Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Последните сондажи на общественото мнение показват, че мнозинството от поддръжниците на Синята коалиция подкрепят строителството на АЕЦ Белене. Логично е да си зададем въпроса: След като не представляват мнението на гласоподавателите си, то тогава в чий интерес е позицията на Иван Костов и Мартин Димитров “на всяка цена и винаги против АЕЦ Белене”? Освен това, [...]

Виктор Мъжлеков е един от любимите ми съвременни български художници, сигурно и на теб ще ти хареса - ето линк към сайта му - mazhlekov.com, където има доста голяма изложба с негови творби Виктор участва в международно състезание - арт конкурс на Art Takes London - и искрено иска да спечели, а ...

Учените са изяснили природата на ярките ивици , заобикалящи тъмните петна по Слънцето. Изследването на учените е публикувано в списание Science, а кратко резюме може да се намери на Space.com.

Днес тествах Фокуса по магистрала "Люлин", до село Кладница, в полите на Южна Витоша. Описва се като идеално място за отдих. Предполагам, че и да се живее там не е зле.

По магистралата, вече писах, колата се държи много добре. Стабилна е, а страничният вятър почти не се усеща.

Днес две неща ми направиха добро впечатление и едно — лошо.

Първо, лошото: звукът от аудио системата е много добър. Електрониката позволява много различни настройки на характеристиките на му. Не разбрах, дали може да се регулира силата в предната и задната част на салона, но утре ще продължа експериментите. Това, което не ми хареса днес е, че не можах да разбера защо дисковете, които слушате, се нагряват страхотно и почти парят, като ги извадите. Не мисля, че е нормално.

Добрите неща: автоматичният режим на фаровете е много, много удобен. Не си играеш да натискаш копчета, докато влизаш и излизаш от тунелите. Компютърът, свързан със сензора, го прави вместо теб.

Чувствителността на сензора за дъжд по предното стъкло, признавам си, е настроен много добре! Не можах да схвана дали реагира на капки или на влага. Мързи ме да ровя в Гугъл да разбера, но забелязах, че се включва точно навреме, когато водата по предното стъкло нарушава рисково видимостта.

Така, разсъждавайки върху "фините настройки" на Фокус-а, стигнахме до Кладница, където установихме, че в опасна близост до София се крие много красива природа. Забелязах обаче, че строежите пълзят нагоре по склона. Кметските избори са много, много важни, казах си...

Астронавтът Дейвид Мартинес  откри нещо много интересно на Марс в Google Mars. Съдете сами:

Както обещах вчера, днес ходихме с Фокус на обяд във Видин, за да ядем пържен сом. Нарочно отидох и се върнах по различни пътища, за да пробвам автомобила в различни условия. Отидохме през прохода Петрохан и после през Симеоново, а се върнахме по новия път до Монтана и оттам през Враца и Ботевград до магистралата. Смея да твърдя, че не съм пробвал автомобила само на офроуд, макар че през Петрохан много се доближихме до това. Преди няколко години пътят беше ремонтиран, но сега отново е отчайващо разбит. Докато пътят Монтана-Враца, по който се върнах, е с характерните за сръбските пътища коловози в асфалта. И двете състояния говорят за зловещо крадене при ремонта на пътищата.

Може би сега, на третия ден от съвместния ни живот с Фокус, е времето да кажа, че аз съм един по-особен вид тестер на нова кола, защото трудно мога да бъда впечатлен. Моята собствена кола е много по-голяма и по-мощна от Фокус. Спортно изпълнение е и има невероятни системи за поведение на пътя и сигурност. Признавам, че когато взех Фокус, бях малко скептичен. Но след днешното ни видинско преживяване, вече гледам на него с истински респект. Наистина, от всички нови Ford Focus на мен ми дадоха най-хубавия – с най-мощен двигател и най-богато оборудване. Двигателят му е представител на новата технология EcoBoost, тоест с малък обем постига голяма мощност при сравнително нисък разход на гориво. В случая с обем 1,6 литра имаме почти 200 коня мощност. Как ви звучи, а? Можеш да го караш в два режима – икономичен на ниски обороти, което е добре за в града, а над 4500 оборота вече става чудовище. На връщане минахме по магистралата след Ботевград и мога да свидетелствам, че Фокус унижи всички автомобили на пътя. При изпреварване за 3-4 секунди достига 160 км/ч на трета скорост. В завои се държи добре почти като автомобил 4х4. Другите данни от пътуването са, както следва: средна скорост 64 км/ч заради пъпленето през Петрохан на отиване; среден разход на гориво 8,3 на 100 (казах ли, че двигателят е бензинов?), общ преход 479 километра.

Във Видин пристигнахме в 13:00 – точно за обяд. Оставих Фокус на паркинга пред пристанището и се отправих към корабчето. Всъщност корабчетата са две, но аз, когато съм във Видин, винаги сядам в по-близкото до пристанището – не че има някаква разумна причина за това. Взех си рибена чорба, салата от домати с козе сирене и босилек, голямо узо и две бири. Разбира се и пържен сом с варени пресни картофки с копър и чесън. Сомът беше малко тлъстичък, но в общи линии твърде удовлетворителен. Дунавският сом е винаги на много добро ниво. После заведох Фокус на крепостта Баба Вида, за да го снимам там с камерата. Ако не се лъжа, споделих, че в края на експеримента трябва да дам 5-минутен видеоматериал. Ако не съм споделил, значи се лъжа. Но така или иначе трябва да има филмче и клип и аз дори имам някои творчески идеи по този въпрос, но ще ги споделя през следващата седмица. Около крепостта има малък, но много мил парк. С учудване установих, че тук каталпите и липите вече са цъфнали и сладостно ухаят, докато в София все още изостават.

След като се изпотих обилно във влажната жега на дунавското пладне, се качих на Фокус и тръгнахме обратно. Както вече споменах, избрахме път, различен от този, по който дойдохме. На излизане от Видин сипахме бензин на OMV. Там, между другото, забелязах как се провежда акцията им „Аз обичам водата”, в която бях въвлечен и аз като председател на УС на Водния съвет, и не бях особено очарован. Но в крайна сметка това си е проблем на OMV, не ме интересува. Купих си кафе и бира с намерението да не ги пия едновременно и се настаних във Фокус за обратния път към София. Тук трябва малко да разкритикувам Фокус. Джобът на предната врата не е направен достатъчно добре, за да приюти плоска бутилка светъл скоч, каквото си взех на тръгване от София. Бутилката хлопа и се кандилка. А пък двете гнезда между предните седалки са толкова безлични, че и аз не знам за какво точно служат. Кенче с бира се клати, а бутилка минерална вода въобще не може да се задържи. Освен това са поставени толкова назад, че пречат на шофьора да върти волана. В това отношение предишният Focus, какъвто има моят син, е много по-интелигентно решен – в неговите гнезда можеш да сложиш еднакво удобно и бира, и RedBull и при това са разположени надлъжно и напред, така че не пречат на никого, а същевременно са удобни за достигане. Не се смейте, това са важни неща. Може би в новия Focus мястото за бирата е така претупано, за да се осигури пространство за подлакътника (безспорно преимущество в сравнение с предишното изпълнение), ръчната спирачка и скоростния лост. Споменах ли, че Фокус има прекрасна 6-степенна механична скоростна кутия? Единственият й недостатък е, че не е автоматична.

След като си изпих кафето, се концентрирах върху бира и уискито. Споменах ли, че бях с шофьор? Ако не съм, ще ме прощавате. Малко след Ботевград, когато вече се бяхме качили на магистралата, попаднахме в буря с проливен дъжд. Той беше толкова силен, че много коли се бяха отбили на мигачи в аварийната лента да го чакат да премине. Ние обаче продължихме, защото Фокус за пореден път ме изненада приятно. Чистачките му имат много режими на работа, включително и автоматичен през сензор на предното стъкло, които поддържат и много високо скорост, така че дори и проливният дъжд не е проблем. Това също е важно.

Изобщо, след днешното ни преживяване с Фокус сме си много по-близки. Има още много екстри в купето, но за тях ще ви разказвам по-нататък. Ето, през другия уикенд ще ходим на празник на планинската вода (по линия на Водния съвет) в Тетевен. Тогава обещавам да карам лично и докато карам, да пия само планинска вода. ¡Buenas noches, estimados amigos!

Tweet

Интересно откровение сподели с телевизионната аудитория днес (изключително) близката до човека и президента Георги Първанов бившата спортистка и министър в тройната коалиция Весела Лечева, която потвърди активното си участие в личния политически проект на действащия държавен глава „АБВ”: „Нахалните и по-агресивните успяват в политиката, каза Лечева, попитана кой по-лесно стига до върха – орелът или [...]

Астрономи от Европейската южна обсерватория (ESO) са фотографирали двойника на Млечният път - галактиката NGC 6744. Снимка с високо разрешение и описание моге да се види тук

Свещеник влязъл в бръснарница. След като се подстригал, той попитал колко струва. - Безплатно е – отвърнал бръснарят. – Ще го смятам за служба на Господ. – На другата сутрин отишъл на работа и намерил пред вратата дванайсет молитвеника. По-късно в бръснарницата влязъл полицай. След като се подстригал, той попитал колко струва. - Безплатно е – отвърнал бръснарят. – Ще го смятам за служба на обществото. – На другата сутрин отишъл на работа и намерил пред вратата благодарствено писмо. После в бръснарницата влязъл чиновник. След като се подстригал, той попитал колко струва. - Безплатно е – отвърнал бръснарят. – Ще го смятам за служба на страната. – На другата сутрин отишъл на работа и намерил пред вратата дванайсет чиновници. Усмихни се, България, българинът най-много от всичко мечтае за общинска или държавна служба. Дребен шеф в столичния електротранспорт тормози ватманите и се хвали с вуйчо владика, докато началникът му взима хиляди левове заплата и нехае. Чиновник у нас не е...

Това е специалното издание на предаването, в което варненската фънк-рок банда Funkaround забива на живо в Концертното студио на Радио Варна. 6-членният бенд нагорещява препълнената зала, а аз гарнирам преди, между и след техните два сета със селекция от джаз-фънк и соул класики. Изцяло на грамофонни плочи.

Говорим си с музикантите за музиката, за влиянията, за работата в един екип от шестима млади хора (които скоро може би ще станат седем). Танцуваме, общуваме с всички останали в залата и се надяваме събития от този род да започнат да се случват по-често по тези географски ширини. Всъщност това зависи не от някой друг, а от нас самите.
45 оборота в минута #109 - плейлист: 

Стефан Софиянски е роден на 7 ноември 1951 година в София. Завършил е Висшия икономически институт. Бил е зам.-председател на СДС. През 1995 г. е избран за кмет на София. През 1997 г. оглавява служебен кабинет, който въвежда валутния борд в България и взема решение за членството й в НАТО. През 1999 г. Софиянски печели отново кметските избори в столицата. Заедно с Иван Иванов са единствените от общо 60-те кметове, управлявали София по 10 години. През 2001 г. напуска СДС и основава партия – Съюз на свободните демократи (ССД). Депутат в 40-ото НС. През 2006 г. е избран за наблюдател, а през 2007 - за депутат в Европейския парламент. Кандидатурата му сега отново е издигната за кандидат кмет от ОДС. - Г-н Софиянски, защо приехте да се кандидатирате отново, за четвърти път, за кмет на столицата? - Някой трябва да поеме отговорността да се противопостави на това, което се случва днес в България. И този някой, според мен, трябва да е един от тримата десни лидери - Иван Костов,...

След месеци проблеми и дежурно съобщение "Service Unavailable" електронният търговски регистър спря да работи. Засега - за няколко дена. Гражданите и бизнеса нямаха достъп до услугите му, както по Интернет, така и на гишетата на Агенцията. Месеци наред бизнесът и отделни граждани алармираха, че има възможност от блокиране работата на регистъра. Това се случи. Държавата, бизнесът и гражданите не могат да използват услугите му. Въпреки че плащат такси, в пъти надвишаващи разходите на Агенцията по вписванията. Тарифите определени от Министерство на правосъдието позволяват да се използва около 30% отстъпка при електронна комуникация с ТР. Точно сега - в сезона на официалното подаване и публикуване на финансовите отчети на търговците – се стигна до невъзможност от реално прилагане на това изключително облекчение във финансов и оперативен характер. Това може да доведе до вписването на Агенцията по вписванията в книгата на рекордите на Гинес за най-дългата опашка в новата история на...

Всеки Божи ден малки циганчета натискат звънеца на вратата и щом отворя веднага задават един и същи въпрос: имаш ли вестници? В началото не разбирах какъв е този интерес. Те едва ли могат да четат. Всъщност, не могат. Сигурно ги пращат майките, бабите, каките. Така се оказа. Реших, че с вестници си палят печките. Но попитах за всеки случай. С малките циганчета е много трудно да се разговаря. Те горе-долу разбират български, но знаят малко думи и ги бъркат с техния си език. След дълъг и доста изнервящ разпит и с помощта на жестове успях да науча, че вестниците се постилат на масата и там циганското семейство се храни. Покривки за еднократна употреба. Държиш в ръката парчето хляб, преглъщаш и зяпаш разни снимки на разни хора. Трохите малко по малко покриват физиономийте на големците, но няма страшно – утре пак ще се появят и даже може да са повече. Давам вестници, но взе да ми става досдно. Знаеш ли, че вестниците се купуват, питам. Не. Знаеш ли колко пари струват? Безсмислен...

Биографиите винаги са били интригуващи четива, които провокират скрито любопитство към живота на Големите и Важните, Актуалните и Популярните. Събрани в книга те рисуват лицата на своите герои върху белия лист, не чрез бои и багри, а чрез думи, като написани портрети.

„Написаните портрети” (Written portraits) е темата и на тазгодишната "Седмица нидерландската книга" в кралство Нидерландия, инициатива, която се организира ежегодно през март от CPNB (Колективна промоция за книгите на нидерландски) за популяризиране на литературата и книгите на езика на „ниската земя”. Всяка година организаторите поставят акцента на събитието върху определен жанр, който се популяризира усилено чрез широка мрежа от партньори – от издателства до книжарници и дори библиотеки.

Тази година основен акцент на книжната седмица са именно биографиите и автобиографиите като жанр придобиващ все по-голяма популярност сред читателите.

Със задачата да пресъздадат визуално и комуникационно идеята на Маркус Равенхорст и Маартен Рейнен за „Написаните портрети” се заемат студиото Souverein и рекламна агенция Van Wanten Etcetera. Те създават няколко великолепни реалистични портрета на реални личности, свързани с Нидерландия, като дори използват страници от техните биографии.

Идеята на рекламната кампания е да покаже различните лица, отвъд биографиите. В серията от визии присъстват лицата на Ане Франк, Винсент ван Гог, Луис ван Гаал и Кадер Абдула.

По-долу може да видите и самите визии, а съвсем скоро ще ви разкажем и за самата инициатива Седмица на нидерландската книга, която е прелюбопитна и с дългогодишна си история и популяризирането не само на местни автори, но и на преводна литература.

{gallery}cpnb:{/gallery}

 Сензация – Васа Ганчева взела някой лев, за да похвали. Това не може да бъде новина. Новина би било, ако някой журналист похвали без пари.

На прием, на който бил поканен Айнщайн, присъствал един гост, желаещ на всяка цена да блесне с остроумието си. Затова се обърнал към известния учен с въпрос:
-Господин Айнщайн, според Вас в какво по същността си се различават времето и вечността?
-Сър, - отвърнал Айнщайн - ако загубя времето си да ви обяснявам тази разлика, ще мине цяла вечност.

Никога не съм била съгласна с клишето, че животът е път. Животът е по-скоро пътешествие, изпълнено с непредвидени обрати. Пътека, която се раздвоява под краката ти, без дори да усетиш, измамно лесен маршрут, който изцежда всичко от теб, но за сметка на това те награждава с незабравими преживявания.

„Раздвоение“ от Янг Куиджа не е дамски роман, в него няма и помен дори от романтично-захарната еуфория, която човек търси в традициония чиклит. „Раздвоение“ е по-скоро роман за кръстопътищата, които бележат съдбите ни, оформят страниците на живота ни.

Раздвоението е заложено в Ан Чинджин още от самото начало – раздвоена между двете си имена, едното означаващо истина, а другото отрицание, Чинджин цял живот ще се опитва да се раздели. Тя ще копнее по бащата, който вижда затвор в семейството си, по лелята, която би могла да бъде нейна майка, ако обстоятелствата се бяха стекли по друг начин. Една малка стъпка встрани и пътеката се раздвоява, съдбата се променя.

Ан Чинджин успява да гледа трезво на всичко в живота си. Толкова трезво, че понякога ти се струва, че е жестока и студена. После осъзнаваш, че в студенокръвната и малко цинична красавица се крие едно наранено малко момиче, което тъгува по бащата, изоставил семейството, по майката, твърде заета да изхранва семейството, за да има време да го обича. Дори лелята, която сякаш се има за нейна сродна душа, сякаш я възприема повече като забавно хоби, развлечение, което да разсейва скуката на иначе съвършения й живот.

Чинджин знае, че е стъпила прекалено здраво на земята, толкова здраво, че сякаш се е погребала жива. И си поставя за цел да открие изкуството да се живее пълноценно. Това, което открива е поредното раздвоение – този път в лицето на любовта. Конфликтът е толкова класически – На Йонггтю е силен, организиран, заможен и контролиращ до последния детайл живота си. При него няма никаква двойнственост, той е толкова праволинеен, че моментално ти става леко антипатичен.

Ким Чангу пък е свободен, отдаден на семейството си, на ръба на бедността и разсеян, сякаш забравил, че освен от красота, човек се нуждае и от хляб. Той е малко тъжен и много влюбен.  И Чинджин, неочаквано за самата себе си се поддава на клишето, дори започва да прави планове за брак, за семеен живот, напълно наясно, че я очаква съдбата на собствената й майка.

И тогава съдбата прави крачка встрани. Блудният баща се завръща, но в него вече не е останало нищо, освен несвързаните брътвежи на един луд. Лелята, която Чинджин възприема като идол, губи почва под краката си и се задушава в клишето на благополучието.

Чинджин винаги ще носи белезите от раздвоението в душата си. Въпреки всичко, тя ще вземе решение за себе си, за живота си. Поела по поредното разклонение и без да знае кога пътят й отново ще се разклони, тя ще достигне до прозрението, че животът трябва да се живее, дори и да повториш грешките си. Те са раздвоението, вторият шанс,  възможността да промениш съдбата си.

P.S. Днес е последният ден, в който можеш да пратиш есе до 3500 знака на тема "Раздвоение" и да спечелиш една от многото награди в конкурса на издателство „Изток-Запад”, “Аз чета” и Института за преводна дейност в Корея. Виж условията тук.

Благодарим за материалите на “оригинали и фалшификати”. 5-6 януари 1946 Преговори между комунистите и опозицията по условието на САЩ. Никола Петков и Коста Лулчев настояват министерствата на вътрешните работи и на правосъдието да се отнемат от БРП(к), да се проведат нови парламентарни избори и да се отстрани партийния надзор над армията. 7-10 януари 1946 Министър-председателят [...]