Виетнам: Ханой и заливът Халонг

Може би съм ви казвал, но не пречи да повторя – мног харесвам разкази, чието написване или изпращане за публикуване за предизивикани от друг разказ, четен на нашия сайт. Днес Искра ще но води до Ханой и залива Халонг. Приятно четене:

Виетнам: Ханой и заливът Халонг

  Таксито ме отвежда от аерогарата към Ханой и забелязвам, че   пред всяко крайпътно ‘капанче’ от двете страни на пътя има огромни табели, на които пише с още по-огромни букви  Pho 10. Питам шофъора да ми обясни, но той   не обелва и дума, щото явно няма как да разбере, като си говори само неговия език. Кацнала съм във Виетнам след почти 10 – часов полет, багажът ми го няма (дойде след  пет дни, когато вече  си тръгвах), пътувам в пълно мълчание и тези табели Pho 10, с неизвестно за мен предназначение,  започват леко да ме изнервят. След 30 минути съм в хотела в самия център на Ханой, тук  всички говорят добър английски и  като нямам багаж, който да разопаковам, не губя време и вече съм навън. Отново това Pho 10 e навсякъде, където има места за хапване. Оказва се , че това е най-популярната храна (заедно с ориза), която виетнамците ядат по всяко време. Представлява бульон от телешки, пилешки и свински кокали с нудли и парченца месо– много вкусна супа . А 10 е цената на една купа Pho. (съкратено - oт 10 000 донги, което е около 70 ст.)

В Ханой

живее една цяла България – около 7 милиона души, само че на 30  пъти по-малка площ. По улиците е като разгневен мравуняк – хора, мотопеди, велосипеди и коли във всички посоки, без никакви видими правила, пълен хаос. Не може  да се пресече улицата, то е народ…страшна работа. Тук-там из навалицата  се провират познатите ни от старите филми рикши с по някой турист, който сигурно трепери от страх да не го премажат летящите моторетки. Но за пет дни видях само един лек сблъсък , явно работи някаква невидима система  за сигурност. [caption id="" align="aligncenter" width="456" caption="Това е телефонна кабина и вижте в какво е превърната"][/caption]   Получих ценен  съвет от един виетнамец- Нгуен – каквото име носят почти 60% от виетнамците  - “Никой няма да спре и да те покани да пресечеш – просто тръгваш , а тяхна (на мотористите) грижа е да те опазят”. Бих добавила – ако могат. Оказа се прав човекът и вече не чаках до припадък, а смело се мятах сред ужасяващата навалица от хвърчащи във всички посоки виетнамци върху колела.  На всичкото отгоре на тази малка площ се движат  5 милиона мотопеди, 3 милиона леки автомобили и неизвестно колко велосипеди. Обичайна гледка е цяло семейство накачулено върху мотопеда- бащата управлява, а майката, двете хлапета, че и бабата са закрепени някак отзад и а-ха да се изръсят на някой завой.  Велосипедът , наред с мотопеда, също е не по-малко важно транспортно средство. С него  пренасят какво ли не, например огромен гардероб, или цветята от цял цветарски магазин. Такситата са евтини, но и тук има “копърки”, които ужасно лъжат в цените и отвън не можеш да ги различиш от официалните.    

 

   

Ханой е интересен , приятен град,

на моменти изглежда като че ли вехт и старомоден, но всъщност е привлекателен с романтичните си къщи във френски колониален стил. Фасадите на повечето сгради са много тесни, боядисани са в различни цветове и имат ажурени балкончета. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     Гордостта на града е катедралата, по подобие на Нотр Дам в Париж, а символът на Ханой е пагодата на един крак, която  мен никак  не ме впечатли. [caption id="" align="aligncenter" width="456" caption="Катедралата"][/caption] Столичани се гордеят с красивите си езера и разбира се с мавзолея и с музея на Хо Ши Мин. Опашки от смирени ученици се вият на огромната поляна пред мавзолея и чакането  продължава с часове. [caption id="" align="aligncenter" width="608" caption="Трафикът вграда"][/caption]     Независимо от хаотичното движение на хилядите хора и мотопеди,

градът изглежда  приятно шарен, бъбрив и интересен.

Обичайна гледка са уличните търговци – съвсем в реда на нещата например е да се продават няколко къса кърваво месо върху  парче от вестник  на самия тротоар. Или пет-шест франзели в едно мърляво панерче , сложено на земята.  Изобщо в Ханой улицата си има собствен живот и някакви свои неписани (най-вероятно)  правила. На тротоара, отново върху вестник, едно момиче  изсипа купчина стари дрехи, но явно всички приеха това за абсолютно нормално и започнаха смело да ровят. А само на два метра от тези вехтории блестеше витрината на магазин за маркови чанти с цени от 120 евро нагоре. [caption id="" align="aligncenter" width="608" caption="това са масовите ресторанти"][/caption]

Много ми бяха интересни местата за хранене.

Няма как да ги нарека ресторанти, защото много често те представляват една скована от криви дъски “масичка”, на която са подредени някакви напитки , до нея върху котлон ври гигантска тенджера с някаква храна, почти сигурно е, че е супата Pho, и няколко чевръсти слаби виетнамки   режат, пържат в огромни тигани, варят, готвят всевъзможни ароматни манджи. [caption id="" align="aligncenter" width="456" caption="пилетата направо на улицата"][/caption]   Наоколо едно върху друго са наслагани малки,  направо миниатюрни, пластмасови столчета. Клиентите на импровизираната…. да я наречем закусвалня, си вземат столче от високата камара, слагат го където им падне , вадят торба със семки и почва купонът. Ядат, пият, бъбрят си и се забавляват истински. Да им завиди човек. [caption id="" align="aligncenter" width="608" caption="Ето това са масовите заведения - как седят на тези столчета , не знам, те са като за кукли. А това долу са семки, които след няколко часа ще са огромни камари"][/caption]     Вечер тротоарите  са засипани с купища остатъци от семко-угощението. Това мивки, кухни, оборудване – забрави. Всичко се мие в пластмасови легени, естествено – направо на улицата. Аз не посмях да ям на тези места, но исках на всяка цена да опитам супата Pho. Предпочетох хотелския ресторант . Прекрасна е, наистина, тази прословута виетнамска супа. Е, в хотела цената й беше точно 10 пъти по-висока. [caption id="" align="aligncenter" width="608" caption="това е барче, за напитки"][/caption]   Оказа се, че в Ханой чужденците предпочитат няколкото почти истински ресторанта, като за бели хора, както се казва. Но там и цените са европейски,  горе долу като в Париж. За обикновения  виетнамец е абсолютно невъзможно да влезе в такива заведения. Но , не знам кой поред, Нгуен ми каза: “Във Виетнам има много богати бизнесмени, които не си знаят парите, живеят в луксозни къщи и обикалят света.”

Туристите са около 5 милиона  годишно за цял Виетнам. Повечето от тях   не приемат факта, че

виетнамците ядат кучета

Около 30 % от хората са любители на  тази храна, която приготвят по няколко различни начина. Кучетата за ядене са  от две породи и се отглеждат в специални ферми в провинцията. Кучешко месо се продава в отбрани магазини и се сервира в определени ресторанти.

