Любимци в новините: постоянни и променливи величини

днес срещнах една много мила жена. на 51. с 6 деца, 10 броя внуци и 18 броя правнуци. сама си каза, че е ромка, но говореше на чист български език, правилно и възпитано. беше чиста, но беззъба. нисичка, слаба и кокалеста, с дълга черна коса, вързана с ярко розова панделка. ...

Грейна петолъчката на връх Бузлуджа. Потушен беше гневът на БСП срещу противопожарната забрана да се пали опасното символично съо(б)ръжение . Бившият пожарникар и настоящ премиер Бойко Борисов е дал разрешение. Така затихна още едно огнище, в което двете страни подхвърлят съчки, за да гори пламъкът на партийното нахъсване между приличащи си (уж) антиподи – досущ [...]

.. се измъкнах от гарата в Гьотеборг, Швеция. Огледах се, предлътнах тежко и се запътих към бюрото по транспорта. Трябваше ми един билет до хостела, в който щях да изчакам интервюто във Волво – в потискащо малка стаичка, с почти непрекъсната липса на интернет. Купих си бира от съседната ICA (нещо като нашата Billa) и се върнах в тесния затвор, за да подготвя представянето си пред журито в голямата автомобилна компания.

По почти същия начин се почувствах и когато си пробих път през тълпата на Терминал 1 на летището в Дъблин. Пътуването ми беше почти 12 часа заради дългия престой в Лутън. За да си взема след това ключовете от Форда с десен волан и приятелски настроен дизелов двигател от Budget. И тогава самоувереността ми бавно започна да се връща. А усмихнатият продавач на вестници, който се промъкваше между колите на кръстовището, ме успокои, че съм на прав път. „Още 10 минути и си в центъра!“ Няколкото минути бързо станаха почти един час, докато намеря нашия хостел и докато разбера как да вкарам движещата се в лявата лента кола до него.

Е, все пак успях. Пътят от летището до хостела наистина беше „третия изход на следващото кръгово и после само направо през града“. А аз, леко подпрял рамо върху вратата и отпуснал ляв крак върху конзолата на своя Фокус, бавно си карах в най-спокойната лента на пътя.

Оставих тежащата 10 кг раница пред рецепцията на The Generator и си поисках магнитната карта за стаята. Очакваха ме дълъг врял душ и блажено отпускане в белите завивки на двуетажното легло. Преди това обаче се запознах с унгареца, прекарал последните 20 години от живота си в Тайланд, с когото щяхме да делим стаята си в хостела. За да ме закара после той в полския магазин и да ме пита дали полските сарми с доматен сос в буркан са вкусни…

Довърших предвидливо приготвените вкъщи сандвичи в компанията на своя нов приятел унгареца и сингапуреца Ерик, който вече няколко години е главен сос-шеф във вероятно най-скъпия азиатски ресторант в Лондон – Hakkasan. И вместо да се почувствам като в реклама на Загорка, просто се наслаждавах на международната атмосфера, която толкова много ми липсваше през последната година.

А вечерта? Вечерта прекарахме в Cobblestone, един наистина уютен ирландски пъб в сърцето на Дъблин, пълен с приповдигнато ирландско настроение, ирландски песни и ирландска бира.

А следващият ден започна ето така…

Без GPS, без планове и без никакви други очаквания освен намеренията да спираме навсякъде, където ни хареса, да направим толкова снимки, колкото ни се иска, и да се наслаждаваме на една кратка ваканция, далеч от интернет, безкрайно скучния живот, отдаден на работа и задължения, сред красотата на ирландската природа.

Това е първата част. Вече пиша втората.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

малък детайл от софийските стари квартали чудя се колко ли са хората, които се спъват в тях, псуват и не знаят за какво са ... и дали някой все още ги използва?

Между политици преди избори: - Сигурен съм, че трезвомислещите избиратели ще гласуват за нас! - Не е достатъчно - трябва ни мнозинство. Усмихни се, България! Голяма част от сънародниците ни са готови да продадат гласа си на предстоящите избори за 100 лева, сочат проучвания. На вниманието на онези от тях, които след това ще бъдат измъчвани от гузна съвест, предлагаме следния неволно дочут разговор на политически теми: Преди избори двама приятели си говорят: - Какво мислиш за кандидатите за кмет на нашия град? - Ами имаме късмет, че ще изберат само един от тях.

Британски съд разпореди за първи път в Обединеното кралство интернет доставчик да блокира точно определен интернет сайт поради обвинения в пиратство, съобщи Би Би Си. Съдебният иск на базата, на който е издадено разпореждането, е внесен от Асоциацията за анимационни филми (Motion Picture Association – MPA). Обвиненията на MPA са, че Newzbin 2 подкрепя потребители, които в сайта споделят нелегални копия на филми. Решението на съда е прецедент в Обединеното кралство и може да бъде в подкрепа на много подобни искове. Към великобританския интернет доставчик BT е била отправена инструкция да използва софтуер, наречен CleanFeed, предназначен за блокиране на детска порнография от компаниите, осигуряващи интернет. Според оценките на MPA, Newzbin 2 печели по около един милион и половина щатски долара годишно от приблизително седемстотин хилядите си членове. В решение по друг казус от 2010 година върховният съд в Лондон е разпоредил Newzbin да премахне от сайта целия материал с авторски права. Newzbin е преустановил дейността си и е пуснал Newzbin 2 съгласно нова юрисдикция, за да избегне следващи обвинения. Експерти, използващи CleanFeed твърдят, че продуктът не е създаден да блокира съдържание, различно от детска порнография и приспособяването му за Newzbin 2 е трудно.

Под всеки предизборен плакат на миналите парламентарни избори се мъдреше едно изречение - "Не продавай гласа си!" Около тази идея се обединиха формациите в миналото Народно събрание, с което трябваше да декларират пред избирателите как трябва да се спазва законът, който те самите са написали. След това същите тези партии попадаха в статистиката на подадените сигнали в изборния ден за организиран вот и купуване на гласове по най-различни начини - с пари и в натура, в зависимост от стандарта на живот в съответния избирателен район. Нищо ново под слънцето. В един изборен ден преди няколко години БНТ показа нагледно как може да се гласува на две места! Всички институции заклеймиха репортажа и колегата. Но никой не призна, че в организацията на целия процес по провеждане на вота има множество пробойни, които умело се използват от някои партии. Много шум за нищо. До следващите избори. Пак преди няколко години друга телевизия включи на живо репортера си от някакво затънтено село. Пак...

Доц. Захарина Савова е клиничен психолог и психотерапевт. Преподавател е във факултета „Обществено здраве”, Медицински университет – София. - Доц. Савова, доколко българинът е податлив на различни зависимости и кои са най-често срещаните пристрастявания? - Не можем да кажем със сигурност колко са, защото има много голяма част от хора, които не си признават за зависимости. Можем да кажем обаче, че голяма част от хората имат проблем с алкохола. Факт е и нарастването на зависимостите към психоактивни вещества. Имаме данни и за около 250 000 момичета, които страдат от булимия. Затлъстяването също е проблем, а и с всяка изминала година има увеличаване на теглото на децата. Трудно е да се направи обобщение, защото трудно си признават, но почти няма млад човек, който да не е пробвал нещо. Около 95% от младежите са пробвали различни наркотични вещества. Употребата на наркотици е значим здравен и социален проблем за гражданите на Европа и заплаха за сигурността и здравето на...

Сергей Макавеев

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

Площи, честно казано, не е клошар, но за едно телевизионно предаване става. Тук искам да отбележа, че това тривиално начало, съвсем като на разказ от 1978 година, на български писател – остроумко и баналист, измисляч на засукани истории с поука – ми е противно, но аз съм експериментатор и искам да видя какво е да се пише така. Имам предвид – така - хитро, ловко и глупаво. Както са го правили всички отминали мъченици, дращили на българската литературна нивица (ето това пак е поклон пред тях, тая „нивица”, това досадно клише.) Бих започнал и с някой хайтовски похват, като например „навремето не бех едро, но бех жилаво и яко”... Но няма да продължавам с тия въпиющи баналности, с тия плодове на празноглавието, с тия нещица, изсмукани от пръстите. Оставям ги на старите писатели и на тъжното минало, което им принадлежи. Може някъде по-нататък да включа в разказа си някое прасе или селския луд, за да направя още един малък реверанс на старата чеснова литература, защото тя много...

Най-после, най после, почитаеми, законът в тази държава беше поставен над всичко, дори и над дългогодишния приятел и партньор по белотче на генерал-лейтенант премиера доктор Борисов. Абсолютно можем да се гордеем, скъпи сънародници, и можем с ръка на сърцето да заявим, че изпитваме истинска национална гордост от действията на правителството и премиера Борисов по затварянето на „Нефтохим”. Досега мирното население съществуваше с впечатлението, че едрите бизнесмени, като господин Златев, уволняват и назначават премиерите в тази страна и те управляват събитията в нея, но се оказа, почитаеми, че държавата (тоест господин Борисов) е над всичко. От морално деградиралата опозиция, разбира се, бяха отправени обвинения, че всичко това е някакъв театър, който се разиграва между господин Борисов и господин Златев. И какво от това? Дори и да е театър, почитаеми, това е истински стойностно представление, което има възпитателен и поучителен ефект върху гражданството. Досегашните спектакли и...

Penguin Press е поредното издателство с книга за скандала с подслушването на телефонни разговори от News Corporation, съобщи The Bookseller. Автори на книгата са великобританският народен представител Том Уотсън и журналистът от The Independent Мартин Хикман.

Директорът на Penguin Press Стюарт Профит получи издателски права за Великобритания и Общността на нациите от Клер Алекзандър от литературната агенция Айткен Алекзандър. Книгата ще бъде публикувана в края на 2011 като точната дата и заглавието ще бъдат уточнени по-късно.

Книгата е втората по темата – издателство Шато ще публикува „Хакерска атака: Как истината настигна най-властния човек на света” от журналиста на Guardian Ник Дейвис до края на 2012г.

Единият от аворите на книгата на Penguin Том Уотсън, народен представител за Източен Уест Бромич от 2001,  е член на Парламентарната комисия за културата, медиите и спорта от 2009 година и оттогава води кампания срещу неправомерни медийни практики. Той ръководи и разпитите на Рупърт и Джеймс Мърдок и Ребека Брукс, когато тримата застанаха пред Комисията на 19 юли.

Мартин Хикман пък работи за Independent вече десет години, като води репоратажите на вестника за скандала с подслушванията тази година.

Penguin Press е поредното издателство с книга за скандала с подслушването на телефонни разговори от News Corporation, съобщи The Bookseller. Автори на книгата са великобританският народен представител Том Уотсън и журналистът от The Independent Мартин Хикман.

Директорът на Penguin Press Стюарт Профит получи издателски права за Великобритания и Общността на нациите от Клер Алекзандър от литературната агенция Айткен Алекзандър. Книгата ще бъде публикувана в края на 2011 като точната дата и заглавието ще бъдат уточнени по-късно.

Книгата е втората по темата – издателство Шато ще публикува „Хакерска атака: Как истината настигна най-властния човек на света” от журналиста на Guardian Ник Дейвис до края на 2012г.

Единият от аворите на книгата на Penguin Том Уотсън, народен представител за Източен Уест Бромич от 2001,  е член на Парламентарната комисия за културата, медиите и спорта от 2009 година и оттогава води кампания срещу неправомерни медийни практики. Той ръководи и разпитите на Рупърт и Джеймс Мърдок и Ребека Брукс, когато тримата застанаха пред Комисията на 19 юли.

Мартин Хикман пък работи за Independent вече десет години, като води репоратажите на вестника за скандала с подслушванията тази година.

Ирландската Комисия за защита на конкуренцията разреши на Amazon да купи електронния магазин The Book Depository след 3-седмично предварително разследване на сделката, съобщава The Bookseller.

"Нашето мнение е, че придобиването няма да доведе до сериозно застрашаване на конкуренцията на никой от пазарите за продукти или услуги в Ирландия", се посочва в кратко изявление на Комисията. Официалното решение ще бъде разпространено най-късно на 25 септември, но преди това Amazon и The Book Depository ще имат право да махнат конфиденциалната информация от публикуваната версия.

Няколко организации във Великобритания се изказаха срещу придобиването. Сред тях са асоциациите на книготърговците и издателите, Гилдията на независимите издатели, Общността на авторите, както и специализираната медийна група Bookseller Group.

Нали знаете, че зад всеки велик филм, стои по една още по-велика книга. Примерите са много, но въпреки, че всички обичаме да обясняваме колко по-хубава е книгата в сравнение с филма, колко по-наситена, силна и впечатляваща е... след време, хората помнят повече филма. Една страхотна рекламна кампания на новозенладските книжарници Whitcoulls ни напомня точно това. С помощта на целите текстове на “Чарли и шоколадовата фабрика” на Роалд Дал, “Портокал с часовников механизъм” на Антъни Бърджес и “Момичето, което си играеше с огъня” на Стиг Ларшон рекламната агенция Draftfcb Auckland са пресъздали плакатите на хитовите филми по тези книги.

Едно страхотно лятно намигване и интересно хрумване, което едновременно обръща внимание към четенето и към филмовите шедьоври, родени от книги.

{gallery}whitcoulls:{/gallery}

19-годишният млад мъж, задържан преди няколко дни от полицията във Великобритания по подозрение, че е член на хакерската група Lulz Security, вероятно е арестуван по погрешка. Ще припомним, че преди няколко дни Скотланд Ярд разпространи съобщение за задържането на 19-годишен жител на Шотландия, който, както предполагат разследващите органи, е бил неофициален говорител на Lulz Security. Предполагаемият хакер е известен под ника Topiary. На сайта LulzSecExposed, поддържан от участниците в разпадналата се група, се казва, че полицията е задържала "грешния човек". На сайта пише още, че полицаите са били заблудени от дезинформация, нарочно разпространена от Lulz. "Преди две седмици Topiary умишлено започна да провежда кампания, за да накара всички, включително и нас, да повярват, че той е 19-годишният жител на Шотландия Даниел Чатфийлд. Ние не се хванахме в този капан и тогава той изтри всички свои коментари в нашия блог", се казва на сайта LulzSecExposed. Част от редакторите на LulzSecExposed посочват, че истинският Topiary вероятно е 23-годишен жител на Швеция на име Даниел Сандберг. В блога на Lulz Security се заявява, че полицията е тръгнала по грешна следа, като е започнала да изучава логовете на чат сесиите между Topiary и друг член на групата с ник Jester. Сега от Lulz твърдят, че цялата тази кампания поначало е била дезинформация. След задържането на 19-годишния жител на Шотландия в един от блоговете, за който се твърди, че е принадлежал на Topiary, се появи запис, гласящ, че "полицията може да арестува човека, но не може да арестува идеята". Самите полицаи засега отказват да коментират последното изявление на групата.

Как стана така, че интересните ни неща не са важни, а важните неща не са ни интересни? В деня, в който Централната избирателна комисия отвори врати за регистрация, оттам излязоха две новини. Първата: трима момъка са чакали пред тази врата четири денонощия, за да успеят да регистрират ГЕРБ първи. Втората: ЦИК не регистрира инициативния комитет, издигнал кандидатурата на Меглена Кунева. Как беше възприета първата новина? Общо взето, със симпатия и учудване, преминаващо във възхищение. Произнесе се и вътрешният министър. Той застана зад спонтанната (?) инициатива на младите в ГЕРБ, която трябвало да се превърне в традиция, защото през 2007 година партията се регистрирала първа и оттогава била и първа политическа сила. Това изказване чудесно се връзва с червения конец, който премиерът носи на китката си за късмет, но какво общо има то със здравия разум? Преди години хора, които бяха престояли една нощ, само една нощ, за да вардят ред пред ЦИК, бяха комични. Жалки, смешни, дребни....

За разлика от Наполеоновите войни, за Втората световна имаме хиляди часове кинохроника и огромни архиви, да не говорим, че много от участниците в нея са все още живи. И все пак се оказва, че тя е далеч по-непозната, отколкото войните през 19 век. Едно от престъпленията, за които бяха съдени нацистите в Нюрнберг, беше избиването на полските офицери в Катин. Сега обаче знаем, че те не са били избити от германците, а от НКВД (предшественика на КГБ). Вече и Русия призна този факт. Във връзка с тази история след 9 септември са репресирани и българи. Когато руснаците отстъпват, германците намират масовите гробове в Катин и канят общественици от различни страни (в това число и нашата) да посетят мястото и да потвърдят видяното. Когато вземат властта, нашите комунисти отмъщават на нашите сънародници за това, че са казали истината. През 2008 г. Пат Бюканън издаде книга с доста дълго заглавие: „Чърчил, Хитлер и ненужната война: как Великобритания изгуби империята си и Западът изгуби...

Така или иначе лятото в града е безинтересен сезон. Не че през останалото време с случва нещо, не! Но да е благословено лятото, дами и господа, тогава частите от цялото, които представляват декорите на сцената, която обитаваме, са лишени от ненужни подробности и стават за описание. Така, че... кой пее там? Уличните музиканти. Моля, не трябва да забравяме, че сме в София... ... а София е България, съжалявам за лошата новина. Тук всеки нито танцува, нито играе, нито пее, но всеки по-добре умее. Някой път ще ви се случи. Идете в Ню Йорк. Вижте артистите по улиците. Ако пеят или свирят, ги послушайте. Знаете ли, ако сте решили да се занимаете с това, го направете добре, тоест носете пари, няма да ги хвърлите на вятъра. Тук обаче... ...вървите и... ...минавате през градинката на Софийския университет, натъквате се на прословутия гайдар, той е чул, че гайдата е емблематичен инструмент за България, и има гайда. Той надува и се мята от години там, в градинката. Преди да започне да...

Ето и първото издание на тази поредица. Тук ще включвам по няколко материала, които са ми направили впечатление през седмицата – поне дотолкова, че да се сетя да им сложа една звездичка в Google Reader. Нямам конкретно ограничение за бройка, поне засега – важното е темите да са интересни. Започваме…

• Забавя ли се Google+? Това питат от CNN, като съобщават, че посещенията в новата социална мрежа започват да падат. Бързото разрастване и рекордно краткото време, което бе нужно на Google+ да достигне 20 милиона потребителя явно има и обратна страна.
• PR като обида – явно и до това се стига съвсем лесно, щом 42% от практиците в Европа приемат понятието като дискредитиращо. Изследването, цитирано от PR Kernel, може да разгледате тук. За жалост, данни от България няма, но е интересно, че една от страните с най-лош имидж на PR професията е Великобритания. Братята сърби и хървати пък са най-убедени, че PR има негативен смисъл навсякъде по света.
• Още веднъж за Google+ – дори и ръстът на мрежата да не е чак толкова розов, със сигурност трябва да обърнем внимание на Google+. Social Media Explorer задава интересни въпроси за значението на още една социална мрежа от маркетингова гледна точка.
• Рекламно време за Facebook – и докато всички тръбят за G+, Facebook продължава да е основен маркетингов канал. Мрежата отчита ръст от 1900% на годишна база за второто тримесечие. Препоръчвам да погледнете данните за ефективността на Sponsored Stories – явно подходът си струва.
• Замерване – последно, нещо полезно, което препоръчвам да прегледате, ако сте пропуснали. Social Media Examiner дава кратко ръководство как да измерваме туитове, like-ове и +-чета (имат ли си име вече?), за да имате по-добър поглед върху ангажираността на читателите. Според пробвали го вече хора работи отлично.

За тази седмица – толкова. Скоро пак. Приятен уикенд!

___

Още по темата:

1. Няколко изследвания за социални медии
2. Фотографски аналогии в маркетинга
3. Наистина кратка история на маркетинга

Наскоро ми се наложи да търся някой да ми свърши услуга срещу заплащане през форумите. Да, възможно е, но е доста тегаво. И познайте какво видях днес : по-добър начин да се направи това. Вместо да се чудят всичките тези фирмички от „новата икономика“ как да ти продадат личните данни на спамерите, може просто да [...]

Може, може и още как- щом става дума да се държи като охранител на съветското наследство и неговата символика в България, което за ГЕРБ е явно по-важно дори и от „течната дружба“ с Путин. Ето един пример от гласуване на ГЕРБ, което опровергава Фидосова. Случва се буквално в рамките на денонощието, когато се състоя гласуването [...]

Продукти за 4 порции:
4 готови палачинки
400г обезкостено пилешко месо
1/2ч.ч. бяло вино
1ч.л. сол
1ч.л. сух риган
2- 3с.л. зехтин
2 домата
1 лайм

Приготвяне:
Месото се реже на кубчета. Запържва се за 4- 5 минути в зехтин. Поръсва се 1ч.л. сол. Добавя се 1/2ч.ч. бяло вино и 1/2ч.ч. вода. Мръвките се задушават под капак за 20- 30 минути, на кротък огън. Накрая се отхлупва и поръсва със сух, стрит риган. Вземат се 4 квадратни чинии. Слагат се палачинките. В средата на всички се разпределят мръвките. Загъват се палачинките. Отстрани порциите се гарнират с кръгове домати и лайм.

Китайският портал Alibaba обяви официално създаването на операционната система Aliyun OS, предназначена за използване в таблетни компютри и смартфони. Платформата е била създадена за три години от екип от 1 200 програмисти. Тя е базирана на ядрото на Linux и позволява стартирането и на приложения за Android. Предполага се, че Aliyun OS ще бъде достъпна и на други езици освен китайски. Aliyun OS е тясно насочена към онлайн услугите - електронна поща, търсещи машини, картографски услуги и т.н. Собствениците на устройства под управлението на новата операционна система ще получат по 100 гигабайта дисково пространство в "облака" за съхранение на мултимедийни файлове, съобщения и други данни. Първият смартфон на базата на Aliyun OS ще бъде представеният в Китай апарат K-Touch Cloud-Smart Phone W700. Той е базиран на хардуерната платформа nVidia Tegra второ поколение и е задвижван от двуядрен 1-гигахерцов процесор ARM. Диагоналът на сензорния дисплей на устройството е 3,8 инча.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина!  

/Фили/ През тази седмица в България кабинетът Борисов оцеля и след третия за последните месеци вот на недоверие, независимо, че срещу него този път застанаха не само вносителите от левицата – БСП и ДПС, но и дясната Синя коалиция. За никого не беше изненада фактът, че правителството бе подкрепено от голяма група независими депутати, а, въпреки предварителните съмнения, категорична бе и подкрепата, дошла от страна на  националистическата партия Атака.

Очакванията са, че, въпреки засега доказаната неефективност на този политически инструмент, опозицията няма да се откаже и вероятно ще поиска нов вот на недоверие още през септември, веднага след парламентарната ваканция.

Въпреки съществуващото мнение, че с гласуването по вота на недоверие активният политически сезон ще се укроти и ще се ориентира все повече към ваканционното настроение, събитията на седмицата не свършиха до тук. Във вторник сутринта страната осъмна със съобщението, че заради неизпълнение на някои наскоро въведени законови изисквания, Агенция “Митници” е отнела лиценза на “Лукойл – Нефтохим” – най-голямата петролна рафинерия на Балканите, която се държи от руския нефтен гигант.

Макар да беше предварително известно, че фирмата не е монтирала съответните устройства, които да свържат нейните складови бази със системата за отчетност и контрол на Националната агенция по приходите, както се изисква, никой не очакваше наистина да се стигне до отнемане на лиценза и съответно – до това комбинатът временно да прекрати работа.

Събитието предизвика множество – при това често противоречиви – коментари, а един от основните задавани въпроси е как това ще се отрази на и без това непомерно растящите цени на горивата в България. 

- Пламен, мислиш ли, че има връзка между двете събития, за които говорим. Да не би по някакъв начин подкрепата, получена от правителството по време на вота на недоверие, да му е дала сили, за да предприеме тази неочаквана стъпка? 

- Нека първо да изясня, Фили, че стъпката не беше съвсем неочаквана. Поне не би трябвало да се възприема като неочаквана в една нормална европейска страна, която държи на спазването на законите и на равенството пред закона.

За такава възможност се заговори още преди няколко седмици, когато излязоха резултатите от данъчно-митническа проверка, осъществена в бургаската рафинерия. Тази проверка констатира, че към законовите изисквания, въведени сравнително бързо и стриктно от редица други, по-малки фирми в страната, “Лукойл” се отнася…..меко казано – с пренебрежение. Последваха изявления и имаше неколкократни напомняния от страна на различни правителствени представители, че законите важат за всички и трябва да се спазват. Последваха, през миналата седмица, и директни разговори между ръководството на рафинерията и митническите власти.

Всъщност сега смисълът и стойността на тези разговори са под силно съмнение, защото от Агенция “Митници” казват, че там те са поставили ясно своите изисквания, условия и срокове, а в същото време ръководството на “Лукойл” твърди, че на практика е получило исканата отсрочка до края на годината, за да монтира съответните съоръжения. Как от едни официални разговори двете страни могат да излязат с толкова диаметрално противоположни впечатления за постигнатите договорености, на мен лично не ми е ясно, но няма смисъл да задълбаваме сега в тази тема.

В края на краищата по-важното е, че явно никой в България нямаше психологическото усещане, вярата, ако щеш, че правителството на Борисов е способно наистина да предприеме такава стъпка като отнемането на складовите лицензи на руснаците. 

- Пламен, аз точно заради това те попитах дали смелото, нека го наречем, поведение на правителството, има връзка със спечеления вот на недоверие….. 

- Не виждам да има такава връзка, Фили. По време на вота всъщност стана ясно, че партия ГЕРБ губи, а не печели подкрепа в българския парламент. Имам предвид, че вече сякаш окончателно загуби подкрепата на дясната Синя коалиция – подкрепа, която през последните две години  получаваше, макар и с различни степени на условност. 

- Но всъщност, макар да гласува против правителството в понеделник, във вторник Синята коалиция на практика го приветства и поздрави за действията му срещу “Лукойл”….. 

- Да, Фили, сините казаха, че “се иска много кураж, за противопоставянето на монопол, който злоупотребява с господстващото си положение на пазара”. Лидерът на Демократи за силна България Иван Костов заяви еднозначно: “Започва битка за ограничаване и разбиване на господстващото положение на “Лукойл”. Започва война. Дали правителството ще я спечели, зависи от неговата политическа воля”.

Какво означава това изявление? Ами ако разчетем правилно думите, означава – да, ние приветстваме, но не участваме, това не е нашата война, а войната на правителството.

Да не забравяме, че лидерът на левицата Сергей Станишев също каза, че “действията на агенция “Митници” са правилни, защото законът трябва да се изпълнява”. Един вид, подобна позиция – приветствам, но не участвам. 

- Е, все пак левицата има доста по-различни аргументи от десницата за своето неучастие в битката за законността. 

- Така е, Фили. Но какво всъщност каза Станишев? Според него отнемането на лицензите е добре подготвен театър между правителството и рафинерията. За това си твърдение той се базира на два факта. Първият е общоизвестната близост, която съществува лично между премиера Бойко Борисов и българския шеф на “Лукойл” Валентин Златев.

Тази близост премина през няколко ключови момента и досега винаги е завършвала в полза на Златев. Например когато преди време той се появи като експерт по българска енергетика в преговорите за строежа на АЕЦ “Белене”, само че като експерт на руската страна, Борисов буквално махна с ръка и потуши зараждащия се силен обществен шум по този повод. После, в даден момент енергийният министър Трайчо Трайков, който иначе е сред фаворити на Борисов, заговори публично за монополното положение, което по различни механизми държи “Лукойл” в българския пазар на горива и моментално получи оглушителен шамар от премиера под формата на последно предупреждение за освобождаване от длъжност.

Вторият аргумент, който Сергей Станишев изтъква, е поставен под сериозно съмнение, но според него е факт. А той е, че отнемането на лиценза и всички свързани с това последствия всъщност стават само броени дни преди рафинерията да излезе в плановия си годишен ремонт. Тоест, тя на практика няма да претърпи реални загуби поради временното прекратяване на работа, но може да по-късно да използва ситуацията като претекст за ново увеличение на цената на горивата. 

- Пламен, доколко са реалистични очакванията или по-скоро – страховете, за такова ново увеличение? 

- Засега повечето експерти, като не броим тези на левицата, които просто използват случая, за да внушат допълнителни страхове и негативно политическо отношение към правителството, смятат, че не би трябвало да има негативни ефекти върху цените. От една страна се отчитат съществуващите у самите търговци резерви, включително възможността при затягане на ситуацията да се стигне до отваряне на държавния петролен резерв. От друга страна се изтъква и факта, че ако се стигне до по-масиран внос на горива от европейски страни, това може да стане дори на по-ниски цени, отколкото продава руската рафинерия, тоест, финансовият натиск върху българския пазар да намалее и да имаме номинален положителен ефект.

Все пак в този момент поне, за мен е трудно да преценя категорично доколко наистина нормалната икономическа логика ще надделее. Защото България така или иначе си е известна като страна, където често нормалната икономическа логика си има свои ненормални съображения и се води от тях. 

- Всъщност, Пламен, има ли ключово действие, по което в скоро време да познаем дали наистина случващото се е някакъв вид театър, както смята левицата или е съвсем сериозен акт на война, както смятат десните? 

- Струва ми се, че има поне две такива знакови действия, Фили. Едното от тях беше обяснено от Иван Костов, според когото в този момент, след като вече е отнет лиценза на “Лукойл”, българската антимонополна комисия трябва да наложи на рафинерията – цитирам – “тежки санкции от всякакво естество”. Както твърди Костов – “ако това не се случи, ще означава, че позицията на правителството е лицемерна”.

Второто нещо, което, доколкото знам, досега никой не е изрекъл на глас като възможен знак за сериозността на ситуацията, е личната съдба на българския управител на “Лукойл” Валентин Златев – ще остане ли той на поста си или ще бъде сменен. По неофициална информация, която имам от преди няколко години, информация от компетентен дипломатически източник, Златев тогава беше изпаднал в немилост пред руските си шефове, беше буквално изолиран от вземането на решения в рафинерията и на ръба на уволнението. Доколкото знам, спаси го личната намеса на президента Георги Първанов. Сега обаче Първанов си отива от голямата политика и не е ясно доколко вече думата му тежи в Москва.

Така че аз лично очаквам да разбера театър ли е или не случващото се с “Лукойл” и по този простичък показател. Ако Валентин Златев оцелее и продължи да се усмихва пред камерите, значи работата е театър. Ако бъде уволнен – значи нещата са сериозни и руснаците наистина са били изненадани от атаката срещу тях.

Надявам се да е вторият вариант, защото това би било действие, полезно не само за българската икономика, но и за българската демокрация. И в същото време, честно казано, не вярвам много в собствената си надежда.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

 

Винаги ми е трудно да оценявам разкази, може би защото самият жанр си е труден по принцип. Взимаш книгата, в която са събрани десетина, наглед несвързани една с друга истории, и започваш да четеш. Малко по малко започваш да навлизаш в "схемата", която те прави част от разказа. Ако можеш да се идентифицираш с героя - радваш се заедно с него или страдаш за болката му.

Нещо такова ми се получи и с "Теория за материята & светлината" на Андрю Портър. Привидно безинтересно начало на серията от десет разказа, после бавно покачване, силно привличане на интереса и избухване в деветия разказ (малко повече от 2 страници), за да стигнем до последната история, която дори не си спомняш няколко минути след като си я прочел.

Надписите на първа и последна корица са доста ангажиращи (затова и обикновено не ги чета) - "Носител на наградата "Фланъри О'Конър" и "Един от най-добрите нови разказвачи на Америка". Подобни изречения те карат да се чудиш къде точно ти е грешката, когато не видиш гениалността на някои от разказите. Ако ви се случи, няма страшно - грешката не е във вашите телевизори. Защото Андрю наистина има още какво да учи, но със сигурност трябва да му дадем шанс и при следващата му книга.

Защото разказва добре. Това, че повечето от историите не са крайно интересни сами по себе си, не омаловажава факта, че са перфектно структурирани, с добре развита комбинация от елементи и засмукващ финал. "Засмукващ" ще рече такъв финал, който те кара да пропускаш началото на всеки разказ, просто защото си мислиш за предишния.

Героите в "Теория за материята & светлината" на Андрю Портър са "спектър" - сираци, инвалиди, ЛГБТ, студенти и преподаватели, млади и възрастни хора, разведени и щастливо омъжени. Силни характери с интересни и смели решения. Разбира се, в края на историите се разбира, че "совите не са това, което са", а в някои от историите накрая дори не се разбира нищо (пак "засмукващо").

Някак тази книга ми напомня за "Има ли кой да ви обича" на Кайо Терзийски. Не съм сигурен защо точно, но лампичката в главата ми свети много силно.

 

Днешният пътепис ще ни води едновременно до хубаво и много грозно място. Пипилотка ще ни води на фестивала Elevation край Разлог и после ще се разходи над Банско. Познайте къде ѝ хареса повече? Приятно четене:

фестивал Elevation край Разлог под лунните пистите над Банско

    От началото да си кажа – изкефих се! Преди почти месец, в деня на концерта на Sting, се събудих със странното усещане, че всъщност никак не ми се ходи на концерта вечерта. Но билет имах отдавна и, вечерта се озовах на един от най-вълнуващите музикални концерти, на които съм била. Точно същото усещане имах и в петък сутринта (24ти юни) – първият ден на Elevation феста, за който се бях сдобила с билет овреме. И, заради опита си от предния път, предоположих, че ме чака точно същата приятна изненада. Рано, рано се натоварихме в колата на едни приказни другари и под съпровода на дискографията на Jamiroquai поехме по „магистралата на ББ“. Планът беше да се настаним в Добринище, където да оставим Емил (който не обича концертите) и Дребосъчето там, а компанията образувана от още няколко веселяка да отидем на феста, главно заради дедо ни JK (дедо, нали, щото се разпада, но за това по-късно). Настроението беше приповдигнато, гонехме се по пътя и точно на излизането ни от Предела я видяхме – сцената – огромна и внушителна, слънцето грееше и вече бях убедена, че довечера ни очаква страхотно изкарване. Малко неприятно се изненадахме от новината, че трябва да обиколим целия Разлог, защото прекия път беше отцепен, заради феста, но не беше чудо за умиране. [caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Сцената"][/caption]   И към един, един и нещо вече бяхме в Банско и зачакахме да ни нахранят в Канчето. Нагрухали се доволно, отпрашихме към Добринище, където на една веранда, на кафе зачакахме да дойде време да ходим към фестивала. Както винаги се случва с големите компании, закъсняхме изчаквайки се, и така Stereo MC’s започнаха да пеят без нас. За сметка на това, в 5.30 ч. получихме позвъняване – наша позната, която също била на входа на фестивала, разбрала, че

Джамирокуай отпада

Първо падна смях, как ни бъзика, после почнахме да се съмняваме, подир това и ние не знаехме какво да вярваме и какво не, та за решихме да получим още две независими мнения. И, уви, интернета каза – JK се навехнал и увехнал и ни отебал. Настана някаква такава тягостна атмосфера, една суха покруса, щото всички толкова не го вярвахме, че не можехме и да се разпсуваме от яд. Ми да ходим ли, да не ходим ли? Пари сме давали, пък и други групи има…И докато се мотаме май щяхме съвсем да изпуснем Стереотата. Метнахме се по колите и беж.

Вип за 5 лева

Другарчетата си бяха запазили места за паркинга на фестивала и с принтираните бележки за тях ни пуснаха на КППто без никакъв проблем. Не знам за премеждията на хората с коли и без паркомясто, но за 5 лв. в повече получихме приятна разходка по празен път, та наистина се почувствахме специални. Имаше малко забавяне при влизането в паркинга и трябваше да има малко указателни табели от къде се влиза, но нейсе. На входа се наложи да ни дадат талонче, което стана много бързо и не разбрахме кои и на какъв принцип трябваше да чакат, за да влязат. Намерихме си добро място за паркиране и се отправихме към входа, където най-жестоко ни отнеха бутилките с вода.

Влизането в зоната на феста

Много хора мърморят колко много са чакали, колко бавно ставало. Еми почакахме, но не е било повече отколкото на някои други концерти. На концертите на Stereo MC’s съм чакала и доста повечко, та не намирам за нужно да недоволствам. Влязохме на финалните акорди на гореспоменатата група, уви, но като са дошли 3-4 пъти, ще го направят пак. На това отдавам и факта, че не бяха продадени много билети за фестивала – малко или много се разглезихме през годините – аз лично с лека ръка пропуснах Сетрео, много други групи идват и повтарят и потретват, та народа вече не ходи на концерти така както прави секс грозната жена – сякаш е за последно. И докато чакахме да започнат Morcheeba тръгнахме за бира и научихме за

Елевовете

По принцип идеята звучи добре. Както казаха приятели – така и за организаторите ще е по-лесно да отчетат парите, отколкото във всяка шатра да има касов апарат и да цъкат бележки за всяка бира. Не съм ходила по чужбински фестивали, но се съмнявам, с тези елевове, организаторите да са открили топлата вода. Просто защо не го пуснаха това като информация в сайта?! И защо не бяха повече от една шатра?! Ей това са ми забележките за елевовете. Относно касовите бележки за тях – аз не ходих да купувам, натовариха се приятели от компанията – ходиха 3 пъти, 1 път са получили касова бележка за тях, но както и те споменаха – и нашата култура си е такава, че не си искаме никога касовите бележки…

morcheeba

И излязоха тези сладури и ме израдваха много, както с музиката си, така и с фестивалната си култура :) Скай, освен че не изтърпя дълго да й е празно пред погледа и призова народа да нахлуе в празната ВИП зона, също толкова готино натири някаква руса мацка с червена тениска, за това че й показала среден пръст: „Покажете й средния пръст и на нея, да види как се чувства човек, като му го покажат“ (предполагам, че русото момиче е била някоя випаджийка, почувствала се прецакана, че някакви хора идват на аванта във випа й).

    След това дойдоха и

hurts

на които бях чувала само едно парче, но пък бяха симпатична група и направо ме болеше, че ще свършат бързо бързо и на сцената няма да излезе JK, който явно тези дни се разпрада по-бързо и от Майкъл Джексън навремето.

  В този ред на мисли: няма вече хипария и спонтанност в музикалния бизнес. Уж JK беше фен, Emergency on Planet Earth беше еко, био, туй онуй, но явно, човек като събере парици за първото ферари и не е склонен просто да излезе и да зарадва хората, пък макар и седейки на столче. А едва ли като обяви нова дата ще го направи за без пари за всички, които отидохме най-вече заради него на Elevation Fest. Но на Hurts бяхме – много приятни, изненадаха ме, а Stay ми стана фаворитната им песен. Да правят още много албуми, пък ние ще ги слушаме :) И дойде ред на неочаквания гвоздей в програмата:

parov stelar band

които накараха да се носи пара от загретите ми кецове и да остана по тениска по никое време. Напълниха ми душата с музиката си, макар никога преди да не ги бях чувала, а после заявих на Емил, че съм се почувствала пак на 23 :)

  Изобщо този първиден на феста, останал и единствен беше страхотен поне в моите очи. Не съм била на Spirit ъф бЪргас, но се съмнявам, че по мащабност и организация е имало по-голям бг фест от разложкия. Неприсъствието на Jamiroquai и вятъра във втория ден едва ли са били в обсега на влияние на организаторите, за това си мисля, че всичко друго беше на много добро ниво (с малки изключения) и, надявам се догодина да се повтори с по-голям успех. Меджу другото интересно е, че в един случай пада дъжд и настава мор и кал, а имаме легенда, в друг – духа вятър и имаме отлагане на половината фест и провал на организацията. Но първия и втория фест ги делят няколко десетки години, хиляди километри и още повече хиляди пари, а ентусиазмът е изместен от бизнеса (иначе представям си как всички групи се изместват на завет на площада в Банско и настава ебаси купона). Аз билет за втория ден нямах, а и тези които имаха прекараха съботата високо в Пирин – кой на Вихрен, кой на Безбог или Семково… изобщо, освен ако не сме супер изискващи и киселяци – може да се каже, че получихме неочаквана планинска компенсация. А за касовите бележки – аз винаги си ги изисквам, та нямаше да му мисля, ако имах билет и за събота. Та, хора, научете се да си ги искате това е нормално, дори при купуването на чифт гащи, та камо ли при нещо, дето струва 100 лева… Колекцията ми от фестивални песни и картинки ви чака в страницата на Патиланско царство във фейсбук [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

Луннният пейзаж над Банско

  Някога, преди много години, когато бях 5-6 клас и даже вече не си спомням кога точно е било, от училище отидохме на екскурзия в Банско. То тогава беше едно село. Не си спомням много неща да сме видели – заведоха ни до църквата, музеите на Неофит Рилски и Вапцаров, заведоха ни да видим какво е тепавица, разгледахме архитектурата на централния площад и в общи линии това беше. Настаниха ни в един от броящите се на пръстите на едната ръка хотели, който беше май и най-новия и гъзарски – Стражите. Беше направо прекрасен, спомням си, че бяхме три съученички в мезонет! Засилих се да се друсна на леглото и, както се метнах се чу храс! Оказа се, че няма пружина отдолу, а някаква дървена скара – новост, която още не знаех, че е измислена. След като преспахме, а един съученик беше откаран в болницата в Разлог, заради алкохолно отравяне с вино и опит да се набута в раклата в стаята си, на следващия ден ни откараха с автобус извън града, някъде в подножието на планината, на една поляна с кръчма край реката. Беше приказно място, хапнахме, човек от БТС ни изнесе лекция за планината, разказа ни как нагоре след цял ден и повече се ходело до хижите Бъндерица, Академика, Вихрен и чак връх Тодорка. Но всичко било туристически пътеки, а ние дребосъците няма как до никъде да стигнем така. Останахме си с мечтата за митично изкачване нагоре. И да беше останало така! Но не би. След хубавото изкарване на Elevation Fest, дойде събота, в която се наспахме хубаво докъм 10 ч. , лежерно пихме кафе в Добринище и се чудихме до къде да отидем. Имаше малка особеност в състава на компанията, която не позволяваше да правим истински планински преход, пък и за такъв се бяхме сериозно успали. В крайна сметка се натоварихме на колите и тръгнахме към х. Вихрен. Отдавна слушам и се възмущавам на мащабното строителство по планините ни и се изненадах от доста неща по пътя. Като за начало, минахме през

Банско,

и пътьом, приятелите ни, ни показаха къде се намира хотел Стражите – някога на самия край на града, сега си беше направо погълнат от околните постройки. Предполагам и никога няма да разбера коя е била поляната с кръчмата край реката и най-вероятно също е потънала сред хотели и къщи. Продължихме нагоре в планината и все очаквах пътя поне от асвалтов да стане чакълест и еднолентов, но това така и не се случи. Наистина, предпочитам да нямам възможността да видя много места, отколкото да са толкова достъпни, колкото сега и то с кола. Първо спряхме на

гордостта сред пистите – Томба.

Огромна и страшна писта, свършваща на Бъндеришка поляна Бъндеришки гьол за изкуствен сняг. Доколкото знам едно време е било наистина прекрасна поляна, но нали местните и те деца гледат, а поляната гърла не храни, поне според царящото разбиране за нещата от живота… [caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Ски-писта Томба над Банско"][/caption]     За мое огромно съжаление отново се натоварихме на колите и продължихме по асфалта още по-нагоре изведнъж се оказа, че

паркирахме пред Байкушевата мура.

Точно паркирахме. Значи и до нея се стигало с кола… [caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Байкушевата мура"][/caption]   Като я гледах такава огромна и величествена се сещах за Рим, Колизеума, за Св. София в Истанбул, все нейни връстници… Зачудих се и колко ли са полезни за нея спиращите в подножието й и подминаващи я коли, газовете, които те изпускат и увеличения човекопоток край корените й. Дали ще доживее да я видят пра-пра внуците ми или не? А поникналите растенийца по клоните ѝ ми напомниха на комерсиалния Аватар и се зачудих, дали няма да дойде ден, когато ще е прчка за новата писта и ще се наложи да бъде „преместена“… [caption id="" align="aligncenter" width="630" caption="Алтернативен живот на планета "Байкушева Мура""][/caption]     До Мурата е караван-плаца, където има хапване и може да се опънат палатки. Можете да починете и в х. Бъндерица. Ние избрахме второто, поради пренаселеността на първото място. Тамън кебапчетата си дояждаше Петър Стоянов, който ни отстъпи масата си. Досърбя ме да го питам туй-онуй, ама нейсе, нали в планината всички сме туристи. След като починахме пак на колата се „метнахме“ до Шилигарника. Писти, писти… Имам още една представа за пистите от едно време – едно лято, нашите не се бяха доредили до карта за морето и отидохме на Пампорово. Една от най-прекрасните ми ваканции – тучно зелени писти, осеяни с прекрасни, червени, лъщящи на слънцето диви ягоди. Толкова диви ягоди накуп не съм яла повече в живота си. Е, на

Шилигарника имаше…нямаше ягоди, нямаше и зеленина.

Не съм специалист, но не мисля, че една писта трябва да изглежда като лунен пейзаж през лятото. [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Шилигарника или Луната?"][/caption] Пясък и камъни и тук–таме поникнл райграс, поливан с пръскачка пред чайните. Дали така трябва да изглежда планината? [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Райграс на мястото на веригите от камиони"][/caption]  

Е, Нона днес предложила да се узаконят незаконните писти на Юлен над Банско…

Мда, после ще се чудят, защо на пролет реката залива с камъни хотелите им. Между другото Нона може да се похвали с нещо пред ЕС – може да няма канализация в цяла София, но горе на дъното на Шилигарника има! (сериозно, няма майтап! Шахтата можете да я видите и на по-горната снимка на пистата, в долния ляв ъгъл) [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Канализационна шахта на дъното на Шилигарника"][/caption]   Та така, щеше ми се да нямах възможността да видя тези неща, защото го направих нечестно спрямо Планината. Но ще се върна там. Ще се върна без кола. Искам да стигна до всички тези кътчета благодарение на двата си крака и дишайки смолата на боровете. Въпросът е

дали Шилигарника и Томба няма да пожелаят да слязат при Мохамед хората от Банско, Разлог и Добринище

(последните за сега, не са зле и им пожелавам никога да не направят писти в близост и да си останат спокойно място).

Автор: Пипилота Снимки: авторът   Други разкази свързани със [geo_mashup_category_name map_cat="3366"] – на картата: [geo_mashup_map height="450" width="570" zoom="8" map_content="global" map_cat="3366" auto_info_open="false" marker_select_highlight="true" marker_select_center="true"] [geo_mashup_category_name map_cat="3366"] Още пътеписи от близки места:

1. Кукери (Нова година в Разлог)
2. На фестивал в Сибиу (2): Истински европейски град
3. На фестивал в Сибиу (1): На път към Трансилвания
4. Из Пирин и околностите (1)
5. Из Пирин и околностите (2)
6. Истанбул по Нова година (3): Разходка край Галата
7. Из Южен Джендем (край Калофер)
8. Из снежното плато край Дивдядово

Крисиви неща се получиха, нали? Най-хубавото обаче е, че е толкова лесно, че и малките деца ще могат да се справят, след като им започнете началото ( то е малко по-объркващо за тях).

Това е бъркалката, която с малко модификация на отвора ( пречупихме напречните лентички) се превърна в прекрасна игла, с която детето не може да се нарани:)

А това е чинийката, която след като и прорязахме краищата, се превърна в стан. Върху нея опънахме преждата, за основа на нашето пано.

Преждата се поставя последователно, като в важно отзад да се прекара само през едно “зъбче”, а не през цялата дължина (вижте на снимките)

Когато навсякъде сте поставили прежда, сте готови да започнете да тъчете. Използвайте дебела прежда – става по-бързо и по-красиво. Когато свърши един цвят, завържете следващия ( добре е да са с еднаква дебелина) и продължете.

В началото е добре по-голям човек да започне, защото е по-сложно. Но след това е много лесно и забавно – важното е само да се промушва иглата ту отгоре, ту отдолу на основните нишки.

Когато сте готови, може да оставите паното върху чинийката (и така си е красиво), но може и да се махне от там, като само се изваждат краищата от прорезите на чинийката!

Подобни упражнения водят до усъвършенстване на фината моторика и прецизиране на движенията при децата. Уменията и сръчностите на ръцете при тях са пряко свързани с мисловната дейност и затова изискват упражняване и усъвършенстване.

В КРОКОТАК сме подготвили и много други задачки за развиване на фината моторика при децата.

вижте още:

Ченгиз Дурсун *

Ние, секуларните мюсюлмани и мюсюлманки в Германия осъждаме най-решително отвратителното престъпление на Андерш Беринг Бреивикс. Всички сме дълбоко потресени от терористичния акт в Норвегия и се надяваме, че той ще получи своята справедлива присъда. Нищо не оправдава такова деяние.

Въпреки това смятаме, че критиката на исляма не бива да се табуизира. Знаем, че има определени сили, които ще се опитат да се възползват от случая за да нахлузят намордник на критиците на исляма и дори да ги изкарат за съ-отговорни за случилата се трагедия.

Ние се разграничаваме от платформи, които уж критикувайки исляма нападат целенасочено и клеветят цели обществени групи. Но въпреки това ние сме длъжни да продължим основателната критика към исляма и да настояваме за включването на ислямската теология в академичните програми. Само по този начин може да се предотврати политико-идеологическото индоктриниране на младите мюсюлмани от имами-лаици.

Ние не споделяме представяния от медиите едностранчив образ на мюсюлманите и мюсюлманките във Федералната република. С него на населението се внушава, че салафистките проповедници на омразата изразяват вижданията на мнозинството, макар че те са привърженици на пребиването с камъни и са неприкрити противници на нашия конституционен ред.

Също така се противопоставяме на ислямските сдружения в Германия, които пропагандират правна система, несъвместима с конституцията и смятат, че шариата може да съжителства с Основния закон. Тяхната цел е да се въведат, както във Великобритания, елементи от шариата в действащото право. Наш дълг е да защищаваме либерално-демократичния конституционен ред.

Като граждани на Федерална република Германия сме длъжни да обръщаме внимание на недопустими прояви в обществото. Ще се застъпваме за правата на немюсюлманските ученици, които са подложени на тормоз в училище само защото ядат свинско месо или не спазват рамадана. Когато забележим, че критично настроена личност е прогонвана от градски район с преобладаващо мигрантско население, а кварталът се обявява за „социално освободена зона“, ще протестираме също така (има се предвид неотдавнашното прогонване от тълпа разярени мюсюлмански мигранти на политика и публицист, автор на книгата „Германия се самоликвидира“,  Тило Сарацин, набеден в квартал Кройцберг шумно за „расист“ и „неонацист“ – бел. превод.). Защото виждаме как в момента се разгръща една истинска „индустрия на интеграцията“, която трупа дивиденти на гърба на мигрантите и активно си търси нови подопечни, за да ги ползва за целите си, уж грижейки се за тях.

Няма да позволим да се наложи обществено табу върху критиката на исляма и по този начин да се премълчават неблагополучията в обществото.

---

* Ченгиз Дурсун е роден през 1987 г. в Берлин, завършил е гимназия, в момента учи педагогическа професия. От 2010 г. поддържэа своя блог Primavera със силни текстове, критични към фанатичен ислям и към реакционния дух, който цари в много арабски, кюрдски и турски общности на Берлин. По тази причина животът му в квартала Нойкьолн не е лишен от рискове.