ПРЕДАНИЕ ЗА БАЛИ ЕФЕНДИ

Имало един козар. Веднъж, като си пасъл козите по витошките ридове, една коза току вдигнала глава, заврескала и побегнала надолу из стръмнината. Козарят я забелязал и се спуснал по нея: козата все бягала и той по нея и я настигнал в шумака, където днес се намира княжевската баня. От търчането из камънаците и ровищата, козарят си загубил цървулите, та нозете му се все изподраскали и от тях се струила кръв. Като хванал козата, той не взел да я бие, както правят другите козари и овчари, но започнал да я милва и целува по очите и затова, че бил толкова арен и праведен, Господ му дал знак, та веднага се посветил на същото място. Като се посветил козарят, селяните започнали да се събират на това място и да палят свещ. Като видели това турците и те почнали да идват на същото място, като на светилище, и от това се завързал спорът: от коя вяра е светецът.
Българите думали: агалар, този светия е наш, защото от нашата вяра е излязъл. А турците отговаряли: чорбаджи, ако да беше ваш, нямаше на наше място да се посвети. Като се препирали така, из пътя се задал един винарски керван. Турците рекли на българите: ако е ваш светецът, това вино, което карат кираджиите, да стане на вода, а ако е наш - да стане на мед.
Като отишли при кираджиите, погледнали и видели, че виното станало мед. Тогава турците усвоили светеца и от свети Илия го прекръстили Балъ-баба, а после го нарекли Бали-ефенди.
При гроба на светеца оставили тоягата, торбата и япанджака му, за да може пак да си ходи ноще по Витоша и да обикаля местата, където си е пасъл овцете. Понеже си загубил цървулите, за да не ходи бос, турците му оставили нови еминии. От скитането по Витоша еминиите се скоро изпокъсвали, затова и често на мястото на скъсаните благодетелите - почитатели на пастирския светец оставяли нови ...
В чест на светеца през 1635 г. Етмекчи Ахмет паша построил голям хан - керван-сарай, покрит с олово, с 50 стаи за пътници и 45 дюкяна. До нашето освобождение в селището Бали-ефенди е имало и една голяма фабрика за изработване на платове за турската войска. Но както от тези постройки, така и от старото гевгирено кубе, построено по заповед на султан Селим ІІ, вече няма никаква следа. Но и до ден-днешен в Княжево се пази гробът на великия юрушки светец и проповедник на братството между народите. Малкото някога селце около неговия гроб сега е грамадно селище в перваза на Голяма София.
Гробът на Бали-ефенди се съхранява в малко параклисче до самата княжевска църква, посветена също на св. Илия.
Поверието, че Бали-ефенди е християнски светец, обсебен от всесилните някога мохамедани, владее и досега верските представи на местното селско население. Вярата, че допирът до гроба на светеца лекува болести, още се поддържа. Гробницата се отваря от пазачката кадъна всеки четвъртък и неделя, а напоследък само в четвъртък. В този ден все ще се намери някой болен, дошъл с непоколебима вяра, че "отъвнатия" от турците светия ще му помогне. Особено много болни идват на храмовия празник св. Илия. Турците, предимно цигани-мохамедани, празнуват деня на Бали-ефенди тридесет дена преди нашия Илинден. И те също така още вярват, че допирът до гроба действа целебно.
Бали-ефенди с проповедите си за братство между двата народа - турци и българи, е изпреварил историческото развитие с няколко века. Желаното разбирателство, обаче, е могло да се осъществи, само когато двата народа се поставят на еднакво равнище на права и задължение и когато всички противоречия между тях бъдат отстранени. Обаче, българският народ е ценил много високо голямата човечност на юрушкия проповедник и вярата му в него е била толкова голяма, че е преставал да мисли, че той е друговерец и чуждородец. За потъпкания народ Бали-ефенди е могъл да бъде само голям човек от "нашата вяра" и от "нашия род".

откъс от публикацията "Княжевският светия Бали ефенди" на Павел Делирадев, сп."Сердика", бр.2, 1941 г.

Бали ефенди е суфийски мистик, живял през ХVІ век по времето на Сюлейман Великолепни. Бил непримирим към отстъпниците от собствената си вяра и в същото време покровител и защитник на християнското население, с което спечелил такова отношение, че след смъртта му българи и турци се скарали за родовата и верската му принадлежност.
Отправяйки се на военен поход към Унгария, великият султан му оказал честта лично да го посети, която Бали ефенди не приел - избягал и се скрил в гората. След смъртта и на двамата, синът на султана заповядал около гроба на светеца да бъде изградено дервишко теке. На мястото на разрушената по-късно джамия е изградена княжевската църква "Свети Пророк Илия". Гробът на светеца е запазен и до днес в двора на църквата. Гробницата е възстановена наскоро.

Прочети цялата новина

Свързани новини: