Видео на Андрю Симънс от Al Jazeera English, показващо един от ужасите на войната – омразата и гневът, излети върху цивилните и ранените. При навлизането на бунтовниците в болницата “Абу Салим”, те откриват потресаващи гледки, а от кадрите личи, че миризмата на мърша е ужасяваща. Тъй като липсват лекарства, кораб от Малта потегли днес към [...]

Обичам автомобилите. Сядам зад волана с удоволствие винаги, когато ми предстои дълго и приятно пътуване. Но с още по-голямо удоволствие излизам от входа на апартамента с велосипед на рамо. Дотолкова свикнах със свободата, която ми дават двете колела, че не бих я разменил нито за нехайното удобство на градския транспорт, нито за забавните разговори с таксиметровите шофьори, нито дори за плавното изкачване с колата по запълнените по най-нова технология булевардни дупки.

В дигиталния живот, който водя близо 60 часа на седмица, копнея за прегръдката и целувката на любимия човек. И всеки миг, който изпращам далеч от движещите се забързано в корпуса на компютри и смартфони електронни импулси, ми напомня колко много крехки, но съществени детайли има аналоговият свят.

Велосипед карам от много малък. Преди малко повече от две години обаче той се превърна в нещо повече от оръжие за борба с напрежението и за изразходване на излишната енергия. Той стана част от мен. Излизах от общежитието заедно с него и се прибирах заедно с него. Ходех на университета с него в големите снежни преспи. Пазарувах с него. Оставях го на гарата, когато пътувах към Копенхаген. С него можех да отида и на завършването си в Швеция и никой нямаше да ме изгледа учуден.

Но днес усещам погледите на шофьорите, забити в тила ми, докато ускорявам плътно в най-дясната лента. Много от тях ме зачитат като пълноправен участник в движението и не недоволстват, когато се възползвам от предимството си. Аз пък им благодаря учтиво с приятелско помахване. Случвало се е и търпеливо да ме изчакат, докато стъпя по-силно върху педалите и се отлепя от застинало в очакване положение под светофара.

Не рядко обаче се сблъсквам с последните отчаяни опити на загубили идентичността си в изтърбушените седалки на потънали в безлична ръжда четириколесни полумоторни превозни средства да докажат правото си на съществуване върху свещените очертания на неравното пътно платно. Прикривам с една ръка заслепените си от мощните дълги фарове очи, докато скритият зад цветни ламарини кръстоносец прескача двойната непресечена линия и изпреварва някой си друг нарушител на пътния правилник в лентата за насрещно движение, в която спокойно си карам аз.

Други пъти пък безжалостният звук на търкащи се на място в асфалта гуми ми напомня, че не разполагам с демонстриращ превъзходство мощен двигател, а само с издръжливост и пъргавина, които също са загубили значение в забързания и безсмислен живот, който водим. За да застигна след това същите тези обиграни състезатели и пренебрежително да ги изпреваря малко преди следващия светофар.

Такъв е животът. Едни си мислят, че имат много, а други знаят как да му се наслаждават. Не им пречете. За да не се чувствате и вие така следващия път, когато затворите вратата на автомобила от външната страна. Приятни почивни дни и до другата седмица. Тогава ще си довърша историята за Ирландия и новата си мания – велосипедите с пълна контра (fixie) ;-)

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Български дипломати натрупали 316 082 долара неплатени глоби за паркиране в Ню Йорк и Вашингтон от 1998 до 2007, това става ясно от дипломатическа грама разсекретена вчера от сайта Wikileaks. http://wikileaks.org/cable/2007/08/07SOFIA940.html

Американското външно министерство изпратило сметката в посолството в София, заедно със заплаха да ореже американските помощи за 2007 с 449 951 долара, ако София не си плати.

Грамата от Вашингтон е притеснила шарже д'афер Караянис, който се впуснал в подробна счетоводна проверка на изпратените цифри по години и намерил несъответствия и неточности. Той препоръчва на Държавния департамент да си провери цифрите, преди да направи демарш пред българската страна.

Проблемът според Караянис е също в това, че България не получава друга помощ от САЩ освен военна. Орязването на военните помощи за съюзник във войните в Ирак и Афганистан не е добра идея според дипломата и той предлага различните служби да се координират, за да преценят дали прихващането на глобите за паркиране няма да навреди на националния интерес на САЩ.

Според сметките на Караянис, глобата за тарикатлъците на хората от Външно, които се смятат за недосегаеми заради имунитета си, ще лиши българската армия от три Хамъра (HMMWV). От наличните доклади не е ясно каква е развръзката на тази история и дали САЩ са ни опростили глобите, или те са били платени под една или друга форма от българските данъкоплатци.

Малко окъснях, но да почета рождения ден на третото си блоготворение. На второто го изтървах, срам и позор! :D
И така, вече сме на две годинки. Почерпете се с тортичка. :)



Източник на изображението: forum.u-samovara.ru

Менаджера по програмата МКС от от НАСА Майкъл Саффредини , на специална пресконференция в ЦУПа в Хюстън , посветена на аварията с 'Прогресс' е заявил , че екипажа на МКС може да бъде съкратен от 6 на 3 човека. Това ще стане ако в продължение на дълго време не се проясни ситуацията със стартовете на руските товарни кораби 'Прогресс'.

В публичен дом избухва пожар. Паника, ужасени викове: - Горим! Пожар! Вода! Бързо вода! Една врата се отваря и спокоен мъжки глас поръчва: - А в тринайста стая - бира, моля! Усмихни се, България, и си поръчай една студена бира. Събота е, лятото все още е в разгара си, а в Созопол пак започва "Аполония". Ако не ти пука за културата, се радвай, защото премиерът ни е жив и здрав, въпреки че беше опушен на полигона в Шабла, където отиде заедно със сръбския президент Борис Тадич да инспектира военно тактическо учение с бойни стрелби на български и сръбски военни подразделения.

Вчера полицията на Обединеното кралство е арестувала 22 г. студент Питър Дейвид Гибсън, от Хартълпул по обвинения за връзка с хакерската група Anonymous. Лондонската полиция съобщава, че арестът на Гибсън е част от текущо разследване срещу Anonymous, които извършиха известен брой пробиви в системите на големи компании и на институции на едни от икономически най-силно развитите държави. Полицията на Обединеното кралство вече извърши няколко ареста по обвинения във връзки с Anonymous. В края на миналия месец на Шетландските острови бе арестуван 18 г. Джейк Дейвис, предполагаемият говорител на групата, използващ псевдонима „Topiary”. Арестуван е с обвинение за конспирация – за провеждане заедно с други хора на DDOS атаки срещу уеб сайта на Агенцията за сериозни организирани престъпления (Serious Organised Crime Agency – SOCA) – британска агенция, подобна на ФБР. През юли британското Централно полицейско звено за електронни престъпления (Police Central e-Crime Unit) арестува 16 г. по обвинение в нарушаване на Закона за компютърни злоупотреби от 1990 г. (Computer Misuse Act) във връзка с Anonymous. През януари същото звено арестува пет души на възраст от 15 г. до 26 г. по обвинения по същия закон. 19 г. Райън Клиъри бе арестуван на 20 юни в дома му в Уикфорд, Есекс за участие в атаки срещу сайтовете на цитираната по-горе SOCA, Международната федерация на фонографската индустрия и Бртинаската фонографска индустрия. Други държави също са извършили арести, свързани с Anonymous, вкл. 32 души в Турция през юни и 3 души в Испания през същия месец. През юли ФБР извърши 16 ареста във връзка с хакерската група.

Опасен зловреден код, отговорен за кражбата на пари от онлайн банкови сметки, е бил актуализиран с нови функции, след като source кодът му е „изтекъл” в мрежата по-рано през настоящата година, според изследователи по сигурността. Зловредният софтуер Zeus се бе превърнал в значителен проблем за банките. Способен е през заразен компютър да се сдобие с данните за login и да извършва внезапни транзакции. Zeus също така често не е разпознаван от антивирусните програми. Zeus все още е разпространен сред кибер престъпниците, но се вярваше, че вече не е разработван активно. Кодът на Zeus бе разпространен в интернет през март и експерти по сигурността съобщиха, че много от функциите му са били вградени в подобен тип зловреден софтуер – SpyEye. Подобренията са незначителни и са преди всичко с цел да избягва програмите за сигурност. Друго подобрение е, че е преработен така, че експертите по сигурност по-трудно да проследяват command-and-control сървърите, съхраняващи конфигурационните му файлове. Тези сървъри може да бъдат проследявани и откривани, но след промените в SpyEye е много по-трудно. Конфигурационният файл е скрит зад скрипт, който изисква специфичен ключ, за да бъде свален. Проследяващия се нуждае да знае какъв е ключът, който зловредния софтуер използва, за да свали и анализира файла. Съществуват много ботнетове, които използват кода на Zeus и SpyEye. Най-новият известен е наречен „Ice IX”. Кодът, необходим за задействане на ботнета се продава за около $1800. SpyEye е бил продаван за $10000 преди. Очаква се кодът на Zeus да бъде използван и променян и от други разработчици на зловредни продукти.

Стартът на ракета 'Съюз-2.1Б' със спътника 'ГЛОНАСС-М' , който трябваше да се състои на 26 август от космодрума Плесецк, е отложен за септември. По информация от РИА-Новости по изказване на командващия на космическите войски Олег Степаненко.

С изненада разбрах, че един приятел, който чете хартиени вестници, хал-хабер си няма за пълната дискредитация на нашето слънце в изтеклите грами към Wikileaks. С други думи - цензурата в българската преса се оказва по-яка от всякаквите хамерикански секретни правила. Защо големите ни братя вместо да се тръшкат за изтеклите тайни, не наемат някой български вестник да им ги опазва? Сигурна гаранция, че никаква информация няма да излезе.

А предвид на съществуващата фактическа цензура, препубликувам изцяло публикацията на българския партньор на Wikileaks - Биволъ. Да, стара е, но в БББ (БатеБойкова България) дори старата информация е държавна тайна. Която трябва да бъде разкривана. Упорито и непрекъснато.

амфетамини и зависимост от Лукойл

Астрономи са открили звезда бяло джуджес маса по малка от тази на Юпитер , което по тяхно мнение , почти изцяло се състои от свръхплътен кристалически въглерод ( по този начин , напълно може да се окаже гигантски алмаз). Статията на учените е публикувана в списание Science.

Обективността на информацията е сложен комплекс от изисквания към работата на медиите. Представянето на всички гледни точки (най-малко две), разделянето на фактите от коментарите, достоверността на информацията (доколко надеждни са източниците) ― това са компонентите на обективната журналистическа работа. „Синя лампа” ― криминалната секция на вестник Труд, е пример за ...

Симетрично на репресиите срещу свободното слово, във всеки исторически период има личности и организации, които се борят за правото на хората да бъдат информиран по темите, които ги засягат. Нека превъртим лентата до началото на интерактивния XXI век. Виждаме как екипът на един уебсайт се изправя срещу „политическата коректност” на ...

Забавлението на интелигентите Размисълът ми започна с напускането на бившия главен редактор на L’Europeo България – Калина Андролова. Списанието започна рязко да се променя и аз се запитах защо. Тръгнах по следите на италианското издание в търсене на отговора. Заглавия от типа „Джихат”, „Афганистан – другият поглед”, теми, свързани с Раи, мафията ...

Вчера (четвъртък, 25 август) Verizon съобщи, че е придобил CloudSwitch и планира да използва софтуера за да помогна на корпоративните клиенти по-лесно да мигрират приложения към средата Terremark на Verizon. Не се разкриват условията на сделката. Клиенти на софтуера на компанията CloudSwitch, базирана в Бърлингтън, Масачузец, са петнадесет големи организации, преди всичко от банковия, медийния и фармацевтичния сектор, като сред тях са Novartis и Biogen. Софтуерът CloudSwitch е наличен от приблизително година. Verizon съобщава, че ще комбинира CloudSwitch с подразделението си за IT услуги Terremark, което продава услуги в „облака” и за сигурност на големи компании и организации. Все още не е ясно дали CloudSwitch ще бъде на цена, определяна отделно от Terremark или ще бъде безплатен като част от цената на последния. CloudSwitch предлага софтуера си на цени, започващи от $25000 за едногодишен абонамент, плюс допълнителни такси, базирани на броя на използваните виртуални машини. Много големи компании са неохотни да преместват „наследени” приложения в услуги за изчисления в „облака”, предоставяни от трети страни, частично поради сложността на задачата и поради опасения, свързани със сигурността. Според представители на компанията, CloudSwitch може да бъде инсталиран в центъра за съхранение на данни на клиента за двадесет минути. Веднъж инсталиран, предоставя възможност на потребителите да създават нови приложения или да преместват стари в „облака”.

Кирил Арсов е роден на 30 октомври 1946 г. в град Гоце Делчев. Получава висшето си инженерно образование във Военна академия “Г. С. Раковски” в столицата и Бронетанковата академия в Москва. Първи мандат общински съветник, избран с листата на НДСВ. Заместник-председател е на постоянната комисия по транспорт, транспортна инфраструктура и безопасност на движението на Столичната община. Член е на постоянната комисия по устройство на територията и жилищна политика, постоянната комисия по образование, наука, култура и вероизповедания. - Г-н Арсов, във вторник Столичната община получи 50 милиона евро по проекта за интегриран градски транспорт? Може ли да ни кажете какво включва той? - Откакто ГЕРБ управлява, се взеха толкова много заеми, че така да ги изброя е малко трудно. Специално в транспорта се взеха доста европейски пари и банкови заеми по т. нар. интегриран проект, който включва много неща. В това число да се оправят и спирките, навесите, тоалетните и т. н. Не си струваше...

За последно ходих на концерти миналата година, но този август определено компенсира дългата абстиненция.

Първо и по традиция в средата на месеца се състоя станалият вече емблематичен Spirit of Burgas. На него ходя вече за трети път, и както изглежда ще остана верен на традицията.

Това, за което обаче искам да ви разкажа тук е, че в последните два дни в София имаше три различни концерта, на които отидох.

Всичко започна със сутрешния блок по БНТ от сряда тази седмица.
Тъкмо си бях включил телевизора и гледам някаква много приятно звучаща джаз музика.

Представиха ги като

Jazz, Mazz и Otzet

Никога не ги бях чувал преди, но определено ми хареса как звучаха. Апропо, ей хора, живееме в ерата на информационните технологии – направете си някакъв сайт, към когото да линкна!

Разбра се, че същата вечер щели да забиват в Radio Cafe при НДК и реших, че ще ида да ги гледам.

Това беше, така да се каже, интрото за вечерта.

Акцентът беше поставен върху джаза и джаз-фънк фюжъна, но имаше и определено

добри хрумвания

като брас интерпретацията на Killing In The Name Of на Rage Against The Machine.

До 10 часа групата свиреше в градината на Radio Cafe, но след това се премести вътре, а там е доса тесничко.

Докато се чудех, дали да ги последвам, ми звънна Комитата – в Маймунярника, или Pork Pie, както се казва сега – имало концерт на некакви македонци.

Направо му казах, че идвам, а и К.Г. идваше към центъра с колата си, така че и бързото придвижване беше подсигурено. За допълнително приповдигнатото ни настроение допринесе информацията, че новата стара кола на К.Г. някога е принадлежала на Станимир (Мъри) Стоилов.

Македонците

се оказаха Superhiks – много свежа punk-ska-reggae група от Скопие.

Пеце Младеновски и компания бяха изключително забавни и действаха в непрекъснат контакт с публиката.

Sepultura, мисля, наистина биха им завидели.

Superhiks комай са си създали някакъв имидж около интерпретирането на мегахита на Motorhead.

Наложи се да разполовя клипчето, защото батерията на Nokia-та ми писна.

Наред с якото музикално изпълнение, Superhiks

създадоха страхотно настроение

като разказваха много вицове и смешки и определено успяха да навият добър дял от публиката (в това число и моя милост) да си купи мајци и цедиња, както на македонски викат на фланелките и дисковете.

Прекарахме чудесно за цена от 5 лева вход, колкото кошташе и дискът + още 10 лева за фланелката. Сума сумарум 20 кинта и с една дума – страхотно!

Така дойде

следващият ден

и той досущ като предишният започна с Витамин, т.е. с култура и стана ясно, че пак ще се ходи на концерт, и то отново в Маймунярника.

Причината беше представянето на

Balkan Beat Box

и техния концерт същата вечер.

Групата до тогава не ми беше позната, и след като се поразтърсих разбрах, че са израелци, и че ги определят като взривна смес между Горан Бреговић i Manu Chao.

Пак се разбрахме с Комитата и се срещнахме пред Маймунярника. В предварителна продажба билетите стрували 22 лева, даже онлайн май дори само 15, но на местo им търсеха по 30.

Под билета на стойност 20 лева имаше още два от по 5. Има специфична причина да кача тази снимка тука и ще я изясня малко по-долу.

Като лека вметка и с цел допълване на картината, препоръчвам на всички да прочетат и поста, който Комитата написа по случай концерта на BBB.

Тамир, Ори и Томер ни посрещнаха с това парче

Малко след това изсвириха станалото ми любимо в етапа на подготвителното слушане Digital Monkey.

Истински фурор предизвика интерпретацията им на шопската класика Седнало е Джоре дос, особено делът с перкусията (предлагам на вниманието и вдъхновението на Калин Вельов), а накрая на песента публиката просто избухна.

И така всичко вървеше супер, само дето в един момент уредбата сдаде багажа. BBB прекъснаха шоуто с уговорката, че след 5 минути всичко щяло да бъде twice as good.

Мене некак си все ме глождеше съмнението, че май бехме до тука и то за съжаление се материализира около 15-20минути по-късно.

BBB ни обещаха да се видиме next time, и като че ли за компенсация нарамиха по един инструмент и се смесиха с публиката, където изкараха един мазен unplugged кючек.

Това беше. Почнаха да си прибират нещата и ни стана ясно, че сме стигнали the point of no return.

След прекъсването на концерта, представител на фирмата организатор неубедително обяви от сцената, че

всички които имат билети, независимо как изглеждат те, ще получат нови такива и ще могат да посетят новия концерт на БББ.

За ерзац концерта се каза, че щял да бъде скоро.

Сега нека ви подсетя за входните билети, които си купихме (виж снимката по-нагоре).

На влизане ни взеха самите билети и ние си останахме само с по едно флаерче.

Спомняйки си какво се беше случило на тазгодишния Elevation, с Комитата веднага тръгнахме да търсиме говорителя от преди малко, за се сдобиеме с нещо повече от флаерче, което – както и да го гледаш – си е едно правно нищо.

Е, сколасахме накрая и ни дадоха по още един чифт билети, та това е, което съм снимал.

Lesson learned от ситуацията е да не давате да ви отнемат билетите в подобна ситуация, щото иначе рискувате да пиете по една студена вода.

Всичко е добре, когат свършва добре и поне аз така оценявам придобиването на една своего рода emptio spei да гледаме BBB отново, и ако е рекъл Господ – с по-добър саунд.

За финал да кажа, че на всички концерти се забавлявах яко – сред лицата на посетителите разпознах другата, по-одухотворената България – онази, за която не са типични силиконът, ужасните прически и кофтите погледи.

Супер доволен съм, че хванах цели три събития в рамките на две вечери.

No related posts.

Ако не бяха предстоящите избори, това лято сигурно щеше да се запомни с впечатляващи жеги, самоубийствени катастрофи и тревожно международно положение. Толкова. Но в затишието преди почти експерименталния вот 2 в 1 тайнствено клокочи добре познатата ни възбуда. Която осезателно разнася миризмата на интрига. И държи нащрек привидно омаломощеното от зноя население. Кой, къде и как ще се кандидатира – ще разберем така или иначе. Разузнаването обаче няма време за ваканция. А битката за местна и президентска власт отдавна се води на тихия фронт. С позволени и непозволени средства. В името на избирателите, които трябва да са добре информирани и да знаят истината за морала и интелекта на бъдещата привилегирована класа. Истина в случая е ключова думичка. Как се разпознава от неистината обаче – трудна работа. Тези дни в един сайт ми попадна любопитен запис на телефонен разговор. Допълнителната информация към него поясняваше: за корупцията в Община Плевен. Накратко – приятен женски глас...

Какъв спокоен ден! – си казах и вдишах въздух. Вървейки из центъра на Варна, изпитвах едно такова надменно и смущаващо чувство: че всеки един момент мога да се възгордея, да навиря носа си, да забравя всяко смирение и да потъна в сладникавия, блудкав ад на самодоволството. Ето: не бях стар, косата ми беше доста черна, къдрици се спускаха към врата ми по яката на кадифената ми риза. Раменете ми бяха изправени, краката – малко криви, но мускулести, ръцете – твърди като акациево дърво, гърдите – издути като котел, брадата – подстригана, обувките – с цвят на червеникав махагон и високи над глезените в августовската жега, късият ми кадифен панталон – удобен и ексцентричен до немай къде, чорапите ми – раирани и красиви, налудничави и в тон с очите ми. Усещах се здрав, хубав и на съвсем прилична възраст. Сладки вълни самодоволство облизваха върховете на обувките ми. Усещах обаче и колко жалко е това самодоволно чувство. ...в същото време знаех, че да си непрекъснато недоволен от себе...

Весела картинка – ти и телефонът ти. Шизоидно е отстрани, но днес всеки си говори сам. Класическа клинична лудост е, обаче има система в нея, и тъй като всички сме в матрицата, трябва да познаваме законите й. Факт е, че стойката, докато говорим, жестовете, гласът, интонацията могат да кажат за нас много повече, отколкото ние самите ще си признаем. Естествено, думите, които изричат хората от другата страна на линията, говорят дори повече от това, което казват. Близко до ума е, че в тази ситуация “в началото е алото”. Спомнете си кой как ви вдига и си направете изводи. С коя думи ви посрещат отсреща? Томове “психологически” размисли могат се изпишат върху вдигането на телефона – за характера, за културата, за нагласата, за пола. Започвам от логичното “моля”. То има безброй сенки и мутации. Нормалното “моля” е с въпросително-любопитна интонация, с истинска или добре заучена заинтересуваност. Обикновено така вдигат секретарките с шефска консумация. Но не банковите, те казват...

Въпреки, въпреки злокобните световни финансови трусове и въпреки всички зложелатели на обичното ни правителство успехите и строителството в републиката не престават. Докато в САЩ Дау Джоунс се срива непрекъснато и се гърчи в предсмъртна агония - ние, почитаеми, сме в неопровержим възход. Дори един от най-добрите световни икономисти ни го каза онзи ден: „В САЩ са по-зле от нас”. Сигурно силно сте озадачени от това твърдение и се питате кой ли е този величествен икономист, който го е произвел. Срамота е да не знаете, уважаеми. Естествено, че това е министър Симеон Дянков. Сигурно напоследък си задавате и въпроса какво ли прави нашият могъщ национален предводител генерал-лейтенант премиерът доктор Борисов в тези тежки августовски жеги. Няма ли да си почине малко този човек, макар и сам като куче, там, горе, в Бояна. Нищо подобно. Неуморно и победоносно продължава той рязането на ленти на нови пътни участъци. Последното рязане на лента отново беше съпроводено с изключително силни...

Стив Джобс вчера обяви своето оттегляне от Apple и остави компанията да продължи по своя път. Така че и тази седмица хората си говорят за биографичната книга "Стив Джобс iЛидерът", която, признаваме си, започнахме да препрочитаме.

Ето и четирите подреждания на най-продаваните заглавия между 15 и 21 август:

"Книга за теб" - най-продавани книги 15 - 21 август
1. Маверик. Рикардо Семлер. Жанет 45
2. Делюзията Бог. Ричард Докинс. Изток-Запад
3. Стив Джобс iЛидерът. Джей Елиът и Уилям Саймън. Locus
4. A Dance with Dragons. George Martin (на английски език)
5. Властта на хората. Пламен Русев. eAcademy

Книжарници "Сиела" - най-продавани книги 14 - 20 август
1. Аз, Бойко. Колектив. Сиела
2. Скритият дар. Джериес Авад. AMG
3. Най-известните суфи: притчи и приказки. Колектив. ЛИК
4. Дяволската колония. Джеймс Ролинс. Бард
5. Нека ти разкажа. Хорхе Букай. Хермес

Класация "Книжен Ъгъл" - най-продавани книги 17 - 23 август
1. Дяволската колония. Джеймс Ролинс. Бард
2. P.S. Убийците. Джеймс Патерсън, Лиза Марклунд. Ентусиаст
3. Михаил Вешим. Английският съсед. Сиела
4. Ваканциите на малкия Никола. Госини и Семпе. Колибри
5. Пътуване в българските поговорки. Изабел Льобастр, Жил дьо Лак. Жанет 45

Книжарници Книгомания - най-продавани заглавия на чужди езици 15 - 22 август
1. A Dance with Dragons. George R. R. Martin
2. Harry Potter and the Deathly Hallows. J. K. Rowling
3. Clash of Kings. George R. R. Martin
4. Alpha Romeo: 100 Years Of Legend
5. My favourite fairytrales. Nicola Baxter

Нали знаете, че пътуването е състояние на духа... е вероятно защото напоследък съм все в такова състояние, непрекъснато ми се четат книги за пътуване, ей така като бягство от ежедневните гадости, за които слушаме по новините или виждаме на улицата...

Едно такова малко бягство беше и “С Яна около света” на българските мореплаватели Дончо и Юлия Папазови. Една синя книжка, която не мога да кажа, че се чете бързо и лесно, но определено успява да те измъкне от сивотата и ежедневния поток от хора, работа, срещи и мисли с разкази за далечни места и едно време, което не е твоето, но е също толкова реално. Защото “С Яна около света” е колкото пътуване с яхта около света, толкова и пътуване назад във времето, когато единствената връзка с дома е радиото, а значенията на “барбекю” и “авокадо” са обяснени под линия.

Като се замисля над този факт сегашното издание на книгата е може би много по-интересно и някак по-пълно от първото, издадено преди 30 години. Сякаш от него изкристализират много неща, които би ни било трудно да видим преди, в онези години.

“С Яна около света” е пленителна със силно откровените разкази на двамата автори – Дончо и Юлия Папазови, които откривайки света с яхта “Тивия”, откриват за нас завесата на едни непознати приказни географски ширини с всичките морски приключения и проблеми, които някак в документалните филми остават зад кадър, а в приключенските романи са изтрити съвсем. Мислите за дома, за приятелите и семейството, мечтата за морето, когато си на суша и личната гледна точка към различните култури превръщат книгата в емоционално близка на всеки мечтаещ пътешественик, на всеки който някъде и някога е искал да отдаде на света с всичките му очарования и разочарования, красоти и несправедливости. “С Яна около света” е книга за точно това непосредсвено мечтано пътуване, не изпълнено с афоризми и мисли за смисъла за живота, а реалното постижение на човека воден от мечтите в необятността на света и природата.

И макар много да се радвам, че такава книга се преиздава и благодарение на това аз мога да я прочета и открия като изживяване, за мен това издание можеше да е в пъти по-красиво, по-хубаво направено. Това второ издание на “С Яна около света” можеше да има видът, който заслужава за своя 30 годишен юбилей – с много повече илюстрации, с много по-хубаво оформление и хубава хартия, с много повече допълнителна информация, не намерила място в оригиналното издание.

 

 

Писателят Ясен Атанасов е артистичен директор на феста "София: Поетики"   - Поетичен фестивал, хепънинг с културен привкус, литературен Уудсток, свежо петно в градската среда. Какво точно е „София:Поетики”? - Всичко това. И нещо повече – „София:Поетики” е не просто събитие (въпреки че фестивалът е определян като едно от най-важните културни събития в България), а идея, бих казал - вяра дори. Вяра в това, че когато обичаш нещо и направиш всичко възможно да го има, то се случва. Поетиките са и платформа за създаване на съвременно изкуство: те срещат поети и музиканти, визуални артисти и творци на сценичните изкуства. Артистите се опознават взаимно, раждат се идеи за съвместни проекти, които се реализират. От друга страна, фестивалът прави едно по-малко комуникативно изкуство, каквото е литературата, и поезията в частност, направо „бъбриво”. Поезията излиза от своята изкуствено наложена анонимност, от принудителната си маргинализация, от свойствената си срамежливост,...

Media Index - наблюдение на медиите - графичен доклад, юли 2011

с наближаването на септември отново се подеха ученическите теми и отново най-вече за тежките ученически чанти. в една анкета ни запитаха с Томи (10 г.) какво би извадил той, така че чантата му да стане по-лека. ето отговорът: "нищо не мога да извадя. всичко, което е в чантата ми за училище ...

Египетската правозащитна организация EIPR пусна кратък документален филм, озаглавен “Мъченици зад решетките”. Петнадесет минутен филм за престъпленията, извършени от силите за сигурност от януари 2011 година срещу затворници в пет известни в Египет затвора, сред които: Тора, Ел Ката в Гиза, Шабийн Ел Ком в Мануфия и Ал Бадаия в Дамнхур. Филмът има английски субтитри [...]

Кметът на созополското село Габър Димитър Трънков е бил привлечен като обвиняем заради направени от него неправомерни адресни регистрации. Това е съобщил за БТА наблюдаващият прокурор Евгени Узунов.

есто в политиката се получава така, че разсичането на един „гордиев възел“, става далеч по-трудно от завързването му. Времето преди отмерения жест на замаха е значително по-дълго от срязването. Подписването на споразумениете между СДС и ОДС за общо участие на предстоящите президентски избори, както и решението за регистрация за общо участие във въпросните избори на коалиция „Синя коалиция и ОДС“ е само първия от поредицата възли, които трябва да се отсекат. Възли? Вече десет години десницата сама ги връзва около себе си, а понякога и около врата си. И да не ви звучи красиво, е красноречиво, а и вярно. Много хора чакаха това споразумение. Други се надяваха, то изобщо да не се осъществи. Затова политиците които намериха търпението и силата да стигнат до тази първа крачка, заслужават да бъдат адмирирани.Те показаха, че българската десница няма повече желание да седи в един капан, където се чувстваше малка, но затова пък уютно сама. Позицията на Костов в случая няма...

Над 17 000 избиратели в Пазарджишко са заявили готовност да изтъргуват гласовете си на вота наесен. Това би струвало около 860 000 лв. на потенциалния купувач. Което означава, че средната цена за един глас е около 50 лв. Много по-евтин би излязъл директният маркетинг в дунавската община, където възмездното гласуване е по вкуса на под 5 на сто от хората. Там мераклиите за местна власт трябва да си приготвят само 130 хил. лв., но при очевидно много по-ниска възвращаемост.

Три месеца преди изборите започна търговията с гласове в община Сандански. Един глас се продава за 20 евро. Това обяви лидерът на "Евророма" и общински съветник Тони Ангелов. Главният агитатор и пласьор на ромските гласове е Федо Димитров от Петрич. Той събира личните данни на роми от Сандански срещу 20 евро. Само за ден е посетил 20 семейства, живеещи на ул. "Стефан Караджа", и е записал трите имена и ЕГН-тата им.

Банкси е култово име и за графити райтърите, и за изследователите на съвременната култура. За тях - неговия албум:

Banksy - Wall and Piece

# Publisher: Random House UK (April 1, 2007)
# Language: English
# ISBN-10: 1844137872
# ISBN-13: 978-1844137879

Banksy is a pseudonymous England based graffiti artist, political activist, film director and painter.

His satirical street art and subversive epigrams combine irreverent dark humour with graffiti done in a distinctive stencilling technique. Such artistic works of political and social commentary have been featured on streets, walls, and bridges of cities throughout the world.

Banksy's work was born out of the Bristol underground scene which involved collaborations between artists and musicians. According to author and graphic designer Tristan Manco and the book Home Sweet Home, Banksy "was born in 1974 and raised in Bristol, England. The son of a photocopier technician, he trained as a butcher but became involved in graffiti during the great Bristol aerosol boom of the late 1980s." Observers have noted that his style is similar to Blek le Rat, who began to work with stencils in 1981 in Paris and members of the anarcho-punk band Crass, which maintained a graffiti stencil campaign on the London Tube System in the late 1970s and early 1980s and is active today.

Known for his contempt for the government in labelling graffiti as vandalism, Banksy displays his art on public surfaces such as walls and even going as far as to build physical prop pieces. Banksy does not sell photos of street graffiti directly himself; however, art auctioneers have been known to attempt to sell his street art on location and leave the problem of its removal in the hands of the winning bidder. Banksy's first film, Exit Through the Gift Shop, billed as "the world's first street art disaster movie," made its debut at the 2010 Sundance Film Festival.

E-vestnik: Биволъ и Wikileaks от Москва: Плановете за АЕЦ „Белене“ са фантазия Биволъ   Wikileaks разсекрети най-голямата порция американски дипломатически документи. Наведнъж в сайта на организацията бяха публикувани над 35000 грами с некласифицирана информация от различни страни. 56 от новите доклади са от американското посолство в София. Така броят на грамите от София публикувани до момента става [...]

В Пловдив сме, жега е. Прибираме се от парка и Вики заспива в количката си.
Решавам да остана с нея отвън под лозите, докато се наспи… Понеже е скучно, моля дядото на Биляна:
- Имаш ли нещо за четене?
- Имам, вестник „Трета възраст“, има много интересни неща вътре…
При този огромен избор, отварям вестника и покрай политическите „смешки“ и специалната страница с некролози, наистина откривам интересни неща в раздел „Малки обяви“:

Ето няколко оферти, на които няма как да откажете:

• Продавам гроб в „Малашевци“ [малко употребяван, надявам се]
• Купилите голяма запалка от 1 лв. до 26.06 …. могат да получат 1 лв. срещу касова бележка [нямам идея защо е написана тази обявa]
• 78/168/72 [кое са години и кое килограми не ми е ясно], бивш учител, инвалид в движение, пенсия 146 лв., дарява двустайно жилище на добра жена, непушачка, 48-63 г. срещу гледане [как е достигнал до точно тази възрастов интервал също остава загадка]
• … живея в къща. Търся 70-74 г., с приличен вид, да не краде и лъже, да не пие и пуши, да няма жилище… [чаровни пенсионерки с жилище, прецакани сте]

Хора всякакви, както се казва…

Тъпото обаче е, че покрай другите обяви има и „за всекиго по нещо“ – „млада вдовица“, „търся самотник“, „търся съпруг“, „сериозно запознанство“, „жадна за обич“, „неангажиращи“, „сподели самотата“ и т. н.

Към кратките слогани има прикрепени едни номерчета, започващи с 0891… и 0900… Не знам колко от вас знаят, но всички номера, започващи с 0481, 0871, 0881, 0891, и 0900 са импулсни и се таксуват между 0.36 лв./мин до 2 лв./мин (чувам слухове и за повече, но засега не са ми потвърдени)…

Пенсионерите обаче със сигурност едва ли знаят.

А да измамиш с 4 лв. пенсионер с 146 лв. месечни доходи е трагедия.

Подобни публикации

• 10.06.2011 -- Angry Birds (4)
• 08.04.2011 -- „Тилт“ (6)
• 30.10.2010 -- С носталгия за старите телефони (9)
• 21.07.2006 -- SkypeOut (0)
• 19.04.2011 -- Google като инструмент за сравняване на България със света (6)
• 11.04.2011 -- Clark Richard – „Red Robin“ (3)
• 06.04.2011 -- Love.NET (10)
• 17.03.2011 -- За контакти (9)
• 08.03.2011 -- 13138 предложения за регистрационен номер с надпис (6)
• 20.12.2010 -- Българите официално са най-нещастните хората на планетата (17)
• 09.12.2010 -- „Ръката на надеждата“ (15)
• 26.07.2010 -- Sony Ericsson C905i (8)
• 09.04.2010 -- Английски, шотландски, ирландски паунди… (8)
• 16.12.2009 -- Група ФМИ – в медиите :) (3)
• 02.12.2009 -- Камери, които засичат номера (6)
• 25.04.2009 -- Малките принцеси на големия град… и какъв е "стандартът" на писане във в-к "Стандарт" (21)
• 04.12.2008 -- Коледната песен на група "Фатални мозъчни изкривявания" (20)
• 10.08.2006 -- 24 (0)
• 02.08.2006 -- Депресия преди рожден ден (3)
• 26.07.2006 -- Кажи ми каква зодия си да ти кажа колко ще живееш… (4)

Продължава кампанията, инициирана от евродепутата Илиана Иванова “Всички ние на пътя – звездата си ти”, която е първата българска кампания, посветена на десетилетието, обявено от ООН за пътна безопасност.

Bis repetita placent... Ама не винаги. Не винаги на човек му става драго да повтори два пъти софийското летище в рамките на две седмици - веднъж с международен полет Париж-София-Париж, веднъж и с вътрешен полет София-Бургас-София. В предния си пост зададох въпроса дали трябва да затворим софийското летище или не, а сега споделям с вас намерения отговор - все ми е тая дали ще го затворят или не,

Организацията Wikileaks обяви днес, че ще публикува в интернет десетки хиляди неизвестни до момента дипломатически документи на САЩ, някои от които носят грифа "Секретно". "Ще публикуваме повече от 100 000 американски дипломатически документи, получени от различни държави", се каза в микроблога на Wikileaks в Twitter. Смята се, че въпросният микроблог се води лично от главата на проекта Джулиан Асандж. По-рано Wikileaks публикува около 250 000 секретни американски дипломатически документи. Първата партида от така наречените cablegate беше публикувана в края на миналата година. В края на вчерашния ден (четвъртък) организацията съобщи за публикуването на 97 115 документи от общия архив, с който тя разполага и който към момента наброява 251 287 документа. От организацията не съобщават кога планират да публикуват новата партида документи. Западните медии отбелязват, че проектът Wikileaks е "разочарован" от липсата на внимание от страна на средствата за масова информация напоследък. Най-вероятно причината за публикуването на останалата част от архива на малки порции е именно предизвикването на интерес от тяхна страна. Wikileaks съобщи още, че калифорнийският интернет регистратор Dynadot е получил искане от страна на Федералната прокуратура на САЩ за предоставяне на всички документи за акаунта, от който временно е бил качен сайтът Wikileaks през миналата година. Според документа, предаден на Wikileaks от анонимен източник, американските следователи искат да получат цялата информация за клиента и банковите му сметки, получена от Dynadot след 1 ноември миналата година чрез кореспонденцията и движенията по банковите сметки на компанията във връзка с хостването на Wikileaks. Самото искане на властите е датирано от 4 януари 2011 година, но от вчера той вече е подплатен и с утвърдителна резолюция на съда. Ще припомним, че по-рано властите на САЩ вече се обърнаха към Twitter с молба за предоставяне на информация за лицата, водещи микроблога от името на проекта Wikileaks.

Август не е месецът на нищоправенето. През август България е най-истинска. През останалите месеци България е замрежена от бълнуванията и крясъците на политиката. През август се виждат всички истински резултати от политиката. През този месец медиите си спомнят, че освен избиратели сме и потребители. Изведнъж става важно това, което наистина е много важно – какво ядем, как се тровим, колко ни прецакват с цените. Внезапно се сещаме, че сме хора с права да получат срещу парите си истински продукт. Така ще е до 4 септември, когато ще се обяви кандидатът на управляващата партия за президент и това мигновено ще ни превърне в избиратели в очите на медиите и на политиците, които през останалите единайсет месеца са потребители на нашата енергия. През август едни отиват на море на Малдивите, други в Поморие, а най-многото се заемат със смяна на дограмата, плочките, боята. Едни ремонтират телата си, други панелката. През август е преброяването на спечелилите и загубилите от прехода. И на...

Таблетът iPad на Apple ще запази доминиращата си позиция на пазара поне до 2013 г., според компанията за проучвания и анализи IHS iSuppli, специализирана в IT сектора. iSuppli съобщи в сряда (24 август), че увеличава прогнозата за 2011 година за продукта – от 43,7 млн. броя, които първоначално се очакваше да бъдат продадени, на 44,2 млн. Основания анализаторите да увеличат прогнозата си е способността на Apple да се справи с проблемите си с доставките и неуспехите на конкурентите, вкл. Hewlett-Packard. iSuppli също така увеличава прогнозата си за целия пазар на таблети за настоящата година – от 58,9 млн. на 60 млн. бр. Една от основните причини за увеличение на прогнозните данни е, че iPad заема три четвърти от продадените през годината таблети. Доминиращото положение на iPad ще се запази поне до 2013 година, въпреки че предишните прогнози на iSuppli бяха делът на продукта на пазара да спадне под 50% през 2012 година. Сред факторите, които според iSuppli оказват влияние за запазване позициите на таблета, са честото обновяване както на хардуера, така и на софтуера на iPad. Според iSuppli, през 2015 година Apple ще заема 44% пазарен дял сред таблетите с 120,1 млн. продадени броя от общо 273,5 млн. Пазарът на таблети, като цяло, също се очаква да расте много в близките години.

Обичаме да ни разказвате как точно четете, как си подреждате книгите, как учите другите на любов към книгите. Извън тези чисто специфични за всеки дейности има и едни "ритуали", които ги предхождат - изборът и купуването на книги. Издателство Сиела се е заело да изследва потребителските навици при покупката на книги и ние решихме да им помогнем. Липсата на подобно изследване у нас го прави жизненоважна за целия пазар, така че колкото повече от вас се включат, толкова по-голям е шансът да четете по-добри книги, които са ви поднесени по много по-добър начин и на много по-достъпни цени.

Включете се в изследването на Сиела и Аз чета, като попълните въпросника с клик върху картинката или на ТОЗИ ЛИНК.

Изследването е абсолютно анонимно, така че можете да се отпуснете съвсем. А ние обещаваме да ви покажем най-интересните заключения от него. Защото винаги има начин да четем повече.

В медиите може да бъде намерена следната информация за очакванията на премиера Борисов за процента на усвояване на евро-фондовете от България.

Дали съществува нямамва връзка с датата на изборите — преценете сами:

Септември 2009: Усвояване на близо 98% от европейските средства до края на мандата е целта, която си поставя правителството.

Август 2010: "...Гарантирам, че ще усвоим над 50-60% от еврофондовете", заяви премиерът Бойко Борисов във Варна.

Ноември 2010: „Какво ще има България след края на мандата? Ще има поне 50% усвояване на еврофондовете, които при вас бяха спрени...“

Декември 2010: „Оптимист съм, че през следващите няколко месеца темпото на усвояване на средства от ЕС ще се увеличи от 7 на сто на 40%”, заяви министър-председателят.

Януари 2011: "...Тази година ще отидем на 40%. До края на мандата ще отидем на 70-75%..."

Юни 2011: Усвояването на парите от еврофондовете ще стигне до 85-90% в края на 2013 година

Август 2011: "...В края на мандата ние ще отидем на 90 - 95% усвояване на еврофондовете..."

Продукти за 4 порции:
8 праскови
4 топчета Моцарела
2ч.ч орехови ядки
1ч.л. канела
1с.л. краве масло
2с.л. кафява захар
12 листа прясна мента

Приготвяне:
Прасковите се измиват много добре. По желание се белят. Срязват се на две. Отделя се костилката. След това половинките се режат още на 2. Маслото се разтопява. С него се мажат плодовете. Листата мента се измиват. После се запичат на грил- тиган или скара. Топчетата моцарела се режат на кръгове. Вземат се 4 десертни чинии. Аранжират се печени праскови, с кръгове Моцарела. Плодовете се поръсват с кафява захар и канела. Моцарелата се поръсва с орехови ядки. Отстрани се слагат листа прясна мента.

След едноседмична липса рубриката се завръща. Междувременно доста интересни промени са се случили из социалните медии, затова “Топ няколко” се завръща с пълна сила. Днес ще си говорим за измеримост на резултати и промени в интерфейса на няколко от големите социални мрежи: Google с нови бутони, Facebook с нови настройки за сигурност и LinkedIn с нови профили.

• Измерване: Nielsen вече ще може да ви дава информация за демографията на потребителите за отделна онлайн кампания, благодарение на партньорство с Facebook. Двете компании обединяват сили, за да покажат на рекламодателите дали рекламният канал достига точната целева аудитория. Това е възможно чрез данни за импресиите от Nielsen и данни за поведението на Facebook-потребителите. Интересна възможност да проследите ефективността на кампанията си.
• Козметика: LinkedIn промени вида на профилите по много приятен начин. При преминаване към новия дизайн бизнес-мрежата сама ви показва кои части от профила още не сте завършили с желанието да накара потребителите да се активизират отново. Промените са много приятни и информацията е разположена по-удобно, така че съм доволна.
• Лично пространство: Facebook обяви промяна на интерфейса за работа с личните данни, което винаги е голяма новина. Този път настройките за видимост на отделни елементи от профила са интегрирани в съответното поле, давайки на потребителите по-лесен достъп до тях. Според Mashable идеята е добра и ще помогне за преодоляване на страховете на потребителите, според някои от коментиралите промяната е много късна и твърде малка. Все пак всяка подобна идея е за добро.
• Полезно действие: Google най-накрая започна да развива бутона +1. Естествено, очаквахме по-сериозна интеграция още със старта на Google+, но по-добре късно, отколкото никога. Сега при натискане на бутона +1 потребителят може да избере с кои свои кръгове да сподели съдържанието. Видимо е и кои приятели са споделили същото съдържание. Това е много добра новина за всички създатели на съдържание, които до този момент не получаваха голям трафик от новата социална платформа.

През уикенда съм се подготвила да ви забавлявам с малко снимки. Стойте или вкъщи, или на плажа, но при всички положения заредени с повече мента.

___
снимка: mag3737

Още по темата:

1. Топ няколко: интересното от маркетинга №2
2. Топ няколко: интересното от маркетинга
3. Топ няколко: интересното от маркетинга №3

Подразделението на южнокорейската корпорация Samsung - Samsung Mobile Display - и компанията Universal Display обединиха усилията си по проект за разработка и производство на OLED дисплеи с ултраниска консумация на енергия. Двете компании подписаха споразумение, съгласно което Samsung получава възможност да произвежда и използва в своите устройства разработената от Universal Display технология PHOLED. Технологията за фосфоресциращите органични светодиоди се отличава с по-ниска консумация на енергия - такива панели използват четири пъти по-малко електоенергия в сравнение с конвенционалните OLED панели. Технологията PHOLED е била готова за комерсиална употреба още през 2003 година. Според специалистите на Universal Display, оттогава те значително са я усъвършенствали, излизайки извън пределите, които преди са били считани за теоретични граници. По силата на лицензионно споразумение Universal Display предоставя на Samsung правото за производство на устройства с фосфоресциращи OLED дисплеи. Освен това, компанията Samsung се е съгласила регулярно да поръчва от Universal Display минимален брой материали и компоненти, необходими за производство на лицензионните продукти. Договорът е валиден до 31 декември 2017 година.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ Административната реформа – необходимостта тя спешно да се извърши и начинът, по който това се случва – отдавна се превърна в една от вечните теми на българския обществен живот. И в един от неразрешимите му ребуси. Неизменно записвани като приоритет в програмите на всички досегашни правителства, дори не само на тези от последните двадесет години, необходимите промени в администрацията на всички нива сякаш задължително дават гнили плодове и вместо до съкращение на разходи и облекчаване на процедури, водят до обратните резултати.

През това лято и кабинетът на ГЕРБ даде своя уникален принос в развитието на темата. В началото на август правителството отмени забраната, наложена преди 8 години,  висшите чиновници да участват срещу заплащане в повече от един борд на държавна фирма. Аргументът – без заплащане се губи мотивацията за участие в управлението на дружествата, а оттам пък държавата губи контрола си върху тях.

Сега, в края на август, кабинетът отново забрани участието в повече от един борд. Обяснението на премиера Борисов бе, че тази практика е неправилна, а министърът на регионалното развитие Плевнелиев, който бе инициатор и с жар защитаваше решението за отмяна, сега с не по-малка жар защитава решението за отмяна на отмяната. 

- Пламен, как могат да се възприемат подобни коренно противоположни решения, взети в рамките само на месец? Дали те са израз на управленско безсилие от страна на ГЕРБ или по-скоро целят предизборен ефект? 

- Нали знаеш, Фили, какво отговорил дядо поп, когато го попитали дали на помена предпочита да пие ракия или вино: – И бира, чадо, и бира. Та при този твой въпрос аз съм горе-долу в същото положение, защото ще ти отговоря – и двете. За управленското безсилие на ГЕРБ вече доста пъти сме говорили.

Практиката да се взима едно аргументирано решение, после то да се отменя с още по-силни аргументи, след това да се въвежда отново, малко модифицирано, а накрая да се зарязва съвсем, често без обяснения, вече се превърна в стил, в запазена марка на управлението на Бойко Борисов. В България никой не се учудва на това, тази практика се приема по-скоро откъм забавната и страна, колкото и да е важно съответното решение. 

- Трудно ми е да си представя каква е забавната страна на сериозните обществени  въпроси….. 

- Ами да го кажем така, Фили – след обявяването на някакво решение от страна на ГЕРБ, хората по места започват да образуват групи по интереси. В тези групи те залагат по-големи или по-малки суми за това кога съответното решение ще бъде отменено – дали още на другия ден Бойко Борисов ще излезе да каже обратното или ще има някакъв период между двете. В някои по-интелектуални среди дори се играе на “познай обратните аргументи” и върху това също се правят залози….. 

- Не говориш сериозно, нали? 

- Да, не говоря сериозно. Само че смисълът на казаното си е съвсем сериозен. И реален. Защото когато в началото на август излезе правителственото решение за отмяна на забраната чиновниците да получават допълнителни пари за допълнително клатене на краката в бордовете на държавните дружества, беше ясно, че то е плод на две неща – неспособността на ГЕРБ да осъществява отворено управление и силен вътрешен натиск в самата партия от страна на висшия и среден управленски персонал за повече преки облаги от властта.

Бързата отмяна на решението пък ми се струва, че има пряка връзка с предизборната ситуация в страната. Просто явно някой в ГЕРБ се усети, че могат да се извадят преки политически дивиденти от тази отмяна, представена пред българското общество едва ли не като героична битка в името на справедливостта.

Да, Фили, било поради всеизвестната къса памет на българина, било защото първото решение потъна между жълтите летни новини, в началото на август обществото не си даде сметка, че се възстановява едно положение, срещу което винаги е възразявало – възможността министри, заместник-министри и други администратори, освен и без това не малките си заплати, да получават допълнителни пари, за да вършат работа, която и без това трябва да вършат. Сега обаче отмяната на това решение целенасочено се превръща в медийно събитие и чувам доста хора да казват – ама виж как бате Бойко ги насмете ония гадове, а….. 

- Пламен, колко големи са сумите, които се получават за участие в борд, та за това да се води такава епична битка? 

- Някъде са по-големи, другаде – по-малки, Фили.

Няма да забравя например информацията, изнесена официално през миналата година от  Българският лекарски съюз, информация, според която трима души от борда на Националната здравно-осигурителна каса получават заплати между 35 и 45 хиляди лева. На месец, Фили, не на година. Това е същата тази Каса, чието ръководство  постоянно се оплаква, че е на червено и не може да покрива разходите за лекарства на хронично болните или че в Касата няма пари за животоспасяващи операции на деца в чужбина.

Освен за самите редови български болни обаче, в тази ситуация на мен ми става много тъжно и за някои здрави хора. Например за горкия български президент, който се мъчи някак да върже двата края с няма и пет хиляди лева заплата на месец. Или за горкия министър-председател, който едва ги докарва до към четири хиляди. Пък виж, някои умници от управленските нива под тях успяват да си живеят доста по-добре от премиера и президента. При това дори не носят техните отговорности на раменете си, а доста по-малки.

Но както и да е, всъщност дори не толкова самият размер на парите, получавани като допълнителни заплати от участие в бордовете е важен, макар да се знае, че минимумът е 2-3 хиляди лева месечно. Тоест, ако сега заплатата на даден зам.-министър е около 3 хиляди лева, то с участие само в един борд, дори на губещо предприятие, той си я вдига двойно. А при свободния режим има хора, които участват в по пет-шест, дори повече бордове. 

- Какво имаш предвид, като каза, че все пак не това е най-важното в случая? 

- Дори да оставим настрани темата за огромните суми, които, на практика незаслужено, получават някои хора, Фили, остава открита още по-важната тема за парадоксите, които това положение поражда и които се струпват на главата на обществото. Да вземем като съвсем условен пример един началник отдел в министерство, който отговаря да речем за железопътния транспорт. Като ресорен шеф, той наблюдава работата на съответното железопътно държавно дружество. Като член на борда му обаче пряко участва във вземането на решения, например за това кой да е основен доставчик на инструменти и материали през следващата година. Обаче пък същият началник отдел е в борда и на едно друго дружество, което произвежда съответните инструменти и материали за железниците. И тогава той трябва да вземе решение дали да ги продава на самия себе си или не, на какви цени, при какви комисиони…..А когато накрая се окаже, че при тези вътрешни въртележки има нещо нечисто, че нещо е свършено в противоречие със закона или с държавния интерес, същият човек трябва да застане пак в ролята на ресорен шеф и да наложи санкции върху самия себе си. Не знам, Фили, може и в някое друго измерение това да е нормално, но в българското измерение няма как да се случи.

Освен това, нали си представяш какви и колко ангажименти има даден министър. Ако в същото време той участва в борда и на пет-шест дружества с дейности от различен характер, или трябва да е гений, или няма как да е пълноценен в решенията си. А като правило – гениални министри няма. 

- Пламен, освен за участието на чиновниците в бордове, напоследък много шум има и за даренията, които ведомствата получават, включително за начина, по който чрез тях се заобикалят важни законови инструменти като обществената поръчка например. Ще има ли реален ефект след този шум? 

- Рано е да се каже, Фили. Да, правителството побърза да излезе с решение, с което като цяло се забраняват подобен тип дарения. То бе провокирано от появилите се разкрития за даренията, получени от Министерството на вътрешните работи, които, доколкото се разбра, за първите шест месеца на тази година са над 15 милиона лева. Покрай това беше зададен доста пъти и въпроса – има ли хора и фирми, които чрез даренията, които правят, си купуват един вид индулгенция и МВР не ги закача, поне до времето за следващо дарение. Основателни съмнения в тази посока съществуват отдавна, но пък реални данни за такава форма на ведомствен рекет няма и публично се отрича. Но тук пак ще кажа, че дори това не е най-важното. Както и с участието в бордове, пораженията, които се нанасят в дълбочина на обществените отношения като цяло, са много по-важни.

Например, Фили, последната история с 236 автомобила, дарени на МВР от…..собствената му фирма “Безконтактни мултиплексорни вериги” ЕООД. Както съобщи електронният сайт “Медиапул”, договорът за дарението е сключен лично с вътрешния министър Цветан Цветанов, който обаче в същото време е и принципал на даряващото дружество, тоест, сключил го е със себе си.

Защо това да е проблем? Ами нормалната процедура изисква когато МВР има нужда от нови коли, да обяви обществена поръчка и за нея да се явят няколко фирми в конкуренция помежду си. Това е процедура, свързана със самото сърце на свободния демократичен пазар, без подобни възможности той започва да се превръща в нещо друго. А в нашия случай колите са купени без обществена поръчка, тъй като даряващата фирма не е държавна и няма това законово задължение. Как е избрана фирмата доставчик, защо именно тя, а не конкурентната и фирма, какви и колко големи са комисионите от сделката, кой ги е получил и как са разпределени после – всичко това остава напълни неизвестно.

Затова и аз лично не бързам да се радвам на иначе правилното решение за забрана на даренията на държавни ведомства, което правителството взе. Просто докато чакам то да влезе в сила си представям какви вратички вече са измислени или предстои да се измислят, за да се заобиколят и неговите твърди постулати. Защото отдавна съм убеден, че ако има нещо, в което българската администрация е гениална, то е точно това – заобикалянето на закона в лична полза. Но не в лична полза на някой случаен гражданин, а на самия чиновник.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

 

Хенриета Лакс се ражда в началото на миналия век в голямо, бедно, афроамериканско семейство. Почти като по правило се омъжва рано, ражда за кратко време няколко деца и преди да се усети, едва навършила 30, разбира, че е болна от рак – ракът, който година по-късно ще я убие и едновременно с това ще успее да спаси хиляди човешки животи.

HeLa клетките започват съществуването си малко преди жената, от която са извлечени, да затвори очи за последно. Взети са с научна цел и без позволението на семейството й. На базата на тях днес са създадени десетки ваксини и лекарства, а експериментите, на които са подложени, стоят в основата на едни от най-значимите медицински открития, направени през миналия век.

Хенриета и HeLa са едно цяло. Те са духът и материята на една и съща жена. Нейното минало, настояще и бъдеще, внимателно разделени с хирургически скалпел. Съставните части на една личност, която е мъртва и едновременно с това продължава да съществува в милионите изкуствено отгледани клетъчни култури. И все пак Хенриета и HeLa са различни. Хенриета е майката, която така и не успява да отгледа децата си, съпругата, която загива десетилетия преди любимия си, приятелката, на която винаги може да се разчита. HeLa са нейните болни клетки – част от тялото й, която и днес служи за основа на медицински открития. Те са полезни, значими, известни... и все пак само клетки.

Така започва историята за Хенриета Лакс – като опит за биографичен роман и научно изследване, които постепенно се смесват, размиват и избледняват, за да откроят зад себе си една много по-истинска, жива, тъжно-красива история за жената, която ХеЛа е можела да бъде – за прекрасната майка, вярната съпруга и щедрата приятелка. Защото отвъд биографичните справки, прашните медицински картони и сложните термини Ребека Склут успява да повдигне прашната завеса на едва прошепнатите въпроси за смисъла на живота и ролята на отделната личност в създаването на човешката история. Тя съумява от сухите архиви да извади наяве горчивите сълзи на болката, гнева и безсилието и от тях да създаде един драматичен разказ за семейството, което никога не забравя своите близки и за напредъка, чиято висока цена не всеки разбира.

„Безсмъртната Хенриета Лакс” е книга, която отнема 10 години, докато бъде завършена. 10 трудни години на проучвания, срещи и интервюта, които да се превърнат в основата на мащабна биографична творба с наченки на научно изследване. Аз обаче не видях това. Не запомних градчетата, в които е живяла Хенриета, нито имената на всичките й роднини. Не разбрах напълно и обясненията за различните форми на рака, както и част от проведените експериементи. Но осъзнах друго – че човек е наистина значим едва когато влезе в съприкосновение с останалите, защото чак тогава разбира, че е истински жив. Не като HeLa. Като Хенриета Лакс.

Прочетете и ревюто на Христо Блажев за романа на Ребека Склут „Безсмъртната Хенриета Лакс”.

 

 

Петък е ден за близките места – днес това ще бъдат турските плажове, на които всичко се облизваме, когато ходим до Резово, нали? :) Ико ще ни води до Инеада. Приятно четене:

Инеада – на плаж близо до Резово :)

Били ли сте в Резово ?

Ако да, навярно сте виждали онези безкрайни пясъчни плажове от „другата страна“. Да, аз също исках да ги посетя. Бях чел няколко блога (един и друг) из мрежата за тези места и дълго време се канех да отида. И така до този вторник, когато започнах да се чудя какво да правя уикенда и реших, че нямам някаква спешна работа, а и на море ми се ходи :) В сряда започнах да събирам желаещи, но нещо всички или нямаха паспорт или имат друга работа/планове. В четвъртък вече се чудих на кой да се обадя, който като кажа „хайде утре в Турция ?“ не само да не се изсмее, но и да се навие. Ако сте в подобна ситуация – отговора е „пробвайте някой зодия Стрелец“. Така в петък се събрахме групичка от трима стрелци (Ели, Нина и аз) и решихме да направим нощен преход. След обичайните неразбории за зодията, Ели си забрави паспорта, а аз картата за плащане на турските магистрали, и се връщахме и за двете, в крайна сметка тръгнахме към полунощ. Пътя до Капитан Андреево минахме бързо. Спряхме чак на бензиностанцията преди границата (не забравяйте да заредите, че в Турция бензина е вече над 4,20). За разлика от тъпите шеги на българските митничари, турските както винаги бяха много усмихнати и готини. Все пак през нощта границата се минава сравнително бързо. След това продължихме по магистралата. Зарадвах се че се върнахме за картата, която ми беше останала от миналото ми ходене в Истанбул и дори имаше още заредени пари. Въобще не знам дали в 2 часá през нощта има от къде да се вземе и щяхме да загубим още време. За около 100 километра до Люлебургаз, машинката на изхода ни взе 2,75 лири, което ми се стори съвсем добре. От там вече тръгнахме по малките пътчета към

Инеада (İğneada)-

целта която бях задал на GPS-а. А пътчетата се оказа доста и към края особено планински. Там си е Странджа и отново бяхме едни „странджърс ин дъ найт“. Последните 60km пътя беше в ремонт, тесен, завои и бяха сложили много табели … на места дори ми идваха твърде много – особено в тъмното когато ти блеснат всички на куп и се опиташ да ги осмислиш всичките от къде точно трябва да минеш. Поне трябва да призная че никъде по целия път нямаше дупки. Просто този път на тъмно за първи път и то между 3 и 5 през нощта наистина ме измори. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]  

Целия път от Пловдив до Инеада е около 350km

 и се взимат за около 5-6 чáса. Пристигнахме в селото точно на зазоряване. Спряхме на центъра и първото ни впечатление беше отчайващо – всичко тънеше в мръсотия и боклуци – на плажа, в паркчето пред него, по улиците … Направо решихме да се махаме и да тръгваме на юг към „необятните плажове“ за които бяхме дошли. Започнахме да пробваме ту една, ту друга улица, но всички завършваха в селото. В крайна сметка е върнахме 1-2 километра преди селото и хванахме един черен път. Започнахме да осъзнавам че не само на GPS-а, но и наистина няма път на юг покрай морето. Хванахме първата отбивка от черния път (разбирайте още по-черен път) към някакво gölü, но по едно време дори Астралката задра яко и решихме да се върнем към „главния“ черен път и да продължим още на юг към следващите gölü-та, защото бяхме видяли табела за четири gölü-та. Аз лично имах тайна надежда че gölü е плаж (забележка: вече знам че gölü е езеро). Карахме още десетина километра по черния планински път, когато стигнахме до едно място, където през пътя минаваше една доста голяма река – веднага осъзнахме че няма път напред за нас. Бяхме наистина на сред нищото ! Изморени, неспали и с надежда за плаж и море. Беше станало вече 7-8 часá и решихме просто да спрем, да извадим шалтетата и да поспим малко. Не знам дали съм успял да заспя, но изведнъж от всякъде започнаха да идват крави, много крави и нещо стана неспокойно положението и в крайна сметка след по-малко и час на полянката си тръгнахме. Върнахме се в Инеада, където деня вече беше започнал. Беше оживено, магазините и заведенията работеха … вече дори не изглеждаше толкова мръсно, или поне ние вече бяхме една идея по-свежи. Вече беше крайно време за плаж. Оставихме колата в началото на 20-километровия плаж и продължихме пеша по него. След като минахме началото, където се скупчваха всички, се спряхме на вече по-спокойно. Там вече под чадъра успях да заспя добре за първи път от доста часове. След спане, печене, къпане (кой каквото искаше) … ни кипнаха главите и решихме да отидем до селото на разходка и да пием бира. С ужас установихме че още няма 12 часа на обяд, но какво значение има часа, когато си на почивка. В селото попаднахме на съботния пазар, който беше огромен и типично турски – плодове, зеленчуци, дрехи, живи пилета, зайчета, подправки, дрехи, фотьойли, плазмени телевизори … казах ли всичко ? По време на разходката стана ясно че Инеада съвсем не е малко селце, а дори е известен за Турция курорт. Вярно нямаше чужденци (за цялото време видяхме само две български коли), но турците си го знаеха. Влезнах в случаен магазин да взема по един Efes и младежа зад щанда ме изненада с чудесно произношение на „nine turkish lira“. Седнахме на сянка в парка с изглед към морето (на плажа вече беше пълно като всеки „централен плаж“). На втората бира вече си поговорихме на дълго с младежа за разни неща за селото, околността и къде може да си разпънем палатки. След като изпихме и вторите бири се разходихме из селото и тръгнахме да се връщаме към плажа, където си бяхме оставили нещата. По пътя пред един магазин си взехме още една бира да си връткаме … ама то такава жега и така хубаво влизаше, че не устояхме на още една. От връткане така се завъртяхме, че когато стигнахме на плажа и тримата просто паднахме и заспахме около чадъра, всеки в различна посока, само главата на сянка. Били сме страшна гледка. Със сигурност са ни снимали. Вечерта започнахме да установяваме, че

въобще не ни е лошо в Инеада.

Има огромен плаж, на който гъстотата на хората е като на Кара Дере в хубавите му периоди, като ако не те мързи да походиш, може да стигнеш до места, където няма да различаваш ясно съседите ти. Има и един черен път покрай плажа, но до него се минава покрай едно езеро и аз не посмях да закарам Астралката, въпреки че доста турци си идваха с колите. Най-яките бяха тракторите натоварени с 20-30 човека в ремаркето. С други думи, ако/като свикнеш с боклуците навсякъде, Инеада е едно прекрасно място. Намерихме си място за палатката, направихме си лагер, направихме и огромна салата с домашните домати на Нина и беше супер. На края си допихме питиетата на плажа до морето, където въпреки че духаше вятър беше много приятно. Решихме да не чакаме изгрева, а да си легнем по на време. Все пак 2 изгрева за един ден си е много (щом не си спал, значи е един ден !). През нощта беше прохладно (дори е поваляло малко), но сутринта бързо стана жега. Аз все пак хубаво си поспах. Като излязох от палатката и отидох на плажа, двете жени с които бях, вече бяха отворили бирата :) Другото хубаво беше че в морето се бяха появили вълни и си направих чудесно сутрешно освежаване в морето. Това ми е едно от любимите неща – спиш до морето и сутринта първото нещо е да се топнеш. Към обяд отидохме към палатката и с изненада установихме че на полянката се настанява огромно турско семейство. Малко нахално, но и ние не се смутихме – седнахме си до палатката, направихме си отново голяма салата, наядохме се, и след това си събрахме лагера. Отидохме в центъра на селото, където първото което направихме беше да си вземе по един турски сладолед. Учудващо ми хареса :) може би просто беше голяма жега. След това седнахме в едно кафе-ресторант и изпихме по един чай или турско кафе. Въпреки че сравнихме цялото преживяване като „да отидеш в Равда на курорт“ все пак не ни се тръгваше от Инеада. Дори първоначалното мнение за мръсотия го приех като някакъв културен шок или просто от умора и изнервяне от пътя. Да, найлоновите торбички и кутиите цигари наистина са навсякъде, но това е нещо, което според мен ще го превъзмогнат, а сега остава докосването до друга култура и ценности. Както казах – не ни се тръгваше. За подарък за вкъщи си взехме по един хляб – от онези истинските, които току що са излязли от пещта, и които имат вкус на хляб. Безмитния хипер-мол на границата го подминахме без дори да му обърнем внимание. На българската граница отново изнервяне. Като този път дори не бяха митничарите – там само обичайния въпрос: „ама никакви цигари и алкохол ли не носите ?!?“. След това едно гише на което ти дават един лист и казват – плащай на друго. Ама как ?!? Какво ??? Гледам – такса „дезинфекция“ – 4 лева. На друго гише давам листа и 5 лева, онзи ми дава някакви листове. Аз: „нали 4 лева?“ очаквайки ресто, онзи:„не виждаш ли там какво пише?“, аз още по-учуден о обиден от отношението поглеждам „такса превод – 1лев“, тогава осъзнава, че това гише е банка и има такса за превода на парите. Ужас ! Защо трябва да завършвам всички пътеписи от Турция с коментари за българската граница (ето един и втори път). А колко е чудесно да се върнеш вкъщи и още да имаш пясък по краката ! Снимките са тук. п.с. ето и пътеписа на Ели. Автор: Христо Илиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Черно море – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. На плаж в Гърция – дайте акъл!
2. На море за ден (плаж Мандрас в Гърция,февруари)
3. Орфано – най-близкият плаж до София
4. Езиков курс в Монпелие (4) Велопоход и плаж
5. До Одрин в неделя
6. Уикенд на остров Гьокчеада
7. Няколко часа в София – толкова близо и толкова далеч
8. Обиколка на Турция с мотор – част трета
9. Почивка в Шиле – само час от Истанбул
10. Опознай Черно море, за да обикнеш Кара Дере
11. Един български пътепис: старите столици и морето

От доста време подготвяме тази книга:) Опитахме се да направим една добра книга, с която децата да се забавляват по-дълго време. В нея събрахме 180 подбрани занимания, подходящи за деца в предучилищна възраст. Степента на сложност е съобразена със световните критерии за тази възраст. Може би и затова не се стремяхме да търсим  ”одобрението на МОН”:)

Това е Работна книга (activity book) за цялата година. Предназначена е  за деца от 5 до 7 години. В нея сме събрали 180 занимания по математика, моторика, памет и наблюдателност.

Специално място сме отделили на запознаването с ръкописните букви – големи и лесни за повтаряне по пунктир.

Те  са достатъчно, за да се забавляват децата цяла година и успешно да развиват уменията си до започването на първи клас.

Заниманията в тази книга не могат да изместят учебните програми. Те са  допълнение и  помощ  за родителите, които искат да следят и подпомагат развитието на своето дете.

Книгата е във формат  22х28 см, меки корици, 180 страници.

Може да закупите от интернет магазин КРОКОТАК.

Известно време нямаше никакви публикации за Йемен в блога поради много причини. Главната е Либия, където нещата се развиха бързо и в голяма степен от крайният резултат зависят колко силни ще са протестите в други арабски страни. Втората причина е липсата на развитие в ситуацията в Йемен. През последните три седмици обаче, Йемен придобива важност. [...]

Научих от Йовко за Vimeo - сайт за видеосподеляне, и тутакси попаднах на завладяващо филмче - анимационното Howl на Natalie Bettelheim (бих го превела "Вой", или "Дивото зове. По Джек Лондон").

[видео]

Howl from Natalie Bettelheim on Vimeo.

[край на видеото]

Готическа в анимация - не пред0олагах, че е възможна. Очевидно е. И то качествена.