Намаляването на кредитния рейтинг на САЩ от ААА до АА+ от Standard & Poor’s изпрати ясен сигнал за сериозните трудности, свързани с публичните финанси на най-голямата икономика на планетата. Това е и доказателство, че трупани с години проблеми водят до пагубни последствия независимо колко голяма и силна може да бъде [...]

На 21 август 2011 г. на историческия връх Шипка Председателят на Народното събрание г-жа Цецка Цачева, евродепутат Илиана Иванова, заедно с председателя на българската делегация на ГЕРБ в ЕП д-р Андрей Ковачев и други официални лица присъстваха на тържествата за отбелязване на 134-годишнината от Шипченската епопея. Д-р Ковачев и г-жа Иванова положиха венец пред паметника [...]

Илиана Иванова, евродепутат от ГЕРБ, в интервю за „Добро утро, България” на Радио „Фокус”

Според евродепутата Илиана Иванова посещението на депутати от Холандия във връзка с нагласите от българска страна за миграция в Холандия е положително. Смятам, че интересът от холандска страна и желанието за дискусии по темата сам по себе си показва, че те не са безразлични. Ако искаха едностранно да се затварят и да [...]

баба ми ми казваше, когато бях малка вярвай в себе си, за да ти вярват другите вярвай в хората, за да ти вярват на теб

Има една група реклами. Нали знаете, в нашия цивилизован и подреден свят всичко е групирано, включително и рекламите. Например групата на рекламите за тоалетната хартия в частност и ходенето по нужда изобщо. Или пък рекламите на сапуните и шампоаните. Или даже рекламите на мобилните телефони и предплатените услуги, които те правят щастлив, и рекламите на банковите кредити, които осмислят живота ти поне за следващите 30 години от него. Та, има, значи, една група реклами, които от доста време приковават моето изострено внимание върху себе си – рекламите на плодови сокове. В тях дърво, отрупано с апетитни плодове или се стоварва насред стаята откъм горния етаж, или пък светкавично израства в краката на Юрген Раух, който обяснява, че за дядо му само най-добрите плодове са били достатъчно добри. В тези реклами невинни детски ръчици се протягат да откъснат окъпани в слънчеви лъчи съвършени плодове, напращели от животворен сок, готов да се изцърка в детските устица и да направи телцата здрави и силни. Зелените поляни и сините небеса, тук-там с някое бяло облаче, колкото да подчертае лазурната и дълбина, са само фон, на който се изпълнява цялата живителна и природосъобразна симфония.

Всъщност истината за технологичния процес при производството на плодовите сокове е съвсем друга. Разказа ми я мой приятел и клиент, който, вярвайте ми, разбира от тези неща. Какво значи 100% натурален сок? Изобщо не значи, че в кутията няма нищо друго, освен плодов сок, както би си помислил някой наивен потребител. Стопроцентовият натурален сок се прави от 80% вода и 20% концентрат, който вече може да е 100% натурален. Но какво представлява този концентрат? Сокът на зрелите и съвършени плодове от телевизионните реклами ли? Съвсем не. Този концентрат се прави в някоя отдалечена точка на света (обикновено на третия свят) и се прави от най-долнокачествените плодове, които не стават да ги изнесеш за продан на сергията. За няколко долара месечно работническата класа в, да речем, Шри Ланка изсмуква сока от плодовете за други цели, а останалите изцедени кори и пулпата смила на пюре. Това пюре се замразява и складира. След няколко години (колкото по-евтини ще са бъдещите натурални сокове, толкова повече ще са тези години) замразеният полуфабрикат си намира купувач в лицето на някой производител на безалкохолни напитки. Той размразява смлените кори и пулпа и ги разрежда с вода във вече споменатото съотношение 1 към 4. Наистина, новополучената течност мирише донякъде на изходния плод, но не достатъчно и не така добре, затова трябва да й се прибави есенция – „Е” еди-колко-си. Тази течност не е и сладка, затова трябва да се подслади със захар, фруктоза или аспартам (Е951), всяко от които си има свое специфично очарование, но взети заедно, всички те значително увеличават калориите. В половин литър плодов сок се съдържа равностойността на 13 чаени лъжички захар. Нашата течност не е приятна и на цвят. Ако не вярвате, замразете кори от портокал във фризера, на следващата година ги размразете и залейте с вода и кажете дали ви харесва цвета. Ето защо към стопроцентовия плодов сок производителят прибавя и оцветител – някакво друго „Е”.  Накрая, понеже водата все пак си е вода, идва ред на любимата ми съставка. За да се сгъсти сокът и да заприлича наистина на плодов, му се добавя т.нар. гума. Например гума арабика (Е414) се слага не само в „натуралните” сокове, за да изглеждат още по-натурални, но и в храната за кърмачета. Накрая нашият 100% натурален сок е готов за магазина, откъдето ще си го купим, ще го отнесем вкъщи и, знае ли човек, може да му сложим и бучка лед, преди да отпием с притворени очи глътка неподправена природа. И наистина, замразената плодова каша в онези 20% концентрат, от който е направен сокът ни, наистина е 100% натурална. Няма лъжа, няма измама.

На етикетите на един от натуралните сокове, които се продават в България, гордо пише: „Аз знам какво пия”.

Наистина е въпрос единствено на добра воля да знаеш какво пиеш, защото го пише от другата страна на етикета на бутилката със 100% натурален сок:

• Вода
• Пюре от кайсия (25%)
• Захар (D)
• и/или глюкозо-фруктозен сироп (G)*
• регулатор на киселинността – лимонена киселина
• стабилизатори
• гума арабика и естер гума
• оцветители

Да, добре е да знаеш какво пиеш. Дори това да не е точно сокът от приказните плодове, които растат на приказното дърво на дядото на Юрген Раух. Наздраве!

Приложение:

1. Реклама с дечица в градината на мечтите;

2. Дървото на дядо Раух.

Tweet

Натиск и търпение. Трябват само натиск и търпение. 

/Стивън Кинг, Изкуплението Шоушенк/

 

Написал съм толкова много текстове за духовно развитие и личностно усъвършенстване, че спокойно мога да издам поредния селф-хелп наръчник. Няма да го направя, защото съм уморен от селф-хелп наръчници.

Уморява ме дори само идеята да публикувам книга и да очаквам възнаграждение за знания, които не ми принадлежат. Те просто минават през мен. Навлизат в света чрез широко отворената ми уста. Непрекъснато използвам този блог като учебник и сам прилагам неща, за които вече съм писал. С известно закъснение във времето и с голямо учудване от резултатите (в положителния смисъл).

Подобни текстове обикновено се раждат сами, под натиска на интуицията. Бързат да излязат, докато все още са „топли“. Зарязвам всичко и сядам да пиша веднага, без много-много да му мисля. После винаги разбирам, че някой някъде е трябвало да ги прочете – точно в този момент и точно във вида, в който са поднесени.

Направих си труда да подбера най-добрите заглавия, които подтикват към действие. Озаглавих ги „Теория на просперитета“, защото практиката зависи единствено от теб. На този свят има шест милиарда души и шест милиарда персонални решения, но всички те следват едни и същ принцип. Това е природният Закон на изобилието. Опит за обяснението му е тази колекция. А резултат от разбирането му ще бъде твоят личен просперитет. Никой не е изключение от правилото. „Трябват само натиск и търпение“.

Приятно четене:

За един пробит долар или теория на просперитета 

Съмнявай се в неуспеха. Търси сигурни доказателства за неговата невъзможност. Не завиждай, раздавай се умно и помни, че всичко е игра. Размерът няма значение, защото винаги печелиш, когато губиш, а ръка, която дава, никога не обеднява.

Предизвикателствата по Пътя 

Фанатик съм на тема духовен = материален просперитет. Мисля, че да избираш между двете е крайно ограничаващо. Освен това мисля, че е тъпо. Не може да живееш „осъзнато“, ако нямаш пари да си платиш тока. Да, има мъдреци, които живеят на свещи, но при тях е резултат от избор, а не от икономическа принуда. Рано или късно ще решиш да се заемеш със себе си и ще потърсиш решения, които да променят живота ти към по-добро. Ще ти се явят такива решения, защото „който търси – намира“, а посоката винаги е само една – нагоре. „Каквото повикало, такова се обадило“ и „външното прилича на вътрешното“, но забележи – промяната трябва да започне от вътре. „Бъди промяната, която искаш да видиш в света“ – съветва Майка Тереза. Аз бих добавил само, че няма да успееш да промениш света. По-лесно е да промениш себе си. Ето и част от предизвикателствата, които ще срещнеш по Пътя.

Удобни ли са ти патериците? 

Един нечовечен пост и

Един човечен пост 

За компенсация

Сбъдването на желания – някои практически аспекти 

Точно така: практическо ръководство по сбъдване на желания! Какво повече му трябва на човек? Виж какво.

Моето малко гениално откритие! 

Чети и ще разбереш.

Луксът на 21 век 

Почти всеки дом вече има вана, а ягоди и шампанско почти всеки може да си позволи. Въпросът е да намериш време, за да им се насладиш. Луксът на 21 век е времето. Свободата се измерва с времето, което можеш да отделиш на себе си. За важните неща. А светът е само огледало на вътрешния ти мир. Мир – в буквалния смисъл на думата.

Проклятието на щастливеца 

Нека „проклятието“ и „щастливеца“ да се четат в кавички…

Хубав живот 

Питам се: „Какво е хубав живот?“ и си отговарям сам, като абсолютен шизофреник. Отговарям си, обаче, какво той не е. За да стигнем заедно до усещането за Good Life.

Бъдещето е сега! 

За мен и за теб може би изгледжа различно, но никой не е обещавал, че ще сънуваме един и същ сън. Няма значение какво сънуваме, всъщност. Хубави и лоши сънища няма. Има значение само дали ще успеем да се пробудим в съня.

Да постигнем изобилието с даване 

Това есе се радва на голям интерес от страна на читателите. Оказа се доста полезно. Доведе до написването на това:

Да постигнем изобилието с даване – капаните 

това:

За щедрите бедняци и богатите скръндзи 

и това:

Третият път към изобилието 

Последното се оказа най-полезно от всички…

На добър час!

Тихомир Димитров

Мъж се разхожда по улиците на Белфаст. Изведнъж някой му опира пистолет в гърба и той чува в ухото си смразяващ кръвта въпрос: - Ти католик ли си или протестант? „Леле, закъсах го - мисли човекът. - Ако кажа, че съм католик, а тоя се окаже протестант, ще си ме застреля. Ако кажа, че съм протестант, а пък той се окаже католик, пак ще ме гръмне. Трябва да измисля нещо неутрално.” - Евреин съм, казва човекът. Тогава чува зад себе: - Аз съм най-щастливият палестинец в тоя град. Усмихни се, България, необяснимо нещо е щастието, а причините за него никога не са съвсем логични. Изследване показва, че най-щастливите европейци са датчаните, а веднага след тях са гърците, които очевидно не се влияят от банкрута на държавата си и продължават да се радват на живота. Българите, както винаги, въобще не фигурират в класацията.

Много „яко“ – да показваш реклами по телевизията, в които явно се пуши е забранено.

Да направиш 10-минутна сцена в „Гласът на България“, където Миро, Марияна и Ивана (идолите на толкова деца) пушат цигари открито и междувременно се карат помежду си, си е напълно в реда на нещата…

Чудя се – само на мен ли ми прави впечатление?!

Подобни публикации

• 27.07.2011 -- Разменени лога на български компании (0)
• 08.04.2011 -- „Тилт“ (6)
• 27.10.2010 -- За майките-пушачки (12)
• 17.10.2009 -- Из „Календар“ по Nova TV (1)
• 07.10.2009 -- Шофьорите-пушачи в градския транспорт (29)
• 26.03.2007 -- Румънеца и Събев :) (3)
• 16.08.2011 -- Да изчистим България! (0)
• 04.07.2011 -- Намерено е куче! (0)
• 27.06.2011 -- До хотел „Писка“ или надписи от столичния градски транспорт (3)
• 07.06.2011 -- Хотели и звезди (9)
• 01.06.2011 -- Mind the Gap (5)
• 08.05.2011 -- Сердика vs. Активия (8)
• 04.05.2011 -- Българският Стоунхендж – побитите камъни край Девня (0)
• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (6)
• 17.04.2011 -- България пита, Google отговаря (или обратното) (5)
• 13.04.2011 -- Шампионска лига в Североизточна България (и не само) (3)
• 06.03.2011 -- Зимна разходка до пещера „Съевата дупка“ (0)
• 09.02.2011 -- Араповски манастир „Св. Неделя“ (4)
• 05.02.2011 -- Search Terms V (8)
• 30.01.2011 -- Посетителите на блога: кой откъде е? (7)

Лондон се готви за Олимпиада 2012:

Също и за Световното по шахмат 2012:



Междувременно лондончани не забравят домашните си любимци...:




...музиката:


... Джъстин Бибър ;-)



Още за живота на лондончани:
--> http://photoshoplooter.tumblr.com
--> http://photoshoprioter.tumblr.com

Днес в един от сутрешните блокове се натъкнах на швейцареца. Той показа гид за България, писан от французи. В гида между другото се казва, че в България трябва да се пази от турската и руската мафия, от децибелите на мюзик де чалга, да си носи фенерче нощем, за да не падне в някоя от многобройните дупки по тротоарите и улиците... Беше хубав репортаж. А най-доброто и истинско в него беше това, че водещата от студиото и швейцарецът, който се намираше в Бургас, почти не успяха да осъществят връзка. Телемостът се сриваше постоянно. Като къщичка от карти. Боже господи, помислих си, дали във френския гид за България са написали нещо и за родните телевизии? Не зная, но след тази случка швейцарецът с положителност се е постарал да се снабди поне с фенерче, швейцарците са приятни и подредени хора. За разлика от французите, които, меко казано, са груби, надменни и нечувано самомнителни. Веднъж един френски архитект ей така като две и две четири ни представи българската гледачка на децата му...

Не разбирам почти нищо от политика. И мисля, че точно така трябва. Който мисли, че разбира много – той най-вероятно просто се е заплел в гъста гора. Нали се сещате – влизаш в гората, уплиташ се в трънките и шипковия гъсталак и така страшно те сграбчват с ноктите си проклетите трънаци, че не можеш да помръднеш. И тогава не виждаш нито гората, нито дърветата, а само шиповете, които са се забили в тебе. Така е и с този, който прекалено е навлязъл в политиката. Или си мисли, че го е направил. Чета в разни новинарски сайтове и гледам по разни новинарски рубрики в телевизиите за падащите бомби в Либия. И защото наистина съм доста далеч от всякаква политика – съм потресен. Аз, както и четиристотинте милиона граждани на Европейския съюз си седим кротко пред компютрите и разните други домашни огнища, четем си приятни и уютни новини, а в това време някъде, не много далеч, някой, който ние сме упълномощили, хвърля бомби. Върху деца. Странно. В един новинарски сайт прочетох, че президентът...

Борбата в Либия наближава края си. Бунтовете в предградията на Триполи, дезертирането на някои военни части, отбраняващи столицата, и най-вече сцените на ликуващи хора по улиците сочат, че режимът е на ръба. Отчаяните призиви за незабавно прекратяване на боевете от говорител на правителството подчертават това впечатление. Ситуацията в Триполи в момента не може да бъде оценена точно, но очевидно няма съмнение, че силите на опозицията надделяват благодарение на прецизните атаки на международната коалиция, обобщавана с „господин НАТО“. Великобритания и Франция поведоха офанзивата срещу Либия водени от неправилната преценка, че на режима му трябва само малко военен натиск, за да се срине в морето на народното недоволство. Трябваше да е лесна война с големи политически ползи, които да поставят западните държави на правилната страна на Арабската пролет след колебанията им в началото на революциите в Тунис и Египет. Вместо това се превърна в дълга битка, а очакваните ползи от подкрепата...

Кольо Парамов е бивш ревизор на БНБ и депутат от 36-о Народно събрание, сега финансов консултант. За кратко Парамов беше съветник на премиера Бойко Борисов. Сега известният финансист и банков експерт се включва в битката за кметските избори в столицата. Кандидатурата му е издигната от ПП "Обединена социалдемокрация". Парамов ще води и листата на партията за общински съветници в София. - Как стигнахте до решението да се кандидатирате за кмет на София? - Дълго мислих, тъй като предизвикателството е много сериозно. Смятам, че политиката, която в момента се провежда в левия център, е доста неясна и затова се включих като форма на предизвикателство. Аз съм един от първите, които на 40-ия конгрес на БСП през 1991 година поставих основно въпроса за социалдемократизирането на партията и скъсването окончателно с живковизма. Само директното социалдемократизиране на БСП можеше да гарантира скъсването с живковизма. Този вариант не се прие, макар че впоследствие създадохме ОСД, ГОР а...

Експерти от Станфордския университет и Университета Бъркли открили, че при посещаване на големи интернет ресурси като msn.com и видеоуслугата hulu.com в компютрите на потребителите се съхраняват така наречените supercookies, съобщава The Wall Street Journal. Сайтовете, които използват този механизъм за проследяване, могат да заобиколят напълно всички настройки за поверителност в браузъра на потребителя. Според учените, получената по такъв начин информация за предпочитанията на потребителите, както и за тяхното местоположение и финансово състояние, се използва от маркетинговите агенции за подбор на реклами, които по-пълно да отговарят на нуждите на конкретните ползватели. По данни на американските онлайн рекламодатели, през миналата година около 80% от съдържанието на публикуваните в интернет реклами е било базирано на информация, получена чрез технологии за следене. За разлика от обикновените текстови файлове, или т. нар. "бисквитки" (cookies), които съхраняват данните за посетените страници до момента, в който потребителят или зададените от него настройки на браузъра не ги премахнат, "супербисквитките" (известни под названията supercookies, DOM Storage или Web Storage) могат да пресъздадат профила на потребителя дори след отстраняването им. За сърфиращите в интернет е трудно да открият местоположението на supercookies на своя компютър, тъй като, според замисъла на техните разработчици, тези файлове могат да се съхраняват не само в кеша, но и в други папки. Майк Хайнц, главен съветник по правните и корпоративни въпроси в корпорацията Microsoft, чиято собственост е и сайтът msn.com, заяви, че ситуацията "е била сведена до знанието на компанията" и че тя "противоречи на стратегията и намеренията" на гиганта. По уверения на Microsoft, технологията вече е премахната, а данните на клиентите не са били достъпни за трети страни. Представители на Hulu първоначално отказаха коментар по доклада на учените, но след това заявиха, че "незабавно са започнали разследване и разглеждане на въпросите, повдигнати от потребителите във връзка със supercookies". Един от изследователите, открили "супербисквитките" - Джонатан Майер от университета в Станфорд - твърди, че изследванията са показали, че Microsoft продължава да използва същия код и в сайта Live.com, както и в редица външни рекламни мрежи, дори след като представители на компанията заявиха, че механизмът вече е отстранен. Освен това, учените са установили, че някои компании използват друг метод за повишаване на ефективността и за създаване на таргетирана онлайн реклама. Същността на тази технология се заключава в това, че потребителите посещават сайтове, в които работи специална програма, която копира хронологията на браузъра на потребителя. В използването на този метод учените са уличили видеоресурса flixster.com и портала Charter Communications.

След като HP се отказа от webOS, Microsoft побързаха да се възползват от шанса и да се опитат да привлекат разработчици. Microsoft се опитва да привлече разработчиците на тяхна страна като им осигури всичко нужно, включително и смартфони. Старши директора на Windows Phone 7 – Брендън Уотсън написа в Twitter предложение към webOS разработчиците за безплатни телефони, инструменти за разработване и тренировка. Евангелизма на Уотсън към Windows Phone е добре известен. Наскоро той се обзаложи с автора на комиксите Dilbert, Скот Адамс за 1000 долара. Облогът се състоеше в това Адамс да получи телефон с Windows Phone 7 и ако не остане доволен Уотсън ще дари 1000 долара, където Адамс избере. Microsoft привлече стотици разработчици и най-вероятно ще привлече още след като Nokia започнат да предлагат устройства с Windows Phone 7.5 по-късно тази година.

Както се изрази бившия американски посланик Джеймс Пардю в интервюто си за в. „Труд“, около казуса с „Лукойл“ има „ драматизация на най-високо ниво“ и „пушилка“. Ето какво изплува от пушилката, както е забелязал читателят на блога Калин Господинов: “С бр. 19 на ДВ от 19.08.2011г. е прието изменение на Наредба № н-17 от 13 [...]

Сайтът на Epson Korea е бил ударен от масивна хакерска атака. Засегната е личната информация на 350 000 регистрирани потребители. Хакерите са получили достъп до пароли, телефонни номера, имейли и собствени имена. Появи се съобщение на началната страница на сайта, което съветва потребителите да сменят паролите си възможно най-скоро. Хакерите могат да използват открадната информация за спамерски атаки или фишинг кампании. Хакването на Epson е най-новото от сериите атаки, които напоследък Южна Корея търпи. Това се случва поради факта, че страната разработва план за компютърна сигурност и явно на много хора тази идея не им допада. Миналия месец хакери атакуваха портала Nate и блога Cyworld, получавайки достъп до личната информация на 35 милиона потребители.

2011-а. Колко време след 1939-а, когато започна Втората световна война? 72 години. Най-опустошителната и най-смъртоносната война в историята на човечеството. Бях тогава на точно 20 години. Вече порасъл гледах, но и виждах, претеглях и анализирах нещата у нас и по света. Затова и знам истината за тази война, знам истината и за нейните последици. През мен по-късно, вече като редактор в Международна информация на БТА, мина и „студеното” продължение на войната. После дойде голямото преобръщане, а след него и 20-годишното недоразумение, наричано Преход. Всичко това съм го изживял. Изживях и раждането през комунистическите години на митовете за Втората световна и много усърдното им насаждане като истини. Усърдно от страна на кого? От страна на всички възможни средства за масова информация, печатни и електронни, с които реакцията в България и до ден днешен разполага. Казах „реакцията”, забелязахте ли? Едно време, около и след 9 септември 44-та, под думата реакция разбирахме буржоазията....

Миналата седмица, Папа Бенедикт XVI беше на посещение в Мадрид за Световния ден на католическата младеж, който се състоя на фона на европейската дългова криза и социални вълнения сред младите хора. Пристигайки в Испания, Папа Бенедикт осъди отношението на финансовите институции за “печалба на всяка цена" и каза, че морал и етика трябва да играят [...]

За повечето от вас той е познат като основният двигател на списанието за градска култура "Една седмица в София", на което е главен редактор в момента. Писал е и за Едно и Егоист, а за известно време бе начело и на изданието за големи момчета FHM. Със сигурност обаче сте чули за него и през последната половин година, когато му се наложи да бъде отново малко момче като един от главните сценаристи на "Малкото голямо четене". Да видим как чете Тодор Пеев.

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Не обичам да ям, докато чета – храната ме разсейва.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Вода или бяло вино, по-твърдо – не, тъй като това също много ме разсейва.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти от книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Не обичам да драскам по книгите.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С книгоразделител – мисля, че това е най-уважително към книгата.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
Предимно художествена.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Предпочитам да спирам на завършена глава.

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Да, без никакъв проблем.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?
Не, пък и не ми се случва често.

Какво четеш в момента?
„Норвежка гора” на Харуки Мураками.

Коя е последната книга, която си купи?
„Доброжелателните” на Джонатан Лител.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?
Предпочитам да четасамо по една книга.

Имаш ли си любимо място/време за четене?
Винаги, когато имам свободно време.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?
Самостоятелни издания.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?
Не.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)
По епохи и по големина.

Политически ориентираната хакерска група Anonymous (анонимните) е разкрила 1GB от частни електронни пощи и документи на висш мениджър от Vanguard Defense Industries (VDI) – компания, доставчик на безпилотни въздушни превозни средства за полицията и армията на САЩ. Документите са публикувани в Pastebin с линкове към истинския материал в друг Web сайт. Материалите изглежда принадлежат на Ричард Гарсия (Richard Garcia), старши вицепрезидент на VDI, който в продължение на двадесет и пет години е служил като специален агент на Федералното бюро за разследвания (ФБР). Предполага се, че Anonymous са особено удовлетворени от удара, защото Гарсия е директор на InfraGard, организация, която служи за връзка между компании от частния сектор и ФБР. През юни LulzSecurity, или съкратено LulzSec, която е група произлизаща от Anonymous проникна в сайта на InfraGard за Атланта и го обезобрази. LulzSec заяви тогава, че атаката е в отговор на призива за по-твърди действия срещу хакерите от страна на Организацията на Северноатлантическия договор (North Atlantic Treaty Organization – NATO) и президента на САЩ Барак Обама. Anonymous съобщават, че данните, с които са се сдобили съдържат бележки от вътрешни срещи, договори, тайни споразумения, лична информация за други служители на VDI и няколко дузини антитерористични документи, класифицирани като „само за служебно ползване” и „чувствителни по отношение на правораздаването”.

Google е подобрил възможностите за IT администриране на безплатната, стандартна версия на пакета си Apps, който е за комуникация и съвместна работа, съобщи компанията. Тази базисна версия, наречена просто Google Apps, се сдобива с усъвършенствани характеристики за управление, които вече съществуват във версията Apps for Business на пакета. Новите характеристики включват възможността основният администратор да делегира управленски права на други. Администраторите също ще могат да управляват потребители от два или повече различни домейна на една конзола, както и да определят различни нива на достъп до компоненти на Apps за различни групи потребители. Основната версия Apps предоставяше лимит до петдесет крайни потребители, но Google намали тази бройка до десет за регистрации, създадени след 10 май. Google също така съобщи, че вече е възможно да предоставя достъп на ниво страници за сайтове, създадени с приложението Sites за създаване на интернет сайтове, което е част от всички версии на Apps. Това означава, че администраторите могат да правят само отделни страници достъпни за администриране от някои потребители, вместо последните да имат достъп до целия сайт.

Локалният интернет достъп в Триполи, столицата на Либия е бил странно възстановен за кратко късно през деня в събота местно време, след като бе прекъснат в продължение на месеци. Това става ясно от публикации в Twitter и се случва след като бунтовниците постигнаха огромен напредък към овладяването на столицата. В неделя обаче интернет достъпът в Триполи в по-голямата част от града е бил прекъснат отново. В даден момент по-голямата част от международните маршрути, с които страната разполага, също са били прекъснати, съобщава Renesys, компания, която изследва потоците на интернет трафика. Интернет достъпът през DSL (digital subscriber line) е бил разблокиран за кратко в Триполи в късните часове на събота местно време, но е бил блокиран отново в неделя. Това е било потвърдено от множество публикации в Twitter. Според спекулации, внезапното възстановяване на интернет достъпа и преустановяването му след това, се дължи на проблеми в телефонната компания на страната – прекъсване на електрозахранването или неуспешен опит да бъдат възстановени само определени връзки. Локалните сървъри в страната и .ly сайтовете са достъпни.

Няма смисъл да тънем в съмнения до 4-ти септември, кой ще бъде кандидатът на ГЕРБ. Този кандидат със сигурност ще бъде премиерът Бойко Борисов. Политическите , психологически и логическите причини са следните. На първо място, ГЕРБ вече започна да тежи на Борисов. Тя се превърна в партия както всички останали, а още при учредяването и той заяви, че „ако и ние станем като другите, ви разпускам и това е”. Най-елегантният начин да разпусне ГЕРБ е именно като стане президент, защото той тогава ще е глава на нацията, а не лидер на някаква партия. На второ място, той ще се кандидатира за президент в момент, в който рейтингът му все още не е достатъчно пострадал за две години управление, което не е сигурно за следващите две. А както сте забелязали, Борисов си тръгва от някъде, за да се качи по-нагоре в момент, когато популярността му е достатъчно основание, за да е сигурен че ще спечели. Две години беше кмет, две години – премиер и сега пет години президент. При това президент, който ще...

Google добавя значки (badges), които сертифицират идентичността на потребителите на социалната мрежа Google+ на интернет гиганта. Първоначално значките ще бъдат само за публични личности и за потребители, добавени от много контакти. По-късно верификационните отличителни знаци ще бъдат достъпни за широк кръг потребители. Това бе съобщено в публикация в Google+ на официалния представител на Google Wen-Ai Yu. Засега основната цел е потребителите да бъдат информирани кой е официалният профил на певец, актьор, политик, публична фигура или на популярно лице в социалната мрежа, който потребителите желаят да добавят към техните Google+ Circles за да следват публикациите му. Не става ясно от колко последователи в Google+ ще се нуждае даден потребител за да му бъде предоставена възможността да има верификационна значка. Действието е част от политиката на Google+ да приема само истински профили на личности, дори само с истинските им имена. Немалко профили са били изтрити до момента като част от тази политика и Google бе обект на много критики в тази насока. Съществуват много мнения, че Google трябва да позволи използването на псевдоними, за да могат потребителите по този начин да защитават личните си данни.

Няколко милиона долара за ново лице. Така може да се определи стремежът на Муамар Кадафи да подобри имиджа си сред новите си западни съюзници (които се отрекоха от него – очевидно и нормално за външната политика на Запада). Негова целева група са обществените маси, като използва високопоставени личности, за да спомогнат за изграждането на новия [...]

На 18 август Mozilla пусна бета версия на Firefox 7, предоставяйки за първи път възможност на всички желаещи потребители да се запознаят с новата версия на интернет браузъра. Според Mozilla, Firefox 7 използва значително по-малко памет от Firefox 4 и Firefox 6, намалявайки консумацията с до петдесет процента. Понижението е резултат от двумесечен проект, наречен „MemShrink”, създаден с цел консумацията на памет на браузъра да бъде намалена. В блог публикация от преди около две седмици Nicholas Nethercote – инженерът от Mozilla, който управлява MemShrink, съобщава, че Firefox 7 използва по-малко памет, често с двадесет до тридесет процента по-малко, а понякога дори и с петдесет процента по-малко от предишни версии. Nethercote твърди, че промените във Firefox 7 го правят по-бърз от предишните версии. Датата, обявена за официално пускане е 27 септември. Mozilla пуска нови версии на всеки шест седмици. Други подобрения, обявени от Mozilla, са по-бърза синхронизация на пароли и отметки между копия на браузъра, по-бързо рендериране на HTML5 и нова приставка по избор, която предоставя на компанията данни за представянето на браузъра. Firefox 8 (следващата версия) ще бъде с поправки в паметта, е съобщил Nethercote, включително такава за намаляване консумацията за всяка по-голяма уеб страница. Firefox 8 вече бе пуснат в канала „Аврора” на Mozilla и може да бъде свален от Kaldata. Осмата версия ще бъде пусната официално от Mozilla на 8 ноември.

Skype ще придобие услугата за групови съобщения GroupMe, която е създадена преди година от Джаред Хект и Стив Марточи. GroupMe позволява на потребителите бързо да създават потребителски групи от контактите в мобилния си телефон, да изпращат текстови съобщения до отделни групи и да провеждат гласови конференции. Изпълнителния директор на Skype, Тони Бейтс каза, че е водил прегори с GroupMe от няколко месеца насам. По същото време когато Microsoft преговаряше за придобиването на Skype. Транзакцията от Microsoft все още предстои. Skype ще задържат GroupMe като отделна марка и ще търси начини за интеграция през това време. „GroupMe създава чувство на силно обвързване. Tочно като Skype. Тя е услуга за всекидневна комуникация. Целта на Skype е да имат един милиард потребители“, заяви Тони Бейтс. Детайлите и цената на сделката не бяха оповестени. GroupMe има 20 служители и те ще останат в Ню Йорк.

Изследователи от Университета на Саутхямптън (Великобритания) предложиха начин за съхраняване на информация на носители, изработени от стъкло. Техниката предполага формирането на малки точки в структурата на стъкления диск - така наречените "воксели" (voxels), като за целта се използва лазерен лъч. Вокселите променят поляризацията на преминаващата през диска светлина, като тези колебания могат да бъдат регистрирани с оптичен детектор. Според изследователите, стъклените носители на информация са изключително трайни и устойчиви на износване. Така например, те могат да издържат на температури до 1 000 градуса по Целзий. Един подобен диск с диаметър от няколко сантиметра има капацитет до 50 гигабайта, а носител с размерите на стандартно CD или DVD може теоретично да побере до 260 GB данни. В момента участниците в проекта работят над опростяването на системата за четене на данните в новите продукти с цел в бъдеще технологията да стане масово достъпна. Възможните срокове за началото на продажбите на стъклените носители на информация не се съобщават.

Днес ще си говорим за наемане на персонал – или намиране на работа, в зависимост от гледната ви точка. Всеки знае, че LinkedIn е професионалната мрежа, а Facebook е по-скоро за приятели, но се оказва, че не сме съвсем прави. Още за какво бъркат стереотипите, какви са стратегиите на компаниите при намиране на персонал и кои са петте неща, които трябва да направите, ако не искате да ви наемат ще видите в една дълга, но полезна инфографика (мерси на Бисер).

Моите изводи са няколко:

• Като цяло: компаниите вече са достатъчно социални, че да виждат до каква степен поведението в социалните медии може да разкрие истинската личност. Затова служителите трябва да внимават какво точно разкриват.
• За служителите: едно от основните прегрешения на потенциалните служители е споделянето на твърде много информация. Добре е да пазиш само за себе си както снимките от луди купони, така и конфиденциалната информация за работата ви. Когато имаш собствена медия, трябва да спазваш основните комуникационни правила: винаги знай, че информацията има сила.
• За компаниите: може би най-умното нещо, което можете да направите, е да се поинтересувате живо от профила на кандидата, който планирате да наемете. Това важи с особена сила, ако говорим за комуникационни специалисти: вижте дали правят това, което проповядват и дали се представят в онлайн средата достатъчно добре .

Още по темата:

1. Какво са социални медии?
2. 50 графики: Mаркетинг в социалните медии
3. Матрица на социалните медии

Всеки, който желае може да си изтегли Техническата обосновка на безопасноста, на ядреното гориво, което от седем години се използва в реакторите на блокове 5 и 6. И понеже членовете на ядрената мафия твърдят, че в този документ, своеобра...

Всеки, който желае може да си изтегли Техническата обосновка на безопасноста, на ядреното гориво, което от седем години се използва в реакторите на блокове 5 и 6. И понеже членовете на ядрената мафия твърдят, че в този документ, своеобра...

Към случката, на която ще станете свидетели тук е съпричастен и бившият заместник министър на Тр. Тр. Марий Косев (Мар. Ко., за по-благозвучно). Запознах се с него по време на срещата ми с Тр. Тр., на 14 октомври 2010 г., в края на която...

Попадна ми класация, в която изд. "Колибри" определя 20-те най-добри романа, които те са издавали. Един от тях беше на Харлан Коубън - "Гората". Заинтригувах се от описанието и си го взех. Все още обаче не съм го започнал. Оказа се, че първата ми среща с Харлан Коубън ще бъде с романа му "Клопка". Защо не? И зачетох...

Последните 40 страници са просто великолепни! Интригуващи, изненадващи и изпипани. Успяват да преобърнат историята и версиите с главата надолу. И това на няколко пъти. Абсолютно непредвидими, за което съм длъжен да поздравя автора. Мисля, че общо взето те осмислиха поне донякъде четенето на този роман. Началото обаче е просто кошмарно...

Наивно, скучно и повърхностно. Плоски образи и клиширани диалози. Можех да се побъркам, ако още веднъж някой попиташе събеседника си "Разбираш ли". Толкова се изнервих, че по едно време ми идеше да затръшна страниците и да се откажа. Нямам нужда десет пъти да ми се повтори едно и също (при това със същите думи), за да разбера, че напрежението се натрупва и нещо ще се случи. В главата ми се въртеше: "Мистър Коубън, зарежете глупостите и давайте по същество!" Основните действащи лица са една шепа. И ако мислите, че малкият им брой се е отразил в дълбочината на развитието им - лъжете се. Тук персонажите се водят от един основен принцип - "клюките винаги се превръщат в житейски факти". Чуваш нещо за някого и го приемаш на 100%. Казват за някого, че е виновен - няма нужда от доказателства! Приемаме го.

Безумно! Наистина ли всички хора са толкова наивни? В сюжета нееднократно се загатва, че има постановка. Но сме принудени да изтърпим лековерността на всички замесени, преди да започне да се разплита случаят. Диалозите са толкова банални, че дори "изсмукани от пръстите" звучи малко щедро като определение. Отива нашата мацка, репортерката, да говори с някого. Той й казва: "Разкарай се, нищо няма да ти кажа!" и само 3 реда по-надолу й споделя нещо ключово за действието. И това десетки пъти! Ужас...

Освен това се забелязват някакви пропагандни идеи от страна на автора - за забраните към децата, алкохола, наркотиците и пр. - но неговата позиция не е ясно изразена и тези важни внушения спират да те занимават. И историята губи тежест. Остават събития, които могат да се разкажат и в наполовина по-малко страници; многословието е излишно.

Ченгетата са супер захлупени, не виждат очевидни неща, правят един куп грешни заключения и тогава на помощ се притичва Уенди. Журналистката, която успя искрено да ме подразни. За да може да изпъкне тя, всички останали са лишени от ясна мисъл. Самоцелно и несполучливо според мен. А на всичко отгоре е представена като абсолютен лаик в социалните комуникации. Известен и успешен репортер/журналист, който се учудва, че в интернет има полезна информация и гледа опулено докато синът й показва основни функции във Фейсбук?!? Сериозно ли ни пробутва такъв образ, питах се аз? И тази жена е най-съобразителната от всички в този град? Благодаря, но не ти вярвам.

Уф, мога да продължа още дълго, понеже се афектирах. Наистина мога. Но няма смисъл. Истината е, че се чувствам обиден като читател, на когото са пробутали нещо скалъпено и недообмислено, само за да "блесне" добрият финал. Не съм доволен.

И да добавя: рекорден брой правописни и печатни грешки, с които не бях свикнал в книги на Colibri...

Btw и в Капитал са писали по темата за Китайско-американските финансови взаимоотношения. Статията е добра и е събрала доста позитивни коментари отдолу. От години твърдя, че това е единствената успешна формула, журналистите трябва да следят блоговете и да преразказват и доразвиват техните идеи, тъй като са подбрани и назначени с идеята да предават фактологията и да не могат да родят нищо от себе си.

Революционно новото е да подхващат темите на българската блогосфера, а не на американската и NYT, знам че е по-лесно просто да превеждаш, но отсам океана ни касаят съвсем други неща в съвсем други мащаби.

Разбира се, моят пост си остава по-изчерпателен и задълбочен, защото не е писан на бюро, а е почти работа на терен. Изискваше години наред работа за амриканци и безброй вечери в китайски ресторанти

Продукти за 4 порции:
4 багети
2 домата
1 краставица
1 глава червен лук
1 пакет Крема сирене
щипка сол
няколко листа пресен босилек

Приготвяне:
Багетите се разполовяват надлъжно на 2. Зеленчуците се почистват, измиват и режат на кръгове. Багетите се запичат на тостер. Мажат се с крема сирене. Поръсват се със сол. Отгоре се подреждат кръгове домати, краставици и лук. Украсяват се с пресни листа босилек. Вкусна закуска за лятото.

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!

И аз понякога се чудя какво да направя с многото мидички  и камъчета, които събираме по морския бряг всяко лято. Ето една много красива идея, изпратена ни от Наталия Габриела.

За да я осъществите, имате нужда от: миди, силно лепило или безцветен силикон, за основа картон или дърво (по избор), старо неизползваемо огледало.

Първо се изрязва основата – овал от картон или дърво. В центара се поставя огледалото и се залепя. Поставят се мидичките в кръг. След като се подредят, започват на части да се лепят.Когато всичко е готово, оставете огледалото да изсъхне 24 ч.

Вижте още идеи от природни материали:

Какво ще правим днес? Ще откриваме нови хоризонти разбира се :) Днешното ни откритие е остров Елба, където известно време Наполеон е трябвало да поседи. В крайна сметка триумфално изчезва от там, за да може по-късно да го натирят на Св.Елена, за където още нямаме пътепис – толкова е далеч ;) Но да започнем с близкия остров Елба в Тиренско море.   Приятно четене:  

Пътуване до остров Елба

Тиренско море, Италия

Остров Елба е отдалечен на 10 километра от западния бряг на континентална Италия. Намира се в Тиренско море и е част от Тосканския архипелаг. Националният парк Тоскански Архипелаг е защитена територия. В древността гърците назовават острова с името Аеталия („задимено място”), поради претопяването на руда. Елба е остров с планински, стръмен релеф и мек средиземноморски климат; и е една от любимите туристически дестинации в Италия. Най-високият връх на острова е Монте Капане, а най- големият град е Порто Ферайо. В историята Елба е останал завинаги свързан с името на Наполеон Бонапард, който е заточен на острова за около 10 месеца и там преминава малка част от живота на френския завоевател.

  И отново в един горещ августовски ден отиваме на

остров Елба

Пътешествието ни започна от малкото градче Тускания. Убиваме се от път по магистралите в северна посока. Сърцата на Санти и Оги с Мира успяхме да трогнем само веднъж и то със смъртни заплахи, за да спрем за почивка в някоя крайпътна бензиностанция. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     От градчето Пиомбино, разположено живописно на брега на Тиренско море, трябваше да вземем ферибот за Елба, с който да пътуваме един час до острова, да видим къде е живял Наполеон в последните си дни, да си направим снимки, да ядем сладолед, пица, да пием кафе... въобще все обичайните неща. И си чакаме ферибота, когато като гръм от ясно небе се изсипа пороен дъжд, ама все едно невидими небесни шегаджии изливаха върху нас вода с бидони.

Притъмня, загърмя, заизпарява се водата от нажежения асфалт. Настана една мъгла, една суматоха, един всемирен потоп, в който дъждът падаше от ниското притъмняло небе апокалиптично, а ние газехме в локви над глезените. Мокри до кости се вмъкнахме в някакво автобусче, което извеждаше хората до фериботите, които пък уж бяха на десетина метра от нас, ама в това време, в тази пелена от дъжд, изобщо не ги виждахме. То на педя от носа си не виждахме, даже и с крясъци се намирахме, като слепи прилепи в сумрака. Помолихме шофьорът на автобуса да ни откара до кораба, но човекът въобще не се трогна от гротескния ни вид и любезно ни отпрати. И понеже нямахме План "Б", се ометохме.

Как стигнахме до „Ноевият ковчег” не знам. От чадъра, който Санти купи от морската гара, бе останал само металният скелет, но аз упорито държах над главите ни. Да търсим вход за пътници- нямаше време. И влязохме през хангара, откъдето товареха стоки или автомобили. Като ни видяха, работниците на огромния ферибот се съдраха от смях, а като се огледахме и видяхме себе си в очите на другите- ние също. Забавни за всички се оказахме и в салона за пътници, където оставяйки реки от стичаща се вода след себе си, се свихме в един ъгъл да се сушим: с кърпи, салфетки... каквото намерим. После, когато се изясни времето и видяхме красотата в открито море, през целия път до остров Елба останахме на палубите.  

Пристигнахме в Порто Ферайо

цялата компания фенове на пътешествията, вече полусухи и щастливи. По- важно беше, че си спасихме техниката, а мокрите гащи- могат да си се сушат и в движение. Времето- супер. Пече слънце, от онова, заради което можеш да намразиш средиземноморския климат.

Много от сградите в Порто Ферайо са пръснати по склоновете на малки хълмове, заобиколени от морето. Градът е основан от Козимо I де Медичи, Великият херцог на Тоскана, през 1548 година. Основни забележителности в града са яхтеното пристанище, Археологическият музей и къщата на Наполеон Бонапард. Цял час се мотахме насам натам, разпитвайки къде се намира тази къща- музей. Накрая се отказахме да я търсим и отидохме на плажа.

Ахнах като видях брега. Не беше от пясък, а от полирани цветни камъчета, от които си "набрах" около три килограма, натъпках джобовете си с камънак и събрах смаяните погледи на италианците от острова, които се разхождаха наоколо. По това време Санти се бе запалил да снима "аморета"- снимки на влюбени хора, така ги нарекохме- "аморета". И видя двама пубери да се целуват под една хавлия, та се зае да документира любовта им. Мира, Оги и Грета също си правеха снимки, а аз... аз "берях" камъни. И докато се разхождахме по плажа, Санти каза: "Ани, имам интуиция, знаеш. Върви след мене, ще намерим наполеоновата къща". И аз му вярвах, защото отдавна се беше доказал; защото той наистина сякаш има компас в главата си или получава факсове от космоса със сателитните карти на гугъл. Поведе ме по някакви стръмни улички, първо до една катедрала, в която палих свещички, от онези кичовите, които светват, след като пуснеш монети в кутиите под тях.

И по една стръмна улица нагоре, наистина намерихме

къщата на Наполеон,

ама загубихме другите трима от групата скитници. От къщата, надвиснала от ръба на крепостните стени, се разкриваше величествена панорама към сгушеният между озъбените скали залив долу в ниското. И тъкмо намерихме място, от което като на длан се виждаше града- като люсна пак един дъжд, ама още по- противен и още по- проливен от оня другия. И пак настана библейска страховита тъмнина, пак гръм и мълнии, всички се изпокриха по къщята, а ние- няма къде да се скрием, освен под един плешив бор, господар на около 5 квадратни метра асфалтирана площ. Казах на Санти: "Хайде да питаме някой, би ли ни поканил у дома си. Или да се скрием в онази кола на паркинга, от която собственикът и не може да излезе, заради този пороен дъжд". Санти само ме погледна с оня поглед, от който кръвта ми се смръзваше, след който винаги следваше иронично унищожително изказване. Без думи разбрах, че съм направила най- глупавото предложение на света. Спасението ни се оказа една телефонна кабина, от онези старите, дето приличат на стъклен гардероб и можеш да влезеш вътре, че и да се затвориш даже. Хванах го за ръката и го задърпах натам, защото фотоапаратите си рискувахме да унищожим вече от тази втора баня под дъжда.  

Търпеливо стояхме двамата в телефонната кабина и кой с каквото можеше запушваше пробойните. И пак смях. Не стига, че тясно, ами и мокро, размириса се и на ръжда. Най- после пустото небе се нарева, дъждът отслабна и о, чудо- спря! Над залива извиха гръб три големи дъги, а слънцето от една пролука в облаците прорязваше в морето ослепителна златна следа. Невероятна красота. Трябваше да побързаме, защото аз и Санти имахме половин час време до отплаването на кораба. Другите ентусиасти от групата, щяха да останат на острова и да ползват последния ферибот за деня. Те планираха да пренощуват в хотелче до морската гара в Пиомбино, от която тръгнахме за Порто Ферайо, защото ден по- късно искаха да видят и Флоренция.

Заслизахме по стръмните улички, които имаха отново убийствен наклон, то не бе улично пързаляне, то не бе падане с троен аксел и двоен тулуб, не бе чудо... Как е възможно хората, съградили улиците да изберат такива плочки и такъв паваж? Освен ако не са били садисти, разбира се. А местните жители явно ползваха алпинистки обувки, иначе ума ми не побираше как балансирано се придвижваха по улиците на града си. И сняг ако валеше в този град, въобще пък не си ги представях, как биха се съхранили невредими. Пребихме се докато стигнем до центъра на града и до равен терен. Сякаш не ни стигаше това, че отново бяхме мокри до кости, ами сега и насинени. И уж сухи обувки или дрехи щяхме да си купуваме от магазинчетата край пристанището... Ние си купихме картички, захласнахме се по албуми със снимки от града и после през локвите на бегом догонихме кораба.

Пак станахме за смях. Хората, работещи по палубата, ни видяха, не вдигнаха мостика, ама се смееха така, че се чуваха чак долу. Качихме се, фериботът отплава, а ние отново си търсехме място за сушене. Порто Ферайо наблюдаван от морето изглеждаше великолепен като Венеция.

Санти ме задърпа към палубата, каза: "Има вятър, ела да се правим на платна, ще ни изсуши". И сякаш наистина си имаше представа, какво ще се случи. Изведнъж се изви буря, ама казвам ви: на кораби съм израснала, все около морето живея, такова чудо не бях виждала. Вълните бяха толкова големи, че прескачаха кораба и си играеха с него както дете с новата си играчка. Вятърът ревеше и дълбаеше в морето бездни, а дъждът се изля отново страховит и всепроникващ. В името на фотографията, без малко да паднем зад борда и да се издавим като плъхове. И отново се оказахме мокри до кости, простудихме се, и с ужас си представих, как до края на живота ми ще ме измъчва свиреп ревматизъм.

Настана суматоха по палубата, моряците крещаха да се прибираме в салона. Блъскайки се в стени и парапети, падахме, ставахме, лазехме всички до пътническия салон. В цялата суматоха най- недоволни се оказаха чистачите на кораба, защото Санти си беше купил някакви гумени сандали, които след като се пропиха с вода, оставяха черни следи, подобно на автомобилните гуми по асфалта. Та хигиенистите ги следваха с неистово търпение и стирки. Вътре в салона на кораба хората се опитваха да седнат и да се омотаят с предпазните колани. Включиха се аларми, изгасна осветлението, светна аварийното. Зазвуча по уредбата в салона предупреждение на английски, немски, френски и италиански езици да сме запазили спокойствие, защото всичко било наред, което освен че никой не чуваше, ами и едва ли му вярваше. Корабът се люлееше като обезумял, падаха шкафове, маси, столове, а от бара- чаши, бутилки; витрини се трошаха, ротативките от залата се откъртиха от стената и с грохот се пръснаха в салона. Хората пищяха, повръщаха, падаха, ставаха... Светът се завъртя пред очите ни и падна в нищото. Аз съм стар морски вълк, никакви морски болести не ме хващат, Санти също се оказа с имунитет. Седнахме в един ъгъл, в някакво сепаре, с крака и ръце се подпряхме в стените, за да не паднем. Заливахме се от смях и се опитахме да снимаме нещастните хорица. Може би хората около нас си мислеха, че сме в емоционален шок, не знам. Гледахме през люка бурята навън, другите кораби, които чезнеха под пенливите зъби на вълните, после пак мелето в нашия кораб и се смеехме лудо. И пак се заехме със сушенето на дрехи и техника. За трети път.

Едва когато умората ни застигна, се сетихме за приятелите си, които останаха на острова, за да пътуват с друг ферибот. Изтръпнахме и двамата от мисълта за корабокрушение, вече нито смешно ни беше, нито забавно. През пет минути звъняхме на мобилния им номер и приветлив електронен глас винаги ни съобщаваше, че няма връзка с абоната. Изплашихме се до смърт. Дори не си спомням кога е утихнала бурята. Стигнахме до континентална Италия, все така без да се свържем с тях. През целия път до дома- също. А те- Оги, Мира и Грета- късметлии, не стига че буря не видяли, ами им се изтощила батерията на мобилния телефон, хапнали, пийнали, наспали се геройски в едно хотелче, ходили във Флоренция и чак на следващия ден следобяд ни звъннаха, когато вече само дето траурни жалейки не си бяхме заболи.

И ако някой ви каже, че в Италия дъжд рядко вали, не вярвайте, просто не вярвайте! * * * Към пътеписа съм добавила и кадри от снимките на Сантяго. Това е творческият псевдоним на един забавен, очарователен и добър приятел- Николай Иванов, с когото се скитахме из Италия. Човек, който не само обича фотографията, но и фотографията го обича. С благодарност, уважение и с обич към Санти: винаги! Някои спомени не се забравят, особено ако не го искаме. И ни приютяват по особен начин, защото мигът не се заема.   Край Автор: Янита Николова Снимки: авторът   Други разкази свързани с Средиземно море – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Пътуване до Сатурния, регион Лацио, Италия
2. Пътуване до Питилиано, регион Тоскана, Италия
3. Пътуване до Баньореджо (регион Лацио, Италия)
4. „С деца на море“ – Калдонацо, Италия (1)
5. „С деца на море“ – Калдонацо, Италия (2)
6. Из църквите и манастирите на Гърция и Италия(2): Бари и Корфу
7. Пътешественици – из Италия и Източно Средиземно море
8. Другата Италия: Милано и Lago di Como за седмица (2)
9. Остров Лесбос
10. Едно пътуване до остров Тасос
11. Пътуване до рая – остров Скиатос, Гърция (Септември 2006 г)
12. Пътуване до остров Тенерифе (1)