На гости на Уго ти Чавес ;-) – Венецуела

Тази седмица се очертава като седмицата на Карибите. Мария ще ни води днес за малко и до Каракас във Венецуела, като по този начин откриваме тази страна за нашия сайт. Приятно четене:

На гости на Уго ти Чавес – Венецуела

Като турист във Венецуела е препоръчително да сте в организирана група.

Причините са много, една от тях е, че могат да ви откраднат с искане за откуп. Акостирайки на пристанището на La Guaira, се отправяме към автобусите на заплануваната екскурзия. Пътят е магистрала и пресича планината Авила, която раделя карибското крайбрежие от

столицата Каракас

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Гидът ни е красива креолка, шофьорът със сигурност има пагони под бялата риза, преброяват ни по списък двукратно и ни отвеждат до първата забележителност –

имението, в което е роден Симон Боливар.

Запознават ни с бита на тогавашните испански заселници – двор, кухня, спалните, трапезариите, обръщат ни внимание на сервизите от автентичен английски порцелан. . . [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Дворът на музея на Симон Боливар"][/caption]

Слушам с половин ухо, много по-интересни ми се струват растящите като хелиеви балончета помело из двора. До слуха ми обаче достига репликата, че полюлеят в гостната е от истински кристал, изработен в Чехословакия, което провокира лек вулканичен трус – "То бива, бива, ама съвсем на мезе ни взехте с тази Чехословакия от 18 век. . . Казвам го на български с тъмен балкански поглед. Очевидно съм нарушила туристическата нирвана на компанията и съм замерена с кални потоци пренебрежение. [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Тук сигурно Симон е закусвал като дете..."][/caption]

Пред музея – къща ни посреща полицейски екшън

– тотален обиск на четирима младежи и автомобила им със сваляне и на задните седалки. Нашият шофьор е неприятно изненадан от съвпадащите по време действия на колегите си по неутрализирана на кокаиновата мафя и отривисто ни побутва към рейса. Ще обядваме в един от централните хотели, доста луксозен и показно излъскан, от който лъха автентичен балкантуристки дух. Става ми изведнъж доста мило и родно, тук се чувствам чудесно! [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Хотел в Каракас"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Лифтът до Авила"][/caption]

Следва разходка с лифт, който те изкачва на билото на

Авила

От едната трана е зашеметяващата гледка на Карибско море/повече си я представяте, отколкото виждате, тъй като сте в облаците/, а от другата се е разстлал Каракас. Красиво и много студено, за да могат да нацъфтят туфите с хортензии. Слизаме бързичко и търсим място за пушене, отделяйки се от останалите. След две дръпвания от цигарата се приближава запъхтяната и изнервена екскурзоводка. Прибира ни, оглеждайки се страхливо за евентуални похитители. Опитваме се да й преразкажем "Вождът на Червенокожите", но милата женица е сериозно изплашена и на ръба на нервна криза, докато не разбира, че нашите източноевропейски рефлекси за оцеляване са още живи. Така и не ни пуснаха на пешеходна разходка из града – "не влизало в програмата". Но зарешетените до последния етаж жилищни сгради не можаха да скрият. Нито лозунгите и транспарантите буквално навсякъде в прослава на Уго и Революцията. Нали ви казвам – близко, мило, родно. . . [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Помелото растяло така"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Фабрика за стъкло на Мурано отвън"][/caption]

Пътуваме по тесни пътища, обикаляйки мегаполиса, около 1 час , докато достигнем до следващата цел –

фабриката за стъкло на фирмата "Мурано"

Моите преки впечатления от промишлено производство се свеждат до посещенията ми в едновремешната фабрика за чорапогащи /какво красива българска дума! / – "Осми март" и ТЕЦ–овете в Марица–Изток. Затова гледах в захлас раждането на стъклото – изпичането, оцветяванети, изтеглянето и рязането в най-причудливи форми. Красиво е!

[singlepic id=9223 w=320 h=240 float=left] [singlepic id=9224 w=320 h=240 float=right]

Фабрика за стъкло на Мурано отвътре

[caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Ето как се прави цвете"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="576" caption="Готовата продукция на стъкларската фабрика"][/caption]

Отново в автобуса, покрай бараките на пътя от 10 кв. метра, побрали цяло семейство, изумително пищната природа, уличните заведения с изнесени навън маси за билярд, леко отсъстващите погледи на хората и увереността им, че са щастливи. И сигурно е така! Някой ден ще се върна отново, за да го чуя лично от тях. :) *Разказът може да съдържа неточности, защото целта не е упътване за пътуване, а само несръчен преразказ на емоции. Автор: Мария Найденова Снимки: авторът Други разкази свързани с Южна Америка – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. При комшиите на гости (Истанбул на Нова година)
2. При комшиите на гости (Истанбул на Нова година) – продължение
3. При нашенци в Косово (3): На гости при гораните от Зли поток

Прочети цялата новина

Свързани новини: