Близките ми знаят за симпатиите ми към Скандинавските страни. Затова вместо да си сложа норвежкото знаме на профила във Фейсбук, ще споделя с вас някои факти за Норвегия.   В проучване от преди няколко години, Норвегия е избрана за едно от най-спокойните места за живеене в света. Второ място в специален класификация наречена Global Peace Index Доходите на [...]

насред лято една малко септемврийска тема - учебниците по-конкретно "Изобразително изкуство" за 1-ви клас на Булвест 2000 едно на корицата - дядо пуши лула второ - горната картинка на тема "аз и моите близки"(стр 48) ... думи нямам за избора на автори, небрежността на редактори и издатели в допълнение и скрита (явна) реклама на ...

В. „Труд“:   Путин ли ще ни дава пример за правосъдие?     Председателят на ВКС проф. Лазар Груев се срещна вчера (б. р. – 19 юли) с министър-председателя на Русия Владимир Путин. Двамата обсъдиха съдебната реформа в двете страни, както и взаимоотношението между властите. …Визитата на българската делегация е в изпълнение на Договора за [...]

Попитали радио Ереван по какво се различават жените и дипломатите. - Ако един дипломат казва "Да", то това означава "Може би", а ако една жена казва "Не", то това също означава "Може би". Ако дипломатът казва "Може би", то това означава "Не", но ако жената казва "Може би" – това си е чисто "Да". Ако дипломатът казва "Не", то това не е никакъв дипломат, а ако жената казва "Да", то що за жена е тогава!? Усмихни се, България! „Дипломация” несъмнено се превърна в дума на деня у нас в понеделник. Изгонихме от страната либийски дипломат, който след това спретна преврат в посолството. От външното обясниха, че между двете събития няма връзка. Превратаджията запали портрети на Кадафи и развя знамето на бунтовниците, които пък неотдавна ние признахме за легитимни представители на властта в Либия. Дипломатичност струеше и от дебатите по вота на недоверие към правителството в парламента. Там гастролираха Алековият Бай Ганьо и незабравимият в. „Работническо дело”.

Новото предизвикателство пред държавната космическа агенция на САЩ е планетата Марс. По-късно тази година, към Червената планета ще бъде изстрелян космически кораб, на който ще пътува новият марсиански роувър на NASA, наречен Curiosity, информира Space.com. Роувърът ще кацне в марсианския кратер Гейл, където учените виждат големи перспективи за получаване на нова и полезна информация, която да помогне при подготовка на изпращане на хора до Марс. В кратера е възможно да бъдат открити следи от вода и живот. Curiosity е с размерите на обикновен автомобил и представлява истинска научна лаборатория на колела, която е пригодена да оцелява в суровите условия на Марс. Опитите за преки изследвания на Червената планета започнаха още през 1971 година. Пионери в тази област са руснаците, но те не успяха да постигнат никакъв успех. През 1971 година опитват да пратят до повърхността на планетата два модула, но първият се разбива при кацането, а вторият прекъсва радиовръзка 15 секунди след достигането на повърхността. Третият опит на СССР е през 1973 година, но и този път кацането е неуспешно. Първият опит на САЩ е две години по-късно и този път всичко минава по план. Viking 1 каца и праща първите исторически снимки от повърхността на Марс. Руснаците се отказват от опити за изследване и не пращат повече свои апарати до повърхността. Третата държава, която е правила опит в тази насока е Англия. За съжаление Beagle 2 се разбива при кацането си през 2003 година и поставя край на марсианските амбиции на британците. На долната снимка можете да видите кратера Гейл, където през 2012 година ще се приземи новият американски роувър Curiosity.

Amazon.com е един от най-големите търговски сайтове в света. Той е сред малкото оцелели след спукването на големия .com балон в края на миналия век, когато фалираха много от сайтовете в мрежата. В Mashable представиха някои малко известни, но любопитни факти от историята на Amazon. Първоначално името на сайта е трябвало да бъде Cadabra. Джеф Безос, който е създател на сайта, бързо премислил и сменил името, когато неговият адвокат асоциирал думата с “cadaver”, която на английски означава труп. Вторият избор на Безос бил Amazon. Първата причина за този избор било желанието името да напомня за световноизвестната река Амазонка, а втората, че първата буква е А. По това време списъците със сайтове се подреждали по азбучен ред. В началото Amazon.com е замислен като виртуална книжарница, а за склад се ползвал гаражът на Джеф Безос. Той продал от там първата книга в историята на сайта през далечната 1996 година. Amazon.com оцелява със сетни сили по време на .com кризата. Акциите на компанията падат от 100 долара за бройка до цена от само 6 долара. Amazon отбелязва първите си годишни резултати с печалба едва през 2003 година. До този момент сайтът е работил на загуба. Сегашното лого на Amazon е създадено през 2000 година. То представлява почти абстрактно изображение – комбинация между усмивка и стрелка. Целта е да се внуши, че компанията с радост доставя всичко и навсякъде. Всички служители на Amazon прекарват по два дни в годината, работейки на телефонните линии за поддръжка на клиенти. От това правило не прави изключение дори изпълнителният директор на компанията.

тайска приказка

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Истерията по новата многофункционална „Арена Армеец София” (виж стр. 13) прерасна в пълен хаос от ангажираните в откриването й институции, като се започне от управниците й - Национална спортна база, и се мине през собственика й - Министерството на спорта, та чак до главните участници в откриването – федерацията по волейбол. И както снегът ни изненадва всяка зима, то сега се оказа, че и интересът към съоръжението, което няма аналог в България, постави ръководителите в същата патова ситуация. Хиляди хора си тръгнаха с празни ръце, не пропускайки да нахранят майките, сестрите и тям подобни роднини до девето коляно на отговорните за хаоса институции. Разбира се, хората с право негодуваха срещу заблудите и напразните обещания за около 12 000 пропуска и действителността, която показа едва 5000 билета за хората. И на фона на цялата какофония станаха ясни 2 неща: първо - видя се, че такъв комплекс е бил страшно необходим на България не само заради любителите на спорта, но и за да се...

Напоследък става все по-модно да се гледат кинофилми във формат 3D. Започва и масовото навлизане на телевизори, които поддържат тази технология. Това, което много хора се питат е как влияе тази технология на очите и човешкото здраве. Оказва се, че новините в тази област не са добри, информира TechCrunch. Учените от калифорнийския университет Berkeley са провели тестове върху 24 души за да установят какво е влиянието на стерео дисплеите върху здравето. Оказало се, че тази технология вреди както върху зрението, така и на работата на мозъка. Причина за това е постоянното напрежение върху работата на очите, които се опитват без прекъсване да фокусират образа в перспектива. Самото съдържание на 3D изображенията и действителното разстояние на очите от екрана причиняват объркване и шок в мозъка. Това води първо до визуален дискомфорт, а после и до умора на очите. Накрая се появява и главоболие. Пълните детайли за откритията при изследването могат да бъдат открити в последния брой на Journal of Vision, където има обширна статия по въпроса. При мултимедийните 3D забавления фокусното разстояние не съвпада с действителния светлинен източник, където се намира екранът. Често очите трябва да фокусират виртуални обекти, които са по-близки или се намират доста зад самия екран. Специалистите съветват хората да не прекаляват с 3D филмите, докато не бъдат направени допълнителни проучвания за дълготрайните ефекти на тази технология върху човешкото тяло.

Съдът призова компанията Oracle да преразгледа финансовите си претенции към Google, пише агенция "Ройтерс". По-рано компанията на Лари Елисън поиска от интернет гиганта 2,6 милиарда щатски долара компенсации за използването на Java технологии в мобилната операционна система Android. Съдът обаче постанови, че размерът на обезщетението е неправилно определен. Oracle ще има време да преразгледа финансовите си претенции. Експерти смятат, че Google е в крайна сметка все пак трябва да плати на компанията Лари Елисън, но сумата далеч няма да е толкова впечатляваща, колкото се надява Oracle. Любопитното е, че преди няколко години, Sun Microsystems, която по онова време държеше всички права върху Java, предложи на Google да закупи лиценз за средата за 100 милиона щатски долара. Интернет корпорацията се отказа сделката, тъй като тогава развитието на Android беше в самия си зародиш.

Гръцката верига книжарници Eleftheroudakis окри нов вид магазин в сърцето на Атина, снабден с мултифункционалната Espresso Book Machine, както и с екип добре обучени книжари, разказваонлайн изданието The Bookseller. Магазинът се определя като "еко-система, насочена към книгите" и се разпростира на четири етажа на обща площ от 1400 кв.м.

Софика Елефтерудаки, изпълнителен директор на веригата, обяви, че новият магазин ще изпълнява ролята на "учебен център с поглед към бъдещето" и е проектиран да посрещне "предизвикателствата от новата вълна в книгоиздаването". "От проучвания, както и от наши собствени наблюдения, осъзнахме, че посещението на клиентите трябва да бъде приятно и вълнуващо изживяване за тях. Това е особено важно в периода на финансова криза и по-специално в търговията с книги, която постоянно се развива. Книжарниците трябва да бъдат място за почивка, приятни мигове, информираност и придобиване на нови знания", обяснява концепцията на магазина тя.

Дизайнът на книжарницата е дело на Марта Джанакополус от екипа на if_untitled. Новата книжарница предлага дълги рафтове, които напомнят на клиентите за собствените им холове, индустриален дизайн, многобройни места за сядане и отдих (включително и пиано на първия етаж), обособени ъгли, където могат да се провеждат семинари, както и кафене.

Що се отнася до избора на книги, магазинът залага на "качество" пред "количество". Елефтерудаки казва: "Умишлено махнахме някои раздели, като медицина например, защото те се продават особено успешно на други места. Вместо това наблегнахме на теми като история, политика, самоусъвършенстване, комикси и детски книжки, а акцентът логично падна върху чуждоезичната литература”.

Книжарницата ще бъде постоянен домакин на редица събития, вариращи от традиционните срещи с автограф до уъркшопове в областта на бижутерията, плетенето, бродерията и фотографията. “Целта ни е да помогнем на хората да се събират заедно и да обменят идеи и емоции", допълва Елефтерудаки.

Eleftheroudakis са наети опитни библиотекари, които да помагат на клиентите при избора им на книги, което пък е част от инициативата “Books Plus”. “От пътешественикът, който планира своя маршрут, до ученият, търсещ информация за изследването си - всеки ще може да се възползва от тази услуга”, коментират от магазина. На разположение на клиентите е и модерна мултифункционална машина, която предоставя безупречно качество на разпечатване и подвързване.

Веригата Eleftheroudaki, основана през 1898г., е собственик на 28 магазина, около 200 служители и разполага с клонове в Солун, Миконос, Александрия, Патрас, Ираклион и Йоанина.

Вижте и кадри на фотографа Спирос Хаунд от интериора от блога на архитектите if_untitled:

{gallery}eleftheroudakis:{/gallery}

Има две статистики на БНБ по повод на това, което се нарича разговорно "лоши кредити". Едната е стандартната тримесечна надзорна статистика за "необслужвани кредити", а другата е месечната статистика за "лоши и преструктурирани кредити" от паричния отчет.

Месечната парична статистика за "лоши и преструктурирани кредити" се цитира по-често (най-вече защото излиза всеки месец), обаче както показва и името й, тя не включва само лошите, а и преструктурираните кредити. А преструктурираните кредити не са непременно лоши, дори обратно. Ако един преструктуриран кредит се обслужва редовно, той очевидно не е проблем, но въпреки това той ще се отчете в месечната статистика за "лоши и преструктурирани кредити". Поради тази причина е погрешно използването на статистиката за "лоши и преструктурирани кредити" като индикатор за "лоши кредити". 

Всъщност, надзорната тримесечна статистика е по-добрият индикатор за "лоши кредити". Това са кредити със забава от над 90 дни, при които има влошаване на финансовото състояние на длъжника и риск за загуби. Именно на база на надзорната статистика банките заделят провизии и обезценки за покриване на риска от необслужваните кредити. Качеството на тази статистика се контролира от БНБ, включително чрез проверки на място.

Разликата между месечната парична статистика за "лоши и преструктурирани кредити" и тримесечната надзорна статистика за необслужвани кредити е значителна – през юни лошите и преструктурирани кредити са 20.5% докато последните данни за необслужваните кредити от март показват 12.9%. Или, разлика от почти 8 процентни пункта. Нещо повече, технически е възможно едната статистика да показва влошаване, а другата подобряване. Т.е. не може да се приеме, че месечните данни са показателни за лошите кредити нито като ниво, нито като посока на движение. Просто трябва да се изчакат тримесечните данни, които според календара на БНБ излизат само след няколко дни.

Не на последно място, процентът лоши кредити не показва нищо сам по себе си. Ако една банка няма капитал, печалби и провизии, дори съвсем малко лоши кредити ще я доведат до фалит. Обратно, ако друга банка има висок собствен капитал, има печалби и е натрупала високи провизии за покриване на риска от лоши кредити, тя може да издържи безпроблемно дори високи нива на лоши кредити. Няма ниво на лоши кредити, което само по себе си да е фатално – ефектът винаги зависи от размера на наличните "буфери". 

Българските банки имат високи буфери – висок размер на собствения капитал (17-18%, в топ 4 на ЕС), продължаваща рентабилност (в някои страни е отрицателна), висок размер на провизиране на лошите кредити (около 75%, най-високото ниво в ЕС). Докато се запазват тези високи нива на буфери, лошите кредити няма да са проблем. Дори нещо повече, когато лошите кредити започнат да намаляват високото провизиране ще се върне обратно като положителен резултат, под формата на печалби и по-висок капитал (това вече става в Естония, например).

Блогът за икономика 2011

Американски съд отмени присъдата от предишно дело, която задължаваше интернет потребителката Джейми Томас-Расет да плати глоба от 1.5 милиона долара заради това, че изпиратствала 24 песни. Предишният съдебен състав беше решил, че за всяка песен осъдената жена трябва да плати по 62 500 долара, информира TechSpot. Съдията е отменил космическата глоба с мотива, че е прекалено голяма и не е пропорционална на извършеното деяние. Той е определил нов размер, който предвижда обвиняемата да плати само 54 хиляди долара. Въпреки това, сумата пак е доста голяма, като имаме в предвид, че става въпрос само за 24 песни в MP3 формат. Като тъжител по делото участва RIAA – организация, която е специализирана в защита на звукозаписната индустрия от нарушаване на авторски права. Съдебната битка ще продължи, тъй като присъдената сума все още е прекалено голяма. Преди време Джейми Томас-Расет получи предложение от RIAA за споразумение, при което тя трябваше да се съгласи да плати 25 хиляди долара и обвиненията щяха да бъдат оттеглени. Тогава обаче, обвиняемата отказа. Сегашната присъда от 54 хиляди долара не е избрана случайно. Съдът се е мотивирал с факта, че това е максималният размер, който е позволен при подобни случаи от американската Конституция. През 2009 година делото беше стигнало до такъв етап, че присъдата на Томас-Расет в един момент стана почти два милиона долара. Сега се очаква и двете страни да протестират срещу определения размер на обезщетението за нарушаването на авторските права.

От 21 до 24 юли в гр. Пловдив се проведе Четвъртата политическа академия към ПП ГЕРБ на тема „Европейските програми и възможности за финансиране на проекти за местната власт“. В рамките на форума българският евродепутат Илиана Иванова (ЕНП/ГЕРБ) представи хоризонталните програми на ЕС.

Адвокат Йонко Грозев е бил директор на програмата за правна защита на Българския хелзинкски комитет от неговото основаване през 1995 г. до 2005 г. Завел е и е спечелил редица дела в Европейския съд за правата човека. За своята дейност Грозев бе награден през 2002 г. с Международната награда за защита на човешките права. В допълнение на своята дейност като адвокат и в качеството си на член на Центъра за либерални стратегии Грозев участва в изследователски проекти и застъпнически кампании за подобряване дейността на българската съдебна система. Той оглавява гражданския инициативен комитет, който издигна Меглена Кунева за кандидат-президент. - Г-н Грозев, как вие разчитате последният мониторингов доклад за напредъка на България? - Не мисля, че има кой знае какви сложности в разчитането на доклада, по-скоро политическите интерпретации създават усещането, че има някакви неясноти. Докладът казва, че има усилия от страна на правителството за борба с организираната престъпност и...

Ако има нещо, което правителството на Бойко Борисов трябва без всякакво по-нататъшно отлагане да направи, то е да удари с цялата мощ на закона „битовата” престъпност. Време е. Половината мандат беше достатъчен за вниманието, което беше отделено на тежката организирана престъпност. Сега вече трябва да бъде пречупен гръбнакът и на най-противната част от криминалната фауна в родината – крадците във всичките им разновидности, включително нахалните „кокошкари” (джебчийки, берачи на плодове от чужди градини или човекоподобни отрепки, които откъртват метални апликации от паметници, фасади, чешми и гробове) плюс силно подценяваните (кой знае защо) като обществен дразнител крадци на автомобили. Има ли властта силата и ресурса да го направи? Разбира се, че има всичко необходимо По отношение на битовата престъпност обаче е налице една страна от проблема, която е типична и която липсва в борбата с акулите от мафията. Става дума за това, че докато при тежките посегателства върху...

Не мина много време от дебюта на епълската операционна система Mac OS X 10.7 Lion и дойдоха първите оплаквания от нея. Едва ли някой е изненадан, че най-големи проблеми има софтуерната компания Adobe. Доста от нейните продукти са несъвместими с новата операционна система, а други работят, но имат големи проблеми, информира DigitalTrends. В официалния блог на Adobe са представени подробности за всички пречки, които случайно или не, засягат основно програмите на компанията. Списъкът е доста дълъг и на всички хора, които разчитат на продукти, произведени от Adobe се препоръчва да не ъпргейдват операционната си система. Един от основните проблеми в Mac OS X 10.7 Lion е, че Java Runtime трябва да се инсталира ръчно, което може да причини затруднения на някои потребители. Освен това, папката Library е скрита по подразбиране. От новата версия на операционната система са премахнати кодовете на Rosetta, което води до несъвместимост с продуктовата линия Adobe CS2 и нейните по-ранни версии. Плъгините за Adobe Reader и Acrobat вече не работят в рамките на браузъра Safari. Документите не могат да се отварят в браузъра, а само чрез външни програми. При монтажа на външни дискови устройства има проблеми в някои ситуации. Flash Builder не работи коректно в рамките на Mac OS X 10.7 Lion. Същата е ситуацията и с Flash Catalyst. Някои от елементите в последната версия на Photoshop изобщо не функционират. Adobe тепърва ще изготвя поправки, които да синхронизират работата на софтуерните продукти с последната версия на Mac OS X.

Компанията Wolfram Research демонстрира нов формат за електронни документи под названието CDF (Computable Document Format). Във формата CDF, както се посочва на интернет страницата на разработчика, могат да бъдат съхранявани информационни графики, уроци, статии от списания, различни видове доклади и отчети. При това в текста на документа могат да бъдат включени интерактивни елементи, като например графики, схеми и диаграми. Читателят на документа може сам да управлява интерактивните документи - например да промени вече създадена графика, като въведе нови данни в нея. CDF документите се отварят в прозореца на браузъра, но трябва да бъде инсталирана безплатната добавка CDF Player, която "тежи" около 100 мегабайта. Разработчиците посочват, че CDF е отворен формат. Те го позиционират като алтернатива на "статичния" формат PDF, в който понастоящем се съхраняват повечето статии, доклади и други документи от подобен род. Компанията Wolfram Research се занимава с разработката на софтуер за математически изчисления. Един от най-известните й продукти е системата за компютърна алгебра Mathematica.

Седя днес и си мисля: „Колко яко би било, ако разменим логото на Пепси и Кока-Кола?“

И  за майтап цъкам в Google – там откривам дори нещо повече. Graham Smith е създал цяла колекция с лога, при това – по Creative Commons.

Ето няколко бързи примера:

За пълната колекция с 89 лога щракнете тук.

Подобни инспирации на други хора можете да видите тук…

И тук…

И тук…

И тук…

Колко е трудно на човек да му хрумне нещо ново в днешни дни…

Сподели тази публикация:

Подобни публикации

• 02.11.2007 -- Портокалова Кока-Кола (1)
• 14.11.2006 -- Ванилова Кока-Кола (3)
• 05.02.2011 -- Search Terms V (8)
• 12.11.2010 -- Най-накрая: Coca Cola Zero в България (8)
• 01.11.2010 -- Пред гумаджийницата (11)
• 29.06.2010 -- Like a Wavin’ Flag / Като развят флаг (6)
• 04.02.2010 -- Можете ли да поберете Aston Martin и Ferrari заедно в единичен гараж? (6)
• 14.06.2009 -- Кой каква кола кара? (0)
• 24.03.2008 -- Конкурс за училищни групи на Coke Music (4)
• 08.06.2011 -- In the Drive-Thru (1)
• 07.06.2011 -- Проблеми със Skype? (1)
• 10.04.2011 -- Дунав мост 2 е готов!!! (4)
• 01.02.2011 -- Посетителите на блога: източници на трафик (2)
• 12.09.2010 -- Коя кола излиза най-евтино (29)
• 08.06.2010 -- VW Polo Mk3 – Схема на бушони и релета (5)
• 01.05.2009 -- Рекламната война на автопроизводителите (8)
• 06.04.2009 -- Направи си търсачка с твой дизайн! (3)
• 17.10.2008 -- Автоизложението в Париж (9)
• 10.03.2008 -- Осем екологични автомобила с премиера в Женева (13)
• 03.05.2007 -- Coca Cola Zero (8)

Канадският издател на електронни книги Kobo и американското издание The Wall Street Journal обявиха едновременно в неделя, че повече няма да продават съдържание на потребителите чрез своите приложения за устройствата на Apple. Майк Сербинис, изпълнителен директор на Kobo, заяви, че компанията прекратява продажбите на книги през Kobo App и повече няма да поддържа магазина за книги в своето мобилно приложение за устройства на Apple. Сега клиентите на канадския издател ще могат да си купуват книги само чрез сайта на издателя kobo.com или през браузър, като оформят заявката си през него. От The Wall Street Journal пък на свой ред заявиха, че скоро ще премахнат от своето приложение всички съществуващи възможности за покупки. Потребителите ще трябва да се абонират и да получат достъп до пълните статии само чрез основния сайт на вестника wsj.com. По този начин и двете издателства се обявиха срещу новите правила на Apple, представени през февруари и влезли в сила на 30 юни. Съгласно тях, всички платежни операции в рамките на приложението трябва да се обработват само чрез платежната система на Apple. Компания в този случай иска да получава по 30% комисиона от всяка транзакция. Издателите считат, че компаниите могат да искат такса за самото приложение, но Apple няма никакво отношение към съдържанието, така че желанието на корпорацията да получава по 30% и от него е повече от несправедливо. От Apple засега не коментират изявленията на двете големи издателски къщи. Представители на Kobo и WSJ се опасяват, че политиката на Apple е не само несправедливо, но и води до повишаване на цената на материалите за абонатите, тъй като при нейното формиране ще се включват и 30-те процента комисиона. През юни Apple либерализира до известна степен правилата за работа с приложения, като разреши на разработчиците на софтуер сами да определят тарифите си и взе предвид исканията, според които съдържанието в App Store трябва да се продава на същата или по-ниска цена от тази в сайта на разработчика. Ще припомним, че по-рано и други издатели са изразявали недоволство от тази политика на Apple. Така например, издателството Pearson, издаващо The Financial Times, реши да не създава свое приложение за App Store, а да оптимизира сайта си за всички потребители на мобилни устройства, така че те да могат да работят с него през обикновен браузър с цел заобикаляне политиката на Apple.

Нека първо предупредя! Това, което пиша, е продукт само на съвестта ми и на настоящите ми представи за света. Не на съобразяване. Не се съобразявам с никакви политически коректности, с никакви конюнктури и никакви лоялности към някакви идеологии или политически концепции. Целият свят е потресен от убийствата в Норвегия. Аз също. Страх ме е от едно. Че нашият потрес е доста слабичък и анемичен. Като потреса, който изпитва всяко животно, гледано за месо – при заколението на другите гледани за месо животни. Телетата гледат смъртта на други телета, слушат жалните им вопли и само тихо потръпват. Те са свикнали. Честата гледка на смърт ги е приучила да не обръщат много много внимание. Така животът е някак поносим. Когато не обръщаме особено внимание на смъртта на събратята си. Както се казва – животът продължава! Масовият консуматор от седеммилиардния свят на мигащите непрестанно телевизори е теле, гледано за месо. Той упорито не обръща внимание на писъците на своите събратя, на...

Петя пие бира на езерото под Мальовица, докато произволни нахални мъже й предлагат по 10 лева за тази бира.

Research in Motion (RIM) – производителя на BlackBerry, обяви плановете си за съкращаването на приблизително 10% от персонала си, което се равнява на 2000 служителя. Също така ще има и промени в ръководството на компанията. Главния оперативен директор Дон Морисън ще напусне компанията. Неговата длъжност ще бъде поета от няколко други висши служители. Торсен Хайнс получава позицията за оперативен директор на продуктите и продажбите. Всичките инженерни функции, включително хардуера и софтуера ще бъдат под ръководството на Торсен. Всичките тези промени са част от плана за съкращаване на разходите на компанията. През първото тримесечие на годината продажбите са паднали с 10%, като тогава компанията занижи и очакванията си за финансовите резултати до края на годината. RIM беще сериозно засегната от възхода на Android и големия пазарен дял на Apple. В момента приоритет на компанията е да направи своята операционна система QNX страхотна и по-този начин да накара потребителите да искат да купят техните смартфони отново.

Това е една от многото изтървани от мен реплики в интернет. Тя е отговор. Но като че ли отговорът надскочи въпроса, а това ме кара да мисля, че придоби право и на самостоятелно съществуване.

Издателският бизнес е за смели хора. Защото хората днес все по-малко купуват книги. И когато ги купуват, все по-малко ги четат. И когато ги четат, не се оставят авторът да ги завладее и да промени света им, а бързат да изразят своята оценка за книгата и за прочетеното.

Защото читателят някак си днес е убеден, че стои над книгата и прочетеното. Това е обяснимо, но не е приемливо. Читателят се превърна в обикновен потребител, а в пазарната икономика вездесъщатата фигура е фигурата на потребителя – от неговата оценка зависи успеха или неуспеха на една стока. Ето защо евтини като съдържание издания се радват на незаслужен успех, а сериозни автори и книги търпеливо чакат срещата с публиката си.

Всичко това би звучало дори трагично, ако не съществуваше една малка подробност. За разлика от другите стоки книгите продължават да живеят във времето. И най-добрите от тях преминават във вечността. Защото хубавата книга е паметник на културата.

Стефан Пеев е управител на издателство Контекст. Материалът е публикуван първо в блога на издателството.

Властите в Китай са намерили пет фалшиви магазина на Apple в град Кунмин. На два от тях им е наредено да затворят докато тече разследването. За останалите три властите са били безсилни, защото не са открили никакви фалшиви продукти на Apple, но отхапаната ябълка била на видни места, а служителите си мислели, че действително работели за Apple. Apple притежават общо четири магазина два в Шанхай и два в Пекин. И различни официални продавачи на марката. Това се случва след започналата проверка на 300 обекта, които продават електроника. Те се натъкнали на петте магазина, които са били без разрешителни от Apple. Разпространението на фалшивите магазини показва бавния напредък на китайското правителство за овладяването на разрастващото се интелектуално пиратство и производството на стоки ментета. Това е и основната причина за напрежението в отношенията на Пекин с търговските му партньори.

Писането на разкази изисква изключително майсторство и желязна дисциплина. Не можеш просто да разточваш до безкрайност историята, да разточителстваш с описанията на героите и взаимоотношенията между тях. Многото  думи са ненужни труфила, които трябва да бъдат отхвърлени.

Затова е истинско удоволствие да се попадне на сборник като „ Шейсет разказа” на Дино Будзати. Кратки и изящни с премереността си, тези истории оставят усещане за ситост у четящия. Същевременно, краткостта не бива да ни подвежда – разказите не биха могли да бъдат прочетени набързо и между другото. Защото всеки един от тях настоятелно ни хваща за лакътя, дърпа ни навътре към себе си и отказва да ни пусне дълго след като е свършил.

Будзати вероятно е прекарал много часове да постигне тази гладкост на повествованието, това съвършенство, при което само една дума или израз могат да те накарат да прихнеш, да те натъжат или да те полазят като студени тръпки. Много време, усилия и любов е вложила и при превода Нева Мичева –  докато четеш, попадаш на красиви думи – отдавна забравени, не-точно-очаквани или приятно-изненадващи. Когато срещна такава дума, винаги ми става едно особено топло и хубаво... Знам, че някой я е държал дълго в ръцете си, претеглял я е, оглеждал я е, въртял се е около нея, мислил я е, преди да я напише.

„Шейсет разказа” вероятно може да се разглежда и само като изключително добра фантастична проза. Но вниманието към многобройните нюанси на живота, фокусът към детайлите и красотата на изказа определено нареждат сборника сред онези книги, на които си струва да посветим повече време и да оставим да попият в нас по-продължително преди да посегнем към следващия том.

Още за „Шейсет разказа” можете да прочетете в „Книголандия”.

 

Отново една прекрасна идея от Вихра! Със сигурност деца не могат да си ги направят сами, но пък заедно с вас  биха се радвали на цветната игра от пречупващата се светлина.

Вижте как се правят по-детайлно със снимки в един от любимите ни сайтове http://razvihreno.com/

“Каква е логиката големи и малки компании, банки, съдилища и общини да подпомагат полицията”, чудят се от в. „Дневник“ в деня на дебатите в парламента по вота на недоверие, свързан с МВР и министър Цветанов. Колегите цитират предсказуемия отговор на спонсорите, благоволили изобщо да дадат разяснения: загрижени са за успешната борба с престъпността. Но това [...]

Брой на Уикенд отпреди седмица-две

Карбовски вече е звезда

Ахмед Доган на младини

Реалистично звучаща история с Веско Маринов

Хумор и забава

Кеворк си подписва глупостите като топ-гъзр с адреса на сайта си

Имаше и 2 сраници интервю с мистериозен български графити-артист относно Паметника. Останалото става за тоалетна хартия, а целия вестник струва 1 лев.

Трилърът на Лий Чайлд от поредицата за Джак Ричър „61 часа” получи наградата на Old Pecilier за най-добър криминален роман на 2011 година, съобщи The Bookseller. Книгата се класира пред творби на автори като Марк Билингам, който е двукратен носител на наградата.

Чайлд за първи път печели наградата от £3000, която му беше връчена по време на фестивала за криминална литература Theakstons Old Peculier в английския град Харогейт. Той получи и традиционното ръчно изработено и гравирано бирено буре от T&R Theakston. Конкурсът се провежда вече за седма поредна година и има за цел да почете най-добрите криминални романи, като е отворен за британски и ирландски автори.

„По дяволите, знаете как много хора казват „Не очаквах да спечеля и затова не си подготвих реч”! Е, аз наистина не очаквах да спечеля и нямам реч. Наистина не го очаквах! Ще запомня тази вечер най-вече с това, че трябваше да последвам П. Д. Джеймс тук на сцената – за мен това е наистина специално. Благодаря ви!”, не скри изненадата си от наградата Лий Чайлд.

Саймън Тийкстън, изпълнителен директор на T&R Theakston и съдия в конкурса разкрива част от причините да бъде връчена наградата именно на Чайлд: „Всички класирани за тазгодишния конкурс романи бяха изключително добри, но „61 часа” е безспорен победител. Трудно може да се устои на вечно странстващия Джак Ричър в пътешествието му през замръзналия пейзаж на Южна Дакота и борбата му в името на доброто.”

„61 часа” у нас се издава от Обсидиан и е на пазара от май миналата година. В романа бившият военен полицай Джак Ричър се оказва в малкото градче Болтън в Южна Дакота, в което вилнеят банда произвеждащи наркотици гангстери. С риск за живота си той се заема да защити единствената бореща се за справедливост жена, готова да свидетелства срещу дилърите в съда. Книгата вече има продадени повече от 50 милиона копия по целия свят и е преведена на над 40 езика.

Продукти за 4 порции:
4 пилешки филета
1/2ч.ч. портокалов сок
1/2ч.л. сол
1ч.л. майорана
1/2ч.ч. мазнина за готвене
1/2ч.ч. вода

Приготвяне:
Филетата се начукват леко. Слагат се в тавичка. Поливат се с 1/2ч.ч. портокалов или сок от ананас. Поръсват се майорана. Добавя се 1/2ч.ч. вода. Покриват се с фолио. Слагат се за да се замразят наново за 24 часа. При приготвяне се размразяват. Включва се скара да загрее. Маже се с мазнина. Филетата се пекат и от двете страни, съответно по 7- 8 минути от всяка. Поднасят се топли с гарнитура по желание.

“Злото е постоянен спътник на човешката история. То не се поддава на лечение, на превъзпитание или на финансово изкореняване. То е трагичното условие на човешката свобода и може да се премахне само ако бъде премахнат човекът. Страшна е мощта на злото. Не само защото то може да предизвика парализиращ страх, но и защото има прелъстителна сила. То прекъсва монотонността на всекидневието, прави живота интензивен и обещава освобождаване от ограничения и задръжки. Да се отрича съществуването на злото е най-прекият път към попадане под неговата власт. Само онзи, който осъзнае наличието на злото може да се предпази от него. По-голямата част от нас разполагат с инстинктивен етичен компас. Човекът е животно, надарено с морал. Единствено нашият вид е изправен по всяко време пред алтернативата да избира между Доброто или Злото. Но дали ще последваме едното или другото остава винаги непредвидимо. Защото решението ни зависи от нашата свободна воля.”

Ойген Зорг “Удоволствието от злото. Защо насилието не се лекува”

Издателство Nagel & Kimche, Цюрих 2011

„Любовно писмо до едно детство…“- това е, което пише точно под заглавието на една от най-слънчевите корици на книга. И са думите, които дават най-добра представа за „Вино от глугарчета“.

Не помня да съм чела друг автор, който умее да рисува с думи така, както Бредбъри.

Няма едно излишно описание, едно не-на-място сравнение. За сметка на това четеш, а в съзнанието ти изникват една след друга картини на едно детство. Да, не твоето, чуждо, но ако почакаш достатъчно, идва миг, когато паралелно на детството на Дъглас, оживява твоето собствено…

И започваш да се усмихваш, без да знаеш наистина защо.

А как само си приличат всички деца… И всички баби :)

***

„Тежките моменти в живота, какви са те, питаше се той, докато караше колелото- раждане, съзряване, остаряване, смърт. Първият трудно можеше да бъде променен, ала останалите три?“

„Старостта е ужасно официална.“

„…истинската любов е любов между два ума“.

„Заминеш ли си от един град, за теб той става нереален.“

„Когато е на седемнайсет, човек знае всичко. На двадесет и седем, ако все още знае всичко, значи все още е на седемнайсет.“

***

Ето още едно мнение, близко до моето, и едно, в другата посока. За да има баланс :)

 

 

Един интересен материал от Nielsen показва “най-правилният” начин за налагане на нов продукт на пазара. Мисля, че точките са доста правилно поставени и достатъчно общи, че да са приложими в множество различни сектори. 12-те стъпки, които са представени на конференцията Consumer 360, увеличават шанса за успех на нов играч на пазара от стандартните 10% на титаничните 75% – поне според данни на Nielsen, а те са направили сериозно проучване по темата.

12-те стъпки са разпределени в 5 етапа, както е показано на графиката:

Етап 1: Познаваемост

На този първи етап трябва да превърнете продукта от нещо, за което никой никога не е чувал, в нещо, чието име се чува на пазара все по-често. Тук се включват две основни стъпки:

1. Да изградите предложение, което ви диференцира от конкурентите.
2. Да спечелите вниманието на вашата целева група, като провокирате интерес, а оттам – познаваемост.

Етап 2: Комуникация

Тук започва истинската работа. Трябва да покажете, че сте не само различни, но и че си струвате пари. Как да стане това:

1. Като свържете ясно маркетинг посланието с продукта. Кухите суперлативи вече не работят.
2. Като бъдете максимално ясни и директни в комуникацията. Ако не можете да обясните на прост език и само с няколко изречения каква полза предлагате, значи не познавате продукта си достатъчно добре!

Етап 3: Привличане

 Няколко основни неща са нужни, за да привлечете целевата група към вашия продукт. Те включват:

1. Създаване на нужда/желание: в тежка икономическа ситуация потребителите са по-предпазливи. Ако не м дадете точна причина, поради която да похарчат парите си за вашия продукт, те просто няма да го направят.
2. Изтъкване на преимущество: клиентите имат адски големи възможности за избор, което ги обърква. Всичко от рекламата до опаковката трябва да изтъква вашето преимущество пред останалите аналози.
3. Изграждане на доверие: ако марката ви е наложена на пазара, тази задача е сравнително по-лесна. Ако пък сте нов играч, ядрото от фенове ще ви бъде много полезно. И в двата случая, в ерата на социалните медии потребителите се доверяват все по-малко на рекламите, хвалбите на рекламните лица и прессъобщенията. Общувайте активно с аудиторията, за  да създадете доверие – бавното му изграждане носи дългосрочни ползи.
4. Признаване на недостатъците: няма перфектни продукти, затова не крийте глава в пясъка. Ако отрано признаете кои са минусите, ще насочите потребителите с кои конкуренти да ви сравняват и в кои ниши не се целите. Така ясно задавате очакванията, за да не оставяте разочаровани клиенти.

Етап 4: На мястото на продажба

Независимо колко безупречна е комуникацията ви, ако разпространението или нещо друго “в окопите” не е наред, продуктът ви ще страда. Затова обърнете внимание на:

1. Наличност: твърде често огромни маркетингови усилия (и бюджети) отиват на вятъра, просто защото потребителят не може да намери продукта въпреки интереса си. Дистрибуцията е ключов фактор – помислете дали сте лесно откриваеми, дали сте достатъчно видими в местата за продажба, както и дали това са правилните места, които целевата ви група посещава.
2. Приемлива цена: под “цена” визирам както капитал, така и други видове усилия от страна на потребителя. Те трябва да са ясно комуникирани, така че да няма неприятно изненадани страни. В същото време трябва да се отдели време за акцентиране върху ползите, които се получават срещу тази инвестиция.

Етап 5: Устойчивост

Дори и въвеждането на продукта да е минало добре, работата по неговото налагане остава на дневен ред. Пазарът е твърде динамичен, за да си дадете почивка. Двете най-важни направления са:

1. Изпълнение на обещаното. Тук важи правилото “обещай по-малко, дай повече” – то в гарантира приятно изненадани клиенти и позитивен маркетинг от уста на уста (тук се връщаме на темата за изграждане на доверие)
2. Стимулиране на лоялността. Програмите за лоялност са една доста обширна тема и не мога да я покрия тук. Но пък лоялните потребители ви носят много по-голяма дългосрочна печалба в сравнение с връзките за една нощ със случайни клиенти.

Списъкът е много общ, но представлява удобен чеклист при планиране на кампании. Естествено, той не може да се приема на 100%, но е идеален ориентир за следващото пускане на пазара. Вижте и оригиналният пост от Nielsen.

Още по темата:

1. Справяне с грешки – правилният начин
2. Мобилност – начин на употреба
3. Матрица на социалните медии

Корпорацията Microsoft бе обвинена в нарушаване на патентни права. Компанията Impulse Technology със седалище в щата Охайо (САЩ), заявява, че в сензорния контролер Kinect са нарушени патентовани нейни технологии. Искът на Компания Impulse Technology е бил подаден във Федералния съд на щата Делауеър още миналия петък. В иска се твърди, че правата на компанията са нарушени не само от Microsoft, но и от други производители на Kinect-игри, по-специално Electronic Arts, Ubisoft и THQ. Жалбоподателят твърди, че тези компании нарушават правата върху технология за работа с виртуални движения. Искът е бил подаден още на 1 юли, но това стана публично известно едва сега. От Impulse заявяват, че самото устройство Kinect нарушава седем патенти, издадени в периода 2001 - 2010 година. От Microsoft засега не коментират иска, но от пресслужбата на корпорацията заявиха, че от компанията винаги проучват внимателно съответната патентна база преди пускането на пазара на всеки свой продукт. "Въпреки че не коментираме конкретния случай, Microsoft ще инвестира значителни средства в защита на своите права върху интелектуална собственост", съобщи пред журналисти директорът по връзките с обществеността на Microsoft Кевин Кутц.

Корпорацията Microsoft може да се откаже от използването на търговската марка Windows в полза на друго, по-модерно и съвременно звучащо название. Информацията за това изтече от участници в закритата конференция Worldwide Partner Conference, организирана през миналата седмица от Microsoft. Както съобщават пожелалите да останат анонимни източници, по време на конференцията представители на корпорацията са заявили, че идеята да се откажат от използването на легендарното име се разглежда напълно сериозно и обективно. Става дума за следващата операционна система на Microsoft, която в бъдеще ще замени Windows 8. Според разпространяваните слухове, новата "супер операционна система" ще може да се използва в най-различни класове видове устройства - от смартфони до мощни настолни компютри. По този начин Microsoft възнамерява да създаде своеобразна "единна екосистема", от която потребителите да не желаят да мигрират към платформи на конкуренцията. Въпреки привидната убедителност на тази версия, повечето експерти от IT сферата възприемат слуховете за "смъртта" на марката Windows доста скептично. В качеството на контрааргументи се привеждат различни доводи, като се започне от 25-годишната история на името, почти не отстъпващо по възраст на самото понятие PC (personal computer), и се стигне до това, че превърналите се под флага на Windows в милионери и милиардери служители на Microsoft вероятно ще запазят марката по чисто сантиментални причини. В отговор привържениците на версията за смяна на марката припомнят опетнената репутация на Windows Vista и стремително нарастващата популярност на операционната система Android, показващо, че "традиционните ценности" в този динамичен пазар отдавна не са на голяма почит.

Отиваме на море през ... МАРТ! Естествено, щом става дума за Канарските острови, може и за Нова година да го направим. Вихра ще ни води до градчето Пуерто да ле Круз на остров Тенерифе, част от Канарските острови.   Приятно четене:

Тенерифе, Канарски острови

Пуерто де ла Круз

Кое е първото нещо, което правите, когато планирате пътуване? Разбира се, определили сте дестинацията и датите, но откъде започвате детайлната организацията? Аз винаги се ориентирам към самолетните билети, защото хотелите са много и няма да избягат, но при авиокомпаниите (особено нискотарифните) съществува моментът „най-бързият печели”. Е, този март бяхме избрали да отидем на

Канарските острови,

защото това са най-близките до Европа и изгодни „екзотични” острови. А всъщност самолетните билети сами ни насочиха към конкретния остров, който щяхме да посетим –

Тенерифе.

Искахме море, слънце, плаж, но и зеленина, развлечения и автентична обстановка. И въпреки че Фуертевентура и Лансароте са известни с най-красивите плажове в Европа, предпочитах нещо не толкова „вулканично” (което обаче е характерно за всички Канарски острови в различна степен). Оказа се, че най-удобни като дати (а и като цени) бяха полетите до Тенерифе. [caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Океанът"][/caption]

Тръгнахме от София към Мадрид в средата на март

(все пак Канарските острови са известни като острови на Вечната пролет и температурата трябваше да е около 25 градуса). В Мадрид кацнахме вечерта към 9 часа и тъй като полетът ни към Тенерифе беше много рано на следващата сутрин, решихме да не нощуваме в някой хотел, а да се разходим из града. И наистина си заслужаваше, защото по това време имаше карнавал и улиците бяха много оживени, всички бяха в костюми, въобще много еуфорично и зареждащо. Не бях посещавала Мадрид преди и със сигурност ще се върна отново там за почече време, защото столицата на Испания изглежда наистина страхотно. Високи, монументални сгради, които обаче не те притискат, има въздух между тях, широки булеварди и алеи, подредено и красиво (или поне в центъра). [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Заведенията буквално се пръскаха по шевовете и ние си избрахме една типична испанска кръчма. Естествено, нямаше как да пропуснем да опитаме колкото можем повече тапас (традиционни испански мезета) – малки зелени чушлета падрон, пататас бравас (пържени картофи с пикантен сос), чоризо на грил, както и вкусната им паеля. И докато вечеряхме и се разхождахме, дойде време да се връщаме на летището.

Пътувахме с Ryanair до южното летище на Тенерифе.

Полетът е около 3 часа, като преди това чакането за чек ин се проточи малко повече. Подучухме двама българи, мъж и жена, които бяха близо до нас и правеха планове как да се придвижат по-бързо до изхода. И съответно започнаха леееекичко да се опитват да минат напред, да предреждат разни хора от опашката, но не бяха преценили добре колко са стриктни немските баби, защото няколко пенсионерски семейства силно възнегодуваха и ги върнаха обратно на мястото им.

Бяхме решили да се настаним в Пуерто де ла Круз, един от най-старите пристанищни градове в северната част на острова. Избрахме го заради зеленината, автентичната канарска атмосфера и близостта му до Лоро Парк (за него след малко). На летището ни очакваше трансферът до нашия хотел (по погрешка бяхме резервирали трансфер и за транспортиране до хотела, а не само за ранното връщане до летището за обратния полет вместо да използваме удобната им транспортна система). Трябва да призная обаче, че е приятно някой да те чака с табелка с името ти, да ти натовари багажа и да те закара буквално до рецепцията на хотела. Доста се рових в интернет и накрая намерих този сайт за трансфери – cheapesttaxis.com. А пък и излезе не повече от 7 –8 евро за отиване и връщане на двамата, отгоре на стандартния билет за градски транспорт, защото бяхме резервирали shuttle bus, в който се предполага, че трябва да има и други хора, но в крайна сметка бяхме само двамата. При пътуването ни от летището до

Пуерто де ла Круз

природата беше малко отсъстваща. Да, знаехме, че островът е вулканичен и не можем да очакаваме пищна карибска растителност, но всъщност беше малко стряскащо – от едната страна е морето, а от другата масивни земни образования, като от някоя кариера. Слава богу, това впечатление постепенно се разсея (предполагам, че така изглеждат повечето пътища около магистралите). Колкото повече наближавахме нашето градче, толкова по-зелено и цветно ставаше. След около час пристигнахме в хотела – Las Aguilas. Той е кацнал буквално на най-високата част на града и се виждаше отдалече. [caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Пуерто да ла Круз"][/caption]

Малко отклонение относно хотелите в Пуерто де ла Круз:

този курорт е много посещаван още от началото на 60-те години на миналия век. И общо взето вече е преживял туристически бум и съпътващото го масово застрояване, което значи, че хотелската база не е от най-новите. Трябва внимателно до потърсите и проверите хотела си, за да сте сигурни, че техните 3* отговарят на вашите представи за 3*. Просто хотел 3*, строен през 1980г. и поддържан, но не и основно ремонтиран, не отговаря на хотел 3*, посторен през 2000г. Аз използвам tripadvisor.com за проверка на отзиви и мнения за хотели и досега не съм имала неприятни изненади. Всички хотели на „първа” линия са част от „старата генерация”. И на мен лично не ми изглеждаха толкова привлекателни, защото повечето нямаха просторни градини, а при някои липсваше и басейн (което е важно, защото океанската вода си е студена и солена, особено през март).

Las Aguilas е един от по-новите хотели,

със страхотна гледка (тотално си заслужава да запази човек стая с морски изглед), чисти басейни, красиви градини и... е доста отдалечен от брега. Предполагам за семейство с деца би било трудно изкачването нагоре, защото дори ние с Алекс (които сме на по 22 години, в сравнително добра физическа форма) имахме трудности, съпроводени с много мрънкане „Кои ни би по главите да изберем тоя хотел на върха?!” по време на изкачването нагоре. А то не беше кратко – час, час и 20 минути, зависи колко бързо крачехме. Прибавете и прежулящо слънце, стръмни стъпала и цял ден разходки преди това и комбинацията става малко смертелна. Слизането надолу обаче беше приказка – толкова много цветя не съм виждала никога! Красиво поддържани извънградски къщи, морски бриз, малки бананови плантации, храсти с лилави, червени, розови камбанки, лабиринти от ярко зелени храсти и изумителни гледки към морето – това бяха част от нещата, през които минавахме, докато стигнем до централната част на града. А там се редуваха типично европейските широки булеварди , оградени с кашпи и цветя, колониален тип сгради, с малки павирани улички, оградени с ниски (едноетажни или най-много двуетажни) цветни сгради. И като казвам цветни, мислете си за папагласко цветни – къщичките се редуваха в синьо, вишнево червено, зелено, оранжево, жълто, но някакси имаше хармнония в тази пъстрота. Изглеждаха малко нереално, като декори на филм, но беше спокойно, защото по малки улици колите бяха рядкост.

Вътрешността на града е лабиринт,

но не в смисъл, че се губиш лесно между сградите – просто поемаш в една посока и изскачаш на красива градина с фонтан, но само една пресечка по надолу и вече си на крайбрежната улица с хилядите капанчета за туристи, малки магазини с измислени кичозни сувенири, и накрая се разсейваш за секунда, свиваш в ляво и вече си между жилищни блокове и простори с пране. Въобще за всекиго по нещо – кеф ти бира на брега на морето, пардон, океана, кеф ти сладолед в парка под красиви палми. Като казах сладолед – точно на крайбрежната улица, от лявата страна на красива църква, надвесена над океана, се намираше едно малко магазинче със страхотен сладолед. Използваха доста „подвеждаща” тактика – печаха вафличките за сладоледа на място, както и ароматни гофрети, така че миризмата на ванилия, канела и въобще на вкусничко, се носеше отдалеч. Т.е. няма начин човек да ги подмине, без да дегустира поне един вид сладолед! Личи си, че имат опит в туризма и знаят как да забавляват дори най-претенциозните. Специално ние винаги бягаме от масовките, тълпите и очевидните туристически капани. Но когато още от летището започват бомбардировките от реклами за The Must-See Attraction of Tenerife, неминуемо се изкушаваш. Въпростното Must-See e

водният парк Siam Park, както и зоологическата градина Loro Parque.

Те са собственост на едни и същи хора и се рекламират в пакет. Буквално във всеки хотел има тяхна брошура, билбордите са безкрайно много, дори всички кошчета за боклук бяха брандирани с техните имена. Е, нямаше как да пропуснем. Искахме да си купим twin ticket – комбиниран билет за двата парка с намаление, през техния уеб сайт, но за съжаление не успяхме. Това обаче се оказа много лесно и директно в курорта. На всеки ъгъл има туристически бюра, които предлагат всякакви ексурзии и развлечения (ама буквално всякакви – от традиционна вечеря в канарски ресторант, през разходка с корабче до съседния остров Ла Гомера до оф роуд приключени по черните пътища на острова). Ние си купихме нашия twin ticket на същата цена като в сайта, запазихме си трансфер от хотела ни до Siam Park и обратно (намира се в южната част на острова, на около час път) и даже получихме някакви смешни шапки като бонус. Плюс това жената беше много любезна, даде ни доста полезни съвети, препоръча ни традиционни ресторанти, далече от туристическия поток, въобще – взе ни парите елегантно и с финес (а честно казано те не са малко - twin ticket-ът важи за един ден във всеки от парковете и е на цена 52 евро, плюс такси за транспорт и умножено по 2, защото сме двама все пак). [caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Сиам"][/caption] Решихме да посетим

Siam park

във вторник, защото бяхме чували, че това е най-малко натовареният ден в седмицата. А опашки от туристи беше това, което ни притесняваше най-много. Пътуването с автобус от Пуерто де ла Круз до парка е около час и половина, ние пристигнахме около 11 часа там, но ако сте в южната част бих ви посъветвала да отидете, когато отварят вратите на парка – ще си изберете най-хубавите шезлонги, а и имате парка на разположение за около 2 часа преди да дойдат останалите туристи от другите части на острова. Когато влязохме за пореден път се поздравихме, че сме избрали месец март за почивка в Тенерифе – ако това им е слабият сезон, не искам и да си помисля какво се случва лятото! Хора имаше, но не и непоносими опашки. Бяхме разбрали, че най-удобно е да си вземем шкафчета в секция „Б” и докато единият се редеше на опашка за ключе, другият тичаше да запази шезлонги. Ако трябва да опиша преживяването с една дума – адреналин! [caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Парк Сиам"][/caption]     Целият парк е много красив, екзотични цветя, палми, приятно е да ходиш от една до друга атракция. Първо се отправихме към огромния басей с изкуствени вълни – шезлонгите ни бяха срещу него и беше много забавно да гледаме как хората се втурват към него, когато гонгът удари (той известяваше, че е време за гигантски вълни, които продължават 20мин. на всеки час, а през останалото време си функционира като обикновен басейн). Оттам нататък е едно лудо препускане между всички пъразлки, най-готина беше Драконът и наистина те кара да викаш (от ужас :) ). Един съвет – на всички атракции се спускаш с надуваема лодка, затова гледайте да сте с лице по посоката на движение, защото при 4-местните има опасност да не виждаш къде точно отиваш и да ти стане лошо. Ако трябва да опиша остналите пързалки ще се проваля тотално – ще звучи нещо като фиууу, бжжжжж,фиууууу, ааааааа, пляс! Не е нещо, което можеш да разкажеш, просто трябва да го усетиш. [caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Лоро парк"][/caption]    

И от едната атракция към другата – Loro Parque!

Като се замисля, зоопарк не е точното определение. Loro Parque е създаден от организация, която защитава дивата природа, така че всички средства от билети и сувенири отиват за поддържане на парка и опазване на защитени видове. На територията на Loro Parque има няколко десетки животински видове, но преобладават птиците (loro означава папагал). Това, което го отличава от обикновен зоопарк, са различните представления. На територията му има няколко сцени-басейни, където горе-долу на час и половина има шоу. А то със сигурност си заслужава! Още при влизането получавате програма за часовете, в които започват представленията, и можете да организирате удобно посещението си в парка. [caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Лоро парк"][/caption] С уточнението, че месец март не е пиков за Тенерифе, пак мога да кажа, че пресметливо отивахме към представленията около 30 минути по-рано. Защото, колкото и големи да изглеждат трибуните, винаги бяха пълни. За мен лично най-вълнуващи бяха делфините. А папагалите можех спокойно и да ги пропусна, но предполага е въпрос на предпочитание. Страхотен беше и аквариумът с хилядите пингвини, красивите рибки и акули. Заслужава си да си отделиш цял ден за това приключение. [caption id="" align="aligncenter" width="648" caption="Лоро парк"][/caption]

Типично за Пуерто де ла Круз са многото разлики,

с които се сблъскваш в архитектурата, сградите, хората...въобще всичко. До красивата градина с орхидеи и живописна гледка към океанските скали има недовършен хотел, които са строили през 70-те години, но са изоставили; до кокетните магазинчета за „канарски” сувенири е опъната типично българска „скара/бира” с пласмасови столове мой набор, мръсни чадъри и преливащи с боклук кофи; над крайбрежната алея с бели, каменни пейки и покрив от шарени цветя са надвиснали хотели-мастодонти с по 15 етажа, изглеждащи не особенно приветливо. Изобщо контрастите са навсякъде, и затова може би съм чувала толкова вариращи мнения за Тенерифе – от една страна красив остров, екзотични растения, удобства за туристите, безброй развлечения, страхотен климат и безкрайни плажове, от друга – амортизирана хотелска база, неподдържана инфраструктура, пенсионерска атмосфера и т.н. В крайна сметка зависи и от гледната точка и с каква настройка отиваш, защото ако търсиш кусури – ще намериш. Но ако отидеш с отворено сърце за нови изживявания със сигурност оставаш очарован.   Автор: Вихра Тонева Снимки: авторът Други разкази свързани с Атлантическия океан – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Испания: От единия до другия бряг (3): Тенерифе
2. Из Карибско (Караибско) море (2): Аруба, Пуерто Рико, Вирджински острови, Сейнт Китс и Невис, Кайкос
3. Съвети за пътуване: Канарски о-ви, Тенерифе
4. Пътуване до остров Тенерифе (2)
5. Пътуване до остров Тенерифе (1)
6. Йонийските острови (2)
7. Испания: От единия до другия бряг (2): Барселона на път за Тенерифе
8. Пуерто Баньос на Коста дел Сол
9. Мадагаскар и неговите острови
10. Пулао Лангкави в Андаманско море (Андамански острови)
11. Вестманови острови – Исландия
12. Хавайски прелести (2): Вулкани, острови и продавачки

"Дванайсет странстващи разказа" на Габриел Гарсия Маркес, "Танц с дракони" на Джордж Р. Р. Мартин и класиката от Рей Бредбъри "Вино от глухарчета" са най-предпочитаните книги за плажа това лято. Това определиха читателите на "Аз чета" в специалното ни допитване в социалната мрежа Facebook. Други фаворити на близо 200-та включили се в допитването любители на книгите са "Повелителката на подправките" на Читра Дивакаруни, "Лора от сутрин до вечер" на Димитър Коцев-Шошо, "Дневниците на една плажна кифла" от Ина Григорова и др.

Челната позиция за разказите на Маркес в лятната читателска класация на "Аз чета" сякаш не е изненадваща, предвид дългото чакане за новата поява на книга на писателя у нас изобщо. Същото е положението и с "Танц с дракони" - феновете на фентъзито у нас очакват петата книга от поредицата "Песен за огън и лед" вече шест години и дори няма да изчакат да бъде преведена на български, за да я добавят в колекцията си. "Вино от глухарчета" пък сякаш сама проправи пътя си в класирането, след като беше добавена от читателите.

В челната десетка се включи и една детска книга, отново по предложение на читателите - "Емил и тримата близнаци" на Ерих Кестнер. След екранизацията си и преиздаването в нов, още по-атрактивен формат "Лора от сутрин до вечер" е сред предпочитаните четива за плажа, а третото българско заглавие "Календар с разкази" на Александър Шпатов пък е подходящо за всяко време от годината. Компанията от отличници се допълва от най-новото от серията за детектив Монк - "Монк и мръсното ченге" и френската сензация "Ключът на Сара".

В началото на сезона направихме и друго допитване за това какви книги обичате да четете през лятото. Тогава най-често посочван беше отговорът "Чета всичко", а като конкретни предпочитания бяха за класически романи, фантастика и фентъзи и... списания. Именно затова и подреждането на най-подходящите за четене на плажа заглавия за това лято не бива да ни изненадва с двама класически автори и един фентъзи шедьовър в челната тройка.

Ето го и подреденият

Летен топ 10 на читателите на "Аз чета"

1. "Дванайсет странстващи разказа" - Габриел Гарсия Маркес

2. "Танц с дракони" - Джордж Р. Р. Мартин

3. "Вино от глухарчета" - Рей Бредбъри

4. "Повелителката на подправките" - Читра Дивакаруни

5. "Дневниците на една плажна кифла" от Ина Григорова

6. "Емил и тримата близнаци" - Ерих Кестнер

7. "Лора от сутрин до вечер" - Димитър Коцев-Шошо

8. "Календар с разкази" - Александър Шпатов

9. "Монк и мръсното ченге" - Лий Голдбърг

10. "Ключът на Сара" - Татяна дьо Роне

Повечето от тези заглавия вече можете да поръчате от "Книга за теб", а ако вече сте на път към плажа - марш към най-близката книжарница, за да си набавите поне едно от летните ни предложения.

Случващото се е доказателство колко прав е бил Николай Михайлов, но дори и той не е предположил, че ДСБ може да се съюзи и с БСП за да задоволи егото костово: … и ако ДСБ бъде поставено при неизбежност да спасява ценностите на традиционната десница (тук съм откровено ироничен) – с цената на едно такова [...]