Убеден съм, че има някаква зависимост между цената на един автомобил и вероятността неговият собственик да е свикнал да не се съобразява с правилата за движение по пътищата. Много е вероятно да е правопропорционална.

Не е изключено подобна зависимост да има и между мощността на един автомобил и гордостта на неговия собственик. Гордост, която да не му разрешава да остави велосипедист да кара спокойно и плътно вдясно по иначе широк път, по който могат да се разминат три велосипеда и един автомобил.

А ако автомобилът е с матова боя, просто е задължително шофьорът му поне веднъж да се опита да ти покаже, че той е царят на пътя, като се доближи зад теб и започне да форсира жадния за гориво двигател. Ако случайно не му обърнеш внимание, пък ще се опита да те изкара от пътя, като те притисне между паркираните коли и стърчащото си грозно огледало. Докато се движиш. На колело. По асфалт. Със скорост, по-висока от 5 км/ч. 30 км/ч например.

Да, крайно време е да си взема каска. Може би и наколенници. А не е изключено да си купя и цяла броня, каквато имат момчетата, спускащи се по Лалето с велосипедите си. Просто ей така, че да не вземе да ме убие някой на пътя. Мдам, ще си купя каска. И следващия път, когато някой нещастник реши, че когато съм на велосипед, е в правото си да ме прегази, само защото се движа и аз по пътя, ще сваля каската и ще му строша най-близкото стъкло. И ще му оставя каската за спомен.

Walking on the edge... - Един УеБлог на Иван Ралчев

Преди две години енергията от слънце в Италия се възприемаше като романтична опция. Общият инсталиран капацитет за предишните 4 години беше само 1 гигават. Всички харесваха идеята за добив на енергия от слънцето, но беше направено твърде малко в сравнение с други европейски страни като Германия и Испания. До момента, в който бяха сменени политиките и Италия се превърна в една от най-горещите точки за слънчева енергия в Европа.

На фона на това, което се случва в момента, дори оптимичстичните прогнози от 2009 изглеждат смешни и късогледи. В края на 2010 година инсталираните мощности достигнаха 3,4 гигавата, което бледнее пред 9-те гигавата инсталирана мощност в края на юли 2011 г. Целта на Италия беше до 2020 да достигне 8 гигавата. Тази цел сега е променена на 23 гигавата до края на 2016 година.

Италия не разполага с ресурси от изкопаеми горива и е силно зависима от техния внос. В същото време италианските граждани са страстни противници на ядрената енергия.  Всичко това определя големите възможности за развитие на сектора на соларната енергия. Ако страната изпълни целите си, скоро енергията от слънце  ще има значителен дял в общия енергиен баланс на Апенините.

Как стана възможен този бум? Въпреки че Италия имаше сериозна система за насърчаване на слънчевата енергия, тя не беше гореща точка, докато не се получи забавяне на пазарите в Германия и Испания. Когато голямо количество проекти започна да се насочва към страната, администрацията направи промени, които дадоха възможност да се премахнат бюрократичните пречки. Преференциалните тарифи за изкупуване на енергията от фотоволтаичните инсталации са фиксирани за цялата 2011 и 2012 година. Силно е улеснен разрешителният процес. Например след промяна на законодателството, местните власти в региона Puglia спряха да издават разрешения за проекти до 1 мегават – предприемачите просто уведомяват за своето намерение властите и ако в определен срок не постъпят възражения, изграждането на централата стартира.

Предприемачите разделиха своите по-големи проекти  на няколко по-малки 1-мегаватови, което значително ускори процеса, както и привлече вниманието на още инвеститори към региона.

Въпреки големият обем новоприсъединени мощности, енергийният гигант Enel, който обслужва 85% от ел.мрежата в Италия, досега успява да се справи със ситуацията.

По-големи притеснения в Италия са породени от използването на земята, поради наличието на голям брой исторически забележителности. Този аспект беше уреден с преработване на енергийното законодателство – т.нар. Conto Energia.

През 2012-2013 година се очаква да започне плавно намаляване на субсидиите. Но надеждата е, че сектора ще продължи да се развива, макар и без агресивна подкрепа от държавата.

Соларните централи като Rovigo край Венеция и в региона Лацио северно от Рим дават представа как могат да се решават някои практични въпроси – от контрола на плевелите – чрез използването на централите като пасища за овце, до решаването на въпроса с охраната и поддръжката на централите. Соларните панели, инсталирани върху покривите на историческите сгради във Ватикана пък показват, как може соларната енергия интелигентно да се съчетае с възможно най-чувствителни и емблематични сгради и паметници.

Какви са предизвикателствата, които този бурен растеж поставя? От една страна са икономическите параметри на заместването на конвенционалните енергийни източници с нови технологии. От друга страна е оптимизирането на мрежата. За разлика от кратките срокове за изграждане на централите електропреносната мрежа се нуждае от доста по-дълъг период на напасване с новите реалности. Именно възможностите на мрежата ще определят в бъдеще темповете на растеж, след като вече са отстранени бюрократичните и регулаторни пречки.

По-голямата част от енергията се генерира на юг, а е необходима на север. Това налага увеличаване на капацитета на преносните линии,  както и интегриран подход към проблема, а не работа на парче.

 

По материали от: renewableenergyworld

На един ултракомунистически руски сайт ги видях и освен "хм...", друг възпитан израз не ми иде на ум. Комунистите по принцип са побъркани, но руските са особено побъркани и неприятни, защото освен комунисти, са и завършени империалисти - като царските си предшественици.

"Сред най-големите ни постижения бяха върнатото политическо доверие към България от страна на международните институции, бързото строителство на автомагистралите и грижата за второстепенните пътища, които ще променят облика на страната ни, икономическата стабилност на държавата, борбата с организираната престъпност." Усмихни се, България, горното може и да ти звучи като виц, но не е. Това е отчетът на правителството за втората година на управление. Има и още: "Целите ни са високи и надхвърлят хоризонта на парламентарния мандат. Резултатите от тяхното осъществяване няма как да дойдат веднага. Поради тази причина определихме основните приоритети, по които ще бъдат насочени усилията и през третата година". Първо "Градим България", сега и отчет в стил БКП. Много герберски соц ни се събра напоследък.

Китайският спътник за изследване на Луната 'Чанъе-2' , който на 9 юни напусна окололунната орбита , достигна до финалната точка на своя полет - точката на Лагранж L2.

Далечните области на Слънчевата система след орбитата на Сатурн са мног студени за да има течна вода , необходима за развитието на живот . Но нови изследвания показват , че каменисти планети , намиращи се много далеко от централната звезда може да генерират достатъчно топлина за съществуването на океани от вода - при условие , че тяхната атмосфера се състои основно от водород.

От Orbital Sciences Corp са съобщили , че създаваният от компанията товарен модул Cygnus е бил доставен на мястото за старт в щ. Виржиния. През февруари 2012 г Cygnus ще стане първият частен американски апарат , който ще полети към МКС.

От Роскосмос са назовали причината за аварийният старт на 'Експресс-АМ4' , който се състоя на 18 август. Поинформация от прес-релиза, комисията е установила , че апарата е бил изведен на непланирана орбита , поради грешка при формирането на цикограматаза работата на ускорителния блок 'Бриз-М'.

Прашинките , доставени на Земята от апарата 'Хаябуса' , са помогнали да се изясни миналото на астероида Итокава, от който апарата е събра образците. 6 статии по темата са публикувани в списание Science.

Причината за аварийният старт на космическият товарен кораб 'Прогресс' е била - проблем в газогенератора, който е довел до проблеми с двигателите на третата степен на ракетата носител. По информация от Роскосмос.

Имената, длъжностите и информацията за контакт на българските лидери и политически фигури при кабинета "Сакскобургготски" са изпратени от посланик Пардю във Вашингтон в некласифициран доклад от 11 януари 2005 г. 

Биволъ провери публикуваните номера, резултатите от проверката са дадени в скоби след всеки номер.

Персоналната секретарка на главата на правителството Симеон Сакскобургготски e отговаряла в офиса през 2005 г. на 02/940-21-28 (активен, никой не вдига), а също и на 02/940-32-00 (активен, никой не вдига) и 02/940-34-00 (активен, никой не вдига).

Домашният телефон на Симеон е бил 02/973-76-75 (несъщестуващ телефонен номер) и през 2005 г. е вдиган от друга секретарка, която не е знаела английски. Съпругата на премиера е отговаряла на 02/974-11-11 (активен, никой не вдига).

Мобилният телефон на шефа на правителството е 0887-900-900 (активен, гласова поща след 4-ти сигнал).

Премиерът говори отличен английски и може да бъде открит денонощно през шефа на кабинета Ради Найденов на 02/940-30-07 (Министерски съвет) или на GSM 0888 882 002 (Ради Найденов).

Държавният глава Първанов има двама асистенти, говорещи английски, които могат да бъдат открити на 02/988-17-67 (Кабинета на президента) и 02/923-92-02 (Кабинета на президента). Мобилният на Първанов е 0888 900 001 (активен, никой не вдига).

Първанов разбира езика на Шекспир, но не го говори и обикновено се нуждае от преводач. Денонощната връзка с президента е през секретаря по външната политика: 02/92-39-243 (Президентството) или GSM 0887 987 200 (Златин Тръпков, посланик в Холандия) и шефа на кабинета: 02/92-39-184 (Кабинета на Никола Колев) и GSM 0887 750 801 (активен, никой не вдига).

Външният министър Соломон Паси е откриваем в офиса на 02/971-28-44 (Кабинетът на Николай Младенов) и 02/973-33-76 (Министерство на външните работи), а мобилните му телефони са два: 0887 451 344 (Соломон Паси) и 0888 57 22 57 (неактуален). На тях той може да бъде открит и извън работно време. Секретарките на министъра отговарят на 0888 252 497 (Калина Костадинова) и 0887 563 967 (активен, никой не вдига), а шефът на кабинета Петър Воденски вдига GSM с 8 цифрен номер: 0887 63 944, което е очевидна грешка в изпратената от посланик Пардю информация.

date: 1/11/2005 11:04
refid: 05SOFIA72
origin: Embassy Sofia
classification: UNCLASSIFIED//FOR OFFICIAL USE ONLY
destination: 05STATE271552
header:
This record is a partial extract of the original cable. The full text of the original cable is not available.



----------------- header ends ----------------

UNCLAS SOFIA 000072 
 
SIPDIS 
 
 
SENSITIVE 
 
DEPARTMENT FOR S/ES-O AND EUR/SCE 
 
E.O. 12958: N/A 
TAGS: PGOV, PINR, PREL, BU 
SUBJECT: NAMES, TITLES AND CONTACT INFORMATION FOR 
BULGARIA'S LEADING GOVERNMENT AND POLITICAL FIGURES 
 
REF: STATE 271552 
 
1.(U) COUNTRY: Republic of Bulgaria 
 
2.(U) DATE: January 11, 2005 
 
3.(SBU) HEAD OF GOVERNMENT 
Name (last, first/middle): Saxe-Coburg Gotha, Simeon 
Conventional usage: Simeon Saxe-Coburg 
Formal title: Prime Minister of the Republic of Bulgaria 
Office phone numbers: 359-2-940-21-28 (answered by personal 
assistant Mia Morero); alternate numbers are 359-2-940-32- 
00, 359-2-940-34-00. 
Residence phone numbers: 359-2-973-76-75, usually answered 
by PM's assistant Galya Dicheva who doesn't speak English; 
and 359-2-974-11-11, usually answered by the Prime 
Minister's wife Dona Margarita Gomez-Acebo who speaks 
English. 
Cell phone number: 359-887-900-900. 
Comments:  The Prime Minister speaks excellent English.  He 
can also be reached 24/7 through his Chief of Cabinet, Mr. 
Radi Naydenov (office telephone 359-2-940-30-07, cell phone 
number 359-888-88-20-02).  Mr. Naydenov speaks English. 
 
4.(SBU) HEAD OF STATE 
Name (last, first/middle): Purvanov, Georgi 
Conventional usage: Georgi Purvanov 
Formal title: President of the Republic of Bulgaria 
Office telephone numbers: 359-2-988-17-67, 359-2-923-92-02, 
answered by English-speaking assistants. 
Cell phone number: 359-888-90-00-01, which could be used 
after-hours. 
Comments:  President Purvanov understands but does not speak 
English; he usually relies on an interpreter.  The President 
can also be reached 24/7 through his Foreign Policy 
Secretary, Mr. Zlatin Trupkov (office number 359-2-92-39- 
 
SIPDIS 
243, cell phone 359-887-987 200), or Chief of Cabinet Andrei 
Karaslavov (office number 359-2-92-39-184 and cell phone 
number 359-887-750-801).  Both Mr. Trupkov and Mr. 
Karaslavov speak English. 
 
5.(SBU) FOREIGN MINISTER 
Name (last, first/middle): Passy, Solomon 
Conventional usage: Solomon Passy 
Formal title: Minister of Foreign Affairs 
Office phone numbers: 359-2-971-28-44, 359-2-973-33-76, 
answered by English-speaking assistants. 
Cell phone numbers: 359-887-451 344, 359-888-57-22-57. After- 
hours the Minister can be reached either on his usual office 
numbers or on his cell phone numbers. 
Comments:  Passy speaks excellent English. He can also be 
contacted 24/7 through his secretaries Kalina Kostadinova 
(cell phone 359-888-252-497) and Irena Todorova (cell phone 
359-887-563-967), who both speak English.  Passy's Chief of 
Cabinet, Petar Vodenski, cell phone 359-887-63-944, is also 
in constant contact with the Minister.  Vodenski speaks 
English. 
 
PARDEW

Канадският 'двурък' манипулатор 'Декстър' (Dextre) за първи път е заменил неизправно оборудване на МКС, изпълнявайки команди на екип специалисти от Земята.

Константин Пенчев е завършил Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 1976 г. През 1981 г. е избран за председател на Районния съд в Своге, където е до 1984 г. През 1989 г. Пенчев става зам.-председател на Софийския окръжен съд. През 2001 г. е депутат в 39-ото Народно събрание от НДСВ. Той бе председател на Върховния административен съд. Отскоро Пенчев е омбудсман на републиката. - Господин Пенчев, напоследък се наблюдават наказателни бригади, които преследват длъжници на монополни дружества. Връща ли се времето на бухалките? - Хората се оплакват, че са рекетирани. Става дума за доставчиците на обществени услуги като топлофикация, електроразпределителните дружества, мобилни оператори. Включително имам информация и за банки, които се възползват от законовата възможност да си прехвърлят вземанията на други фирми със съмнителна репутация, които изненадват длъжниците на тези дружества или банки с новината, че тези взимания вече са прехвърлени и започват да...

Трима от екипажа на МКС ще се завърнат на Земята по късно от запланираното, поради аварията на космическият товарен кораб 'Прогресс' .

Гледаме предаване за роженската обсерватория. Учените там получавали едва 350 лева, което било по-малко от платеното на чистачките. Тук жена ми е възмутена: как може да им плащат толкова малко! С колкото хора съм говорил по темата, всички са на един акъл. Трябва да се плаща повече. А аз не мисля, че трябва. Нещо повече, ако зависи от мен, аз и толкова не бих им платил. За да получава един астроном 350, данъкоплатецът трябва да получава 350 лева по-малко. Всъщност повече от 350. Защото освен астронома трябва да назначим човек на бюджетна издръжка, който да следи доходите, да събира данъците и да ги разпределя. Трябва и човек, който не е на държавна издръжка и който да води счетоводството на част от данъкоплатците. Самите данъкоплатци трябва да загубят време, в което се занимават с намиране на счетоводител, събиране на документи и попълване на декларации. Трябва и да се наредят на опашка в банката, където да платят комисиона. Така, за да получи ученият в Рожен 350 лева, неговият...

Ситуацията в Йемен остава възможно най-объркана от години насам. Въпреки всичко, има някои признаци за раздвижване. В реч за края на месец Рамадан, президентът Салех, който още е в Саудитска Арабия, говори за “свободни, преки президентски избори”. Според някои анализатори, те могат да бъдат организирани преди края на тази година. Дали това ще е нещо [...]

Миговете на вътрешен баланс Много различни подходи има в търсенето на оптималния баланс и изследването на факторите, които определят какво прави хората щастливи и удовлетворени от живота. Не по-малко са и въпросителните, когато се стремим да определим представите си за това. Това са индивидуално преживявани състояния, които трудно могат да се унифицират и съответно, да се дадат готови рецепти за постигането им. Има ли идеално състояние на духа или по-скоро това е временно, преходно усещане, което за съжаление отминава по-бързо, отколкото ни се иска. Състояние, в което човек се чувства напълно в хармония със себе си и не усеща никакви потребности, все едно не му трябва нищо повече. Въпреки че става дума за строго субективни възприятия и състояния, има две неща, които са универсални и общовалидни. Първото правило е да не изпускаме подобни мигове. Да се стремим да усещаме всички позитиви, които ни заобикалят, а често подминаваме или забравяме да им се насладим. Много хора...

На 19 Септември от 19:00 часа, в седмицата на Горичка Филм Фест ще покажем документалния “Къде изчезнаха пчелите” (The Vanishing of the bees) от режисьорите Джордж Лангуърти&Мириам Хенейн. Филмът проследява събитията около масовото изчезване на пчели започнало през 2006 година. Освен интересната тема, “Къде изчезнаха пчелите” има и звездно присъствие. Гласът зад кадър е на Холивудската актриса Елън Пейдж, нашумяла с ролята си в “Генезис” (”Inception”).

Това интервю е от гостуването и в седмичното американско шоу “Real Тime With Bill Maher”. Актрисата коментира проблемът с пчелите: “Ако всяка година губим по 30% от популацията на тези работливи същества, които ни помагат да си набавим 1/3-та от храната която консумираме, това е знак че правим нещо по грешен начин”. От интервюто също разбираме за интереса на Пейдж в дизайна на пермакултури. Разговорът засяга и темата за глобалното затопляне: “Хората възприемат промените в климата като проблем в далечното бъдеще, а това не е така. Всичко вече се случва”. Елън Пейдж е супер. Надяваме се все повече знаменитости да се занимават с подобни дейности.

