"Ние, боговете" - новият мисловен експеримент на Бернар Вербер

Едно от любимите ми неща при Бернар Вербер, е, че не натоварва с омръзнали до болка клишета. Когато му се прииска да каже, например, че нещо се е случило "по законите на Мърфи", той ще се въздържи, като за сметка на това ще ви разкаже за възникването на този израз, запазвайки по този начин титлата на писателя с най-оригинален и същевременно ненатрапчив стил, с когото съм се сблъсквала напоследък.

Най-новата му книга, която се появи на българския пазар, "Ние, боговете" е все едно подобрен вариант на "Трудно е да бъдеш бог" на брилянтните руски фантасти братя Стругацки. Не посредствена имитация, не римейк или нещо от сорта. И двете творби са страшно ерудирани и философстват по въпроса за божествената намеса, но докато повестта (наистина една от най-любимите ми) на двамата руснаци е тежка за четене и на моменти силно депресираща, в този нов роман, първа част от трилогията за боговете, Вербер демонстрира типичния си стил на писане - епизодичен, семпъл и ужасно увлекателен. Но това, което липсва на "Трудно е да бъдеш бог", е темата за еволюцията, както и начинът, по който Вербер компилира чиста наука с митология, исторически факти с мистификация. Полученото не е роман (което за мен е твърде презрителен етикет), а записки от един истински мисловен експеримент.

Иначе сюжетната линия от предишните книги на автора продължава - ученият енциклопедист Едмон Уелс, Микаел Пенсон, Раул Разорбак и слепия равин с вицовете Фреди Майер, Мерилин Монро и т.н. Бившите танатонавти стават теонавти. Мистерията, разбира се, е пълна и те са привлечени от нея като с магнит. Един любим герой ще бъде елиминиран, няма да ви кажа кой, но ще издам, че откакто Дж. К. Роулинг уби Дъмбълдор, не съм била по-бясна на писател. Пък и нали знаете кое е хубавото на фантастиката - никога нищо не е окончателно, така че надеждата ми е в следващите две книги от трилогията за боговете.

Когато говоря за Вербер, обичам да казвам, че в творбите му има по нещо за всеки човек и характер. Включително и рецепта за шоколадов сладкиш, която непременно ще приложа на практика тези дни. Екзотичен остров, пълен със загадки, философски размисли и шоколад... Какво повече можеш да искаш от една книга?

П.П.: Пропуснах да спомена, че макар мравките да не са във фокуса на историята в тази книга, на 13-а страница Пенсон е полазен от едно такова насекомо. Бях на Панчарево, когато прочетох това, в същия миг усетих някакъв гъдел и видях, че по ръката ми се катери една мравка. Ако според вас това е съвпадение, значи просто още не сте чели книгите на Вербер.

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: