Студентка от Университета Монаша(Австралия) е направила откритие в областа на асстрофизиката, откривайки част от скритата маса на Вселанта. Откритието е направено от Амелия Фрейзер-Маккелви (Amelia Fraser-McKelvie), която е на стаж в екип от физици в Монаша , който ( екип ) се занимава с търсенето на скритата маса във Вселената в ренгеновия диапазон.

Астрономи са състави най-подробната за сега тримерна карта на Вселената. Учените са представили резултатите от своята работа на 218 среща на Амерканското астрономическо общество, която се провежда в Харвард-Смитсоновския астрофизически център в Кембридж.

Специалистите от НАСА ще направят последни опити да получат сигнал от марсохода 'Спирит' , който попадна в пясъчен капан през април 2009г.

По “Il manifesto”, Manlio Dinucci, 18 May 2011

Във военния град Зайед (Обединени арабски емирства), в тренировъчен лагер в пустинята, е в процес на изграждане армия от наемници (A Secret Army of Mercenaries for the Middle East and North Africa, Global Research, 24 May 2011).

Основателят на Blackwater, Ерик Принс, има нова задача - този път не в Ирак, а в Емирствата.

Още преди месец слухове говореха, че емирите в ОАЕ са решили да изградят наемническа армия (за това говориха дори българските медии), която да бъде обучена от американски специалисти. Нейното предназначение ще е главно “справянето и предотвратяването на безредици”.

Тази тайна армия от наемници, която се предполага, че ще се използва не само в емирствата, но и в други страни от Близкия изток и Северна Африка, е създадена по указания на Ерик Принс. За запознатите, това е известно име сред военните среди. Той е бивш член на Navy SEALS или т.нар. “морски тюлени”. През 1997 г. основава Blackwater, най-голямата частна военна компания, която работи по поръчки на Пентагона в Ирак, Афганистан и други райони, където е нужна охрана или спец. акции. Заради черната работа, която вършат бойците на Blackwater, и за да се избегнат съдебните обвинения за участие в масови убийства на цивилни в Ирак, фирмата е преименувана на Xе, но все още има силна съпротива срещу дейността й. Смята се, че това е най-голямата наемна войска в света – с над 20 000 души в състава. Централния й лагер в САЩ има на разположение над 50 000 души, които са обучавани от специалисти по войната и репресиите.

В Абу Даби, Ерик Принс, без да се яви лично, а посредством фирмата Reflex, подписа първи от няколко договора за 529 милиона долара (подписан на 13 юли 2010 година, според New York Times). Последният бе от този месец (United Arab Emirates Confirms Hiring Blackwater Founder’s Firm, New York Times, 15 May 2011).

В няколко страни, включително в Южна Африка и Колумбия, фирмата започна набиране на наемници, за да състави първоначалния батальон от 800 души. Те се обучават в ОАЕ от американски, британски, френски и немски военни специалисти, с опит в специалните части и тайните служби. На обучителите се заплаща между 200 и 300 хиляди долара, докато на наетите бойци по 150 долара на ден (Secret Desert Force Set Up by Blackwater’s Founder, New York Times, 14 May 2011).

След като ефективността на батальона е тествана в “реални действия”, Абу Даби изказа готовност да финансира програмата с още няколко милиарда долара за изграждането на цяла армия от няколко хиляди души. За целта се очаква през следващите няколко месеца до края на 2011 година да бъде създаден лагер, готов да приеме тази група наемници. Основният поддръжник на проекта е принца на Абу Даби, шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахиян, който е обучаван в британската военна академия “Сандхърст”.

Шейх Мохамед бин Зайед е доверен сътрудник на Пентагона. Той подкрепя военната намеса, насочена към Иран. Лично се познава с Ерик Принс, изпълнителят на проекта, като целта е разкрита в документи, цитирани от “Ню Йорк Таймс”:

“Тайната армия от обучени в ОАЕ бойци ще проведат специални мисии и операции, за да потушат вътрешни бунтове, като тези през последните месеци в арабските страни.”

Тайната армия от наемници ще се използва за потискане на народните протести в страните от Персийския залив, с интервенции, подобни на саудитската в Бахрейн през март т.г., включващи военни части от Катар, Саудитска Арабия и Емирствата. Ако се върнем назад, бунта в Бахрейн бе жестоко смазан. Няма сигнали, че подобни войници няма да бъдат изпращани и в други части на арабския свят, като Египет, Тунис и Либия.

Прилагаме копие от договор на наемник, как изглежда и какво съдържа (английски и арабски език):

Training a secret army in UAE for the Middle East and Africa

Препратиха ми един бисер на „журналистиката“, който бих искала да споделя с вас и да подискутирам една моя любима тема, а именно практикуването на журналистика.

Не веднъж съм подчертавала, че аз не се идентифицирам като журналист, че нямам претенции да пиша журналистически текстове, нито че имам планове да се изявявам като такъв. Причините съм ги споделяла, но като цяло се свеждат до „няма ниво, няма изисквания, няма очаквания, няма критика, няма добре свършена работа“.

Мисля, че най-добрият начин е да ви оставя да почетете и ще добиете много ясна представа как трябва да се пише журналистически текст, защото е точно НАОПАКИ на това, което съм цитирала тук. Текстът е на Ива Иванова, която публикува в сайта на News.bg, който се води новинарски сайт. Темата: студентски протест срещу повишаването на таксите.

Провал на „протеста” срещу високите студентски такси

Провал на „протеста” срещу високите студентски такси

26.05.2011, 13:10 (обновена 26.05.2011, 15:37)
Ива Иванова

Балканското състезание по „православната ос“ ( Москва, София, Белград) продължава: в Сърбия напредват към европейската си мечта чрез арестуването на военнопрестъпника Ратко Младич, а в България се борим с атаките на Волен Сидеров срещу европейския ни облик. Официален руски представител саркастично нападна Белград за напредъка ( надсмивайки се над решението на сърбите да сътрудничат на [...]

Специален робот, използван от археолози, е успял да направи уникални снимки в тайна камера, намираща се в Хеопсовата пирамида. Снимките разкриват за първи път от 4 500 години насам какво има в тайното помещение. Пирамидата на Хеопс е позната още като Великата пирамида и Голямата пирамида. Намира се в египетския град Гиза. Тя е единственото от Седемте чудеса на света, което е запазено и до днес. Пирамидата все още съдържа много неразкрити тайни, а последното откритие само породи нови въпроси, тъй като на снимките има символи, които са напълно непознати на учените, предава Gizmodo. Археологичният робот е достигнал до тайна камера, на пода на която има мистериозни символи, които към момента не могат да бъдат идентифицирани от учените. Това, което е сигурно за учените е, че символите не изобразяват египетски йероглифи. До тайната камера, където е бил роботът, се стига с помощта на 63-метров тесен тунел, който тръгва от камерата на кралицата и се изкачва нагоре. Самата пирамида е висока около 139 метра и е съставена от 2.3 милиона каменни блока. Освен мистериозни символи по пода, в новооткритата тайна камера има и странни метални щифтове, които са вградени в един от блокиращите каменни блокове. Археолозите предполагат, че зад първия блокиращ блок има още един. До момента в камерата не са открити други интересни обекти за изследване. Остава открит въпросът, след като сега за проучванията се използват роботи, над кого трябва да увисне проклятието на фараона? Кой трябва да стане обект на древните египетски проклятия?

Google официално представи на потребителите на Gmail нова функция в безплатната си електронна поща, която ще бъде полезна за получаването на контекстуална информация за хората, с които потребителите често обменят съобщения, предава Mashable. През следващите две седмици информационният гигант ще въведе поетапно новата функция за всички регистрирани потребители на Gmail. Добавката ще се появи в дясната част от интерфейса на електронната поща. Там ще се вижда снимка на човека, който е написал съобщението, което четете. Ще присъства и кратък параграф, където ще се съдържа част от последния имейл, който сте получили от същия човек. Под тази информация ще има списък със заглавията на някои от по-старите съобщения, който имат за цел да припомни набързо за какво е ставало въпрос при предишните кореспонденции. В края ще има и извадки с файловете, които са били изпращани от автора на текущото съобщение. В случай, че става въпрос за групова имейл кореспонденция или чат отдясно ще се показва още информация за всички участници, съчетана с допълнителни опции за комуникация с тях. С помощта на нововъведенията потребителите ще получат бърз и удобен начин да си припомнят кой им пише, както и по какви въпроси са били предишните кореспонденции. Подобна функционалност в Gmail можеше да бъде постигната и в миналото, но с помощта на различни плъгини, поддържани от външни компании.

Опозиционната срещу, която се очаква да се случи в Турция на 30 май, е предшествана от разделение сред опозиционните лидери на сирийското анти-правителствено движение.

Срещата на около 400 души от сирийците, живеещи във Вашингтон, която бе организирана във вторник, донесе някакво единство в мнението, но не достатъчно. Главната причина за това разделение сред опозицията е визията за продължаване на борбата срещу правителството – дали да се съгласят на международна интервенция или не срещу Сирия. Някои вярват, че само с помощта на чужда намеса – като санкции или дори военна намеса – може да свали правителството в Дамаск. Други пък говорят дори да се помогне чрез Израел.

Това разделение, което се забелязва в последните две седмици стана причина един от големите опозиционери, Бурхан Галиун да не отиде на срещата в Турция (по-долу са причините, които той споменава за решението си).

Както стана ясно, близо 400 души от опозицията, които живеят в САЩ, се събраха във Вашингтон във вторник, 24 май, за първата по рода си среща, касаеща лобирането за опозицията, организирането на митинги и семинари за бъдещето на Сирия. Повече за тази среща, прочетете в Mideast Report от Тик Руут.

Автори във Вашингтонския институт за близкоизточна политика вярват, че има възможност войници, принадлежащи към суннитското мнозинство да дезертират от армията. Те признават, че докато военните остават лоялни на президенската власт, опозицията едва ли ще има успех. Прави впечатление, че при днешни (27 май) протести бяха издигнати лозунги, като: “Сирийският народ и армия са едно.” Специалисти подкрепят възможността САЩ да започне преговори с Националната инициатива за промяна, което се явява орган на опозицията вън от Сирия. Авторите на тази програма са Радуан Зияде, Усама Монажед, Аммар Абделхамид, Наджиб Гадбиян. Повече вижте тук: “National Initiative for Change” Program of Syrian Opposition: the liberal wing.

Радуан Зияде, 35, е базиран в САЩ активист, начело на Дамаския център за правата на човека. Зияде е автор на 13 книги и е гост-лектор в университета “Джордж Вашингтон” в САЩ. Следи събитията в Дара, откъдето започват протестите в Сирия, като той е родом от този град. Включва се в Националната инициатива за промяна, тъй като вярва, че с нея могат да бъдат привлечени повече хора.

Анас Ал-Абде е председател на Движението за справедливост и развитие в Сирия, както е и председател на Секретариата на Дамаската декларация сред диаспората. Според него Европа и по-специално Франция, са отговорни за прекият и силен натиск върху сирийското правителство.

Усама Монажед смята, че западните правителства не оползотворяват добре възможностите за натиск върху Сирия, за да разделят правителството от Хизбула и Иран, във време, когато протестиращите все повече поемат по анти-иранския и анти-Хузбула път.

Бурхан Галиун, водещ сирийски интелектуалец-опозиционер, отказва да отиде на срещата в Турция, твърдейки, че тя ще бъде използвана от чуждестранни интереси. На 25 май той пише:

За моите братя, които ме питат за причините да не присъствам на конференцията в Анталия, казвам, че разбирам жаждата на младежта да се обърнат към политическата революция… Моят отговор е, че ако имах увереността, че тази конференция ще послужи на тези цели, аз нямаше да се поколебая да се присъединя към тях. Но това не е така. Това е възможност за много, от тези, които искат да се възползват от използването на революцията, за да обслужват лични програми, в това число, за съжаление, на чужди програми. За съжаление, много малко от участниците наистина се интересуват от постигането на революцията или да се жертват за нея. Това е усещането за конференцията. Обявяването на срещата беше изненада за мен.

Бурхан Галиун, 65, е професор по политическа социология в Сорбоната, Париж – един от най-уважаваните интелектуалци сирийци в изгнание. Неговото лице бе най-търсено сред медиите. Автор е на над 20 творби, като е известен със своите силни мнения, изразени по спокоен и логичен начин. Той настоява, че ръководството на опозицията трябва да е от млади хора, но те се нуждаят от помощ, за да се задържи вниманието на медиите.

По всичко изглежда, че създателите на браузъра Opera получават гигантско количество писма, които всъщност не са предназначени за тях, а за телевизионната водеща Опра Уинфри. Явлението не е от днес или вчера, а продължава дълги години, предава Mashable. Причина за объркването е сходството в имената, които на английски се произнасят по един и същ начин. Поради приликата по-неграмотните хора не правят разликата между двете имена и заливат служителите, които се грижат за браузъра Opera с множество словоизлияния. Не е докладвано за случаи, при които Опра Уинфри е получавала писма предназначени за екипа на Opera и това вероятно означава, че аудиторията на браузъра е по-схватлива от зрителите на Опра. По случай последното предаване на Опра Уинфри, която се оттегля от телевизионния ефир, Opera реши да публикува някои от писмата, които са били получени погрешка. Писмата са изключително забавни и прави приятно впечатление фактът, че служителите на Opera си правят труда да отговарят, уточнявайки на феновете, че са се свързали не с Опра, а с Opera. В едно от писмата 17-годишен зрител с неустановен пол съобщава, че иска да участва в някое предаване на Опра, защото е бил впечатлен от разисквана тема за дългите коси, а неговата не е подстригвана от четири години. Отговорът на Opera започва така: „Със съжаление трябва да ти съобщя, че си объркал адреса. Ние сме норвежката браузърна компания Opera.” По-нататък служителят на Opera казва, че в компанията са големи фенове на дългите коси и бради. Той дори предлага на зрителя да посети офиса на браузъра ако има път към Норвегия, където може да си устрои борба с коси с някой от програмистите. Отляво е Opera, а вдясно е Опра

Мин. председателят Бойко Борисов към комунистите от БСП: “Трябва да бъдем безпощадни към тях (комунистите), защото това, дето го обясняваха, че – мирният преход окей, мирен преход, ама да бяха осъдени и да бяха платили за всичко, което направиха. По-голямо наказание за вас от това няма. Вие, които сте направили тези безобразия.” “Г-н Божинов, качете [...]

Има натиск от страна на социалисти и либерали за данъчна хармонизация, която може да доведе до вдигане на данъците у нас, каза в „Еврофокус” евродепутатът от ЕНП/ ГЕРБ Илиана Иванова в коментар на снощното заседание на Специалната комисия на ЕП за икономическата, финансовата и социална криза. В понеделник се очаква гласуването на окончателния доклад на [...]

На 25 май 2011г., по време на редовното си заседание в Брюксел, Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите на ЕП гласува доклад относно по-ефективния и справедлив пазар на дребно. Евродепутатите внесоха 155 изменения по проектодоклада.  И трите ключови поправки на Илиана Иванова, евродепутат от Групата на ЕНП (ГЕРБ) бяха приети единодушно. Те засягат [...]

След като Тотю Младенов не се справя с пазара на труда, той реши да се справи със статистиката:

Социалният министър Тотю Младенов отхвърли в четвъртък публикуваните ден по-ранно данни на Националния статистически институт (НСИ), които отчетоха, че хората без работа за първото тримесечие са много повече от обявените от Агенцията по заетостта. Данните на НСИ отчетоха, че през първото тримесечие безработицата е била 12%, а хората без работа с 43 000 повече от обявените от Агенцията по заетостта.

Винаги е било ясно, че Тотю Младенов вреди на икономиката и на заетостта заради липсата на задълбочено разбиране и повърхностните "мерки", които прокарва. Обаче, сега той се опитва да тормози независима институция като НСИ и без съмнение ако има възможност, ще смени ръководството й с верни хора (тип Христина Митрева), които да подпомагат пропагандната му война. Именно затова има нужда от независима статистика, която не се влияе от политическите приумици на властта.

Когато министрите започнат да влияят на статистиката и да я "моделират", това е началото на края (примери – Гърция, Аржентина). Затова сегашните изказвания на Тотю Младенов срещу статистиката са не просто неадекватни, но и нетърпими и непростими. Това не е просто глупава политика, която ще бъде наказана от избирателите на изборите. Това е опит да се скрият данните, така че избирателите да не разберат какво реално се случва. Подобни действия не действащ министър не могат да се толерират.

Въпреки бодряшкия тон на Тотю Младенов през последната година (постоянно твърди, че безработицата спада), данните за броя на работещите показват постоянен и неспирен спад от началото на кризата досега. Все по-малко българи работят, а министърът ни убеждава, че безработицата спада. Каквито и нормативни и бюрократични аргументации да използва, няма как да докаже, че едновременно по-малко хора работят, но и безработните са по-малко.

Всъщност, не статистиката на НСИ е изкривена, а статистиката на Тотю Младенов и неговата Агенция по заетостта (АЗ) е изкривена:

1. АЗ измерва само регистрираните безработни, т.е. тези, които са се регистрирали в бюрото по труда и поддържат регистрацията си. Обаче, не всички се регистрират там, а повечето от тези, които се регистрират, го правят временно (докато получават помощи за безработица) – след като им свърши срокът на помощите, не всички продължават регистрацията си, защото няма смисъл. 

2. АЗ определя процента на безработица като раздели регистрираните безработни на общия брой на хора в работната сила. Обаче, АЗ използва данни за работната сила от преди 10 години (?!?) като в тези данни не са включени нито спадът на населението, нито застаряването, нито емиграцията. Данните на НСИ се актуализират всяка година с постъпването на нова информация и са по-близки до реалността.

3. НСИ използва методология, одобрена от Евростат и МОТ, което осигурява сравними данни. АЗ си използва собствена методология, различна от тази в другите страни, което означава, че няма никакви възможности за сравнение.

Във всеки случай, Тотю Младенов би трябвало да погледне огромните проблеми в собствената си статистика за безработицата вместо да напада НСИ. А още по-добре да погледне проблемите в собствената си вредна политика – вместо да се опитва да манипулира статистиката и да й слага розови очила.

Блогът за икономика 2011

На 25 май 2011г. в редовно заседание на Комисията по бюджетен контрол на Европейския парламент взеха участие председателят на ЕП Йежи Бузек и представители на Европейската сметна палата (ЕСП). На него беше обсъден приетият на 10 май доклад за освобождаване от отговорност на Комисията, чийто докладчик в сянка за Групата на ЕНП е българският евродепутат [...]

В момента чета изключително интересна книга на тема интегрирането на социалните медии (или поне на техните принципи на многопосочно взаимодействие) на всички нива в организацията. За Everywhere на Larry Weber обаче ще ви разкажа малко по-късно – за сметка на това една инфографика на същата тема кацна съвсем навреме.

The Social Business Imperative (намерена при Michael Leander) показва какво представляват social-организациите (нарочно не пиша “социални”, за да не омешаме твърде много термините) и това е много повече от изграждането на присъствие във Facebook или Twitter. Графиката всъщност си е съкратен визуален урок с доста полезни идеи в него (клик на нея за по-голям размер или четете надолу обобщение на най-важните открития).

Social-характеристиките се вписват на различни нива в компанията: в организацията на взаимодействия и самата философия зад бизнеса (People), в процедурите и бизнес-политиката (Process), както и в техническите ресурси на компанията (Technology). Първите две точки са познати на повечето маркетолози от разширените модели на Котлър, но включването на перо Technology ми беше доста любопитно. То може да послужи за доказателство, че технологията не е само инструмент, но и ключов фактор за промяна на бизнес-практиките и организационната култура. Както обясняват теоретиците на мрежовото общество, технологията променя социалните взаимодействия, също както и социалните взаимодействия извеждат напред използването на някои технологии.

Еволюцията в използването на социалните медии засега е по-скоро пожелателна, отколкото реална картина. Въпреки че добри примери има (Dell, Zappos, Threadless), все още сме далеч от масовата поява на “Social Business”. Това предполага наистина сериозно преструктуриране на функции и обединяване на екипи, което изисква голяма инвестиция от страна на компаниите. Е, който го прави правилно, по-скоро печели. Просто това все още не е императив за успех и компаниите се фокусират на други приоритети. И все пак въвеждането на цялостни политики за използване на социалните медии в повече отдели е тенденция, която тепърва ще навлиза в бизнеса. Същото важи и за модела на “Fully Collaborative Social Organization” – идеята е добра, но тя до голяма степен принадлежи на бъдещето (близкото бъдеще!) Няма и как да е иначе, тъй като повечето компании все още навлизат в социалните медии (62% са с опит под 2 години) и ще е необходимо повече време, за да се убедят в потенциала на този канал.

Третата интересна точка тук са приоритетите, които си поставят организациите. Данните от eMarketer, цитирани в инфографиката, са отпреди година, но картината до голяма степен е същата и днес. Повечето организации се фокусират върху базови неща като създаването на профили в социални мрежи, проследяването на конкурентите и поставянето на ключови метрики за следене (над 70% от отговорилите включват тези дейности в маркетинговия си план). Около половината компании наблягат на “занимания за по-напреднали”, като планирането на постоянен мониторинг на онлайн-репутацията и задаване на по-точни настройки за разпространение на информация през отделни профили. “Висшият пилотаж” – създаване на цялостни политики за комуникация в социалните медии и разпространение на точни правила до служителите – влиза в плановете на 29-45% от компаниите. Те вече са на път да станат истински social-организации.

Тези данни ми напомниха и за едно изследване на Altimeter Group, което показа сходни резултати. По-голяма част от отговорилите в него компании включват в плановете си за 2011 базови дейности: задаване на ROI-измерители, образоване на служителите, създаване на модели на поведение в социалните медии, както и интеграция между отделни платформи и корпоративния уебсайт, стимулиране на диалога, “слушане” на потребителите. Ключовите измерители на успех също остават на просто и лесно за измерване ниво (коментари, like-ове, последователи и т.н., посочени от 65,5%), докато по-трудните за следене sentiment-метрики са на по-заден план (46,2%). Интересно е обаче, че 34,7% смятат да използват обратната връзка от публиката за промяна на насоки в продуктовото развитие – това вече показва доста по-високо ниво на използване на социалните медии. Явно social-компанията наистина се задава на хоризонта.

приоритети от вътрешното развитие

приоритети от външното развитие

ключови метрики за успех

Имаме ли добри примери за подобни social-компании в България и ако отговорът е “по-скоро не”, както мисля аз, защо? Дали социалните медии и най-вече мисленето по social-философия просто още не са толкова масови или има други причини?

___
снимка: Images by John ‘K’

Още по темата:

1. Успехът на Social Media News Releases
2. Social Media Masterclass – още уроци
3. Social media pressrelease – българският пример

Продукти за 4 порции:
4 кофички кисело мляко висок процент масленост
2 краставици
3 стръка пресен чесън
5 стръка пресен копър
1ч.ч. смлени орехи
1/2ч.л. сол
1с.л. зехтин

Приготявне:
Киселото мляко се слага в по- голямо правоъгълно парче техзух. Оставя се дда се отцеди за 4- 5 часа. Краставиците се белят и режат много на дребно. Слaгат се в купа. Стръковете чесън се почистват, измиват и режат на тънки колелца. Добавят се смлените орехи и копърът, нарязан много на ситно. Поръсва се 1/2ч.л. сол и 1с.л. зехтин. Накрая се добавя изцеденото кисело мляко. Сухият таратор се обърква. Оставя се в хладилник за няколко часа. Поднася се студен, оформен на топки. Служи за предястие или гарнитура към печено агнешко.

Очевидно цирк „Борисов” е на път да свие своя шарен шатър. В последните минути на представлението екзалтираната, но не особено далновидна публика, която се излъга да си купи билети преди две години, започва все по-силно да освирква артистите и да вика „у-у-у”. Карабас-Барабас е нервен, защото пред касата не се вие онази голяма опашка от мераклии за следващото представление, която му се ще да види и която щатните социолози на цирка се мъчат да го убедят, че ще посети новия спектакъл, както посети и предишните в столичното кметство и парламента.

За да омилостиви публиката, Карабас-Барабас вади най-силното си оръжие – клоунадата. И ето го Волния клоун с червен нос и огромни обувки прави цигански колелета пред картонената джамия в центъра на манежа, а оттам го замерят с тлъсти торти и кадаиф. Карабас-Барабас излиза УЖ ядосан и УЖ се кара на Волния клоун за волностите, които той си позволява УЖ без негово знание и съгласие. Волният клоун му показва среден пръст с дълго репетирано преди това движение, но публиката даже не се и засмива. Карабас-Барабас взима микрофона и УЖ сериозно заплашва, че ще прекрати спектакъла и ще пусне предсрочни билети на касата за следващия спектакъл, в който, за да няма тън-мън, самият той ще играе всички роли: и на директора на цирка, и на най-силния мъж с раирано трико и гигантска гира, и на брадатата жена, която предсказва бъдещето, и на клоуна, защото, ако беше знаел в началото, че и клоунът ще се извърти срещу него, въобще нямаше да се захваща с този цирк. Публиката обаче продължава да не вярва, че клоунът наистина се е извъртял, и с недоволно мърморене си тръгва, за да хване поне турския сериал по телевизията, че в него има повече хляб, отколкото в спектакъла на цирк „Борисов”.

За съжаление, клетото ни отечество дори не е и цирк, защото тогава поне на децата щеше да им е забавно. Не всяка глупост е смешна. Смешна е само престорената глупост, когато на глупак се прави човек, който всъщност не е такъв. Сякаш нечел анализите в медиите, че с помощта на скандал и привиден разрив с „Атака” ще предизвика предсрочни избори, премиерът вчера заплаши обществеността с предсрочни избори. Но всъщност може и наистина да не ги е чел. Както и да е. Той каза, че ако чистата му и непреднамерена душа не беше грозно подведена от Синята коалиция, РЗС и „Атака” преди две години, той изобщо нямало и да си помисля да формира кабинет. Но понеже те му били обещали да го подкрéпят в добро и зло, в радост и мъка, в здраве и болест, докато следващите избори ги разделят, той кандисал. А сега те се извъртат.

На мен пък ми се струва, че е нормално политическите субекти да подкрепят политики, а не субекти. Не може партия, влязла в парламента с гласовете на адекватни десни хора, да подкрепя субект, който провежда политика на болшевишка диктатура. И ако субектът се сърди и обижда, то проблемът си е негов. Ако му стиска да управлява, може да управлява и така – има си гласовете на отцепниците, а и може да бъде сигурен, че е почти невероятно всички останали  всеки път да гласуват като един срещу него. СДС и ДСБ да гласуват заедно със социалистите – това значи абсурдът и отчаянието да са доведени до теоретичната си крайност. Но очевидно на г-н Борисов не му стиска да продължи да управлява, защото състоянието на страната вероятно е много по-ужасяващо, отколкото ни се вижда и отколкото ни се иска да повярваме. Мисли си, че с предсрочни парламентарни избори ще активизира фолклорния вот (онзи, който е склонен всеки път да гласува за Крали Марко) и ще спечели президентските, макар да скромничи, че вероятността да се кандидатира за тях била една стотна от процента. Мисли си, че като спечели президентските, ще може да назначи служебен кабинет, начело (пази,Боже, но пък и защо не) с г-н Цветанов и още поне три месеца ще може на спокойствие да доотупа чувала. Кой знае? Може наистина да си мисли тези неща. Аз пък продължавам да си мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Идва лято и вместо да се излежавате на черноморския плаж (то дали ще стигнете до самия плаж е под въпрос ;-) е добре да пообиколите малко наоколо. Днес Петър ще ни покаже едно от местата, които е добре да разгледаме: Побитите камъни. Приятно четене:

Побитите камъни край Девня

Разбира се, тя далеч не е единственият камък със собствено име. Влюбените например непременно трябва да се докоснат до Камъка на божествената любов, който има дупка с формата на сърце:

1. Към Европа с влака (10): И като край: Виена
2. „Ферма Осмия ден” или табелките на Здравко (с.Белут край Босилеград, Западни покрайнини – Сърбия)
3. Истанбул по Нова година (3): Разходка край Галата

Не вярвам да сте пропуснали челния си сблъсък с най-великата любовна история – тази на Ромео и Жулиета. Възхвалявана, обичана или не чак толкова, тяхната съдба е вълнувала поколения, макар и в днешните времена да е доста отживяла.

Замисляли ли сте се обаче какво би станало, ако…

…бяха любовници?

…не умираха по начина, съчинен от Шекспир?

…един свещеник беше на тяхна страна?

…съществуваше велико алхимично лекарство, способно да изцерява мъртвите?

Не вярвам да сте пропуснали челния си сблъсък с най-великата любовна история – тази на Ромео и Жулиета. Възхвалявана, обичана или не чак толкова, тяхната съдба е вълнувала поколения, макар и в днешните времена да е доста отживяла.

Замисляли ли сте се обаче какво би станало, ако…

…бяха любовници?

…не умираха по начина, съчинен от Шекспир?

…един свещеник беше на тяхна страна?

…съществуваше велико алхимично лекарство, способно да изцерява мъртвите?

Watch the full episode. See more FRONTLINE.