Ако напишете в Google Ясмина Кадра, Wikipedia ще ви осведоми, че това е творческият псевдоним на Мохамед Моулесехул. Той го използва, за да скрие самоличността си от репресиите на талибанската диктатура в Афганистан. (Колко парадоксално е, че женското име е способно да устои на цензурата).

Говорейки за своята "Кабулските лястовици", авторът обяснява, че нейната цел е да покаже на Запада една визия на Изтока, която не се стреми към заключения и извеждането на истини, а едничката й цел е да докаже, че хората са навсякъде еднакви - добри и лоши, способни на обич или със закоравели сърца.

Проблемите между Изтока и Запада са пределно преекспонирани, обсъждани, извеждани, за да се спирам на тях. Особено след като едва миналата година Саркози трябваше да се застъпва за осъдена на смърт афганка, която трябваше да бъде линчувана с камъни. Много е лесно да слагаме етикета варвари. Затова аз няма да се спирам на различието. Ще наблегна на всички онези универсални моменти, които правят от всеки прочит смисъл.

От сп. “Експрес” оприличават героите на Кадра с тези на Камю. Живата метафора - перла на Реториката в анализа на Рикьор, тук е израз на добра стратегическа реклама. Но, ако трябва наистина да се прокарват паралели, да, персонажите на Кадра са призраци, безнадеждно затворени зад градските стени на своя ужас, съвест, тревога, унижение, на своите демони. Съдбите им наподобяват тези на жителите на някой прокълнат град от “Хиляда и една нощ”, само че това не е приказка, проклятието над града се е стоварило и върху хората. “В Кабул радостите са подредени сред най-големите грехове, така че става безпредметно да търсиш при някого утеха.”

Ордите деца, които обикалят безпризорни, са наследили във вените си жестокостта и омразата на възрастните. Техните игри - опитът да убият куче с камъни в началото на романа и възстановките на публичните екзекуции чрез обесване в края му - са точни проекции на “игрите” на възрастните, но (ако изобщо е възможно!) още по-зловещи. Невинността, презумпция на детското, е заменена с хладна жестокост, с нещо нечовешко ( в този аспект книгата се докосва до шедьовъра на Годуин - “Повелителят на мухите”). Няма надежда, на която жителите на Кабул да се уповават. Тя, подобно на унивесалния си символ, лястовицата, е напуснала стрехите, а на нейно място се е настанила ужасната, кръвожадна птица на войната.

Героите на Кадра са загубили домовете си, тяхното битие е безцелното скитане, чиито кръгове са затворени от улиците на града. За тях няма покой или утеха. Безкрайното обикаляне е измамно чувство за движение, за придвижване напред, ала героите ясно осъзнават, че единствено смъртта ще им осигури изход от Кабул. С вечното си скиталчество напомнят на емблематичния Ахасфер. Бог им е отказал милосърдието си и те търсят смисъла на своите изпитания - уповавайки се нему или съмнявайки се в него. Религиозният фанатизъм на моллите не е тяхната вяра. Пределно морализаторските предписания не са техния закон. Непочитта към дедите е опит да се пренапише историята. Постоянните гледки на сираци, инвалиди и старци задълбочават личните им трагедии, превърналите се в ежедневие публични линчове предизвикват скотското у тях. Те се разминават непознати в своите бродения, понякога предизвикващи въпрос у другия, понякога - гняв.

Героините, от своя страна, са затворени в къщите си, подчинени са на волите на мъжете си, обезличени са от изискването да не показват лицата си. Приятел на Атик го съветва да изхвърли болната си жена, защото тя вече не може да изпълнява задълженията си. Мирза вярва, че Атик е изпълнил дълга си към Мюссарат задето му е спасила живота, като се е оженил за нея. “Ти си направил сто пъти повече за нея:взел си я за съпруга… Тя не означава кой знае какво извън онова, което ти представляваш за нея. По - нисша е от тебе.”
Екзекуцията на Зунайра е предвидена като развлечение на очаквани високопоставени гости. Планувана е да се проведе на стадиона, на арената - като зрелище, като спектакъл. Човешкият живот е изгубил своята стойност. “В крайна сметка тя е просто жена.”, казва Касим за осъдената без вина Зунайра.

Парадоксалното е, че именно Мюссарат е способна на голямата саможертва в името на любовта. Тя заема мястото на осъдената на смърт, за да даде път на любовта - надежда. Защото в свят, където жената е крита зад бурка, идентичността няма значение. Страхът е скрил лицето и е отнел гласа на жената, страхът от доброто, обичта, нежността, милосърдието, красотата.

А именно неземната красота на Зунайра събужда надежда за спасение на едного. Но не е способна да спаси всички, минорно заключва романът. Жените - лястовици на Кабул са загубили своето вълшебство.

Повествованието в "Кабулските лястовици" се води изключително в сегашно време. Не знам дали това е любопитно решение на преводача или така е в оригинал. Но се създава усещането, че всичко се случва сега, в тази минута, пред очите ни. Не е ли това провокация, която цели да разбере дали ще останем безучастни?

Прочетете ревюта за книгата от Све Стоянова и Цветелина Ангелова.

Становището, изготвено от евродепутата Илиана Иванова за бъдещето на ДДС, се гласува с голямо мнозинство в комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите На 31 август 2011г. комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите на ЕП гласува становище, изготвено от българския евродепутат от Групата на ЕНП/ГЕРБ  Илиана Иванова, по доклада за бъдещето на ДДС [...]

Продължаваме с мотоциклетната обиколка на Бойко из Иран. Започнахме с пътя през Турция, а за последно минахме през древния Персеполис. Днес от Шираз ще стигнем до Язд Приятно четене:

Иран 2011 – една „малка“ разходка

част втора

 От Шираз до Язд

02.05.2011г.

Shiraz (Шираз)

се оказа един наистина спокоен град, но вечер улиците се превръщаха в незаконен пазар за всякакъв вид стоки. Нямаше място къде да се стъпи. Сутринта всичко това беше изчезнало. Натоварихме багажите и потеглихме към една от най-големите забележителност тук –

цитаделата на Карим хан.

Карим хан е бил владетел на Иран в периода 1750-1779. Първоначално цитаделата е служила само като жилище на Карим хан, по късно е била използвана като затвор и сега е изцяло музей.  

Много запазено място, добре и интересно реставрирано и отново с невероятен вътрешен двор. Обиколихме доста докато разгледаме, след което си тръгнахме от Шираз. Поехме по пътя към

Yazd,

където беше следващата ни спирка. Отначало пътувахме по вече познатите магистрали, тъй като трябваше да се върнем малко назад, след което се отбихме от главните пътища и навлязохме в пустинята.

Странно беше усещането, тъй като за първи път бях в пустиня, която е с надморска височина 2500м. Навлизайки в планините отново пътя минаваше през красиви малки градове и последваха хубави проходи със завои.

Движението не беше много натоварено и се караше спокойно. Стигнахме в Yazd около 18.00 часа. Намерихме хотел сравнително бързо като обикаляхме улиците. Тук имахме невероятен късмет, тъй като хотелът беше в

старата част на града

и всъщност представляваше стара постройка, която е била къща на богаташ и сега превърната в хотел.

Много интересно място и тъй като искахме да разгледаме всичко тук, решихме да останем два дни. Едно от момчетата в хотела ни предложи на следващия ден да ни разведе и да ни покаже забележителностите на града. Оставаше ни само да се отдадем на почивка и да опитаме от местната традиционна кухня. [geo_mashup_map] [geo-mashup_location_info]   03.05.2011г. – Предстоеше ни цял ден в

Yazd.  Градът-оазис

е разположен навътре в пустинята и преди време е бил важна спирка по Пътя на коприната. Тук най интересното са глинените къщи и религиозните паметници. Закусихме в прекрасния хотел и вече бяхме готови за разходката. Решихме да обикаляме пеша и с такси, за да избегнем карането в натоварения трафик. Тръгнахме по оживените улици на Язд. Първата ни спирка беше музей на водата. Нещо, което тук не би ми направило впечатление, но за град като Язд тази част от историята е много важна, тъй като ясно показва как се е събирала вода насред пустинята, какви канали са копали, в какви подземни резервоари са съхранявали вода. Другото интересно нещо в Язд са кулите за отвеждане на въздух в помещенията. Всяка къща има такава кула, ориентирана спрямо постоянната посока на вятъра и отвежда по естествен начин въздуха в помещенията. В едно такова помещение точно под кулата човек има усещането, че е под климатик. Язд е един от най-религиозните градове на Иран и се счита за център на зороастрийската религия, където всъщност се е зародила. Следващите ни спирки бяха на места свързани с тази религия. Първо посетихме зороастрийския храм на огъня Аташкаде. Храмът е нов и отгоре естествено е Фаравахар – крилатото слънце, символ на зороастризма. Свещеният вечен огън, който се вижда зад стъкло в храма, според зороастрийците гори без прекъсване от 470 г. от н.е., като е преместен от първоначалното място на възникването си през 1940 г. Преди ислямските завоювания (633-656 г.), Зороастрианизмът е бил официалната религия на Персийската империя. За основател на зороастризма се счита пророка Зороастър /Заратустра/. Няма да се впускам в подробности за тази религия, тъй като има достатъчно информация за нея. При нашата обиколка разбрахме, че в момента в Язд много хора още изповядват зороастризма. Допреди 3 години са били наложени строги правила за отношение към тях. Местните, изповядващи исляма дори са си миели ръцете след като са здрависали зороастриец и други такива, според мен глупави неща. В момента вече е много по-толерантно отношението. След храма се отправихме извън града към едно от най-интересните места в Язд – кулите на мълчанието. Те са свързани отново с религията на зороастрийците. Точни извън Язд е запазено древно зороастрийско селище, което в момента се реставрира. В селото се виждат древните постройки и резервоар за вода с две кули, които отвеждат пресен въздух, с който увеличава влажността и по-бавно се изпарява водата. На високо над селото са разположени две от кулите на мълчанието. Според вярванията на зороастрийците телата на мъртвите замърсявали всичко, дори и огъня и по тази причина не били изгаряни, а отнасяни в тези кули. Каменната кула е с плосък покрив, който по краищата си бил малко по-висок от централната част. Покривът бил разделен на три концентрични кръга. Телата на мъжете се поставяли във външния кръг, на жените вътре във втория кръг, а на децата в най-вътрешния. Когато тялото се разложело от слънчевата светлина и било изядено от лешояди костите, които оставали били събирани в голяма и дълбока дупка в центъра на кулата, където се разграждали. Този ритуал е преустановен едва преди около 50-60 години. Доста усилия ни отне да се изкачим, но определено си заслужаваше. Гледката към Язд беше впечатляваща, а и може да се добие представа за новото строителство и мащабите му. След тази разходка се върнахме малко да починем в хотела, да оправим фара на мотора на Митака и около 16.00 часа отново поехме на обиколка. Сега предстоеше да разгледаме старата част на града с прекрасните къщи от глина и глинени тухли. Улиците са много тесни, някои водят до малки площадчета с най – различни фонтани или детски забавления. Пълно е с всякакви магазинчета, работилници и фурни за традиционния хляб. Много интересни улички обиколихме. Посетихме и „Петъчната джамия”, която е джамията с най-високи минарета в Иран и украсена със сини плочки. Вече по тъмно обиколката ни приключи при фасадата на бившата джамия „Амир Чакмак”. Тук опитахме и истински шейкове в местно заведение.   Така завърши и този ден. Доста изморителен, но пълен с толкова много впечатления и история, че вече имах чувството, че съм видял всичко в Иран. Прибрахме се към хотела за да приготвим багажа, защото утре продължавахме по маршрута ни. Бяхме решили, че е време на Каспийско море, колкото и далеч да се намирахме все още. Следва… Автор: Бойко Терзиев Снимки: авторът Други разкази свързани с Иран – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Иран 2011 – една „малка“ разходка(2): От Киршехир, през Изфахан към Персополис и Шираз
2. Иран 2011 – една „малка“ разходка(1): През Турция към Иран
3. Страх и ужас в Иран (1)
4. При най-усмихнатите хора – Иран (2)
5. При най-усмихнатите хора – Иран (1)
6. Сняг в Лондон (по Коледа и Нова година 2010/2011)

Стената на лифта до хижа “Без бог”.

NASA планира да спонсорира създаването на MMO игра, наречена „Astronaut: Moon, Mars and Beyond”. Опитите на космическата агенция да образова и подбужда интереса на младото поклонение към астрофизиката в ерата на дигиталните технологии са изключително успешни. Сайтът на агенцията е пълен с интересна мултимедия, а астронавтите изпращат туитове докато са в орбита около Земята. Сега NASA търси начин да вкара сериозната наука в игра, която едновременно да е образователна, но и интересна за геймърите. Това е доста трудна задача за агенцията, която още през 2007 г. започна проучване на предложенията, за да открие златната среда. Победител е канадското студио за игри Project Whitecard, което обещава да създаде забавна и в същото време научно акуратна MMO игра. Проектът, който е с работно заглавие „Astronaut: Moon, Mars and Beyond”, успешно приключи първия рунд за търсене на финансиране, като благодарение на шума в социалните медии надмина първоначално поставената цел от $25,000 само за 2 седмици. Бета версията на играта е планирана за декември 2012 г. „Това ще бъде възможност да се докоснем до Слънчевата система по начин, който, учудващо, не е правен до сега”, коментира изпълнителният директор на Project Whitecard Khaled Shariff. „Ние искаме да представим един реалистичен Марс. Какъв по-добър начин да постигнем това, ако не с помощта на хората от NASA, които да следят дали го правим правилно”.

Лъжливи сертификати за сигурност на Google бяха разпространени в интернет, давайки на хакери достъп до акаунтите на потребителите на Gmail, съобщава сайтът CNet. Предполага се, че сертификатът е таргетиран основно към потребители от Иран. Сертификатът SSL (Secure Sockets Layer) е бил издаден от холандския орган по сигурността DigiNotar на неидентифицираните нападатели на 10-ти юли. Те са успели да убедят DigiNotar, че молбата за сертификат излиза от Google. С помощта на SSL сертификатът, хакерите са имали възможността да създадат фалшиви версии на уеб-сайтовете на Google – като централно място в плана им заема именно Gmail. Фалшивите сайтове изглеждат напълно автентични както за потребителите, така и за техните браузъри, които могат да засичат измами именно благодарение на съответния сертификат. Тази техника е известна като атака тип „посредник” (“man in the middle” attack). Чрез нея потребителите на Gmail са били подмамени да въведат данните си във фалшивите сайтове и по този начин са предоставили на хакерите достъп до акаунтите си. Мениджърът по информационна сигурност на Google Heather Adkins пусна официално изявление относно атаката, с което предупреждава потребителите да обръщат повече внимание на предупрежденията за сигурност на браузърите си, както и да ъпдейтват по-често браузърите и операционните си системи.

Предложението на плажния готвач, написано в обедното меню като „Пилес урис”, ми беше фаворитът за най-смахната гледка от последното bg лято. Понеже готвачът нямаше предвид някаква екзотична кухня, просто езиковата подготовка на писателя на менюто е имала предвид класическо пиле с ориз. После обаче се появиха нудистките снимки на Мартина Вачкова и телесното охолство измести правописната мизерия от върха на класацията ми. Спонтанната ми реакция беше същата като при „пилез”-а – който каквото си е надробил, сам да си го яде. Но кой е той – кой е този мъж, който спи с тази жена. Без малко да се изтърва първосигнално и да го окуража „Дръж се пич, аз с теб”. Съжалям, пич, но не съм с теб, нито имам желание да споделям удоволствието ти. Само се дръж, като гледам – разполагаш с количествен избор къде да се хванеш. И тогава, когато пазарът на разтърсващи пейзажи почти приключваше с лятната разпродажба на Азис по бюстие и по прическа, останала от Кристиян Роналдо – тогава отнякъде се появи...

Чухте ли вече? „Джеймс и Гигантската праскова”, една от книгите на великия разказвач на небивалици Роалд Дал, става на 50!

За огромно мое съжаление книгата все още не е издадена на български език. Историята е следната: огромен носорог, избягал от Лондонската зоологическа градина, изяжда родителите на Джеймс. Но става и по-лошо! Героят е принуден да живее с двете си наистина ужасни лели – Спондж и Спайкър. Горкият Джеймс е изключително нещастен, докато не се случва нещо странно и момчето се озовава на най-необикновеното пътуване в живота си, яхнало гигантска праскова…

За да бъде почетен този юбилей, от официалния сайт на автора са измислили невероятно интересна игра – всеки има правото да пусне своята гигантска хартиена или електронна праскова да пътува по света. Специален модул следи броя на изпратените праскови, както и общия „навъртян” километраж.

Ние вече изпратихме нашата специална „Аз чета” праскова. Ще видим докъде ще стигне, но се надяваме да покори света. А вие пуснахте ли вашата?

Ако все още не сте го направили, посетете страницата на Джеймс, изберете кой вариант ви харесва повече (хартиена или електронна праскова), правете снимки, забавлявайте се и се гответе за 13. септември – Световния ден на Роалд Дал!

За да навлезете по-надълбоко (или нависоко) в света на "Джеймс и Гигантската праскова", изгледайте тряйлъра на филма на Тим Бъртън от 1996 година.

Тъй като съм доста близък до „фирмата“, която купува Булгартабак и инвестирах почти всичките си спестявания в тази сделка, за да мога да си купя свястна кола най-сетне и аз ви издавам една тайна, е по-точно маркетинг стратегия.

От 1 януари 2012, влизат в сила новите имена на следните цигари:

• Брандът „Victory“ ще се продава вече под новото име „Победа“, изписано на кирилица
• „Мелник“, става „Ростов на Дон“
• „Кинг“ , става „Цар“ /макар, че не е наш бранд/
• „Средец“, става „Сибир“ /специално намаление/
• „Еva“, става „Маша“ /с нов логотип/
• „ММ“, ще се продава под търговското име „Медведев Мужик“, отново с две големи ММ

Подгответе се за смяната.

No related posts.

Весело е, подозрително ведро е дори някак си на бойното политическо поле у нас. Вместо с гърмящи мини с надпис „компромат“, с каквито ни плашеха във футуристичните си предупреждения, то е осеяно най-много с някой ексремент в разтворен целофан. Но още повече са шегичките, които благодушно си разменят уж страшните врагове. И ми става едно [...]

Колкото и да беше хубаво, вече не е. Човек, колкото и добре да кара, най-сетне "Паркинги и гаражи" и "Градска мобилност" му заключват, в по-добрия случай, а в най-баналния, му отвличат колата...

"Венелин", в последната си част, точно преди "Евлоги и Христо Георгиеви" беше парадоксална... Лявата част на улицата беше синя зона, дясната — не!

Това, което разбрах, някакъв съсед се съдел с общината и затова улицата, в тази ѝ част, беше рай за паркиране, ако успееш да намериш дупка на десния тротоар...

На човечеца, дръзнал да съди общината, не са му стигнали силите и той загубил делото. Няма как да е иначе! Изправил се е срещу общината и вероятно най-мафиотската ѝ структура "Паркинги и гаражи"... Структура и дейност, в която са вплетени много финансови интереси. Печалбата е огромна, а инвестициите, сравнено с печалбите, вероятно близки до нулата. Замислете се! Какво е направила софийската община за паркирането и трафика в София?..

Е, по тази причина днес не се изненадах да науча, че човечецът, на когото много се радвам, за това, че е дръзнал да обезпокои общината и структурите ѝ, е загубил делото... Няма как да е иначе. Щеше да е прекалено хубаво и нямаше да е в България...

Ако използвате Mozilla Firefox (или друг браузър, който поддържа OpenSearchDescription), вече можете да си инсталирате официално одобрените от Mozilla добавки за търсене за тези сайтове.

Дневник
Капитал
Дарик Нюз
Фрог Нюз
Нова ТВ

След инсталация, те излизат в полето за търсене, до адресната лента и можете лесно да търсите каквото пожелаете в дадения сайт.

Моля за коментари и оценки през сайта на Mozilla, когато ги сваляте, за да може да се качат по-нагоре в класацията :)

ТопБлогЛог
Тъй като се оказа, че добавката за ТопБлогЛог според Мозила не е на голям сайт, тя се води експериментална, и ще се радвам, ако я свалите и дадете мнение за нея като коментар отново в сайта на Mozilla. Чрез нея, можете да търсите в българските блогове, което уверявам ви е далеч по-интересно от това да търсите в Google.

Помогнете да направим тези български добавки номер едно :)

Още по темата:

1. Страничка с добавки
2. Презентацията ми от OpenFest
3. Как да махнете коментарите от новинарските сайтове?

Продукти за 4 порции:
4 пържоли /свински, пилешки/
2 домата
2 патладжана
200г замразен зелен боб
1 консерва царевица
1ч.л. сол
1ч.л. машерка
1ч.ч. олио
1с.л. мед
1/2ч.ч. вино
1/2ч.ч. прясно мляко

Приготвяне:
Пържолите се начукват. Посоляват се със сол и стрита мащерка. Слагат се в тавичка. Поливат се с марината от смесени мед, вино и прясно мляко. Покриват се със свежо фолио. Оставят се вхладилник за 4- 5 часа. Патладжаните се измиват, обелват и режат на филийки. Слагат се в купа. Посоляват се, покриват се и се оставят настрани за около час. Зеленият боб се размразява. Зедно с царевичните зърна се намазва с мазнина. Запичат се на грил- тиган или на тефлонов тиган. Готовите зеленчуци се слагат в чиния. Доматите се измиват, почистват и режат на кръгове. Мажат се с мазнина. Запичат се на тиган. Подреждат се в отделна чиния. Сините домати се отцеждат от сока. Измиват се наново.  Мажат се с олио. Пекат се от двете страни на скара. Накрая се намазват с олио маринованите пържоли. Пекат се образуване на кафява загар от всички страни. Слагат се в плато. В порция се сервира пържола, гарнирана с печени зеленчуци.

Какво ще правим днес? Ами как какво – ще се качим на Монблан :) Приятно четене:

Монблан

една мечта по–малко

Алпите винаги са ми били мечта през годините, но някак изглеждаха далечни и недостъпни. И така годините си минаваха, трупах опит по по-ниските планини из Балканите и някак мечтата започна да се приближава, да става все по реална и ето, че дойде денят за нейното изпълнение. На 22.07 вече съм на околовръстното в посока Младост да взема Краси, с който бродим по планините от години и да поемем в по-далечна посока. Въпреки ранния час (3:00 ч) чета радостта по лицето му от предстоящото пътуване. След това отиваме да вземем третия член на групата. Натъпкваме толкова багаж, че се чудя къде го побра колата. Всеки се връщаше по няколко пъти, за да си смъкне всичките багажлъци. На задната седалка до третия човек багажа е плътно до тавана, а за багажника няма да коментирам. Ще приличаме на „чалмите“, които се прибират от западна Европа към Турция, но нашата цел е по-различна. На Шела на околовръстното виждам и колата леко да се усмихва. След като сме й напълнили търбуха догоре, тя сякаш предусеща, че й предстоят няколко хиляди километра за следващите 11 дни. Ден 1

За този ден трябва да минем около 1300 км до сърцето на Доломитите – подножието на връх Пунта Пеня, който ще изкачваме на следващия ден. Строг транзит през Сърбия, Хърватска и Словения и в късния следобед

влизаме в Италия

Скоро се отделяме от магистралата и поемаме на север през планините. Придвижването става бавно, но за сметка на това гледките си заслужават. В един момент пътя става толкова стръмен и тесен, че едва се разминават две коли. Наоколо – красота, планини и страхотна природа. Направо е трудно да се проумее, че сутринта бяхме в София, а сега сме сред тази приказна картинка.

Целта е да се стигне около градчето Пеня и там да се нощува на палатки разбира се. Редуват се китни малки градчета с дървени къщички отрупани пищно с всякакви цветя, които още повече подчертават красотата тук. За наш лош късмет вали, мъгливо е и не снимаме, а си заслужава. Градчетата са препълнени с туристи от близо и далеч, които щъкат по тесните улички.

В 18:00 ч достигаме до

язовир Федая,

откъдето тръгва пътеката за върха.

Времето е кофти – много мъгливо, студено и пръска сняг. Намираме място за палатката в една гора на скришно, хапваме една от многото консерви, които влачим с нас и доста мокри се напъхваме в палатката. Заспиваме с надеждата за по-хубаво време утре.

Ден 2 Още със ставането всяка надежда за хубаво време се е изпарила безвъзвратно. Времето толкова се е скофтило, че сякаш няма да спре да вали поне 1 месец. Гъста мъгла, вятър и дъждо-сняг. Колкото и да не ми се иска да го призная е безсмислено да се качваме към планината. Жалко, защото това си беше не просто качване в Доломитите, ами и аклиматизация за техния по-голям брат – Монблан. Е, какво да се прави ще се върнем друг път специално за тази планина, защото определено си заслужава. Посоката – към Франция през тунела Монблан. Малко преди да излезем на магистралата след няколко часа слизане от планината спираме да вземем банани от багажника на една отбивка и веднага привлякохме интереса на преминаваща италианска патрулка. Почнаха едни проверки на документите, една суетня и ни загубиха бая време, ама няма как има го и този момент. Полицаите казаха, че хубаво време има чак след езерото Ди Гарда. Изводът от ситуацията беше ясен - „Не спирай на отбивки да вадиш банани от багажника“. Преди Милано спираме за обяд и да поизсушим малко дрехи, че ще мухлясат заедно с нас след тази влажна атака вчера. Тук времето е чудно. Жега и слънце. Магистралата около Милано е много натоварена, а като се отклонихме към Аоста и тунела Монблан колите почти изчезнаха. Магистралите в Италия са солени, ама бая солени. Например малко преди тунела ни взеха 23 евро и само няколко километра след това още 35 за тунел. Ей так с усмивка на уста ти съобщават тези сумички. Аз не се учудвах, защото го очаквах след миналогодишната авто обиколка на Италия. Но няма как това си е част от пътуването, пък ти ако искаш. Тунела Монблан си е бая дългичък – 11км и нещо и като влезеш забравяш, че навън е все още ден.

Франция, здравей!!!

Съвсем малко след тунела и ето го

Шамони. Меката на планинарството и алпинизма.

Това е и крайната ни цел за деня. Паркираме в покрайнините на безплатно местенце. Всъщност това май е квартал на преселници от Африка, съдейки по музиката, която ехти от прозорците на сградите. До центъра са около 10 минути пеша. Навалицата тук е голяма. Улицата ми напомня малко на софийската Витошка, но магазините са само за планинска екипировка. Има магазини на почти всички известни и неизвестни марки. Задължително си правим планинска застраховка за следващите 3 дни. По 5.5 евро на ден, но тя се прави, за да не ти се наложи да я ползваш. Прави се в Дома на гидовате в центъра на Шамони. Там има и подробна прогноза за времето за следващите 3 дни и е важно да се направи справка. В центъра на Шамони има статуя на първопокорителите на върха, които го сочат възторжено. Всички се снимат тук. Предстои ни задачка да си намерим място за спане в храстите някъде в околността, което не изглежда лека задача на пръв поглед. Някак е прекалено оживено. Отправяме се в посока Les Houches и от малкото градче тръгваме по най-стръмния път, който води нагоре към планината. Не след дълго достигаме местност с оградени пасища и малки къщурки. То места колкото искаш тук, но все са частни имоти, съдейки по оградите. Появява се знак, че е забранено за коли без разрешително за преминаване и решаваме да не сме толкова нагли и не продължаваме. Тук някъде трябва да се установим. Мястото е със страхотна гледка към Шамони и цялата долина, а отсреща се извисяват гордо алпийски върхове. Решено е. Ще пием по една бира и като се стъмни опъваме палатката на една мини полянка и утре по изгрев се изнасяме. Всъщност то жив човек няма наоколо. Само няколко крави пасат кротко и се чудят какви са тези нашественици в техните покои. Ден 3

В ранни зори лагера беше събран и ни лук яли, ни лук мирисали поехме към

Le Fayet, откъдето тръгва зъбчатата железница за стартовата точка на Монблан.

Точно до гарата там хората са направили голям безплатен паркинг. Европейска работа! Багажа беше почти готов само му трябваше малко окомплектоване и успяхме да се класираме за втория влак. Билетчето беше „скомна ценичка“ – 36 евро за две посоки, но си заслужава изживяването да се повозиш на зъбчата железница. Натъпкваме се и влака кротко се заизкачва по стръмните баири сред гори, ливади и скалисти участъци.Много е красиво тук. Не само славата им е голяма на алпите. Има защо да е така! След 1:10 часа достигнахме до

последната станция - „Гнездото на орлите“.

От тук е камениста пътека до

първата хижа – Тет Рус (3167 м).

Стига се за около 3:30 ч. Наблизо се вижда ледника Bionnassay, целия нацепен и непристъпен. Минаваме границата от 3000 м, което е височинен рекорд за Краси и Мони. Моя височинен рекорд ще го подобря като стигнем височина от 4398 м. Малко прди Тет Рус има заслонче, където група шведи събират вода от един капчук и лежерно хапват някаква странна храна. От тук е почти равно и за 10 мин се достига до хижата. Тя е добре уредена и уютна, но нас ни зове опъване на палатки. Вадим голям късмет – намираме точно 2 места готови за опъваване без да се налага да копаем в снега. Носим 2 палатки, защото на следващия ден Аз и Краи продължаваме нагоре, а Мони слиза надолу, където ще ни чака и ще обхожда околностите, защото екипировката му не е достатъчно добра за нагоре. Наоколо има още около 15 палатки. До нас съседи са ни двама поляци. Опитвам се да завържа разговор с тях с моя скромен полски, но май се оказва прекалено скромен и не се получава задълго. Следобеда минава в топене на сняг на примуса, за да набавим вода за пиене; доста снимки и лежане на снега. Обаче слънцето е безпощадно и въпреки, че е приятно навън се вмъквам в палатката. Дори и вътре се усещат жарките лъчи.

Тоалетната тук е много интересна. Влизаш, действаш и после дърпаш една ръчка 5 пъти, което действие изсипва изходените чудесии някъде. Може би в недрата на ледника. Нужен е само поглед нагоре и се вижда

маршрута към хижа Гуте

за следващия ден. Изглежда толкова измамно близо и не е за вярване, че отнема 4 часа, но е факт.

Ден 4

Ставане не много рано. Мони каза, че е прекарал мразовита нощ и е нямал търпение да съмне, за да тръгне надолу. Нормално неговия спален чувал не е за тези височини и температури. И такa той тръгва надолу, а ние оставаме да приберем палатката и да се намотаме. Днес няма за къде да се бърза толкова. На тръгваме срещаме френски гид с малка група и като видя огромните ни раници такива очи отвори и не се сдържа да попита колко тежат. После направи неодобрителен жест и продължи. Ами то вярно, че хора с по-големи раници не видях, но като не се знае колко време ще седим горе, че времето е непредвидимо и трябва да сме подготвени. Също така инвентара за бивакуване не е малко. Не е като да спиш в хижата.

Участъкът между хижа Тет Рус и хижа Гуте е най-гадния от всички. Стръмно, много каменисто и за зла участ имаше сняг и се наложи да слагаме котките още тук. Пътеките (там където ги има) са тесни и разминаването със слизащите е трудно. Иска се доста търпение и толерантност като правилото е, че слизащите изчакват качващите се. В последния участък преди Гуте има пуснати метални въжета за по-голяма сигурност. Тук е много стръмно. Изведнъж усещам , че нещо издрънква по каската ми. Поглеждам нагоре и..... човек от слизащите е бутнал камък. Хвала на каската, че беше на главата ми. Следват финални метри и точно след 3ч и 50 мин от Тет Рус изтропвам с котки по металния под пред

хижа Гуте (3817 м)

и непосредствено след мен и Краси. По принцип Гуте е доста по-тясна и неуютна хижа. Почти винаги няма места и трябва са се спи я на масите, я под масите или на пода в коридора. Палатката си е лукс в сравнение с тези условия. Удобните места за палатки са на още 10 минути ходене малко след хижата и ние бързаме, за да намерим подходящо такова.

Отново късмет – има място, където скоро е събрана палатка и само трябва да опънем нашата без копане и заравняване. Стандартните процедури около разпъването и укрепването и нашата палатка гордо застана на белия склон редом до другите. Тук палатките бяха доста по-малко отколкото на Тет Рус, но и мястото беше по-малко.В съседната палатка има група сърби от Ниш, които предната нощ се бяха качили на върха. Зарадваха ни се и са заговорихме по комшийски. Гледката наоколо е неописуема.

Заснежени остри върхове, които се подават и скриват сред ниските облаци. Вижда се

връх Егю дьо Миди,

който като призрачен замък са спотайва високо в облаците. Изглежда като някакво царство на злодеи от приказките. Слънцето тук е още по-безпощадно. Усещаш как изгаряш моментално. Влизам в палатката, за да се спася от него, но и тя не предпазва. Наложи се да си покрия главата и лицето с нещо. Странно е – навън сняг колкото си искаш, а в палатката е като парник. Днес трябва да се стопи много сняг на примуса, за да има достатачно вода за утрешното изкачване, а това става бавно. Само да вметна, че водата от стопен сняг има отвратителен вкус и начините за найното поглъщане са 2. Или я правиш на чай, или не дишаш докато пиеш, за да си спестиш вкуса й. Избира се уж чист сняг без жълти маркировки по него, ама то кой знае може и да сме пийнали малко препикано. Вечерта се опитваме да легнем рано, но спим не повече от 2-3 часа и в 1:30 ч през нощта ставаме и започваме да си приготвяме нещата.

Ден 5 – денят на изкачването

В 1:30 ч навън е гадно, мрачно и ветровито. В 3:10 ч тръгваме и времето е супер. Вятъра и облаците са решили да се разкарат нанякъде, а небето е отрупано с безброй звезди. Долу в ниското се виждат светлините на Шамони. Красиво е! Вече има и други тръгнали нагоре и сме малко като в мравешка колония, в която всяка мравка си има челник. Всички вървят кротко и тихо като се чува само хрущенето на котките в снега. Първа спирка е връх Dome Du Gouter на 4304 м. Следва заслона Vallot на 4362 м. Влизаме за мако вътре. Там цари хаос и мизерия. Купчини с боклук и миризма на сметище. Но това е в реда на нещата тук. Не се задържаме дълго и продължаваме нагоре. Скоро след това идва и моят височинен рекорд, а на 4600 м усещам надморската височина с главоболие, но нищо друго, което да ми пречи. Важно е да се консумират МНОГО течности и да се ходи бавно и равномерно. Също така е от значение предварителната аклиматизация и поносимостта на организма към височини! Времето започна да се разваля, а го даваха да е хубаво до преди обяд.

[geo_mashup_map]

[geo_mashup_location_info]

Малко по малко набирахме височина. Появи се човек от мъглата и каза, че има само още 10 минути. Добре звучи. Минава се по един тесен ръб точно преди Монблан – ръба Бос и ето го и него -

самия Монблан, извисяващ се на 4807 м.н.в.

Точно след 5:50 часа от Гуте. Не ни посреща гостоприемно. Брули леден вятър, вали сняг и мъглата е непрогледна. Снимаме се набързо. Дойде един поляк, който развя знамето, снимахме го, а той нас също и забърза надолу в мъглата. Доста негостоприемно място в момента. Седяхме има няма 10 – 15 минути и тръгнахме надолу. Тук идва кофти ситуацията. Вятъра и снега в тандем бяха скрили и следите, и пътеката за минути, а в мъглата видимостта беше има няма 2-3 метра. Тук на помощ дойде ГПС-а. Благодаря на това безкрайно полезно устройство.

Слизахме само водейки се по показанията на малкия дисплей. Беше доста неприятно слизане. Най-неприятното, което съм имал досега. За момент проблясва, но за прекалено кратко. Слизаме бавно и предпазливо. За момент се хлъзвам и поемам надолу с неподходяща скорост. Забивам пикела здраво и настойчиво, за да спра. Връщам се на пътеката и продължаваме.

Виждам странна за мен гледка. Мъж, жена и дете на не повече от 13 – 14 години в свръзка да катерят нагоре. Не ми се струва разумно в това време с детето, но само поздравяваме и продължаваме. За момент се вижда заслона Vallot сред мъглата и потвърждава вярната посока. Ура, успешно се добираме до заслона. 20 минути почивка, сушени плодове, ядки и течности за енергия.

От тук надолу съвсем нищо не се вижда, но поне няма пропасти от двете страни. Вървим само благодарение на ГПС-а. Срещаме няколко човека от Латвия, които много се зарадваха като ни видяха. Попитаха дали може да вървят с нас, защото се загубили. Разбира се, че може, ама сме бая бавни и поизморени. Но за тях не е проблем. Закачат се за нас и кротко си ходят без да упорстват. В следващите 30 минути си счупих едната щека, изкривих другата и скъсах гетите. Е, това е в реда на нещата.

На около 4100 м времето вече е по-благоприятно.

Тътрим се като хипопотами надолу и следобеда стигаме до палатката, която оставихме разпъната да ни чака. Просваме се за известно време. Всичко, което има да се върши остава за после. Изгорели сме бая, но устните на Краси са най-пострадали. Той все още не подозира колко всъщност тепърва има да се подуват и разраняват. Не ми се яде, но се насилвам в името на организма си, а от мириса и вкуса на водата от стопен сняг ми се повдига. Пращам смс на Мони, че сме се качили и всичко е наред и лягаме рано! Тази нощ съм спал като пън. Дори сънувах. И Краси се похвали със същото на сутринта.

Ден 6 След продължително събиране на лагера и всичкия инвентар

казваме „чао“ на планината и поемаме надолу.

Следва деликатен участък – камънак, стръмнотия и навалял сняг в участъка между Гуте и Тет Рус. Въпреки условията има много хора, които се качват нагоре и ние като слизащи ги изчаквахме та ставаше бавно. Дори имаше няколко българи като единия член на групата им беше едва 12 годишен. На хубаво да се учат децата още в детска възраст. Срещаме и момиче, което прави статистика и записва колко каменопада има за деня в района. Интересно начинание! На Тет Рус котките се махат с голяма радост. Добра работа свършиха! Вече вървейки към железницата се запознахме с двама българи, които от години живеят в Холандия и ще качват върха на следващия ден. Много приятни хора. Не помня в колко часа достигнахме до железницата и за късмет влака идва след 20 минути. Малко по малко той слиза надолу и надолу към ниската част на Алпите. Камъните и ледниците се сменят с красиви алпииски ливади и гъсти иглолистни гори. На паркинга, колата ни чакаше послушно. Радваме се да я видим, а мисля, че и тя нас :-) Хващаме посока към

къмпинг Мармотите,

където се подвизава Мони. Къмпинга е близо и е едно прекрасно място. Един от най-хубавите, в които съм бил и то направо на символична цена. Сядаме с Мони всеки да разкаже за премеждията си какво и как било. Отваряме по бира и нещата си идват на мястото. Идва и време за дългоочакваната баня. Лелеееее колко е хубаво човек да се изкъпе. След няколко дни лишение човек може да оцени истински някои неща, които обикновено приема за даденост. Всички налични батерии се презареждат и се обсъжда маршрута за следващия ден. Ден 7

Дойде и той – ден 7. Една седмица от прекрасното пътуване се изниза. Днес стартираме в посока към

Женева

Границата между Франция и Швейцария се минава свободно, ама нас разбира се ни спират, че сме съмнителни. Взимаме си винетка, която е на скромната сума от 40 евро за една година. По-евтини няма.

Женева! В представите ми това е образец за европейски красив, уреден и чист град,

но действителността беше друга. И така паркирам в по-краен квартал, където изрично проверих дали има знак. Е, нямаше, но все пак ми писаха глоба за 40 франка. Мизерници! Да искаш да си примерен и пак да те глобят. Не че платихме глобата де, но все пак. За 15 минути се докопахме до прочутото езеро и там като за добре дошли ни посрещна протест на сбирщина араби, които разпалено скандираха нещо за някакъв си Машад. Първото ми впечатление за града беше, че е пълен с „чалми“ и африкански преселници. Не беше особено чисто и като цяло хич не успях да хвана някакъв чар в този град. Всъщност мнението на всички ни беше еднакво. Пообиколихме около езерото, поснимахме.

После малко през центъра.

Имах чувството, че съм в град от типа на Ню Йорк, където има хора от всяко крайче на света. Какво ли не видях. Имаше една много смешна случка, която просто не мога да не споделя: „седи си негър в едно кафене. На масата има чаша с вода и връзка банани. В един момент бутна чашата, тя се счупи, а той грабна връзката с бананите и хукна да бяга през глава като маймуна, която е сгафила“. Така сме се смяли. Беше като някакъв комедиен театър.

В един парк видях по поляните да лежат групи негри и съмнителни персони. Решихме да се омитаме оттук и отидохме до колата, където ни чакаше споменатата вече глоба. От тук посоката беше към

столицата Берн.

По пътя за натам взимаме ужасно грешното решение да спрем да хапне на една от техните т.н. Rest Area. А там какво да видим – половин дузина скучаещи полицаи, които ни накацаха като мухи на парче мърша. Почнаха едни проверки, едни чудесии. Тук съвсем не на място се помайтапих, че остава само да ни претърсят с кучета и резултата не закъсня. От полицейския бус скокна едно сладко черно лабрадорче, което чакаше с нетърпение да се разходи в колата. Наредено ни бе да разтоварим всички чанти и да ги наредим в колони през около 2 педи разстояние. Е, то хубаво, ама ако ми обяснят защо ни накараха да извадим и пикелите и една празна тенджера. Тотално малоумие. И така скокна лабрадорчето, а на лявата, а на дясната седалка и души ли души. После отзад и в багажника. Не си хареса нищо и се премести на чантите. Мина ги една по една всичките и после пак за всеки случай. В сакчето на Краси си хареса нещо и набързо го привикаха за личен разговор при буса. А той човека си взел Мурсалски чай за планината. А сега иди обясняваи, че това не го пушим и, че не сме наркомани и утрепки. Е, разбраха се де.

Върнаха ни документите и казаха да прибираме бардака. Като погледнах колко багаж има направо не повярвах, че това е излязло от колата, но беше, а сега трябваше и да се върне там. Накрая, за да не изглеждат толкова лоши полицаите споделиха с нас, че имат много проблеми с хората от източна Европа и затова така постъпили с нас. То вярно, че страната им е пълна с косовари, ама ние сме българи и то си личи откъде идваме с целия този инвентар. След 1:30 часа тършуване им пожелахме да са живи и здрави, ядохме по едно Русенско варено и се ометохме за към Берн. Представих си, ако предизвикваме такъв интерес навсякъде в Швейцария по-добре да се омитаме от прехвалената им страна.

Извода от случката пак беше налице – Никога не спирай на отбивка в Швейцария да ядеш Русенско варено.

Еххх, не си взехме поука от спирането в Италия за банани.

Берн!

Паркирам отново в покрайнините в късния следобед и се надявам и тук да не ми лепнат някоя глоба. Вярно, че не платихме предишната, ама за какво да ги колекционирам. След 15 минути пеша сме в центъра. Тук още от пръв поглед повече ми харесва от Женева. Някак си е по-немско.

Няма ги и тълпите пришълци, които петнят облика на града. Всичко е чисто и подредено. Архитектурата е старинна и характерна за областта. За Берн няма какво толкова да кажа освен, че се хареса на всички ни. Няколко часа в града и решихме да тръгваме, че мислехме да стигнем до Германия, да спим там някъде в храстите там и не следващия ден да отдадем подобаващо внимание на Страсбург. И така през Базел влязохме в Германия. Колата се върна „при мама Германия“ :-) Започна радостно да търкаля гуми по хубавите родни магистрали, където е била последно през 2002 г. Намерихме си чудно местенце зад една необитаема в момента ферма близо до град Хайтърсхайм. Опънахме палатката по здрач и последва стандартната процедура – консерва Русенско варено или риба и по бира. Малко комарите тук бяха в повечко, ама учудващо не ни закачаха много.

Ден 8

Ранно ставане към 5:30 и до 6:00 лагера е събран и сме на път. Спираме да хапнем на магистралата, резервоара се пълни целия и поемаме отново в посока Франция и красивата местност –

Елзас. В Страсбург е много спокойно.

