Обиколка на България (2)

Продължаваме с офроуд обиколката на България заедно с Боян. В първата част минахме от Стара Загора до Мадара, а днес ще поемем през Плиска към Никополис ад Иструм. Приятно четене:

Обиколка на България

част втора

Плиска, Свещари, Каменово, Басарбово, Иваново, Червен, Никополис Ад Иструм, Идилево

Ден 3: Добре отпочинали се отправихме към

старопрестолна Плиска

Там, както и на Велики Преслав, орехите се охраняват – за разкопките не знам:

Новият вид петоъгълни кули, които били по-устойчиви на стенобойните машини:

Ето останките от самия град:

Там тревата беше по-висока и вероятно имаше повече змии, но се бяха изпокрили защото времето беше облачно [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Това е една от най-грандиозните постройки които са съществували в Европа по онова време. За жалост, ако не бяха възстановките никой не би го повярвал.

След това потеглихме към

с.Свещари и Свещарската гробница.

Няма снимки от там, но те така или иначе нямаше как да представят това, което ще видите там. Имах чувството, че влизаме в Зона 51 и ще ни покажат някои космически кораб. Гробницата е изключително запазена и няма възтановки. Разровена е цялата и отгоре е излят бетонен купол в който се подържа постоянна температура и влажност. Опитахме се и да намерим Демир баба теке, но безуспешно. Вечерта катуна спря в къмпинг в

с.Каменово

Използвахме апартаментите, тъй като валеше и беше доста хладно.

Не можахме да си намерим мръвки за скара из цялото село тъй като хората там както и по другите села си ги произвеждат не ги купуват. Намерихме само кюфтета за печене и имахме една пържола остана от барбекюто в Мадара. Но не подозирахме че имаше още някой, който точи заби за тази пържола. Ето го разбойника хвант на местопрестъплението: [caption id="" align="aligncenter" width="615" caption=""Разбойник с пържола" на Тициан"][/caption]

Пържолата на земята не съм успял да я заснема, но можете да проследите погледа на котарака. Това беше котарака на собственика, който с удоволствие си доизяде после пържолата. Ден 4: На другия ден трябваше да минем през Русе за да видим дунава и да заредим с гориво и кеш. Следваща ни спирка бе

„Басарбовският скалаен манастир” - единственият действащ скален манастир в България.

Светецът покровител на манастира - Св.Димитрий Басарбов е покровител и на румъската столица - Букурещ и неговата обител има много повече поклоници от там. Манастирският комплекс се стопанисва добре. В центъра на двора има чудотворен кладенец с лековита вода, но за нас вода нямаше,защото електрическата помпа на кладенеца беше развалена. Случайно попаднахме на уредника на манастира и кмет на с.Красен, който много държеше да разкаже всички легенди за манастира на Живка, докато ние със Слави се мотаехме наоколо. Според легендата тялото на светеца е намерено 3 или 30 г (зависи кой разказва легендата) след неговото изчезване на брега на реката близо до манастира. Нетленното тяло на светеца е било занесено в родното му с.Басарбово. Но веднага след като научават за тялото от Румънската патриаршия изискват мощите му. Легендата разказва, че са сменени три впряга волове преди да успеят да потеглят с тялото, защото воловете са се връщали веднага щом стигнат края на селото. Въпреки това са успели да го пренесат до Букурещ.

Следващата забележителност в плана бяха

Ивановските скални манастири.

От тях само един е отворен за посещения, а за другите трябва да се обадите предварително защото гидовете са кът. Незнайно защо това гениално творение, под опеката на ЮНЕСКО от 1979, отсъства от списъка със 100-те национални туристически обекта. Във вътрешността му са добре запазени творби на палеологиният ренесанс, с които можем да се гордеем. Направо изтръпвах като виждах как екскурзовода потропва небрежно върху стенописите с учителска показалка, докато разказва, че консервирането им е отнело 10 г. Без коментар.. Разбира се по път ни бе и

крепостта „Червен”

Ето и снимката на известната 12 м кула послужила за образец при реставрирането на Балдуиновата кула на Царевец.

Този път Слави се престраши да поседне по близо до края на стената, за да снима с.Червен в краката си.

Има какво да се види там, ако не друго гледката от платото е страхотна. Хубаво е и да има кой да ти разкаже. Но към 16:00 ч. Нямаше и кой билетите да ни провери. А ние си бяхме взели дневни билети от Ивановския манастир, които важаха и за крепостта. Това бе май най-интензивния ден. Последния обект по пътя бе

Никополис Ад Иструм

Пристигнахме там около 18:00 ч. Вратата бе заключена, но мрежата точно до нея е достатъчно добре потъпкана, можеш и с кола да влезеш. Ако ти трябва някой камък с фрезки или плоча с надписи от римско време – там е мястото. Не е охранявано и няма жива душа наоколо. Сигурно вече са изнесени по-ценните неща. Иначе това са останките от най-големия римски град на Балканския п-ов. Основан е 102 г. Главните пътища с каналите под тях са все още добре запазени.

Денят завърши покрай скарата в с.Идилево, където Слави ни бе домакин.

Очаквайте продължението Автор: Боян Бонев Снимки: авторът Други разкази свързани с Другата България – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Обиколка на България (1)
2. Перник – най-ужасният град в България ;)
3. Кътчета от България: Дряновският манастир
4. Кратко съботно-неделно пътуване из България
5. Кътчета от България: Връх Шипка
6. На път из България
7. „Добре дошли в България“ ли?! По-скоро „Разкарайте се оттук!“
8. Hi, Stela – краткият поглед на случаен чужденец в България
9. Мото-обиколка „Родопи, морето и обратно”-ден 2-ри
10. Мото-обиколка „Родопи, морето и обратно”
11. На мотор от България през Македония до Албания и Гърция или как не влязох в Косово
12. България получи европейски оргазъм.

Прочети цялата новина

Свързани новини: