Чета нюза днес и забелязвам, че извършителите на престъпления вече са конкретизирани като цигани. В гетата трупат тояги и коктейли Молотов. Скиновете лъскат кубинки. АТАКА и ДПС се готвят за избори и правят театър.

Опит как се налага ред в малцинства има по света. На запад е пълно с неграмотни хора със сходна култура като тази на българските цигани. В САЩ са дали възможност на достатъчно много черни, латино, коренно население и други да се образоват и да заемат постове в полицията, образованието, където си поискат. Имат училища с въоръжена охрана и метал детектори на входа. Построили са отворена врата за интеграция към обществото за който иска.

САЩ са построили и достатъчно много затвори за тези, които не искат да приемат законите. Морков и тояга.

И право на въоръжена отбрана на имуществото за останалите хора, докато периодът на интеграция протича. Колелото е открито, няма нужда да се дялка отново.

Туристи обикалят из планината и срещат един овчар, който си пасе стадото. Гледат - овчарят седнал и играе шах с един овен. - Бре! Чудо! - дивят се те. - Толкова интелигентен овен! Овчарят се обажда: - Какво ти "интелигентен" бе… Овенът си е овен - просто животно, водя го 4:3. Усмихни се, България! Доста породи български овце са на изчезване, алармираха експерти. Ако опишем ситуацията на спортен език, ще излезе, че резултатът в партията шах все повече набъбва в полза на хората. А за селското ни стопанство се задава тежък цайтнот…

Немислимото е на път да се случи. Едва ли някой е вярвал, че браузърът Firefox по популярност, но това вече е почти факт. Анализаторите предвиждат, че браузърът на Mozilla скоро ще отстъпи втората си позиция на претендента Chrome, информира Tech Spot. Ако тенденциите се запазят след време Internet Explorer също ще отстъпи лидерската си позиция, тъй като браузърът на Microsoft е в период на стабилен спад на популярността си. Единственият браузър, който бележи някакъв растеж през последната една година е именно творението на Google. По данни на StatCounter, Chrome ще задмине Firefox през следващите месеци. StatCounter е онлайн услуга, която позволява на собствениците на сайтове да измерват посещенията в своите творения и да получават разнородна информация за хората, които влизат в страниците. Част от тази информация включва анализът на браузърите, които използват потребителите. StatCounter са събрали информацията за всички сайтове в системата си и са обобщили данните в таблица, която представя всичко в лесен за разбиране вид. От графиката добре се вижда кой върви надолу и колко стремителен е растежът на Chrome от ноември миналата година, до този момент. Данните ясно показват, че или Mozilla и Microsoft не успяват да налучкат вярната стратегия за развитието на браузърите си, или единствено Chrome успява да предложи на масата от потребители най-нужните инструменти в подходящата опаковка. През миналия октомври браузърът на Google е притежавал само 12.4% от браузърния пазар. Тогава Firefox е имал 31.2%, а Internet Explorer е държал внушителните 49.2%. За една година браузърът на редмъндския гигант Microsoft е загубил 7.5% от дела си, а Chrome е добавил 11.2%. Ако предпочитанията на потребителите продължат да се променят в същата посока, много скоро творението на Google ще заеме второто място, а не след дълго и първото. Данните трябва да се приемат с едно на ум, тъй като компаниите, които правят подобни анализи често получават доста различни резултати. Само преди два месеца Net Applications изнесоха цифри, според които Internet Explorer има дял от 55.3%, Firefox е с 22.6%, а Chrome има скромните 15.5%. Причина за разминаванията е методиката, която различните анализатори използват за да получат данните, които изнасят в публичното пространство. Нека да видим къде сме ние. През последния месец потребителите на Kaldata.com са използвали най-често Firefox. Браузърът на Mozilla е предпочетен от 43.89% от хората. На второ място е Chrome с 25.35%, а на следващата позиция е IE с 20.18%. Както виждате, данните имат малко общо с цифрите на Net Applications и StatCounter, които са цитирани по-горе, но спокойно можем да заключим, че Chrome е във възход, а Microsoft и Mozilla трябва да се замислят, дали предлагат най-доброто, на което са способни в областта на браузърите. Кой е вашият любим браузър и защо?

Румен Петков е роден на 23 юни 1961 г. в Плевен. Завършил е математическа гимназия, а след това математика в Пловдивския университет. От 1995 до 1999 г. е кмет на Плевен. От 2001 г. е зам.-председател на БСП и неизменен председател на Националния предизборен център на партията по време на изборите за президент, местни органи и парламент. Депутат в 39-ото, 40-ото и 41-вото НС. От август 2005 г. е министър на МВР до април 2009 г., когато подава оставка. През 2009 г. напуска ИБ на БСП. - Г-н Петков, представители на вашата партия БСП поддържали ли са „топли” връзки през годините със скандалния Кирил Рашков, популярен като Цар Киро? Това преди дни каза Йордан Соколов. - Не зная кой е Цар Киро, но по документи познавам Кирил Рашков. БСП никога и по никакъв повод не е поддържала отношения с такива лица. Колкото до г-н Соколов, то аз си спомням, че точно той вървеше под ръка с Кирил Рашков из Плевен и подкрепяше тогавашния кандидат за кмет Найден Зеленогорски. Не зная дали тази...

Тъй като съзнавам, че живея във време на глобален утилитаризъм, аз – виждайки каквото и да е събитие – започвам да търся ползата в него. Да – ползата. И наистина – нека ви кажа – почти винаги я намирам! Ще се изсмеете: Я го виж ти! Откри колелото! Всеки българин знае, че всяко зло е за добро и че от чревните газове доста добре (поне в България) се прави боя. Така е – нищо ново не казвам, като казвам, че мога да открия полза дори и в най-жалкото събитие. Но все пак държа да го кажа. Първо нека да напомня какво е утилитаризъм. Това е учението на Джеръми Бентън, английски философ от начлото на 19 век, в което се твърди, че морално е това, което е полезно. А полезно е това, което носи повече щастие на повече хора. А щастието е удовлетворение на потребностите. И ето какво имам предвид. В Катуница беше запалена искрата на едно голямо и дълго време сдържано народно недоволство. Цели десет дни – поне досега – целият ни народ, предвождан естествено от русолявите и енергични фурии –...

Еверест е най-високият връх на света. Той подпира небето и достига до височина от 8844.43 метра. Изкачването на Еверест е мечта на всички търсачи на силни усещания, но това е опасен и скъп процес, който малко хора могат да си позволят да извършат. Поради тази причина в Хималаите вече е инсталирана и работи специална уебкамера, която предава на живо всичко, което се случва на връх Еверест, информира Digital Trends. Важно е да се отбележи, че климатът близо до върха е доста суров и не винаги има добра видимост. Когато обаче времето позволява, гледката със сигурност ще бъде впечатляваща. Всеки е хвърлял поглед на уебкамери с висока резолюция като тези, които показват в реално време гледки от площада Times Square в Ню Йорк, улица Оксфорд в Лондон или част от някой друг световен мегаполис. Замърсяването, смогът и урбанизацията буквално могат да се вкусят чрез висококачествените образи. На другия полюс ще бъдат гледките от новата уебкамера, която действа в Хималаите. Тя ще покаже суровата и непокътната природа, такава каквато е била още преди хората да се намесят и да присвоят за себе си големи части от света. Камерата вече е разположена върху планината Кала Патар. Тя ще предава образи с висока резолюция и е насочена към връх Еверест, към който се открива страхотна гледка от мястото, където е инсталирана камерата. Самото устройство ще работи на височина от 5675 метра, а за захранването му с електрическа енергия ще се грижат соларни панели, които са инсталирани наблизо. Уебкамерата е от тип M12 и е произведена от германската компания Mobotix. Това е една от най-устойчивите камери в света от този тип. Тя ще работи без проблеми при температури, които могат да паднат до -30 градуса по Целзий. Най-важната задача на въпросната уебкамера е да документира промените в климата. Информацията ще бъде използвана на конференцията за мониторинг на околната среда, организирана от SHARE – Stations at High Altitude for Research on the Environment. „Прекарахме дълги месеци в разработка на инсталацията, която ще поддържа работата на камерата. Проведохме подробни тестове за да сме сигурни, че системата ще работи устойчиво. Бяхме вдъхновени от желанието да поставим рекорд за уебкамера, която оперира на най-висока надморска височина.”, е заявил Джанпиетро Кол, който е шеф на комитета, който отговаря за камерата. Камерата няма да работи 24 часа в денонощието, тъй като в това няма смисъл. Тя ще предава само когато има дневна светлина за около 12 часа на ден. Можете да опитате късмета си и да пробвате да видите Еверест в реално време ако последвате тази връзка, която води към страницата, предаваща образа от устройството. Хималаите са уникална планинска система, която подслонява всички световни осемхилядници. Те са разположени на територията на цели пет държави. Това са Бутан, Индия, Китай, Пакистан и Непал.

Признавам си, че след като си бил 5 години главен редактор на една медия, вероятно е трудно да продължиш да пишеш в нея като обикновен редактор. Всъщност, аз няма как да знам това...

Истината е, че от 1 октомври не съм главен редактор на този сайт. Но съм част от групата "необикновени редактори", които ще променят облика на "Аз чета", стартирайки една нова ера, както се шегуваме напоследък. Всеки от тези редактори ще отговаря за различен аспект на сайта и ще разчита на помощта на всички останали. Важните решения? Те вече ще се взимат от всички редактори, които ще формират големия Редакционен съвет. А автори - автор може да бъде всеки, който ни изпрати ревю на прочетена книга - не сме върнали никого досега :)

Как обаче ще разпределим "огромния товар", който досега се падаше на главния редактор? Лесно - с повече отговорности за всички и пълно децентрализиране на сайта. Аз оставам редактор "Новини" и ще се занимавам с актуалното съдържание на сайта, Пав е "понижена" до редактор "Проекти и партньорства" и ще отговаря за всички проекти на сайта, които организираме сами или в партньорство с някого, като се грижи всички вие да получавате достатъчно информация за тях. Съвсем очаквано Вал Стоева ще бъде редактор "Детска литература" - знаете, че там отделяме все повече внимание, а на Настя се пада частта да извършва комуникацията с издателствата, за да имаме повече книги за четене, а редакторът "Рецензии" Вал Маринова - повече работа и ревюта за публикуване. Членове на редакциониня съвет са още редакторът "Събития" Мила Цанкова, Митко Аврамов, който вече се е заел с изработването на концепция за списанието на "Аз чета", която много скоро ще ви представим, както и Мила Дойчева, която ще отговаря за доброто представяне на сайта в социалните медии.

Може би най-добрата новина е включването на Диляна Георгиева като редактор "Литературни клубове", което означава, че много скоро отново ще имате възможност да се включите заедно с нас в литературен клуб "Книга за теб". Много скоро ще ви представим и новия редактор "Е-книги", защото в тази секция ви готвим още пвоече изненади.

Уверявам ви, че тези промени не просто ще ви завъртят главите, но и ще обърнат представите ви за правенето на литературна медия. Ще ви разказваме много неща от кухнята. А и много извън нея - трябва само да ни попитате. И не забравяйте - вие също може да сте част от този голям екип.

Успех на всички нас!

В Google Maps името на България е изписано на руски!

Признавам си, че до днес не бях забелязал тази фрапираща грешка на Google, въпреки, че редовно се ровя из Google Maps. Днес обаче ми попадна статията „Welcome to Bolgaria или Добре дошли в Болгария”, публикувана в сайта „Биволъ” и веднага проверих. Действително на кирилица името на държавата ни е изписано не като “България”, а както се пише на руски език – „Болгария”.
Ако не вярвате може и вие да влезете в Google maps и да проверите сами.
И понеже както са написали колегите от „Биволъ” в шеговито писмо до “чичко Гугъл”: “Пиша ти директно, защото няма смисъл да чакам управляващите тази държава да сторят нещо по въпроса. От 65 години България наистина е Болгария и явно нещата няма да се променят в обозримо бъдеще” , предлагам ние да вземем нещата в свои ръце и да свършим работата на Външно министерство, чиито чиновници явно нямат навика да влизат често в интернет.

Нека всеки да изпрати доклад до мениджмънта на Google Maps, за да ги научим как се пише правилно името на България на кирилица.

И не обвинявайте Сергей Брин, сигурен съм, че не той е правил превода, въпреки произхода си.

Ето какво трябва да се направи:
1.    Влизате в Google Maps и намирате „Болгария (Bulgaria)”

2.    Кликвате с десен бутон на мишлата в средата на картата и на прозорчето, което ще ви се отвори, натискате “Report a problem” (“Докладвай за проблем”):

Допълнение: Понеже, получих сигнали, че в някои случаи опцията за репорт на проблем не се появява в прозорчето, което се отваря при клик с десен бутон, прегледах отново и открих, че понякога опцията се визуализира и като бутон най-долу вдясно на картата:

3.    След като ви се отвори следващия прозорец, на точка 2 - “Which element is wrong? („Кой елемент е грешен?”), от падащото меню избирате “Other” (“Друг”):

4.    В полето „Problem description” („Описание на проблема”) описвате какво е сгрешено, например: “The correct name of Bulgaria written on Cyrillic alphabet is “ „България” but not “Болгария”!” (не се карайте на съпорта и не им изпращайте възвишени патриотични послания,  просто опишете грешката и как трябва да бъде поправена). И като го опишете, цъквате бутончето“Report problem” (Докладвай проблем”):

Може и на шега да напишете „Check in Google Translate!” Наистина, явно екипът създал Google Translate се е справил по-добре от колегите им от Google Maps  и апликацията превежда името на България коректно, пр. от английски:

Призовавам всеки който има желание, да докладва на Google за проблема – по стъпките, описани по-горе и нека да проследим заедно дали ще има ли ефект и кога.

П.П. Отнася се и за министър Николай Младенов и позаспалите му чиновници е Министерството!

 

Да научим Google как се пише правилно името на България! is a post from: Boris Domain -The Marketing Creative Space

Алкохолът е единствената субстанция, която оцветява болката в розово. Не че всички го знаят, но когато го прочетат, вече започват да си го мислят. Не само той, доста неща правят живота в родината поносим. Над нещата не тегне акциз, над алкохола и цигарите обаче тегне. Сумата, която събират (доколкото могат изобщо нещо да съберат), е около 100 милиона евро. Чудовищно нали? Хубава сума. Тази сума обаче не се използва по предназначение. Тази сума пълни дупките в бюджета. А бюджетът на републиката е като пътищата в републиката - има доста дупки. Иначе сумата, натрупана от акцизи, е предвидена да се използва за финансиране на центровете, занимаващи се със зависимостите ни. Главно към тези центрове, които ни помагат да се справим със зависимостите ни от алкохола и наркотиците. Положението около центровете, които са направени да помагат на наркоманите и алкохолиците, е отвратително. При наркоманите повече. Програмите при тях са направени така, че хората отиват там, взимат си метадона, на...

Напоследък, с наближаването на изборите, отново по телевизии и медии се повдига темата за купуването на гласове. На последната предизборна кампания, в края на предизборните клипове на кандидатите (по телевизия и радио), една фраза се набиваше в ушите на зрителя или слушателя: “Купуването и продаването на гласове е престъпление.” Или “Купуването и продаването на гласове е забранено от закона.” В същото време, преди години, в зората на демокрацията, когато тази практика започна, някои български политици (или техните помощници) сигурно са били много “горди”, че са я изобретили. Този феномен (купуването на гласове) е интересен от няколко гледни точки: Първо – дали се касае за съвременна практика и то само в България, второ, защо се е появил и трето – може ли да се избегне? Купуването на гласове - съвременeн прецедент или не На първия въпрос ще отговорим, че се касае за много стар “прецедент”. Купуването на гласове е било известно още в Римската империя. Ето какво пише Адам Смит...

За първи път от 1996 година насам стойността на технологичния гигант IBM надвиши тази на редмъндската компания Microsoft. При затварянето на фондовите пазари в петък цената на IBM беше 214 милиарда долара. Това е с 800 милиона повече от стойността на Microsoft, която към момента възлиза на 213.2 милиарда долара, информира BBC. Събитието е логично следствие на тенденцията от последно време, при която цената на акциите на IBM вървеше плавно нагоре, докато трендът при Microsoft беше негативен. В момента IBM вече е само на една позиция под върха на технологичната сцена. На първото място е Apple с цена на акциите, която възлиза на внушителните 362 милиарда долара. Производителят на iPhone и iPad едва ли скоро ще падне от върха. От началото на 2011 година акциите на IBM поскъпнаха с цели 22% според цифрите, които са изнесени от Bloomberg. От своя страна, редмъндският гигант Microsoft е загубил цели 8.8% за същия период. Размяната на местата, която стана в края на миналата седмица е най-логичният завършек на течащите процеси в бранша на високите технологии. Според анализаторите, ключовото решение, което изведе IBM силно напред е било взето още през 2005 година, когато компанията продаде бизнеса си с производството на компютри на китайския гигант Lenovo и постави на първо място в стратегията си за развитие разработката на софтуер и доставянето на услуги. „IBM отидоха отвъд технологиите. Те първи разбраха истината, че компютърният бизнес вече е много повече от кутии с хардуер, каквито всеки има на бюрото си.”, е заявил Тед Шадлър, който е анализатор във Forrester Research. Редмъндската компания Microsoft, която сега е на третото място, разчита основно на приходи от продажба на софтуерните продукти Windows и Office. В момента гигантът подготвя излизането на операционната система от ново поколение Windows 8 и това вероятно е причина за временния спад в приходите и цената на акциите. Актуалният Windows 7 излезе през 2009 година, а новата версия ще види бял свят най-рано догодина. За края на големите приходи от продажба на компютри допринесе и възходът на онлайн услугите, мобилните технологии и възраждането на таблетите. Центърът на високите технологии вече не е нито в настолните компютри, нито дори при лаптопите. IBM предвиди това явление още преди шест години и сега вади дивиденти от правилното си решение. IBM е многонационална компания, която е базирала своята централа в Ню Йорк. Тя е основана там през далечната 1911 година и наскоро празнува своята стогодишнина. Днешното си име IBM получава през 1924 година. То е абревиатура на International Business Machines Corporation. Служебен велосипед за доставки на IBM, заснет в Южна Африка през 1965 година

Миналата седмица Джеф Безос, който е изпълнителен директор на Amazon, направи може би една от най-важните презентации в живота си. Той представи дебютния таблет Kindle Fire, браузърът Silk и много други важни новости, които ще определят бъдещия образ на търговския интернет гигант Amazon. След презентацията всички бяха единодушни, че Джеф Безос има потенциал да се превърне в следващия Стив Джобс на технологичната индустрия, информира Mashable. Всъщност, това което е важно не е дали Безос ще стане толкова влиятелен, почитан и известен, колкото бившия директор на Apple, а дали Amazon ще успее да стане следващата „ябълка” на технологичната индустрия. Представянето на Kindle Fire стана на голяма, тъмна сцена, на която имаше големи екрани, където вървяха кадри с таблета. На преден план беше Джеф Безос, който водеше презентацията и пускаше шеги. Всички тези похвати се използваха и от Стив Джобс, но трябва да се признае, че последният се справяше доста по-успешно. Присъствалите на презентацията на Amazon забелязаха, че Безос прекалява с употребата на шеги и цитати, а това е развалило малко впечатлението от цялото представление. Все пак, създателят на Amazon и дългогодишен шеф на компанията беше наясно, че истинската звезда на сцената трябва да бъдат продуктите, а не този, който ги представя. Той остави качествата на новите продукти да говорят сами за себе си и наблегна на ниската им цена. Може би опитът за сравнение между Amazon и Apple не е много коректен. В крайна сметка Kindle Fire е по-малък от iPad, с по-слаб хардуер и е насочен към по-тясно специализирана аудитория. За разлика от Apple, в Amazon изглежда не са толкова загрижени за дизайна и красотата на таблета си. Kindle Fire е просто устройство с изчистен вид и интерфейс, което има за задача да ви даде лесен и директен достъп до услугите на Amazon. За да се разбере защо Amazon е компанията, която най-вероятно ще се превърне в основен конкурент на Apple трябва да се разгледа положението отпреди презентацията, която се проведе миналата седмица. Дотогава за основен съперник се сочеше Google, но компанията всъщност няма почти никакви успехи в директната търговия с потребителите. Всички помнят провала със смартфона Nexus One, който потребителите просто решиха да игнорират. Google е голяма компания, която се представя добре със своя браузър, търсачката на информация и мобилната операционна система Android, но при работата си с продажба на продукти на крайните потребители информационният гигант хич го няма. Докато в Google са твърде заети да дават всичките си продукти безплатно и да оставят трети компании да вършат с тях каквото намерят за добре, Amazon и Apple са фокусирани върху директната продажба на крайни потребители. Двете компании предлагат собствени продукти и имат изградени екосистеми от услуги, които обслужват устройствата. Справят се с това добре и съвсем скоро ще влязат в силна конкуренция. Това вероятно ще стане догодина, когато излязат по-мощните варианти на Kindle Fire.

Хоп, ето го и традиционния рекламен текст за предстоящия форум. Този път сериозно: не пропускайте Форум Родителство 2011, няма друг такъв. А и в събота ще е студено и ще вали.

Ето и една малка селекция от десет причини, с които да ви убедим да дойдете:

1. Протестите

Може би в последните месеци ви се е приискало да се включите към някоя група протестиращи, но за съжаление в момента изборът на компания и каузи за протести в България не е особено привлекателен. Елате на Форум Родителство, компанията е прекрасна, каузите са изключително смислени, а настроението е приповдигнато протестно, а ако някой ви изкефи можете да викате и да пляскате, колкото си искате.

2. Детството (ти)

От както психоаналитиците превзеха света, в детството откриваме всички отговори на въпроси като “защо съм такъв пич/тъпак”, “защо обществото ни е такова”, “защо не обичам мляко с ориз”, “защо само въпроси със защо задавам” и други. На Форум Родителство сме строили ясните отговори на всички въпроси в редица.

3. Почивката

Събота е почивен ден и сме напълно на ясно с това. Форум Родителство си е цяла почивна станция, ще си тръгнете отпочинали и заредени със свежи идеи. Креслата в залата са нови, удобни и ако много ви се доспи, стават за кратка дрямка. Този път са решени в бонбонени цветове. Във фоайето пък сме направили огромни възглавници от стари софийски билборди, на които може да се седи и лежи.

4. Децата

Децата са добре дошли на форума. Можете да ги оставите в някоя от четирите ателиета (Бъдеще сега, Архитектурна работилница, Валдорф, Забавна математика), за половин или за цял ден. Можете да ги вземете и в залата, но ако много започнат да викат, запушете им с нещо устата, че ще има и хора без притъпените усещания за детски шум на младия родител.

5. Веселбата

Ще има бар, добре зареден с необходимото за преживяване на родителски форум субстанции. В био версия. Ще има музика, кратки филми, готини хора, дребни детайли, които да ви усмихнат.

6. Бозата

Както винаги, обядът е безплатен. Този път сме подготвили и изненада за всички: рязко връщане към спомените от детството с по една от боза на Harmonica.

7. Модераторките

Както и миналата година модераторките са Василена Доткова, автор на книгата “Близо до бебето”, и Маги Малеева от Горичка. Тяхна е грижата за настроението на сцената и за въпросите към лекторите. Момичетата си ги бива.

8. Гъдулката

Да, на сцената ще има гъдулка и гъдуларка. Форумите ни не са скучни конференции, напротив опитваме се да предложим ритъм на целодневното преживяване, така че всеки път, когато ви доскучае и хоп, нещо ново. Музиката винаги е важен детайл.

9. “Твоето компетентно дете”

“Твоето компетентно дете” е една от най-яките книги за родителство, която ще излезе на български за първи път, не кога да е, ами точно на Форум Родителство (евала, Жанет 45). Ще има вълнуващо представяне, а освен нея в книжарницата на Горичка във фоайето ще имате огромен избор от всякакви книги по темата, както и тениски, стари игри, слингове и кво ли още не.

10. Лекторите

И след всичко по-горе, само да не пропуснем да кажем, че този път лекторите са пет-на-де-сет. И всички те са се подготвили с вълнуващи презентации. Нямаме търпение вече.

—

РЕГИСТРАЦИЯ ЗА ФОРУМ РОДИТЕЛСТВО 2011

Правило ли ви е впечатление, че дистанционните на всеки нов модел телевизор са с все повече копчета? Или как онлайн играта, която доскоро сте играли с удоволствие вече не ви се струва толкова забавна, защото към нея са добавени стотици нови опции и функции? Проблемът не е във вас. Става въпрос за добре документиран феномен, наречен „feature creep” или усложняването на нещо простичко до зловещи мащаби, информира Mashable. Инженерите искат да дадат достъп на потребителите до страхотни нови функции, които току що са измислили, но обикновено се провалят в това да ги направят достатъчно лесни за средния потребител. Когато дадена компания има куража и дисциплината да окастри силно списъкът с желания на своите разработчици, тогава тя има шанс да изпъкне и да зарадва потребителите. Пример за такива компании са Apple и Nintendo, които жънат успех с прости продукти, които задоволяват желанието на потребителската маса, а не на малцинството. Например, игралната конзола Wii е един от най-простите и успешни продукти от този вид, които могат да се намерят на пазара. За съжаление на онези 800 милиона потребители, които използват най-голямата социална мрежа Facebook, компанията не смята, че успехът се крие в простите решения. Малкото функции, които са лесни за употреба бяха в основата на първоначалния успех на Facebook. Именно с тези елементи беше детрониран MySpace – бившият крал на социалната сцена. Проблемът „feature creep” вече е завладял напълно Facebook и по всичко личи, че историята с MySpace ще се повтори. В миналото потребителите можеха само да се сприятеляват виртуално, а сега вече трябва да решават дали искат да се абонират за съобщенията на събеседниците си или не. Новият Ticker, който заема дясната част на екрана добавя допълнителен разсейващ фактор с потока от информация, който върви непрестанно. Стотиците настройки във Facebook са океан, в който може да се удави и най-добрият плувец. Новите профили също представляват допълнително усложнение за потребителите. В началото те няма да бъдат задължителни за използване, но след време Facebook ще задължи всички да минат към тях. За да се направи профилът добре изглеждащ трябва доста работа. Необходимо е да се подберат точните снимки, които представят човека най-добре и да се напише кратка биография от раждането до момента. Това би могло да отнеме часове работа. Статистиките показват, че само 1% от потребителите на най-голямата социална мрежа чакат с нетърпение всяка нова промяна и функция. Останалите обаче, предпочитат това, с което са свикнали и не искат да отделят часове за привикване и настройване след всяка радикална промяна. Facebook е млада компания с млади служители, които са ентусиазирани да предложат най-доброто, на което са способни. Те искат да променят света и не обичат да се задържат дълго на едно място. В това се крие опасността да се повтори филмът, който за MySpace приключи с трагичен финал.

Вече цяла седмица се говори само за Катуница и колкото повече се говори, толкова пó не разбираме за какво става дума. Медиите сведоха говоренето си до 5-6 клишета, толкова изтъркани и общи, че спокойно могат да бъдат извадени от контекста на Катуница и пришити към всяка друга тема, където ще се впишат органично и ще звучат пак така правилно и скучно. Лидерите на обществено мнение на принципа „Като каза „Катуница”, та се сетих” започнаха да излагат мислите, които ги вълнуват по принцип и изобщо и да разсъждават върху тях, макар че често тези мисли нямаха абсолютно нищо общо с въпросите, повдигнати от случката в Катуница. Изобщо, закипя бурна обществена дискусия за Катуница, в която самата Катуница беше изтикана в най-тъмния и прашен ъгъл. Всъщност, според мен, ако трябва да се разсъждава върху събитията и да се вадят някакви поуки от тях, то вниманието трябва да бъде насочено само върху краткия период от време между убийството на 19-годишното момче и пристигането на главния секретар на МВР Калин Георгиев в селото. Неговият призив да не се „извличат политически дивиденти” от случващото се, както и трескавата, макар и закъсняла, намеса на медиите с техните извънредни включвания, сложиха край на автентичността на събитията, на процесите и на тяхната публична интерпретация.

Всъщност случката в Катуница е следната (припомням, защото съм сигурен, че мнозина, увлечени в нейното анализиране и оценка, вече са я забравили): след спорове за имоти, след размяна на заплахи и след крайно изостряне на напрежението в селото, се стига до наказателна акция от страна на цигани от Столипиново, за които после се разбира, че са повикани от цар Киро, към момче от другата страна на спорещите. При тази акция момчето загива, а неговите роднини, след като полицията в продължение на едно денонощие не предприема нищо адекватно, тръгват на саморазправа с циганите. При тази саморазправа има обърнати автомобили и изпотрошени прозорци на къщи. Българите казват, че няма да се успокоят, докато циганите не бъдат изселени. Ето това е случката в Катуница. Всичко след нея са други случки, случки в една паралелна Катуница или, накратко, в Паракатуница. Кои са основните теми за обществен размисъл, свързани с тази Паракатуница през последната седмица? Безспорно водещ е въпросът:

Етнически ли е конфликтът?

Излишен по очевидността на отговора си въпрос. Въпреки това никой не смее да даде този отговор, защото той засяга тема, по която се ходи като върху тънък лед. А защо се хода така е обширна тема, която започва от лицемерната толерантност на публичното говорене и свършва при грозната практика за търговия с гласове по време на избори. Отказът да се определи конфликтът като етнически води до други, най-различни и причудливи формули, с които си служат говорещите, за да кажат това, което мислят, без да ги обвинят в радикализъм. Най-голяма популярност получиха изявленията „конфликтът не е етнически, защото е икономически”, „не е етнически, защото е социален” и „не е етнически, защото е политически”. Разбира се, причините да възникне този етнически конфликт са и икономически, и социални и политически. Икономически са, защото управлението на държавата е такова, че по-голямата част от икономиката е в сивия сектор. Социални са, защото въпросът за циганите е остро социален навсякъде по света и няма държава и общество, в които той да е решен, циганите да са интегрирани и да не генерират явленията, типични за тях през последното повече от половин хилядолетие, откакто са в Европа и откакто ги наблюдаваме. Причините са и политически, защото през последните 20 години в България няма политически субект, който да не се е изкушил да разиграе циганската карта по един или друг начин, за което после се отблагодарява с привилегии и затваряне на очите пред груби закононарушения. Но въпреки икономическите, социалните и политическите причини за този конфликт, той си остава етнически, защото хората го разбират като какъв, независимо какви словесни експерименти да го дефинира си прави тяхната свръхтолерантна интелигенция. Грешно е да се бъркат причините за едно явление със самото явление. Ако тръгнем в тази посока, лесно можем да стигнем до заключението, че конфликтът в Катуница не е нито етнически, нито икономически, нито социален, нито политически, а е еволюционен, защото в процеса на междувидовата борба за оцеляване, човекът е развил разум, агресивност, ръце с по пет пръста, с които да хвърля камъни и да пали къщи, и втора сигнална система, тоест реч, с помощта на която да крещи расистки лозунги. От такава гледна точка конфликтът наистина е преди всичко еволюционен, но това по никакъв начин не ни помага. И ето, обществото тъкмо взе да свиква с популярното становище, че конфликтът не е етнически, а някакъв друг, когато в събота беше свикан Консултативният съвет по национална сигурност не за друго, а за “етническото натоварване на протестите в страната”, тоест да мисли как да се справи с етническия конфликт.

И „ултрасите” имат чувства

Друга характерна за Паракатуница тема е кои са страните в конфликта. Едната страна не е съвсем ясна, защото не е ясно и естеството на конфликта. Не знаем дали от тази страна са циганите, дали са мутрите или пък са олигарсите. Не знаем, защото, както вече казахме, все още не е ясно дали конфликтът е етнически или някакъв друг. Другата страна обаче е съвсем ясна или поне е ясна на голямото мнозинство публични анализатори и на медиите. Това са „ултрасите” от футболните агитки. До такава степен всички вече са убедени в това, че почти никой не си спомня за роднините на убитото 19-годишно момче, които обърнаха колите на цар Киро. Те вече не се приемат като страна в конфликта. Страна са футболните запалянковци. Да, безспорно има групи от кльощави и закачулени момченца, които излизат да беснеят при всеки повод. Но те ще излязат дори и да кацне летяща чиния пред НДК и ще викат „извънземните на сапун”. Впрочем тази скандирания, които ужасяват либерално-демократичната общественост, мен не ме смущават много. Може би защото съм сигурен, че няма нито един псуващ човек, който наистина възнамерява да прави секс с майката на напсувания. Макар и грозни, подобни крясъци и закани не са нищо повече от вид улична комуникация. От друга страна, шумно проповядващите толерантност активисти достигнаха завидни лингвистични върхове на агресивните нападки, обиди и квалификации по адрес на протестиращите. Те бяха наречени ултраси, дрогирани и пияни лумпени, фашизоиди, стада от крайните и бедни квартали и с още много други ярки стилистични фигури . С една десета от подобни по емоционална натовареност квалификации да бъдат наречени циганите, веднага ще скочат няколко фондации, усвояващи тлъсти грантове за интеграция на ромите и защита на техните права. Истината е, че имаше хулигани, но тях винаги ги има. Те бяха на всички протести пред парламента, включително и на онзи, който свали Жан Виденов. Да, те са хулигани и действията им са осъдителни. Не, не те са страна в конфликта от Катуница, те са страна само в конфликта от Паракатуница. Истинската страна на истинския конфликт са роднините на убитото момче и всички български граждани, които разбират, че трагедията е резултат от дългогодишно бездействие по проблеми, по които бездействието е катастрофално.

„Атака”, ВМРО и БНС

Ако има някой истински щастлив от случващото се, това са българските „националистически” формации. Национализмът е начин на мислене, който се намира във възход след разколебаването на вярата в глобализма по цял свят. В конструктивния си вид той е обръщане към националната култура, ценности и идеали като източник на самочувствие и гордост и като житейска философия и норма на обществено поведение. В деструктивния си вид национализмът е носталгия по тоталитарните системи от първата половина на ХХ век. Разликата между двете е, че конструктивните националисти уважават другите нации с техния собствен национализъм, докато деструктивните националисти мразят другите нации и ги смятат за по-низши от своята. Българските националистически субекти „Атака”, ВМРО и БНС разбират всичко това и естествено искат да го използват за практическите си цели. През миналата събота, в деня на Консултативния съвет по национална сигурност, и трите формации организираха свои публични изяви. Национализмът обаче е по-скоро обществено движение отколкото тяснопартийна доктрина и затова всяка от трите формации има проблеми с това хората да я приемат наистина като националистическа. „Атака” привидно е най-добре представена в идеологическо отношение. Нейната риторика сякаш е най-националстическа и затова много хора се идентифицират с лозунгите на „Атака”. За съжаление обаче, тази партия показа доста безпринципност, особено откакто е във властта под формата на „безусловен” поддръжник на управляваща партия, която пък от своя страна изобщо не е националистическа. Заедно с това, дори и бегъл поглед към недалечното минало ще покаже, че много действия на „Атака” в крайна сметка са се оказвали от полза или за ДПС, или за различни проводници на руски интереси в България. ВМРО от своя страна е партия, която винаги е в коалиция с някого. Изказва интересни становища по различни въпроси, но никога не е водила собствена политика, камо ли националистическа. Популярността й се дължи единствено на името й, което продължава да буди у българите болезнени чувства, свързани с неосъществения им национален идеал. Що се отнася до БНС, това е формация, която мечтае „Атака” да се компрометира окончателно и тя да заеме нейното място. Засега в нея са организирани симпатични и честни на пръв поглед младежи, които обаче не са съвсем ясни идеологически, не разбира добре какви точно са целите им и по тази причина не могат да бъдат разпознати от обществото. Ето защо и за трите „националистически” формации беше особено важно да се идентифицират колкото е възможно по-тясно с напрежението от Катуница, ако могат да го оглавят и олицетворят, да заблестят като автентични националисти и в крайна сметка да превърнат и те на свой ред Катуница в една удобна Паракатуница.

Теория на конспирацията

Щеше да бъде странно, ако дебатите за Паракатуница бяха минали без подозрения в конспирация. Конспираторите се обособиха в две школи. Според едната целият случай е замислен и режисиран от ГЕРБ, за да отклони предизборното общественото внимание от истинските проблеми на страната. Според другата конспиративна школа, събитията са по сценарий на социалистите, които искат да принудят управляващите да реагират на трудна за реакция ситуация. Аргументите и на двете школи са, че по темата се говори пресалено много и прекалено тенденциозно в медиите, следователно някой много влиятелен задкулисен играч е решил да е така. Би било много романтично всичко това да е вярно, но едва ли някой от тези два задкулисни центрове на влияние би организирал медийна акция, започваща с прегазване на невинно момче с микробус. Освен че е грозно, е трудно за организиране и непредсказуемо като изпълнение. Пък и ако ГЕРБ беше зловещият кукловод, едва ли щеше за избере да сложи кулминацията на събитията във вечерта, в която откриваше предизборната си кампания. Що се отнася до БСП, там едва ли разполагат в момента с такъв ресурс, че да режисират толкова мащабен спектакъл. А и да разполагаха, вероятно биха го насочили към изпълнението на друг сценарий, защото аферата „цар Киро” се не е приятна, нито политически полезна, за никого. Истината е, че събитията бяха спонтанни, предизвикани от простотия и неграмотност, и едва след като получиха медийното внимание, на което се радват и до днес, се превърнаха в интерес за различните политически субекти в българското „театро” и всеки тръгна да ги яха според своите разбирания и потребности.

Адекватност на реакциите

Два са политическите субекти, които се проявиха, поне до този момент, абсолютно неадекватно по отношение на интригата с Катуница и с Паракатуница. Това са правителството и десницата. След като очевидно темата е водеща в публичното пространство в продължение вече на повече от седмица, то не разбирам как правителството може да си позволи все още да няма официално становище по нея. Очевидно го е страх от деликатността на проблема в неговата етническа светлина. Трудно му е също така да се разположи и в простата схема на ценностите, които комуникира. А те са две и двете са свързани пряко с имиджа на премиера. Той дойде на власт като премиер-отмъстител, който ще накаже престъпниците от тройната коалиция, а когато това съвсем очаквано не се случи, му се наложи да намери ново амплоа и затова в момента е премиер-строител, нещо като Хан Омуртаг: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда, но остават след него магистралите, спортните зали, музеите на социализма и т.н.”. И в двете си проявления премиерът е твърде неподготвен и затруднен да заеме изгодна позиция по въпроси като този в Катуница (или Паракатуница). Оттам и затруднението на правителството да се държи адекватно по него. Десницата пък, параноично обърната към вътрешните си противоречия, не посмя да прозре, че спонтанните настроения по повод събитията в Катуница, които вече не са и само по този повод, са по същество десни и пропусна да ги оглави и да канализира енергията им в своя полза, както беше естествено и редно. Изплаши се от „ултрасите”, които обаче са само част от всичко и изобщо не го определят, изплаши се да не я свържат с тях. И така, в момента имаме мълчаливо протестиращи по улиците млади хора. Мълчаливи, защото вече не знаят какво да кажат. Или мълчаливи, защото това, което имат да кажат, е толкова очевидно, че е срамно да продължава да се повтаря.

След още една седмица, ако продължим всеки ден да говорим за Катуница (или за Паракатуница), мъглата ще се сгъсти още повече и вече съвсем няма да помним откъде са тръгнали мислите ни по дългия и криволичещ път на заобикаляне на очевидното. И пак няма да имаме вярна дефиниция на случващото се, а вярната дефиниция е като правилната диагноза – единственото условие за успешно лечение. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Tweet

Уважаеми чичко Гугъл,

Моля те да промениш изписването с латински букви на името на нашата държава, която на кирилица си изписал Болгария. Нека се пише Bolgaria, за да не се объркват хората, а не както сега си го написал: Bulgaria.

Пиша ти директно, защото няма смисъл да чакам управляващите тази държава да сторят нещо по въпроса. От 65 години България наистина е Болгария и явно нещата няма да се променят в обозримо бъдеще.

Сигурно ще ми отговориш, че има официални документи в ООН и други места, където се пише Bulgaria, а не Bolgaria. И понеже от езиците с кирилица само руският е официален, оттам си преписал и кирилицата. Но защо тогава си написал Greece като Ελλάς, след като гръцкият не е официален в ООН?

Както и да е, това са подробности. Исках да ти кажа, че правилно си написал Болгария. Проблемът е да ни припознаят братушките. Два пъти се предлагахме целокупно да им станем 16-та република. Година на Русия правихме. Кобзон канихме. Любэ всеки месец са в София. Газ, ток, бензин, всичко от матушката идва и не щем да знаем по колко и ги плащаме дори.

Ето, дадохме им цяло пристанище на Черно Море. Малко, но от сърце. Без митничари и граничари да им пречат да си влизат и излизат в Европата. Даже не е толкоз малко, ако погледнеш територията на руския анклав Калининград, който едвам се вижда на картата на Европа, е по-малка пропорционално взето от тази на пристанището на Лукойл на болгарска територия.

Не знам дали си видял, наскоро плюхме дори на Шенген, но опазихме правото на Россия да си има анклав у нас.

Така че, много те моля, махни я тази Bulgaria и си сложи това, което си е, Bolgaria, за да ни намират хората на картата.

Славян Московски, Коми

Zoom

Сегашното правителство на сръбския премиер Мирко Цветкович ще остане в историята като кабинет, който е увеличил най-много външният дълг на страната. Само за три години правителството на Цветкович е увеличило външният дълг на Сърбия с 5.7 млрд. евро. Огромната част от тези средства са използвани за изплащане на пенсии и заплати. В началото на мандата [...]

Христина е звършила френска филология в Софийския университет. Междувременно работи като икономически журналист в сайта Investor.bg. По-късно започва да подпомага вътрешната и външна комуникация в едноименната вече пораснала компания. Печели стипендия и заминава за Франция, където специализира връзки с медиите, вътрешна и външна комуникация.

Винаги са я вълнували социалните теми, особено тези свързани с децата. Освен, че ги обожава (децата), има две свои – Емма на 10 месеца и Мартин на 3,5 години. Привърженик е на привързаното родителство, ненасилствената комуникация, съвременните системи на образование и обучение.

Мечтае да се научи да свири на пиано (категорично обещава, че ще го направи) и е на път да реализира мечтата си да преподава френски на деца.

Горичка: Кое е най-трудното днес за един родител?

Да бъдеш просто родител – истински, добър, спокоен, знаещ и можещ. Такъв, който се вслушва в себе си и в инстинктите си и не се губи в океана от информация и „полезни съвети“, които го заливат относно възпитанието на собствените му деца.

Горичка: Препоръчайте ни една книга или блог за родителство или образование?

“Unconditional Parenting” на Alfie Kohn. За разлика от другите подобни книги, които започват с „как да научим децата да правят това, което им кажем“, тази от самото начало повдига въпроса „от какво наистина имат нужда децата и как можем да посрещнем и удоволетворим техните нужди“. Книгата прави на пух и прах всички теории и привърженици на наказанията (физическата себеразправа изобщо не я коментирам) и дори на позитивните поощрения (positive rewards). Горещо я препоръчвам на всеки, който иска да превърне децата си в личности, а не в „послушни“ роботчета. Подходяща е и за преподаватели, които наистина обичат децата и биха искали да ги „чуят“.

Горичка: Ако бяхте министър на образованието какво щеше да е първото нещо, което ще направите?

Да задължа всички учители да се запознаят с по-съвременни системи на обучение и методи катоненасилствената комуникация. Да инициирам модули, където децата не само пасивно получават знания, а „активно“ участват в учебния процес. Да засиля присъствието на предмети свързани с изкуствата, себеопознаването, работата в екип и умението да говориш пред хора.

Не на последно място възможно най-бързо бих узаконила родителските кооперативи, тъй като те са идеална алтернатива на яслите, детските градини и предучилищното образование, по подобие на редица страни по света.

Упс, май станаха повече от едно:)

Горичка: За какво ще ни разкажете на Форум Родителство?

За това какво е родителски кооператив, за всички радости и мъчности около създаването на едно подобно място.

Форум Родителство: 8 октомври, събота; Модерен театър

*анимационната версия на Теди е създадена със SP Studio

Продукти за 4 порции:
800г обезкостена свинска плешка /бут, шол/
1ч.ч. бяло вино
1 глава лук
1 морков
1с.л. брашно
1- 2 зърна бахар
1 дафинов листенцата
1ч.л. сол
щипка захар
1/2ч.ч. настъргано твърдо сирене

За гарнитура:
1 замразен зеленчуков микс
1сл. зехтин
2ч.ч. вода

Приготвяне:
Месото се реже на кубчета. Слага се в тенджера. Наливат се 3ч.ч. вода и съдът се поставя на включен котлон. Вари се около час. После се изваждат мръвките. Бульонът се прецежда. Тенджерата се измива. Главата лук се реже на дребно. Морковът се стърже на ренде. В тенджерата се слагат мръвките месо. Добавят се подготвените зеленчуци. Поръсва се 1ч.л. сол. Налива се прецеденият бульон. Съдът се похлупва. Яденето се готви на слаб огън. След 40 минути се добавя брашното, размито на кашица в бялото вино. Пускат се 1- 2 зърна бахар, 1 дафинов лист и щипка захар. Разбърква се, похлупва се и се оставя да къкри на слаб огън още 30 минути.
Замразените зеленчуци се слагат в тенджера. Поръсва се щипка сол. Полива се 1ч.ч. вода и 1с.л. зехтин. Похлупва се и се оставя да се задушава на слаб огън. Около 30- 40 минути са достатъчни. В порция се поднасят по 3 мръвки, поляти със бял сос. Отстрани се гарнира със зеленчуков микс. Порцията се поръсва с настъргано сирене.

Източник пожелал анонимност ми каза, че от МВР Русе са привикали феновете на Дунав Русе, най-яките в страната и съм ги карали да подпишат декларация, че няма да напускат Русе за 48 часа и няма да ходят в Пловдив да шамаросват друга част от българското население.

Помня, че и мен ме караха да подписвам декларация, като ми забраниха да правя протест пред общината – да знаете, че не сте длъжни да подписвате!

Още по темата:

1. Молове и зрелища (Xfactor, оле)

 

Няма да преразказвам собственото си участие в „Здравей, България” по Нова тв тази сутрин, но ще отбележа един нюанс от реакцията на появилия се след това в студиото лидер на „атака” Волен Сидеров, когото посочих като нарушител на закона в качеството на подстрекател към етническа нетърпимост дори само заради лансираната от него по улици и [...]

Продължаавем поредицата пътеписи за неизвестната Италия. На ред са градчетата Монтефиасконе и Таркуиния, в региона Лацио. Водач ще ни бъде Янита.

Приятно четене:

Пътуване до Mонтефиасконе и Таркуиния

регион Лацио, Италия

Малките градчета в Италия, които се случваше често да отсъстват от пътната карта, се оказаха по- трогателната част от националния италиански колорит. И повече ни харесваше да се скитаме из тях, отколкото в големите градове, които и без друго са си основните сдъвкани туристически дестинации. С такава цел: опознаване на по- малко известните места в Италия, започнахме обиколката си около

езерото Болсена

По път минахме през град

Монтефиасконе

Панорамата към езерото, което се вижда от високите части на града е завладяващо красива. Всъщност, панорамен изглед към езерото има и по пътя, отвеждащ към града. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Монтефиасконе се намира в най-високата точка на вулканичен хребет около езерото Болсена; древен град населяван от етруски и оцелявал през хилядолетната си история, скрит зад високи крепостни стени, издигнати около 1200 година.

  В историята на града от 1058 до почти края на 1500 година се вписват много императори, папи и известни хора, за които може да се научи от Крепостта на папите, реставрирана, украсена и днес често ползвана за културни събития. Всъщност, папите са ползвали този град за сигурно убежище, когато са се спасявали с бягство от папският дворец във Витербо. Монтефиасконе става част от Кралство Италия през 1870 година. В продължение на цяло хилядолетие преди това, градът е бил сцена за много драматични събития.

  Гордост за Монтефиасконе е

катедралата „Санта Маргерита”,

която се вижда от всяко кътче на града. Катедралният величествен купол по вътрешен диаметър е на трето място в Италия, след куполите на катедралите „Свети Петър” в Рим и „Санта Мария дел Фиоре” във Флоренция.

Интересна е и

базиликата „Свети Флавиано”,

построена през 11 век в романо- готически стил и украсена със стенописи, датиращи от 14 до 16 век.

    Точно в този храм ежегодно през август се провеждат

градските тържества,

които възпроизвеждат различни исторически събития от историята на Монтефиасконе. Герои във възстановките са жителите на града, които се обличат в традиционни за региона облекла.

  Всеки от тези празници завършва с традиционното факелно шествие по улиците на града. За късмет, в Монтефиасконе бяхме точно по време на тези градски тържества и това ни забърка в интересния свят от легенди, фолклорни традиции и исторически възстановки на действителните събития, с които местните жители се гордеят много. Тържествата се провеждат през първите две седмици от месец август.

  Катедралният храм „Свети Флавиано” едва побираше всички участници в тържеството и всички зрители на спектакъла, които за целта бяха дошли и от съседните градове. Честно казано, не очаквах такова въздействие от видяното. С огромно вълнение наблюдавах пресъздаването на средновековната литургия, хората в храма, облечени в стари носии, рицарски доспехи, монашески или светски за времето си дрехи; завръщането на славната история, съхранена в паметта на потомците. Или обратно: пренасянето ни от действителността във времето няколко века назад.  

  В Монтефиасконе през месец август се провежда и

традиционният панаир на виното

Ето и една интересна винена история, с която жителите на града също се гордеят. "През 1110 година баварският епископ барон Йоханес Фугер пътувал до Рим за коронацията на император Хенри V. Благородникът, който бил голям любител на хубавата храна и виното, изпратил напред верния си слуга Мартино да намери подходяща страноприемница, за да хапнат, пийнат и отпочинат. Слугата бил инструктиран да надраска думата „est” на входа на всеки хан, в който се предлага особено добро вино и „non est” на останалите ханове.

  Слугата толкова много харесал виното в Монтефиасконе, че написал:

„Est! Est!! Est!!!” на вратата на местната страноприемница.

Баронът одобрил избора на Мартино и решил да се установи в Монтефиасконе. Преди смъртта си, той завещал цялото си състояние на местната църква в замяна на една малка услуга: на всяка годишнина от смъртта му да разливат една бъчва от виното Est! Est!! Est!!! върху гроба му, за да може още веднъж да се наслади на това славно вино. Тази традиция била спазвана в продължение на столетия, докато Кардинал Барберио, който станал епископ на Монтефиасконе, решил, че е по-добре да раздават виното на бедните, отколкото да го прахосват по отдавна мъртъв барон. И макар, че баронът отдавна е забравен, името, което дал на виното, останало и до днес".

  На юг от Монтефиасконе, в посока крайбрежието на Тиренско море, се намира

Таркуиния - друг интересен малък средновековен град.

Таркуиния, бивш Корнето и в античността Такуини, е древен град в провинция Витербо, регион Лацио, Италия. Многобройните останки от некропол, следи от селище и от хижи в планината, дават първите доказателства за съществуването на Таркуиния от 9 век пр. Хр., когато районът е бил заселен от етруски. Градът още от средата на 7 век до 6 век пр. Хр. е имал двама членове от местната династия за царе на Вечния град- Рим.

 

Таркуиния е люлка на етруската цивилизация.

Името на града произхожда от един етруски водач, който се е казвал Тарконте, а това на техният език означавало - "човек на дисциплината". В зародиша на римската империя, Таркуиня е бил обсаден, не се е предал и е водил сражение, след което е превзет и разрушен, а жителите му са предадени в робство. Около 700 година градът е бил окупиран от французи и после от англичани.

  Много от историческите събития отслабват силата на крайбрежните градове, включително и на Таркуиния, като това довежда до пълното им подчинение на Рим, около 309 година пр. Хр. В региона единствено своята независимост запазва градът Тиберина. Около 90 година пр. Хр. Таркуиния е втори по големина център на империята, който контролира крайбрежния път dell'Aurelia. Последвалите варварски нашествия, катастрофални плячкосвания, а също и разпространяването на малария, довеждат до обезлюдяване на региона и до рязък спад в броя на населението.

 

В Средновековието с бавното възстановяване на икономическите дейности, Таркуиния е отново населен и тогава се изграждат високи крепостни стени, както и поредица от укрепления през 9 и 10 век сл. Хр. В града процъфтява земеделието. Постепенно Таркуиния започва да има важна роля в отношенията между отделните държави, става съюзник с Пиза и започва трайни ползотворни отношения с Венеция, Генуа и Рагуса.

  Градът е бил обсаден през 1245 година от Фредерик II, обсадата пада едва през 1283 година. През 1330 година градът отново е обсаден до 1355 година. През 1393 година отново има обсада, този път от бретонци, които са отхвърлени с кървава борба. Наследникът на благородна фамилия от Вителески- Кардинал Джовани, един oт кардиналите воини в Църквата, е натоварен със защитата на териториите в района от нашествия, въстания и конспирации: първосвещеникът става и командир на местната армия. Понегово време градът има 35000 жители, над 50 църкви и 7 болници. Кардинал Джовани за пръв път успява да наложи в римския сенат през 1418 година граждани от Таркуиния. През 1478 година градът отново е поразен от страшен мор.

 

Таркуиния става част от Кралство Италия през 1870 година под името Таркуиния Корнето,

преобразувано през 1922 година в Таркуиния. Векове наред обаче през средновековието, градът е носел името Корнето, в чест на фамилия, която осъществява най- голям разцвет в неговата история, между 400 и 1500 година. Всеки век е оставил своите паметници в мемоарите на града. Много от реликвите се пазят в музея на града, а етруските гробове, датирани от преди Христа, са една от основните забележителности в Таркуиния.

  Сред забележителностите на града и любимо място за неговите жители е фонтанът Нова, който се намира в центъра на градчето. Заобиколен с кокетни магазинчета, пицарии и кафенета, фонтанът никога не остава обезлюден. С интерес установихме, че водата му е питейна, всъщност това е факт за много от фонтаните в Италия. Строежът на Fontana Nova е започнат около 700 година. Идеята е била да се направи в стар етруски стил, но после е довършен по проект на Микеланджело.

  Замръкнахме в Таркуния, защото трябваше да посетим една изложба в местната катедрала. Никога няма да забравя улицата, по която стигнахме до катедралата, защото ухаеше диво на жасмин. Пред входните врати на жилищните сгради всеки беше поставил по една саксия с жасминов храст.

  А изложбата беше повече от великолепна. Впечатли ме съвместната експозиция на един художник, един музикант и един поет. Картините бяха окачени по стените на катедралата или изложени на стативи из цялото вътрешно пространство. Докато ги разглеждахме, слушахме живата музика на музиканта и живото слово на поета. Няма по- голямо въздействие за човешките сетива от така представеното изкуство в симбиоза. Удоволствие, което искам да си причинявам винаги, когато мога.

Автор: Янита Николова Снимки: авторът   Други разкази свързани с Другата Италия – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Пътуване до Капраника и Сутри, регион Лацио, Италия
2. Пътуване до Каподимонте, регион Лацио, Италия
3. Пътуване до Баньореджо (регион Лацио, Италия)
4. Пътуване до Сатурния, регион Лацио, Италия
5. Пътуване до Орвието, регион Умбрия, Италия
6. Пътуване до Питилиано, регион Тоскана, Италия
7. Пътуване до остров Елба в Тиренско море (Италия)
8. „С деца на море“ – Калдонацо, Италия (1)
9. Из църквите и манастирите на Гърция и Италия(2): Бари и Корфу
10. Пътуване до Рим по стъпките на любовта: Мостът Милвио и площад „Испания“
11. „С деца на море“ – Калдонацо, Италия (2)
12. Другата Италия: Милано и Lago di Como за седмица (2)

Вглеждали ли сте се в десетките малки причудливи плодове на дърветата през есента?

В последните два, слънчеви и топли дни,  прибирайки се от училище до вкъщи с моята малка ученичка, успяхме да съберем всички тези материали. Това са най-различни дребни цветни шушулки, шипки, иглички, жълъди, кестени  от дъветата по улиците в центъра на София.Не ни се наложи дори да излизаме от града.

С помощта на пластилин, си направихме тези прекрасни малки буболечки:

Вижте още:

Това е мнението на журналиста Дарко Яневски от вестник “Нова Македония” и добавя: “Балканските държави повече обичат да си забиват нож в гърба, отколкото заедно да си сътрудничат по въпросите, за които имат общ интерес.” “Може ли Македония да наложи различно поведение?”, пита се автора на материала. Според него, вероятно ще трябва да мине още [...]