Точно два месеца издържа на поста си заместник-министърът на икономиката Марий Косев след като „освети” участието на всесилния в България руски олигарх Валентин Златев в преговорите за АЕЦ „Белене”. Това е същият Златев, чиято статия от руското списание „Полития” ( стр. 122, №3(17) Осень 2000) цитирам в книгата „Течна дружба” ( няма да намерите тази [...]

Петстотин километра до Атлантика пеша и поне петстотин хиляди километра навътре към себе си…

Обединих пътеписите за Камино, които публикувах наскоро тук, в малка е-книга.

Така не ви се налага да скролвате напред-назад из обратната хронологичност на блога.

Пък и е по-прегледно – всичко на едно място.

Добавил съм три „бонус“ истории: една легенда, разказана в лек, хумористичен стил, едно мистично преживяване по истински случай и един поетичен завършек, под формата на разказ.

Не липсват практически съвети за онези, които ще поемат към Сантяго.

Те са в целия текст, не само накрая.

Сложил съм и разни други неща.

Предлагам свободен достъп до цялото съдържание на книгата, както винаги, защото не обичам да поставям бариери между това, което правя и този, за когото го правя, а именно – теб, читателят – ти, който четеш този текст в момента.

Ти наистина си ми важен!

И предпочитам думите ми да са подкрепени от дела:

Можеш да свалиш книгата: дясна мишка -> сейв ас или да четеш директно онлайн, за предпочитане с Google Chrome, защото е по-бърз от останалите браузъри, пък и са помислили специално за целта: цък.

Buen Camino!

Тихомир Димитров



Тъкмо се канех да направя подобни животинки от филц за моето малко момченце, когато попаднах на блога на Лина – I is for lina. Толкова са весели и забавни тези играчки за пръстите на мама:)

Често и на мен ми се е случвало да говоря от името на котето, на куклата Мара и още много други играчки за ръце, които имаме. И всеки път се удивявам от способността на детето да се абстрахира от гласът на мама и да започне да води свои собствен диалог с играчката.

funnel

Лаптоп и електронен четец - това са двете меганагради, които ще получат победителите в конкурса за есе „Раздвоение“, организиран от „Изток-Запад”, “Аз чета” и Института за преводна дейност в Корея. Това е конкурсът с най-големи награди организиран досега у нас.

Искам да си имам балконче, сутрин да пече слънце, а аз да излизам на него и да ям шоколад. От време на време да късам листенцата на цвятата и да ги пускам върху пазаруващите минувачи.

Продукти за 4 порции:
4 свински котлета
1/2ч.л. сол
1/2ч.л. риган
1 бира
1с.л. соев сос
1ч.л. мед
1 лимон
4 домата
2 краставички

Приготвяне:
Котлетите се очукват леко. Мажат се с мед и се осоляват и от двете страни. Слагат се в тавичка. Поливат се равномерно с 1с.л. соев сос. Накрая се поръсват със сух, стрит риган. Поливат се с бира и се оставят за 5- 6 часа в хладилник. После се поливат с 2с.л. зехтин. Тавичката се покрива с алуминиево фолио. Пекат се на умерена фурна 60 минути. После се маха фолиото. Котлетите се връщат във фурната за още 10 – 15 минути, колкото да хванат коричка.
Лимонът се измива и реже на 4. Доматите и краставиците се почистват и измиват. Краставиците се режат напречно на 2 половини. Всяка половина се реже надлъжно с къдраво ножче. Доматите се режат на кръгове. В чиния се слага пържола. Отсрани се гарнира с четвъртинка лимон, краставички и домати.

Вината ми навярно е огромна,
но аз изпитвам гняв, а не вина.
За шапката ли питате? - не помня...
Щом казвате, червена е била.
Запомних и очите! Мили Боже, каква ти шапка -
нейните очи танцуваха по вълчата ми кожа.
/А после много дълго се мълчи./
Продумахме, едва когато здрачът
узря във сламената й коса.
Тя беше нежна. Да ми бе палача.
Да бях умрял от нейната ръка.
Но не умрях! Строих си вълчи кули:
тя ще остане в моята гора.
Лицето на луната ще затулим и
след това ще ми роди деца...
И тъкмо бях пронизан от човечност,
когато стана да се облече.
Отиваше си. Чух я как изрече:
Да знаеш, че си готино вълче!
Настигнах я! Способен бях на всичко.
Дори на смърт - за да остане тук.

Изядох я, защото я обичах.
Не можех да я споделя със друг!

Камелия Кондова

Тази седмица се очертава като седмицата на Карибите. Мария ще ни води днес за малко и до Каракас във Венецуела, като по този начин откриваме тази страна за нашия сайт. Приятно четене:

На гости на Уго ти Чавес – Венецуела

Като турист във Венецуела е препоръчително да сте в организирана група.

Причините са много, една от тях е, че могат да ви откраднат с искане за откуп. Акостирайки на пристанището на La Guaira, се отправяме към автобусите на заплануваната екскурзия. Пътят е магистрала и пресича планината Авила, която раделя карибското крайбрежие от

столицата Каракас

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Гидът ни е красива креолка, шофьорът със сигурност има пагони под бялата риза, преброяват ни по списък двукратно и ни отвеждат до първата забележителност –

имението, в което е роден Симон Боливар.

Запознават ни с бита на тогавашните испански заселници – двор, кухня, спалните, трапезариите, обръщат ни внимание на сервизите от автентичен английски порцелан. . . [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Дворът на музея на Симон Боливар"][/caption]

Слушам с половин ухо, много по-интересни ми се струват растящите като хелиеви балончета помело из двора. До слуха ми обаче достига репликата, че полюлеят в гостната е от истински кристал, изработен в Чехословакия, което провокира лек вулканичен трус – "То бива, бива, ама съвсем на мезе ни взехте с тази Чехословакия от 18 век. . . Казвам го на български с тъмен балкански поглед. Очевидно съм нарушила туристическата нирвана на компанията и съм замерена с кални потоци пренебрежение. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Тук сигурно Симон е закусвал като дете..."][/caption]

Пред музея – къща ни посреща полицейски екшън

– тотален обиск на четирима младежи и автомобила им със сваляне и на задните седалки. Нашият шофьор е неприятно изненадан от съвпадащите по време действия на колегите си по неутрализирана на кокаиновата мафя и отривисто ни побутва към рейса. Ще обядваме в един от централните хотели, доста луксозен и показно излъскан, от който лъха автентичен балкантуристки дух. Става ми изведнъж доста мило и родно, тук се чувствам чудесно! [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Хотел в Каракас"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Лифтът до Авила"][/caption]

Следва разходка с лифт, който те изкачва на билото на

Авила

От едната трана е зашеметяващата гледка на Карибско море/повече си я представяте, отколкото виждате, тъй като сте в облаците/, а от другата се е разстлал Каракас. Красиво и много студено, за да могат да нацъфтят туфите с хортензии. Слизаме бързичко и търсим място за пушене, отделяйки се от останалите. След две дръпвания от цигарата се приближава запъхтяната и изнервена екскурзоводка. Прибира ни, оглеждайки се страхливо за евентуални похитители. Опитваме се да й преразкажем "Вождът на Червенокожите", но милата женица е сериозно изплашена и на ръба на нервна криза, докато не разбира, че нашите източноевропейски рефлекси за оцеляване са още живи. Така и не ни пуснаха на пешеходна разходка из града – "не влизало в програмата". Но зарешетените до последния етаж жилищни сгради не можаха да скрият. Нито лозунгите и транспарантите буквално навсякъде в прослава на Уго и Революцията. Нали ви казвам – близко, мило, родно. . . [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Помелото растяло така"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Фабрика за стъкло на Мурано отвън"][/caption]

Пътуваме по тесни пътища, обикаляйки мегаполиса, около 1 час , докато достигнем до следващата цел –

фабриката за стъкло на фирмата "Мурано"

Моите преки впечатления от промишлено производство се свеждат до посещенията ми в едновремешната фабрика за чорапогащи /какво красива българска дума! / – "Осми март" и ТЕЦ–овете в Марица–Изток. Затова гледах в захлас раждането на стъклото – изпичането, оцветяванети, изтеглянето и рязането в най-причудливи форми. Красиво е!

[singlepic id=9223 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=9224 w=320 h=240 float=right]

Фабрика за стъкло на Мурано отвътре

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Ето как се прави цвете"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Готовата продукция на стъкларската фабрика"][/caption]

Отново в автобуса, покрай бараките на пътя от 10 кв. метра, побрали цяло семейство, изумително пищната природа, уличните заведения с изнесени навън маси за билярд, леко отсъстващите погледи на хората и увереността им, че са щастливи. И сигурно е така! Някой ден ще се върна отново, за да го чуя лично от тях. :) *Разказът може да съдържа неточности, защото целта не е упътване за пътуване, а само несръчен преразказ на емоции. Автор: Мария Найденова Снимки: авторът Други разкази свързани с Южна Америка – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. При комшиите на гости (Истанбул на Нова година)
2. При комшиите на гости (Истанбул на Нова година) – продължение
3. При нашенци в Косово (3): На гости при гораните от Зли поток

Ако искаш да получиш бърз резултат, когато създаваш своята градина, посади бананово дърво.
Ако разчиташ на резултат след година, посади бамбук.
Ако разчиташ на резултат след десет години, посади ива.
Ако гледаш със сто години напред, посади бор.

Чжоу Синюан: "А този, който гледа хиляда години напред, не е ли по-добре да пише книги?"
Чжан Чжупо: "Ако гледаш сто поколения напред, сади добродетели!"

из "Прозрачните сенки на сънищата" от Чжан Чао

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Българските железопътни строежи в Македония през Втората световна война (1941 – 1944 г.) н. с. д-р Ангел Джонев България се присъединява към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. Бързият разгром на Югославия и Гърция от силите на Вермахта през април 1941 г. е последван от присъединяването с неокончателен статут към Царството на територии от [...]