Виетнамската кухня като цяло е изключително вкусна

и е смесица от индийски, китайски, тайландски и малко френски рецепти и стилове. Оризът е основна храна, заедно с богатството от плодове и зеленчуци , което най-вероятно има пряко отношение към високата продължителност на живота – над 70 години. Страната е един от най-големите консуматори на ориз в света и втора по изност на този продукт. Забелязх, че добавят голямо количество кашу в салатите и в ястията, но явно това е нормално за най-големият износител на този вид ядки. [caption id="" align="aligncenter" width="608" caption="ето това е масов ресторант. В такива по цял ден ядат милиони виетнамци. И са радостни и засмени. И им е вкусно"][/caption] Разхождах се из ханойските улици и не можех да се наситя на интересните картини, които се разкриваха пред очите ми. Съвсем нормално е например да разположиш фризъорския си “салон” , или бръснарницата до някое улично дърво, на което на  пирон виси огледало, а клиентите търпеливо чакат реда си да седнат на стола пред  коафъора с ръждясалата ножица. [caption id="" align="aligncenter" width="456" caption="ето на това се казва фризьорски салон!!!"][/caption] Любопитни са и антикварните магазинчета, от които за жълти стотинки можеш да купиш уникални предмети. Е, колко са “уникални” може понякога да се спори, но важното е, че много разгорещено се мъчат да те убедят в “автентичността “ им.

Виетнамците са симпатични, тихи и усмихнати хора.

Създават усещането за трудолюбив и спокоен народ. Жените са наистина изящни и в по-голямата си част – красиви, особено, ако са облечени в тяхното традиционно облекло -              - бял копринен панталон и цветна туника, дълга до глезените с две дълбоки цепки отстрани.  Обичайна все още е и познатата ни гледка – типичната виетнамска сламена шапка на главата, а на рамо – “кобилицата” с двата огромни, препълнени  коша, под тежестта на които крехката виетнамка се движи леко и грациозно със ситни безшумни стъпки. Една от най-интересните забележителности в страната е

заливът Халонг

Това  изумително красиво място се намира   в Южно китайско море .  В  къщи, монтирани  върху понтони, живеят потомствени фамилии, които се изхранват от търговия с плодове и риба. Заливът е сред най-удивителните творения на природата , в който се издигат от дълбините около 3 000 острова и скални образувания.

  Загадъчни и магнетични, пейзажите се редуват , оставяйки усещането  за нереалност. Стотици корабчета кръстосват между морските скали, а туристите снимат като луди. Някои от островите са превърнати в машини за пари – с хотелчета и спа центрове те привличат хиляди туристи, жадни за приключения.

Японците например са луди за такова преживяване. Туристическите корабчета усилено “работят” за хората от понтонните къщи – спират на няколко места насред залива и тогава започва “нашествието” от малките плоски лодки, които са отрупани с плодове и зеленчуци, аранжирани по най-прекрасния начин, за да те пленят с красотата си от цветове и да те накарат да си купиш. Разбира се щедро ти дават да опиташ от всеки плод, който пожелаеш. Деца по на 6-7 години сами управляват тези лодки и въртят търговията.

  Поредният Нгуен ми обяснява, че хората от понтонните къщи прекарват целия си живот сред водата – тук се раждат, тук се женят, тук умират – казва той. Веднъж седмично цистерни ги снабдяват с питейна вода. От съвсем ранна възраст тези хора са заети с улов на риба и търговия с плодове и зеленчуци.  Всички те живеят в един воден свят като на кино. Или поне на нас така ни изглежда. Но ако не са туристите, не е ясно какъв би бил животът им.      

    В екскурзията, която предпочетох  с корабче из залива, влизаше посещение на пещера на един от островите. Преживяването беше невероятно. Била съм в много пещери, но тази наистина беше уникално красива – осветена по специален начин , тя разкриваше неповторими гледки и бях готова да се обзаложа, че разстоянието от близо километър   сме го минали за десет минути,   времето беше спряло пред толкова красота.   Автор: Искра Койнова Снимки: авторът     Други разкази свързани с Виетнам – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Виетнам: Ханой и Сайгон
2. Удивителният залив Халонг (Ха Лонг), Виетнам
3. Виетнам (4): На море във Виетнам или как да хапнем немчета
4. Виетнам (2): За валутата, култа към личността и свободата
5. Виетнам
6. Съвети за пътуване до Виетнам
7. Нова година във Виетнам

Прочети цялата новина

Свързани новини: