Навиването на лозови сармички може да бъде доста досадна работа отнемаща време. Тази работа не е подходяща за нетърпеливите, които гледайки количеството на сместа, която трябва да се намести в свежите лозови листа, а после старателно да се навият така че нищо да не излиза, изпадат в отчаяние и се питат кога ще свърши. Понякога и аз си задавам този въпрос на ум, но ако имам свободен следобед и разбира се нова и интересна рецепта, която да изпробвам, всички тревоги бързо отшумяват и се съсредоточавам в мисли за аромата, който ще изплува малко по-късно под капака на тенджерата.

Навиването на лозови сармички може да бъде и приятно занимание. Като си пуснеш музика и заглушиш съседите със собствения си глас, като бек вокал на любимото парче, докато се стараеш да завиеш сармите стегнато. Аз мога да го правя доста добре, просто защото не съм се научила да пея. Но това не ми пречи от време на време да изпълвам пространството с глас, пък и дори, когато завивам сарми. Добре, че имам кротки съседи. Защо пък и да не потанцувам на някоя ориенталска песен. Даже много ще си допадне с въпросното мезе.

Атмосферата съвсем се допълни от няколко запалени ароматни пръчици и си мисля, че аз вече не готвя. Аз съм герой от приказка. Пея и танцувам, смесвам аромати, завивам всяко листо с чудни мисли и очаквам принца на бял кон. О, извинете, принца е до мен и опитва топлата смес за сaрмите. „Не обичам лозови сарми, но това ще ми хареса“ – сякаш дежаву ми се прояви и не обръщам внимание. Тананикам си и продължавам работа. После.. после Вальо започна да пее… след като яде от тях.

Лозови сарми с телешко, боровинки и бадеми

Адаптирано от книгата Purple Citrus & Sweet Perfume

Дозите са за 45-48 сармички.

Пресните лозови листа са по-добрия вариант за завиване на сарми. Консервираните не винаги са цели, лесно се късат и за моя вкус са кисели.

Ако свежите листа са твърди може да се попарят за 5 минути във вряла вода. След това се отцеждат добре и се подсушават.

Продукти:

• 50 бр. пресни лозови листа
• 2 супени лъжици зехтин
• 1 глава шалот (или малка глава жълт лук), нарязан на ситно
• 400 гр. смляно телешко месо
• 100 гр. ориз басмати
• 150 мл. зеленчуков бульон или вода
• 1/2 чаена лъжица смлян кимион
• 50 гр. филиран бадем
• 50 гр. сушени червени боровинки, накълцани на ситно
• 1/2 връзка магданоз, нарязан на ситно
• 1/2 връзка мента, нарязанa на ситно
• сол и черен пипер

Лозовите листа се измиват и подсушават. Ако има нужда се бланшират за кратко.

Зехтинът се загрява в тенджера. Добавя се шалотът (лукът) и се сотира за 3 минути докато омекне и стане прозрачен. Добавя се каймата. Запържва се като се разбърква често, докато покафенее и се раздроби. Следват оризът и бульонът (водата). Тенджерата се похлупва и сместа се задушава за 4-5 минути. Подправя се с кимиона, сол и черен пипер на вкус.

Когато по-голяма част от течността се абсорбира от ориза, върху тенджерата се поставя кухненска кърпа, а отгоре капак. Котлонът се изключва и тенджерата се оставя така за 10 минути. Накрая към плънката се добавят магданозът и ментата.

Във всяко лозово листо се поставя по една, една и половина чаена лъжица от плънката. Завиват се стегнати сарми. Ако има останали листа се поставят на дъното на тенджера. Върху тях плътно се подреждат сармите. Върху сармите се поставя тежка чиния. Заливат се с толкова вода, че да ги покрие. Варят се на бавен огън за около 45 минути.

Сервират се с кисело мляко.

Лозови сарми с телешко, боровинки и бадеми от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Нужни са ви два октопода. Сварете според рецептата и гарнирайте като обикновен декаексипод. Върви чудесно със сангрия или узо в най-горещите летни дни…

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 25.03.2011 -- Бритиш стайл джакит пътейтоус (или British style jacket potatoes) (3)
• 09.10.2010 -- Кое месо ви е най-вкусно? (9)
• 22.01.2010 -- Как се приготвя октопод… (17)
• 06.07.2010 -- Кой ще стане шампион? Графики, октоподи и анкети… (5)
• 10.04.2010 -- Четири неща, които (почти) всеки хотел в UK ще ви предложи (8)
• 06.04.2010 -- Как да си поръчате пържола, ако ходите в САЩ или Великобритания (7)
• 30.10.2009 -- Bulgarian Sushi (7)
• 21.10.2009 -- Още два любими шоколада „Милка“ (4)
• 09.06.2009 -- Сладоледени желания (0)
• 16.04.2009 -- Пица и спагети от автомат?! (2)
• 18.12.2008 -- Милка с диня, млечен пълнеж и пукаща захар (18)
• 28.01.2008 -- Puddis (12)
• 21.04.2006 -- Как се приготвят яйца за Великден (2)

повод за този пост е интервюто със Стефан Цанев в Kafene.bg и по-точно неговото заглавие - 24 май трябва да стане Национален празник на България с риск да не се хареса на мнозина - подкрепям мнението на Стефан Цанев напълно. с риск да не се хареса на още повече хора - вероятно ...

На пазара, близо един до друг, трима търговци разположили сергиите си. Първият продавал краставици, вторият - домати, а третият - дини. На първата сергия се спрял клиент и попитал: - Ти какво продаваш? - Краставици, не виждаш ли? - Това краставици ли са? Да знаеш в нашето село какви краставици има... Отминал и спрял на следващата сергия: - Какво продавате тук? - Домати. - Това домати ли са? Да знаете в нашето село какви домати има... Когато клиентът наближил до сергията с дините, продавачът се провикнал: - Грах продавам, грах! Усмихни се, България! След като в ЕС ни се подиграваха за кривите краставици и ги обявиха за втора ръка, сега половин Европа пропищя от калиброван по всички стандарти испански зеленчук. А ние бяхме тръгнали да продаваме на краставичаря краставици...

Преди време от радиото се разнасяше рекламният рефрен, че едно време майката казвала на детето си да учи, за да не работи, а сега младите работели, за да учат. Не знам точно какво учат и как работят, ала е факт, че от години българският бизнес изпитва остра нужда от специалисти. Това бе потвърдено и от изследването на компанията "Менпауър", според което в момента у нас инженери, мениджъри и занаятчии се търсят буквално под лупа. Хем интересно, хем чудно. Как така има глад за директори, когато мечтата на всеки средностатистически човек е да бъде шеф?! Оказва се, че 55 процента от желаещите да заемат заветната позиция изобщо нямат нужните умения и опит. Явно да си директор, включва и други способности освен размахването на пръст срещу очилатия смотаняк и пощипването на цицорестата секретарка по дупето! За да се справят с липсата, фирмите масово наемат хора без умения с надеждата, че ще са достатъчно схватливи да изучат бързо занаята. Това става в цели 59 на сто от случаите, сочи...

Едва ли е изненада за някой новината, че най-популярната социална мрежа Facebook е най-големият хостинг за цифрови фотографии в целия интернет. В сървърите на сайта се разполага най-мащабната колекция от фотографии събирана някога, а около 10 процента от съдържанието е във вид на профилни снимки, предаде Mashable. Специалистите, които разработват фотографското приложение Pixable са анализирали профилите на около 500 хиляди потребители на Facebook и така са съставили представителна статистика за снимките, които са качени от хората. Резултатите са вкарани в изключително подробна информационна графика, която можете да разгледате ако последвате тази връзка. Според авторите на изследването, броят на снимките в социалната мрежа ще надхвърли впечатляващото число 100 милиарда през това лято. Установено е, че жените качват повече снимки от мъжете. Жените имали навика да сменят своята профилна снимка на всеки две седмици, докато при мъжете това става през три седмици. С течение на времето, скоростта с която хората сменят своите профилни снимки се увеличава. От 2006 година до момента честотата на смяна се е утроила. Като причина за това се изтъква нарасналата важност на онлайн присъствието и нуждата от поддържане на добър интернет имидж. Профилните снимки привличат вниманието на останалите потребители и това е основен мотив за честата смяна. Средностатистическата профилна снимка има по три харесвания и два коментара. Средното количество фотографии, намиращи се в папката с профилни снимки на хората е 26.

Каква ирония: в един и същи ден българският министър Трайчо Трайков призова (на шега) България да бъде заселена с германци ( като условие да се откажем от ядрената енергетиката), а руската Пета колона изпадна в шок ( не на шега) от новината, че се възстановява старото название на градинката около паметника на съветската окупация в [...]

Космическата совалка Endeavour се отдели от Международната космическа станция и започна подготовката за кацане на Земята. Совалката беше скачена със станцията през последните 11 дни. Това е последната мисия на Endeavour. След нейния край космическият кораб ще бъде изложен в един от американските музеи, предаде Space.com. NASA публикува зашеметяващи снимки от последните дни на екипажа на Endeavour в Международната космическа станция. На горната снимка, която е заснета с широкоъгълен обектив, се вижда астронавтът Майкъл Финке, който извършва ремонтни дейности по космическата станция в открития космос. Скачената совалка Endeavour се вижда в левия край на снимката. Астронавтът Грег Шамитоф е заснет от колегата си Майкъл Финке по време на работа по станцията в открития космос. Снимката е направена на 27 май, а фотографът Финке се вижда в отражението върху визьора на Шамитоф. Снимката е от последното, четвърто излизане на астронавтите в открития космос, по време на мисията на Endeavour. Астронавтът Андрю Фойстел от екипажа на Endeavour извършва конструктивни и ремонтни дейности по време на първото излизане в космоса, проведено на 20 май. В широкоъгълния кадър се вижда яркото слънце, което пече над Земята и над соларните панели, които захранват Международната космическа станция. Снимката е направена от астронавт в открития космос по време на последното излизане в мисията на Endeavour. Портретът на руския космонавт Юрий Гагарин се вижда върху корпуса на космическия кораб Soyuz, който е скачен със станцията. Снимката е направена от астронавта Майкъл Финке по време на едно от неговите излизания в открития космос.

Според анализаторите една от „пробойните” в нашето успешно присъединяване към европейските норми и принципи се крие в съдебната система, към нея са и критиките. Но често пъти всичко се стоварва върху съдиите, без да се отчита достатъчно и приносът на адвокатите за решаване или проточване на делата. Това е отправната ни точка за разговор с адвокат Лъчезар Попов, президент на Института за принципите на правото и на „Адвокати Европа”, член на Глобалния съвет на „Международни адвокати” и на Централния съвет на Съюза на юристите в България. - Какво означава да бъдеш адвокат в наше време? - Често съм разсъждавал върху този въпрос, особено през последните 5-6 години. Най-общо казано, виждам два образа на адвоката: единият е предан на професията, стреми се към усъвършенстване в заливащия го океан от променящи се закони и противоречиви съдебни решения и практики; вторият – обезсърчен от възможностите за изява, става посредник между отделни групи, свързани с пари, от една страна,...

детски терапевтични приказки и притчи

Имало едно Момченце. То било много печално и тъжно. Неговите майка и татко много работели, както повечето съвременни родители. Затова Момченцето прекарвало по-голямата част от времето с баба си. И родителите му липсвали много. Радостни били само тези дни, които прекарвало с мама и татко и те му носели подаръци. Но това не се случвало често, а и радостта от подаръците, кой знае защо, бързо изчезвала.
Една късна вечер Момченцето вече било в леглото, когато в стаята се чул шум. То даже не успяло да се изплаши и пред него се появил приказен елф.
-Кой си ти? - попитало Момченцето.
-Аз съм елф, който носи радост на тъжни момченца.
-О, - зарадвало се Момченцето - значи ми носиш подарък или мама и татко утре ще играят цял ден с мен!
-Не - отвърнал елфът.
Момченцето помръкнало.
-Слушай, Момченце, - казал елфът - майка ти и татко ти трябва да работят и правят за теб всичко, което им е възможно. А що се отнася до подаръците, погледни колко много имаш вече. Е, защо не си щастлив с тях? Та нали това са подаръци от родителите ти.
-Аз съм щастлив, когато ги получавам, но после щастието някак си отива и те не ме радват вече.
-Ето какво, - усмихнал се елфът - аз искам да ти разкрия нещо, което винаги ще ти носи щастие и радост. Но затова първо ще се пренесем в страната на малките елфи.
Елфът произнесъл магическа дума и те се озовали в приказното царство. Наоколо имало цветущи поляни и красиви къщички, около които играели мънички елфи. И всички имали щастливи, усмихнати лица.
-На какво се радват? - попитало Момченцето.
-Понаблюдавай ги и сам ще намериш отговор!
И Момченцето тръгнало от дом на дом, от полянка на полянка. На едно място по-голям елф играел с по-малките. Друг правел подаръци с мама и татко. Трети помагал да почистят и оправят вкъщи. Четвърти съчинявал весели истории за приятелите си. Всеки от тях правел нещо за другите.
Момченцето се намръщило и озадачено погледнало елфа.
-Още ли не си се досетил? - попитал той. - Добре, аз ще ти подскажа. Всички те дават радост на другите, дават своето приятелство, загриженост и помощ. Не получават, а дават! Най-големият подарък, най-голямата радост в живота е да можеш да правиш другите щастливи. Тази способност притежават всички, но не всеки знае за нея. И ти можеш да бъдеш щастлив непрекъснато, защото никой не те ограничава да раздаваш своята любов, грижа и топлина на другите.
-Тогава искам да остана тук и да бъда елф - казало момченцето.
-За да отдаваш душевна топлина и да се грижиш за другите, е достатъчно да си човек. А ти е време да се прибираш вкъщи - елфът произнесъл вълшебната дума и Момченцето се озовало у дома в стаята си.
То се свило на кълбо в постелята си и мислело за това, как няма търпение да настъпи утрешния ден. Може да нарисува картини за подарък на мама и татко, непременно ще помогне на баба в къщната работа и ще съчини весела история за съседското момче, което винаги е тъжно. И Момченцето заспало в предвкусване на утрешния ден, в който няма място за мъка и печал, където няма какво да чака и радостта и щастието зависят изцяло от него.

Марина Фатеева

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Основната причина, поради която ръководителите на Google вярват, че Chrome OS ще постигне успех, е фактът, че браузърът на компанията към момента се приема добре от потребителите. Това не е изненадващо, защото ако в Google смятаха, че операционната система няма да се представи добре, едва ли щяха да кажат нещо публично по въпроса. Информационният гигант смята да използва популярността на браузъра си за да тласне напред и новата операционна система, предаде TechSpot. Ето какво е заявил бившият шеф на компанията Ерик Шмид, който продължава да помага на Google, но в момента заема по-ниска позиция: „Ключов фактор за успеха на Chrome OS ще бъде едноименният браузър, който досега е успял да привлече 160 милиона потребители по света и продължава да печели популярност. Въпреки че Chrome OS няма всички функции, които са налични в Windows, тя има предимството да е по-лесна и евтина за употреба. Освен това е по-бърза и предлага по-високо ниво на сигурност, каквито са основните изисквания на бизнес потребителите.” Браузърът Chrome дебютира през септември 2008 година и оттогава увеличава пазарния си дял със стабилно темпо. В края на април тази година стана ясно, че творението на Google вече владее 12% от пазара на браузърите. Операционната система Chrome ще бъде в основата си просто един браузър, който предлага на потребителите си функционалност чрез отдалечени мрежови услуги. Все още не е ясно как хората ще посрещнат такава драстична промяна в принципите на работа с компютрите. Мнението на Шмид е, че вероятно Chrome OS ще направи първия си пробив в бизнес средите, а чак след това ще придобие популярност и сред домашните потребители.

Фармакологичният концерн Bayer представи нова версия на най-популярното лекарство в света. С помощта на най-съвременните технологии компанията е разработила нова формула за аспирина, която позволява на лекарството да се задейства няколко пъти по-бързо, отколкото при старата рецепта, предава PhysOrg. Новият аспирин е насочен към младите клиенти и има за цел да възроди поръждясалата слава на известното лекарство. Създаването на подобрения аспирин е станало възможно благодарение на най-новите открития в областта на науката и технологиите. Учени на Bayer са работили пет години по новата формула, която е създадена от изследователски център на фармацевтичната компания, който се намира в Съединените щати. Една от основните критики на хората, които ползват аспирин е, че хапчето не действа достатъчно бързо. Поради тази причина Bayer са хвърлили усилията си в подобряването на скоростта на действие. Усъвършенстваният аспирин на Bayer е бил тестван върху пациенти, на които току що е бил изваден мъдрец. Те са приемали по 500 милиграма от лекарството и по този начин е установено, че облекчаването на болката е дошло след около 16 минути, като пълният ефект е постигнат след 49 минути. Само за сравнение, същата доза от стандартния аспирин започва да действа 100 минути след приемането. Все още не са проведени тестове за действието на обновеното лекарство при други видове болка, а информацията за цялото проучване на Bayer ще бъде публикувана скоро.

Красимир Кръстев е роден през 1970 година в София. Той е инженер, завършил е Техническия университет, специалност „Енергетика”. Работи във фирма „Карес 2003”, чиято дейност е в областта на туризма. - Г-н Кръстев, защо от 200 плажа по черноморската ни крайбрежна ивица само 67 се използват чрез концесиониране, държавата няма ли да печели повече от всичките? - Този въпрос е много интересен и отговорът му ще осветли дейността, която за повечето хора е обвита в неяснота. Всеки, който е решил да се занимава с концесии, задължително трябва да има доста опит и рутина. Или ако ги няма, обезателно трябва да си наеме консултанти, които да му помогнат в изготвянето на документацията, която е огромна по обем. Малко от плажовете са дадени на концесия поради това, че държавата се интересува най-вече и основно само от цената, която наемателят трябва да й плати, за да вземе даден терен за експлоатация. Всичко останало сякаш не интересува администрацията, а то е много важно....

 

Иронично или не, 7 години след премиерата си, филмът Super Size Me се продава като полуфабрикат: диск в картонена кутийка само за 79 стотинки. В лошо осветен Т-маркет в тетия свят, където продавачките са издоени до максимума и се псуват една друга коя си е ползвала почивката и коя не.

Този уикенд тест драйвът на новия Фокус ни отведе до Халкидики, където пообиколихме плажовете. Беше хладно за къпане, но достатъчно топло, за да седим под чадърчетата, да пием кола и да щракаме по клавиатурите.

Нощувахме в Никити. Кажи речи всичко им е по-хубаво от българското черноморие, без цените

А на следващия ден прекарахме най-много време в Торони. Плажът там е доста красив.

Разходката ни беше 3 дни, като за да си удължим престоя максимално си тръгнахме в неделя надвечер. Прибирането по тъмно беше изтощително и имаше бонус културен шок. Тук няма двуетажни къщички, целите в цветя, и трафик, който общо-взето спазва ограниченията +20. Но пък бирата ни е евтина. Зависи какво търсиш.

За колата:

- Вървя добре;
- Даде разход от 5.2l / 100 км за 1500 изминати километра, предимно извънградско, често с много баири;
- Огледалата и затъмненото задното стъкло се справят чудесно със заслепяващите светлини при нощно шофиране;
- Има специално място за държане на очила и кафе, което е ценно;
- Хубаво е да знаеш, че имаш такава машина на разположение. Ще ми липсва.

Колко хубаво нещо бяха групите, какъв извор на мъдрост, язък, че им свалиха приоритета и умряха. Ето три, в които с гордост бих членувал

 

България се говори на БЪЛГАРСКИ ЕЗИК!, Аз съм “ПРОТИВ”

Арена и Замунда, Какво ви мисля…..срам ме хваща…..

Министър Дянков, Ще ме търсиш…. но вече мен нямa да ме има!!!

Представители на британските власти са завели дело срещу най-голямата микроблогинг платформа Twitter. Целта на делото е била получаването на информация, която може да доведе до идентифицирането на британски потребител. Делото е заведено в американския щат Калифорния, предава PhysOrg. Британският потребител, който трябва да бъде идентифициран е публикувал в Twitter информация, с която се критикува дейността на някои държавни служители. Блогърът се подвизавал с прякора Mr Monkey. Адвокатите на британските власти вече са получили от микроблогинг платформата техническа информация за въпросния потребител. Данните са подложени на анализ. От Twitter са заявили, че нямат практика да коментират единични заявки за достъп до подобна информация, но са уточнили, че в такива случаи, преди информацията да бъде предоставена на властите, се уведомява засегнатият потребител. Британските власти ще търсят сметка на Mr Monkey, защото смятат, че изнесената от него информация е незаконна и е причинила вреди на държавни служители. С помощта на техническите данни за акаунта на потребителя ще бъде направен опит за установяване на истинската му самоличност. Опитът за разкриване на самоличността на Mr Monkey е струвал на британските данъкоплатци няколкостотин хиляди долара. Тайният блогър действа в Twitter от 2008 година и прави разкрития за купуване на гласове по време на избори, наркозависими държавни служители и злоупотреби със служебни разходи.

След южното черноморие, където времето сякаш бе спряло, ден по-късно се озовах на северния бряг, в царството на ветровете.

Биволъ е независим сайт за разследваща журналистика. Годишната му издръжка за хостинг е 100 (сто) евро. Сайтът се хоства в чужбина и е недосегаем за българската цензура. Екипът на медията, от нейното създаване до момента, работи напълно безвъзмездно, мотивиран изключително от своите морални и професионални ценности.

Нито Биволъ, нито журналистите, които пишат в него, имат някакви финансови взаимоотношения с политически сили или зависимости от тях. Това ни дава пълна редакционна свобода, без каквато истинската разследваща журналистика не може да съществува.

Биволъ обяви на 21 април постигнатото сътрудничество с Wikileaks за публикуване на дипломатическите доклади от България и други балкански страни. Съгласно договорните отношения, Биволъ има пълната свобода да избира какво и кога да публикува, при условие, че прилага оригиналните грами и заличава в текстовете имената на лица, които не могат да се защитят от преследване и репресии.

Всякакви финансови транзакции свързани с грамите са изрично забранени, а критериите за сигурност са много стриктни.

За два месеца Биволъ публикува десетки скандални разкрития: за организираната престъпност, мафията в енергетиката, укриване на ядрени инциденти, брутален руски шантаж за "Големия шлем", корупция във висшите етажи на властта, за плачевното състояние на правоохранителната и правораздавателна системи, за съмнително финансиране на българските партии, за зависимост, корупция и продажност на български медии.

Припомняме това, по повод спекулациите, че Биволъ умишлено не публикува скандални грами, свързани с минали периоди, или определени лица. Предоставената ни от Wikileaks информация беше анализирана и публикувана на нашия сайт преди началото на публикациите. Факт е, че в достъпните ни доклади почти няма информация за България преди 2005 г, което е видно от приложената таблица. Твърденията, че Wikileaks, респективно Биволъ, представляват „жълти" медии, оставяме просто без коментар.

Съгласно официално споразумение с Wikileaks, Биволъ има пълната редакционна свобода да избира темите и момента на публикация. Не оповестяваме предварително над какво работим и какви грами предстои да бъдат публикувани.

За съжаление наблюдаваме, че информацията от Wikileaks, която се поднася на публиката в България е преобладаващо филтрирана спрямо разпознаваеми корпоративни, политически, или финансови интереси. С две думи, свидетели сме на голямо замазване на тежки и съдбоносни за държавата ни факти. Опитите на национални медии да ни неглижират и подминават с пренебрежение, отдаваме на етичен недостатък и страх.

Очаквахме анализът ни за нивото на независимост, чест и достойнство на българските медии да бъде по-оптимистичен от този посланик Макълдауни.

В тези условия, ние считаме, че най-доброто, което можем да направим, е да продължим да си вършим работата. Анализът, проверките и преводът на информацията в текстовете на докладите са трудоемък и бавен процес. До този момент за 40 дни работа сме публикували 70 от 978 грами от София или близо 9%. За сравнение, от всички 250000 грами на Cablegate до момента за 6 месеца в Wikileaks са публикувани 13000 грами или близо 5%.

Уверяваме нашите читатели, пред които носим отговорност, че ще продължим да анализираме и да оповестяваме информацията от Wikileaks, водени единствено от нашата преценка за нейната обществена значимост и от нашето виждане за подходящия събитиен фон, за да постигнем максимално медийно покритие у нас и в чужбина.

Дойде време да се посмея. Оглеждам се и търся сред вкиснатата и застояла сегашна реалност – на какво. Няма трагедии в сегашното време. Така че – няма на какво да се посмее човек. Помнете – човек се смее само когато е видял мрак и ужас. Моите братя – българи повтарят: Ужас Ужас и плюят в пазва: така сме се закротили, така мазничко и бедновато си живеем – мрънкат си под юрганите те - че най-добре да не дърпаме гявола за опашката. Защото гявола е голем гявол и ако разбере, че ни няма нищо... ... че сме си горе долу добре в оцапаните си гащи, в безкрайната си и смрадлива, несвършваща криза – току виж гяволът ни се ядосал и ни направил някоя пакост. Така че – Ужас ужас! Да плюем на дърво, да чукнем в пазва! И аз се оглеждам и ми е скучно и няма на какво да се посмея и няма на какво да изкрещя. Българите страдат ужасно, защото са по-бедни от финландците; но никой не е щастлив безмерно от това, че българите са много по-богати от камерунците. Нека някой надменно сбърчи свинския си...

Всички много се вълнуваме от реклама. Това е защото всички разбираме от реклама, както и от футбол и политика. Рекламата е оръжие за масова промяна на общественото настроение и науката, която стои зад успехите и, може да е изключително ефективна и за мирни цели.

За това решихме темата на втория Миксер да е не друго, а именно “Реклама“.

Поканили сме трима души, които ще представят интересни и провокативни идеи и примери:

Косьо Иванов от WWF, за да ни разкаже за прекрасните реклами, които WWF правят в цял свят

Велина Мавродинова от Студио Ентусиазъм

Еленко Еленков от eenk.com и New Moment New Ideas Company

Отваряме вратите в 19ч, а микрофоните ще бъдат включени в 20ч. Баровете ще са в пълна готовност, а ние отново гарантираме, че ще има много музика, смисъл и добро настроение.

С нетърпение очакваме Миксер 2 и сме сигурни, че няма да съжалявате ако му отделите няколко приятни часа.

—

За да сте сигурни, че ще има място за вас и приятелите ви, запишете се в списъка с гостите. Не е задължително, но пък е безплатно.

Добавете ме в гест листа

Много искам да съм дете! И да живея в Пловдив, най-вече в периода между 1 и 5 юни. Защо ли? Откъде ми дойде пък тази идея точно сега?

Откакто разбрах какво подготвя издателство „Фют” в рамките на литературните дни „Пловдив чете” 2011, нямам мира. Срещи с любимите герои, игри, разни маскарадни истории, среща с истински илюстратор и мнооого книжки в книжарница „Хеликон”. Само за деца!

А сега, ако оставим настрана ентусиазма ми, ето ви и детайли за програмата:

• Всеки ден от 1 до 5 юни от 11 до 12 часа ще има Детско утро под надслов „Докато играеш, можеш всичко да узнаеш”. Почитателите на костенурчето Франклин, котето Финдъс, зайчето Феликс, джуджето Чипике, мечето Виктор, мишката Таратунчо Барабунчо и др. се приканват да не пропускат забавленията със своите любими герои и с книжките за тях. Незабравимите мигове ще бъдат увековечени с портрет…Е, не снежен като в „Патиланци”, но пък със сигурност по-траен :)
  

• Всеки ден от 1 до 5 юни от 16 до 17 часа малко по-големите деца ще имат възможността чрез интересни игри, маскировки и различни забавления да се запознаят с най-новите заглавия на издателство „Фют” и да се сдобият с една – две или цял куп страхотно невероятни книжки за лятната ваканция. (Ужасно ви завиждам, деца! Аз така или иначе се сдобивам с тонове книжки, но на Фют са ми от много любимите:))
  

• Черешката на тортата ще бъде гостуването на художничката Стефка Радкова. На 3 юни (петък) от 16 часа  и на 4 юни (събота) от 11 часа тя ще разкаже как се илюстрира детска книга. Звучи супер, нали? А ако търсите интересни факти за нея, ето ви малко:

• Стефка Радкова е от Пловдив и е една от утвърдените български илюстратори на детски книжки;

• Автор е на множество илюстрации към издания на учебна и художествена литература за деца и е работила с голяма част от водещите български издателства;

• Почти от 20 години е сътрудник на издателство „Фют” и от 7 години прави част от илюстрациите за сп. „Бърборино” :)
  

И така…Ако сте дете, ако живеете в Пловдив и обичате да се забавлявате – мястото е книжарница „Хеликон” в периода от 1 до 5 юни. А, да, не забравяйте да се включите с майките си в „Аз чета с мама”, за да ни разкажете как сте изкарали, какви книжки купихте и защо обичате детските книжки!

Facebook изгражда екип за създаване на софтуер за персонални компютри (преносими и настолни), става ясно от обява за работа в един от водещите технологични блогове – TechCrunch, озаглавена „Software Engineer, Desktop Software”. В описанието на обявата е записано, че екипът за софтуер за персонални компютри във Facebook е нов и че ще разработва нови продукти, които ще бъдат използвани от милиони потребители, и ще направят работата им с компютъра по-социална. В описанието пише още, че сред задълженията на новоназначените инженери ще бъдат разработване на софтуер за компютри с Mac и/или Windows, участие в разработването на приложно програмни интерфейси и др. Странно е, че Facebook изгражда екип за desktop приложения, преди дори да има приложения за iPad, като се има предвид, че най-сваляното приложения за iPhone е това на Facebook. Причините за липса на приложение за iPad са посветеността на Facebook на HTML5, както и бе пояснено от Зъкърбръг, че iPad не е мобилно устройство или поне в смисъла, в който е iPhone.

Руска счетоводителка стои зад новия троянски кон за Mac, наречен MAC Defender. Според изданието "International Business Times" справката за действието на Mac Defender показва, че парите, събирани от потребителите, отиват към Александра Волкова от компанията ChronoPay, която също е руска. ChronoPay притежава домейна mail-eye.com и плаща за виртуални сървъри в Германия, на които се намират сайтовете mac-defence.com и macbookprotection.com. Както kaldata писа, програмата изглежда като антивирусна, но отваря прозорец на интернет браузъра към порносайтове. Преди дни стана ясно, че се е появила нова версия Mac Guard, която е по-опасна от предшественика си. Новата програма е разделена на две части. Първата се изтегля директно на компютъра и иска да бъде инсталирана. За разлика от Mac Defender, Mac Guard не се нуждае от администраторската парола, за да се инсталира. Така всеки потребител на Mac може да го направи. Когато приложението бъде инсталирано, инсталаторът се самоизтрива и автоматично пуска приложението да работи. От Apple официално признаха за проблема и обявиха, че работят по ъпдейт на операционната си система Mac OS X, с който да елиминира заплахата и появилите се нейни разновидности. "Справката за собствеността на двата домейна показва, че адресът за контакт, даден от притежателите им, е fc@mail-eye.com. Преди година ChronoPay стана жертва на изтичане на информация от компанията, а според документите компанията притежава домейна mail-eye.com. Пак според изтеклата информация имейлът fc@mail-eye.com е собственост на финансовия контрольор на ChronoPay Александра Волкова", твърди блогът за сигурност Krebs on Security. center>

Отново заедно, БСП и хората на Костов се опитват да играят в тандем срещу българските интереси. Костов отново доказа на практика тесните си връзки с бившата  комунистическа партия. ДСБ се обяви срещу поправките на Конституцията предложени от ГЕРБ и имащи за цел да бетонират финансовата стабилност. Честито на всички “автентични” десни! БСП и ДСБ заедно, [...]

Вече четвърти ден бият мощно камбаните: „Борисов: "Уестингхаус" ще доставя ядрено гориво за България”. Моментално усетих миризмата на гнило и надлежно го отразих в коментар под №6, който гласи следното: „Боко ...

Ирландският клон на Microsoft реши да предложи работа на хакер, който се опитал да проникне в мрежата Xbox LIVE. За да нямат проблемите на Sony, от фирмата взели по крилото си едва 14 годишния жител на Дъблин. Microsoft ще работи с тинейджъра, за да развие талантите му и да го насочи към легална дейност. Тази политика по всяка вероятност ще намери по-добро отражение сред хакерската общност, отколкото политиката на Sony да съди хакери като GeoHot и групата Fail0verflow за пробива им в сигурността. Генералният мениджър на Microsoft в Ирландия Пол Релис коментира, че компанията е научила урока си от сериозните проблеми, които компютърните пирати създадоха на японския електронен производител, довели до спирането на мрежите на Play Station и на другите услуги на компанията. Microsoft обаче остава непреклонен спрямо производителите на телефони, които използват платформата Android, особено след като компанията HTC се съгласи да плаща по пет долара на компютърния гигант за всеки пуснат на пазара смартфон с Android. Така тя стана първата компания, която веднага се съгласи да плати, докато друга фирма- Motorola се съди по казуса с Microsoft. Както kaldata писа Microsoft обещава и други съдебни процеси с производители на Android-устройства и иска от тях да му платят от 7,5 до 12,5 долара за всеки продаден апарат.

По същото време вчера.

Не знам как да реагирам. Не знам тъгата, която е в мен заради всички събития, случващи се през последните седмици, как да я напиша, с какви думи. Пращам, надявам се не последният, разказ на контакта ми в Йемен, след който аз останах безмълвен.

Това е съобщението, което получих. Има възможност това да е последното, никой не знае какво ще се случи от сега нататък.

 

“Руслан, тук започна война. Стрелят ни със самолети, с пилоти от Йордания, защото нашите са отказали.

Днес по някое време ОАЕ изпраща и “морските тюлени”. Каквото можах предадох вчера от твоя блог тук (относно изграждането на наемна войска в ОАЕ бел. Intidar), но вече е късно – външния министър е подписал договора тази вечер. Това не е като в Либия, тук има други интереси. За Йемен още преди 4 години се писа, че ще е втори Афганистан – е, постигнаха го. Целият площад в Таиз гори, в Сана – също, тук (Ходейда, бел. Intidar) се чуват изстрели само. Днес почти целият град Занзибар в провинция Абян остана под равалини и с трупове, страшно много трупове. Целият квартал “Хасаба” в Сана до международното летище и той гори. Искаш да видиш до нас какво става ли? Хаос – палят гуми, чакам всеки момент бензиностанцията срещу входа на блока да се взриви.

Няма как да снимам – в отсрещния блок има на покрива снайперисти, и стрелят на посоки – няма наши, няма ваши. Да се пазя? От какво? Когато се чува взрив в далечината, не се чуват самолети от никъде. Жал ми е за всички, които стояха 112 дни, интелигентни хора – момичета и момчета, които искаха нещо по-добро, или да не се краде. Саудитска Арабия закри посолството си тук на 29 май в 00:00 часа, от тогава започна ад. Аз имам чувството, че самолетите идват от там. А и в морето има доста американски кораби – може и от там да е. Но…странно, че тукашните войници на президента нищо не правят, а и те си стрелят редом с тях, освен войниците и цивилни. Тук има много скъпоценни камъни, но последните 10 години на доста места се сондираше из Йемен, но понеже камъните са твърди, а на места скалите са повечето от сол им се чупеха машините и зарязваха всичко, и си тръгваха. Това, което се изваждаше, заминаваше за Великобритания, Франция и САЩ, но не беше много, защото хората ги използваха, като магарета. Вода има колкото щеш, но Германия написа фалшив проект, според който водата в Йемен свършва – десет години мамиха хората и им обираха парите, построиха маса станции и днес водата се продава. Т.е. днес не се продава, за да докажат, че са по-силни и по-властни. Газ също има много. Тя заминава за Франция и Корея без пари. На Франция проектът беше да построи централа на течен газ, и като приключиха казаха, че газта не била достатъчно чиста за тези машини в нея(!). И не е чиста, но въпреки всичко корабите с нея пътуват от Аден за Франция. ОАЕ пък завзе остров Сокотра. Между всичко това най-много руснаци има тук. Незнам те пък какво чоплят и търсят?”

 

Накрая ще изразя кратко възмущението си от продължаващите неправилни преводи от страна на нюз.бг:

Успешният старт на търговията с акциите на руската търсачка Yandex на борсата превърна 270 от нейните служители в милионери само за дни. Всеки от тях е със сметка средно от по два милиона долара, изчисли влиятелният московски бизнес вестник "Ведомости". Само 10 процента от служителите на най-голямата руска търсачка участват в програмата, която мотивира работницте, като им позволява да си купят акции. За тази програма са предвидени 10 процента от ценните книжа на Yandex, което прави 32 милиона акции. Служителите на бързо развиващата се компания в края на март са били точно 2677 души. Повече от половината ценни книжа- над 17 милиона са били изкупени от работещите при цена 3 долара и 62 цента за акция. На 27 май една акция вече струваше 34 долара и 45 цента. Така средната печлба за всеки акционер е от близо два милиона долара. Основателят на компанията Аркадий Волож може да спечели над 116 милиона долара, ако реши да продаде своите акции, изчисли още "Ведомости". На 24 май руската търсачка за първи път пусна акции на борсата NASDAQ, както писа kaldata. Дебютът й се счита за една от най-успешните финансови операции за тази година. center>

Президентът на САЩ – Барак Обама, е съобщил, че е назначил висши мениджъри от Microsoft, McAfee и Twitter в неговия National Security Telecommunications Advisory Committee (NSTAC). Дик Костоло (Dick Costolo) – изпълнителен директор на Twitter, Скот Чарни (Scott Charney) – вицепрезидент Trustworthy Computing Group на Microsoft и Дейвид ДеВалт (David DeWalt) – президент на дивизия McAfee в Intel са новоназначените в комитета. Джейми Дос Сантос (Jamie Dos Santos) – президент и изпълнителен директор на Terremark Federal Group и Лиза Хук (Lisa Hook) – президент и изпълнителен директор на Lisa Hook, са номинирани за участвие в комитета. Комитетът е създаден с цел да подпомогне преодоляването на предизвикателствата пред Америка, свързани със значението на телекомуникациите за националната сигурност и реагирането при бедствени ситуации и аварии. От основаването му досега в комитета са участвали над тридесет висши мениджъри от водещи американски IT компании. Сред останалите деветнадесет членове на комитета са: Иван Сайденберг (Ivan Seidenberg) – председател и изпълнителен директор на Verizon; Дан Хессе (Dan Hesse) – изпълнителен директор на Sprint; Линда Гуден (Linda Gooden) – изпълнителен директор на Lockheed Martin и Хауърд Ланс (Howard Lance) – изпълнителен директор на Harris Corp. Председател на комитета е Джеймс Кроу (James Crowe) – изпълнителен директор на Level 3 Communications; заместник председател е Маги вилдеротер (Maggie Wilderotter) – изпълнителен директор и председател на Frontier Communications.

На вниманието на руското ядрено лоби: „Германия спира всичките си атомни централи 30 май 2011 Германското правителство обяви решението си за прекратяване експлоатацията на всички атомни електроцентрали в страната до 2022 година. Дотогава се планира разширяване използването на алтернативни източници на енергия и изграждането на необходимите електропроводи. Министърът на околната среда Норбърт Рютгер коментира, че [...]

Продукти за 4 порции:
1 пакет макарони
100 луканков салам
100г кашкавал
3 яйца
2ч.ч. прясно мляко
1ч.л. сол
2с.л. краве масло
1с.л. зехтин

Приготвяне:
Налива се вода. Количеството е указано на опаковката макарони. Поръсва се щипка сол. Когато заври водата се полива 1с.л. зехтин. Добавят се макароните. Времето за варене е написано на опаковката. Когато са готови, съдът се оттегля. Маже се дъното и околния ръб на тавичка с краве масло. Саламът и кашкавалът се режат на кубчета. Яйцата се разбиват заедно с прясното мляко. В тавата се слага половината количество макарони. Отгоре се разпределят нарязаните салам и кашкавал. Върху тях се слага останалото количество макарони. Поливат се с разбитите яйца. Отгоре се слагат парченца краве масло. Пече се на умерена фурна30- 40 минути. Оставя се за 60 минути да изстине. Реже се на парчета. Гарнира се с ладии домат. Получава се много вкусна закуска или предястие.

Рибки

Подсетих се за тези забавни идеи наскоро, докато гледах с дъщеря ми  ”Лека нощ” по телевизията. Имаше приказка с фигурки, нарисувани по този начин. Един вълшебник, едно куче и т.н …

Достатъчно е само да очертаете с молив детската ръка, а след това да повторите  с по-дебел флумастер, за да станат по-ясни контурите.

Още по-интерсно става, когато направите отпечатъка с темперна, акварелна или специална боя за ръце, но пък е по-рисковано, да изцапате всичко наоколо:)

Разгледайте някои от многото животни, които може да се получат по този начин:

Охлюв

Пеперуда

Пеперуда

Конче

Джудже

Динозавър

Паяк

Заек

Жираф

Коте

Слон

Куче

Паун

Вижте още от нашата рубрика “С ръчички и крачета”

Изхврълих се. Обещах да направя нещо, което знам, че не мога. Признавам си греха към Тихомир – обещах му нещо, което не мога да направя. Все пак да почнем отначало. Нашият приятел Тишо преди няколко години предприема едно от най-неизвестните в България, но изключително важно за християснкия свят поклоническпо пътуване. Къде е уловката? Поклоническото пътуване е ... пеша. Осемстотин километра. ОСЕМСТОТИН! Да го напиша ли с цифри по десетичната система? Ето: осем (8), нула (0) и още една нула (0): 800 км пеша!* Чисто географската цел на пътуването са поклонение на мощите на Свети Яков в Сантяго де Компостела**, а духовната цел е ... е, точно за тази цел разказва Тихомир. За тази цел, той пише един пътепис, който смело издаде в електронен вид и всеки, който желае може да го свали и прочете от специалната за целта страница (безплатно е! но не пречи и да почерпите автора – той е описал как) Пък аз, сега е време да се върнем на темата в началото, обещах освен да я прочета, но и да напиша кратка анотация, но... първата част (четенето) е лесно изпълнимо, защото книгата се чете на един дъх, но писането на анотация ми се опъна. Затова, вместо да ви разказвам книгата, реших да ви извадя малки цитати от нея, а след края на цитатите ще можете да прочетете главата, която ми хареса най–много. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] По Пътя към Сантяго вървят всякакви хора. Някои от тях са крайно религиозни. Те ходят боси, за да им се изранят краката и да понесат повече страдание. Католицизмът обича страданието. Босоходството при католиците е символ на изкупението чрез страдание. Чувал съм дори за пилигрими, които носят дървен кръст на гърба си през целия Път, не разполагат със средства, спят на открито и разчитат единствено на подаяния, за да се хранят. Проблемът не е в католицизма, където страданието има изцяло символичен характер в началото на 21 век, проблемът е в главите на тези хора. Но кой съм аз, че да ги съдя? ... Както казах, по Пътя към Сантяго вървят всякакви хора. Повечето са ахмаци и обикновени туристи като мен, водени от любопитството или от желанието за приключения. ... Ако Камино беше в България, край Пътя щяха да изникнат хотели с пет звезди и казина. ... Разбира се, забавления не липсват на жадните за нощен живот, поне в големите градове. Пълно е с дискотеки, барове, кръчми и таверни, където можеш да избучиш на воля. С точно този тип забавления, обаче, трябва да се внимава, защото използваш собственото си тяло като транспортно средство и махмурлукът е най-малкото нещо, с което то ще ти отмъсти. ... Местата, в които отсядаш, едно с едно не си приличат. И точно това му е хубавото. Попадаш в прекрасна ситуация, с чудесни хора и се наслаждаваш на мига, без да се вкопчваш в него. Утре част от тези хора ще напреднат, други ще изостанат, трети ще поемат по някой от алтернативните маршрути или ще решат да се приберат у дома. ... Има мъже, които вървят по Пътя, за да приберат шкембето. Има жени, които го правят, за да стегнат задника. Има хора, които стъпват тук за първи път, има и такива, които вървят по Камино за 17-ти път. Имаше един будистки монах, който бодърстваше и будеше всички в спалнята с молитвите си в четири след полунощ. Имаше и български писател, който не ги оставяше да заспят с хъркането си. Имаше две американски кифли, от типа „О, май Гош!”, които уж идват от нация с традиционно любезно отношение към непознатите, но когато българският писател, усмихнат и добре наспан, реши да ги поздрави с „гуд морнинг” на сутринта, те му отговориха: „ит’с гуд онлу фор ю”. След което си врътнаха задниците и заминаха. Имаше приятна девойка, която каза на българския писател, че трябва да я „компенсира” по някакъв начин, защото не е успяла да се наспи предишната вечер и специално за „компенсацията” ще наеме самостоятелна стая. Имаше красива германка, която върза тенекия на българския писател – остави го да виси самотен и изоставен пред една катедрала в нощта. Имаше нелюбезен германец, който обичаше да разказва вицове за Хитлер и за евреите. Имаше откровено прости и досадни хора. Имаше всякакви. И това му беше хубавото. По Камино започваш да обичаш целия човешки род заради огромното разнообразие, което предлага. ... Днес ви предлагам да прочетем главата Приятелите от Камино, а в някой следващ ден ще прочетем и съветита на автора за поклонничетското пътуване. Защото се оказва, че той е един от малцината българи, дръзнали да го предприемат, а нашият сайт има за цел да премахва страха на българоезичните от околния свят. Приятно четене:

Приятелите от Камино

Би било невъзможно да опиша всички хора, които срещнах по Пътя и всички взаимоотношения, които имах с тях, затова ще избера онези, които оставиха най-трайни впечатления у мен. С повечето поддържам връзка и до днес. Франциско – първият ми приятел от Камино. Срещнахме се при негодната за пиене вода, както писах в „Първи крачки”. Не успяхме да наквасим устните, но и двамата намерихме нов приятел край Пътя. Виновна за запознанството ни е „кризата”, която тогава тресеше (и продължава да тресе) Испания. В Испания, обаче, освен криза, явно има и социална политика, защото минал на половин работна седмица, Франциско получаваше 90% от възнаграждението си, без това да е за сметка на работодателя. Надницата му беше орязана на половина, но 40 от липсващите 50 процента му ги изплащаше социалното министерство. Това му позволяваше да разполага с повече свободно време и да пътува. Тук искам да отправя сериозна критика към социалната политика в България. Какъв е смисълът да се хвалим със „стабилни” макроикономически показатели, когато хората срещат затруднения да си купуват храна? Дори тези, които са на работа. Въобще не коментирам чудовищната безработица в провинцията, да погледнем „късметлиите”, които работят – те получават най-ниските доходи в Европа и не познават практическото значение на термина „достоен живот”. Беден си, а работиш? И си гражданин на Европейския съюз? Как става това? Обясняват го с „ниската производителност на труда” в България, но трудно ще ме убедите, че чистачката в Гърция е цели шест пъти по-продуктивна от чистачката в България. Или държавният служител. Или който се сетите там. Просто човекът тук винаги е бил на последно място по приоритет. По-важни винаги са били и продължават да бъдат макроикономическите показатели. Да са стабилни! Да не се изложим пред чужденците! Петилетката да се преизпълни! Тези неща, обаче, не стават за ядене. А обществото се състои от хора, не от графики. Графиките се менят, хората остават. Няма успешно правителство, стабилна политика или стопански растеж в страна, където графиките са по-важни от хората. Гърция, Ирландия, Португалия и Испания в момента са двойкаджии по макроикономически показатели. Но искам да видя кога един работник в България ще получава хиляда евро, за да се разхожда по туристическите пътеки спокоен, че държавата е помислила за работното му място… Спирам с мрънкането до тук. Когато фактите говорят и боговете мълчат, а писателите могат да си наврат драсканиците на едно място, където слънцето никога не огрява. С Франциско прекарвахме твърде малко време в разговори по такива теми. Принципно мразя да се оплаквам от положението у нас пред чужденци. Неправилно е. Тези хора си изграждат мнение за цялата ти нация от това как се държиш и какво говориш за нея. Оплакваш ли се, получаваш единствено съжаление, а съжалението е за слабите. Индивидът е силен. Той може да съществува и без своята държава, може дори да процъфтява далеч от нея. Но държавата не може да съществува без своите индивиди. Ето защо, вместо за „макроикономически показатели”, с Франциско си говорехме за филма „Шака Зулу”. Пеехме онази песничка, помните ли я: „Паете, Нгози, Фаюзи, Нгомане, О’Шакаааа!” Хехехе. Заради Франциско не научих грам испански. Владееше достатъчно добре английски, за да ми стане преводач и навсякъде помагаше в контакта с местните. Още едно от многото докзателства, че Камино ти дава всичко, от което се нуждаеш. По едно време отпуската му свърши и той трябваше да се връща обратно на работа. След това редовно ни настигаше с голфчето и използваше всяка свободна минута, за да повърви с нас. Казвам „нас”, защото вече бяхме станали разноцветна международна компания, към която принадлежеше и той. Причината за завръщанията му, естетсвено, не бях само аз. Беше едно от белгийските момичета, за които ще пиша по-долу. Пам и Джим – американското семейство - на възрастта на родителите ми, но прекарали живота си от другата страна на „желязната завеса” – безкрайно любопитни хора, които искаха да знаят всичко за България и, въобще, за живота в Източния лагер през комунизма. След продължително обсъждане на Кубинската криза в един бар, Джим ми каза: „Знаеш ли, ако нещата се бяха оплескали тогава, ти и синът ми щяхте да сте врагове. Вие сте на една възраст и щяхте да се избивате помежду си. Вместо това, сега той е пътуващ музикант, а ти си пътуващ писател. Не е ли чудесно всичко това?” Шегуваха се с мен, че ако не успея да преведа книгите си на английски, рано или късно ще научат български, за да ги прочетат. Пам и Джим не са предствители на класическата американска средна класа, затлъстяла от яденето на бургери. Те имат стройни фигури, обичат движението и ядат здравословна храна, въпреки че им излизала няколко пъти по-скъпо у дома – „бек ту да юнайтид стейтс“. Освен това, те обичат да пътуват. И пътуват много. По целия свят. Не са богати, защото спестяванията им се стопили с акциите на фондовата борса по време на големия срив. Въпреки всичко, светът е малък за тях. Прекарвахме дълги часове в сърдечни разговори и обмяна на опит. Поразяваше ме фактът колко много тези хора приличат на моите родители по манталитет, а са израснали в съвсем друга среда и имат съвсем различна съдба. Постепенно това спря да ми прави впечатление, защото с колкото повече хора от различни култури общувах по Пътя, толкова повече разбирах, че в своята човечност хората са еднакви. Различават се само по злобата, манията за величие и алчността. Но такива качества трудно ще намериш у човек, решил да извърви Камино. С Пам и Джим продължаваме да си пишем и до днес. Те много ми помагаха по Пътя, когато изпитвах затруднения и винаги бяха приятна компания. Искрено се надявам пътищата ни отново да се пресекат. Розита и Лийн – момичетата от Белгия. Розита е прелестна фламандска девойка, красива като името си (в превод от испански: „розичка”), която пред очите ми разцъфтяваше от темпераментен пубертет в прекрасна млада дама. Приемах я като сестричката, която винаги съм искал да имам. Шегувахме се, че един ден, когато „пораснем”, тя ще стане известна актриса, а аз – известен писател. И ще се виждаме редовно по премиерите на филми, в които тя играе главната роля, а аз съм измислил сценария. Проблемът за мен в тази фантазия беше, че на 30 години вече се чувствах „пораснал”. Розита стана на 16 и излъга, че е на 17, но не й се разсърдихме, защото рожденият й ден е точно на първи април. Това прекрасно, слънчево дете остави светли спомени у мен. Проблемът беше, че пред напъпилата й женственост не оставаха безразлични тестостероновите човечета по Пътя, някои дори по-възрастни от мен. Излагаха се непрекъснато в опитите си да й бръкнат в гащичките. Никой не успя. С Розита останахме близки до самия край на нашето пътуване, защото бях един от малкото мъже, които се отнасяха нормално с нея – като към човек, а не като към „Лолита” с огромен сексуален потенциал. Най-упорити бяха загорелите немци, които щяха да пукнат от яд, когато в Сантяго двамата си наехме обща стая. Добре де, не останах равнодушен към естествената й женска красота, но по-силно от мен беше нежеланието да заприличам на нерезите, защото ги наблюдавах от страни и гледката никак не беше приятна. Удивително е колко унижения са готови да изтърпят мъжете, за да угодят на първичния си инстинкт! И аз съм васал на този инстинкт, но хей, какво стана с хилядите години цивилизация и с еволюцията на човешкия род? Не се ли отдалечихме поне малко от животните, та да имаме поне миниатюрен контрол върху анималистичните си импулси? Отговорът е доста прост – не, не се. С Розита си разказвахме вицове по Пътя и тя научи почти всички български псувни от мен, както си му е редът. Владееше перфектно английски, немски и френски, въпреки крехката си възраст – нещо нормално за хората в Белгия, предполагам. Там говорят и фламандски. Впечатляващото при нея беше, че мъкнеше по-тежка раница от мен, спеше на палатка и беше изминала близо 1200 километра пеша, когато се запознахме – пътуваше чак от сърцето на Франция към Сантяго де Компостела. Общо мисля, че „навъртя“ цели 1500 км! Малката жена-войн с фламандска кръв! С нейната спътничка Лийн също бяхме „от една порода”. Където и да отиде човек, той винаги привлича хора, с които „вибрира” на еднаква „честота”. Обясненията са различни, но фактите го потвърждават непрекъснато. Лийн е белигийска писателка-авантюрист и автор на пътеписи в различни травъл издания, където разказва за приключенията си в Катманду, джунглите на Перу, живеенето на палатки в Хималаите и какво ли още не. Непрекъснато драскаше нещо в един тефтер. Пиехме вино и разговаряхме за писането като занаят. Между нея и Франциско още в началото припламна любовна искра и в края на Пътя те вече бяха двойка. Четиримата се превърнахме в чудесна компания. Заедно се наслаждавахме на нощния живот по тесните каменни улички на Сантяго, пълни с барове, дискотеки и студенти от цял свят. Франциско „долетя” с голфчето си от Бургос и ми каза, че е прекарал целия ден в шофиране, за да измине разстоянието, което съм успял да извървя пеша. Почувствах се горд от този факт! Решихме, обаче, да си спестим ходенето до Финистере („краят на земята”), където официално свършва Камино по простата причина, че започва Атлантическият океан. Буквално вървиш, докато стигнеш до вода. Направихме си автомобилна разходка до носа и не съжалявам, защото гледката наистина беше впечатляваща. Тук поклонниците изгарят потните си дрехи и започнат „на чисто”. В Средовековието, когато е нямало нискотарифни авиолинии, е трябвало да се връщат по целия Път обратно до вкъщи пеша. И днес има хора, които го правят. Така че, не се учудвайте, ако видите някой да върви срещу вас по Камино. Не му казвайте шеговито „Сантяго е в обратната посока”, защото той се връща от там и знае прекрасно това. Фелипе Мота – копирайтърът от Сао Паоло. Сао Паоло, освен чудовищен мегаполис, известен по цял свят с проблемите на престъпността и отвличанията, е световна столица на модата и рекламата. Не е ли странно, че тъкмо бях приключил работа като копирайтър в рекламна агенция, когато Пътят ме събра с един от най-изпечените бразилски копирайтъри? Никак не е странно, според мен. Както казах, където и да отиде човек, той привлича хора, които са сходни с него. Камино ти показва естествените закони, увеличени под лупа. Тук те важат с особено голяма сила. Фелипе е пълен с шеги от сорта: „Знаеш ли как се наричат хората, които ценят вътрешната красота повече от външната? Ами, интериорни дизайнери, разбира се, хахаха!” Или пък: „Всеки мъж си има женска страна. Аз познавам добре моята женска страна. Тя е страстна лесбийка”. Веднъж споделих, че раницата прекалено много ми тежи. Той се пошегува, че ако бяхме в Бразилия и се разхождахме из селата, както го правим в Испания, раницата нямаше да е проблем – местните отдавна щяха да са се погрижили нищо да не ми тежи. В едно от албергетата Фелипе се тръшна на легло с разстройство и висока температура. Явно беше лепнал някакъв вирус. Получи се интереснен сблъсък на културите, защото той не знаеше, че лимоновият сок е най-доброто лекарство срещу разхлабен стомах. Освен това, не беше чувал за Oscillococcinum. Имах чудесна възможност да изпробвам теорията за плацебо ефекта на живо и го излъгах, че това е изключително силно немско лекарство, което се дава само срещу рецепта и служи за подсилване на имунната система и за бързо възстановяване на организма след физическо изтощение. Допълних, че го дават и на хрътките след състезание. След два лимона, един Oscillococcinum и няколко часа, Фелипе беше като нов. Спокойно можехме да продължим по Пътя си заедно. Анхел Домингез – моят личен Ангел (на снимката вдясно). Човекът от катедралата и онзи, който се появи в гората, за да ми помогне с раницата, точно когато една от презрамките ми се скъса. Няколко дни вървяхме заедно и през цялото време той не спря да говори. Разказваше увлекателно, но безкрайното му дърдорене ми се струваше по-тежко дори от ходенето десетки километри с раница на гърба. Най-впечталяваща беше ловджийската му история, в достоверността на която се убедих от различни фотографии. Веднъж, докато чакал дивеч в гората, към него се приближил цивилен офицер от тайните служби и му конфискувал карабината. След малко се появил Н.В Кралят, придружен от свита придворни и чуждестранни дипломати, с които ловувал из същата местност. Обикновените граждани нямали право да носят оръжие в присъствието на Краля. Започнали да се разпределят по двама на стоянка и Н.В. Кралят избрал за свой компаньон не кой да е, ами нашият Анхел! По-късно, вече на 4 очи, Кралят споделил, че дипломатите и придворните са ужасно скучни хора, с които един монарх няма какво толкова да си каже. А и задължно трябва да спазва протокол, докато виж, с обикновен човек от народа можел да се отпусне и да разговарят на всякакви теми. По-късно Анхел получил обаждане от служителка в Двореца, която го поканила на истински дворцов бал – по лично разпореждане на Краля. След тържеството монархът връчил на Анхел ловен трофей и двамата се снимали заедно за спомен. Интересен човек е Анхел – моят личен Ангел. От него научих практическото значение на библейската поговорка: „А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в твоето око не усещаш?” Преведена на съвременен език, тя означава: „Ако едно качество в друг човек те дразни, със сигурност го притежаваш у себе си!” Качеството, в случая, беше приказливостта. Моят личен ангел ми помогна да осъзная и това. Ивон от Амстердам. Всеки човек, поел по Пътя към Сантяго, има някаква история и търси решението на някакъв проблем. Това май важи за всички хора по земята, но на Камино, както всичко останало, правилото е изписано с едър шрифт и е дебело подчертано. Историята на Ивон е много интересна. Тя намираше проблем с това, че каквото и да предприеме, винаги го постига лесно и не изпитва удовлетворение от успеха. Записала се да учи за инженер, защото била най-трудната специалност. Не открила себе си там, въпреки отличните оценки. Решила да пробва точно обратното – записала Artes Liberales. Смесила се с амстердамската бохема, но видяла само празни хора с фалшиво самочувствие и чудовищено его, раздирани от комплекси и пристрастени към наркотиците или алкохола. Сменила изкуствата със социални дейности, но да помага на закъсали наркомани и бездомници също не й носело нужното удовлетворение. Тръгнала по Камино, за да проясни мислите си, където срещнала един български писател – още по-объркан човек от нея. Алекс, Ути и Тобиас – немците. Нямат нищо общо, но ги слагам в една група, защото са от една и съща държава. Няма отърване от немските туристи. Те са навсякъде. Включително и по Пътя към Сантяго. Симпатягите Ути и Тобиас обединяват образа на съвременния, глобализиран и свободен от националните граници студент, който обикаля света с пет евро в джоба, няма нищо против да спи по летища и автогари, но държи да опознава чужди култури. Приемащ е и харесва контакта с всякакви хора. Виж, Алекс е съвсем друга бира. Той обичаше да разказва вицове за Втората световна война, за Хитлер и за евреите. На забележката, че „не е забавно” отговаряше с: „Ти не си забавен! Това отдавна е минало и очевдино нямаш никакво чувство за хумор!” Редовно се бъзикаше с мен, че ако България не беше ставала непрекъснато съюзник на Германия през всичките войни, сигурно картата на света сега щеше да изглежда различно. Естествено, той не говореше сериозно и, като цяло, беше забавен човек. Изпихме доста бири заедно и много се смяхме, но така и не успя да ми стане симпатичен. За разлика от веселите студенти от Барселона – жизнерадостни хора, пристигнали за католическия Великден в Сантяго. Какво интересно съвпадение – извървях Камино и пристигнах в Сантяго де Компостела на католическия Великден, за да си получа индулгенцията. Пред католическия Бог сигурно съм бил чист като сълза в онзи слънчев ден, защото непрекъснато ми изпращаше различни симпатяги. Срещнах един американски професор, преподавал дълги години в Благоевград. Питах го как би описал живота в България и всичко, свързано с него, ако трябваше да го побере в едно изречение. Каза ми: „Бих го описал с любимта ми ваша поговорка: „Бог високо, цар далеко!” Това е пълната противоположност на живота в Америка”. Срещнах и „похотливия милионер“ – няма да му показвам снимката, за да не ми се разсърди. Човекът навсякъде се представяше като успял бизнесмен с високопоставени контакти и демонстрираше самочувствие. Единственият му зор беше, че не успял да вкара нито една жена в леглото по Пътя. Казах му, ако е толкова закъсал, да дойде в България – у нас момичетата са хубави и харесват чужденци като него. Отвърна ми: „Идвал съм няколко пъти вече. Знам”. И цитира високопоставените си контакти в България. Последната книга, която написах – „33 любовни истории” – завършва със серия от разкази, озаглавени: „Дневниците на похотливия милионер”. За разлика главния герой в тях, обаче, този хич не успя да ме спечели за каузата си. Но взаимствах и от него. Чешити всякакви… *Авторът неофициално ми призна, че е минал само 500 от тях. Пеша. Абе, тия хора акъл нямат! ;) – бел.Ст. **Сантяго де Компостела се намира в Испания. Това нашите редовни читатели го знаят, но не пречи да го напомним ;-) - бел.Ст.отново Цялата книга можете да прочетете тук>>> Автор: Тихомир Димитров Други разкази свързани с Испания – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Пътеписите на един театрал: Сантяго де Компостела (Испания)
2. Пътуване до Барселона
3. Пътуване до остров Тенерифе (2)

Конкурсите за ангажиране на нови католически свещеници във френската армия са анулирани и на тяхно място са обявени конкурси за имами. В края на 2010 г., има около 221 духовници във въоръжените сили: католическите са 141, 32 са  протестанти, мюсюлмани -  30 и 17 еврейски. През 1996 година е имало 329 католически свещеници на служба [...]