10/26/11 06:00
(http://patepis.com/)

Лещен и Ковачевица – на гости на тишината

Днешният пътепис ще ни води из Родопите. Ренета мисли д ани води до Ковачевица, а другия път - и до Лещен. Приятно четене:

Лещен и Ковачевица - на гости на тишината

част първа

Ковачевица

Преди време пуснах тук кратък пътепис за Рибново. Посещението ни в това колоритно село, беше част от еднодневна обиколка в района. Освен в Рибново, се разходихме в Ковачевица, Лещен и даже си поговорихме с няколко жени в Горно Дряново. Пътят преминава, през Лещен, но ние решиаваме, първо да отидем до Ковачевица и после да се спуснем обратно. Рибново оставямв за на края. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Първи ни посрещат камбанарията и килийното училище. [caption id="attachment_26921" align="aligncenter" width="574" caption="Ковачевица"]

[/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="645" caption="Ковачевица"]

[/caption] [caption id="attachment_26922" align="aligncenter" width="638" caption="Ковачевица"]

[/caption] Има едно клише, което е много вярно за Ковачевица - няма друго такова място. Поне аз не съм видяла. И още едно клише -

там времето е спряло.

Спряло е в един прекрасен момент. Докато вървя по тесните калдаръмени улички, между високите каменни зидове се опитвам да чуя тишината, да докосна всеки камък с мисълта за ръцете, които са го поставили там. [caption id="attachment_26884" align="aligncenter" width="604" caption="Ковачевица"]

[/caption] [caption id="attachment_26885" align="aligncenter" width="574" caption="Ковачевица"]

[/caption] [caption id="attachment_26886" align="aligncenter" width="645" caption="Ковачевица"]

[/caption] Местни жители били останали десеттина, ни казва една старица. С пришълците по празниците ставали към четиридесет човека в селото. А къщите си стоят, с високите си стрехи, на по два, три етажа. До сега не бях виждала стара българска къща на три етажа. Високи, стройни гиганти, надвесени над тесните улички. Допрели чела, сякаш си споделят тайни от минало време. Гледаш ги и почти чуваш колко много имат да разкажат. За хората живели тук, за летата и зимите, за събирания и раздели. На заключените с катинари дървени порти се ветреят некролози. И хем разбираш, че селото има нужда от хората, къщите от стопаните си, хем тайно егоистично си мислиш: " Дано не се насели, дано остане така безлюдно! Добре, че е далече!" [caption id="attachment_26945" align="aligncenter" width="589" caption="Ковачевица"]

[/caption] [caption id="attachment_26946" align="aligncenter" width="518" caption="Ковачевица"]

[/caption] [caption id="attachment_26948" align="aligncenter" width="552" caption="Ковачевица"]

[/caption] [caption id="attachment_26950" align="aligncenter" width="518" caption="Ковачевица"]

[/caption] [caption id="attachment_26951" align="aligncenter" width="574" caption="Ковачевица"]

[/caption] [caption id="attachment_26952" align="aligncenter" width="366" caption="Ковачевица"]

[/caption]

[caption id="attachment_26953" align="aligncenter" width="574" caption="Ковачевица"]

[/caption]

[caption id="attachment_26958" align="aligncenter" width="574" caption="Ковачевица"]

[/caption] [caption id="attachment_26927" align="aligncenter" width="574" caption="Ковачевица"]

[/caption] [caption id="attachment_26931" align="aligncenter" width="574" caption="Ковачевица"]

[/caption] Семейство турци, родители с няколко деца също се разхождат из селото, правят си снимки на фона на къщите. Мисля си, че може и да имат някой преселник, прадядо или баба от селото. Заговарям възрастна жена. От Горно Дряново, била. Пеш идва в Ковачевица, пеш се и прибира. [caption id="" align="aligncenter" width="527" caption="Ковачевица"]

[/caption] [caption id="attachment_26929" align="aligncenter" width="574" caption="Ковачевица"]

[/caption] [caption id="attachment_26924" align="aligncenter" width="552" caption="България, Родопи, Ковачевица"]

[/caption] [caption id="attachment_26928" align="aligncenter" width="574" caption="Ковачевица"]

[/caption] [caption id="attachment_26944" align="aligncenter" width="553" caption="Ковачевица"]

[/caption] В колата почти не разговаряме. Опитваме се да задържим усещането по-дълго. Контраста между самотните къщи и тишината в Ковачевица и изпълненото с хора и живот

Горно Дряново

е огромен. Тук стари къщи няма, но из улиците щъкат деца и младежи, а по портите и пейките край оградите седят старци и жени в шалвари. Глъчка от всякъде. Слизаме от колата с намерението да си купим нещо от смесения магазин и с тайното желание да снимаме няколко жени, които са насядали отпред. Усмихнати и интересни с шарените си кърпи и едноцветни престилки. [caption id="attachment_26961" align="aligncenter" width="574" caption="Горно Дряново"]

[/caption] Докато успея да преодолея притеснението си и да ги попитам, може ли да ги снимаме, Георги вече се е справил със задачата. Да живеят оптичното увеличение и подвижния дисплей. Оказва се, че жените нямат нищо против да бъдат снимани и даже ми правят място да седна при тях. Запознават ни с преминаващите дечица, всяко от които, разбира се е нечие внуче. Разхождаме се за кратко по тесните улички. Тротоари няма, на някои места няма даже асфалт. От пътя се влиза направо в къщите. Няма какво да се снима, а и се притесняваме, да не обидим хората наоколо. Няколко ромчета се опитват да ни искат дребни, но местна жена ги пропъжда. Бърза да обясни, че не са " техни", а пришълци от друго село. Възмущава се, че отказват хляб или ябълки, но искат пари. Качваме се на колата и тръгваме към Лещен. Нямам търпение да видя глинената къща. Очаквайте продължението Автор: Ренета Костадинова Снимки: авторът Други разкази свързани с Родопите – на картата: Още пътеписи от близки места: