– Моля?! Какъв е тоя клуб „Дебелогъз“, в който ще ходите? – реагирам аз на поканата на Н. за излизане в събота вечер. Ей, най-накрая български клуб с иновативно и хубаво име.
– Не бе, хаха, много си смотан. Club Des Belugas, в Sofia Live Club.

Ааа, белугите. Бях гледал някъде плакати из София.


Вечерта проверявам по телефона има ли интерес към концерта в клуба, интерес имало и ето ме в компания с четири елегантни дами вътре, на много централни места.

Концертът започна с час и половина закъснение.





Музиката, която прави групата, е главно ориентирана около блуса и джаза, като обичат разнообразието – има латино ритми – бразилски и салса, има фънк, соул...

Групата е съставена от германци в доста широк възрастов диапазон, като беше допълнена от солистката Бренда Бойкин (Brenda Boykin), която изглежда е тъмнокожа американка, която живее в Германия.

Като човек чуе тая комбинация от стилове, едва ли си представя някакъв много як купон, а по-скоро интровертни музиканти, гледащи в нищото и интровертно поклащаща се публика на дансинга.

Не беше съвсем така или съвсем не беше така! Още от първите тактове музикантите търсиха контакт с публиката, и за да я посъбудят дори слизаха от сцената.



И тъкмо си помислих, че това сигурно е най-близкия контакт, който съм имал с концертиращ музикант в България, когато Бренда слезе сред публиката и започна да танцува с всички подред, дори и с мен!

А да ви кажа, хич не беше лесно с апарат в едната ръка и бутилка с минерална вода в другата. Но не посрамих публиката, гарантирам ;-)

А трябва ли през цялото време отзад да стои на екрана Sofia Live Club и ужасното му лого? Вероятно трябва, защото собственикът смята, че от снимките на изпълнителите ще се разбере за невероятното му заведение и в чужбина. Поне да беше дал малко пари за ребрендиране (за по-красиво лого и по-човешки шрифт).