Нещо специално или щрудел с грозде и крем сабайон

10/12/11 21:17
(http://www.kulinarno-joana.com/)

Нещо специално или щрудел с грозде и крем сабайон

Нещо специално е книгата, която гледах на витрината на една книжарница в продължение на две седмици. Изведнъж, когато тя вече не беше пред очите ми, сгушена между любовни романи и речници, реших най-накрая да вляза и да я потърся. Стоеше си на рафта редом до други кулинарни книги, неразопакована и очевидно чакаща да ѝ обърна внимание. От надписите на корицата личеше, че това наистина ще е много специална книга. Съдържанието ѝ също ме респектира и още преди да съм стигнала до трета страница знаех, че я искам.

В нея са събрани основни рецепти и съвети от избрани шеф-готвачи от цял свят, в които се включват Пиер Ерме и Феран Адриа. Засегнати са основните техники в различни раздели от кулинарията, като всеки шеф-готвач представя отделна област от нея. Книгата е най-добрият учебник за начинаещи, която съм срещала досега и несъмнено огромно вдъхновение за вече придобилите опит и сигурност във възможностите си.

Един от критериите, по който оценявам една кулинарна книга е достъпно описаната информация и достоверност на рецептите. Вторият, разбира се, са снимките към всяка рецепта. А като бонус отчитам технологията стъпка по стъпка придружена със снимки. Тук нищо не липсва.

Рецептите в книгата се водят за основни, с подробни описания за тяхното приложение, но съвременни и иновационни идеи не липсват. Книгата се нарежда до едни от най-любимите ми - French Cooking: Classic Recipes and Techniques, книгите на Силвена Роу (в частност Purple Citrus & Sweet Perfume и Orient Express) и книгите на Хестън Блументал, които са повече като литературно четиво с изненади, отколкото готварски книги. И освен, че приготвям от тях рецептите буквално, аз получавам и добра доза вдъхновение.

И така, новото ми четиво е The Cook’s Book: Step-by-step techniques & recipes from the world’s top chefs (корицата е друга, но не можах да я открия на сайта на Booktrading). Първата рецепта, която избрах да приготвя по описание от книгата е присъща за този сезон от годината, но освен това се включва прекрасно и в моите есенни пиеси, които започнах с хапки от тиква и шунка серано, продължих с киш с грозде и и не се знае докъде ще стигна. Намеквам, че подготвям една интересна тема, за която се изисква малко повече свободно време и експерименти с вкуса. Докато буквално приготвям манджи с грозде, от които да селектирам най-добрите попадения, ще приготвя нещо специално от книгата.

Нещо специално е основното заглавие и на следващия десерт. Подзаглавието подсказва или направо казва какъв е този десерт. Но аз мисля, че има защо да се нарече десертът „нещо специално“ и това е отношението към него – като към десерт за специални случаи, празници и не на последно място – идеята му. Десертът е щрудел. Нищо интересно засега. Но какво ще кажеш за щрудел с грозде? А сервиран с крем сабайон със сладкото сухо вино Сотерн? Лесно е, когато е прочетено наготово. Но малка доза интерпретация променя нещата по мой вкус и по моите възможности. Рецептата ми звучеше много добре, докато я прочитах. И сега, след като я опитах, видях добра основа за създаването на други десерти. Откривам свобода в експериментирането и вярвам, че опита от тази рецепта или по-точно настроението от общия вкус, който ме изпълни ми дава насока към бъдещи идеи. Ето защо е нужно да опитваме нови храни, нови комбинации, нови продукти. Различни техники и вариaнти. Надявам се да опиташ, надявам се да се вдъхновиш.

Щрудел с грозде и крем сабайон

Адаптирано от книгата The Cook’s Book: Step-by-step techniques & recipes from the world’s top chefs

Посочените количества са за 1 щрудел (4-6 порции).

За тестото:

150 гр. брашно
80 мл. топла вода
1 супена лъжица зехтин
1/2 чаена лъжица сол
100 гр. масло, разтопено и охладено (за намазване на тестото преди, по време и след печенето)

В купа се смесват пресятото брашно, солта и зехтина. Разбъркват се. Добавя се водата и се замесва твърдо тесто. Оформя се на топка и се увива в стреч фолио. Оставя се на стайна температура за 30 минути.

За плънката:

1 супена лъжица масло, разтопено и охладено
2 супени лъжици с връх смлени бадеми
2 супени лъжици брашно
1 яйце от свободно отглеждана кокошка
2 супени лъжици пудра захар
щипка сол
настъргана кора от 1/2 лимон
500 гр. бяло грозде без семки (ако е със семки, зърната се разполовяват и семките се почистват)

Бадемите и брашното се смесват.

Яйцето, захарта, солта и лимоновата кора се смесват и се разбиват с миксер, докато сместа се сгъсти и увеличи двойно обема си. Добавят се бадемите и брашното и се разбъркват с шпатула внимателно. Накрая се добавя маслото.

Сглобяване:

Приготвя се голяма кухненска кърпа или тензух. Поставя се върху плот и се поръсва с малко брашно. Върху кърпата (тензуха) се поставя топката тесто и се разточва във форма на правоъгълник. Тестото трябва да стане много тънко. Най-лесният начин за мен е метода по който се приготвят кори за баница – тестото се навива от единия край на дълга и тънка точилка, като навиването става постепенно, а с всяко навиване ръцете се предвижват с лек натиск и въртеливи движения от средата към краищата, по повърхността на навитото върху точилката тесто. Така се процедира докато целият лист тесто се навие на точилката. След това тестото се развива от точилката и се обръща на 90°, така че да се започне същото от съседния край. Това се повтаря докато тестото се разточи на много тънък лист. (Ако не разбра какво описах току-що, попитай баба си или друг шетърен (поздрав с тази дума) в обкръжението ти как се правят кори за вита баница.)

Върху единия край от разточеното тесто се разпределя плънката с дебелина около 7 см, като се оставят свободни няколко сантиметра от краищата на тестото. Върху плънката равномерно се разпределят зърната от грозде. Краищата на разточения лист тесто се намазват с малко разтопено масло. Тестото се навива на руло с помощта на кърпата (тензуха) отдолу, като се започне от края, върху който е плънката. Навитото руло се поставя в малка тавичка намазана с разтопено масло. Щруделът се намазва обилно с разтопено масло, като част от маслото се оставя за намазване по време на печенето и в самия му край.

Щруделът се пече в предварително нагрята фурна на 160°C за 1 час и 10 минути. (Това е времето, което беше необходимо при мен. В рецептата е дадено 1 час.) По средата на печенето включих вентилатора на фурната за да придобие щруделът приятен цвят. На няколко пъти по време на печенето щруделът се намазва с разтопено масло. Когато се изпече и се извади от фурната, отново се намазва с масло. Оставя се да се охлади леко и се поръсва с пудра захар.

В книгата се препоръчва щруделът да се сервира топъл, но е по-приятен, когато е студен по единодушно мнение от мен и Вальо. И несъмнено е прекрасен със сос сабайон, приготвен с вино Сотерн. За сосът също има два варианта на сервиране – топъл и студен. Топлият вариант е нужно да се приготви непосредствено преди сервиране. За студения вариант се добавя малко желатин, който запазва обема и пухкавата текстура на соса след като изстине.

За соса:

80 мл. сухо бяло вино (използвам сладкото вино Сотерн и горещо го препоръчвам за тази рецепта)
3 супени лъжици пудра захар
2 жълтъка, от яйца от свободно отглеждани кокошки
1 супена лъжица лимонов сок
3-4 супени лъжици леко разбита сметана (измерени след разбиването)
1/2 кафена лъжица желатин, разтворен в малко студена вода (за студения вариант на соса)

В купа се смесват виното, захарта и жълтъците. Купата се слага върху съд с вряща вода. Водата не бива да докосва дъното на купата. Продуктите се разбъркват на водната баня докато се образува пяна. Добавя се лимоновия сок и бъркането продължава докато сместа се сгъсти и достигне 80°C. (Отне ми около 12 минути при среден огън.)

За топъл вариант на соса: Купата се отстранява от водната баня и към крема се добавя леко разбитата сметана. Сервира се веднага.

За студен вариант на соса: Докато купата е все още на водна баня в крема се добавя накиснатия във вода желатин. Разбърква се докато желатина се разтвори. Купата се маха от огъня и към крема се добавя леко разбитата сметана.

Забележка: Малко количество сметана (около 50 мл), като в случая, се разбива лесно на ръка с телена бъркалка и енергични движения. Сметаната трябва да бухне и да стане като пяна. За успешно разбиване, сметаната трябва да бъде добре охладена.