговор с посланика [08SOFIA631] той изразява съмнения в капацитета на Борис Велчев да свърши работа в разследванията по измамите с еврофондове и критикува съдебната система, която е направена така, че прокурорите могат да скрият отговорността на обвиняемите като раздробят делата на по-малки и да скрият между тях неизбежните доказателствени връзки. Този формалистичен подход е използван "единствено от тези, които искат да избегнат отговорност" - обобщава Кретен.

Като основна мишена на ОЛАФ е посочен бизнесменът Васил Божков - Черепа, "изключително влиятелен бизнесмен, с известни връзки с организираната престъпност и с много високопоставени политици". Кретен смята, че "ако България свали Божков, това ще бъде прогрес".

За да бъде "свален Божков" обаче е нужно най-малкото разследване и обвинение, внесено от прокуратурата. До момента срещу близкия до президента Първанов и до политици от НДСВ олигарх не е известно да е образувано дори следствено дело.

Шефът на ОЛАФ критикува Велчев и за назначението на "изключително слабо сътрудничещ" прокурор за връзка с ОЛАФ. Прокурор Стефка Кръстанова била толкова некооперативна, че подчинените на Кретен я наричали "Змията".

Главният прокурур явно е усетил, че доверието на европейците в него се руши, защото редовно се притеснявал как го възприемат в Брюксел, според грамата озаглавена "Как да ги накараме да се реформират, като не искат?" публикувана по-рано в Гардиън [09SOFIA325]

На въпроса дали прокарвано от него назначение няма да бъде отразено негативно в доклада на Европейската комисия, той получава елегантния отговор, че ако той самият има съмнения, това е "добър знак", че те вероятно ще се потвърдят и от европейците.

Коментар на Биволъ

 Прокуратурата при Велчев: от "терористична организация" към "терариум"?

Макар че Велчев се е справил с "терористичната организация"·на Филчев на централно ниво, както отбелязват дипломатическите доклади, за широката публика прокуратурата си остава "змийско кълбо" от зависимости и взаимни протекции, което се потвърждава и от многобройните скандали с прокурори през последните години. 

Уви, прокурорските "змии" не хапят достатъчно остро престъпността и това става ясно от големия брой знакови дела, които се провалят не толкова поради липса на доказателства, а най-вече поради нескопосно обвинение.

Мандатът на Борис Велчев вече е към края си, но българската прокуратура остава неефикасна, закостеняла, йерархична структура от съветски тип. Статистиката е красноречива: докато в България 1 600 прокурора представят годишно на съда около 52 хиляди дела, в Холандия при 16 милиона население и 750 прокурора, предадените на съда дела са 400 хиляди. Но вина за това състояние на нещата не може да се търси само в Главния прокурор, изправен срещу тройната опозиция на престъпници, политици и прокурори, а най-вече в законодателната власт, която упорито отказва да реформира съдебната система. Биволъ ще продължава да следи приоритетно в своите разследвания и публикации темата за съдебната система

Всъщност, резултатът не би могъл да бъде различен, ако първоначалната нагласа на главния прокурор не е била за радикални реформи, които да направят системата по-ефикасна и независима от политически и икономически натиск, а както твърди посланик Байърли в грамата: за бързи резултати чрез договорки със съда и опортюнистично нарушаване на принципите на правото.

Днес е очевиден пълният провал на стратегията на Велчев. Знаковото дело срещу Маргените завърши с оправдателна присъда на две инстанции. Оправдани бяха на първа инстанция и братя Галеви. От всичките 20-30 криминални босове, педантично "хербаризирани" от посланик Пардю в прословутата грамата за организираната престъпност от 2005 г., към днешна дата е осъден за пране на пари единствено Петър Петров - "Амигоса".

Осъдителните присъди за престъпни босове при липса на безспорни доказателства не се случиха, което е добре за правовата държава по принцип. Но българското общество стана свидетел на скандални оправдателни присъди срещу високопоставени политици и техни протежета при наличието на достатъчно доказателства за вина. Поради това дори сегашният американски посланик Джеймс Уорлик определи българското правосъдие като двулико: за обикновените хора е едно, а за "недосегаемите" друго.

"Терористичната организация" е жива по места

Успехът на битката на Велчев срещу кадрите на Филчев на централно ниво, отчетен от посланиците, е много по-спорен в регионалните прокуратури, които изглеждат като непревзимаеми бастиони за закрила на властимащите и престъпниците от буквата на закона.

В това нееднократно се увериха и журналистите от Биволъ, чиито документирани сигнали за престъпления на местната власт в Черноморските общини систематично потъват в "кръглата папка" на Бургаската прокуратура, въпреки протестите до ВКП, Боркор и Комисията по корупцията в Народното Събрание.

Технологията на "смачкването" работи по един и същ механизъм. След като се завърти в папките на ВКП, сигналът отива обратно в местната районна или окръжна прокуратура, където се прекратява (виж приложените документи). 

В случаите, които придобиват по-голяма публичност, като например опита на прокурорката Първолета Никова да спаси от мярка за неотклонение своя "другар в живота", арестуван в дома и за тежки престъпления, се задейства "имунната система" на съдебната власт в лицето на ВСС, който потулва скандала.

Друг знаков пример е прокуратурата във Варна, която брани самоотвержено от гражданските организации сделката за Морската градина, зад която стоят интересите на най-могъщия и опасен престъпен конгломерат, според посланик Пардю - групировката ТИМ.

В момента сме свидетели на тотален провал на заявените намерения за реформа в съдебната ни система. Това остава най-големият порок на българската държава, официално споменаван от чуждите наблюдатели. Структурата и кадровата политика на съдебната власт останаха непроменени през годините до днес и всички заявки и обещания за каквато и да е ревизия са кухи. Въпреки огромните скандали за корупция и дори криминалитет сред висши представители на съдебната власт, ВСС остава непроменен, демонстриращ очевидно нежелание за смяна на Status Quo, създадено и утвърждавано през последните 20 г.

{gallery}otkaz_koral{/gallery}

представям Ви Черешката, но не на тортата, а на подаръка за моя любим. Честит Рожден Ден, Сънце! Аз съм най-щастливата жена на Земята, защото те имам и защото заедно успяхме да създадем Бъди жив и здрав, за да можем още дълги години да вървим заедно ръка за ръка! Бъди такъв какъвто си и никога не [...]

С отказ за информация за застрахователя „Енергия” Министърът мълчи за източването на 311 млн. лева от държавни фирми

Днешният пътепис ще открие нов регион от света за нашия сайт – островите на Карибско море. Водач ще ни бъде Мария. Приятно четене:

Из Карибско (Караибско) море

част първа:

Барбадос, Санта Лучия, Антигуа, Доминиканската република, Тортола, Каймани, холандските Антили (Аруба, Бонере и Кюрасао), Сейнт Китс и Невис, Гренада

Като на всяка отличничка от недалечните соц. времена, като чуя Кариби, изникваха образи на Куба – някакъв остров и Фидел на него, пури, ром и захарна тръстика. В добавка щъкаха пирати в снежнобели ризи с жабо, саби и превръзки на очите.

Карибите – тайнствени далечни острови, аморфна маса от тропическо слънце, палми и дайкири. . .

Като всеки пишман – пътешественик и аз никога не си правя труда предварително да разбера къде отивам. За мен от значение е емоцията от срещата с непознатото. Доста от фактите за този район на света научих след прибирането си в България, но пък мисля, че щяхме да се дублираме с Уикипедия, от което тя само ще загуби. Тръгваме нанякъде, по–точно към

морето, което се намира между Северна и Южна Америка

Пътуването из него ще бъде на "Черната перла" и съм си приготвила три кърпи за глава и обица на дясното ухо. Избираме като отправна точка Барбадос. Полетите от Европа са през около 15 минути, но избираме най – евтиния варинт – пътуваме с нискотарифните. Да, ама те са 2 пъти седмично и така се озоваваме на острова за цели 5 дни, докато дойде времето да видим "Черната перла" на хоризонта. [caption id="" align="aligncenter" width="604" caption="Барбадос"][/caption]

Барбадос – малката Англия

Езикът, маниерите и цените са английски, купонът – карибски. На рецепцията на хотела долавям тихо изстрелян и колебливо зададен въпрос – А, откуда пришли? Из России? Оказва се, че момичето е литовка, омъжена за Дейвид, който организира еднодневни екскурзии из острова със собствен автобус. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Барбадос е разделен на окръзи с център католическа църква, които са кръстени на светци. Столицата Бриджтаун и прилежащото гъмжило от хотели са локализирани в St.Michael. Възползвайки се от любезната покана на Дейвид, се включваме в екскурзията му и обикаляме из плантации захарна тръстика, маймунска гора – аз видях една маймуна, източното крайбрежие, където Атлантика е доста неспокоен и изрязал причудливо скалите в плашещи и уродливи форми. Източният бряг е раят за сърфистите, западният е рай за кашкавалените туристи, които търсят шезлонга и езерно спокойните води на морето.

Наситени от разкази за местните църкви – 16 на брой – като прекрасна дестинация за сватбата ви, разказите за нощния живот около Ойстинс/на юг/, рибния пазар и центъра на столицата с Парламента, чиято сграда ми напомни ранната архитектура на Златни пясъци, първооткривателски тръгваме по крайбрежното шосе да потърсим суперите с леденостудени бири и пощенски клон. Или е жега непоносима с бланширащо слънце, или руква дъжд и Дядо излива кофите с вода върху нас. Пазарчета, сергийки, Пица "Хът", италианско ресторантче, бръснарница, обществена пералня. . . и изведнъж – капанче на плажа, директно пренесено от Приморско. Вторачваме се в менюто , зажаднели за нещо по – различно от бъргър, и. . . Шопска салата! Не, не е възможно – пак четем, но шопската си стои написана там, а в обяснението е допълнено – бългериън стайл. Скачаме веднага до бара, разпитваме кой – какво и се оказва, че собствениците са българи. Радост, носталгия, домашен уют и , разбира се, шопска на корем!

Можете спокойно да обиколите Барбадос с градски транспорт,

билетите се купуват от водача. Всички автобуси тръгват от автогарата в центъра на Бриджтаун.

Санта Лучия, Антигуа, Доминиканската република, Тортола, Кайманите и холандските Антили – Аруба, Бонере и Кюрасао

– са повече картички, отколкото емоция – програмата ни е еднаква – плаж – пясъкът е ситно – бял, смлян до брашно, но има и чакълести, тесни, стръмни. . . карибците изобщо не подозират, че нямат плажове като на Албена. Разликата между тези острови е в стандарта, колкото по – дълго са били нечии протекторат и колкото по – късно са получили своята независимост, толкова по – богати и спокойни са. Интернет – кафенета има на всяка крачка, кафето не е скъпо. Единственото неприятно е при тегленето кеш от банкомат, че се изсипват източнокарибски долари, които винаги се превръщат в изостанали дребни суми и с които можеш да си купиш поредния сувенир , произведен в някой южнокитайска провинция. [caption id="" align="aligncenter" width="604" caption="Тортола"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="604" caption="Семана бей, Доминикана"][/caption]

Ямайка

за мен си остана мит и легенда. При слизането на пристанището ни посрещнаха заграждения от жива тел с височина 3 метра, войници с каски, бронежилетки и узи – та. Извозването на туристите се извършваше под техен контрол, с оторизирани таксита. . . Всичко това ми вгорчи много бързо трепета от очакването. Стоях мълчаливо и наблюдавах петнайсетина минути, а в мозъка ми на успореден екран се завъртяха кадри от Гуантанамо. Въздъхнах и отказах да "опитам" Ямайка. Просто нямаше да е истинско. [caption id="" align="aligncenter" width="604" caption="Гранада"][/caption]

Но пък

Гренада е друга бира

Около 20 – годишното военно присъствие след епохата на Нориега доста силно е притеснило местните въжделения за добър туристически бизнес като на съседна Аруба и затова гренадците дават всичко от себе си, с цялата си душа и сърце, и много мускули работят , за да се развият като желани домакини. И успяват – тихо, спокойно, любезност, искреност, уважение и пиетет към Негово Величество Туриста. Знам, че скоро ще им мине, но ги видях естествени и така спечелиха симпатиите ми. По крайбрежието на Гренада има доста, почти девствени плажчета, удобни за барбекю или просто лениво излежаване, а е и по – евтинко. [caption id="" align="aligncenter" width="604" caption="Санта Лучия"][/caption]

В Сейнт Кийтс/Сейнт Китс и Невис/

на първо виждане няма почти нищо интересно – стар град – в центъра – катедрала, парламент, градски парк, библиотека и интернет – кафе. Но на втори поглед е Любов! [caption id="" align="aligncenter" width="604" caption="Аруба"][/caption]

За Сейнт Китс и Аруба ще ви разкажа в следващата серия. До скоро! Очаквайте продължението Автор: Мария Найденова Снимки: авторът Още пътеписи от близки места:

1. Халкидики – пролетно море в Гърция
2. На море за ден (плаж Мандрас в Гърция,февруари)
3. Море на Халкидики / Ханиоти/ – красота , спокойствие и защо избягахме от нашето море ?
4. Новият визов режим спрямо български граждани
5. С мерцедес из Африка (4): Демократична република Конго
6. Поздрави от Дубровник и …от Република Сръбска
7. Уранополи – портата на монашеската република Атон
8. „Слава“ на семейство Пешут (2) – Република Сръбска, Босна и Херцеговина
9. „Слава“ на семейство Пешут (1) – Република Сръбска, Босна и Херцеговина
10. През Дубровник в Хърватска до Република Сръбска (Р.Српска) в Босна и Херцеговина – част втора
11. Санторини – много бели къщи и море

Научила котката, че тигърът и пантерата принадлежат към котешкото семейство. Възгордяла се и без да му мисли се метнала на гърба на магарето.
-Карай ме! - наредила тя. - Карай ме там, където ти заповядам и без да ми противоречиш! Ти знаеш ли кои са ми роднини?!
-Кои? - поинтересувало се магарето.
-Тигърът и пантерата, ето кои! Ако не вярваш, питай враната.
Магарето попитало враната и тя потвърдила. И не само това, а се оказало, че и лъвът и рисът са роднини на котката.
-Сега убеди ли се? - възкликнала котката. - Карай!
-Къде? - спокойно попитало магарето. - При тигъра или при пантерата?
-Не-е-е! - неочаквано измяукала котката. - Карай ме при тези ... как им беше името ... при мишките!
И магарето откарало котката там, където се въдели мишки. Защото котката все пак си е котка.

басня от Сергей Михалков

Оригиналното заглавие е "Какво си въобразила котката"

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Ето една чудесна идея за по-малки деца, които сега започват да учат цифрите.

Идеята е на  Елица от “Блогът на елхичка”- разгледайте я:)

За улеснение сме направили цифрите за разпечатване (отварят се в PDF формат), а самата кутийка може да разпечатате от ТУК.

Вижте още занимания за цифрите в КРОКОТАК:

Използвайте скролера на прозореца, за да видите всички документи. Когато кликнете върху дадена картинка, тя ще се увеличи и ще може да я разпечатате на принтер.

Продукти за 4 порции:
600г пилешко месо без кости
3 стръка пресен, зелен лук
1ч.ч. леща
1/2ч.ч. парено жито
1 морков
1 зелена чушка
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер
1 домат
3с.л. зехтин
4- 5 стръка пресен магданоз

Приготвяне:
Лещата се накисва от предната вечер във вода. В отделен съд се накисва житото. На следващият ден се отцежда и слага в тенджера. Наливат се 3ч.ч. вода и съдът се поставя на включен котлон. Лещата се вари в продължение на 60 минути, на кротък огън. Месото се реже на кубчета. Всички зеленчуци се измиват и почистват. Стръковете лук се режат по диагонал на кръгове. Чушката, доматът и морковът се режат на колела. В тиган се наливат 3с.л. зехтин. Поръсва се щипка сол и съдът се поставя на включен котлон. Когато загрее мазнината се добавят пилешкото и всички зеленчуци, без доматите. Продуктите се запържват за 5- 10 минути. После съдът се оттегля. Взема се гювеч. Слага се варената леща и отцеденото от водата парено жито. Разпределят се запържените продукти. Наливат се 3ч.ч. от лещения бульон. Ястието се поръсва равномерно със сол и червен пипер. Допълнително се реже пресен магданоз. Най- отгоре се подреждат кръгове домати. Манджата се похлупва. Пече на умерена фурна 60 минути. Накрая се отхлупва, за да хване яденето коричка.

Мили хора,

ако покрай 8-ми Март сте влизали в Читалнята на „Аз чета”, сигурно сте забелязали едно идиотско клипче, в което срам не срам застанах пред камерата, за да изрецитирам за майка ми любимо детско стихче.

Защо ви пиша всичко това? Защото стихчето, както наскоро разбрах, е написано от Станка Пенчева. Вие сигурно знаете много за творчеството й, но аз някак си я бях пропуснала. Докато не открих магията нейните думи в още една книжка – „Мили бате!...: Писма на един дакел”.

И така, вчера най-спокойно се прибрах с книжката в ръка. Забраних на дъщеря ми Карин да се доближава до нея и си я зачетох най-невъзмутимо.

Стотината странички изучих любопитно за час – два и затвърдих онова, което подозирах: Станка Пенчева е повече от страхотна!

Книжката е написана под формата на писма от Джери – дакел любопитен и смел, който изучава света и разказва на Мишо за живота на село, за света, за нещата от живота. И се замислих, че когато аз бях дете, трябваше да откривам света чрез приказките, които обаче разказваха по-скоро за нещата, случващи се на големите или пък бяха за нереални неща, докато тази книжка е тъкмо за деца, които изучават света около тях, в който живеят и с който се сблъскват сега.

Откъде идват продуктите в магазина; кои са тези същества, живеещи около нас; какво е любов; за смъртта и живота; за приятелството и още, и още…

Мили хора, прочетете тази книжка на децата си, за да им е по-лесен животът.

И аз ще разреша на Карин да я прочете. Даже ще я четем заедно, макар и да не можем вече да се включим в „Аз чета с мама”. Вие обаче сте на ход!

Ваша Вал Стоева - читателка редова, любопитна и на моменти шантава

Необходими продукти:

1 кг картофи
3 яйца
300 гр. чорисо (или друг колбас по ваше желание)
2 глави лук
150 мл олио
сол

Начин на приготвяне:

Картофите се нарязват на съвсем тънки колелца и се нареждат в дълбок тиган, в който предварително сме загрели 150 мл олио. Колелцата не бива да са слепени и трябва да се разбъркват от време на време, за могат да се запържат сравнително равномерно.

Не така обаче стоят нещата в любовта, защото животът често се оказва нехаен готвач и неговите картофени колелца никога не се запържват равномерно – някои изгарят, други остават сурови. Малцина са тези, които успяват да се изпържат така, че в комбинация с други картофи да се превърнат в чудна мексиканска тортиля. Тита и Педро от "Като гореща вода за шоколад" са сред късметлиите. В горещия тиган на живота, те успяват да хванат хрупкава коричка, да се намерят сред хиляди други картофи и да пожелаят с цялата си душа да станат част от едно и също ястие. Уви, готвачът (Лаура Ескивел) е решил друго...