На гости на мармотите по високите Алпи

Ден 1-ви 22.08.2009г. По план трябваше да тръгнем в 03.00 часа сутринта, защото трябва да минем 800км., но се събудихме точно в 07.30 часа /,а трябваше вече да сме минали Белград/. Всичко хубаво, ама как човек да тръгне, преди да е пил кафе!?!Най-накрая, след всички сутрешни процедури, товарене на багаж и т.н. излязохме от София точно в 08.30 часа. Газ, без да обръщаме внимание на КАТ и в 09.00 часа бяхме на границата със Сърбия. Тук вече минаването го знаех, обаче този път голяма изненада. Огромни опашки с коли и то все чужди – германци, австрийци, холандци, французи и ние си. Ако човек погледне по-общо, ще си каже - България е най-желаната туристическа дестинация. Гледам и се чудя, ама няма начин, ще се чака. Започна голямото чакане. Тук за първи път на нашата си граница видях пингвини. И за да няма объркване едно малко пояснение. Това не са онези мили животинки, които аз лично много харесвам. Тези пингвини са един друг вид. За тях са характерни следните неща – женските екземпляри носят винаги забрадки, а мъжките в повечето случаи са с бели чорапи и джапанки. Както онези мили животинки, тези също веднъж годишно се преселват от Европа към Турция, където също като милите животинки се разделят по двойки, за да създават поколение. Тук обаче идва и съществената разлика с милите животинки. Тези пингвини знаят чужд език - турски, и въпреки че живеят в онези изброени по-горе държави, отказват да говорят друг чужд език, което затруднява комуникацията със служителите по границата. Тези още се характеризират с невероятната мръсотия, която оставят след себе си и със силната склонност към кражби на всякакви безплатни неща по пътя, като примерно всичката тоалетна хартия и салфетки в тоалетните по бензиностанциите. Тези пингвини са и още по-лоши, щото карат и коли и то доста брутално. А защо точно пингвини – ами защото един приятел така ги оприличи и ми хареса сравнението на външен вид. Така след 40 минутно чакане, заобиколен от всякакви шарени образи, вече сме в

Сърбия

Тук решавам да дам газ, за да изпреваря пингвините, обаче се оказа, че те са навсякъде и няма измъкване. С някои от тях дори спирахме на едни и същи места за почивка. Пътя до Ниш беше добре и след това следваше магистралата. Понеже имахме много километри за минаване през този първи ден още в началото бях сметнал маршрута до Загреб само по магистрала, но вече съжалявам. 700км. магистрала, при 36 градуса температура и с около 10 спирания е нещо убийствено. Ужасно се пътуваше и то в тази температура. Доста пъти спирахме, като според Вики поставихме нов рекорд. Бензиностанциите бяха като нашите – вътре всичко се продава и са чисти, преди да дойдат пингвините.

Стигнахме и границата с

Хърватска

и тук същите екземпляри, които вече имах чувство, че нарочно ми правят засади.

Открихме и още една характерна черта за пингвините – мразят да чакат на опашка, подредени в някаква колона. Започнаха да се престрояват, да се бутат и на едно място малко остана да си закича на мотора два ловни трофея от тези пингвини. Тук чакахме също около 40 минути и накрая вече сме в Хърватска. И отново магистрала. Страшна скука, пак много спирания за почивки и събуждане и така стигнахме Загреб. По съвет на мой приятел подминахме Загреб, за да нощуваме в

град Самобор

Тук нещата станаха прекрасни. Малко градче със стара и нова част и никакви пингвини, щото за тях е характерно нощуването по колите, яденето до колите и другите нужди ... сигурно се стискат. Така отседнахме в това градче в хотел „LAVICA” /N45 48.067 Е015 42.507/. Стаята на вечер със закуска струваше 42 евро.

Намерихме и хубав ресторант, където след две бири тотално се сринах от умора. Карането толкова километри по магистрала за мен лично е едно от най-уморителните и противни неща. Дори сватбата, която се вихри в хотела цяла нощ, не ни попречи в 22.00 часа да заспим.Този ден изминахме 809км. Маршрута беше София-около Ниш-през Белград-покрай Загреб и в Самобор /Хърватска/ Ден 2-ри 23.08.2009г. –

На гости на мармотите.

Събудихме се доста отпочинали и след хърватската закуска, която винаги ме е изумявала с богатство и изобилие, бяхме готови за нови подвизи. Преди да си тръгнем от това хубаво градче, Вики направи малко снимки за спомен.

От бензиностанция преди границата със Словения Вики купи винетка за мотора, която е задължителна и най-евтината е за мотор, за 7 дни – 8 евро. Въоръжени с този ценен документ отидохме на границата със

Словения

Тук си мислих, че и аз като европеец бързо ще мина, ама забравих, че те и онези пингвини също са европейци, щото живеят в онези „западни” държави. С две думи пак същите опашки и пак същото чакане.

Обаче този път не издържах и аз като пингвините се набутах напред, та минахме за около 15 минути. Вече доста по-различно стана в Словения. Навсякъде чисто, подредено и много, много цветя. Лошото беше, че пак магистрала и пак онези пингвини, но знаех, че остава съвсем малко. Видяхме кафява табела за някакъв град, което според Вики означава нещо историческо и решихме да се отбием и да разгледаме. Оказа се, че има само стара част на града и нищо друго историческо, но пък беше красиво, а и имаше мнооого хубав сладолед, на който вече не мога да посоча колко вида опитахме.

След малката почивка, отново потеглихме, а хубавото беше, че Алпите вече бяха пред нас.

Така влязохме в един тунел и от другата му страна вече бяхме в

Австрия

близо до град Villach

Слязохме от магистралата за да потърсим бензиностанция и винетка, защото тук също е задължителна. Купихме винетка /4.40 евро за 10 дни/ и продължихме пак по магистрала. Предварително бях направил плана за този ден, но го държах в тайна от Вики за изненада. Слязохме от магистралата и продължихме към гр.Lienz, а след това към гр.Winklern. От този град започва един прекрасен проход през Алпите, който се явява и нещо като национален парк в Австрия. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] Казва се

Grossglockner Hochalpenstrasse и минава през най-високия връх в Австрия - GROSSGLOCKNER -3798м.

Тази планина се намира между провинциите Каринтия и Тирол. За панорамния път има и такса и тя е 18 евро за двамата с мотора. Тук всяка стотинка си струва. Мястото наистина е уникално и явно е любимо за доста мотористи, защото по пътищата се разминахме с десетки мотори, а в прохода имаше много, много мотористи. Започнаха онези малки хубави пътчета с много цветни къщи около тях.

Продължихме към град

Heiligenblut

А мотористите ставаха все повече.

Започнахме изкачването в прохода, а гледките ставаха все по-завладяващи, което се надявам да сме успели да заснемем. Трудно е да се опише спокойствието и изумителната монументалност на рязко издигащите се заснежени върхове, докато се движиш през малки китни селца, в които

всяка къщичка изглежда като излязла от приказка на братя Грим.

Тучни зелени поляни, обградени от борови горички по поречието на лениво течащи реки и приятен асфалт с още по-приятни лъкатушещи завои. Изведнъж завоите стават по-остри, после още по-остри и докато се радваш на всеки един от тях широколистната гора е отстъпила на иглолистна. След всеки завой гледката става все по-завладяваща и искаш още и още, докато изведнъж гората напълно изчезне и пред теб се изправят голите заснежени върхове в цялото си величие. Оставям следващите снимки сами да говорят.

След огромно количество доволно остри завои стигнахме и до първата забележителност по този маршрут -

един от малкото постоянни ледници в Европа

Тук в прохода, понеже всичко е свързано с моторите има направен дори отделен паркинг, на който има и шкафчета, и то много, в които може всеки да заключи каските и друг багаж и това е напълно безплатно. Мястото наистина е уникално и е на височина 2374 метра.

[singlepic id=9288 w=320 h=240 float=center]

[caption id="" align="aligncenter" width="613" caption="Глетчер"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Grossglockner"][/caption]

На тази височина наистина разбираш колко си малък и колко светът е прекрасен. И колко пълен с чудеса, които стоят на една седмица разстояние от теб и чакат да ги откриеш. Усещаш и че е време за обяд :) Красотите са си красоти, но и пред тази спираща дъха гледка огладняваш, особено когато яденето се сервира с

гледка към Гросглокнер

[caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Grossglockner "][/caption]

Ето и сайта за това място www.grossglockner.at/en/ Всъщност този проход е построен от 1930г. до 1935г. На 03.08.1935г. е отворен официално и там се провежда автомобилно рали. Така изкарахме около един час в съзерцаване на природните красоти и решихме да продължаваме. В интернет като четох за мястото пишеше, че има и мармоти. Горе на високото също имаше табели за мармоти, но уви не видяхме такива. Вики беше малко разочарована. Тъкмо тръгнахме обратно по пътя и Вики видя мармот – истински, в естествената му среда, а не в зоопарк и си взимаше слънчева баня, докато си разхождаше пухкавото дупе без да си дава много зор. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Мармот в обедна почивка"][/caption] Е вече щастието беше пълно. Видяхме мармот, вярно без шоколад или просто в обедна почивка, ама все пак съвсем истински и напълно свободен в Алпите. Е, хайде да тръгваме, ама Вики иска още да гледа и хоп още един мармот, че дори по-близо [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Продължава да се скатава от работа ;)"][/caption]

Е, вече можеше да продължаваме. А пътят само завои, невероятна настилка и огромно удоволствие за каране. Минавахме през малки тунели и след всеки гледките ставаха още по-хубави, а завоите още по - интересни. Очаквайте продължението Автор: Бойко Терзиев Снимки: авторът