Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Няма шега и измама - Перник вече си е университетски град и това си е. За първи път тази година - да се знае и помни, Европейският политехнически университет поведе традиционната манифестация за 24 май в града. Пред групите манифестиращи от училищата се бяха подредили студенти и преподаватели от висшето училище, начело с байрака на ЕПУ. И официалната част започна със слово на неговия президент Тошко Кръстев. само след броени дни, на 10 юни ЕПУ ще навърши една година.

Последва реч на кмета на Перник Росица Янакиева. Не че някой ги слуша или запомня тези слова, но така си му е редът. А колко е жалко, че преди това някой се труди да накаканиже мъдри думи една подир друга, които казват всичко казано вече на тази тема - за буквите, за братята Кирил и Методий, за които десетилетия наред бяхме забравили, че са светии, за празника, за просвета, науката и културата.

Преди речите официалните лица се изпънаха по звуците на химна, за да се вдигне над площада националния химн. Той малко се беше поусукал, вероятно от вятъра. Отговорниците по вдигането му се засуетиха, но и така на възел около въжето, знамето беше издигнато.



Сред официалните лица бяха посланикът на КНДР Зо Сунг Джу, представители на побратимените градове Ниш, Рожае, Хенсон, народните представители за Перник Ирена Соколова, Владислав Владимиров, Ангел Найденов и Димитър Колев. Две дами от корейските гости се отличаваха с не традиционни тоалети - нещо като национални костюми сигурно, но все пак си бяха дълги рокли с кринолини.






Преди да тръгнат по празнично украсеното ларго учениците, кметът раздаде награди на най-заслужилите учители и училищни шефове, деятели на културното поприще и журналисти. Тази година плакети на Община Перник получиха ансамбъл „Граово” към РМД – Мошино, с гл. худ. ръководител Александър Нецов,



скулпторът Богомил Живков, актьорът Божидар Попчев , богословът Виктор Банов, станалите на по 60 години Кирил Методиев – гл. худ. ръководител на ансамбъл „Граовска младост” към Двореца на културата и Тодор Тодоров – хореограф на ансамбъла, художниците Сашо Евтимов и

Цани Цанев по повод 85-годишнината му, етнологът Цветана Манова, ветеранът журналист Светослав-Славчо Стоилов и главният редактор на в-к "Съперник" Любомира Пелова.



И тръгна манифестацията. Еднаква всяка година. такава, каквато си е била и през социализма.

Разликата е само в мажоретките. Те са по западен образец.



Най впречатляваща е групата от 6-то училище. Има си и оркестър.



От строителната гимназия пък се представиха с танц по песен, която изглежда беше от Петър Дънов и хич не вървеше мажоретки да показват паневритмия.



Само 9-то училище заложи на традиционното хоро.



Особено важни са знаменосците. За знаменосец и за асистентки сигурно се избират измежду най-добрите ученици. То и президентът Георги Първанов е бил знаменосец на своето училище - математическата гимназия в Перник. Може пък между днешните знаменосци да расте негова смяна.



Не може да се намери някой да счупи стереотипа и да направи празника наистина весел и приятен. Изкефиха се само едни дечица от училището "Д-р Петър Берон". Като пуснаха диското за танца на мажоретките им и те се разтанцуваха с бели парчета плат, а като свърши мелодията, се чуха възгласи на съжаление.



Като свърши манифестацията трибуната стана сцена и концерт изнесоха деца от Обединения детски комплекс, който навремето се казваше Пионерски дом.



Това е то разликата - в имената. Сега думата манифестация се избягва, няма ги лентите отличник и червените връзки, но това не е от значение, защото какво друго е т.. нар. дефиле.

През социализма манифестацията е била по съветски маниер, но е повтаряла и традицията. А тя е била от времето преди комунистите да разтурят добре подредената България. Имало е време когато празникът на буквите е бил в едно с църковният празник на светите братя Кирил и Методий. Във всяко училище от вечерта са се виели венци за иконата на светите братя, на сутринта свещеник е служил молебен и после подир иконата се е тръгвало на лития, която е приличала на манифестацията.

През 1968г. като променят църковния календар Гергьовден не отива на 23 април, както би трябвало да бъде, но денят на писмеността остава на 24 май, а светите създатели на писмената ни от Църквата се честват на 11 май. Защо ли е така, може само да се гадае. Така в това си остава нещо сбъркано.

А празникът сигурно си е най-българският и най-истинския, защото е празник на духа. Основанията точно този ден да е най-важния национален празник си заслужават внимание. На този ден празнуват всички семейството, училището, управата.

И в Перник днес празникът не приключи с манифестацията. Кметът Росица Янакиева покани на почерпка в ресторанта на хотел "Струма" и там раздаде още близо 60 награди - дипломи и писалка от Общината. Ако някой от журналистите не е получил да не съжалява, догодина ще му дойде ред.

Има и едни хора, които винаги са щастливи.

Първите ми спомени за крем карамел са от утрините на село, когато на беседката под асмите виждах баба ми как забързано идва към нас с огромна тава. Бърза, защото и пари на ръцете. Барабар с тавата е награбила и няколко големи лъжици, а ние с брат ми нетърпеливо я посрещаме. Взимаме по една лъжица и започваме да гребем още докато крем карамелът е топъл. Правехме очертания по загорялата му повърхност, като граница, в която никой от другия не трябваше на пристъпва (загребва). Докато се усетим вече сме си напълнили стомасите и хуквахме да играем навън.

Не ни е минавало на ум, че млякото е издоено сутринта и баба е събрала яйцата от полога малко след като то е кипнало. Това си беше съвсем нормално нещо, а сега се замислям колко вкусен и сладък беше нейният крем карамел, изпечен в голяма тава в селската печка, пък дори и без карамел.

По-късно крем карамелът придоби индивидуални форми, от матрицата на метална чашка. И оооо, наистина имаше карамел на дъното! Майка ми често правеше от него, но никога не ни е бил сервиран извън металните чашки. Остяваше го да се охлади в хладилника, а ние зажаднели за нещо сладко тайно си взимахме по една чашка. И гребяхме от крема докато стигнем до горчивия карамел. До там беше вкусотията.

Сега приготвям крем карамел по обичайния начин, като понякога добавям и малко сметана към млякото. Но въпросът с приготвянето на карамела се размива някъде в спомените ми. Всъщност вариантите си остават два. Директно поставяне на захар в чашките, която се карамелизира във фурната или приготвянето на карамел в тенджера на котлона. Варианта с микровълната напълно го отписвам. Нямам микровълнова фурна. Аз винаги съм предпочитала да правя карамела по втория начин. Но въпросът на Александра „Кой ще е най-удачният начин да карамелизирам захарта“.. (в порцеланови купички – рамекини) ме вкара в сравнителен експеримент.

Опитах и двата начина в три различни съда – стъклен, порцеланов и метален. Първия начин с директното карамелизиране на захарта в съда показа, че при температура 200°C за 12 минути най-добре се получи карамел в стъкления съд. Следва порцелановия със също добър резултат. В металния съд обаче захарта изгоря прекалено много, стана черна и естествено горчива. Така, че времето при различните съдове трябва да се следи.

Наравно с приготвянето на карамел във фурната започнах да приготвям карамел по втория вариант - в тенджера на котлона от захар и малко вода. В този случай сместа никога, ама никога не трябва да се разбърква, защото захарта ще кристализира и отново ще се върне в първоначалното си състояние, вместо да се превърне в карамел. Този карамел е по-пластичен, не изгаря и се приготвя много по-бързо, отколкото да се карамелизира захар във фурната. Много важно е тенджерата да се махне от котлона в момента, в който карамела е все още светъл, даже доста светъл. Защото докато се разлива по чашките той ще потъмнее от остатъчната температура на тенджерата. И още по-важно – много внимавай да не се изгориш, когато приготвяш карамел.

След този опит предпочитан вариант за карамел на крем карамела си остава вторият. Докато чаках захарта във фурната да се карамелизира, карамела от тенджерата вече изстиваше в съдовете. Сега да видим какво ще сложим в самия крем. Ванилията е една от задължителните подправки (за мен), като избрах да използвам директно шушулка, а не екстракт. Ще допълня сладкия аромат с нещо цветно и леко трапчиво, което да контрастира на цялата тази сладост. Това е лайка. Но не ти трябва като мен да търсиш свежи цветове по полята или в гората. Може само да се отбиеш до някоя билкова аптека за изсушени цветове.

Крем карамел с ванилия и лайка

Дозите са за 8 порции в купички с вместимост 160-180 мл.

За карамела:

• 120 гр. захар
• 3 супени лъжици вода

Захарта се изсипва в малка тенджера. Добавя се водата, която трябва да намокри цялата захар. Тенджерата се слага на умерен огън. Когато сместа се загрее може да се разклати леко, но не трябва да се разбърква. След 2-3 минути сместа ще заври и след още малко ще започне да се хомогенезира и да придобива цвят. Когато цвета стане като на светъл карамел, тенджерата се маха от котлона. Карамела се разпределя в 8 огнеопорни купички и се оставя да изстине.

За крема:

• 500 мл. прясно мляко
• 250 мл. неподсладена сметана
• 1 шушулка ванилия
• 2-3 супени лъжици изсушена лайка (аз сложих 2, но мисля, че може да се добави още малко)
• 4 яйца със стайна температура, от свободно отглеждани кокошки
• 120 гр. захар

В тенджера се смесват прясното мляко и сметаната.

Ваниловата шушулка се разполовява по дължина с остър нож и семенцата се остъргват. Добавят се към млечната смес заедно с шушулката и лайката. Сместа се загрява на умерен огън до завиране. След това се отстранява от котлона и се оставя за 10 минути, за да могат ароматите да се отделят в млякото.

Сместа се прецежда. Към нея се добавя захарта и се връща на котлона докато отново заври и захарта се разтопи.

Междувременно яйцата се разбиват за кратко с телена бъркалка. Към тях на тънка струйка и при непрекъснато бъркане се добавя млечната смес.

Сместа се разпределя в купичките върху охладения карамел.

Купичките се подреждат в дълбока тава. Тавата се напълва с толкова вода, че да покрие поне 1/2 от купичките. Крем карамелът се пече на 150°C за 1 час. Когато е готов се оставя да се охлади на стайна температура, а след това за 4-5 часа в хладилник.

За да се сервира, с нож се минава внимателно по ръбовете на купичките. Крем карамелът се обръща в сервизна чиния, като ако е необходимо купичката се тръсва и разклаща леко.

Забележка: Рецептата може да се приготви само с прясно мляко или да се смесят прясно мляко и сметана в съотношение 1:1 за по-плътен вкус и текстура.

Ароматите може да се променят според индивидулания вкус – звезден анасон, пръчка канела, портокалова или лимонова кора, шафран, рози, жасмин… всичко може да се използва.

Еднаквото време за печене в различните съдове не се отрази осезаемо на крайния резултат.

…повярвам в смисъла на виШе образование “изкарано” в България.

Стотици египтяни организираха безпрецедентна проява в Интернет в знак на неподчинение срещу военното ръководство на страната си, като в някои блогове има язвителни публикации критични към Висшия съвет на въоръжените сили, който пое властта след дългогодишното управление на Хосни Мубарак (SCAF, Egyptian bloggers rally against military, AJE, 23 May 2011).

В понеделник активисти призоваха обществото отново да се събере на площад “Тахрир” в Кайро, като в петък да се образува пак едномилионно шествие. Този път не срещу бившия президент, а срещу военните и арестите на активисти.

Критиките към военното съсловие в Египет е престъпно дейния. Майкел Набил, известен активист и пацифист, който критикува армията в блога си, беше осъден през април от военен съд на три години затвор. Това всъщност е първият арест на блогър след революцията (Egyptian blogger jailed for three years, AJE, 11 April 2011).

“Нямаме проблем със свободата на словото”, заяви говорител на военния съвет пред “Ал Джазира” в понеделник.

Дали?

До понеделник вечерта над 200 блога са критикували употребата на сила от страна на войници към активисти. Всички тези постинги намират място във Facebook, където са широко цитирани. Мохаммад Абдулфатах, известен активист и правозащитник в Египет, заяви ясно: “Казахме, че всички блогъри ще публикуват критики на 23 май и те могат да ни арестуват всички, ако искат.” Тези думи бяха силно подкрепени от публикации в Twitter с хаштаг “noSCAF”, с което се обозначаваха съобщенията, насочени срещу армията и военните съдилища.

Положението стига дотам, че синът на кандидата  за президент, Айман Нур, Нур Нур, си създава блог, в който да изрази мнението си и недоволството си срещу военния съвет.

Денят на онлайн активност съвпадна с освобождаването на десетки хора, задържани на 15 май от армията, заради протести пред израелското посолство в Кайро. На голяма част от затворниците им бе присъдена една година условно.

Мосаб Елшами пише в Twitter за своето състояние в армейския арест. Той е арестуван заради подстрекателство за анти-армейска кампания. Преди да бъде освободен, Елшами става свидетел на убеждаване в целите на армията. Офицер събира всички задържани и обяснява, че египтяните преживяват “бурни времена”, че страната е на ръба на банкрута, че е “наивно да се протестира”.

Повечето блогъри, призовали в понеделник за протести, споделят мнение, че трябва да се придържат към целите на революцията: свобода и социална справедливост. Военните закони представляват пречка за постигането на тези блянове, а в някои случаи е и крачка назад. Ако досега силите на Централна сигурност са арестували активисти, за да ги пребиват в затворите си, то днес армията прави същото, но в собствените си сгради (SCAF is the New Mubarak, Mostafa Sheshtawy, 23 May 2011). Минаха 100 дни от свалянето на Мубарак, а резултатите се бавят. Това изнервя всички, участвали на протестите и това в голяма степен е заряда за новите демонстрации, организирани за 27 май, петък.

Наблюдава се силна реакция в египетското общество спрямо целите на армията и генералите. Мнозина твърдят, че не може да се има доверие на никого, особено днес, когато Египет няма силно ръководство и властта може да бъде присвоена. Еуфорията от факта, че войници се присъединиха към бунта срещу Мубарак бързо пада, след арестите на блогъри и активисти, дори на обикновени хора, участвали в протестите на площад “Тахрир”. За редица правозащитници и опозиционери на Мубарак, на армията не може да й се има доверие, тъй като войниците са нищо друго от последователи на същата доктрина, довела в Египет времена на диктатура повече от 60 години (It was a revolution not a coup, Amr Moneib, 22 May 2011).

Все пак, еуфория, каквато имаше срещу Мубарак, едва ли ще се случи на 27 май. Зад армията застават много хора, страхуващи се от хаос в страната. Други смятат, че революцията още не е успяла, но срещу войници ще е много по-трудно да се бори обществото, отколкото срещу полицията. Най-малкото заради присъствието на военна техника. През последните два дни в района на площад “Тахрир” се разпространяват брошури, които призовават за протести в петък. Зейнаб Мохамед пусна една брошура в блога си (Demands of #May27 million man protest, Egyptian Chronicles, 24 May 2011). Това е брошурата, а под нея е приложен превод:

Искания на протестиращите на 27 май или защо ще излязат хората на площад “Тахрир”:

Първо: икономически искания

Определяне на максимална и минимална заплата;

Разпределение на ресурсите, за да се избави страната от икономическата криза;

Контрол върху цените;

Задължителни данъци;

Съдебни процеси за всички корумпирани бизнесмени; съд и конфискация за всеки, който е придобил по престъпен начин имуществото си;

Второ: политически искания

Връщане на сигурността по улиците;

Съд за Мубарак за национално предателство и за даване на заповеди за убийството на активисти;

Съдебно наблюдение върху апарата на Национална сигурност и съд за офицери, убивали или измъчвали протестиращи;

Разпускане на местните съвети;

Разпускане на Централна сигурност и прехвърлянето й под ръководството на армията;

Освобождаване от длъжност на Яхия Ал Джамал и съд за Омар Сюлейман;

Трето: свободи

Анулиране на военните съдилища, съдещи граждани;

Повторно разглеждане на делата на осъдени от военни съдилища в граждански такива;

Да се забрани спирането на манифестации със сила;

Прочистване на медиите;

Създаване на революционна медия, в която да се чува гласът на протестиращите;

Някои активисти не са съгласни с точки от икономическите искания. Те се страхуват, че може да има национализация, тъй като разпределяне на ресурсите може да се изтълкува погрешно от армията, голяма част от която са последователи на Гамал Насър – той извършва национализация в средата на XX век, включително и Суецкия канал, станал причина за Суецката криза.

Исканията са много близки до тези, които основното младежко движение, “6 април”, има:

Бърз съд за Мубарак и хора от неговия режим;

Комисия, която да разследва корупцията по етажите на властта (няма закон за политическата корупция);

Прочистване на министерствата от хора, работили за режима на Мубарак, особено на ведомствата на вътрешните работи, медиите, областните общини, управлението на висшите училища и назначените дипломати по посолствата на Египет;

Разпускане на сегашните общински съвети;

Има и други искания, като правото на пострадалите по време на революцията семейства да получат помощ от държавата, изготвянето на закон срещу корупцията в политиката, изготвяне на национална стратегия за справяне с безработицата и пласирането на младежи на пазара на труда и др.

Зейнаб Мохамед, припомня, че задаващите се протести не са насочени към армията, като такава, а заради желанието да се получи възможност за отправяне на критики срещу военния съвет. Това, което хората искат в момента най-много е ясна стратегия и визия за близкото бъдеще на Египет – какво следва сега?

Със сигурност първата революция не е свършила, за да говорим за задаването на втора такава. На 27 май ще има протести, защитаващи правата на гражданите. Нещо, което обществото в Египет желае страстно от 60 години насам.

Гугъл преведе логото си за 24 май

Онлайн гигантът Google направи подарък на българските си приятели за 24 май, като изписа логото си на кирилица по случай Деня на славянската писменост и култура.

Предлагам все пак да не позволяваме на Волен да ни вгорчава празника с неговите простотии. И няма какво да умуваме чак толкова, какво точно прави този човек.

Простотиите му са признак на отчаяние. Година време той драпаше да бъде припознат я от ЕНП, я от Консерваторите като легитимен „десен” – а не неофашист – и затова правеше поведение. Явно не му се е отворил парашутът – в Европарламента атакистите пак ще имат офиси до килера, заедно с останалите неофашисти – и затова е решил поне да пази, каквото си има. А именно: ксенофобския вот.

Оттук насетне картината е ясна и изобилно коментирана в последните дни. Върнал се обратно на ксенофобска територия, Волен отива на избори, както си знае. Освен това, той трябва да си вдигне процентчето, като намери начин да се откачи от ГЕРБ. И хоп! Цветанов му виновен...

Обожавам да съм в чижд град, да видя в далечината някоя сграда и да вървя с часове към нея. Малко по малко започвам да я приближавам и да я виждам откъслечно в локви, отразена във витрини, над покривите на къщите докато в един момент не изскоча право пред нея. Флирт.

В първия момент, когато погледът ми попадна върху корицата на „Училище за вскусове и аромати“ си помислих, че е готварска книга. Зарадвах се - обичам готварски книги. После видях, че е роман, и въпреки изненадата ми, си обещах да го прочета. Естествено малко се разсеях, появиха се други книги и когато най-после разтворих страниците на романа на Ерика Бауъмайстър си позволих една малка въздишка.

Оказа се, че имам един отдавнашен грях към Александър Шпатов, за който дори не подозирах доскоро. Преди време в редакцията на вестник „Сега”, където тогава работех, дойде екземпляр на предишната му книга „*Разкази под линия” (за която ще има ревю в Книголандия до дни). Като най-млад в отдела, честта да я чета се падна на мен, все пак сме почти набори с автора. Аз обаче, вместо да покажа професионализъм (да се отбележи – Книголандия не съществуваше и не съм и имал идея какво ме очаква), рутинно я огледах, издразних се на прасето на корицата и я прехвърлих към една приятелка, която ми каза, че разказите са добри, но така и не стигнах до тях.
Около две години по-късно в ръцете ми е прочетеният сборник „Календар с разкази”, а в главата ми – един-единствен въпрос: „Защо не съм чувал за този Шпатов досега”? Звъня на същата приятелка да споделя „откритието” и дрънннн... тя ме „светва”, че именно негова книга съм й прехвърлил с довода, че „книга с такава корица няма да чета”. Туш, завесата пада, а овации от публиката няма да има.
Затова и веднага поех приятното задължение да взема интервю от Александър Шпатов за сайта „Аз чета”, което с лекота прерасна в забавна среща в едно от всички заведения „Кривото” на по бира, като заедно с мен и Сашо бе и компетентната колежка от блога „Read with Style” Лора Григорова, учила в един и същ колеж с обекта на интервюто. Изтърпях стоически пороя общи ученически спомени и интервюто-разговор започна. За да го видите днес, на 24 май, когато е най-подходящият ден за среща с "най-обещаващия млад български автор".

Днес би трябвало да е ден на усилена работа за всеки, който е свързан с българската просвета и култура. Обявен е обаче за почивен, както се схващат празниците у нас. От какво точно си почиваме в деня на славянската писменост, официален празник посветен на делото на Светите братя равноапостоли Кирил и Методий, създатели на славянската [...]

В подземна София работата не спира. Осъществяват се гигантски  за българските мащаби  строежи , реализират се сложни инженерни решения и всичко това става под задължителното условие за запазване на историческото наследство на града.  Такива промени и градеж, градът не помни от времето на Цар Фердинанд. Историята Първоначално метростанция 8 от втория метродиаметър трябваше да се [...]

Събудих се малко преди будилника на телефона. Както почти всяка сутрин през последните няколко месеца. И ако обичайно хващам лаптопа или се протягам към нощното шкафче за книгата, този път скочих бързо в дрехите, за да не губя време, сложих ръкавиците и метнах раницата на гръб.

Тишината толкова рано сутрин е озадачаващо приятна. Няма ги забързаните автомобили. По тротоара чуваш единствено собствените си стъпки. Вятърът тихо гъделичка листата по дърветата. Хората вървят спокойно и дори те поздравяват с леко кимване.

А аз се бях запътил към най-близката велоалея с лонгборда в ръка. Лек наклон с два завоя и почти идеално гладка повърхност. Оставаше ми просто да стъпя върху дъската, да се изтласкам и да се наслаждавам на двубоя между инстикта си за самосъхранение и любовта към скоростта. И докато асфалтът по крайбрежната алея се размазва в успоредни линии, мозъкът ми изпада в удобното състояние на мисловна безтегловност – за една истинска почивка.

Обичам това усещане.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Искрено се забавлявам с нефункционалността на дрехите и екипировката по всякакви статуии. Ако си го поставите за цел и започнете да гледате от този ъгъл със сигурност ще намерите изключително нелогични “решения”.

Апропо, започнах да подозирам, че художниците на аниме героините са се влияли много от идеала за жената войно – полугола, едрогърда и държи на бой. Пък и ако имаш нещо за местене може да удари едно рамо.

И още, друга притча, твърде мъдра.
Ние, искащите да растем с ръст божий,
да кажем: "Хора, които се обичате,
кой не познава тази вяра права?
Както от семето, що пада на нивята,
така [посято е] в сърцата хорски (по Мат. 13:8),
на тях пък трябва дъжд от букви божии,
та плод божествен да покълне много.

Кой може всички притчи [да разкаже],
посрамващи народите без Книги,
говорещи със непонятен глас;
дори и всичките езици той да знае,
не може да опише немощта им.

Обаче нека своя притча да прибавя,
голяма мъдрост в малка реч да кажа:
Голи са без Книги всичките народи:
понеже без оръжие не могат
с врага на нашите души да се сразят,
те са готови за плена на мъки вечни.

Из "Проглас към Евангелието"