Снощи бях на концерт на Balkan Beat Box в Pork Pie. Принципно бях решил да почивам след пресконференцията, ама Емо каза айде да ходим, аз бях взел едни много изостанали хонорари и чаках ли втора покана, а? ;-)

Предната вечер бях на друг концерт на същото място - на „Суперхикс“ от Македония. За тях ще разказвам отделно.

Концертът на BBB беше доста добре разрекламиран навсякъде, включително в нашия снобарско-луксозно-мизерен квартал:


Освен в Youtube не ги бях чувал, където ми звучат доста прилично, а там имат клипчета с милиони виждания!

Когато пристигнах в парка, светлините на стадиона бяха запалени, по алеите имаше конна полиция, и от стадиона се чуваше AC/DC. Да нямаше концерт и на стадиона?! Започналите викове „ЦСКА! ЦСКА!“ разсеяха съмненията ми ;-)

След леко лутане, като следствие от гениалната ми идея да мина „напряко“ през парка, пристигнах пред клуба. Голяма тълпа чакаше да влезе.

С Емо чинно се наредихме, но забелязахме, че другите имат билети, а ние нямаме. Огледах се, видях една мъничка опашка само с 1-2ма души, където пишеше „билети“ и отидох. Билетите бяха по 30 лева, малко ми се видяха скъпички, ама няма да се връщаме! Влязохме пред цялата опашка с предварително купените билети и тръгнахме да си търсим място и пиене.

В голям контраст от предната вечер, всички видове бира от хладилниците, освен Grolsch, Гролш (Хролсх) бяха изчезнали. Имаше мъничко Гролш в бутилки и малко повече в кенчета (3лв).

Шоуто започна и си пролича веднага, че на сцената са професионалисти. Саундът беше по-добър от този на „Суперхикс“,  и купонът започна на момента.



Странна работа е музиката и нейното възприемане.

BBB правят музика, която много прилича на сватбарската тракийска музика в България, която ми е най-скучната възможна народна музика, но когато BBB я омешат с реге, рага, метал, малко бийт и айде - става нечовешки купон.

Нашият народ отдавна е открил принципа – „Краставите магарета през девет баира се надушват“, така че както си бяха уж хаотично разпределени хората, в рамките на няколко метра се оказа, че сме заедно с @asennenov (блог) и @nin_jah (кога работи това момиче, за втора поредна вечер я виждам там ;-))

Да, обаче всичко хубаво има край, и понякога малко неочаквано. По време на концерта се усетиха проблеми с дясната група колони, които прекъсваха. Едно парче, второ и групата обяви 5 мин почивка.

Използвах момента да се приближа до сцената, но разбрахме малко по-късно, че техническите проблеми не могат да бъдат решени на момента (нещо с агрегата) и групата ни пожела лека нощ. Точно в кулминацията на купона!

За да защитя групата, ще кажа, че слязоха сред публиката да направят купона, но въпреки че бяха само на два метра от мен, и беше страхотно, но не беше същото. Ето, убедете се сами.

Така че след 1-2 парчета и този вариант отпадна, групата се извини за проблемите и започнаха да събират кабелите.

Ами сега? С Емо започнахме да чакаме организаторите да ни се извинят и да ни компенсират някак, поне за половин концерт.

Организаторите не бързаха да се появят и да внесат яснота, така че част от публиката започна да се разотива и само най-проклетата част от нея (просто се плаша какви проклети пенсионери ще излязат от нас) се струпа на входа да разпитва охраната кога и как може да си получи парите обратно или пък да присъства на новия концерт.

Всяко зло за добро, запознахме се с много готини чужденци, специално дошли на концерта (имаше много), които изразиха леко недоумение защо при предварителната продажба са им продавали билетите по 27, а не по 22 лева, както е било обявено. Тогава пък ние с Емо, освен че се възмутихме на такива порядки, се успокоихме, че не сме се минали много жестоко, с това че си купихме билетите на място (истински българи) ;-)

Запознахме се и с младия режисьор от Македония Игор Христов, който вече е понатрупал биография от късометражни филми, някои от които вече с награди. Успяхме да го впечатлим с познанията си по македонски и жалко че не бяхме в по-ранен алкохолен етап, за да задълбочим познанството.

Емо е старо куче адвокат, а аз съм старо мрънкало, няма шанс да си тръгнем просто така, без да поискаме някаква компенсация. Още повече, че когато си купихме билетчетата на входа, след 2 метра ни ги взеха пак от ръцете целите, без да ни оставят отрязък, и имахме само две доказателства, че сме си платили за концерта - бяхме от тази страна на оградата, и имахме по едно флайърче с две микроскопични дупчици от телбод, с който беше прикрепен билета към него.

По някое време все пак организаторите цъфнаха на сцената, извиниха се, и обещаха билетите да могат да се ползват за следващия концерт на BBB, който щял да бъде скоро. Чудесна новина! А какво да правим ние без веществените доказателства?

Отидохме да дебнем до сцената, за да попитаме някой отговорен.

Тук вече си каза думата адвокатската закалка на Емо. Той забеляза, че зад сцената има някакво раздвижване, че се появи такси, и че някаква групичка хора оживено обсъжда ситуацията.

Отидохме, това бяха хора с подобни на нашия проблем, които бяха заградили организатора и казахме –
„Ама ние си купихме билети тук на входа, дайте ни някаква бележка, печат, нещо, с което можем да влезем на следващия концерт.“

Младежът помисли за секунда и ни донесе пак от същите билети, защипани за флайерче! Ойе! Ще се ходи пак на концерт!

Малко ми дойдоха нанагорно бирите, които пих една след друга в очакване на развръзка, но развръзката в крайна сметка беше положителна. Всичко е добре, щом свършва добре!

Вместо половин концерт ще гледам концерт и половина, което е за предпочитане!