Пътуване до Питилиано, регион Тоскана, Италия

И отново се отправяме към красотите на Италия. Янита ще ни води до градчето Питилиано в Тоскана. Приятно четене, а аз ще завиждам на автора:)

Пътуване до Питилиано

регион Тоскана, Италия

 

Питилиано е град в провинция Гросето.

Място, което е било населено още в праисторическата епоха. Етруските са оставили много паметници и некрополи, които са запазени до днес. Името на градчето датира от периода на Римската Империя. От две богати римски фамилии - Петилия и Чилиано се е родило името Питилиано преди повече от 2000 години.

Преди около 1000 години градчето е било една от основните крепости на република Сиена. След брака на Анастасия и Романо от двата най-големи рода в областта, и тяхното заселване в градчето, Питилиано се е превърнал в основен център на република Сиена от 1100 до 1400 година. Тези фамилии са известни също и със своята тиранична власт. През 1561 година жителите на града организирали бунт и убили своят владетел. Те поискали да преминат под покровителството на Косимо Медичи, владетелят на Флоренция. Така през 1604 година Питилиано губи завинаги своята независимост и влиза в границите на република Тоскана.

  Евреите населяват Питилиано около 1500 година. В тези начални периоди често възникват недоразумения между двете религиозни общности. През 19-ти век когато броят на евреите достига 300 души, градчето бива наричано "Малкият Ерусалим". След последвалото през годините разбирателство и многото смесени бракове, еврейската общност бива почти претопена. Останали са само няколко рода до днешно време. В градчето е отворена за посещение една синагога в стар еврейски стил. Има също и еврейски гробища. Питилиано е построен върху скала от материал - туфо, който е характерен само за тази област от Италия. Всички къщи са изградени от същия материал, от който са изсечени и тухлите, дялани на ръка през вековете. Основната забележителност в града е

храма на Свети Роко (St. Roch) - светец и защитник на града.

Жителите на Питилиано влагат много труд и средства за възраждането на своя град, който от средновековието до днес е претърпял много изменения и подобрения.

  Е, бяхме и в Питилиано. Пак градче величествено извисено върху скали и безумно красиво. Качихме се по стъпалата, обикалящи един аквадукт, строен през 15-ти век. Стъпалата си продължаваха към някаква панорамна уличка, въвеждаща в стария град и от която долу в ниското се виждаше поляна, на която пък с храсталаци беше изписано: "Добре сте дошли в Питилиано"...

  Разказано на един дъх, защото оттук започва друга история, тази на панорамните снимки. Пристигнахме в града по обяд, оказа се, че

там има традиционна италианска сватба,

от онези, в които хората са облечени със странни ритуални дрехи, типични за местния фолклор: жените като одалистки, в роби, извезани с фолклорни мотиви, а мъжете- строго издокарани, като английски икономи. На другия край на площада- оркестър, пред огромна публика- изнася градски концерт. И не беше удобно да гоним като папараци сватбарите, отидохме на симфоничен концерт.

 

Сантяго реши да прави панорамна снимка на площада,

което си беше дива лудост, защото нямаше как. Хората се бяха се пръснали по малкото площадче, оградено от стените на градчето, на които ако се беше качил, за да снима панорами, рискуваше да се почувства наистина добре дошъл в храсталаците- надписи долу. Да се снима от пластмасов стол се оказа също невъзможно. И кофи за боклук, от онези удобните, върху които се катерехме в Рим- нямаше. И къде, къде...

  Санти се покатери на фонтана. Аз стоя долу, асистирам панорамните снимки, подавам му фотоапарата и обективите един след друг, и гледам са си придавам сериозен вид, да не избухна в смях, че за срамотията хората от оркестъра биха се обидили, бяха на метър пред нас. Някакви дечурлига до нас се разхилиха, казахме им да млъкват. В същото време и аз замълчах, гледайки с тревога плетеницата от кабели, които опасваха фонтана, върху който панораммайсторът вече се беше извисил в целия си колорит. Въодушевен от идеята си и напълно изключил околния свят, Сантяго цопна във водата, дънките му прогизнаха, ама не се отказа. Пък и защо ли? Случва се из фонтаните тук- там да има рибки, ама да не са пирани я. И като се изправи на фонтана, изглеждаше досущ като статуя на фотограф- част от модерното изкуство на 21-ви век, монтирано на фонтана от 16-ти.

 

Оркестърът с гръб към нас въобще не ни виждаше, да ама публиката... И като заизбухнаха едни аплодисменти, онези свирят, ще се скъсат, защото си мислеха навярно, че аплаузите са за тях; публиката не спира да аплодира, а диригентът се смее, прави странни движения и физиономии, та нали е срещу нас и вижда всичко; аз вече вия от смях на две превита, а Сантяго съвсем сериозен, като издялан от черен мрамор- си снима. Панорами. Дори не знам забеляза ли еуфорията на околните от вглъбяването в панорамната си страст, а също и това, че оркестърът заряза класическата музика и засвири модерни парчета...

След концерта, цялата великолепна петорка приятели се смушихме в едно от претъпканите ресторантчета, точно под величествената снага на аквадукта, която в полумрака се извиваше страховито и заплашително над площада. Поръчахме пици и кафе. Общувахме жестомимично, защото беше невъзможно да надвикаме шумните италианци, които си допиваха след сватбата и като по поръчка бяха насядали в същото ресторантче, за да си продължат пировата нощ.  

 

Ресторантът- нищо особено:

с бели дълги покривки по масите, в средата на които мъждукаше по една свещ. С музиканти, които обикаляха около пришълците и с две цигулки, и един акордеон радваха населението с песни и танци на народите. А в саксиите, които опасваха кръчмата от край до край- насадени люти чушки. Червени, малки, симпатични и подли чушлета, които надничаха иззад фините си зелени листенца, приканвайки апетитно да си ги хапнеш с пицата.

  Е... хапнах.

Груба грешка. В гърлото ми изригна вулкан.

Или може би няколко. Текнаха секрети от всичките ми отверстия, загубих и картина, и говор. И Питилиано от този миг за нашите спомени стана град ПатиЛиЯно, разбира се, по идея на приятелите ми и разбира се- в моя чест. Че как бих пропуснала да разкажа?

Край Автор: Янита Николова Снимки: авторът   Други разкази свързани с Тоскана – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Пътуване до Баньореджо (регион Лацио, Италия)
2. Пътуване до Сатурния, регион Лацио, Италия
3. Цветовете на Тоскана
4. Когато мечтите се сбъдват (2): Тоскана
5. Рим – пътуване из древността (9): Римският Форум – продължение и съвети за пътуване до Рим
6. Едно пътуване до Швейцария, Италия и Хърватска
7. Из църквите и манастирите на Гърция и Италия(2): Бари и Корфу
8. „С деца на море“ – Калдонацо, Италия (1)
9. Талянски му работи (Италия)
10. „С деца на море“ – Калдонацо, Италия (2)
11. Рим – пътуване из древността (7): Около хълма Палатин
12. Tридесетина хубави дами без мъже в Италия (2)

Прочети цялата новина

Свързани новини: