3 концерта за 2 вечери

За последно ходих на концерти миналата година, но този август определено компенсира дългата абстиненция.

Първо и по традиция в средата на месеца се състоя станалият вече емблематичен Spirit of Burgas. На него ходя вече за трети път, и както изглежда ще остана верен на традицията.

Това, за което обаче искам да ви разкажа тук е, че в последните два дни в София имаше три различни концерта, на които отидох.

Всичко започна със сутрешния блок по БНТ от сряда тази седмица.
Тъкмо си бях включил телевизора и гледам някаква много приятно звучаща джаз музика.

Представиха ги като

Jazz, Mazz и Otzet

Никога не ги бях чувал преди, но определено ми хареса как звучаха. Апропо, ей хора, живееме в ерата на информационните технологии – направете си някакъв сайт, към когото да линкна!

Разбра се, че същата вечер щели да забиват в Radio Cafe при НДК и реших, че ще ида да ги гледам.

Това беше, така да се каже, интрото за вечерта.

Акцентът беше поставен върху джаза и джаз-фънк фюжъна, но имаше и определено

добри хрумвания

като брас интерпретацията на Killing In The Name Of на Rage Against The Machine.

До 10 часа групата свиреше в градината на Radio Cafe, но след това се премести вътре, а там е доса тесничко.

Докато се чудех, дали да ги последвам, ми звънна Комитата – в Маймунярника, или Pork Pie, както се казва сега – имало концерт на некакви македонци.

Направо му казах, че идвам, а и К.Г. идваше към центъра с колата си, така че и бързото придвижване беше подсигурено. За допълнително приповдигнатото ни настроение допринесе информацията, че новата стара кола на К.Г. някога е принадлежала на Станимир (Мъри) Стоилов.

Македонците

се оказаха Superhiks – много свежа punk-ska-reggae група от Скопие.

Пеце Младеновски и компания бяха изключително забавни и действаха в непрекъснат контакт с публиката.

Sepultura, мисля, наистина биха им завидели.

Superhiks комай са си създали някакъв имидж около интерпретирането на мегахита на Motorhead.

Наложи се да разполовя клипчето, защото батерията на Nokia-та ми писна.

Наред с якото музикално изпълнение, Superhiks

създадоха страхотно настроение

като разказваха много вицове и смешки и определено успяха да навият добър дял от публиката (в това число и моя милост) да си купи мајци и цедиња, както на македонски викат на фланелките и дисковете.

Прекарахме чудесно за цена от 5 лева вход, колкото кошташе и дискът + още 10 лева за фланелката. Сума сумарум 20 кинта и с една дума – страхотно!

Така дойде

следващият ден

и той досущ като предишният започна с Витамин, т.е. с култура и стана ясно, че пак ще се ходи на концерт, и то отново в Маймунярника.

Причината беше представянето на

Balkan Beat Box

и техния концерт същата вечер.

Групата до тогава не ми беше позната, и след като се поразтърсих разбрах, че са израелци, и че ги определят като взривна смес между Горан Бреговић i Manu Chao.

Пак се разбрахме с Комитата и се срещнахме пред Маймунярника. В предварителна продажба билетите стрували 22 лева, даже онлайн май дори само 15, но на местo им търсеха по 30.

Под билета на стойност 20 лева имаше още два от по 5. Има специфична причина да кача тази снимка тука и ще я изясня малко по-долу.

Като лека вметка и с цел допълване на картината, препоръчвам на всички да прочетат и поста, който Комитата написа по случай концерта на BBB.

Тамир, Ори и Томер ни посрещнаха с това парче

Малко след това изсвириха станалото ми любимо в етапа на подготвителното слушане Digital Monkey.

Истински фурор предизвика интерпретацията им на шопската класика Седнало е Джоре дос, особено делът с перкусията (предлагам на вниманието и вдъхновението на Калин Вельов), а накрая на песента публиката просто избухна.

И така всичко вървеше супер, само дето в един момент уредбата сдаде багажа. BBB прекъснаха шоуто с уговорката, че след 5 минути всичко щяло да бъде twice as good.

Мене некак си все ме глождеше съмнението, че май бехме до тука и то за съжаление се материализира около 15-20минути по-късно.

BBB ни обещаха да се видиме next time, и като че ли за компенсация нарамиха по един инструмент и се смесиха с публиката, където изкараха един мазен unplugged кючек.

Това беше. Почнаха да си прибират нещата и ни стана ясно, че сме стигнали the point of no return.

След прекъсването на концерта, представител на фирмата организатор неубедително обяви от сцената, че

всички които имат билети, независимо как изглеждат те, ще получат нови такива и ще могат да посетят новия концерт на БББ.

За ерзац концерта се каза, че щял да бъде скоро.

Сега нека ви подсетя за входните билети, които си купихме (виж снимката по-нагоре).

На влизане ни взеха самите билети и ние си останахме само с по едно флаерче.

Спомняйки си какво се беше случило на тазгодишния Elevation, с Комитата веднага тръгнахме да търсиме говорителя от преди малко, за се сдобиеме с нещо повече от флаерче, което – както и да го гледаш – си е едно правно нищо.

Е, сколасахме накрая и ни дадоха по още един чифт билети, та това е, което съм снимал.

Lesson learned от ситуацията е да не давате да ви отнемат билетите в подобна ситуация, щото иначе рискувате да пиете по една студена вода.

Всичко е добре, когат свършва добре и поне аз така оценявам придобиването на една своего рода emptio spei да гледаме BBB отново, и ако е рекъл Господ – с по-добър саунд.

За финал да кажа, че на всички концерти се забавлявах яко – сред лицата на посетителите разпознах другата, по-одухотворената България – онази, за която не са типични силиконът, ужасните прически и кофтите погледи.

Супер доволен съм, че хванах цели три събития в рамките на две вечери.

No related posts.

Прочети цялата новина

Свързани новини: