© Милен Радев

Около 50-тата годишнина от изграждането на Берлинския зид тук и там се заговори за дефицити в културата на опазване на паметта, за пропуски в задълбочения анализ на комунистическите десетилетия в Източна Германия, както и при изследването на посткомунистическите деформации в страната.

Дори „тежките“, квази-официални медии се оплакват от пошлата, панаирджийск-комерсиална атмосфера, която цари около най-известните, знакови забележителности на разделения някога град – Чекпойнт Чарли, Бранденбургската порта, малкото останали в централната част на града сегменти на Берлинския зид. Така и не бе създаден централен, публично финансиран, обобщаващо-информативен музеен комплекс за времето на комунистическото господство на Изток от Елба.

Затова пък напоследък усиоено се популяризира проект, който от една страна би покривал въпросната епоха, а от друга би се вписал в господстващата в научните и политически среди предпазлива и релативистка практика на политическата коректност. Става дума за планирания Музеен център на Студената война.

Отново най-убедително формулира своите принципни резерви към алиби-мероприятието неудобният и непримирим наш съвременник, историкът и директор на Мемориала към затвора на Щази в Хоеншьонхаузен, Хубертус Кнабе. Той каза, че е шокиран от новите планове и припомни, че не Студената война е издигнала Берлинския зид, а източногерманските комунисти. Кнабе призовава за по-голямо уважение към чувствата на репресираните от режима.

„За жертвите е непоносимо“, казва Хубертус Кнабе, „да виждат как костюмирани в униформи на Щази и на гедеренски граничари субекти предлагат на туристите да се снимат с тях пред Бранденбургската порта.“ Той апелира – но влиятелните фактори пак си правят оглушки – Германия да последва примера на други бивши страни от Съветския блок и постави строга законова забрана за използването на социалистическа символика.

Този дебат и някои направени от мен самия наблюдения по време на различните церемонии и прояви във връзка с кръглата годишнина ми припомниха един случай със 7-годишна давност. Случай, който ни учи с колко малко средства при наличие на искрена и убедителна концепция може да се постигне автентично въздействие, силен възпитателен и емоционален ефект. Но случаят, за който ще стане дума, показва за съжаление също така  деструктивната сила на гнетящата обществения живот система на „политическа коректност“.

През 2005 г. край световно известния Чекпойнт Чарли възникна без продължителна подготовка, буквално за няколко дни, по частна инициатива мемориал с убедителна сила и магнетична атрактивност за берлинчани и гостите им. Половин година по-късно този мемориал в памет на загиналите край Стената бе сринат с булдозери…

Ще ползвам по-нататък свои репортажи за Българската редакция на Би Би Си и текстове от стария форум на Медиапул от 2004 и 2005 година, писани по горещите следи на събитията, като и снимки от онова време.

*  *  *

15 ноември 2004 г.

Още през 1990 г. правителството на федералната провинция Берлин – берлинският Сенат – продаде ареала около бившия граничен пункт между Източен и Западен Берлин Чекпойнт Чарли на частен инвеститор. Сделката бе свързана с ангажимент за построяване на възпоменателен обект на това символично място. През октомври 1961 г. на върха на т.н. „берлинска криза“ танковете на свободния свят застанаха на 10 метра от готовите за агресия съветски пълчища и им показаха, че няма да ги допуснат нито на метър пò на Запад. С тези събития, но и с многобройните – успешни или трагични – опити за бягство през стената Чекпойнт Чарли влезе в историята.

15 години след обединението обещаният “официален” мемориал така и не е построен. Вместо това районът бе даден под наем на организатор на битпазар, който през последните години разви там оживена амбулантна търговия на сергии с реликвите на комунизма – от кожени съветски ушанки с петолъчки до руски пилотски часовници и безформени парчета от Стената – всичко за нуждите на туриста.

На 50 м от стария граничен пункт се намира частният (не ползващ нито цент държавна субсидия) Музей на Берлинския зид. Неговият основател Райнер Хилдебрандт, правозащитник от бившата ГДР, побягнал на Запад, наема през 2003 г. парцела под аренда и плаща от частни средства 113 000 евро наем за да прогони търговците от знаковото място.

След смъртта му в началото на тази година, неговата вдовица Александра – самата тя е украинка – си поставя за цел да осъществи проекта на покойния си съпруг. За кратко време на мястото на стария Чекпойнт Чарли израсна внушителен мемориален комплекс.

Възстановен бе 200 метров отрязък от оригиналната стена. Издигнати бяха 1065 високи дървени кръста – по един за всяка от жертвите на разделението на Германия. Тази цифра включва както убитите при опит за бягство, така и отвлечените от агенти на Щази от Западна Германия на Изток и след това умъртвени противници на комунистите, но също така и съветски войници-дезертьори или войници от армията на ГДР, граничари и пр.

Само дни след откриването му мемориалният комплекс се превърна в притегателен пункт за туристи и граждани на Берлин. Хората, които се тълпят пред гората от кръстове са единодушни – сблъсъкът с индивидуалните човешки имена, лица и съдби (на всеки кръст има или име и снимка или съобщение за обстоятелствата на смъртта на жертвата) разтърсва и впечатлява, както рядко се случва пред друг паметник.

Не на това мнение са повечето медии и преди всичко берлинският Сенат, в който управлява коалиция от социалдемократи и партията на бившите източногермански комунисти ПДС. Според политиците Берлин нямал нужда от повече паметници на Стената, а още по-малко от мемориали, които „разединяват гражданите вместо да ги обединяват“. Известният историк (от школата на ГДР) Лауренц Демпс говори за «зловещ маскарад», други обвиняват украинската вдовица за „алчна комерсиалност“ и „политкич“.

В този дух са и критичните статии в повечето печатни медии. Единствено опозиционният ХДС изтъква внушителната сила на мемориала и подчертава, че със своята акция Александра Хилдебрандт е демонстрирала безпомощността и нежеланието на Сената да напомня за жестокото минало на града. Ето как се е наложило частната инициатива да компенсира неспособността на управляващата политическа класа.

Наскоро публично бе формулирано и най-тежкото обвинение, което отдавна витаеше във въздуха: Мемориалът на Чекпойнт Чарли по възмутителен начин напомнял за строящия се наблизо за стотици милиони евро паметник на Холокоста край Бранденбургската врата. Стотиците кръстове пародирали бетонните блокове на бъдещия мемориал и по този начин ставали повод за скандално сравняване на жертвите на Холокоста с тези на Берлинската стена. Такива мнения бяха изказани с пълна сериозност в медиите…

Собственикът на парцела – една банка вече отстъпи на мощния натиск и прекрати договора с музея към края на годината. Дотогава булдозери трябва да сринат мемориала. Срещу тези планове се надига граждански протест. Организации на репресираните от комунизма и фондации в памет на загиналите събират протестни подписи срещу ликвидирането на станалия популярен за броени дни мемориал.

*  *  *
1 юли 2005 г.

Поставеният през зимата срок за опразване на парцела отмина без последствия. Половин година туристи и берлинчани продължиха да се снимат пред участъка от Стената и пред кръстовете, разглеждаха комплекса край Чекпойнт Чарли. Дойде лято. Днес собственичката на музея и уредничка на Мемориала с кръстовете Александра Хилдебранд се обърна към гражданите и медиите за помощ, тъй като е получила ултиматум от собственика до 5 юли да опразни имота. Банката, собственик на парцела, поставена от една страна на политически натиск от управляващите в Берлин коалиционери соцдемократи и бивши комунисти и от друга на стопански натиск от финансовите си баланси, ще прати булдозери за да разрушат хилядата и кусур кръста.

Днес пред мемориала се очакват протестни прояви на политзатворници от времето на ГДР.

Следва репортаж от мястото на събитието:

Пред Мемориала с кръстовете на Чек Пойнт Чарли днес политзатворници от бившата ГДР направиха “медийна” демонстрация – връзване с вериги, за да обърнат внимание на готвеното заличаване на този паметник с булдозери, обявено за нощта на 4 срещу 5 юли. Ханс-Еберхард Цан (Zahn), излежал 7 години в затвора за клевета срещу социализма, каза пред журналистите, че отговорните лица за този срамен за имиджа на Берлин по цял свят епизод, трябва да знаят, че когато булдозерите дойдат, ще им се наложи със сила да отстраняват вързаните с вериги правозащитници.

Три поколения политически затворници на ГДР протестират срещу днешната политика на берлинското правителство от социалдемократи и посткомунисти.

Хубертус Кнабе, историк, директор на антикомунистическия мемориал - затвора Хоеншьонхаузен, бе търсен партньор за интервюта.

Добавка от 2011 година:

По подобие на неотдавнашната софийска акция с почистването на боядисания паметник на съветските окупатори, определеното време за събарянето на кръстовете бе изпреварено с измамна цел. По този начин в среднощния час правозащитниците отсъстваха от мястото. Булдозерите дойдоха преди разсъмване и Мемориалът бе сринат за 2 часа в присъствието на съдия-изпълнител. Съвършено изрядно, в съответствие с принципите на правовата държава…

Крис Гефрой, 20 годишен, гениално талантлив, както разказват всички, които го познават, един син на майка

Мнозина защитници на Мемориала подозират, че берлинската коалиция от соцдемократи и бивши комунисти (изявени противници на държавно несанкциониран музей, политически “некоректен”, визуално и същностно изграждащ въздействието си на християнския символ на кръста) са упражнили натиск върху банката-собственик да прекрати договора с г-жа Хилдебрандт.

Съдебното решение е произнесено по иск на банката, поради прекратяването на договора и неопразването на парцела от арендаторката. Самата банка не предлагаше към онзи момент концепция за развитието на парцела. За всеки добронамерен наблюдател бе ясно, че нищо освен ляв идеологически бяс не пречеше Мемориалът да си остане в преходния период докато се намери нов собственик на парцела (самата Александра – борбена и непримирима украинка – набираше по онова време усилено средства с цел закупуването на имота на обявената от банката цена – 38 милиона евро).

Един факт е за мен многозначителен: предпочетено бе принудителното изпълнително производство, предпочете се през туристически най-оживените месеци районът да се превърне в пустош и бунище за боклуци. При това банката се отказва от наема, който до преди прекъсването на договора й плаща А. Хилдебрандт (!).

Последният убит на Стената. На 5 февруари 1989 приятелят му ранен успвал да се преметне, а Крис на решето остава завинаги от "нашата" страна.

Това, че не се прие предложеното от наемателката временно продължаване на статута на една от най-атрактивните забележителности на столичния град, говори достатъчно ясно, според мен, по какво високопоставено внушение се е задвижил абсурдният механизъм.

До ден днешен ареалът пустее (2001 г.), парцелът е заграден от големи билбордове с фотоизображения и текстове – сцени от драматичната история на Чекпойнт Чарли. Туристите се тълпят пред тях, без и да подозират, че е изчезнал един тъй важен комплекс, който напомняше визуално и емоционално, че тук е минавала стената между свободния свят и света на комунистическите диктатури.

В последно време сме буквално затрупани от събития – от най-хубавите до най-лошите… За щастие, хубавите поводи стават все повече и повече, а за тях трябват торти!

С Ваша помощ победителят в спора ни за тортите е ясен. С почти два пъти повече гласове (64%) любимата торта на Биляна (шоколадова, с много плътен вкус, плътна глазура и накъртващо сладка) спечели пред 36% любимата торта на Петър (торта-пафе с кокос и плодове, светъл крем или сметана, лека и ефирна).

Край на двубоя.

Подобни публикации

• 25.03.2011 -- Бритиш стайл джакит пътейтоус (или British style jacket potatoes) (3)
• 20.03.2011 -- Музика не само в #000000 и #FFFFFF (1)
• 24.02.2010 -- Тортичка (0)
• 21.10.2009 -- Още два любими шоколада „Милка“ (4)
• 09.06.2009 -- Сладоледени желания (0)
• 05.10.2008 -- Белгийска бира – дегустационен пост наживо! (9)
• 28.01.2008 -- Puddis (12)
• 28.06.2006 -- Cheeeeeese! (3)

хубавите мигове са за това - да са мигове. идват и хоп - си отиват. остават спомените за тях. а снимките пазят спомените по-дълго. затова фотоапаратът ми е винаги с мен :) този пост е по покана на fotoprint.bg

Ходили ли сте в малки села, където живеят няколко възрастни човека? Тяхното забавление с две прости думи е пейката пред вкъщи и приказките с останалите изоставени старци. Ако се вслушаме в диалога им, ще си помислим, че са нещо като световни състезатели по изпитване на мъка, болка, нещастие и каквото се сетите негативно. Въпреки хилядите разказани тъжни истории оставате с впечатление, че тези хора всъщност си мерят нещастието и този с най-много неволи ще спечели някаква неясна награда. Този с най-малка пенсия, който умира от глад и няма близки хора, ще е лауреатът на конкурса за нещастие. Подобни странни забавления са типични за малките забутани места, за които никой не е чувал, си мислите вие. Оказа се обаче, че доказването на нашата супер вселенска и всеобхватна тъга се е превърнала в масов спорт за нацията. По данни на Българската стопанска камара се оказа, че всяка година у нас има по около 50 000 регистрирани нови инвалиди. По някои родни улици се пренасяме във времето на...

Лидерът при социалните мрежи Facebook въведе нова функция, която има за цел да разнообрази обстановката, като припомни на потребителите какво са писали в статусите си на същата дата, но преди години, информира Mashable. Новата информация се появява в информационна кутийка, която може да бъде забелязана в десния край на сайта. За момента тя се вижда най-често при разглеждане на албумите със снимки. До заглавието на кутийката има връзка, която води до още информация за други обновления на статуса през същия ден на различните години. По всичко личи, че функцията работи само с информация от 2009 година и нагоре. Новата екстра не е официално представена от екипа на Facebook, но първите сигнали за въвеждането й датират от последните няколко дни. Това се подразбира от съобщенията на някои потребители във Facebook и микроблогинг платформата Twitter. Функцията за припомняне на миналото си служи не само с текстове, но и със снимки. Всичко зависи от активността на хората. Най-голяма полза ще имат потребителите, които са били редовни в сайта през последните години и са обновявали статусите и снимките си ежедневно. Останалите ще виждат панела на екстрата сравнително рядко. С малката добавка към социалната услуга екипът на Facebook вероятно иска да припомни на своите стари потребители, че тяхното минало вече е част от сайта и няма смисъл да се обръщат към други мрежи от рода на Google+.

От последните данни във финансовите отчети на медийния конгломерат News Corp. става ясно, че компанията е регистрирала чиста загуба в размер на 254 милиона долара от авантюрата си със социалната мрежа MySpace, информира TechSpot. Компанията на Мърдок купи, управлява за известно време и продаде социалната мрежа, която сега се намира в тежка криза. Преди два месеца News Corp. се раздели с MySpace за нищожната сума от 35 милиона долара. Това е около 16 пъти по-малко от оригиналната цена, която беше платена за социалната мрежа през 2005 година. Тогава MySpace стана притежание на News Corp. за 580 милиона долара. По това време социалната мрежа беше водеща в своята област, а днешният лидер Facebook беше в ролята на догонващ. News Corp. сключи договор с Google на стойност 900 милиона долара, който беше свързан с реклама в социалния сайт. През 2008 година ситуацията взе лош обрат за MySpace и сайтът беше изпреварен от Facebook. През последните няколко години MySpace ставаше все по-неадекватен на пазарните нужди и очаквания, и логично регистрира огромен отлив на потребители, като тази тенденция обезцени акциите на компанията. Неотдавна социалният сайт беше принуден да съкрати наполовина работната си сила. Новите собственици, сред които влизат Specific Media и Джъстин Тимбърлейк, смятат да превърнат MySpace в място, посветено на музиката. Повече детайли за бъдещето на сайта ще бъдат разкрити в края на лятото, на специална пресконференция.

Господ решил да се запознае със състоянието на медицината в България. Преобразил се на личен лекар. Пред кабинета му се заформила огромна опашка. Влиза инвалид в количка. Бог сложил ръка на главата му и казал: - Стани и ходи! Болният оздравял, станал и излязъл от кабинета. От опашката го попитали: - Как е новият? - Също като другите: дори не ми премери кръвното. Усмихни се, България, Стопанската камара изнесе смущаващи данни, според които всеки четвърти българин е инвалид, което предвид държава, в която живеем, може би не е изненада. Само че, както става ясно, по-голяма част от тези инвалиди са мними, което си е живо доказателство за това, че наистина сме болни хора, щом се опитваме да мамим и за такива неща като здравето си.

Мубарак, обвиняем за корупционни схеми по време на 30-годишното си управление, както и за убийството на активисти по време на протестите януари месец, заяви, че е невинен. Ако някой е смятал, че бившата управляваща партия на Хосни Мубарак е изгоряла в пламъците на египетската революция, явно ще трябва да погледне днешните събития с други очи. [...]

Mozilla има желание да издигне логването в различните сайтове, които се намират в световната мрежа, до браузърно ниво. Това означава, че потребителите няма да търсят къде е връзката за вход в любимите им сайтове, а ще могат да влизат директно, през унифициран браузърен бутон, информира TechCrunch. В момента за Firefox е налично експериментално разширение, което дава възможност на желаещите да пробват идеята за централизирано влизане във всички сайтове. След инсталиране на приставката се появява нов бутон, който се намира отляво на полето за изписване на адреси. Натискането му води до отваряне на прозорец, в който хората могат да въведат името и паролата си. Уловката е, че и самите сайтове трябва да имат вградена поддръжка за въпросната функция. Въпреки че логването се осъществява на браузърно ниво, информацията не минава през външен сървър. Потребителят осъществява връзка директно със сайта, в който влиза, като това става без посредници, които могат да злоупотребят с информацията. Вкарването на бутона за вход в рамките на браузъра се прави за да бъдат улеснени потребителите. Сега линковете и бутоните за вход се намират на различни места из сайтовете, като това създава затруднения на по-неопитните хора. По подобен начин, преди време, бяха вкарани новинарските RSS потоци в дясната част на полето за изписване на адреси. Новият бутон ще бъде свързан и с BrowserID – проект, който също се разработва от Mozilla. Това е алтернатива на добре познатата система OpenID, но с повишена сигурност и универсалност.

България е усвоила рекордните 1,69 млрд. евро от ЕС за 12-те месеца до 30 юни 2011 г., показват изчисления на Investor.bg на база данни на БНБ. Нетният ефект е 1,25 млрд. евро, тъй като сме платили членски внос и други вноски  в размер на 441 млн. евро. Подобрението спрямо 12-месечния период до 30 юни 2010 [...]

България е усвоила рекордните 1,69 млрд. евро от ЕС за 12-те месеца до 30 юни 2011 г., показват изчисления на Investor.bg на база данни на БНБ. Нетният ефект е 1,25 млрд. евро, тъй като сме платили членски внос и други вноски  в размер на 441 млн. евро. Подобрението спрямо 12-месечния период до 30 юни 2010 [...]

Най-голямата книжарница за електронна литература тръгва на открита война със спама. От дълго време Amazon се чуди как да се справи с дублираните електронни книги, които задръстват книжарницата и пречат на стойностните произведения да намерят своята публика. Явно вече идва краят на порочното явление, защото Amazon обяви, че изхвърля книгите с дублирано или твърде сходно съдържание, информира Engadget. Проблемът се корени в тъй наречените „private label rights”, които позволяват на авторите да продават правата върху произведенията си на други хора, които им правят козметична промяна, сменят заглавието и пускат претоплената манджа, представяйки я за чисто нов продукт. Полуфабрикатите на книжния пазар се отличават с ниската си цена и още по-ниското ниво на полезност. Миналата седмица Kindle Store на Amazon олекна с доста заглавия, които бяха премахнати с мотива, че отблъскват потенциалните клиенти от книжарницата за електронни книги. Почти никой не остана изненадан от този ход и дори самите търговци на полуготови книги си признаха, че са знаели какво предстои. Магазинът за цифрови книги все още не е напълно разчистен. Процесът продължава и в момента, като на прицела на Amazon са книгите с еднакво или прекалено сходно съдържание. Мярката ще окаже положителен ефект както на авторите, така и върху читателите.

Технологичният гигант Samsung ще обжалва по-късно през този месец решението, с което беше блокирано разпространението на таблета Galaxy Tab 10.1 в рамките на почти цяла Европа, информира DigitalTrends. Проблемите с Galaxy Tab в Европа и голяма част от света са свързани с патентни претенции на Apple, които воюват със Samsung на всички фронтове. Европейските проблеми на Samsung дойдоха след решение на германски съд в Дюселдорф, който отсъди в полза на компанията на Стив Джобс. Това се случи преди малко повече от седмица. Apple обвинява корейската компания, че е копирала дизайна на iPad и iPhone за да увеличи продажбите на таблета Galaxy Tab 10.1. Дела, свързани с този въпрос, се водят още в Съединените щати и Австралия. По информация на Reuters, ново изслушване на съда в Дюселдорф ще има на 25 август, а самото решение ще дойде няколко седмици по-късно. Междувременно продажбите на Galaxy Tab 10.1 ще останат замразени. Изключение от забраната прави Холандия, където Samsung ще може да разпространява своя нов таблет. Адвокатите на Apple обаче са пуснали жалба и в страната на лалетата, така че положението на Samsung не е особено розово. Във финансово отношение, загубите на корейците от забраната за продажби в Европа на техния хитов таблет са огромни.

Напоследък звездите спряха да обръщат внимание на автобиографиите си като маркетингов продукт и започнаха да пишат... готварски книги. Дали имиджът на образцова домакиня/любящ съпруг носи по-големи хонорари можем само да гадаем, но Мила Цанкова опита да проследи коя от звечдите колко активна в кухнята и дали някой е успял да достигна дори наполовина успеха на Джейми Оливър.

Преди няколко години за развлекателната страница на един вестник бях превеждала новина „Ева Лонгория се контузи по време на бурен секс върху кухненската маса“. Оказа се обаче, че любимката на милиони мъже по света има и други, малко по-традиционни таланти в кухнята. В наскоро излязлата си готварска книга „Eva's Kitchen: Cooking with Love for Family and Friends“ тя споделя със своите почитатели 100 от любимите си рецепти, илюстрирани със снимки от личния архив на звездата от „Отчаяни съпруги“.

Явно връщането към традиционната представа за идеалната жена, която не просто е красива, но и готви вкусно, не е единичен случай. През последните години редица колежки на Ева Лонгория от развлекателния бранш издадоха готварски книги, коя – от страст към кулинарията, коя – с цел да привлече медийно внимание към себе си.

Гуинет Полтроу, която пусна на пазара своя сборник с рецепти под името „My Father's Daughter“ по-рано тази година, явно е от вторите. Критици и читатели бяха резервирани относно книгата – в ревюто на The Atlantic (www.theatlantic.com) например бе отбелязано, че са нужни 450 долара и пет дни за доставка на „основните продукти“, които Гуинет препоръчва за всяка от иначе простите си за изпълнение рецепти.

За разлика от нея кънтри изпълнителката Триша Иърууд избира по-обикновения подход. Тя публикува първата си книга с готварски рецепти през 2008 г. Изданието е озаглавено „Приготвяне на рецепти от Джорджия в кухня в Оклахома“ (Georgia Cooking in an Oklahoma Kitchen) и съдържа южняшки рецепти от Триша, нейната майка Гуен и сестра й Бет. Две години по-късно се появи и втори готварски том от певицата - „Home cooking with Trisha Yearwood“.

Шерил Кроу пък споделя тайните на перфектната си фигура и младежкото излъчване в книгата „If It Makes You Healthy“. В нея тя, заедно с личния си готвач Чък Уайт, споделя над 100 полезни и вкусни рецепти, групирани по сезони. На страниците на книгата Кроу разказва също така и истории от своя личен живот.

Готварска книга написа и американската актриса Мариел Хемингуей. Внучката на великия писател Ърнест Хемингуей е авторка на общо три книги. След като публикува „Finding My Balance: A Memoir“ през 2002 г. и „Healthy Living from the Inside Out“ през 2006 г., през 2009 г. Мариел пусна на пазара и сборник рецепти, носещ името „Mariel's Kitchen: Simple Ingredients for a Delicious and Satisfying Life“.

Безспорен ветеран в готварството обаче е певицата и актриса Пати ЛаБел. Тя може да бъде наречена черната Марта Стюърт, защото освен готварски книги, на своя сайт тя продава и сосове, подправки, DVD-та с рецепти и др.

Сред другите знаменитости, издали тайните си от кухнята, можем да споменем френския актьор Жерар Депардийо, легендата Пол Нюман и отдавна порастналата лолитка Алиша Силвърстоун.

Но „и ний сме дали нещо на света“, както е казал поетът. Освен Слави Трифонов и луксозната му книга „Те готвят“, българските звезди от шоубизнеса още не са прописали готварски издания, но пък издателят, кинокритик, журналист и сценарист Раймонд Вагенщайн е пословичен със своята слабост към кулинарията. Той е автор на книгите „Моята кухня“, както и на англоезичната „Bulgarian National Cuisine“, носителка на наградата за „Най-добра книга за регионална кухня“ от престижната международна фондация “Gurman” със седалище в Мадрид. Раймонд Вагенщайн и страстта му към кулинарното изкуство стават жертва на приятелски закачки от страна на колежката му от „Колибри“ Жечка Георгиева в биографичната й книга „Ние, гениите“.

Стефан Иванов е роден преди 36 години в София. Той е магистър по история и бакалавър по маркетинг, в момента завършва нова магистратура – богословие. Член е на Националния съвет на СДС. Общински съветник в СОС. Женен, със син и дъщеря. Поддържа активно блог в интернет - www.stefan-ivanov.com. - Г-н Иванов, зациклиха ли преговорите в Синята коалиция за подреждането на общата листа за изборите в София, или това са недоброжелателни коментари? - Аз не участвам в преговорната група между СДС и ДСБ в София, така че информацията ми не е от първо лице, но мисля, че съм достатъчно добре информиран и за изказаните, и за недоизказаните неща. Изпитвам разочарование за това докъде стигнаха нещата. Още в края на миналата година си говорихме с ДСБ, че не е добре да протакаме разговорите във времето. Бяхме единодушни, че няма защо да се бавим повече от март-април, за да постигнем окончателния резултат. Най-малкото, защото нямаме парите на други партии и трябва да използваме безплатното...

Ако сте решили, заблудени от табелите на английски и румънски, намиращи се по пътя Бяла – Русе да идете да видите нещото наречено „средновековен град Червен“, помислете отново.

Бях чувал, че е чудесно място, добро за разходка и за гледане на старини. но всъщност се оказа, място за печелене на пари. Първо те посреща миризма на кебапчета и ма кенеф от намиращите се наблизо постройки.

След това виждаш няколко красиво подредени кътчета за игра и въжен мост над реката. Бързо ти минава кефа, като ти кажат че дори и хамака да погледнеш – трябва да налееш пари. Да не говорим за чудесно изглеждащите маси с барбекю, за което си плащаш на част, отделно за въглищата.

Ей, нали говоря за крепост – насочваш се натам – каса няма никъде. В момента в който тръгнеш по стълбите те настига бягащо чиче и размахва билети, като се опитва да върне всички качили се по стълбите без билет.

4 лева – ей така за нищото. Нищо, защото от неподдържаната крепост не се вижда почти нищо.

Червен сега мяза на тоалетните под наем дето ги вземат циганите – вземат пари и хвърлят по една кофа вода, за да отмие лай*ата.

Тук и това не бяха оправили – останките едва се виждаха от тревата, която беше пораснала от многото дъждове. Добре, че имаше няколко по-високи крепостни стени, да видиш какво е имало. Набутвация отвсякъде е!

Ако търсите място да платите много пари за мизерна храна, покрай чудесна природа – Червен е за вас, иначе просто отминете като видите табелата.

Жалко за красивото място!

Кликнете на снимката, за целия албум, в който се опитах да намеря и красивите страни на всичко това:

Още по темата:

1. Awesome фондация и идеите
2. Влюбих се в Рупи с гърди като …

Паметникът на Бузлуджа може да се превърне в политическо Ватерло за социалистите, точно преди двойния изборен маратон. За кой ли път паметник динозавър възбуди неловки страсти. 22 години се занимаваме с изветрели символи и с вече свръхбезинтересни въпроси. Къде отидоха парите от задграничните дружества? Раздавал ли ги е някой с куфарчета? Какво става с досиетата, които направо ни действат като камък върху буре със зеле? Пейоративно, но и аналогично на проклето минало, което „тежи като камък на всички живи поколения“ (Маркс). А паметникът на съветската армия? Хайде, като не го махнахте, поне отрежете ръката с шмайзера, както предлагаше съдията Иван Григоров. „Десетоъгълният осмохуйник“ пред НДК още е обграден със строителни „скелети“ на монументалната социалистическа дивотия. А сега и „хиперболоидът“ на Бузлуджа, на чийто връх звездата промъждука унило на празника на социалистите. Може би с надеждата извънземните да кацнат и да им подадат едно пипало за подкрепа на изборите....

Каква е тогава работата му? Той е цедката, която стои между полицията и затвора. Ако я няма тая цедка, полицаите ще могат да вкарат зад решетките когото си искат. Така ще могат да отчетат дейност, без значение дали наказаният е виновен или не е. Все едно да дадем възможност на ученика сам да си пише оценката или на търговеца сам да се проверява на митницата! Затова в САЩ, в Германия и във всички други развити страни има съд, който да проверява дали наистина полицията залавя извършителите или залавя невинни хора. Страните в наказателното производство са две: обвинител и обвиняем. Обвинителят е прокуратурата. Полицията намира заподозрени и предава данните на прокуратурата. Прокурорът превежда тази информация на правен език така, както адвокатът превежда чутото от клиента си в правна форма. Впрочем затова в много държави наричат прокурорите „държавни адвокати”. Единствената разлика между тях и останалите адвокати е, че те са на държавна заплата. Както и своите колеги на свободна...

Никога не съм търсила туристическата страна на места, които съм посещавала. Тя сама те намира и повлича в тълпи от японци с фотоапарати и немци с широки бели шорти. Друго е това, което търся, което ме очарова и после остава като светъл спомен при споменаването на едно звучно име... Прага, Берлин, Вроцлав, Виена...

Обичам градовете в малките им детайли, в събуждането на живота рано сутрин, в рутината на местните хора по тесните улички в страни от големите шумни булеварди, в местния мирис на непознати комбинации от подправки, в погледа на чужди очи, в улици със странни имена, които трудно можеш да произнесеш и всички дребни случки, които те впечатляват. Обичам да поставям и себе си в тази обстановка, да сравнявам и да си обяснявам защо тези неща у нас, в България са различни. Ей така, мисли на самотния странстващ в непознатия град.

Докато четях “Магията на Белград” на Момо Капор имах чувството, че съм отново на път и отново се влюбвам в един вълшебен град, в който никога не съм оставала, а съм виждала единствено от прозореца на автобуса на път за някъде другаде. Влюбвах се именно в тези малки детайли, които винаги търся като "Пролетта”, “Битакът”, “Кафето”, “Нощта”, “Сладкото одумване”, “Духът”, та дори и “Агнешкото”, което никога не съм обичала. Опознавах града от думите, написани от художник, нарисувал места, хора и мисли, които вероятно само на ние на Балканите можем да усетим толкова силно, близко и емоционално. Защото това е и второто нещо, което те поглъща в тези кратки разкази-картини – общото умиление по неща, които “миришат на вкъщи”, общата мъка по загубата на всичко, погубено от алчност и простотия, общата сляпа надежда, че в “белия свят” ще ти е по-добре, знаейки, че никога няма да го усетиш като истински свой свят. Защото колкото тези разкази да са писани дълбоко, силно и изцяло за Белград, до голяма степен те описват и ситуацията в София и България. Какво да се прави... тук единственото нещо, което ни разделя, са войните – другите неща са общи, балкански.

Момо Капор вкарва в своите разкажи изключително умело носталгията по миналото в преплитане с едно настояще, което не съди, а просто отбелязва и поставя въпроси, за едно бъдеще, което той сам няма да доживее.

С мъдрост и прости думи Капор казва “Научих. Научих – един ден и най-лошите години ще бъдат добрите, стари времена.” И после допълва, че “Може би щастието е в това навреме да прекъснем надпреварата за щастие? Да стигнем до живота, преди лекарите да са ни забранили пушенето, алкохола, храната, къпането, слънцето и любовта?”. Защото сръбската философия се върти винаги около “Аз съм принуден да бъда това, което съм” и непонятната за чуждите любов към този ветровид град, който не е фотогеничен, красиво напудрен и внушителен, но има дух. И то какъв!

Google купуват производителя на телефони Motorola Mobility за 12,5 милиарда долара. Google е предложила около 40 долара на акция, което е с 63 процента повече от цената на акциите на Motorola Mobility в петък. Сделката е одобрена от бордовете и на двата гиганта. Motorola Mobility е звеното за мобилни устройства на американската Motorola, което бе отделено като отделна компания по-рано тази година. Придобиването на Motorola Mobility ще позволи на Google да „зареди екосистемата на Android и да подобри конкуренцията при мобилните устройства“. От Google заявиха, че сделката няма да повлияе на това как Android е разработван и операционната система ще остане отворена. „Комбинацията от Google и Motorola не само ще презареди Android, но и ще засили присъствието ни на пазара и ще предложи иновации, по-добър избор и невероятни потребителски преживявания. С нетърпение очакваме Моторолии да се присъединят към нашето семейство от Гуглъри“, заяви Лари Пейдж. Компанията ще ръководи Motorola Mobility като отделен бизнес.

Току що подадох сигнал в Комисията за защита от дискриминация по повод ето такива реклами и най-вече практики със основанието, че:

„Грешно се наслагва и в децата и в обществото, че майката е по-важен родител от бащата и ще детето има нужда само от нея.“

Рекламата

Освен визуалната концепция, в видео и аудио варианта детски гласове повтарят жално „Мамо, къде си“ и „Мамо, кога ще си дойдеш“ и т.н в този дух. Това дори не е първата такава, има много, ако се заслушате в подобни кампании за набиране на средства за деца.

Табелите
В повечето магазини има каси за „Майки с деца“ или в автобуса има места за „Майки с деца“ или има отстъпки за „Майки с деца“, ама не и за „Родители (настойници) с деца“

Надявам се комисията да излезе с адекватно решение :)

Още по темата:

1. До кога?

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]

• Изглежда все пак Европейският съюз ни води към по-добро – то че и летището е огромно, огромно е, ама все пак от слизане от самолета, до излизане в залата за пристигащи минават цели 45 мин. Ататюрк е второто, след София, летище, в което тълпата тича, за да си запази ред на опашката за паспортен контрол. Тук разделението е Турски граждани и Other passports ;) Митничари не видях, граничарят само гледаше паспорта и компютъра, но не ми и погледна ентелегентната физиономия
• По терминала се разхождат негри с негърски дрехи. От тук има полети не само за голяма част от Африка и Близкия Изток, но очевидно и до остров Корекоредут.
• Ако си мислите, че жените-мюсюлманки се обличат смешно, погледнете мъжете: едноцветни пижами с джапанки и бради без мустаци. И все пак – не видях чалми, вероятно вече само сикхите в Индия ги носят. Напомнят ми вица за арабина с костюма и вратовръзката, който искал да влезе в Щатите, и докато не заприличал на терорист, не го пуснали на паспортен контрол. Тези със сигурност ще ги пуснат ;) И все пак не се лъжете: това бяха пътници, чакащи самолети за Саудитска Арабия и Африка, а не местни. Ако се абстрахираме от няколкото баби, които едва ли някой иска да види разголени, местните са доста цивилно облечени.
• От летището в посока Азия води магистрала. Час и половина със скорост около 110 ни трябваха, за да започнат някакви признаци, че Истанбул свършва. Безкраен град, безкраен...
• Полицията патрулира на постоянно включени буркани, на едно място „осветяваха” аварирала кола, да не се блъсне някой в нея, докато я качат на аварийния паяк.
• Момиче може да ти се усмихне на улицата. Европейките отдавна носят фередже в поведението си, ако ще и полата ѝ да е с ширината на колан. Х. има обяснение за това, но каза, че ще ми го разяснява друг път. Не вярвам да е заради чуждестанния ми вид – който ме познава, знае, че съм далеч от външния вид на норвежкия идиот и си мязам на местен ;)
• Въздухът мирише на много места. Явно европейските правила за чистота на въздуха си казват своето, но в България не ми се беше случвало отдавна, даже бях забравил. А откога не бях виждал някой да се вози в каросерията на камион...
• Интересно, това дали ще ни доведе до икономика, основана на услуги? Липсата на замърсяване е признак за липса на промишленост и това, че в ЕС въздухът е чист означава, че галванизацията, металодобива, химическата промишленост, текстила се местят на Изток. Това, че не искаме шистов газ по екологични причини, означава само че ще бъде добиван по на Изток, а не, че няма да бъде добиван. Това, че при нас е чистичко, означава, че другаде е мръсничко. Дали не грешим? Или да пратим „еколозите” в Китай, нека там да повикат ;) Не е прост въпрос: ще слагаш ли катализатор на колата си, който увеличава разхода и усложнява колата, при условие, че смърдящите те изпреварват с по-ниска мощност и разход?
• Бай е ... мъж, а жена е байан – добре е да се знае преди да идеш до тоалетната. Бай Иван се оказа обикновен мъж ;)
• Тоалетните в офиса са ... турски. Не знаех, че на клекалата им викат така, но Давид Черни ни го припомни. Иначе е чисто, няма проблем. Има даже списък с подписите на чистач(к)ите, като на OMV бензиностанция.
• Дядо Вазов е прав: турското кафе си се пие със сърбане. То просто няма друг начин – вряло е :) Харесвам го. А чаят е като удар с изнервена котка по главата – събужда те моментално.
• Жега и влажно е като на Черноморието. Само че морето е на час и половина по магистралата, ако че на картата изглежда тук наблизо.
• Очевидно има интернет – все пак още не ми се пробва дали тубата е цензурирана наистина.

1. Хавайски прелести (1): На път към Хаваите и първи впечатления
2. Бях в Китай (1): Първи впечатления от Пекин
3. Първи впечатления от Чужбината
4. До Дания и назад (2): Първи впечатления
5. Първи впечатления от Дания
6. Чехия (1): Първи впечатления от Прага
7. Белгия – първи нефризирани впечатления
8. Будапеща – зимни впечатления (1): Общи впечатления
9. Париж – ден първи
10. С мотоциклет в Турция (1)
11. Кападокия, Турция
12. Обиколка на Северна Америка (САЩ и Канада) с кола(2): Заминаване и първи часове в САЩ

Какво: Горичка Филм Фест 2011
Кога: От 13 до 20 Септември
Къде: Кино Одеон, София
Билетите за Горичка Филм Фест ще са в продажба след 20 Август.

Програма

13 Септември, Вторник 19ч:  Откриване на фестивала
14 Септември, Сряда 19ч:  Into Eternity
15 Септември, Четвъртък 19ч:  Crude
16 Септември, Петък 19ч: The Cove
17 Септември, Събота 19ч: The End of the Line
18 Септември, Неделя 17ч: PlanEat
18 Септември, Неделя 19ч: Food Inc.
19 Септември, Понеделник 19ч: Vanishing of the Bees
20 Септември, Вторник 19ч: Force of Nature

Очакваме ви

Ако по цял ден сте в Интернет и не можете да прелитате до най-близката бензиностанция ви предоставям начин да бъдете информирани за актуалната сцена на бензина и дизела за деня.

Ако използвате google chrome или opera (след като го одобрят), можете да се свалите добавката с един клик и да знаете колко струва ценната течност днес. Скоро може би ще има такава версия и за Firefox, след като си оправят бъговете на новата технология за правене на добавки.

Лек път, тъй де!

Още по темата:

1. Google Chrome: Опасни явления
2. Имам нужда от 15 човека за тест.
3. Ай-Бого – мобилен блог

Точно преди седмица, на 8 Август почина Рей Андерсън, познат като основател и изпълнителен директор на Interface, (най-големият производител на модулни килими в света) и личност вдъхновила безброй други в идеята за устойчиво развитие. Започва бизнеса си през 1973, а почти двадесет години по-късно, както той сам е казвал, изживява повратен момент в живота си. Преживяването е The Ecology of Commerce - книга на Пол Хоукън. Там Андерсън прочита обвиненията на автора към бизнеса и индустрията за експлоатацията на природни ресурси отвъд капацитета на планетата. Хоукън също твърди, че тъкмо индустрията е достатъчно силен и влиятелен инструмент, който може да изведе човечеството от тази криза. Андерсън е дълбоко повлиян от книгата и скоро повежда компанията си към Мисия 0 - “върхът на планината Устойчиво развитие”. В резултат на усилията си, повишението на продажбите и удвояване на приходите на компанията, той често е наричан “най-зеленият изпълнителен директор в Америка”. Планът е Interface да постигне целта си за нулев отпечатък през 2020.

По време на служба в негова памет през изминалият Четвъртък, Пол Хоукън казва, че работата на Андерсън не се е състояла в това да прави устойчив бизнес, а в почитането на справедливостта, морала и сътворението.

Рей Андерсън се появява във филми като The 11th Hour , документалнитe I AM и The Corporation. Автор е на книгата Confessions of a Radical Industrialist, a присъствалите над 400 човека на Форум Бизнес вероятно помнят, че пуснахме видео от лекцията на му за TED.

Ако сте от тези, които чакат петата част на "Песен за огън и лед" от 2005 година насам, то вероятно за теб излизането на "A Dance With Dragons" е литературното събитие на 2011. Общо взето, от 12 юли насам Джордж Р. Р. Мартин е на турне за представянето на петата книга от поредицата и не е спирал да отговаря на въпроси от читателите си. Понякога обаче му се случва отговаря на въпроси от целия свят, както по време на Authors@Google, част от кампанията на технологичния гигант да дава най-доброто изживяване за своите служители.

Ами, да се насладим и ние на 1-часовото гостуване на Мартин в централата на Google.

“With a single wind turbine, we produce on average as much electricity as 2000 households in Bulgaria consume’’: Себастиан Ньотликс добре знае колко вятър има по нашите ширини. Като директор на Българската ветроенергийна асоциация и управител на Ен-Вижън Енерджи, в супер презентация, той говори за възможностите и реалността в развитието на вятърната енергия в България.

Себастиан Ньотликс на Форум Бизнес 2011 from горичка on Vimeo.

Как е станало това ще Ви разкаже лично председателя на Агенция „Ядрено регулиране” (АЯР) Сергей Цочев. Но понеже той е широко известен с алергията си към честноста ще се наложи да го „придружавам”, с коментари, по...

Очаквам обичайната реакция на критиката си, поради което от самото начало изтъквам за изтъкнатите поклонници на Борисов: проблемът не е в самото резане на ленти на новопостроени ( с парите ни и по проект, започнат от предшествениците във властта) колектори – знам, че ще възкликнат пак: „какво лошо има”! Акцентът ми е върху употребата дори [...]

Темата е много голяма, но е време да поставим началото Първо, какво е social-компания? Не искам да използвам “социална”, защото смисълът се променя. Но social-компанията може да се похвали с това, че използва силата на социалните медии, за да се свърже с потребителите, партньорите и служителите си. Темата става все по-популярна в последно време, затова ще печели и все по-голямо внимание от маркетолози, HR-и и мениджъри.

За да започнем да се интересуваме от темата обаче, трябва да видим положителното влияние на social enterprise. И тъй като малко неща могат да убедят мениджърите по-добре от цифрите, ето причината защо трябва да помислите как да социализирате компанията си:

В графиката се виждат няколко основни ползи за организацията, която е интегрирала логиката на социалните медии в работата си:

• споделяне на информация: най-силният ефект на мрежовата организация е достъпността на информация. Проблемът, с който се сблъскваме най-често, е сходен във всички компании, малки и големи: информация има, но тя не е систематизирана и служителите не могат я открият. При social организацията създадената вътрешна мрежа позволява по-дълбоко търсене на информация и, съответно, намирането й 77% от компаниите със social-политика отчитат по-лесен достъп до корпоративни знания, а 55% смятат, че процесите за споделяне на информация са се подобрили.
• екипна работа: когато мрежовият елемент е заложен в организацията, той се превръща в част от мисленето на служителите. Така се стимулират междуличностните връзки и работата в екип, както отбелязват 41% от анкетираните. Този ефект е лесно обясним: при интегриране на механизмите от социалните мрежи служителите научават повече един за друг, виждат “човешката страна” на колегите си и са по-отзивчиви в работата.
• икономически ползи: както се вижда от графиката, основна част от изследването на McKinsey е свързано с икономическите ползи за social организацията. И те не са малко: увеличаване на пазарния дял за 43% от анкетираните, по-висок оборот за 24% и по-висок марж за 8% от компаниите. Естествено, инвестицията за превръщане на компанията в мрежова организация не е малка. Но тук се вижда, че тя се изплаща.

Още по темата:

1. Social-компанията – отвъд Facebook
2. Social media pressrelease – българският пример
3. Успехът на Social Media News Releases

Не мога да не започна този текст с това, че трилогията на Маги Стивотър -  „Тръпка“, „Копнеж“, „Завинаги“ - е идеалното четиво за верните фенки на мускулягата Джейкъб от „Здрач“. Ако не можете да устоите на комбинацията от животински магнетизъм и нежна чувствителност, продължавайте да четете надолу.

До този момент прочетох само първите две книги от поредицата, но и от тях прозират твърде многото прилики и повтарящи се мотиви със „Здрач“ – главна героиня от малък град със скучен живот (Грейс), която намира голямата си любов в лицето на паранормално същество (върколакът Сам), последвалата борба не толкова за запазване на любовта, колкото за запазване на тайната в какво се превръща готиното ти гадженце, когато няма никого наоколо.

Tова не е непременно лошо и означава единствено, че един печеливш жанр е навлязъл в установеното си русло благодарение на голямото търсене. Никой не се вглежда чак толкова в приликите между детективските романи, нали?

Нещо, с което никога няма да мога да се примиря са, лиричните отклонения на главния герой. Като всеки многоуважаващ себе си протагонист от паранормален романс, Сам е фен на Рилке, но за разлика от немския класически поет стихоплетства ужасяващо:

„Ти даряваш ме с искрата,
която дива страст разгаря.
Лежа в постелята ти буден,
нощта студена паст разтваря.“

Пайнер, къде сте?

Разбира се, романите от трилогията си имат своите предимства, както и своя свеж подход към жанра. Ако има нещо, с което могат да бъдат поучителни, това е предупреждението, което съдържат за степента, до която може да се разпадне едно семейство. Лошите отношения между главната героиня Грейс и нейните родители са хиперболизирани и то умишлено, според мен. Нехайството за детето им е почти гротескно – не само че са заети със собствения си социален живот и не й обръщат внимание, но се отдават на иронични размисли от рода: „Понякога се чудя как стана толкова самостоятелно и отговорно дете“ (не е точен цитат).

Друго чудесно качество на книгата - Стивотър е далеч по-добра в пресъздаването на определена атмосфера от Стефани Майър, да речем. Можеш истински да усетиш студа, който се просмуква в костите и заплашва да отнеме любовта завинаги. Маги винаги успява да те държи на ръба на очакването и у теб остава усещането за надвиснала беда. Като комбинираме това усещане с мировата скръб, която непрекъснато тресе Сам, получаваме трилогия, подходяща за започване през някой от дъждовните следобеди, които, така или иначе, не са далече.

И като за финал – нещо наистина добро – страничните герои Изабел и Коул. Образите им започват да се разгръщат едва във втората книга, но аз лично много се забавлявах с умението за самоирония на звездата на гимназията Изабел, претърпяла сериозна трансформация след смъртта на брат си, както и с катарзистичните преживелици на рок звездата Коул, образ доста по-земен и пълнокръвен от главния герой Сам.

Решението да се даде по-голяма тежест на нетипични за канона герои като тях е доста добро и спасява трилогията от изгубване измежду десетките й посестрими, появили се в последните години. Надявам се и третата част (която все още очакваме на български) да запази неподправената свежест на тези образи.

И отново се отправяме към красотите на Италия. Янита ще ни води до градчето Питилиано в Тоскана. Приятно четене, а аз ще завиждам на автора:)

Пътуване до Питилиано

регион Тоскана, Италия

Питилиано е град в провинция Гросето.

Място, което е било населено още в праисторическата епоха. Етруските са оставили много паметници и некрополи, които са запазени до днес. Името на градчето датира от периода на Римската Империя. От две богати римски фамилии - Петилия и Чилиано се е родило името Питилиано преди повече от 2000 години.

Преди около 1000 години градчето е било една от основните крепости на република Сиена. След брака на Анастасия и Романо от двата най-големи рода в областта, и тяхното заселване в градчето, Питилиано се е превърнал в основен център на република Сиена от 1100 до 1400 година. Тези фамилии са известни също и със своята тиранична власт. През 1561 година жителите на града организирали бунт и убили своят владетел. Те поискали да преминат под покровителството на Косимо Медичи, владетелят на Флоренция. Така през 1604 година Питилиано губи завинаги своята независимост и влиза в границите на република Тоскана.

храма на Свети Роко (St. Roch) - светец и защитник на града.

там има традиционна италианска сватба,

Сантяго реши да прави панорамна снимка на площада,

Оркестърът с гръб към нас въобще не ни виждаше, да ама публиката... И като заизбухнаха едни аплодисменти, онези свирят, ще се скъсат, защото си мислеха навярно, че аплаузите са за тях; публиката не спира да аплодира, а диригентът се смее, прави странни движения и физиономии, та нали е срещу нас и вижда всичко; аз вече вия от смях на две превита, а Сантяго съвсем сериозен, като издялан от черен мрамор- си снима. Панорами. Дори не знам забеляза ли еуфорията на околните от вглъбяването в панорамната си страст, а също и това, че оркестърът заряза класическата музика и засвири модерни парчета...

Ресторантът- нищо особено:

Груба грешка. В гърлото ми изригна вулкан.

1. Пътуване до Баньореджо (регион Лацио, Италия)
2. Пътуване до Сатурния, регион Лацио, Италия
3. Цветовете на Тоскана
4. Когато мечтите се сбъдват (2): Тоскана
5. Рим – пътуване из древността (9): Римският Форум – продължение и съвети за пътуване до Рим
6. Едно пътуване до Швейцария, Италия и Хърватска
7. Из църквите и манастирите на Гърция и Италия(2): Бари и Корфу
8. „С деца на море“ – Калдонацо, Италия (1)
9. Талянски му работи (Италия)
10. „С деца на море“ – Калдонацо, Италия (2)
11. Рим – пътуване из древността (7): Около хълма Палатин
12. Tридесетина хубави дами без мъже в Италия (2)