Делхи - храмове, гробници и опери насред Индия

Предишен епизод Доволен съм, че съм си променил програмата и оставил един ден за столицата на Индийската република. И на Британския радж преди това. И на Великомоголската империя преди това. И на Делхийския султант ... [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     След тишината на Кашмир Делхи ме посреща с конска доза шокова терапия от натоварен уличен трафик: камиони, рейсове, коли, рикши, велосипеди, велосипеди, движещи се в насрещното, рикши, движещи се в насрещното, коли(!), движещи се в насрещното, и вездесъщите провиращи се през трафика момчета, опитващи се да продадат на движещите се независимо от посоката им батерийки Buracell, портмонета от естествена (?) кожа и романи на Пауло Куельо.

 

Ню Делхи. Мечтата на британците

и те да имат някъде в империята си столица съперничеща си по представителност и парадност с Париж и Вашингтон. Дворецът на вицекраля, прилежащите му правителствени сгради, триумфални арки и широки, прави, безкрайни булеварди са много по-внушителни от съответствията им в столицата на титулярния крал-император. И по-трогателни с пърпорещите по тях представителни държавни лимузини - всичките бели тумбести амбасадори, модел от първите петилетки на индийската независимост.

  В България имаше поговорка (пак по Добри Джурово време), че луд и военен на шарено се радват. В Индия военните се радват на дантелесто. Колкото по-старши е един офицер/генерал, толкова по-фини и сладурски са дантелите на перденцата на джипа му. Подозирам, че когато са замисляли внушителния архитектурен ансамбъл за администрацията на Британския Радж (Reich, нем.) в Ново Делхи, британците вече са усещали, че няма да се задържат дълго. И са рекли и те като великомоголите и предшествалите ги владетели да оставят нещо сериозно от камък след себе си именно в Перлата в короната. Индия. Защото през 20-те години на XX век по-голямата част на империята - Австралия, Канада, Нова Зеландия - е имала вече само символичен колониален статус, а друга - Африка - е била възприемана като твръде дива за велики дела. Сърцето на индуистка Индия е било мястото! А походът за завлядяване на перлата е започнал едва ли не на шега век и половина по-рано като чисто търговско начинание от база в Бенгалия, не много по-обширна от португалската Гоа. Просто бизнес-моделът им на търговски империализъм се е оказал изключително успешен за времето си за разлика от архаичния португалски империализъм на малките търговски бази.

    Великомоголите са издигнали най-знаменития си паметник в Агра, но се оказва, че и за Делхи е останал материал за едно Таджмахалче. Е, малко преувеличавам, но

гробницата от червен камък на владетеля Хумаюн

(да не се бърка с Хатихумаюна от 1856-та) е достатъчно голяма, интересна и век по-стара, а липсата на туристи компенсира за малко по-малкия размер от прочутата и бяломраморна сестра в Агра.

  Паркът е проектиран според идеала за мюсюлмански рай в решетка от безупречно прави алеи, канали, квадратни шадранчета и поддържани свежо зелени площи. Недостъпният Червен форт на делхйските владетели се оказа още по-недостъпен за туристи в понеделник, а огромната Масджид-джамия в стария град, без да е затворена, не даваше вид да е с открито сърце гостоприемна за такива като мене (въоръжени с фотоапарати чужденци).

 

В Делхи има и огромен бахайски храм

- празно помещение във формата на гигантски бял цвят на лотус, в който всеки е добре дошъл да се кланя на каквито си иска богове, стига да го прави на ум или най-много с мърморене шепнешком. И да не е понеделник! - Има само два такива храма в света ... - ми обяснява шофьорът на таксито, сочейки ми го през оградата. За всички други забележителности, около които ме беше развел, беше мълчал и даже не бях разбрал доколко назнайва английски - ... този и един в Сидни. Ококорвам очи (и уши!), не вярвайки, че ще каже това, което ще каже. Каза го: - Нарича се Апра хаус (Операта, инд.англ.). Опитвам се да не го гледам толкова недоверчиво-подигравателно, колкото си мисля, че го гледам, но той не се притеснява от погледа ми: - Да, да, Апра хаус е единственият бахайски храм извън Делхи в света

    Кимам утвърдително, но цялата ми дипломатичност пропада на последвалото предложение да ме заведе в Макдоналдс за обяд. "О! Не!" извиквам в невъздържан потрес и посочвам няколкото мамещи с ароматите на източни подправки ресторантчета сред зелените паркове зад триумфалната арка и

така се лишавам от възможността да разбера от какво месо се месят кюфтетата в старната на свещените крави.

Безсмислено е да го каня да сподели трапезата ми. Кастовите догми не разрешават. Полакомявам се за гъбено кебапче, кратофени кнедли с недосъсирено сирене в къри, леща, джира ориз (ориз приготвен с гхи - претопявано масло от извара, което при друг случай съм пробвал и с кожата си, подложена на аювердичски масаж) - всичките, безкомпромисно съревноващи се за титлата "Световно блюдо на годината". Опитвам и еспресо - новоделхийска слабокофеинова напитка, съставена от разпенено с пара от машина с размер на промишлен хладилник мляко, поръсено с нес кафе и какао на прах. Кратката пауза е към края си. Обратно към Хималаите! Д.07 Следва Илюстрации:

India 2007: Delhi