Две маневри покорекция на орбитата на МКС са били реализирани на 12 юни в 17:10 и 21:15 наше време, в съответствие с програмата по балистическо осигуряване на полета на МКС , по информацияот прес службата на Роскосмос.

От безбройните спомени, мемоари, научни изследвания, интервюта и засекретени списъци за Холокоста, един дневник изпъква. Историята на Ане Франк, еврейка от холандски произход, която се крие две години в тайна пристройка на къща заедно със семейството си, е преведена на повече от 40 езика и става една от най-четените книги в световната литература. С какво простичкия разказ на едно 13 годишно момиче, в което липсват жестокостите на Холокоста и мъченията в концлагерите превъзхожда всички останали източници? На този въпрос се опитах да си отговоря преди и след като прочетох “Дневникът на Ане Франк”

Ане е обикновено 13-годишно момиче, което живее с родителите си и по-голямата си сестра в Амстердам. Семейството и е заможно и Ане не е лишена от подаръци, забавления, приятели и обожатели. Когато обаче ситуацията за евреите в Холандия става невъзможна, семейството и е принудено

да се скрие в Задната къща – тайна пристройка в сграда в центъра на града. Освен Ане и нейното семейство, там се скриват и още четирима евреи. На помощ на момичето в този труден период на изолация идва нейната приятелка Кити.

Още от първите страници на книгата става ясно, че Ане не е съвсем обикновена. Още в ранна възраст момичето осъзнава правото да бъде себе си, да отстоява личността си като абсолютна ценност и да поема отговорност за своите постъпки и решения. Изолацията в Задната къща предполага атмосфера на сближаване и споделяне. Не такава е ситуацията за Ане. Семейството и не я разбира, а напротив – непрекъснато я критикува и обвинява. Родителите на Ане отказват да разберат, че дъщеря им расте и продължават да я възприемат като дете, чието мнение няма значение. Разочарована и отчаяна, Ане намира утеха в своя дневник. Тя измисля въображаемата си приятелка Кити, с която споделя всичко – от ежедневните проблеми в къщата до политическата нестабилност, войната и евреите.

Необикновената ситуация, в която Ане попада, я кара да порастне по-бързо от своите връстници. Тя не поставя родителите си на пиедестал, а анализира и критикува техните грешки. Момичето си позволява да се влюби и да изживее своята нежна детска любов между стените на къщата. За разлика от останалите Ане не изпада в летаргията и отчаянието на затворника. Напротив, двегодишната изолация я кара да обича живота все повече и повече. Въпреки че не вижда природата, Ане мечтае за нея. Тя усъвършенства себе си като учи, чете, работи, пише и размишлява. Постепенно момичето минава от универсалното “Жива съм и това е най-важното” до уникалното “Искам да ме помнят и след като умра”. Едва ли тогава Ане дори и си представя колко известна ще стане.

Политиката и жестокостите спрямо евреите почти не присъстват в дневника, а когато ги има те са пречупени през призмата на младото момиче. Това, което прави “Дневникът на Ане Франк” една прекрасна и вълнуваща книга е невероятното желание за живот, което блика от нея. Ане, изправена пред трудности непонятни за нейните връстници, показва борбеност, сила и несломим дух. В този смисъл “Дневникът на Ане Франк” не е просто една история за евреи. Това е манифест за любовта към живота, за силата на характера, за непрестанното търсене, за добротата, семейството, приятелството и за абсолютната и непреклонна стойност на човека.

Преди около две седмици Google представи своя нов бутон за уебсайтове, който позволява на потребителите да щракат върху него ако страницата им харесва. Почти всички големи сайтове веднага сложиха бутона, но дали ползите от него ще се окажат повече от вредите? Слагането на подобни външни бутони забавя сайтовете, явява се безплатна реклама за собственика на бутона и обикновено се прави само ако за сайта има някаква полза. Към момента ползата от +1 на Google е повече от съмнителна, информира TechCrunch. Бутонът +1 се поставя в отделните сайтове чрез добавянето на предоставен от Google програмен код. Бутонът е външна услуга и се зарежда от сървърите на самия Google. По подобен начин стоят нещата с бутоните на Facebook и Twitter. Колкото повече външни услуги използва един сайт, толкова по-бавно се зарежда той. Когато някоя от външните услуги „падне” нещата стават още по-зле, защото сайтът изобщо не може да се зареди докрай. Поради тази причина външни бутони се поставят само ако спомагат да се качи количеството на трафика. В TechCrunch не се забелязват промени в трафика, които могат да бъдат в полза на +1. За да бъде използван той изобщо, потребителят трябва да има регистрация за някоя от услугите на Google и да е логнат в нея. Едва тогава той може да щракне и промените да бъдат отразени. Впоследствие сайтът ще се появява по-напред когато същият потребители търси нещо в Google. Списъкът с харесваните сайтове, може да се споделя със света чрез новинарски поток в профила на потребителя, но това е услуга, която почти никой не ползва. Ако Google не открие бързо някакви допълнителни ползи за сайтовете от бутона +1, вероятно ще започне отлив и премахване на неговия код от големите играчи на пазара.

Минувач върви край гробищата. Изведнъж изумен се заслушва: чуват се песни, играят се танци, свири акордеон! Гледа – идва гробарят. - Какво става тук? - Ами погребват един катаджия. - Е, не е по християнски тази веселба! - Ама вие какво, завчера погребвахме един данъчен, три пъти на „бис” го закопавахме! Усмихни се, България! Едва се отърсихме от бремето на последната данъчна кампания и ни погнаха катаджии – и шофьори, и пешеходци сме под ножа на глобите. Догодина пък ще ни сурвакат с такса „паспортизация на сградите”, а сумите се очертават два пъти по-високи от данък сгради и смет. Ако теглим чертата, излиза, че определено ни тормозят на „бис”.

От сайта на авторитетния "ревизионистки" автор на официалната съветска история на Втората световна война Марк Солонин:

Миша Шаули - mishauli: 31.03.11 19:36

Раак, Р. "Роль Сталина в приходе Второй Мировой Войны: Международное обсуждение продолжается", Уорлд Эффэйрс, том 159, №2, осень 1996.

В важнейших частях этой истории Суворов был прав с самого начала. Почти все остальные авторы, включая меня, крайне скептичного к идее Суворова, были неправы. Большинство так и остались.

Вне России, за исключением недавней огласки, данной этому предмету в Германии, основная масса Западных исследователей войны и сталинской эпохи просто хранили молчание об исторических вопросах, поднятых Суворовым. Молчание рецензентов перед лицом его потрясающих идей рассказывает страшную сказку о добровольном обете молчания, ставшим мерзкой, но эффективной цензурой.

Многие историки на Западе, долго писавшие о войне так или иначе в соответствие с официальной советской пропагандисткой версией о возникновении войны, часто наивно не понимали, что делают. Много лет восточноевропейские архивы были закрыты для независимых исследователей. Но когда они открылись, многие авторы с впечатляющим списком работ оказались просто неспособны воспользоваться этими огромными новыми возможностями для исследования. Некоторые были практически безграмотны в языках открывшихся для них источников. Иные, возможно, оказались в ловушке своих прежних профессиональных публикаций, на которых построили впечатляющие академические карьеры и которые им не хотелось бы опровергать. После того, как в течение многих лет поддерживали в своих работах, прямо или косвенно, сталинистскую линию, согласно которой намерения диктатора были оборонительными, многим историкам предстояло бы потерять многое - начиная с гонораров за учебники-бестселлеры и кончая репутациями - если бы идеи Суворова были когда-либо общепризнанны верными. С появлением всё новых архивных документов, некоторым становится всё неуютнее в их профессорских креслах. В этом, вероятно, причина их выразительного молчания.

Гитлер был "ледоколом" – заявил Суворов с самого начала спора. Главы его новых книг появляются под большими заголовками в воскресных приложения ведущих независимых российских газет. Но поиск на англоязычном книжном рынке 1995-6 годов показывает, что в продаже нет ни одной из его книг. Издательская чистка по эту сторону Атлантического Океана и на большей части Европы – почти тотальна.

Но джин правды теперь уже вылез из бутылки, как минимум в Европе, благодаря бывшему редактору Аугштайну, который хотел, но не смог похоронить своих настойчивых оппонентов-историков оживлением устаревшей сталинистской и после-сталинистской пропаганды, и благодаря трудолюбивым российским историкам и редакторам журналов, недавно нашедшим и опубликовавшим ключевые подтверждающие документы в кампании по разоблачению жуткой игры Сталина в войне. Долго ли придётся ждать, пока битва за гласную дискуссию о кровавой военной авантюре Сталина начнётся, в пользу читателей и зрителей, и на западном побережье Атлантического Океана?Раак посмел написать это лишь после выхода на пенсию. С тех пор его практически не публикуют в академических журналах, не приглашают на конференции и, как он рассказывал со слезами на глазах, некоторые коллеги перестали с ним здороваться.

Голямо пазарене ще падне тази седмица между полицаите и пешеходците. От вчера столичните униформени дебнат за хора, които не пресичат на пешеходните пътеки или минават на червен светофар. Всеки хванат трябва да се раздели с 10 лв. Звучи възпитателно. Крайно време е хората да спрат да се хвърлят сами върху колите, да пресичат места като "Цариградско шосе" и да притичват пред шофьорите, които вече натискат педала на зелена светлина. Крайно време е, да, но едва ли е дошло. Още преди шест години по вестникарските страници висяха заглавия от типа на „До 50 лв. глоба за неправилно пресичане”. Под тях пък ни се обясняваше надълго и нашироко как всички униформени по улиците - катаджиите и охранителните полицаи, са мобилизирани да следят дали пешеходците пресичат правилно и какви глоби дебнели за всеки, предпочел късия път пред подлеза или светофара. Е, и? Още тогава ни казваха, че всеки трети от загиналите при катастрофа е пешеходец. Това е като с ужасните надписи, които висят по...

Съдбата нам е отредила...

19-годишният Лукас със сигурност ще запомни тазгодишните чествания на Деня на Йерусалим. Той бе арестуван и насилствено вкаран в полицейска кола, заради мнението му, че окупацията на Западния бряг и отношението на израелските власти към арабите в страната е недопустимо и неморално.

Това се случи по време на шествие на младежи, което премина през арабския квартал на Йерусалим, където скандираха “Смърт на арабите!”. Полицията не се намеси да предотврати тази провокация, но го направиха израелски активисти. Лукас е един от тях, като той има е американско поданство. Това не попречи на полицията да го арестува и набеди за организатор на про-палестински митинг, а в официалните документи като причина за ареста му се посочва: хапане на полицай. След като е подобно отношението към израелски гражданин, какво се очаква да е спрямо палестинци? Очевидно не по-добро.

Повече за случая можете да прочетете в сайта на израелския вестник “Аарец”: Video shows police violently arresting Jewish man in Jerusalem.

19-годишният Лукас със сигурност ще запомни тазгодишните чествания на Деня на Йерусалим. Той бе арестуван и насилствено вкаран в полицейска кола, заради мнението му, че окупацията на Западния бряг и отношението на израелските власти към арабите в страната е недопустимо и неморално.

Това се случи по време на шествие на младежи, което премина през арабския квартал на Йерусалим, където скандираха “Смърт на арабите!”. Полицията не се намеси да предотврати тази провокация, но го направиха израелски активисти. Лукас е един от тях, като той има е американско поданство. Това не попречи на полицията да го арестува и набеди за организатор на про-палестински митинг, а в официалните документи като причина за ареста му се посочва: хапане на полицай. След като е подобно отношението към израелски гражданин, какво се очаква да е спрямо палестинци? Очевидно не по-добро.

Повече за случая можете да прочетете в сайта на израелския вестник “Аарец”: Video shows police violently arresting Jewish man in Jerusalem.

19-годишният Лукас със сигурност ще запомни тазгодишните чествания на Деня на Йерусалим. Той бе арестуван и насилствено вкаран в полицейска кола, заради мнението му, че окупацията на Западния бряг и отношението на израелските власти към арабите в страната е недопустимо и неморално.

Това се случи по време на шествие на младежи, което премина през арабския квартал на Йерусалим, където скандираха “Смърт на арабите!”. Полицията не се намеси да предотврати тази провокация, но го направиха израелски активисти. Лукас е един от тях, като той има е американско поданство. Това не попречи на полицията да го арестува и набеди за организатор на про-палестински митинг, а в официалните документи като причина за ареста му се посочва: хапане на полицай. След като е подобно отношението към израелски гражданин, какво се очаква да е спрямо палестинци? Очевидно не по-добро.

Повече за случая можете да прочетете в сайта на израелския вестник “Аарец”: Video shows police violently arresting Jewish man in Jerusalem.

Множество организации и компании реализираха съвместно конкурс, в който обикновени хора трябваше да се опитат да нарисуват интернет. Желаещите да участват в конкурса е трябвало да се справят с трудната задача да уловят духа на милиардите страници в интернет и да го предадат върху един лист хартия, предаде Tech Crunch. Резултатите от работата на участниците са били представени под формата на специална изложба. Организатори на цялата инициатива са ArtWeLove, DeviantArt, рекламната агенция Saint, кметството на Ню Йорк и други. Под надслов „Можеш ли да нарисуваш интернет?” са се включили десетки участници. Наред с известни художници, в конкурса са участвали и много ученици. Докато за възрастните участници конкурсът е донесъл само слава, при децата не е било точно такава. Най-талантливите ученици са получили подаръчни сертификати за 100 долара, който може да бъде използван при закупуването на художнически пособия. Всички произведения са били продадени чрез сайта ArtWeLove, а постъпленията са дарени на държавни учебни заведения в Ню Йорк. Да нарисуваш нещо толкова мащабно и сложно като световната мрежа е задача, която може да затрудни сериозно дори професионалист, да не говорим за деца. Поради тази причина всички участници са получили поздравления за куража си да се захванат с работа по конкурсната тема. По-долу можете да видите част от опитите да бъде нарисуван интернет.

Протести заляха улиците на град Тунис вчера, които призоваха за незабавното освобождаване на Самир Фериани- активист, който открито критикува Министерство на вътрешните работи. В ареста е от 29 май. Той бе арестуван, след като публикува две писма в списанието Al-Khabeer, в които твърди, че хора заемащи ключови позиции в министерството са отговорни за убийството на демонстранти по време на революцията и, че документи от високо ниво, свързани с бившия президент и израелските служби Мосад, са били умишлено унищожени.

Фериани е обвинен във “вреда за сигурността на държавата”, “пускане и разпространение на информация, която може да навреди на обществения ред” и “обвинения без доказателства”. Случаят му е преместен във военен съд.

Колежката от Global Voices, Афеф Абруги, написа хубава публикация относно реакциите по ареста на Фериани и протестите за освобождаването му - Tunisia: A Protest to Free a Government Critic.

 

Хората, които поддържат Joomla обявиха, че скриптът им е бил изтеглен повече от 23 милиона пъти. С това обаче не се изчерпват цифрите, които показват успеха на системата. Към момента тя задвижва сайтовете на повече от 2 500 правителствени структури в различни държави по целия свят. Joomla държи 10% от пазара в своята област. Във форума на скрипта има повече от 500 хиляди регистрирани потребители, предава Tech Crunch. Joomla е безплатна система за организиране на съдържанието в интернет. Този вид системи са по-известни с термина „скрипт”. С тяхна помощ хора без големи познания по програмиране и дизайн могат да изграждат сайтове в световната мрежа. Интересен феномен е, че в Съединените щати Joomla не е много популярна като система за изграждане на сайтове. Въпреки това, платформата се използва от сайтовете на NASA, американските военновъздушни сили и американската армия. По данни на BuiltWith, 75% от популярните сайтове, които разчитат на готови системи за организиране на съдържанието, се задвижват от WordPress, Joomla и Drupal. И трите системи са безплатни и с отворен код. Блог платформата WordPress е най-популярният безплатен скрипт за организиране на съдържанието в световната мрежа и държи 62% от пазара. Joomla е на второ място със своите 10%. Смята се, че сайтовете, които използват Joomla като своя основа са повече от 1.4 милиона. Разработчиците, които пишат кодове за платформата са около 250 хиляди, а наличните добавки за разширяване на функционалността са почти 8 хиляди. Joomla е таргетирана към малките компании и уебмастърите, които нямат опит в създаването на сайтове. Платформата се финансира почти напълно от рекламната мрежа Google AdWords, която се използва в основния сайт на скрипта.

Медийният регулатор в Малайзия нареди на местните доставчици на интернет услуги да филтрират десет от най-популярните световни сайтове за споделяне на файлове, предаде TechSpot. Всички медийни въпроси в Малайзия се регулират от специалния орган Suruhanjaya Komunikasi dan Multimedia Malaysia (SKMM). Структурата има за задача да съблюдава и прилага комуникационните и медийните закони в страната. Тя има право и на законодателна инициатива ако прецени, че настоящата нормативна уредба не е адекватна на обстановката. Решението на SKMM е оправдано със закон от 1998 година. На интернет доставчиците е наредено да блокират напълно достъпа до warez-bb.org, thepiratebay.org, movie2k.to, megavideo.com, putlocker.com, depositfiles.com, duckload.com, fileserve.com, filetube.com и megaupload.com. Новината идва един месец след изявлението на малайзийския премиер Датук Сери Наджиб Разак, в което той обеща, че неговата администрация няма да цензурира интернет. Доставчиците на интернет услуги са получили специални писма със списък от сайтове, в които се казва, че съдържанието трябва да бъде блокирано, тъй като е в разрез със законите в Малайзия. За да блокират сайтовете интернет компаниите са разполагали с два дни след получаването на съобщенията. В писмата се посочвало, че ако не се съобразят с искането ги грозят наказания. Не всички доставчици на интернет са взели под внимание искането на SKMM и някои от тях са оставили достъпа до гореизброените места в мрежата свободен, въпреки заплахите.

Почти пет месеца продължиха родилните мъки на ливанския политически елит, за да излъчи кабинет.

След като Хизбула и нейните партньори бойкотираха правителството на Саад Харири, Ливан най-сетне има ново правителство. То ще се ръководи от министър-председателя Наджиб Микати и ще се състои от партии от коалицията, “8 март”, която включва Мишел Аун и Патриотичното движение, Хизбула и Амал. Ще бъдат включени също и независими от партията на Уалид Джумблат, както и хора, свързани с президента Мишел Сюлейман и министър-председателя Микати.

 

Повече прочетете в анализа на ливанския блог Qifa Nabki - Lebanon’s New Government.

 

На 14 юни Microsoft ще пусне голям пакет с обновления, които имат за цел запушването на различни дупки в сигурността по софтуерните продукти на компанията. Вторниците са традиционното време, по което редмъндската компания пуска регулярните си ъпдейти. Утрешният пакет идва като част от предварително определен график, по който Microsoft кърпи дупки, предаде TechSpot. Отделните пакети с обновления са общо 16, като с тях ще бъдат оправени 34 от новооткритите проблеми. В девет от пакетите има кръпки, които са определени като критични и са от първостепенна важност за сигурността на потребителите. Останалите седем от пакетите са с по-нисък статут, но не са по-маловажни. Всички критични дупки, които ще бъдат запушени с утрешния ъпдейт могат да доведат до дистанционно инжектиране на нежелан код в потребителските системи. Останалите пробиви могат да доведат само до временно затрудняване на работата, но не и до нещо по-сериозно. Всички поддържани версии на операционната система Windows са засегнати, като се започне от XP SP3 и се стигне до 7 SP1. Сред останалите продукти, за които ще има обновления са IE 6, 7, 8 и 9; Silverlight; Visual Studio и версиите на Office за Windows и Mac. Над половината от ъпдейтите ще изискват от потребителите рестартиране на работната машина за да бъдат отразени промените. През следващата седмица от Microsoft се очаква и нова версия на инструмента за защита на компютри Malicious Software Removal Tool.

Преди седмица-две бях в Боровец на конференция, където представих арабската общност и как по-лесно Столична община да комуникира с представители на общността.

Организаторите Асоциация за развитие на София (Sofia Development Association) бяха подготвили всичко много добре и смятам, че идеята на конференцията тепърва ще се изпълнява, а именно – София, като културна столица, столица на културата и многообразието. Искрено се надявам, че последните събития около “Атака” и нападението над джамията ще получат своето справедливо решение и възмездие, тъй като всичко това вреди не само на името на града, но и на далеч по-сериозни проблеми и елементи в обществото.

Днес получих това съобщение по пощата от Sofia Development Association и си позволявам да го публикувам, тъй като бих искал повече хора да се включат. За какво става дума?

След приключване на първия етап на международния конкурс за логосистема за кандидатурата на София за Европейска столица на културата 2019, международното жури, съставено от 7 души от различни сфери на дейност – дизайн, културен мениджмънт, журналистика, културни изследвания, градска политика – направи селекция измежду 76 проекта от 5 държави (България, Гърция, Германия, Финландия и Португалия) и избра 4 много различни проекта, за които гражданите да гласуват на интернет страницата www.sofia2019.bg и да изберат своя фаворит.

Журито търсеше не просто красиви проекти на лога, а визуален език и системи, които да могат да се развиват и да се прилагат комплексно, така че елементи на избраната логосистема да могат да се променят, варират и еволюират във времето заедно с града, да имат други функции в бъдеще, но също така и да носят идеята за кандидатурата на София за Европейска столица на културата.

Победителят ще бъде избран с вота на гражданите и ще бъде обявен на 18 юни 2011г в 20.00ч.

Важно е да се уточни, че можете да гласувате от 18:00 часа на 11. 06. 2011 до 20:00 часа на 18. 06. 2011. Разгледайте сайта http://www.sofia2019.bg/ и дайте гласа си за най-доброто лого, с което София да представи кандидатурата си за Европейска столица на културата 2019. Ще е още по-хубаво, ако още блогъри се включат в инициативата да се гласува за лого и изобщо за цялата идея относно кандидатурата на града.

 

Две почти безсънни денонощия, много интервюта, лекция в НБУ, среща с читатели в една от най-големите книжарници в София, среща отблизо с наистина "безсмъртната" Татяна Лолова и участие в най-гледаното публицистично телевизионно предаване в България. 

Така накратко може да се опише престоят на носителя на нарадата "Пулицър" за нехудожествена литература за 1995 година Джонатан Уийнър у нас през изминалата седмица. Той бе в България заедно със съпругата си по покана на издателство "Изток-Запад" за представянето на новата му книга "Странната наука за безсмъртието". 

Вижте и няколко кадъра от първото гостуване на лауреат на "Пулицър" у нас за последните няколко години.

{gallery}Weiner:{/gallery}

Васил Тончев е роден в София. Завършил е философия с профил социология в СУ „Климент Охридски”. Работил е като психотерапевт, бил е научен сътрудник в Института за изследване на младежта, след това в Националния център за изследване на общественото мнение като научен секретар. После създава собствена агенция "Сова-5", която след това придобива и търговската марка „Харис”. Семеен е, има три деца. - Г-н Тончев, какъв е вашият коментар и изводите ви за вътрешнопартийния вот в Синята коалиция? - Има няколко важни извода от тези вътрешни избори. Единият е, че този вот беше много добре посетен от избирателите. Това показва, че тази форма е модерна и демократична, че има успех и значение. Активността на избирателите сега очертава евентуален тласък и успех за кандидатите на десните и после. От друга страна, ясно се очерта разположението на партиите вътре в самата Синя коалиция. Знайно е, че ДСБ е представена и приета по-добре в столицата. Докато СДС има повече позиции и популярност в...

Специално интервю за Boris Domain със знаменития маркетинг експерт преди семинара му в България.

Дрейтън Бърд (Draiton Bird) няма нужда от специално представане. В света на маркетинга и рекламата той се ползва със статут на гуру, често пъти е наричан „бащата на директния маркетинг”. В своята над 50-годишна кариера е работил с компании като „Американ експрес”, „Дойче пост”, „Форд”, „Майкрософт”, „Нестле”, „Проктър&Гембъл”, „Филипс”, „Униливер”, „Виза”. Дългогодишен вицепрезидент и креативен директор на „Огилви & Мейдър Директ”, почетен член на борда на „Огилви Груп”, близък приятел с легендата на рекламата Дейвид Огилви.

Самият Огилви признава изключитекните качествата на Бърд: „Той знае повече за директния маркетинг отколкото всеки друг човек на света. Неговите книги са чисто злато. Неговите речи са не само полезни, но и изключително забавни.”

В момента е ръководител на Асоциацията „Дрейтън Бърд”, която работи с много компании в областта на директния маркетинг. Основател и водещ лектор на EADIM (Европейска Академия по Дигитален и Интерактивен Маркетинг ).

На 23 Юни 2011г. Дрейтън Бърд, ще бъде в България като водещ на интензивен еднодневен семинар – „Copywriting masterclass”, който ще се състои в Интер Експо Център, София. Почти всички места вече са продадени, но може би все още не е късно да си запазите последното.

Г-н Бърд, кое е първото, за което се сещате при споменаването  на България?
Една красива стара църква в София…която ме впечатли силно…

Последните години бяха години на рецесия. Как рецесията промени маркетинга, има ли рецепта за оцеляване в тежки времена за бизнеса?
Уви, не съществува специална рецепта…но положителното на рецесията е, че тя извиква на преден план добрите навици, разумните решения… В спокойни, стабилни времена хората стават мързеливи и пилеят парите си…

Какви са новите правила на директния маркетинг в епохата на „маркетинга на позволението”?
Няма нови правила, т.нар. „маркетинг на позволението” (permission marketing) не е нищо ново като концепция. Това е просто измислено ефектно име за нещо, което сериозните специалисти по директен маркетинг правят от десетилетия.

Според вас, съвременните дигитални платформи, социалните медии и Уеб 2.0 комуникацията промениха ли основните принципите на копирайтинга от “Златните години” на рекламата?
Не. Времената се променят и медиите се променят, но човешките същества не се променят, нито пък тяхната мотивация. Те все още обичат, мразят, страхуват се, ядосват се, завиждат, търсят признание, искат да успеят, искат да правят пари. Аз пиша рекламни текстове повече от 50 години. Моето копи работи също толкова добре в интернет, както и навремето в печатните медии – често като използвам дори съвсем същите думи.

Били сте приятели с Дейвид Огилви…мислите ли, че ако той беше живял днес, в епохата на дигиталните медии, би се превърнал в същата легенда?
Да, без съмнение. Дейвид се образоваше постоянно, работеше изключително здраво, имаше  запомнящ се професионален стил, беше превъзходен продавач и изглеждаше перфектно на външен вид (което също е от значение), освен това притежаваше страхотна начетеност и много висока култура…и не на последно място – имаше смелостта да остстоява твърдо идеите си…

Според вас, кои маркетинг знаменитости от последните 2-3 десетилетия имат най-голям принос за съвременното развитие на маркетинг индустрията?
Всъщност не мисля, че изпъкват определени личности, на които може да бъде приписан такъв принос, приносът е най-вече на технологията. Все пак, ако трябва да спомена име – Кен Маккарти е първият човек, който започна да говори за интернет маркетинг, още 1993-1994 г. (Повече за Кен Маккарти може да прочетете в личния му сайт, а тук може да гледате видео от първата конференция посветена на интернет маркетинга, организирана от Маккарти през 1994 г. – моя бележка). Мисля, че той е една от личностите, дали силен тласък на развитието му…

Как виждате бъдещето на медиите и комуникацията, примерно 10 години напред?
Няма да има някакви революционни промени, смартфоните и компютърите все повече ще се сливат и конвергират едни в други  и също така, развитието на всичко “социално” в интернет ще продължи….

Възможен ли е успешен маркетинг без креативни идеи и каква е ролята на творчеството на маркетинговия процес?
“Въображението е по-важно от знанието”, е казал Айнщайн. И аз съм напълно съгласен. Една добра, креативна идея е винаги по-силна от големите пари.

Интервюто е осъществено със съдействието на организаторите на семинара на Дрейтън Бърд в България – „Интер Контакт”, за което им благодаря специално!

Дрейтън Бърд: Една креативна идея е винаги по-силна от големите пари! is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Стара чанта, ама лачена

Лачена, ама влачена

Рекламата е в Илия/енци, ударението върху Лачени би трябвало да е на посленото “и” и така звучи почти италиански.

Защо за фон има пустиня, да не би обувките да са с камилска вълна?

 

Преди два дена бях възхитен от една иначе съвсем незабележима случка. Възхитих се за миг, после възхитата ми отшумя и се смени с нормалното малодушно безразличие. Все пак българин съм! - казах си – и не мога да си позволя да се трогвам и въодушевявам за повече от секунда! После веднага трябва да премина към изконното, традиционно и любимо за българите обезверено и вкиснато безразличие. Но в този миг бях развълнуван! Той беше един от онези мигове, в които усещаш громоленето на историята покрай себе си. Тя минава като влак покрай тиха и изоставена гаричка и грохотът и се загубва в далечината. Ай, какъв поетичен стил, Терзийски – ще кажете – какъв ли е този случай, който те е рзвълнувал така? Случаят е следният: на едно поредно откриване и освещаване на някакъв нов обект, премиерът Бойко Борисов прегърна две от посрещащите го момичета, разсмя се на нещо, зазапрята ръкави, тъкмо се готвеше да изпълни ролята си на народен човек. Изведнъж почти в устата му отнякъде се навря някакъв...

Ако има някаква изненада от развръзката в партийното легализиране на сините кандидатури за есенните избори, то тя е …неприятна, но за опонентите им в столицата, които силно се надяваха да станат злоради свидетели на самозакопаването на омразното синьо. То се оказа по-жилаво, отколкото се надяваха оплаквачките на тези доста оживени (все пак) гробища. Стана ясно, [...]

Ако решите, че е добре за вас и вашата кариера да бъдете „човек от народа”, телевизията ще ви направи такъв. Първо ще интервюират ваши роднини в сутрешния блок. Това ще породи новина, която ще влезе в централната вечерна емисия. Така ще се превърне във водещо събитие и в „тема с продължение” на седмичните обзорни предавания, където ще покажат ваши черно-бели снимки и ще разкрият пред обществеността какво сте яли и на какво сте си играли като дете.

На такава кампания станахме свидетели в края на отминалата седмица. Събитието представляваше интервю с лелята на Бойко Борисов. Доколкото успях да разбера, жената била разказала спомени за своя племенник в сутрешния блок и разказът явно е бил толкова важен за обществото, че намери място в централната новинарска емисия. Нещо повече, тази важна за всички тема получи продължение, като в неделя породи друг журналистически материал (цитирам по памет): „По повод рождения ден на премиера разказваме къде е прекарвал летните си ваканции мъничкият бате Бойко”. Ако щете, вярвайте.

Наистина, интервюто с лелята на министър-председателя е медийно събитие. То показва просточовешката страна на личността му и намира своето полагащо се място в потока на новините, точно както и биографичният филм за Тодор Живков „Човек от народа” имаше преди години своето полагащо се място в киносалоните, казармите и трудовите колективи. Само дето по онова време не се обръщаше чак толкова внимание на рождения ден на Тодор Живков. Но пък тогава я нямаше и тази свобода на словото.

Сигурно вече пристъпяте от крак на крак, нетърпеливи да ме попитате колко струва една такава кампания и можете ли, например вие, също да си я позволите. А аз, като стар PR, ще ви отговоря. Мога да ви уверя, че цялата тази акция не е безплатна. Особено в телевизии, където подозирам, че и синоптиците си плащат, за да четат прогнозата за времето. Въпросът е кое колко струва. Представете си ресторант и меню. Цените са горе-долу следните: 1. Спомени на акушерката. Какво красиво бебе е бил клиентът и с каква голяма… пъпна връв се е родил – 15 хил. лв.; 2. Мъничкият клиент е лидер на първолаците. Всички му викат „батко” – 20 хил. лв.; 3. Интервю с класната на клиента от гимназията. Чак сега признава, че не е била безразлична към мъжествеността му – 18 хил. лв.; 4. Репортаж как клиентът прерязва лентата на 60-сантиметрова магистрала между входа на министерски съвет и улицата, по която идва колата на НСО – 12 хил. лв. Ако кампанията съвпадне с рожден, имен или друг някакъв ден – 20% утежнение. Ако съвпадне с предизборна кампания – 50% утежнение. Обещания за отблагодаряване „после” не се приемат, защото не се изпълняват. Макар да си мисля, че обещанията трябва да се изпълняват, а Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

/това написахме заедно с Елена Петкова за в.Пари преди няколко дни. Може да ви е интересно/

“Аз стоя зад сделката,” каза за в. “Пари” собственикът на волейболен клуб ЦСКА и на 40% от “ГМ прес” АД Георги Георгиев. Каза го няколко минути след като вече беше казал, че зад сделката с 34% от в.”Стандарт” стои “сериозен инвестиционен фонд, който не иска да влиза в България”. Известният с добрите си бизнес контакти с Русия предприемач за първи път навлиза в медийния бизнес. Заедно с двама свои съдружници Георгиев купи от Тодор Батков една трета от “Стандарт нюз” АД, което е собственик на в. “Стандарт”. Представител на новите съсобственици в управителния съвет на “Стандарт нюз” обаче не е Георгиев, а съдружникът му и изпълнителен директор на “ГМ прес” Кирил Захариев, който има богата бизнес история, свързана с фирмите около “Винпром Пещера”. Така въпросът кой всъщност купува дял от един от най-големите български вестници остава загадка. Загадка остава и мотивът на някой да си купи миноритарен пакет от фирма, която отчита загуба.

Кой кой е

Името на Георги Георгиев е много по-познато на спортните фенове. От 5 години той е собственик и основен спонсор на волейболния клуб ЦСКА и под неговото ръководство отборът, освен че стана шампион на България, постигна сериозен успех и в европейската Шампионска лига. Има редица фирми, свързани с туризъм, строителство и търговия. В част от фирмите си има за съдружници руски граждани. Адвокатът по сделката също е руснак. “Смятаме, че това е един от сериозните и водещи вестници в България. Смятаме, че този бизнес върви доста добре, затова решихме да влезем в него”, обясни Георгиев.

На един адрес

“ГМ прес” ще участва в управлението на “Стандарт” чрез своя изпълнителен директор. Това е 42-годишният Кирил Захариев, който има бизнес отношения с фирмите около “Винпром Пещера”. Захариев притежава фирми, които са регистрирани на един и същ адрес с някои от фирмите, свързани с производителя на алкохол. Кирил Захариев също така е управител на дружество, притежавано от “Сигма консултинг”, а това е фирмата собственик на един от кандидатите за приватизация на “Булгартабак” “Кингс Табако”. Адресът отново е същият. Преди 3 години пък Захариев е продал дела си в имотна компания на “Галакси пропърти груп”, която пък е собственост на основателите на “Винпром Пещера” Атанас Петров и Антон Щерев. Официалната позиция на алкохолната компания обаче е, че “няма никакво отношение към извършената сделка”.

Въпросите

За 2008 и 2009 г. издателят на “Стандарт” отчита печалба. За миналата 2010 г. обаче нещата вече не стоят така - след спада на рекламата в печатните издания и намалените продажби на вестниците дружеството е отчело данъчна загуба. Затова остава въпросът защо някой ще купи миноритарен пакет от вестник, който губи пари, а в същото време ще декларира, че няма да прави промени в редакционната политика. Георги Георгиев дори заяви, че “този бизнес върви доста добре, затова решихме да влезем в него”, което обаче противоречи на внесените в Търговския регистър документи.

В отчета обаче има прогноза за 2011 г., която предвижда приходи от 1.5 млн. лв. от ПР услуги. Доколко това не противоречи на Етичния кодекс, който задължава медиите ясно да разграничават реклама от журналистика, също е въпрос. Друг въпрос е кой точно купува дял от в. “Стандарт” - цитираният от Георгиев “сериозен инвестиционен фонд”, лично той или фирмите около “Винпром Пещера”, накъдето води новият член на управителния съвет на “Стандарт” Кирил Захариев. Всички те имат право да си купят вестник, но читателите пък имат правото да знаят кой говори.

Сподели във Facebook

Стана известно, че в магазина за приложения за мобилни устройства, Android Market, се появиха уведомления за съвместимостта на приложенията с крайното устройство. Дадената функция отдавна беше изисквана от потребителите, тъй като някои приложения могат да работят по различен начин на различни мобилни устройства, макар че използват една версия на операционната система Android. Такъв проблем нямат потребителите на магазина за приложения Apple App Store, тъй като мобилната операционна система от Apple е затворена, което предоставя по-голяма стабилност на приложенията при всички платформи. В същото това време, производителите на смартфони, базирани на операционната система Android, не са ограничени до такива тесни рамки, но това довежда до проблем със съвместимостта на приложенията. Компанията Google е реализирала в Android Market функция, която извежда списък с всички съвместими мобилни устройства за всяко отделно приложение. По-рано, разработчиците трябваха да добавят информация за съвместимостта на приложението си в описанието, което не е много удобно. Отбелязва се, че броят на различните мобилни устройства, базирани на операционната система Android е достатъчно голям и продължава да се увеличава, затова тази идея в бъдеще може да претърпи някои промени. Вместо голям списък със съвместими устройства, може би по-рационално е да се публикува по-малък списък с устройства, на които стартирането на съответното приложение е невъзможно.

Сименс е отстранил бъговете в промишлените си компютърни системи Simatic S7, използвани да контролират машини в производствени съоръжения, електроцентрали и химически предприятия. Пролуките можеше да бъдат използвани за извършване на терористични актове напр. в АЕЦ и в други съоръжения с възможни тежки последици. „Кръпките” са първото действие на Сименс в отговор на сериозни компютърни пробиви от червея Stuxnet, открит да циркулира в компютърни мрежи в Иран преди приблизително една година. Сименс е отстранил пролуките в контролера S7-1200, признавайки че една от тях би могла да бъде използвана за придобиване на контрол върху системата. Втората пролука е в Уеб сървър, доставян с устройствата. Преди да получи достъп до тези системи, атакуващият е необходимо да проникне в мрежата на жертвата. Слабостите бяха открити по-рано през настоящата година от компанията за компютърна сигурност NSS Labs. Според NSS Labs все още не е ясно каква част от слабостите са отстранени. Департаментът по вътрешна сигурност на САЩ е съобщил, че са отстранени само част от уязвимостите, както и че съвместно със Сименс работи за пълно разрешаване на проблема. Логическите програмируеми контролери (programmable logic controller – PLC) на Siemens са широко използвани по света за автоматично регулиране на температура, налягане, скорост на турбини, роботизирани ръце и мн. др. Въпросните устройства на Siemens са били целта на вируса Stuxnet, създаден за да преустанови работата на иранско ядрено съоръжение. Stuxnet е засегнал PLC-тата на централата през операционната й система. Тези устройства може да бъдат препрограмирани директно, ако бъдат достигнати през компютърна мрежа.

Техническият директор Rich Green напусна мобилните гиганти Nokia. Според официалното изявление на компанията Rich Green изоставя екипа си, за да разреши свои проблеми от лично естество. Голяма част от медиите и анализаторите обаче са на мнение, че техническият директор на Nokia просто не е успял да издържи на управлението на Stephen Elop. Rich Green не е дал никакво конкретно обещание за завръщането си в компанията за мобилни апарати и аксесоари. Финландските журналисти твърдят, че техническият директор на Nokia няма никакво намерение да става отново част от стратегията на новия шеф на компанията. Напомняме ви, че Rich Green беше един от яростните поддръжници на мобилната операционна система MeeGo, която под контрола на Stephen Elop беше извадена от строя. Именно тази стратегическа стъпка станала основен мотив за Rich Green да напусне Nokia. Rich Green се присъединява към екипа на Nokia през изминалата 2010 година. Той става технически директор на компанията след повече от успешна двадесетгодишна кариера в Sun Microsystems. Постиженията на Rich Green в Sun Microsystems се свързват предимно с ръководството на процеса по преминаването на Java кода в мобилните телефони. При наемането си в Nokia през 2010 година Rich Green става четвъртият поред технически директор за последните пет години. Очевиден е проблемът на компанията с откриването и назначаването на подходящ човек за тази длъжност. По неофициална информация заместник на Rich Green ще бъде Henry Tirri. В момента той заема длъжността на ръководител в изследователския център на Nokia. До момента Rich Green отказва да дава какъвто и да е коментар пред медиите и аудиторията за решението си да напусне Nokia. Личните проблеми, с които обаче компанията свързва решението му да отстъпи ръководната си позиция, най-вероятно скоро ще бъдат опровергани.

Вижте рецептата на Ели от “Врани Неразбрани” за Пластилин от пясък:

2 ч.ч. пясък
1 ч.ч. натурално царевично или пшенично нишесте
1 равна с.л. лимонтузу
1 и 1/2 ч.ч. вода
няколко капки ароматно масло /по желание/

прочетете цялата статия

Вчера бях на комисия. Цял ден, което ми даде възможност за някои наблюдения и изводи върху даскалото:

• Реформата в образованието трябва да продължи спешно с тоалетните. Помните ли вица Какви са признаците, че сте циганин? Поне единия може да се преобразува в: Ако ви се струва, че тоалетната на Централна гара е чиста, то вие сте ... ученик в българско училище! Мисля, че даже влаковите тоалетни на БДЖ са в по-добро състояние
• Столовете са нови, но масите помнят и моите драсканици
• Прозорците на долните етажи са с решетки, както едно време.
• В малките класове децата имат собствени шкафчета. По две на шкафче, но си е прогрес
• Дограмата е нова и в добро състояние, но стенописите помнят лозунга За един мирен свят
• Не знам какво вестници четат даскалите, но Чук-Чук масово се ползва за поставяне в дъното на чекмеджета.
• Има информационни плакати за наркотиците. Много полезно, сега знам какво да пазарувам.
• Има и рекламни плакати за училища за след 8-и клас. В София има Гимназия по охранителна дейност. А едно време ползваха политически коректни названия, напр.Олимпийски надежди ;)
  
• Не мога да стана учител по физиологични причини: в седнало положение коленете ми повдигат катедрата. Очевидно за учители се взимат изключително и само миньончета.
• Знам какво значи думата БЕЛ! :) Това е нова мода, едно време малко предмети имаха общоприето съкращение – и да не си спомням със 100% този специално щях да запомня ;) Математиката за щастие не подлежи на съкращение ;-)
• Министерство на образованието е пуснало информационен комикс как се кандидатства след 7-и клас. Героинята в половин страничен текст ИЗБРОЯВА! Имам познати, които правят по-привлекателни комикси.
  
• Мириям и Патриша (имената са истински) имат възможността да учат по глобус, на който най-голямата държава в света се нарича СССР. Но глобусът не отговаряше на друго, по-фундаментално свойство на Земята – не се въртеше около собствената си ос ;)
• Представяйки си каквa такава стая влизат хуните всеки час, мога с чиста съвест да кажа: Даскалите са героите на нашето време!

Продукти за 4 порции:
3 цели пуешки бутчета
1 зелка
2 моркова
2 червени домата
2 зелени чушлета
2- 3 зърна бахар
1ч.л. сол
1ч.л. червен пипер

Приготвяне:
Пуешките бутчета се срязват при ставата на 2. Получават се 6 порции. Слагат се в тенджера. Наливат се 3ч.ч. вода. Съдът се поставя на включен котлон. Порциите месо се варят 40- 50 минути. Зелката се почиства и реже на ситно. Доматите и морковите се настъргват на ренде. Добавят се към нарязаната зелка. Поръсва се 1ч.л. сол и 1ч.л. червен пипер. Зелето се претрива. Слага се в тава. Пуешките мръвки се заравят в зелето. Слагат се 2 зелени чушки и 2- 3 зърна бахар. Доливат се 2ч.ч. прецеден пуешки бульон. Яденето се пече на умерена фурна 70- 80 минути.

Много промени, най-малката от тях географска, затова блогът “заспа” за две седмици. Но е време да му върнем формата – противно на многократните ми заплахи, нямам намерение скоро да го спирам Поглеждайки назад, Май беше интересен месец, а имаше и интересни неща за писане. Ето ги и тях.

Трафикът определи като месечен победител поста за книгата за млади маркетолози, “организирана” от Тишо Петров, в която аз поговорих за блоговете. На второ място е готината кампания на Coca-Cola с вендинг-машината за истински приятели. В челната тройка влезе и бакалавърската ми дипломна работа за Coca-Cola. Все пак марката навърши 125 години сега – явно вниманието към нея се засилва.

Коментарите са се случили най-вече около една интересна любовна тема – дали наистина сме твърде емоционални в работата и твърде прагматични в любовта? Мнения е привлякла и вендинг-машината на Coca-Cola. Третото място си делят Facebook-кампанията на The New Yorker и емоционалната реклама на Google.

Юни преваля и за момента е доста интересен. Идва лято и с всеки ден ще става по-добре.

___
снимка: dibytes

Още по темата:

1. Мартеници и февруари 2011
2. Лъжи, пролет и Март 2011
3. Април 2011: пролетта дойде, интересен Май започва

Днес Любо продължава поредицата си за качването на най-воисоките върхове на балканските страни. И т.к. днес ще катерим Хърватска, то и самият пътепис някак не можа да се ограничи само с планината Динара, но ще но води и на много други места из Хърватска, Босна и Херцеговина, Черна гора и Албания. Приятно четене:

Динарски планини с Дубровник, Мостар, Котор и Албания за цвят :)

Хърватска, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания

Едва дочаканото пътуване до Хърватска и Черна гора най-сетне бе налице и около 3:00 ч на 21.05 товарехме БАГАЖА в багажника и не само там, защото по стечение на обстоятелствата вместо 2 коли останахме 1 с 5 човека екипаж.Тя вярно, че е с голям багажник, но не е комби и планинарска екипировка, раници, храна и т.н. за 5 човека за 6 дни си е бая нещо. Верният автомобил – Ауди Б4 така разгърна своите дебри, че някак си събра и 5-те човека и багажа. Няма да споменавам на какви места имаше багаж. И така по добре познатия маршрут минахме бързо на Калотина, после дойде Белград и границата с

Хърватска

На границата пак минахме бързо само дето спряхме да хапнем малко след нея и там сърдит граничар така нагло ни изгони все едно бяхме направили голямо нарушение, а там си беше паркинг. Не знам какъв му беше проблема.Участъка от границата до Загреб винаги ми се струва безкраен.Може би заради перфектната идеално права магистрала без почти никакви извивки.От Загреб поехме на юг към Карловац, а от там към Плитвичкитве езера, които бяха целта ни за следващия ден.

За Плитвичките езера

задължително поне 5-6 часа за разглеждане са необходими, а цената на билета е 110 куни или 16 евро. Беше вече късен следобед, затова проучихме нещата за следващия ден и си потърсихме място за палатка. Малко след градчето по коларски път в една горичка изскочи идеалното за целта място. Направо като по поръчка. Разпънахме палатките, хапнахме стандартното меню от русенско варено и лютеница и запука такъв дъжд, че едва смогнахме да се напъхаме в палатките. Ден 2

На следващия ден времето беше чудесно от сутринта и след малко мотане и сушене на палатките отидохме в парка и разглеждането започна. Още на входа видях две коли от Стара Загора и Ловеч, а малко по-късно и от Варна и ми стана ясно, че ще има много сънародници. Все пак бяха почивни дни и се изсипаха и бая автобуси. По-късно направо се зачудих има ли други хора, освен българи – толкова много бяха.

Паркът беше невероятна красота

Тук думите са излишни. Просто трябва да се види. Не е и далеч от България. Заслужава си! Отначало се тръгва с корабче, после се ходи пеша по нещо като екопътека и накрая може пак с корабчето, пеша или с автобусче. Такава навалица е по пътеките, че се замислих за приходите за икономиката на страната. Общо взето Езерата могат да хранят половината държава, а Дубровник – другата половина. След цял ден тюркоазено синя вода, спиращи дъха водопади и величествени пейзажи беше време да потегляме на юг към

град Книн

където е стартовата точка за планината Динара - най-висока в Хърватска. Поехме на юг в късния следобед доволни от прекарасния ден. Започна да гърми, но валя малко. Направи ми впечатлние, че през всичките дни прекарани в тази част на Хърватска всеки ден времето сутрин беше супер, а следобяда започваше да гърми и се изливаше по някой кратък дъжд. Климатът си е такъв. Град Книн е сгушен в полите на

Динара. Планината не е много висока - 1831 м,

но над 1300 м.н.в. става много красива и алпииските пейзажи започват да изникват. Планината е част от т.н. Динарски алпи, простиращи се на територията на Хърватска и Босна. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] От града с хваща черен път, който отначало е доста приличен, но след около 4-5 км става лош и оттам нагоре е по-добре с джипка. Ние решихме оттук нагоре да караме пеша, така че намерихме една чудесна ливадка сгушена в храсталака и разпънахме бивака.Колко е хубаво да си в планината. Има някакъв особен чар в спането на палатки ,уюта в топлия спален чувал, приготвянето на чай и супи на газовото котлонче и най-вече това, че си близо до природата .Някаква притегателна сила, която въпреки неудобствата и липсата на условията, с които сме свикнали в градовете те кара да се връщаш отново и отново само и единствено, за да си ТАМ ГОРЕ! Ден 3

Денят беше отреден изцяло за планината. След ранно ставане поехме отначало по черния път, а после по пътека право нагоре. Отначало беше еднообразно изкачване в ниската част на планината и единственото по-забележително бяха осеяните с остатъци от ракети и шрапнели пътеки. Бяха много, ама наистина много.

Близостта до границата с Босна и спомена за онези размирни времена обяснява нещата. Стигнахме до място, където имаше няколко изоставани танка, които бяха ръждясали и полу разпаднати под натиска на времето. Тук малко пообъркахме пътя, заради грешно поставена табела, но нещата бързо си дойдоха на мястото.

В района има една хижа - Брезовац като водата там се вади с ръчна помпа. Тук беше мястото за обяд, а и точно оттук нагоре започваше хубавата част. Непреодолимият мързел след обилния обяд беше преодолян благодарение на хубавите гледки и скоро отново бяхме по пътеката.

Тя започна да се изкачва по-стръмно нагоре и триангулачния знак на върха скоро надникна иззад камъните. На върха! След около 5 часа ходене от колата. Гледката беше чудесна. Виждаше се почти до морето. Замислих се, че това ми е предпоследния балкански първенец. Остана само Джеравица в Косово. На върха прекарахме около 20 минути и започна да гърми бая силно. Голямо тичане падна надолу и след час пак бяхме на хижата, на фона на 2:30 ч по пътя нагоре. Там изчакахме стандартния следобеден дъжд да се извали за около 40 минути и хайде надолу. Към 20:30 ч бяхме отново при колата. Първоначалната идея за слизане до морето още същия ден отпадна и прекарахме и тази вечер на същото място. Една лисица се навърташе около палатката цяла вечер, явно примамена от миризмата на русенско варено и рибни консерви. Разбирам го животното защо да не разнообрази малко с български деликатеси!

Ден 4 На сутринта времето е отново чудесно, а свежият планински въздух набързо избистря заспалия ми мозък. Закуска в планината и се отпрвяме към едно не толкова популярно туристическо местенце, а именно изворите на река Цетина.

Не е много далече от Книн в южна посока. Аз знам какво да очаквам, защото съм го виждал на снимка, но моите спътници са направо очаровани. Извора представлява една бездънна на вид дупка, от която извира тюркоазено синя вода и наоколо щъкат пъстърви със завидни размери. Странно място. Някак се различава от всички извори, които съм виждал досега, но този факт го прави много интересно. Има един параклис близо до извора, чийто образ при подходяща светлина се отразява в извора огледално и се получават условия за много интересна снимка. Става бая жега, ние поемаме на юг към

град Мостар в Босна и Херцеговина.

Границата се минава за минути и веднага след нея задължително пълня резервоара до горе, защото бензина е по-евтин там. Мостар има хубава стара част и освен нея няма какво друго толкова да се види. В града все още изпъкват белезите от войната - надупчени сгради и порутени постройки. Същото ми направи впечатление и в Сараево миналата година, но там беше доста по ярко изразено.

Не е необходимо много време, за да се разгледа основното в града. Всичко на всичко това е едноименния мост, който е символ на града и старата част около него. Хубаво е тук и си заслужава дa се види по мое мнение. Просто да се усети атмосферата на града.

От тук пътят е към Дубровник.

Следобед е и обичайно започва да вали. Този път проливен дъжд, но пък кратък. Километрите не са много, границата между Босна и Хърватска минахме неусетно се включихме в така хваления крайбрежен път на Далмация. Признавам действително е красиво, особено за возещите се, които спокойно могат да зяпат в безкрайната морска шир. Отново се влиза в Босна, защото се пресича малка ивица, която е босанска. Единственият излаз на море на Босна. Тук митничарие нещо са станали със задника нагоре,.Малко се заяждат, но като видят претъпкания с планинарски атрибути багажник ни махат да изчезваме.

В Дубровник

сме късния следобед. Настаняваме се в къмпинг Solitudo и така дългоочакваната баня е вече налице. Много хубав къмпинг – 12 евро на човек като колата и две палатки са включени в цената. Условията са много добри и къмпинга е почти пълен предимно с французи, холандци и германци. Вечерта пийваме Karlovacko pivo на плажа и после се впускаме в разглеждане на нощен Дубровник.

Страхотно място (визирам старата част зад крепостните стени). Прилича много на старо италианско градче с тесните алеи и просторите висящи над уличките. Сякаш има малко от Венеция и съвсем малко от Неапол, но е доста по-чисто. Разходката е много приятна, но минава полунощ и се връщаме да спим, че на другия ден ще е основното разглеждане и ранното ставане е желателно.

Ден 5 Ранното ставане беше налице, но и мотането не беше малко.Паркирахме в центъра, за да разгледаме стария град и по светло. Изводът - и на светло и на тъмно си е забележително място. Една баба ни омая да си купим от нейните домашни изкушения - ракия с розмарин и глог, сушени портокалови корички, сушени смокини и бадеми по някаква пак специална рецепта. Действително бяха много интересни и на вкус и на вид. Направихме оборот на женицата и тя щастливо ни махаше за довиждане. Няма какво да описвам за стария град. То в интернет всичко си пише. направи ми впечатление обаче, че многото котки, които щъкаха наоколо бяха с някаква специфична физиономия. Бяха някак груби и приличаха на котки хулигани :-) До обяд се мотахме из града и после отидохме на плажа. Колко е хубаво да си на плажа преди сезона да е дошъл. Няма навалица, крясъци и лудница. Плува се на спокойствие. Пълен релакс. След около два часа на плажа се отправихме към

Котор в Черна гора.

Тук искам да поясня нещо. Винетката за Черна гора важи една година от датата на закупуване, а не до края на годината независимо кога е купена, както е у нас. Така на нас не ни се наложи да взимаме нова. Малко преди Котор спряхме да хапнем до морето и да се полюбуваме на красивите фиорди. Беше красиво, но за разлика от Хърватска беше доста мръсно по брега. Преди да се достигне Котор има

едно малко градче на име Пераст.

Много си заслужава да се види. Много е автентично. Даже имаше коли с регистрации от времето, когато Черна гора е била в пределите на Югославия. Тук заваля неизменния следобеден дъжд. Между другото има ферибот, който може да се ползва, за да се спести обикалянето по завойте из залива, ако се минава транзит, но си заслужава да се мине по пътя заради великолепните гледки.

В Котор

е много оживено. Непрекъснато пристигаха круизни кораби и изсипваха тълпи от туристи, които се отправяха незабавно към стария град. Направи ми впечатление контраста в растителния свят. На брега палми, а по склоновете на планината иглолистни дървета. Зад крепостните стени на стария град се потапяш в едни минали времена. Разстоянията са много малки и за по малко от час може да се разгледа, но най си заслужава да се изкачи човек до върха на хълма над стария град или поне до параклиса. Стига се по пътека в края на стария град, която се изкачва нагоре. От тук всичко е като на длан - залива, цалия град, преминаващите коли и приближаващите кораби.

Трудно е да си тръгнеш от това място. Гледката те кара да стоиш още и още... Но за жалост нямаме цялото време на света. Вече се смрачава, а трябва да търсим място за палатка, което от опит знам, че по тъмно е много трудно. Още повече в района равните места са рядкост. Малко след

Будва

по изключително стръмен път се натъкваме по поръчка на идеалното място, което предлага и неповторима гледка към морето, но за жалост духа буквално ураганен вятър и опъването на палатка е немислимо тук. Поглеждам към морето и си представям как разкопчавам ципа на палатката на следващата сутрин и виждам изгрева... но няма как. Слизаме обратно и малко по-надолу вятъра е поносим. Разпъваме палатките в нещо като частна градина, но няма за кога да търсим по-хубаво място. Вече е тъмница, а и на следващата сутрин идеята е за много ранно тръгване, така че тук ще е. Ден 6 Часовника звънна в 4:00 ч местно веме или 5:00 ч по нашенски. Меко казано на никой не му се ставаше, но нямаше как. Предстоеше още малко каране в Черна гора, спирка на Шкодренското езеро, пркосяване на цяла Албания (а тя не е много бърза за прекосяване), на Македония и обратно в България. Набързо събрахме лагера и се понесохме към албанската граница. Очакванията ми бяха за 2 сламени колиби и едно отрязано дърво вместо бариера, но те се опровергаха. Изглеждаше си съвсем нормално и отново минахме бързо. Само да отбележа нещо:

В Албания

от влизането до излизането от страната не съм влязъл в нито една дупка. Много завой, но идеален асфалт. На път за

Шкодренското езеро

минах през най-отвратителното гето, което някога съм виждал. Беден ми е речника да го опиша и затова ще пропусна описанието. Иначе езерото се води най-голямо на Балканите. Около него има планини и е красиво, но и доста мърляво по брега. Доста типично за държавата. Шкодренската крепост се извисява гордо на отсрещния хълм. За нея имаше нещо, че била най-стара, но не съм 100 % сигурен. След закуска на брега на езерото се отправяме в

посока Тирана

Пътят е доста прав и скоростта от 120-130 км/ч е нормална за района, въпреки ограниченията от 60-80 км/ч. Бях чел, че полицаите не санкционирали чужденци и малко или много разчитах на това. Имаше бая километри, че да се влача с 60. В

Тирана

минавам за 2-ри път и знам какво да очаквам. Все едно караш в Техеран или Кайро. За моите спътници това е първо посещение в Албания и са малко втрещени от хаоса по кръговите движения и каруците, които от крайна дясна лента правят ляв завой на трилентов път. За малко се разминах с една такава. Не знам как, но дори и на такова място успявам да намеря някакъв чар. Вадим чист късмет, че прекосяваме града само за около 1 час, въпреки задръстванията и лудницата. От Тирана до Елбасан е тесен път с безброй завой, но и много панорамен. Тук се появява първата кола с българска регистрация - голф от София. Покрай пътя продават на много места череши за 2 евро на килограм.

Елбасан

е град с много мръсен въздух, заради металургичните комбинати в района, но е доста по-спретнат от Тирана. Малко след града е първата ми среща с албанската полиция. Изпреварвам камион на непрекъсната линия, неусетно се подава палка и виждам строгия поглед на закона. Почва се едно жестикулиране едни обяснения той на френско-албански, пък аз на английски. После поглежда регистрационния номер, задава дългоочаквания въпрос : "Булгарин?". Аз кимам положително и той маха с ръка да продължавам, че този път ми прощава. Това и чаках. Благодарен съм му! Следва границата с

Македония

и после така познатия път през Кичево, Гостивар, Тетово, Скопие, Куманово и хайде в България. Спирам само за малко в Македония, че на заднта седалка вече не си усещат краката. И така благополучно към 9:00 ч бяхме в София. Километрите за последния ден не бяха много - към 780, но се пътува доста бавно. И все пак си заслужава да минеш по непознат път било то и бавен. Страхотно и разнообразно пътуване се получи. Като километри общо беше 2397 км. Автор: Любомир Петров Снимки: авторът Други разкази свързани със Западни Балкани – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Великден из бивша Югославия (Черна гора, Дубровник, Мостар, Сараево)
2. Пролетен мотоциклетен круиз из Западните Балкани (2): През Черна гора към Дубровник, Хърватска
3. Западни Балкани 2006 в 4 части
4. Балкански багри (2)
5. До Дубровник през Босна и Херцеговина (3): Мостар и Сараево
6. Босна: богомили и дервиши (2): Мостар и Благай
7. От тук до Венеция – балкански пътепис
8. Из бивша Югославия и Далмация (Хърватска) с кола
9. Босна: богомили и дервиши (3): Богомилският некропол при Радимля и връщане към Мостар и
10. Поздрави от Дубровник и …от Република Сръбска
11. Из бивша Югославия и Далмация (Хърватска) с кола – част 1
12. Западни Балкани 2006 – 3 част – Черна гора(Црна гора)