Може би и заради ранния час в събота сутринта. Паркирам на малка уличка недалеч от центъра, купувам талон за паркиране на съвсем нормална цена и без да знаем какво да очакваме от града тръгваме на поход. Страсбург не влизаше в първоначалната програма и никой не се беше поинтересувал що за град е и как изглежда. Извън границите на туристическата централна част не можеш и да предположиш в каква приказка ще попаднеш. Китни разноцветни къщички, отрупани пищно с цветя.

Всичко е толкова чисто спретнато и контрастно.

Като че наистина си в приказка на Братя Грим и всеки момент ще изскочи някой приказен герой. Има и пищна катедрала, която както и на много други места е сбутана между малки къщи и не може да се снима хубаво. Отвътре също си заслужава. Направо страхотен град.

Може би най-хубавия, който съм виждал заедно с Брюж в Белгия. Даже правя някаква асоциация между двата града. Сякаш атмосферата е сходна. Разходка покрай реката, още прекрасни гледки и неусетно часовете са се изнизали. Не ни се тръгва оттук, но мислим да спрем и в друг френски град от района, а именно

Колмар

Центъра на Колмар е от същия тип като Страсбург, но е по-малък разбира се. Отново приказни къщички, грижливо декорирани с цветя.

Много е хубаво, но се получава малко пренасищане да видиш два толкова хубави и сходни града в един ден. Но

ГОРЕЩО ПРЕПОРЪЧВАМ на всички тези градове!

Заслужават си! От тук поемаме на юг само, че през Франция и отново през Базел

влизаме в Швейцария и се отправяме към Цюрих,

където ще спим в единствения къмпинг в града. Къмпинга е точно на брега на езерото. Цената беше 15 евро на човек като колата се паркира отвън, защото няма място в къмпинга. Много тъпо и неудобно. После след като си платихме ни съобщиха, че топлата вода е с жетони по 2 франка. Е, това вече са цигански номера. Не стига, че това е скъпо, ами да издребняват по този начин. Не препоръчвам това място на никой. Разположението до езерото е супер, но само това. Въпреки всичко се радвам, че попаднахме тук, защото се запознах с няколко малайзиици, които току що са пропътували разстоянието от Южна Африка до тук с Тойотата си, която беше истински шедьовър.

Само да я гледаш и радва окото. Много добре оборудвана и бая свят е видяла. Хората бяха много мили и с удоволствие ми разказаха за премеждията си, а аз жадно попивах всяка дума, защото прекосяване на Африка ми е детска мечта и дори само разказа им беше като преживяване за мен. Като им разказах колко много искам да отида и аз, техния отговор беше: „Ами какво толкова, искаш ли тръгваш“. Хаха, де да беше толкова лесно.

Оказа се, че не са случайни хора. Имат фирма за газификация, която са оставили на сина им и сега обикалят света на 4 колела. Има и такива късметлии. Миналата година са обиколили Южна Америка, по-миналата Азия и сега Африка. Пожелавам им успех и им оставям контакти като минат през България, ако имат нужда от нещо да се обадят. Прекрасна среща със страхотни хора. След срещата с тях се чувствах обогатен по някакъв начин. Вечерта пием бира на брега на езерото и обсъждаме пътуването.

Към 23:30 отивам да се преобличам до колата и поради тъмницата ползвам челник. Докато се ровя из многото багаж до мен спря една кола поогледаха ме и си тръгнаха. До 3 минути дойде полиция да ме разпитва кой съм и какъв съм. Е, ако бяха дошли за 2 минути щяха да ме сгащят по долни гащи :-) Като включих алармата и видяха, че имам ключ нещата си дойдоха на място. Това се казва гражданско самосъзнание. Можеше да съм някой бандит. Тази нощ му ударихме голямо спане.

Ден 9

Цюрих е подреден и изпипан град.

Сякаш и населението му е подбрано или поне така изглежда на пръв поглед. Няма ги съмнителните персони като в Женева. Града е много приятен за разходка особено по брега на реката, която е пълна с лебеди, чакащи добродушните минувачи да ги почерпят я с някоя бисквитка, я с парче сандвич. Ние им направихме направо угощение - цял пакет български бисквити. Бяха подобаващо оценени. Даже накрая взимаха и от ръка. Голямо доверие ни гласуваха. Симпатични животинки са - грациозни и красиви, те допринасят за цялостната атмосфера в града.

От там посоката беше към

Лихтенщайн,

за да видим с очите си що за държава е това. Оказа се много странна държава. Сякаш всички в нея са кошмарно богати. Някакви херцози или подобни там. Карат ферарита и мазератита и живот си живеят. Валутата е франкове и всичко е много скъпо. Ние решихме да се спрем в

столицата Вадуц.

Централния площад е целия в жълто, а на хълма отсреща е кацнал хубав замък, който е затворен за посетители, защото е нечия частна резиденция, но пък ние се качихме да го видим отвън отблизо.

Около замъка цареше истинска идилия. Едни тучни полянки, грижливо окосени. Мераклииско изпълнение. Честно казано не виждам какво може да прави човек тук повече от няколко часа, а и със сигурност няма да спим тук на палатка, въпреки че полянкара до замъка е чудна за палатка.

И така границата и

Австрия

ни зоват. А те са съвсем близо. Задължително австрийска винетка и поемаме в посока твърдо на изток към Иннсбрук. На 40 км преди града вече започва да се мръква и кривваме от магистралата в търсене на подходящо място за палаткуване. За минути мястото е налице и то едно от най-хубавите досега. Разположено е в гъста борова гора. Хем скришно, хем близо до главния път, а и земята беше покрита със страхотен мек мъх, който спомага за комфорта на спящите в палатка. Ден 10 В ранни зори „вдигаме гълъбите“ и се понасяма в посока

Инсбрук.

Взимам си талонче за паркинг и тръгваме на кратка разходка из града. Той е хубав и спретнат, сгушен в тиролските алпи, но сякаш вече сме се попренаситили на градове за тази екскурзия и не можем да го оценим, както заслужава.  

През града минава река Инн, която в момента на нашето посещение беше много буйна и мътна. В града имаше много карети, но интересното беше, че конете бяха облечени в GORE-TEX наметала. Модерна работа.

В ранния следобед продължихме по пътя си като останалата част от деня мина предимно в път. Минахме през един тунел, който беше дълъг 15,4 км и удари в земята Монбланския със своите 11 км и кусор. Таксата му беше в пъти по-ниска от Монблан, а е по-дълъг.

Абе Австрия си е по като за нас.

Пътят в тази част е много панорамен. Минава се през сърцето на тиролските алпи, които са надупчени като швейцарско сирене от тунели. И така в късня следобед минахме границата с Унгария при град Strem и непосредствено след нея се забутахме по ливадите да търсим място за палатка. Бързо открихме една голяма, но и скътана ливада, която беше цялата разорана от диви прасета. Е, надявам се да са дружелюбни и да няма освирепели екземпляри стреляни по 2-3 пъти. Местенцето иначе беше супер – равно и с тучна трева. Само да ги нямаше тия гадни твари, а именно безброй комари и хапещи летящи мравки, но какво да се прави пълно щастие няма, но затова пък имаше по бира, за да е щастието по-голямо :-)

Ден 11 Днес беше деня за връщане в България, но първо

една кратка спирка на езероро Балатон,

което се оказа доста мътно, а унгарците го ползваха като море. Горките те като си нямат друго какво да правят. Моите очаквания бяха, че ще е едно доста по-красиво място с хубава природа, а то се оказа, че съм далеч от истината. И все пак имаше бая туристи. От тук по едни диви и пусти унгарски пътища след доста време каране, но малко изминати километри стигнахме до границата със Сърбия, но тази, която е на юг от град Бая. Там нямаше трафик, а и не се занимаваха много с нас. Само дето граничаря отскочи до едно съседно гише с паспортите ни, нещо се помота там и като ги върна видях, че на моя и на Краси има допълнителни екстри. Печатите от минало седмичното ни влизане в Косово бяха заличени с други печати с надпис – анулирано. Странна работа са тия сърби. Какъв им беше зора като миналата седмица им влязохме в страната от Косово пък сега се сетиха да мацат по паспортите. Както и да е, не ни занимаваха с разни въпроси и си продължихме по пътя. Сега беше ред на диви сръбски села, които в интерес на истината бяха много по-оживени от нашите. На магистралата се включихме чак при Нови Сад и оттам по добре познатия път към България като разбира се задръстването в Белград не ни пропусна. В късна вечер минахме границата и бяхме на родна земя след толкова незабравими дни пътешестване. Всичко изминати километри 4427 км. От месец юли не мога да се оплача – много пълноценен откъм пътешествия. 1 седмица море в Гърция, после уикенд в Косово и сега това пътуване. Дай боже повече такива месеци всеки му! Автор: Любомир Петров Снимки: авторът Други разкази свързани с Алпите – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Париж – една сбъдната мечта (2)
2. Париж – една сбъдната мечта
3. Словения (до връх Триглав)
4. Пътешествие из Европа (2): От Грац към