Любимци в новините: постоянни и променливи величини

Наблюдението на новинарските сайтове от юли до началото на ноември 2012 г. регистрира няколко интересни нюанса в медийното отразяване на политическия живот. От една страна се запазиха устойчиви стари тенденции, от друга – започнаха да се оформят нови особености в присъствието на политическите субекти в новините. Какво показват детайлите? Първенецът Борисов: ...

Публикувано на 11/18/12 16:20

Съучастникът в подслушването се загрижил за подслушваните

Оказва се, че Стефан Данаилов го е срам за нещо ( не е онова, което си мислите – било е отдавна и му се приписва като част от профила на готиния мъж). Невероятно! Винаги е бил горд с това ,че не срамува да бъде част от столетната традиция на Партията, която има самочувствието да манипулира [...]

#родителство

много добър втори форум Родителство от Горичка! денят си заслужаваше. тема след тема, полезни и важни. фаворити като атрактивни лектори, с много смях и забава, а същевременно засягащи важни теми за всички бяха Теди, която познаваме в ролята на организатор на TEDx България, а сега разбрахме, че е станала учител и ...

Държавата на мафията разгласи адресите на 36000 българи в чужбина

tikva

От днес всеки, който пожелае, може да научи постоянните адреси в България на 36080 български граждани, които са заявили, че ще гласуват в чужбина.

Този "хелуински" подарък за дребни и едри престъпници, обирджии, изнудвачи и имотни измамници бе направен от Министерството на външните работи на неговата официална уеб страница, където са публикувани списъците с трите имена и адресите, в нарушение на Закона за защита на личните данни.

За да е възможна държава на мафията, като в България, са необходими няколко условия, но едно от тях е незаобиколимо: патологичната некадърност на държавните служители: от полицая, до посланика. 

След като един месец ЦИК, консули, посланици и чиновници във Външно тормозиха за щяло и нещяло хората, желаещи да гласуват, накрая им отмъстиха за наглостта да проявяват граждански рефлекси и да смущават лемурската им дрямка, като пуснаха адресите на всички "досадници" в Мрежата.

Мърлящината обикновено е съчетана с наглост и гьонсуратлът, така че не очакваме оставки и наказания във ведомството, което поздравява сънародниците ни с Честита баба Марта през ноември.

adresi

*Имената и адресите на пострадалите във факсимилето са заличени от Биволъ.

Вирус засяга програма за автоматично управление на самолет

Компютърните вируси са съвременния бич не само в областта на информационните технология, но и във всяка отделна сфера на живота – здравеопазване, образование, икономика, социални дейност, транспорт и така нататък. Това не е просто констатация, защото ежедневно човечеството се натъква на проблеми, предизвикани именно от така наречения феномен „срив в системата”. Често подобен срив е предизвикван именно от компютърни вируси, а компютрите и компютърните системи са в основата на всичко, което ни заобикаля вече. Понякога обаче компютърният вирус и хакерските атаки са способни да причинят по-сериозно от само финансови щети – загуби или пропуснати ползи. Така например, катастрофални последици би могъл да нанесе и поредният инцидент, породен от зловреден код. Вчера компютърен вирус е заразил системата на два от военните самолети на американските въздушни сили. Става въпрос за Predator и Reaper. И двата са самолети с дистанционни управление, които се задвижват без пилот. За да изпълнят мисиите си, Predator и Reaper бяха в движение, въпреки заразената си със зловреден код система. Според основния източник на информацията – Reuters – американското правителство все още разследва от къде е вирусът и по какъв начин е успял да разбие уж непробиваемата им антивирусна система. Все още няма данни и от какъв тип е зловредният код, нанесъл щети върху нормалното управление на военните самолети Predator и Reaper. Според източници знак за наличието на вирус в системата на американските въздушни сили се появил още преди две седмици. Зловредният код обаче очевидно е коварен, защото на няколко пъти системата е отчитала, че вече се е справила с него, но той отново се е появявал. Същото се случило и по време на полетите, осъществени все пак благополучно, без непоправими последствия, Predator и Reaper.

Парите на Sprint са пред свършване

Сред последните задачи на дневен ред за Sprint е да убедят инвеститорите в това, че държат положението под контрол. Най-вероятно обаче опитите им са безуспешни, тъй като парите на американската компания са пред свършване. Както знаете, Sprint са третите по големина интернет доставчици на територията на САЩ. От известно време насам компанията се стреми да докаже пред света и спонсорите си, че съвсем скоро те ще заемат още по-челни позиции в борбата с конкурентите си. Как точно ще стане това, за анализаторите си остава загадка, защото и на тях, и на Sprint е повече от ясно какво е реалното положение – Sprint са сериозно затруднени във финансово отношение. Същите данни сочат и рейтинговите агенции. Според представената от тях информация, акциите на Sprint са паднали с 16% и в момента една акция се продава срещу 2,53 щатски долара. Същевременно, от Sprint изобщо не са притеснени. Те обясняват пред пресата и аудиторията, че липсата на пари в момента не е никакъв проблем за тях. Представители на Sprint допълват, че опциите са две – или да бъде увеличен капиталът на компанията, или да бъдат теглени пари от кредитната й линия. Оптимизмът на Sprint би могъл да се дължи и на друго. Компанията е щастлива и доволна от предстоящото им въвеждане на безжичната 4G технология, съчетана с наскоро въведения в интернет индустрията Long Term Evolution стандарт. Във връзка с финансовата нестабилност на американската компания, изпълнителният й директор Dan Hesse даде и специално изявление пред журналистите и потребителите си. Той завърши коментара си с думите, че Sprint ще се възстанови напълно до 2014 година. Обещанието на изпълнителния директор обаче като че ли още повече разпали страстите на анализаторите. Те са на мнение, че Sprint харчат прекалено много пари, което пък, от своя страна, кара да ощетява и потребители им, а резултатите са почти нулеви.

Aвтомобилните иновации

Знаете ли, че…

  • ABS е изобретен преди мигачът?
  • Чистачките са изобретени от жена?
  • Климатикът е създаден още преди Втората световна война?
  • Круз контролът е измислен от сляп човек?
  • Ню Йорк е първият град, въвел регистрационните номера?

Всичко това и още много можете да научите от специалната публикация за…

Вместо дълъг увод за това колко немислим би бил животът ни без автомобили, как и най-напредничавите технологии зависят от конския впряг, щe кaжа, че много хора са работили по създаването на превозни средства, които да се движат сами – Леонардо Да Винчи, а по-късно и руските механици Леонтий Лукянович Шамшуренков и Иван Петрович Кулибин. Но всички те разчитат на животинска или човешка сила и така се доближават по-скоро до файтона или до велосипеда. До 1769 г., когато френският артилерийски офицер Никола-Жозеф Кюньо създава пароход с огромен котел отпред… Защо отпред ли? Ами защото там е било мястото на коня :)

Следват редица нововъведения, които водят до съвременните автомобили:

  • Алесандро Волта изобретява запалителната свещ и акумулаторът съответно през 1777 и 1800 г., но практически те са се използвали доста по-късно;
  • Прототипът на скоростната кутия се създава през 1832 г. от У. Джеймс и имал три предавки. Модерната скоростна кутия обаче е създадена от Панхард-Левасьор през 1895 г.
  • През 1844 г. Чарлз Гудиър патентова вулканизацията, с което успява да запази гумите еластични и водонепромокаеми. Първата пневматична (надуваема) гума обаче е създадена от шотландеца Джон Бойд Дънлоп през 1888 г.
  • През 1876 г. Николас Отто създава първия четиритактов двигател, а първият автомобил с такъв двигател е създаден от Карл Бенц (1886 г.). През 1897 г. се появява и първият дизелов двигател.
  • С началото на ХХ в. автомобилите придобиват голяма популярност, а от там се появяват и необходими допълнения като регистрационен номер, дискови спирачки, брони, калници, стоманено купе и стартерът.
  • Може би единствената жена, участвала в нововъведенията на автомобила е американката Мери Ангерсън. На път за Ню Йорк, тя забелязала колко трудно е на шофьора да вижда в дъжда и още със завръщането си започва работа по прототип на днешните чистачки, който създава през 1903 г.
  • До края на Първата световна война се появяват и предното предаване, мигачите, ABS, климатикът и първото автомобилно радио.
  • През 1945 г. е измислен круз-контролът от слепият механик и инженер Ралф Тийтор, в следствие на ужасно неравномерното каране на неговия адвокат, който го изнервил.
  • През следващите 20-тина години навлизат нововъведенията за безопасността (колани, еърбеци, детска седалка, трета стоп светлина).
  • Не закъсняват и електрониките – плейъри, ел. стъкла, ел. огледала, дистанционни управления, централно заключване, аларма, ESP.
  • Днес инженерите наблягат главно на икономията на гориво и стотици електронни асистенти за подпомагане на сигурността и комфорта.

Ето накратко какво казах дотук:

Какво ни чака в бъдеще?

Съвсем скоро се очаква въвеждането на еCall-системата, която се обажда на 112, в случай, че автомобилът ви пострада при катастрофа. Специални устройства в светофарите ще пращат сигнал на автомобила да спре безопасно, дори и да сте решили да минете на червено. А автомобилите ще комуникират помежду си, за да знаят траекториите си и да ви предпазят от евентуален сблъсък. Ще си изпращат и обновяват централно информация за пътна настилка, катастрофи и ремонти. Музиката от домашната ви уредба няма да прекъсва в автомобила, когато излизате навън, а той ще настройва стила според местата, от които минавате и времето навън (често си спомняме с Биляна едно кошмарно пътуване в снежна виелица и по уредбата се чу „Sunshine Reggae„). Всеки собственик на автомобил ще има отделен ключ (или чип-карта, която не е нужно да се поставя), в който се запомнят настройки за волана, седалката, любимата музика и маршрути на водача. Родителите ще могат да контролират максимално допустимата скорост на децата си – изцяло или в отделни участъци и часове. Ще можете и да синхронизирате часове на тръгване или пристигане с приятели и бизнес-партньори, за да се срещнете по едно и също време с тях, както и да изберете път, който Ваши познати харесват, ако разполагате с достатъчно време. Всичко това – с чиста енергия и без почти никакви вредни емисии. Естествено, пътниците в колата ще имат високоскоростен и непрекъсващ Интернет, съответно и качествена HD-телевизия, видео-разговори по телефона, а социалните мрежи практически ще завладеят и автомобилите… Ще можете да „шернете“ в реално време любимата си автомивка, сервиз или крайпътен ресторант и приятелите ви ще го получават на екраните си. Карбонът и другите нови материали пък ще позволят автомобилите да станат много по-леки и по-здрави, да събират повече на по-малко пространство и да стават още по-евтини… Въобще, чакат ни интересни времена – ще си говорим след 10-15 години.

А вие какво очаквате да се случи?

 



Подобни публикации

Афганистанец иска от Google да нанесат пропуснатия му местен регион

Преди около една седмица родният град на афганистанеца Hasen Poreya беше извън географската карта. Този пропуск кара Hasen Poreya да се присъедини към групата, наричаща себе си Afghan Map Makers – "афганистански творци на картата". Тяхна основна мисия е именно това – да преодоляват картографските пропуски, които се свързват най-вече със селища, намиращи се на територията на Афганистан. Групата Afghan Map Makers се състои от доброволци, твърдящи, че работят със собствени средства и усилия и не зависят от политически или религиозни течения. В течение на няколко седмици, подкрепен от съмишлениците си в групата Afghan Map Makers, Hasen Poreya обикаля из улиците на Herat – пропуснатия да бъде отбелязан на картата афганистански град. Задачата на доброволците е била да опише границите на селището, за да бъде коригиран пропускът. Членовете на Afghan Map Makers успяват да съберат необходимата информация и данни за Herat. Инициирани от Hasen Poreya, те изпращат въпросните описания за границите на афганистанското градче директно не на кой да е, а на интернет гигантите от Google. По-конкретно, данните са ъплоуднати в базата данни на програмата Map Maker. Молбата на доброволците от Afghan Map Makers е Herat да бъде нанесен върху световната географска онлайн карта. Желанията на членовете от афганистанската група са изпълнени, а мечтата на Hasen Poreya – да види родния си град в интернет обозначен като реално съществуващо селище – е вече сбъдната. В съобщението си до администраторите на Google, Poreya обяснява колко е важно в момента за Афганистан да съумее не просто да продължи напред и да се развива, но и да се интегрира в постоянно прогресиращия в културно и информационно отношение свят. На свой ред, от Google споделиха, че доброволческа дейност като тази на Afghan Map Makers е спомагала за нанасянето върху онлайн картите на територии не само от Афганистан, но и от страните Еквадор, Гватемала, Грузия и Ирак. Herat се намира в източната част на Афганистан. До този момент за региона, в който се намира градчето, в интернет се знаеше, че има само две магистрали. С помощта на Afghan Map Makers и Hasen Poreya в онлайн картата на Google вече са отбелязани улиците, местностите, университетите и парковете, намиращи се в тази част на Афганистан и най-вече в Herat.

Съветското нехайство пред истината в България тревожи Съвета на Европа

Както са я подкарали нашите елитни ръководители, включително и сред опозиционния „елит”, скоро няма да остане международна инстанция, която да не им гласува вот на недоверие. Не вярват на правителството, което упорито отрича да има етнически проблем в България, нито на соцопозицията, която пък се опитва да го обяви за „политически” , за да го [...]

Поетичната "Витрините на страха" с авангардно представяне в Карнобат и София

С две премиери и нестандартен формат ни представят от младото издателство „Бунтарите“ сборника с поезия "Витрините на страха".

Книгата е първо печатно издание на издателството (www.tetradka.buntarite.com), а автори в нея са Деница Стефанова, Евгения Маринчева, Иван Печев, Ради Ангелов, Станимир Димитров и Юлияна Радулова.

Авангардна предпремиера на поетичната антология ще се състои в понеделник, 10 октомври, от 19 ч. в Карнобат. В Градската галерия, която се намира в сградата на читалище „Д. Полянов“, ще бъде изнесен театрален спектакъл по текстовете от книгата, с музика, създадена специално за случая. Актьорите ще бъдат двама - мъж и жена, а тяхната игра ще бъде подгрявана от съпровод на китара и вокал. Входът ще бъде свободен.

Официалната премиера на книгата в София ще бъде месец по-късно, на 14 ноември, отново от 19 ч., в Social Club в сградата на Столична библиотека.

Афганистан, патрулна база 302 на морската пехота, 26 август 2011

Има бази и бази. Тази която сега ще ви покажем е бойна база. Тя е на самата фронтова линия разделяща талибанските  територии от провинциите контролирани от НАТО. Патрулната база 302 на морската пехота е разположена в южната част на Афганистан и е заобиколен от три страни от земеделските земи, което позволява на талибаните непрекъснато да [...]

Солта като основна подправка

Етгар Керет успя да остави много противоречиво усещане у мен. Изключително ме впечатли умението му да не многослови. Неговите разкази в "Автобусният шофьор, който искаше да бъде бог" са просто миг от ежедневието, прелетяла мисъл през ума на писателя, внезапна хрумка на въображението му. Страхотно е това, което е успял да направи - сграбчил е тези мимолетни летящи идеи. След това е успял да ги замрази - съвсем за кратко, докато ги продължи във фантазията си. А после ги е пуснал да отлетят, сякаш никога не са били.

Тези истории не подлежат на категоризиране. Не са особени близки и с логиката. Определено не са оптимистични. Не знам дали стават за преразказване. Не съм пробвал, но мисля, че всяка дума в тях е важна за същността им и ако пропуснеш нещо, то само ще окарикатури разказа. Затова трябва да се четат.

Направих го, но след като обърнах последната страница нещо тягостно се настани в мен. Усещане за тъга, за изчезнала лекота, за хората, които имат стотици причини, за да откачат. За преследване на мечти, които не е задължително да се сбъднат. За смъртта като търсене на спасение, разнообразие или решение. Всичко това не е лошо.

Постепенно осъзнавам, че литературата не е създадена да носи само усмивки, рози и любов. Основното в нейния кодекс трябва да бъде честността. Откровеното отношение към читателя и крайността в това, което е важно да бъде споделено. Няма нужда от изкуствено подслаждане на историята. Така можеш само да я развалиш. Солта е хубава. Вярно, ако попадне върху разранена кожа, може да ти причини болезнено изживяване, но... Все пак твое е задължението да внимаваш.

Сам взимаш солницата в ръка, нали?


Биографията на Стив Джобс - бестселър още в предпечат

 

В сряда вечерта само за няколко часа предстоящата биография на Стив Джобс прескочи 383 стъпала в класацията на най-продаваните книги в Amazon.com, за да се закове убедително на първото, съобщиха от NY Times. В четвъртък сутринта купувач от Powell’s Books увеличи поръчката си до 500 бройки. Поради главоломния интерес издателите Саймън и Шустър се принудиха да изтеглят с месец датата на пускане, която официално вече е 24. октомври.

Седмици преди излизането си, книгата, озаглавена просто „Стив Джобс“, удивлява книгоиздателите с прогнозите за продажби. „Смятаме, че е най-голямата нехудожествена книга за възрастни за годината,“ заяви Патриша Бостълман, говорителя на Barnes & Noble – най-голямата американска верига за книги.

В момента около книгата се вдига пара в печатницата, но подобно на загадъчността на самия Джобс и издателите пазят тиража в тайна. Специалисти от бранша твърдят, че лесно могат да се продадат милиони хартиени, аудио и електронни копия. Книгата съблазнява с обещания за късчета от личния живот на Джобс, чийто публичен образ бе стриктно граден. Но на среща с купувачи авторът Уолтър Айзъксън намигна, че книгата залага на лични истории от живота на Джобс, включително и неизвестни досега случки от детството и живота му като възрастен, а не само разказ за кариерата му.

„Причината, поради която смятам, че ще е толкова важна книга, е, че не е внезапна,“ казва пред NY Times Илейн Петрочели, собственик на книжарница Book Passage. „Това е книга, върху която Айзъксън е работил и знае много добре какво ще излезе.“ Според нея биографията ще заинтригува широката аудитория, а не само любителите на технологиите.

Айзъксън е работил заедно с Джобс, който, докато се е борил с рака, в продължение на две години го е дарил с 40 интервюта. Авторът е разговарял също и с членове на семейството и с негови колеги. Първоначално книгата бе обявена още през април с работното заглавие „iСтив: Книгата на Джобс“ и предвидена за публикуване през пролетта на 2012. Издателите заявиха, че господин Джобс не е имал претенции над съдържанието и е говорил „прямо, понякога брутално за хората, с които е работил и с които се е конкурирал.“

Вижте какво пише за Големия Стив и в друга книга, посветена на живота му - iЛидерът.

 

ОКСИМОРОННИЯТ СВЯТ ПАК НА ЖИВО /трето представяне в Пловдив/

Пламен Асенов

 

Омръзна ми, граждани, да казвам истината и да излиза, че съм прав.

Не стига, че почти винаги съм прав в журналистическите си материали, но сега се оказа, че съм прав, дори когато съм написал една съвсем налудничава книга, наречена  “Оксиморонният свят”.

Как познах, че съм прав ли? Ами тези, които са чели въпросният наръчник по умерен идиотизъм знаят, а за другите сега ще кажа, че името на героя от четвъртата част на книгата е Джон Смит. В процеса на писане стана ясно, че и името на неговия личен Бог, на когото той гради храм, също е Джон Смит. Само че до скоро аз съвсем наивно смятах, че въпросният Джон Смит /да не се бърка с другия Джон Смит, както и с всички останали хора по света, които носят това име/ е напълно измислен герой, а се оказа, че не е така, оказа се, че той си съществува съвсем реално и дори живее в България.

Нали се сещате за случая, при който в петък някакъв човечец хвърли две димки пред Парламента? Първоначално си помислих, че най-вероятно той иска по свой начин да поздрави народните избраници, като им спретне малко светлинно-пушечно шоу, да им благодари за всички законови добрини, които са му сторили.

После размислих обаче задълбочено и стигнах до извода, че е по-вероятно, ама много по-вероятно, човекът просто да е напълно изтерзан отвътре и отвън поради прекрасния живот в родната ни България, та с този отчаян ход се е опитал да каже на тях и на всички нас: – А, стига, бе!

Както и да е. Важното в случая е друго. След като бдителните органи на реда задържаха злосторника, почти терорист и любезно го накараха да проговори, разбра се, че, според собствените му признания, той е гражданин на Нова Зеландия и името му е…..познахте, разбира се – Джон Смит.

Не, не, не вярвам, граждани, да му е дошло вдъхновение на човека точно от моята книга. Само остава и полицията да си помисли така и да ме изкара подбудител. Не вярвам, защото книгата е издадена в толкова малък тираж, че на практика познавам всички хора, които я притежават. Сред тях не е нито въпросният Джон Смит, нито, слава Богу, полицията.

Може пък Джон Смит да е попаднал на някои от историите за Джон Смит в блога ти – ще кажат досетливите. Може, но там са публикувани толкова малко от тези истории, че звучи невероятно някой да получи толкова значимо вдъхновение само поради тяхното четене. Все ми се струва, че за целта би трябвало човек да е прочел цялата книга и да е вникнал твърде дълбоко в нейните дебри.

Логиката в тази история от всекидневието, доколкото съществува логика в нея, идва да покаже само едно – че не книгата “Оксиморонният свят” е повлияла по някакъв начин на околния живот след своето появяване, а по-скоро околният живот наистина се е вселил като дух и плът в книгата “Оксиморонният свят”. С други думи, както обичам да казвам понякога в по-интимна среда – аз мислех, че съм писател на абсурда, а то се оказа, че съм чист реалист.

Малко е подтискащо тази мисъл, граждани, та затова подхвърлих в началото, че ми омръзна да съм прав, с истината когато съгреша дори.

Така или иначе обаче, фактите сочат, че книгата “Оксиморонният свят”, не стига че не се продава по книжарниците, а само на представяния тук-там, но и вече съвсем свършва – останаха в наличност едва около петдесет бройки. Ето защо хората, които държат да научат как да се представят пред полицията, след като са хвърлили димка пред Пралманта или са направили нещо още по-фантастично, могат да дойдат във вторник, 11 октомври 2011 година, в кръчмата “Петното на Роршах” в Пловдив /ул. “Йоаким Груев” 36, отстрани на Дирекцията на полицията/ и да разберат от първа ръка някои истини за правилното поведение в живота и защо той си струва да бъде живян.

Особено ако в душата си човек непреклонно носи името Джон Смит.


ДРУГО ИМЕ

Човек попитал мъдрец:
-Какво ще кажеш за вярата и надеждата?
-Нищо ново - отвърнал той.
-И все пак? - не отстъпвал питащият.
-Надеждата е вечна, за разлика от този, който я храни.
-А вярата?
-Вярата е другото и име. И това е всичко.
Поклатил човекът глава и отново попитал:
-А за сполуката?
-Все същото - тези, които питат за нея, и да я срещнат, няма да я познаят.
-Кой тогава ще я познае?
-Тези, които сами решат, че нещо за тях е сполука, а друго - не.
Посетителят съвсем се натъжил, но решил да зададе още един въпрос:
-А ако си в беда? Какво ще помогне тогава?
-Тези, които могат, а не само се надяват и чакат сполука.
-Магове? - опитал се да уточни питащият.
-Не, по-скоро мОгове - усмихнал се с очи мъдрецът.
-Могове! - разстроил се съвсем събеседникът му. - А как стои въпросът с помощта свише?
-Въпросът не е към мен. Затова и надеждата има друго име - заключил мъдрецът.

Александър Бел

При копиране на материали от блога, посочвайте източник!


Сред Родопите (село Борово)

 Днес Елина ще продължи разходката ни из Родопите. Бяхме във Вишнево, сега на ред са Борово и Кръстова гора. АКО ЧЕТЕТЕ ПРЕЗ ЧЕТЕЦ, ВЕРОЯТНО НЕ ВИЖДАТЕ СНИМКИТЕ - кликайте на разказа, страхотни са! Приятно четене:

Сред Родопите (село Борово)

 

Обиколка из село Борово, Кръстова гора и Караджов камък

Събота, късен следобед.  Наблюдавам как слънчевите лъчи бавно се спускат от върховете на къщите и си играят на гоненица с топлия августовски ден. Приличат на палави деца, които бързат да изразходят цялата си енергия, преди да се скрият отвъд хоризонта.  Денят бавно си отива, докато светлината постепенно се преоблича в ярко-оранжев цвят. С настъпването на вечерта, планината също се променя - цветовете избледняват, а въздухът се изпълва с аромат на свежест, горски билки и неочаквана свобода.

[singlepic id=11490 w=680 h=510 float=center]

      Седя на пейка до

параклиса „Възнесение Господне“ над село Борово.

Допивам последните глътки бира и разглеждам отблизо странните жълто-зелени скакалци, превзели храстите наоколо.  Идея си нямам как се казва този вид, но го изучавам с интерес на току-що дипломиран зоолог. [singlepic id=11482 w=680 h=510 float=center]   - Здрасти. Ти кой чакаш? – изненадва ме детски глас. Явно не съм единствената, която е любопитна как изглеждат местните скакалци. Пред мен стои малко момченце на около 5-6 години. Гледа ме втренчено с големите си сини очи и изисква отговор. - Ами-и-и… Чакам приятеля си. – отговарям по най-глупавия начин аз, без да се съобразя, че говоря с дете. - Аааа, гаджето ли? – уточнява малкия. – И аз си имам гадже. Даже много гаджета. – усмихва ми се многозначително, сякаш вече е имал толкова „гаджета“, за колкото аз мога само да мечтая. „Браво, от малък схващаш логиката на нещата. “ – усмихвам се и аз на себе си. – „Добре, че още не знаеш колко сложно ще стане всичко, след като завършиш детската градина, а после училището и университета…“ [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   Решавам засега да му спестя горчивата истина за любовта и връзките, като вместо това му показвам скакалците по храстите, които за момент изцяло привличат вниманието на детето. Мълчим, докато ги разглеждаме. Добре е – разбираме се без думи. - Митеее, Митеее, къде сииии? – чува се разтревожен майчин вик. - Стига си викала, ето го горе, до параклиса – отговаря й леко раздразнено мъжки глас. - Тате, ела да видиш скакалците! – радостно се провиква от своя страна моят нов познат. И ето че цялото семейство се събира при параклиса. Снимам ги за спомен, а после оставам да чакам сама. За пръв път обаче не се дразня. Навярно защото напълно съм изгубила представа за времето. И без това тук то няма никакво значение. До параклиса нямам не само мобилен интернет, но и покритие. На това му казвам свобода :) [singlepic id=11483 w=500 h=375 float=center]

Край параклиса

[singlepic id=11484 w=500 h=375 float=center]     От хълма при параклиса се вижда цялото село  – от зелените борове до жълтите ливади и каменните комини на къщите. Някъде лаят кучета. Другаде кукуригат петли. Камбаната на църквата бие на всеки кръгъл час. Сюреализъм. Село Борово наистина е едно от местата, където можете да заспите близо до звездите и да се събудите от първите слънчеви лъчи. [singlepic id=11485 w=500 h=375 float=center]   В селото има няколко църкви, които датират от различни епохи, но параклисът „Възнесение Господне“  е съвсем нов – построен е през 2005 година. Стенописите по стените все още са ярки, с наситени цветове и ясно различими надписи. В параклиса можете да запалите свещ, като оставите желаната от вас сума, която ще бъде използвана за поддръжката на храма. Параклисът се намира на около 15 минути пеш от Борово и е чудесно място за почивка, пикник или разходка привечер. [singlepic id=11491 w=500 h=375 float=center]   Хората в селото се гордеят с множеството църкви и параклиси в околността. Според възрастната жена, която работи като продавачка в хранителния магазин в Борово, за прехраната си местните жители разчитат преди всичко на туристическия поток към

Кръстова гора,

  както и на любителите на еко-туризма. Оттук можете да поемете по  няколко планински пътеки или да се изкачите пеша до Кръстова гора. Това е и нашата концепция за „еко-разходка“, която включва най-вече удобни обувки и няколко литра минерална вода. Тръгваме към Кръстова гора някъде към 10 часа сутринта. Според уверенията на местните хора, „пътят не би трябвало да представлява трудност за млади хора като нас“ и че „за час“ сме горе. Истината е, че изкачването към Кръстова гора пеш ще ви отнеме около два часа в едната посока. Пътят обаче е живописен и може да ви изненада с неочаквани открития… [singlepic id=11487 w=500 h=375 float=center]    

Някъде към 12 часа стигаме до Кръстова гора.

Местността едновременно ме впечатлява и разочарова. Красива природа и твърде много коли. А най-вече -огромни тълпи от хора. Щъкат  навсякъде и се пререждат на опашките за свещи, сякаш сме се върнали в 90-те години на 20-и век и ни се налага да чакаме за банани и хляб в единствения квартален нагазин. Колко от тези хора всъщност са тук, за да се помолят, вместо да направят поредица от снимки? Символът на Кръстова гора е Христовият кръст, разположен над параклисите на 12-те апостоли. Пред него също се е образувала опашка. Единствено тук хората чакат търпеливо, макар че колоната се движи бавно. Щастливците, успели да стигнат до самия кръст, отправят молитвите си, палят по свещ и оставят лични вещи за здраве и късмет – дрехи, украшения, снимки. Легендата твърди, че кръстът е чудотворен и притежава силата да сбъдва желания. Аз обаче не се нареждам на опашката. Точно в този миг изобщо не зная за какво да помоля, затова  предпочитам да замълча. Просто защото молитвите са като мечтите. Няма смисъл да ги изричаш, ако не можеш истински и безусловно да повярваш в тях. Бих искала да напиша, че съм усетила енергията на Кръстова гора, но това няма да е истина. Всеки човек има собствена представа за вярата. И за мястото, което тя символизира.  За някои това е Кръстова гора, за други – манастир или параклис, за трети – църква или джамия… Всъщност мястото няма значение. Важен е моментът, който ни приближава до Бог. [singlepic id=11488 w=500 h=375 float=center]   След кратко излежаване по огряните от слънце полянки на Кръстова гора, поемаме на собствено

пътешествие до Караджов камък

– място, което си заслужава да видите, ако сте любители на алтернативните туристически маршрути.  Местните хора вярват, че този камък е зареден с негативна енергия, за разлика от светилището Белинташ, чието име в превод означава „Белият камък“ или „Камъкът на познанието“. Но докато легендите свързват светилището Белинташ  с  пророчества, тракийски обреди за плодородие, осъществяване на връзка с Космоса и  гадаене по звездите (място, което според траките символизирало света на живите), то Караджов камък  олицетворявал света на мъртвите, тъй като в  тези скали по всяка вероятност са се извършвали  погребения и ритуални жертвоприношения. [singlepic id=11492 w=500 h=375 float=center]   Наистина има нещо особено в Караджов камък. Нещо, което не се описва с думи. Можеш да го усетиш само, когато го доближиш, след като си се лутал с часове, за да го откриеш. Камъкът изглежда вековен, силен, непоклатим – сякаш е спуснат между двете скали с някаква предварителна цел, за да оцелее тук милиони години. [singlepic id=11493 w=500 h=375 float=center]         Ако изкачите скалата, ще разберете, че  легендите за Караджов камък не са измислица, и че мястото вероятно наистина е служело за ритуални обреди. В скалите, които древните траки са обожествявали, са издълбани  ниши, някои от които са пълни с дъждовна вода.   [singlepic id=11479 w=500 h=375 float=center]       Днес можем само да гадаем за какво точно древните хора са използвали тези издълбани в скалите ями (според някои исторически теории – за ритуали, свързани с предсказания, според други – за жертвоприношения). Дали са дело  на траките или са се появили много преди това? Така и не открих категоричен отговор на този въпрос, но със сигурност издълбаните в скалите отвори са имали  символно значение. Подобни  ями ще видите и на други свещени за траките за места, като Белинташ и Перперикон.

Как да откриете Караджов камък?

Намира се на около два часа път от Кръстова гора. Трябва да тръгнете по пътечката за чудодейното аязмо в местността, което няма как да объркате, защото ще видите тълпи от хора с празни бутилки от минерална вода, които са се запътили натам (имайте предвид, че има още едно аязмо на Кръстова гора, което е в противоположната посока).  Казват, че водата от извора е лечебна и че помага най-вече за болести на очите. Пътят за извора и за Караджов камък минава покрай тоалетните на Кръстова гора – след като ги подминете завивате вдясно и поемате по пътечката за аязмото. Малко по-надолу пътеката се разклонява – вляво е за аязмото, а вдясно – за Караджов камък. В началото се минава през малка широколистна горичка, а после и през борова гора. След като излезете от гората, ще се озовете на широка поляна – вляво ще видите обли скали, а в близост до тях има и ловджийска вишка. Продължавате по пътя, които върви по билото на планината. Важно е да не се отклонявате встрани. Следвайки основния път, след около половин час ще стигнете до още една поляна с ловджийска вишка, купи сено и стара ловджийска хижа. Тук има голяма вероятност да се объркате, затова внимавайте да не пропуснете отклонението. На около 100 метра предихижата има отбивка – трябва да се отклоните вляво и да поемете по черен път, който е обозначен с бяло-зелена маркировка. Не след дълго ще видите втора отбивка – този път трябва да завиете на дясно, следвайки маркировката, след което да продължите само напред. След около 20-30 минути  изкачване през гората, точно когато се чудите дали не сте се объркали, ще видите и самия Караджов камък. От Караджов камък има разклонение за древното тракийско светилище Белинташ, но пътят до него е поне три часа в едната посока и има риск да се загубите, ако не познавате местността.  Много по-лесно е да стигнете до Белинташ от село Мостово, което се намира до Асеновград. Белинташ – Караджов камък – Кръстова гора оформят своеобразен триъгълник на светилища от различни исторически периоди и религии, но с едно и също предназначение – да приближават хората до тайните на Вселената, вярата и познанието за света.

Как да стигнете до село Борово?

Селото се намира в община Лъки, област Пловдив. Карате по основния път Асеновград-Смолян. При Юговското ханче трябва да се отклоните в посока град Лъки и после да следвате табелите за село Борово. Пътят е стръмен, с много завои, но е напълно проходим. Място, където да отседнете – хотел „Варненци“ в село Борово. Цената е 50 лв. на вечер с включена закуска (топла домашна баница и айрян, кафето се заплаща допълнително). Препоръчително е да резервирате предварително места, тъй като хотелът е един от най-популярните в селото. Кухнята е много добра и, ако търсите алтернативен ресторант в селото, няма да откриете по-приемлив вариант. Единственият минус е бавното обслужване и фактът, че персоналът понякога обърква или забравя поръчките. Но пък е приятно място за вечеря с гледка към параклиса и отсрещните хълмове на Родопите. [singlepic id=11480 w=500 h=375 float=center]     Автор: Елина Цанкова Снимки:Иван Михалев     Други разкази свързани с Родопите – на картата:
Още пътеписи от близки места:
  1. Сред Родопите (село Вишнево)
  2. Тасос и Родопите 2008 – част втора
  3. Из Родопите: Бачково – Бяла Черква, с. Косово – Персенк – Чудни Мостове – Забърдо
  4. Тасос и Родопите 2008 – трета част
  5. Село Мийковци
  6. Тасос и Родопите – 2008 (1)

Независимият кандидат за Кмет на Община Мездра, подкрепен от БСП - Иван Аспарухов, използва деца в кампанията си

Кандидатът за кмет на Мездра, подкрепен от БСП, Иван Аспарухов, използва деца в предизборната си кампания.

Нов билборд на Сидеров, в нарушение на Изборния кодекс

На автомагистрала "Хемус" са разположени билбордове на Волен Сидеров в нарушение на Изборния кодекс. Предупреждението, че купуването и продаването на гласове е престъпление, не заема 10% от площта.

ЕС разреши продажбата на Skype

ЕС разреши закупуването на Skype от „Майкрософт", съобщава news.bg, позовавайки се на БиБиСи. Сделката на стойност 8,5 млрд. долара няма „значително да попречи на ефективната конкуренция на единния европейски пазар", обявиха от Еврокомисия, допълвайки, че на този разширяващ се пазар има множество играчи, включително „Гугъл". Базираната в Люксембург компания „Скайп" има повече от 650 милиона потребители по цял свят и е най-голямата единична придобивка на „Майкрософт". Потребителите на „Скайп" могат да провеждат евтини или безплатни разговори по интернет, използвайки компютрите си или смартфони. „Скайп" надхвърля стандартната телефонна мрежа чрез предоставянето на възможност за видеоразговори в мрежата. Компанията има около 170 милиона потребители, които сега ще могат да провеждат разговори в Скайп чрез телефони с Windows и дори чрез конзоли за игри Xbox. "При фирмените комуникации анализът потвърди, че „Скайп" има ограничен пазарен дял за тези продукти и не конкурира директно с продукта на „Майкрософт" Lync, използван главно от големите компании", допълват от Комисията. Сделката беше предварително обявена през май 2011 г.

Falling in Amsterdam

Text cumming soon…

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

Text cumming soon…

Тихомир Димитров

 

 

 


Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване