Н като Нож

Какъв спокоен ден! – си казах и вдишах въздух. Вървейки из центъра на Варна, изпитвах едно такова надменно и смущаващо чувство: че всеки един момент мога да се възгордея, да навиря носа си, да забравя всяко смирение и да потъна в сладникавия, блудкав ад на самодоволството. Ето: не бях стар, косата ми беше доста черна, къдрици се спускаха към врата ми по яката на кадифената ми риза. Раменете ми бяха изправени, краката – малко криви, но мускулести, ръцете – твърди като акациево дърво, гърдите – издути като котел, брадата – подстригана, обувките – с цвят на червеникав махагон и високи над глезените в августовската жега, късият ми кадифен панталон – удобен и ексцентричен до немай къде, чорапите ми – раирани и красиви, налудничави и в тон с очите ми. Усещах се здрав, хубав и на съвсем прилична възраст. Сладки вълни самодоволство облизваха върховете на обувките ми. Усещах обаче и колко жалко е това самодоволно чувство. ...в същото време знаех, че да си непрекъснато недоволен от себе...

Прочети цялата новина

Свързани новини: