Астрофизика Марвин Херндон , работещ за корпорацията Transdyne , е предложил обяснение за откритите неодавна на Меркурий необичайниобразования. Резултатите от изследването са публикувани на arXiv.org

Със Стоян Динев се познавам от студентските си години. Един спокоен и тих млад човек, който забелязва детайлите в живота. Снимките, които прави са доказателство за това. С удоволствие споделям с читателите на блога си няколко наистина качествени фотографии. Чрез Фейсбук, Стоян споделя кадри от Ерусалим. Интересна панорама. Град на контрасти Дете от мюсулманския квартал [...]

Запазих си тази снимка за момента, в който ще започна да консумирам зимнината. Излъгах, вече изядох един от двата буркана лютеница, които приготвихме, но сега поисках да я публикувам.

Поредната порция простотия, поднесена на пътуващите с железопътен транспорт на 1ви ноември: На Горна Оряховица следобяд беше голяма суматоха. Много народ и малко вагони. - 2613/2 (София – Варна – София) – с по 4 седящи вагона – претъпкани, с правостоящи. В 2613 имаше прави дори в първокласния. - 40103/4 (Русе – Стара Загора – [...]

Последните събития около Yahoo, безспорно, озадачиха както почитателите на дигиталната медия, така и журналистите, наред с анализаторите и критиците. От една страна, очакванията на почти всички са свързани с това, че съвсем скоро компанията ще бъде закупена и погълната, най-вероятно, от някой голям играч на IT сцената – като Google, например. Те не скриха от никого желанията си, че искат Yahoo за себе си, за да затвърдят още по-стабилно и непоколебимо лидерските си позиции в рекламния сектор. Това не е само амбиция на Google. Почти всички по-влиятелни компании в сферата на информационните технологии отдават голямо значение и дават голяма част от средствата, времето и ресурсите си именно за рекламния сектор. Същото се наблюдава дори при самите Yahoo. Дали ще бъдат погълнати, или не, очевидно не е най-важният въпрос, който вълнува компанията. Оказа се, че доста по-рекламния бизнес. Доказателство за това е фактът, че от компанията не пестят никакви средства за нови придобивки. С новопопълненията от малки фирми в голямото си семейство, всъщност, Yahoo най-вероятно ще осъществи плана си. Още вчера стана ясно, че Yahoo са постигнали успех в преговорите си с interclick. Резултат от тези преговори ще бъде подписване на договор за покупко-продажба. Най-вероятно, сделката ще бъде финализирана най-късно в началото на идната 2012 година. Намерението на Yahoo да придобият interclick съвсем не е случайно. interclick е активна фирма в рекламния сектор. Нещо повече – работата й се състои в анализиране и подбор на най-подходящите групи потребители за разгръщане на отделни маркетингови кампании. Всичко това, със сигурност, ще приближи Yahoo с една крачка напред към заветната им цел – да се справят с конкурентите и същевременно потенциалните си купувачи Google. За да присъединят interclick към екипа си, Yahoo ще заплатят сумата от 270 милиона щатски долара.

След няколко дни ще бъде 9 ноември – празникът на свободата, който цяла Европа празнува. Ние, гражданската инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия в София, ви каним за втори път да празнуваме заедно под мотото „Стената падна – паметникът си стои“. Специалната изненада е, че ще покажем кадри от филма на Атанас Киряков [...]

За таблета Motorola Xoom – втора част – се разнесоха слухове още в края на месец септември тази година. Досега обаче от Motorola не са дали почти никаква конкретна официална информация във връзка с Motorola Xoom 2. Нещо повече – всичко, което става ясно за устройството идва отвсякъде другаде – спекулативни новини в интернет пространството и анализи на консултантските фирми, например – но не и от американските производители. Преди няколко дена се появиха поредните слухове във връзка с характеристиките на Motorola Xoom 2. В мрежата бяха публикувани няколко материални материала, които разкриват редица детайли около функциите, дизайна и опциите на таблета от Motorola. По-конкретно, информацията изтече от ирландския онлайн магазин Carphone Warehouse. На страницата на търговската мрежа бе публикуван афиш с предстоящия да излезе в продажба Motorola Xoom 2. Ако се увеличи изображението, на първо място, аудиторията и журналистите могат да видят цената, срещу която ще се продава устройството. Втората, най-вероятно усъвършенствана и подобрена, версия на Motorola Xoom ще се разпространява срещу сумата от 400 евро или приблизително 550 щатски долара. Същевременно, не е ясна още датата за официалния дебют на Motorola Xoom 2. Според разнеслите се слухове, а и от стратегическа гледна точка, таблетът сигурно ще излезе около идните коледни празници. Анализаторите дори очакват Motorola Xoom 2 да дебютира в началото на месец декември тази година. Нещо повече – в брошурата на ирландския онлайн магазин са изнесени и част от характеристиките на Motorola Xoom 2. Стана известно, например, че таблетът ще е с операционната система Android 3.2 Honeycomb, ще се захранва с двуядрен 1,2GHz ТI OMAP процесор и ще е оборудван с 8,2-инчов капацитивен сензорен дисплей, както и оперативна памет от 1GB. Дебелината на Motorola Xoom 2 ще е едва 9 милиметра, а камерата му ще може да заснема и възпроизвежда 1080-пикселови видео материали.

В това издание слушаме нови сингли от SouthWick (българската банда, за която всички говорят в последно време), Max Bundles & Bradata, The Baker Brothers, The Liberators и Nick Pride & The Pimptones. Новите албуми са All The People (2011, Freestyle) на The Fantastics и Don't Sell Your Soul (2011, Ubiquity) на Mike and the Censations - истинско съкровище, събрало всички невключени досега в албум (пет от които никога неиздавани) сингли на Mike James Kirkland от 60-те и 70-те години на миналия век. Слушаме и британците Us3 с последния им албум Lie, Cheat & Steal (2011, Us3), които разтърсиха Sofia Live Club само ден по-рано. В края отдаваме почит на една от живите легенди на диското - Melba Moore, която на 12 октомври навърши 66 години.

1 ЧАСТ:


SouthWick – SoundWick / SouthWick


2 ЧАСТ:


Us3 – Lie, Cheat & Steal / Us3

Преди няколко дни в Мрежата се появиха слухове, че Google ще представят специално приложение за електронна поща за мобилните устройства с iOS. Изглежда, слуховете са истина, след като софтуерния гигант обяви официално новото приложение за Gmail, което е вече достъпно за потребителите в App Store, сподели UberGizmo. Софтуерът ще бъде безплатен и ще работи с iPhone, iPad и iPod Touch. Според Google приложението разполага с всички необходими функции на стандартната услуга, като работи и с някои команди за навигация на iOS. За потребителите, които използват Gmail като основна електронна поща, новото приложение ще бъде изключително полезно поради някои специфични свойства Gmail за iOS ще уведомява потребителите с озвучени нотификации, ще позволява търсене и ще разполага с функция за автоматично допълване на различни адреси от контактите ви в пощата или от телефонния указател на вашия смартфон. Освен това, с новото приложение ще можете да прикачвате снимки, а версията за iPad разполага с режим Split View. Също както при стандартната версия и тук са достъпни функциите Priority Inbox, архивиране, изтриване и докладване за спам. Освен стандартните за Gmail услуги, потребителите ще получат възможност да управляват електронната си поща, по сходен начин на останалите приложения на iOS. Посредством различни движения на пръстите си, вие ще можете да зададете различни команди като обновяване на страницата, по-бързо придвижване в долната или горната й част и др.

Twitter би могъл да бъде изключително полезен инструмент за редица проучвания и изследвания. Освен да играе ролята на платформа за новини, мрежата свързва хората по света, осигурява тяхното по-лесно общуване и предоставя различна информация за всякакви събития и явления. По тази причина съществуват много изследвания, базирани именно върху данните от социалната мрежа. Съвсем скоро група учени създаде теория за промяната на настроенията при жителите на различни държави по света, базирана върху информацията от Twitter. Последното проучване със събрани данни обаче, има съвсем различен характер- учени създадоха метеорологична прогноза и въведоха метод с помощта на който може да се разбере къде падат валежи. Проследявайки различни прогнози за времето и активността на потребителите в Twitter, те установили, че данните от съобщенията отговарят на очакваните атмосферни условия. Всеки път щом някъде падне дъжд, потребител съобщавал в социалната мрежа, споделя UberGizmo. Не е изненада, че Twitter може да бъде полезен инструмент за доказване на очевиден факт. Интересното е, че въпреки, че социалната мрежа не представлява цялото поколение на Земята, а само една 2 десетохилядна част от него, той дава изключително точни резултати, когато трябва да се проследи развитието на оперделено явление. Учените ще продължат да изследват социалната мрежа, като ще се опитат да достигнат дори до по-висока точност. С модела за метеорологичната прогноза може да бъде проследено развитието на определена болест или явление от съвършено различен тип.

Собственик на фирма повикал в кабинета си млад работник, назначен преди месец. - Как е? - попитал го. - Свикна ли вече? - Свикнах, господине. - А работата ти върви ли? - За мене работата е истинско удоволствие, господине. - М-да - почесал се по тила собственикът. - Ето какво, млади човече, от утре ти намалявам заплатата. - Но защо, господине? - учудил се работникът. - Защо ли? Аз съм те извикал тук да работиш, а не да си правиш удоволствието. Усмихни се, България! 40 на сто от трудещите се българи страдат от стрес, останалите - от обща умора, според национално изследване на условията на труд. Това обаче не пречи 87 процента от анкетираните бодро да заявяват, че са удовлетворени от условията, които работодателите им осигуряват. Според експертите обяснението на този парадокс е страхът от загуба на работното място. Има и друго обяснение – българинът, колкото и да е стресиран, все ще намери начин да освободи напрежението. Или както в близкото минало, да изпързаля шефа,...

Нов вид автоматизирани роботи са напълнили най-голямата социална мрежа Facebook и използват пролуки в сигурността и нехайството на потребителите, за да източват огромни количества чувствителна информация. Става въпрос за компютърни програми, които имитират поведението на живи хора, за да наберат голям списък с приятели, информира BBC. Социалните ботове действат автономно и целите им са две. Първата е набирането на колкото се може по-голям списък от приятели, а втората включва източването на личните данни на хората. Потребителите обикновено слагат в профилите си своя пощенски адрес, електронната си поща и телефонните си номера. Тази информация в повечето случаи е видима само за приятелите, но когато сред тях има злонамерени ботове данните изтичат в ръцете на злонамерени лица. Новият вид роботи се продават в интернет като готови за ползване пакети, а цените започват от 29 щатски долара и се покачват в зависимост от предлаганите екстри. Изследователи от University of British Columbia са направили експеримент, при който са били създадени и пуснати на свобода 102 социални робота. Участвал е един главен робот, който да координира действията и да събира цялата информация. За два месеца ботовете са заявили приятелство от 8 570 души във Facebook като са били приети от 3 055. За да се заобиколят защитните механизми на социалната мрежа ботовете са отправяли само по 25 заявки за приятелство на ден. Изследователите установили, че колкото повече абонати има даден човек, толкова по-вероятно е той да се заблуди и да приеме робота в списъка си. Ръководството на Facebook е заявило, че проучването е неетично, а резултатите от него са силно преувеличени.

Може да се изненадате или да изпаднете в ступор, когато разберете, че той съществува. Неговата реалност по-скоро ще предизвика у Вас объркване или гняв, но определено няма да Ви остави равнодушни. Става дума за най-скъпия таблет iPad 2 в света. Обявената му цена е... 8 милиона долара. При това устройството е съвсем обикновен таблет от Apple, но "леко" доработен от дизайнера Стюарт Хюз. Под "доработване" се имат предвид 2 килограма 24-каратово златно, няколко десетки диаманти, както и рамка, украсена с древния камък амолит и кости от тиранозавър, живял преди 65 милиона години. T-REXified iPad ще бъде произведен в ограничен тираж от само два броя на цена от £ 5 000 000 или $ 8 000 000. Дори толкова "напомпен" iPad вероятно ще успее да открие своя купувач. Не е ясно какви допълнителни ползи ще донесе той на ценителите за тази цена, освен показност на благосъстояние и "уважение", но това не променя факта, че той съществува.

Ръководителят на скандалния сайт Wikileaks загуби обжалването на заповедта за екстрадирането му в Швеция. Съдът в Лондон е решил, че жалбата срещу екстрадирането е неоснователна, но борбата все още не е загубена и за Джулиан Асанж е рано да си стяга багажа. Той има право да обжалва решението пред по висша инстанция. Това трябва да стане в рамките на следващите две седмици, информира BBC. Адвокатите на Асанж са потвърдили пред медиите, че ще обжалват решението на двамата лондонски съдии, които днес отсъдиха, че предишното нареждане за екстрадиране в Швеция трябва да влезе в сила. През февруари тази година районен британски съдия реши, че създателят на Wikileaks трябва да бъде екстрадиран, заради европейска заповед за арест, издадена от Швеция. Асанж трябва да бъде върнат в северната държава, където имат нужда от него във връзка с разследване на изнасилване. 40-годишният белокос австралиец отрича участието си в подобно престъпление и не иска да се подчини на заповедта. Той смята, че тя е политически мотивирана и в момента, в който се озове в Швеция ще бъде предаден на Съединените щати. Поддръжници на Джулиан Асанж, които са били събрани пред съда днес, са заявили, че са вбесени от решението на съдиите. За експертите в областта на екстрадициите обаче, станалото не е изненадващо и е било очаквано. Асанж е обвинен за това, че е насилил сексуално две жени в Швеция, които към момента на извършване на предполагаемото престъпление са били сътруднички на Wikileaks. Поддръжници на Асанж

Уебсайтът judiciary.gov.uk зрелищно се “счупи” тази сутрин, минути след като жалбата на шефа на WikiLeaks Джулиан Асанге срещу екстрадирането му в Швеция бе отхвърлена. В Интернет бързо започна да се разпространява слухът, че хакерите от активистката група Anonymous са отговорни за малката “почивка” на сайта. Всъщност нещата се оказаха доста по-прости. Говорителка от офиса на председателя на Върховният съд, каза че judiciary.gov.uk просто не е успял да се справи със засиления интерес към делото на Асанге. “Никога не сме виждали такова нещо.”, каза тя. Запитана дали Anonymous са хакнали сайта, говорителката обясни, че системните администратори в министерството на правосъдието смятат, че причината е по-скоро в безпрецедентния обем на трафика, отколкото нещо престъпно. През целият ден сайтът се бори да се справи със задачите си, което показва, че онлайн манията по Асанге все още съществува, въпреки че австралиецът не се е изявявал напоследък.

Новата социална мрежа Unthink вече разполага със 100 хиляди регистрирани потребители. Услугата нашумя основно с това, че се позиционира като пълна противоположност на лидера Facebook, предаде Tech Crunch. Малко след стартирането на сайта той се срина и прекрати работата си за около ден, поради големия наплив на потребители. Ръководителите на социалната мрежа признаха, че не са очаквали толкова голям интерес и не са били подготвени хардуерно за подобно натоварване. През първите два дни от стартирането на Unthink посещенията са били толкова, колкото са били прогнозирани за три месеца. Броят на сървърите, обслужващи услугата, е бил утроен, но това не се е оказало достатъчно, за да се задоволят нуждите на потребителите. Статистиките на Alexa.com сочат, че сайтът на Unthink е регистрирал скок в популярността си от 14 800% само през последните седем дни. Успехът на новата услуга е впечатляващ, като се има в предвид, че тя се явява в ролята на аутсайдер и не следва тенденциите в сферата на социалните мрежи. Философията на Unthink включва разглеждането на участниците не в ролята на потребители, а като партньори. Хората могат да изберат фирма, която да спонсорира акаунта им или да плащат малка годишна такса, която да ги направи независими. Unthink няма да използва информацията за интересите на участниците, за да им показва релевантни реклами. Ще бъде интересно да се разбере, дали неконвенционалният подход на Unthink ще се хареса на аудиторията, която в момента е силно обвързана с Facebook.

Кольо Колев е роден през 1956 година. Завършил е психология в Софийския университет „Климент Охридски”, специализирал е социология и социална психология. През 1994 г. основава частната агенция „Медиана”. Оттогава е неин изпълнителен директор. - Господин Колев, кой е големият губещ от последните избори? - Много е парадоксално, но в случая губещи няма, ако говорим за двете основни политически партии. Губещи са по-скоро малките партии – РЗС, "Атака" и Синята коалиция. Що се отнася до ГЕРБ и БСП, те определено са печеливши. В различна степен, разбира се. - Казвате, че БСП е печеливша, но в тази партия се чуват гласове за оставката на Сергей Станишев заради провала на изборите. Правилно ли е това? - Трябва да се разбере за какъв провал става дума. Това беше очакван ход и мнозина работеха против собствената си партия именно с оглед на това да имат аргументи за оставката на Станишев. Но за какво тогава става дума? Само преди шест месеца БСП се бореше да излезе от изолация....

Преди време ви съобщихме, че хакерската група Anonymous заплаши мощния мексикански наркокартел Los Zetas с атака, заради отвличането на член на групата. Въпросната атака към дистрибуторите на наркотици обаче няма да се осъществи. Тя трябваше да стане на 5 ноември, но Anonymous я отмениха само няколко дни преди въпросната дата, предаде Neo Win. За 5 ноември са планирани атаки срещу стоковата борса на Ню Йорк и социалната мрежа Facebook, но ресурсите на хакерите едва ли ще стигнат и за трите набелязани цели. Това обаче не е основната причина за отмяна на атаката. Los Zetas е вторият по сила наркокартел в Мексико. Трафикантите са наели собствени компютърни експерти, които да издирят членовете на Anonymous, които отправят заплахите. Фирмата Stratfor, която е специализирана в областта на мрежовата сигурност, е пуснала изявление, в което се казва: „Разполагаме с информация, че Los Zetas набира собствен екип от хакери, които да установят самоличността на хората, замесени в онлайн кампанията, насочена срещу картела. Това означава, че Los Zetas взима заплахите на сериозно. С оглед на случки от миналото можем да заключим, че хората, заплашвали картела онлайн са застрашени от отвличане, наранявания и смърт.” Прекратяването на Operation Cartel е било оповестено от Skill3r и Paroubek, които са членове на Anonymous. Те са мотивирали решението с това, че заради действията на безотговорни администратори има опасност да пострадат невинни хора и затова акцията ще бъде прекратена.

Технологичният гигант Hewlett Packard съобщи, че има намерение да създаде нов тип сървъри, които ще бъдат базирани на икономични процесори, задвижвани с ARM чипове. Въпросните процесори ще бъдат по-евтини за употреба, тъй като ще хабят по-малко електроенергия, информира BBC. ARM чиповете се разработват във Великобритания от ARM Holdings и в момента се използват основно при смартфоните и таблетите. Икономичните процесори намират приложение и в сферата на нетбуците. Между британската компания и Hewlett Packard вече е сключено споразумение за производство и доставка на ARM чипове. В сървърната сфера основен доставчик на процесори е Intel с изчислителните продукти, базирани на X86 технологията. Очаква се новите сървъри на Hewlett Packard да бъдат десет пъти по-икономични от сегашните машини, които се използват в информационните центрове. ARM процесорите отдават по-малко топлина от стандартните и това ще позволи в един сървър да бъдат събрани повече чипове. Освен енергия ще може да се пести и място, като в някои случаи икономията на пространство може да достигне 94%. От HP са дали да се разбере, че новият вид машини не цели да замени на най-мощните интелски сървъри, а по-скоро да предложи алтернатива. Икономията на ток ще дойде за сметка на по-слаба изчислителна мощ, но това е неизбежно. Базираните на ARM сървъри ще са подходящи за хостване на статични интернет страници, но няма да се справят добре с по-тежки изчисления.

Мама ме будеше сутрин, а аз обещавах да стана след малко. Тя ме питаше защо след малко, не сега и аз отвръщах, че искам да си почина от съня. Не помня колко бързи ми бяха сънищата, но не се събуждах запъхтян. Със сълзи на очи съм се събуждал, но запъхтян – никога. Мама изчакваше да си „почина” и пак ме будеше. Винаги ме будеше по-рано, отколкото бе нужно, защото знаеше, че имам нужда от тази почивка. Всъщност единствената ситуация, в която аз най-искрено ненавиждах мама, мразех я в този момент и не исках да я виждам – дори намалено поведение в училище не е спирало така ентусиазма да се срещна с мама, както това пусто събуждане. Всъщност това показва, че никой не обича будителите. Така, както жена ми не ме обича сега сутрин. Както племенницата ми Таня не ме обича, когато будя задрямалата й младост в колата. Първи ноември ми прилича на осми март – единствения ден, когато мъжете вкупом се сещат, че имат жени, любовници, държанки и т.н. моми. И колективно ги обичат, и дори им...

Така си мечтая някой ден, вместо да четем рецепти за манджи, да четем със същото любопитство и настървение рецепти за успокоение и удовлетворение на душата. Храната за душата е неглижирана, изоставена, забравена в килера. Този глад може да почака, той не ти напомня за себе си три пъти на ден. Не ти пречи да заспиш. Може да преживееш и без да го задоволяваш периодически. Ако ти намалят заплатата, първо от разходите за него се лишаваш. Ако не нахраните душата си веднъж, тя няма да се разсърди, ще се свие в дъното и ще чака. Но не я забравяйте там, защото когато тялото сдаде багажа и се износи, само тя ще ви остане. Да не се окаже, че е умряла от глад? Предупреждавам ви. Важно е. Затова, когато мислите какво да сготвите днес, помислете и какво ще прочетете, ще научите, ще видите, ще чуете. Отнема по-малко време и от фитнес, и от пазаруване, и от кулинарстване в кухнята. Честно. Фантазирам си как един ден вестниците ще представят на страниците си по една добродетел, тъй както...

Изборите отминаха. Емоциите ще отшумят. Както обикновено, всяко чудо за три дни. Тогава може и да се огледаме около нас и с изненада ще установим, че се случват и неща, все така важни, все така стратегически, а ние като общество сме ги пропуснали или не сме им обърнали внимание поради всекидневните проблеми за оцеляване, или не сме си дали сметка, че по света няма празно. Когато ние загърбваме или не сме отчели навреме случващи се събития, те винаги работят срещу нас. Вековната ни история е пълна с такива факти. Едва сега наши евродепутати сигнализирали в писмо до еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле, че в Македония се прави филм, който фалшифицира исторически факти относно депортирането на евреите през Втората световна война от региона и се подготвя нова манипулация на историята, като за целта се използва филм, спонсориран от македонското правителство, за футболен мач между ФК ”Левски” и ФК ”Македония” от шампионата на обединената по това време футболна лига на България....

Последните три публикации, въпреки оценката на някои читатели, че изразяват изолирано мнение и не са представителни,  само за десетина дни до днес сутринта са прочетени 8 939 пъти (за сравнение, тиражът на вестници като  „Дума”, „Сега”, „Новинар”, „Монитор” и „Земя” е около 7000 бр.) и то само тук, без да броим другите сайтове и медии, в които са препечатани. Коментирани са 453 пъти и за тях е гласувано 863 пъти във Facebook и 202 пъти в Svejo. Пак без да броим другите сайтове и медии, в които са препечатани. За мен това означава, че възгледите, изложени в тези текстове, се споделят от достатъчно на брой хора, чието мнение, макар и да са в малцинство, заслужава внимание и има значение.

Най-общо казано, мнението на всички е, че българската политическа система не е такава каквато искаме да бъде и каквато бихме я харесали, а властта се упражнява по един, повече или по-малко, неприемлив начин, независимо от това кой я упражнява в конкретния момент. Аз също съм на това мнение и затова смятам, че у нас отдавна е назряла необходимостта от раждането на нов политически проект, а защо това все още не се случва е тема на съвсем други  и твърде печални размисли. Но, така или иначе, когато една необходимост е налице, то тя рано или късно се реализира. Историята е по-силна дори и от онези, които я пишат.

Беше време, когато се опиянявахме от щастие, че сме разрушили двуполюсния модел. Че сме сложили край на порочното редуване на „Левски” и „ЦСКА” във властта, че сме разбили професионалната политическа класа и сега тя подсмърча в ъгъла, нашамарена и нахокана. Теоретично, когато нещо двуполюсно престане да бъде двуполюсно, то става или еднополюсно, или многополюсно. Светът по време на Студента война беше двуполюсен. Сега е многополюсен. България до 1934 беше многополюсна, след преврата на 19 май стана еднополюсна. Признавам, че ми е трудно да дам отговор на въпроса дали след разбиването на двуполюсния модел у нас, България стана еднополюсна или многополюсна. Дали сивата олигархия взе цялата власт, за да редува в нея марионетките си, или пък случайни бонвивани излизат един след друг в лъча на прожектора под аплодисментите на народния протест срещу конюнктурата. Но мога да кажа, че резултатите от разбиването на двуполюсния модел не са много добри. Цивилизационният ни избор е да принадлежим към международното общество на демокрацията, индивидуализма и свободната конкуренция, тоест на западната цивилизация, а там двуполюсните модели са често срещани, защото може би двуполюсността е цивилизован плурализъм: виги и тори, демократи и републиканци, либерали и консерватори… Това са все модели, които работят добре, въпреки критиките, които обират. Работят добре, защото в общи линии отразяват и генералното политическо разделение между хората – на леви и на десни. На такива, които създават богатство и на такива, които го разпределят в името на справедливостта и щастието на всички. Едното не може без другото, в обществото е добре да има добре развито ляво и добре развито дясно, тъй както е добре човек да разполага и с двете си ръце, двата си крака и двете си очи.

Ако у нас двуполюсният модел се компрометира, то не е защото е лош като конструкция, а защото в един момент се оказа, че няма адекватни субекти, които да заемал лявото и дясното пространство. В непригодността на политическите субекти хората видяха непригодност на модела и решиха да го наказват и отхвърлят при всяка удобна възможност. Така на власт идват формации, които определят себе си като десни, в моменти, когато хората са недоволни от левите, но съвсем спокойно биха могли да се обявят и за леви, ако хората са недоволни от десните. Така беше свален Костов, така беше свален и Станишев. Ако Бойко Борисов трябваше да сваля от власт не Станишев, а Костов, сега ГЕРБ нямаше да е член на ЕНП, а на Социнтерна. И пак щеше да си е същият, и пак щеше да прави същото, което прави. Няма нищо интересно в това, управляващите да бъдат свалени от власт, когато са натрупали недоволство към себе си след един мандат управление. Интересното е защо Костов не беше свален от Станишев и защо после Станишев не беше свален от Костов. Мисля, че отговорът не е труден: защото нито Станишев е ляв с левите, нито Костов е десен с десните. Нито БСП е истинската левица, въпреки вековната си традиция под този етикет, нито Сините (както и да се наричат в момента) са истинска десница, въпреки очакванията на дясно настроените хора към тях и носталгията по старите седесарски времена. Не, десните хора не стават по-малко. По-малко стават десните хора, които подкрепят „традиционната” десница.

Очевидно България има нужда от нов политически проект. Тази необходимост не е толкова съдбоносна за левите, защото никой не се представя за ляв от тяхно име. Тя е важна за десните по две причини: първо, имат съперник, квазидесница, която се опитва да заеме политическото им простронство и, второ, когато доверието към тази квазидесница на свой ред се изчерпи и тя ще трябва да бъде сменена от нещо друго, то това друго вероятно ще бъде отново левицата, ако дотогава десницата не се вземе в ръце. Следователно, новият политически проект, от който имаме нужда, е нов десен политически проект.

Новият десен проект може да дойде от най-различни посоки. Това например може да е младото поколение в „традиционната” десница, което даже вече не е и толкова младо. Започна да застарява в очакване да му дойде времето. Сред младите десни политици има достатъчно културни, образовани и компетентни хора, за да оглавят и осъществят един нов десен проект. Могат да го направят по два начина. Да овладеят властта в партиите си (СДС и ДСБ), да ги слеят в една нова партия под съвсем друго име и задължително с консервативна насоченост и да успеят да спечелят подкрепата не само на досегашните лоялни поддръжници на СДС и ДСБ, но и на голяма част от антисоциалистически гласуващите избиратели. Удобното при този вариант е, че той е най-бърз, защото двете партии, останки от славните времена на ОДС, имат що-годе функциониращи структури на национално равнище, а всеки знае, че партийното строителство е най-черната работа при всеки нов проект. Второ, докато са парламентарно представени, имат държавна субсидия, което много помага при решението на проблемите с финансирането. И, трето, пред такъв проект проблемите с разпознаваемостта ще бъдат най-малки, няма да има нужда да се тръгва от нулата и да се обяснява на хората „кой съм аз и за какво се боря”. Лошото пък е, че ако новият проект остане в рамките на старите партийни регистрации, има разочаровани избиратели, които ще си останат разочаровани, независимо от това колко радикален е превратът. Вторият път пред младите политици от „традиционната” десница е да се еманципират от партиите и лидерите си, да ги оставят да доизживеят дните си, а те да създадат нов политически субект, да оглавят нова партия. Но за да бъдат интересни на обществото с инициативата си, трябва ясно да кажат: „Досегашните десни лидери се провалиха, изживяха времето си и пред тях няма никакво бъдеще. Ние осъждаме грешките им и молим за последните капки от вашето доверие, за да се опитаме да ги поправим”. Разбира се, твърде вероятно е младите десни политици да не предприемат нито едно от тези две неща: нито да превземат властта отвътре, нито да напуснат създалите ги партии и да ги конкурират отвън. Твърде вероятно е с времето да са станали толкова рафинирани професионалисти, че вече да са се превърнали в апаратчици без никаква страст и без никаква амбиция за велики дела. Тогава те ще си останат партийци и никога няма да станат фигури, а така чаканият десен проект ще се появи от другаде.

Привидният неуспех на Меглена Кунева на президентските избори, след като отшумят партизанските страсти, ще остави един извод – появи се политик, който успя с доста скромна и абсолютно ненападателна кампания да спечели подкрепата на половин милион български граждани. Това по всички стандарти е сериозна политическа заявка. Кунева държи два много силни коза. Първо, предлага алтернатива на вече доста компрометираната партийна система или поне предлага смислена алтернатива на хората, които вярват, че тази система се е провалила. А те, уви, никак не са малко. Второ, при очевидната необходимост за по-гъвкава и по-категорична външна политика на България, Меглена е политикът, който може би най-добре познава европейските структури и европейската бюрокрация, защото, нека не забравяме, огромна част от присъединителните документи навремето тя написа лично и сама. И доколкото у нас лявото и дясното много често се свързват съответно с евроскептицизъм и проевропейска политика, то Меглена Кунева е иманентно дясна и ще бъде разпознавана като такава, независимо от партийните анализи на родословното й дърво. Следователно, тя би могла да даде сериозна заявка за началото на нов и животворен десен проект, при това проект, който има всички шансове да не остане бутиков, а да бъде припознат от много българи, които не искат властта да бъде при социалистите и смятат, че най-хубавото нещо, което се е случило на България в последните години е членството в Европейския съюз, без което кой знае на какво щяхме да сме подложени и какво щяхме да сме принудени да изживеем.

Теоретично е много възможно да има сближаване между Сините и Кунева, защото и двете страни вероятно осъзнават необходимостта от нов проект и мислят как биха могли да си бъдат полезни една на друга. Взаимният интерес не е труден за описание: сините дават структурите, Меглена дава електоралната подкрепа и новата визия, която включително е и обединителна за дясното пространство. Но и това сближаване може да стане по няколко начина. Най-романтичният от тях е младите, за които вече говорихме, да се обърнат към Кунева, независимо от това кой подход ще изберат – дали превземането на властта в партиите си или обособяването в нова партия. Обаче ако някой от лидерите на Синята коалиция ги изпревари и предложи на Меглена така необходимата й институционална подкрепа, то за младите това ще е шах и мат и наистина пред тях няма да остане нищо друго, освен да продължат да са дисциплинирани партийци и да чакат нов шанс от съдбата някъде в неопределеното бъдеще.

Има и трети, утопичен вариант за възникването на нов десен проект и той е да се появят съвсем нови играчи от средите на дясната интелигенция. Но, преди всичко поради ограниченото време до следващите парламентарни избори, тази идея се нуждае от много сериозна финансова и логистична подкрепа от трета страна. Толкова сериозна, че проектът ще бъде направо на третата страна и обликът му ще зависи от това коя е тя. И в крайна сметка на власт ще дойде формирование, което ще трябва да рентира направената в него инвестиция. А това много ще му пречи да прави политика.

В общи линии, каквото и от всички тези неща да се случи, новият десен проект трябва да припознае като приоритети в политиката си следните няколко убеждения. Първо, светът вече не е онзи опиянен от щастие свят след края на Студената война. Нациите се прегрупират. Чувството за цивилизационна идентичност се засилва, а оттам се възраждат и националистическите ценности. Второ, Русия бележи бурен икономически възход. Това я прави реваншистки настроена, а част от нейният реваншизъм е завръщането в традиционните й сфери на влияние, като каквато, за съжаление, тя възприема България. Следователно трябва да се търсят гъвкави дипломатически инструменти за балансирането на тази тенденция чрез други глобални влияния, най вече чрез структурите на ЕС, чийто член, слава Богу, успяхме да станем навреме. И, трето, безкомпромисна вътрешна политика, насочена към създаване на максимално добри условия в двете посоки, от които се очаква да произлезе създаването на някаква принадена стойност – средното частно предприемачество и правилното и оперативно инвестиране на парите от европейските фондове. Освен това не преставам да мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

01.11.2011

Tweet

„При направената справка и консултации със специалисти се убедих, че посоченото гориво, с което е направена промяна от тип ТВС с ТВСА в АЕЦ "Калинин", не отговаря на използваното в АЕЦ "Козлодуй", което е в противоречие с т. 1.4. и т. 2.3.2. от техническото решение - твърди Красимир Филипов, инженер-химик с 37 годишен стаж в АЕЦ Козлодуй.

Филипов е уволнен дисциплинарно от АЕЦ на 17.10.2011 г., само няколко месеца преди пенсиониране, защото е консултирал и разпечатал един от най-ревностно пазените документи за ядреното гориво - "Техническо решение",

Същото решение беше публикувано в сайта на Георги Котев още на 19.08.2011. Ядреният физик Георги Котев вече две години публикува документи и доказателства, че новото гориво използвано в АЕЦ не отговаря на техническите параметри, държи се непредвидимо и де факто българските реактори служат за опитен полигон на руските производители на ядрено гориво.

Уволнението на Филипов косвено потвърждава автентичността на документа и фактът, че Котев базира разкритията си на реални данни и документи. Това е потвърдено и в гласово интервю на изпълнителният директор на АЕЦ "Козлодуй" пред електронния портал Еврочикаго

http://www.eurochicago.com/wp-content/uploads/2011/10/ANikolov01.mp3

Красимир Филипов е проявил интерес към въпросния документ, защото е бил силно смутен от 10-кратно повишаване на радиационния фон - от 20 на 200 милирентгена на час - в помещенията с циркулираща радиоактивна борна киселина.

Подобно на Котев, още от началото на подмяната на ядреното гориво Филипов наблюдава данни, които се разминават с нормалното.

Химикът е уволнен с подписа на новоназначения изпълнителен директор Александър Николов. Същият е съгласувал въпросното Техническо решение, заедно с другия нов член на Съвета на директорите – Митко Янков.

Известният ядрен експерт Георги Касчиев също твърди пред Еврочикаго, че "действително е имало проблем с новото гориво, както Котев е изнесъл", като уточнява: "Основното твърдение на Котев беше, че има разминаване между типа на горивото, посочено в документите по безопасност, и този на доставеното в централата. От този въпрос всички бягат, както 'дявол от тамян' ".

Според Касчиев вина имат „заинтересованите лица от централата и регулаторът (председателят на Агенцията за ядрено регулиране) не са могли да оценят как се експлоатира горивото. Според него "като нямаш този инструмент, изобщо нямаш право да внедряваш...".

Тревожно звучат думите от Виена на българския експерт: "Ако няма с какво да се оцени горивото, това е пълна авантюра и действително руснаците са ни използвали като опитен полигон„.

Асоциация на свободното слово "Анна Политковская" вече внесе допълнение по преписка № 10476/2008 по описа на ВКП, образувана по неин сигнал, с новите данни изнесени от Филипов. От Обществения съвет на Асоциацията настояват за снемане на писмени обяснения от експертите: Георги Котев, Красимир Филипов и Георги Касчиев, а също и от Александър Николов, за писмено потвърждение на гласовите му признание пред www.Eurochicago.com.

АЕЦ "Козлодуй" е едно от най-непрозрачните държавни предприятия. Освен, че е хранилка за "енергийната мафия", според американските дипломатически доклади изтекли в Wikileaks, в централата са регистрирани сериозни инциденти с висока степен на опасност, за които ръководството и властите съобщават с голямо закъснение и нежелание.

През 2006 г. шефът на АЕЦ Иван Иванов е бил заплашен буквално: "да бъде изритан" ако разкрие подробности за инцидент със спирането на една от охлаждащите помпи - пише посланик Байърли в доклад до Вашингтон за инцидента.

Една молитва (всъщност мисъл на протестантския теолог Райнхолд Нибур) започва с фразата: „Господи, дай ми сила да приема това, което не мога да променя…” Форум Промяна е за нещата, които можем да променим. Някои от онези, които не можем сме включили в този списък. Дали наистина знаем разликата?

Ще ми се да започна с цитат от книгата „Аз, Бойко”, защото истината присъства навсякъде. Тя не е просто съответствие на действителността, а премъдрост, но всеки, който я допусне до себе си, е считан за опасен. Ще се престраша в следващите редове в името на смисъла, който носи тази ценност.

„Станах министър-председател. Това е най-трудният ден в живота ми. Влязох в кабинета на министър-председателя и видех, че крушката свети. Питах чистачката: „ Що свети крушката?”, а тя: „Ааа, не знам-Станишев е виновен!” „Ти ми даде страшна идея! Това ще работя! Ще казвам „Станишев е виновен”. Поне две години ще изкарам така, без никой да ме закача.”

Въпреки цитата, който очевидно е анти-Бойко, ще запазя неутрална позиция, защото обективността е най-важна, а моето политическо пристрастие е последното нещо, което бих натрапила на читателите.

Изминаха повече от две години откакто правителството на ГЕРБ управлява. Много голяма част от изказванията на премиера са били пиперливи по отношение на работата на Тройната коалиция, и по-специално на БСП, през предните години. Миналото със сигурност няма място в настоящето. То оставя следи, но не се натрапва изцяло в сегашния момент. Затова и нападките срещу Станишев си имат срок на годност, който мисля, че изтече окончателно...в неделната нощ.

ГЕРБ спечели убедително президентските избори, както и местните, където приюти под крилото си по-голямата част от областните градове. Няма да изтъквам победите в проценти, защото те няма да променят факта, че цялата власт в момента е концентрирана в една партия. Пардон, партията е платила единствено кампанията на кандидатпрезидентската двойка. Оттук нататък сладкопойните, трудолюбиви, добри и послушни птички се отделят от орлицата майка и отлитат към „Дондуков 2”.

Ако трябва да си припомним периода преди изборите, ще се сблъскаме с какви ли не събития- като започнем от това в Катуница и стигнем до масовите побои над кандидат-кметове, както и купуването и продаването на гласове, което вече не прави никакво впечатление. Катуница беше една привидна мистерия, която обаче имаше изключително простичък смисъл. Определени политически сили търсеха начин да създадат излишно напрежение в страната, да предизвикат конфликт на интереси, да разпалят етническо напрежение- и всичко това с цел да настане масова политическа дезориентация. Обикновената човешка трагедия не беше в центъра, а беше прикритието на същинската идея. Дали успя, или не, това си пролича, защото както обикновено, у нас всичко отшумява за три дни. Скандалът беше създаден, протестите бяха масови, хаосът успя да се възцари за известно време, докато не беше брутално свален от силата на времето. А то не търпи дълго събитията. Уви, Катуница не успя да промени политическата обстановка в страната или пък да побутне партия номер 1.

23-и октомври настъпи, без кой знае какви емоции, докато не настана тотална бъркотия откъдето и да го погледнеш. Изборният ден беше удължен, което не се е случвало през последните 22 години. В избирателните секции безпорядъкът е бил неописуем- дълго чакане, прилошавания, припадания, бавно гласуване и въобще както си му е редът по нашенски. Медиите гръмнаха, а от ГЕРБ не пропуснаха възможността да се оправдаят за тези „неудобства” както ги нарече вицепремиерът Цветан Цветанов. Няма начин процесът да премине гладко, при положение, че се провеждат избори „2 в 1”. А защо са в един и същи ден? За да спестим на държавата около 20 млн. лв. от парите на данъкоплатците. Пестеливостта е полезно качество, но когато е отнесена до най-висшето право на човек, тя губи всякакви предимства. Всички партии афишират, че купуването и продаването на гласове е престъпление, а се оказва, че за 20 млн.лв. е възможно да купиш цялата държава, а дори и да създадеш хаос, смут, разочарование и нерви. Най-вече нерви за членовете на избирателните комисии, които се е налагало да взимат чували с бюлетини в домовете си, а някои са ги оставяли по тротоарите, без полицейски надзор. В тази връзка избухна сериозен скандал с депутати от ГЕРБ, които са заснети да се мотаят около компютрите в Общинската избирателна комисия, а и да изнасят черни чували, в които очевидно не е имало боклуци, а гласове. Естествено, последваха оправдания кои от кои по-плоски и по-забавни. Както всеки друг скандал, и този „умря” внезапно.  Плъзнаха и слухове за манипулации на вота, за репресии на местно ниво, но нищо не бе потвърдено официално и остана в пространството. И все пак ГЕРБ имаха сериозна победа и преднина за втория тур.  От БСП се надигнаха със сериозната амбиция и с потъпканата, но не на пръв поглед, гордост за касиране на изборите, а пък от АТАКА изявиха желание за ръчно преброяване на бюлетините. Чакаме тепърва това да се случи. А засега се наслаждаваме на сеира и на всестранните коментари.

Циркът не се сменя. Сменят се цирковите номера. На 30-и октомври управляващата партия затвърди окончателно позициите си. Премиерът и вицепремиерът не пропуснаха да отбележат, че са извоювали сами победата си, без помощта и политическите уговорки на досегашния балансьор ДПС. Явно целувката на Доган се оказа недостатъчно искрена за БСП, но пък напълно подходяща за ГЕРБ. Според думите на Цветан Цветанов вече нямаме основание на говорим за смесени райони, защото в тях живеят  „демократично мислещи български мюсюлмани”. През следващите години ще се радваме на стабилно ГЕРБ-ерско президентстко и местно присъствие. Някои веднага оприличиха бъдещия период на авторитарния, на полицейския, на бившия Живков тоталитарен режим. Но никой не позна демокрацията. Защо? Защо все по-малко се говори за нея и все повече за репресии?  Защо, при положение, че тя уж съществува, никой не излезе и не обясни действителните нарушения на тези избори, защото сигнали е имало, но никой не се заел да ги провери. Дори бившият посланик на САЩ Джеймс Пардю изрази тревога за посоката на демокрация у нас, за свободата на печата и за корупцията в медиите по време на изборите. Той не пропусна да изтъкне и основния проблем в България- забуленият, необсъжданият, защитаваният проблем с организираната престъпност. Правителството даде дума, че ще се бори с него, а засега се усеща единствено леко затишие, което предизвиква множество спекулации. Излъга ли ни или продължава да ни лъже?

Какво се случи с БСП? БСП беше сериозно смачкана от опозицията, но не пожела да го признае. Лидерът Сергей Станишев не поздрави управляващите, защото според него не е срамно да загубиш, а е срамно да спечелиш по начина, по който са спечелили ГЕРБ- нечестен, манипулативен, с всяване на страх и оказване на натиск. Въпреки сериозния удар, Станишев намери сили да издържи на пресконференцията и на въпросите от страна на медиите с прикрита завист и видимо достойнство. Той изрази радост от това, че БСП възкръсва от пепелта с 250 000 гласа повече в сравнение с 2009 година. Това е изключителен напредък за партията, която беше определена като залязваща преди две години.

А сега накъде? Това е въпросът, който трябваше да бъде зададен поне веднъж, но който, за съжаление, аз не чух. Да, ГЕРБ взе властта, президентът се предполага, че ще бъде надпартиен и коректив на управлението, БСП ще си ближат раните поне още 2 години, но какво ще се случи след като Росен Плевнелиев е официалният държавен глава. Като цяло, кампанията за него и за Маргарита Попова не беше съдържателна и убедителна. Не успя да привлече от раз вниманието на хората. Балотажът е най-сериозното доказателство, но и не само. Не стихват коментарите, че Плевнелиев е поставена марионетка на Бойко Борисов, че той ще му топли креслото през следващите пет години. По този въпрос премиерът беше категоричен, че не се цели към „Дондуков 2”, защото има много работа и желае да си почине поне в края на живота си. Ще видим дали ще удържи на думата си. Представям ви целите на новоизбраната президентска двойка, за да сте запознати (обърнете внимание на думата „приоритети”, която е използвана многократно)

-               България ще има активно президентство, динамично!

-               В президентството, още от първия ден, ще бъдат отворени вратите за гражданите, за институциите, за да може заедно да задаваме посоката за развитие на България!

-               Президентството да стане център-нападател по националните приоритети!

-               Президентството да стане стратегически център на България за визия и за приоритети- постигнахме много от тях, но може би ще ги разширим в обществен дебат; всеки е добре дошъл с решение, с мисъл!

-               Ще има дебат за приоритети, за решения!

-               Президентството ще работи за обединението на нацията около тези приоритети!

-               Категорична заявка за надпартийност, прагматичност, динамичност, за търсене на конкретни резултати!

-               Поемаме ангажименти, че няма да разделяме, няма да си правим собствени сдружения А,Б,В,Г!

-               Реформите ще бъдат в дневния ред на президентската институция още в първия ден!

-               Реформата в системата на правораздаване ще бъде в нашия тотален фокус!

-               Ще работим за по-добра бизнес среда във всички аспекти на развиващата се икономика!

-               Приоритети в енергетиката!

-               Няма по-важна цел за нас от това да стартираме мащабни програми, така че никой повече да не може да спре кранчето на България!

-               Българското президентство ще работи денонощно!

-               Очакваме модерна администрация, очакваме много млади хора да влязат в министерството!

-               Очакваме по отношение на външната политика свежа кръв!

-               Категорична заявка за много работа!

Остава само да се каже кои точно са тия толкова повтаряни, до пошлост, “приоритети”!?

Росен Плевнелиев:

„ И все пак сме в 21-ви век. Бързичко ще забравим тоталитарната държава, защото модерната държавност е коренно различна. Млади хора, експерти на световно ниво, които имат какво да кажат, могат да ни помогнат в коване на решенията.”

Победата на тези избори е изпитание за ГЕРБ. Премиерът обеща, че ще подходи най-отговорно, за да оправдае доверието, което са му гласували българските граждани. През 2013 година ще имаме възможност да го оценим. Според Борисов всичко казано срещу ГЕРБ е обида срещу Европейската комисия, която е оценила отлично свършената работа през последните две години. Да се поздравяваме ли за абсолютната власт? Да стискаме ли зъби? Дали това е началото на края? Защото досега имаше виновни. А сега ще има изцяло поемане на отговорност. Проблемите тепърва ще започнат на вътрешно партийно ниво. В „Еклесиаст” пише: „Познанието ражда печал.” Е, аз нямам желание да навлизам толкова надълбоко в мътните политически води, пардон, калища, но няма и да затворя очите си за всички предстоящи безумия.

Ако БСП загуби още едни избори, вероятно на ушите ни ще се наложи да понесат най-лошото в областта на лицемерието. То ще звучи като автореклама на най-патриотичната партия с исторически традиции в опазването на националните интереси, най-вече от съветски и руски натиск. Традиции, със сигурност започнали от първия учител Димитров, понеже той е пръв във всичко. Този път чухме, че БСП защитава демокрацията. А за следващия не остава друго, освен да направи последната крачка към върха на лицемерието и самоотричането. Актуалният национален рекорд по глупост, поставен от Гълъбин Боевски, най-малкото се нуждаеше от технологично време за подобряване. Да те хванат на летището с толкова килограми бело, скрито между бельото, четката за зъби, самобръсначката и останалите улики, че мозъкът ти сече като бръснач – това може да мине и за издънка поради самонадеяна непредпазливост. Но алибито ти да бъде, че куфарите са били фабрично натъпкани с кокаин и така са ти ги пробутали в магазина – това си...

Сп. Икономист пише за фалита на Харисбърг – столицата на щата Пенсилвания. 

Проблемът възниква от 300-милионен дълг, натрупан заради модернизация на завод за изгаряне на боклук. По-точно, кризата се разгаря заради липсата на фискален план, който да възстанови стабилността на публичните финанси.

Кметът на няколко пъти предлага фискални планове, но общинският съвет ги отхвърля. Накрая общинският съвет подава в съда документи за фалит по глава 9.

Двете камари на щата Пенсилвания, обаче, също губят търпение заради нерешаването на проблемите на града и дават право на губернатора на щата да обяви фискално бедствие и да назначи квестор, който има право да приложи антикризисна програма ако градът не може сам да го направи. Едва тогава може да се отпусне някаква финансова помощ на града.

Системата очевидно стимулира местните власти да управляват благоразумно парите, защото иначе ще загубят властта си и тя ще бъде поета от квестор. Подобна система би било полезно да се въведе и за местните власти в България (тогава по-лесно ще може да се извършва и децентрализацията), а би помогнало ако съществуваше и в отношенията между ЕС и Гърция.

Блогът за икономика 2011

- Законопроектът и документите към него са достъпни на сайта на Министерството на финансите тук:

Проект на закон за държавния бюджет на република България за 2012 година

- Също така, достъпни са и на сайта на парламента:

Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2012 г. (архивираната zip папка e тук)

- На сайта на парламента е публикуван и законопроектът за бюджета на НЗОК:

Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2012 г.

- На сайта на парламента са публикувани и предложените промени в данъчните закони – в рубриката внесени законопроекти

За момента липсва бюджетът на НОИ за 2012 година.

Блогът за икономика 2011

Въпреки че през лятото новият главен изпълнителен директор на Apple обеща да не променя нищо в компанията, вестник The Wall Street Journal все пак е забелязал някои вътрешнокорпоративни промени. Съобщава се, че Тим Кук е много по-открит при общуването си със служителите в сравнение със своя предшественик. В допълнение, той отделя много внимание на административните въпроси, които Стив Джобс обикновено е пренебрегвал. Служителите на Apple отбелязват още приятелското отношение от страна на Кук, както и готовността му да се вслушва в акционерите и работещите в компанията. Освен това, новият ръководител на корпорацията иска да засили връзките между отделните й звена. За разлика от Стив Джобс, Тим Кук поддържа благотворителността и под негово ръководство Apple вероятно ще участва в различни благотворителни програми. Тим Кук

със стара дата: разговор между една баба и Ния: - дойде ли щъркела? - какъв щъркел? - ами този дето носи бебетата? - ааа нашето бебе, мама ще го ражда!!!

В доклад на НАСА , който е планирано на 16 ноември да бъде представен пред Конгреса на САЩ, присъстват данни за 4 опити за осъществяване на контрол над спътници през 2007 и 2008г. Американцките допускат , че атаките са направени от китайските военни.

„Една държава трябва да уважава миналото си, каквото и да е било то, ако е европейска”! Това каза избраният за президент на РъБъ ( с няколко процента разлика) Росен Плевнелиев пред Би Ти Ви в 8.34 ч., днес, 2 ноември 2011 г. Дали европейска Германия ( не питам дори за съветска България) е съгласна? Жалко! [...]

Спомняте ли си с какво започна предизборната кампания на кандидата за президент на БСП Ивайло Калфин? Да припомня: с искане за референдум да бъде извършен аборт на нещо, което не е заченато дори, като добиването на шистов газ поради подозрение, че го има. Няма референдуми за реално консумираните с решаващата помощ на СССР екологични катастрофи [...]

От база на ВВС на САЩ бе изведен на орбита , новият климатичн спътник NPP , който е на стойност 1.5млд долара. Стартът на ракетата носител Делта-2 (Delta II ) с апарата NPP бе рализаран от базата на ВВС на САЩ Ванденберг в 12:48 на 28 октомври 2011г.

На 30 октомври 2011 в 13:11 наше време от космодрума Байконур, стартира ракета носител 'Съюз-У' с товарнияткораб 'Прогресс М-13М'. Стартът е преминал успешно , 9 мин след старта , корабът се е отделил от третата степен и е преминал в самостоятелн полет.

Предлагам Ви да се "насладите" на една програмна визуализация на изпитанията на ядрени бомби в световен мащаб, по държави, места, месеци и години. Този водеоклип го пускам като прелюдия към тема, която подробно ще разгледам тук...

На 1 ноември , Китай обяви за успешен старт на безпилотния космически кораб 'Шенчжоу-8'. Поинформация от Синхуа, корабът е заел планираната орбита и се подготвя за скчаване с космическата лаборатория 'Тянгун-1' , която бе изведена в космоса на 29 септември.

"Ловецът на хвърчила" от Халед Хосейни

Продукти за 4 порции:
2 круши
четвърт тиква
2 ябълки
1ч.ч. счукани орехови ядки
1/2ч.ч. захар
щипка сол
щипка индийско орехче
1с.л. краве масло
щипка канела
1с.л. уиски

Приготвяне:
Крушите и ябълките се почистват и срязват на две. Парчето тиква се бели и реже на малки кубчета. Вари се 40 минути в тенджера с вода. След това кубчетата тиква се изваждат добре отцедени от водата. Всички плодове се подреждат в тава. Мажат се с разтопено масло. Захарта се обърква заедно с ореховите ядки, щипка сол, щипка канела, щипка индийско орехче и 1с.л. уиски. Захарната смес се нанася се равномверно върху плодовете. Пекат се на умерена фурна 30 минути. Оставят се да изстинат. Поднасят се в десертни чинии.

Много хора ни казват "Рекламирате парите и хвърляте децата в капитализма". Ние не смятаме, че правим точно това. Трябва хората да разберат парите. Трябва да разбират принципите на бизнеса и да са готови да допринасят към икономиката. Редонна Роджърс, Център за обучение по предприемачество --- писах също: предприемачеството значи решителност

Хакери от над 20 страни във вторник са атакували комуникационната мрежа и интернет в Западния бряг на река Йордан и в района на Ивицата Газа, заяви министърът на съобщенията в правителството на Палестинската национална власт (PNA) Машхур Абу Дакка. "Ние сме убедени, че се провеждат многочислени опити за взлом в Палестина и палестинските експерти от вторник сутринта работят за запазване на мрежата, особено в банковия и правителствения сектор," - заяви министърът. Според него, онлайн атаките идват от повече от 20 страни. Министър на съобщенията обяви, че неговото ведомство прави всичко възможно, за да се избегне срив в комуникациите. Към вечерта ситуацията в Палестина е овладяна, възстановена е интернет връзката, макар и с няколко прекъсвания. Според местните медии, гражданите се опасяват, че действията на хакерите са предизвикани от приемането на Палестина в ЮНЕСКО.

Твърдо решена да дам своя принос за седмицата на страшните книги, ще ви разкажа за едно от произведенията в летния списък на Карин. Какво прави страшна книга в ученически списък? И аз това се чудя, но откакто се помня, „Приключенията на барон Мюнхаузен“ от Рудолф Ерих Распе винаги присъства в този задължителен лист.

С чиста съвест поставям произведението в категорията „страшни книги“.  И изпитвам угризения на съвестта, че детето ми я прочете през лятото. Защото може и да съм голям почитател на летните списъци*, но определено смятам, че те трябва да се пообновят.

„Приключенията на барон Мюнхаузен“ е едно от най-популярните произведения на немската литература от ХVІІІ век. В него се разказва за приключенията на един доста смахнат по нашите стандарти герой, който непрекъснато е в движение – на път, на лов, на война… Няма нищо лошо, разбира се, стига да не се описваха с такива подробни детайли някои от ужасните му дела. Моля да ме извинят всички, които са почитатели на барона, но лично на мен не ми хареса кървавият привкус в книжката. Това, че разпорил лисицата, за да излезе сама от кожата си, или пък как вълкът изял вътрешностите на коня и се вмъкнал вътре, никак не ми се нрави. И ако преди 2 – 3 века подобни истории са се считали за геройство, в днешно време звучат доста кръвожадно. Да се радва баронът, че не е жив, защото ако го погнат природозащитниците, не знам къде ще се скрие...

Карин реши, че трябва да ми запише видеоревю за книгата. Ако я слушате, ще решите, че приключенията са страхотни и изключително забавни. Истината е, че според мен е запомнила само онова, първото пътешествие на барона, когато беше завързал коня си на камбанарията на църквата. То, честно казано, и аз само него помня от предишното си четене преди 20-тина години. Вижте мнението на Карин и имайте едно наум, че го записахме преди да съм си припомнила книжката, за да я провокирам с въпроси:

 

 

До когото трябва да послужи:

Дами и господа, които пишете учебната програма и съставяте летни списъци, моля да вземете под внимание няколко фактора:  днешните деца не са това, което бяхме ние. Те имат друг светоглед, живеят в друг свят. Помислете как подобно насилие, дори и класика на немската литература, влияе върху крехката детска психика. И вземете най-накрая да помислите за нови списъци с книжки за лятото. Няма как да пробутвате едни и същи неща от 40 години насам. Не става! Затова децата ще намразят четенето. Всичко зависи от нас, родителите. Но и вашият принос не е без значение, да знаете!

* Според различни психологически изследвания, не е хубаво да оставяме децата да не правят нищо, свързано с училище, през лятото. Съдейки по моето дете, преходът от ваканция към училищни занимания и натоварването с домашни не е проблем, ако системно през лятото детето изпълнява някакви задачки – да прочете малко от дадена книжка, да реши 2-3 задачи. Не сте съгласни? Това е ваше право на избор. Само си помислете обаче как се чувствате след двуседмичен отпуск, когато се върнете на работа и трябва да се хвърлите с главата надолу в работния водовъртеж. Гадно, нали? А защо си мислите, че на децата им е по-лесно?

 

Пътеписът днес ще ни отведе не толкова далеч – Истанбул ще ни бъде разкрит през очите на Теодора.  Приятно четене;

Истанбул – споделящият и увличащ

Сутрин рано в Лалели.

Един търговец влачи яркозелен маркуч по тротоара, стига до магазина си, вдига решетката на половина и с небрежен жест насочва струята вода към тротоара. Отмива внимателно всичко, което е останало от нощните птици по улицата. Не го е твърде грижа, че поизплаква и краката на туристите, които са се скупчили пред входа на хотела в съседство и си чакат екскурзовода. Водата се излива в канавката на улицата. Канавките на Истанбул са тесни и плитки – като обърнати керемиди – не задържат боклуци – всичко се оттича, неизвестно къде –  и придават на този огромен град успокояваща нота уют на селско градче. Невъобразимо. [caption id="" align="aligncenter" width="645" caption="Типична улица в Лалели"][/caption]       Този път тръгнахме към Турция през септември – казват, най-хубавото време, което човек би могъл да си избере. Нито е горещо, нито е студено. Таях известен страх у себе си – до колко ще се осмеля да поема из този безкраен град – 183 км дължина, а? Имах само едни бегли езикови познания, надявах се да си купим карта почти веднага, събирах спомени и приятелски съвети. Ако сега не се окопитя, няма за кога – имах около два часа да събера кураж – плюх в пазвата и загледах умно.

Пътуването с група е особено.

Хем имаш зад гърба си толкова хора, хем едно такова групово ти е: обърнете глави надясно, следвайте ме, тук имате 10 минути за разглеждане, моля подредете се…Без малко да се обърна към водача с господин учителю… Нейсе, негодувах, но се възползвах безсрамно от  разходката  бонус –  доволно почерпих знания и насоки, за кратко избягах от отговорността да водя малката ни групичка. Туристическата агенция беше организирала всичко много добре – разпределение на времето, екскурзоводи, предложения за разходки.  Но ние искахме да усетим града сами, да си хванем картинката директно от улицата. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]    

Истанбул е странен град

– съзнаваш че е огромен,  толкова сгъстен, че в някои райони игла не може да падне между сградите,  но в същото време, където и да се намираш усещаш една особена широта и комфорт. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Исмет, знаменцето и групата"][/caption]       Ние започваме от Лалели. Това е кварталът на търговците. Преди години, на мястото са били Султанските градини с лалета. Прочутите черни цветове са се полюшвали грациозно и са събирали световна слава. Днес, всяко местенце е оползотворено и тесни високи магазини  (с огромни витрини, високо нагоре по етажите), са се омешали с хотели.  Входовете към гостоприемниците са малки, за да пестят място. И цялото е една шарения, манекени и търговия. Хора като мравки са плъзнали – едни търгуват, други купуват, трети влачат  колички с карго – огромни пакети, омотани с кафяво тиксо. Кипеж. След кратка суматоха, съвсем професионално и с българското знаменце в ръка, сред нас се появява Исмет.  Той, по стечение на обстоятелствата и късмет, е определен за наш екскурзовод. Събира всички около себе си, безцеремонно и уверено се запознава с нас. После вдига ръка и „следвайте знаменцето”. Този човек обича историята и се постарава да ни покаже най-хубавото от нея. Спира буквално на 10 метра. За всяко място вади разказ, притча,  легенда. Имах една учителка в основното училище, която преподаваше история като Шехеразада – така сладко разказваше, че ние, малките султанчета слушахме и забравяхме да и резнем дисциплината. Четяхме учебника като сборник на Шарл Перо.   Исмет беше истински Шехеразад (да ме прости красавицата), а освен това и с чувство за хумор. И практично сериозен: Сега, искам да ви предупреда: докато аз ви говоря и си разказваме, ще идват разни хора, да ви правят смешки, интересно и т.н. Вие! Няма да им обръщате внимание. Защото, докато ви правят шоу, другарите им тършуват между вас. Разбрахме ли се? Хайде, следвайте знаменцето. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Университетът и Пожарникарската кула. На времето била  най-високата сграда в града и служила за наблюдение на града, за да локализират пожарите по-лесно и пожарникарите по-бързо да стигат до мястото на нещастието"][/caption]       И след знаменцето, след знаменцето, стигнахме Капалъ Чарши – майййката на пазарите. Ако питате мен – като пазар не става. Но атмосферата му  усещаме щом се замотаваме  по коридорите, снимаме таваните и лееко пренебрегвам непознатия английски (ама наистина не се разбира на какъв език ти говорят). Вървим, а навсякъде блещукащи съкровища, шалове, чашки, чинии, купи, картини…. Не трябва да се пропусне – просто да се поразходи човек, да пообиколи – ей тъй, заради удоволствието. Аз установих (с яд и мъка от себе си), че нещо пазаренето не ми се отдава. Или просто не ми се ще – против възвишената ми природа е. Ай! [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Капалъ чаршия"][/caption]       Междувременно Исмет – нашият човек в Истанбул ;) – спира пред едно магазинче и отвътре излиза една прекрасна, усмяна жена. Тя е българка. Да ви кажа, скъпи гости – вика Исмет – тя може да ви намери всичко – каквото си пожелаете. Само заповядайте. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Една българка с магазин в Капалъ чаршия"][/caption]     Продължаваме нататък, а хората в пазара са станали още повече. При единия изход настъпва кратко объркване. Снимали филм. Групата ни цъка и се диви. Разходката ни тече и стигаме с паузи до Синята джамия.       Но преди това спираме на

площада край нея – Ат Мейдан, за да видим Египетския обелиск,

чието сребро ограбили кръстоносците (как е удобно да водиш война в името на благочестието), палатът на Ибрахим – велможа на Сюлейман Великолепни. Наистина красива сграда, строена с мисъл и вградена в бъдещето – звучи така реално и днес. [caption id="" align="aligncenter" width="461" caption="Египетският обелиск"][/caption]       До него, разказва гидът, е шивачницата, в която Захари Стоянов получил тескерето си за право на шивашки майсторлък. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="В дъното на снимката е шивачницата, в която Захари Стоянов е получил правото да бъде шивач, според нашия екскурзовод."][/caption]     Междувременно, храбрият ни водач, получи повод да се докаже. Докато ни разказваше за веригите по вратите, край групата спря мотоциклетист с едно куче за навигатор. Исмет твърдо и учтиво го отпрати, а към нас горчиво се обърна: ама нали ви помолих да бъдте бдителни? Какво правите вие сега? [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Джебчии с куче – Истанбул"][/caption]   Синята джамия На портата към двора на джамията има окачена верига. Тя висяла там, за да може султанът да се поклони минавайки под нея – ще не ще, богът бил по-велик.  Много хора искаха да видят тази забележителност. Група младежи пъргаво раздаваха торбички – да пренесем обувките си, защото вътре се ходи бос. Една млада жена спираше дамите, които бяха по-леко облечени и им предлагаше сини шалове, за  да влязат уважително в храма.   [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Синята джамия"][/caption]   Вътре имаше много посетители – туристи, други, очакващи молитвения час, трети просто дошли да видят мястото. Край едната врата, под прозрачен капак имаше златно-сребърна миниатюра на Мека (дано не бъркам), донесена от арабски емир. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Мека (миниатюра)"][/caption]   Излязохме на двора и от тук насетне мьı с групой разделились и поехали по свое усмотрение. Исмет ни обясни как да стигнем до следващата ни цел, само трябвало да хванем фюникюлера. Да хванем кое? Видяхме час и половина по-късно. Междувременно си купихме градска карта, върнахме се в хотела – беше обедно време – можехме да си получим стаята. Сетне обратно към трамвайната спирка. Сега е моментът да се обясня за този трамвай. Леко ще преувелича и ще го нарека Истанбулската проекция на Камино. Следвайки трамвайната линия, вървим през хълмовете, през Златната порта, Капалъ Чарши, покрай Египетския обелиск, Триглавия змей,  Синята Джамия, покрай Света София, близо до Топ Капъ и Йеребатан, близо до Египетския пазар,  кейовете на Еминьоню, през моста Галата, през Топхане и спира в подножието на хълма, на който се намира Таксим и започва изтънченият Истикляль.  Някои от тези места видях, някои си оставих за следващ път. Искам да открия лично всяко едно от посочените чудеса, в момент, когато мога да го усетя най-пълно и цялостно, без да се похабява емоцията от туристическа задължителност.   Сега исках градът. Една приятелка ми каза – Истанбул не е за един дъх. Не е. Как би могло? Това не е само Истанбул. Това е още Цариград, Константинопол, Византион.  Това е бляскав, великолепен образ на кажи-речи цялата История. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BE%D0%BD http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BB http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BF%D0%B5%D1%80%D0%B8%D1%8F За да се качим на трамвая, трябваше да влезем в спирката. За да влезем – трябваха жетони – по 2 лири бройката. Няма билети, няма кондуктори.  Сборихме се с тази технология – потеглихме към спирка Кабаташ и срещата ни с тайнствения фюникюлер. Последното звучеше като епизод на Стар Трек. До тук добре – съпроводени, направлявани – разгледахме, чухме, посетихме. Сега ни оставаше да се насладим на свободния полет и да видим, аджеба, този Истанбул, предоставен само на нас. В личен ракурс.  Огледах се дискретно – хората и представа си нямаха, че ние сме на посещение тук, просто всеки си имаше нещо за мислене, за правене, за живеене. Отпуснах се и започнах да попивам атмосферата. Не можех да сваря да виждам и да разпознавам места. Не знаех да гледам ли, да мириша ли, да усещам ли. Но това беше само началото. Стигнахме последната спирка – Кабаташ. Както ни беше обяснил нашия човек: без да излизате от ограждението, слизате едно ниво надолу и се качвате на фюни-нещото. Няма да плащате нищо, няма начин да се загубите. Да ама позна едно от три – не излязохме от спирката. След като се опитахме да минем без билети през КПП-тата (не беше нарочно, но наистина не можахме), да се върнем обратно край морето (само веднъж, докато загрея, че има указателни табели, които са и верни на всичкото отгоре), някак успяхме да си вземем жълти жетони (за повърхността са червени), да минем бариерите и следвайки хората да отидем да почакаме. Оказа се, че чакаме нещо като подземни трамвайчета. Както ми обясниха по-късно, те били 2, разминавали се по средата на 4 минутното трасе и се дърпали едно друго. Фюникюлерът! Успяхме да минем и през това чудо на съвременната транспортна наука, да  излезем отново на светло слънце и да се озовем точно на Таксим.http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BC А  причината да стигнем до тук, бе една прекрасна (без грам преувеличения)  Истанбулчанка.   [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Площад Таксим"][/caption]   Като отива някъде, човек си пожелава всичко най-хубаво, защото е далеч от дома и има нужда да види прекрасното. Предимно. Но пък не е лошо да не се отмества погледа и от неугледното, за да се научи да цени едното или другото, в зависимост от мирогледните си предпочитания. Философски, китайците са синтезирали това възможно най-кратко и цялостно: Ин и Ян. А Истанбул носи в себе си твърде много история, твърде много култура, твърде много, за да избяга от тази взаимовръзка.  Наред с красиви фрески и елегантни извивки,  стоят порутени фронтони и увиснали стрехи. Тълпата за кратко се разтваря и пред теб застава дете, което се опитва да ти продаде пумпал. Пълната с локуми и халва витрина се опира о поизоставена сграда, красива туркиня подминава опърпан уличен музикант.  Едното следва другото в неповторим ритъм, чийто стъпки не може да се уловят, единственият избор е да се следват. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Портите на Гимназия Галатасарай"][/caption]   Ние стояхме на плочките на Таксим, облени от навалица и звуци. Това бяха двете неща, които обхванаха сетивата ни и ни задържаха на земята. Чудех се, как ще се разпознаем с момиче, с което никога не сме се виждали, дори и снимки бяхме разменили. Обаче, както винаги става при среща с непознат, още щом видиш чакания от теб човек, мигом разбираш, че точно това е той. Няма изключения, объркванията са толкова мимолетни, че според мен не стават и за статистика. Ето, през улицата, съзираме една широка усмивка и помахване, че сме сигурни - това е чаканата от нас личност. Срещата ни с нея е лично преживяване, бих могла да добавя, че имах късмета, да намеря деликатна, но в същото време доста жилава дама, която по съвършен начин оформи времето и пространството за нас – ние бяхме гости, на които бе позволено да надникнат в ежедневието на улиците, в пасажите, из кварталите. Дай Боже, всекиму.

Истиклял е неуловим.

Ту имаш чувството, че търчи и се забавлява като немирен джин, когато изведнъж се отдръпва хладно-надменен, ту става ласкав и уютен.  Изумително е, че една улица носи толкова променливи по себе си. Повечето сгради са красиви и елегантни, но сред тях има и истински аристократи. Излъчването им е толкова силно, че наблюдателят остава поразен от индивидуалността, атмосферата и духа, които тухлите са запечатали. Не особено величави порти или сводове, разкриват истински съкровищници зад себе си – красиви дворове, богати и оживени пасажи, изпълнени с картини – Сезам се е отворил. Носталгичното трамвайче изведнъж прозвънява и отмива цялата мистика. Едно от местата, които ни задържат, е почти ювелирният купол, събрал малки ресторантчета – вълшебната маса от приказките. Настанени, моментално заобиколени от загрижени сервитьори (независимо за какво), ние избираме храната си. Колебанието ни е безкрайно, защото се страхуваме да не изпуснем най-вкусното, всяко ястие надминава предходното в менюто и времето започва да става мъглява величина. Пред нас вече е положена тава, чието съдържание отсрамва сравнително добър рибен магазин. Момчетата от персонала сякаш ни продават коприни – така плавни, така богати жестове, толкова демонстриращи, че и без това бедните ни омаяни глави се завихрят в безкраен калейдоскоп.  А гладът е настойчив. И ужастно сладострастно е отдаването на гастрономски удоволствия. [caption id="" align="aligncenter" width="461" caption="Една от тайните ложи на епикурейството в пасажите на Истиклял"][/caption]   И в следващият момент режисьора се смени – всичко стана дармадан и минахме в комедийния жанр.  Сумтяхме, разглеждахме, изпотихме се. Пуфтяхме. Едното от момчетата изприпка и донесе котлет от сьомга – забравил бил да го сложи в тавата, може пък да ни се хареса? Не?  Половината забавление по време на обяда беше това цветно избиране.  И за разочарование на всичките лавраци, ципури и готвачът – избрахме си хамсия. Златиста, уханна, хрупкава. Разперени – като пеперуди, рибките просто  блещукаха. То вече всичко ми блещукаше.  Да не говорим, че на маса в Турция без поне 10 чинии на масата и за кафе не се сяда. Немуниемо беше – хайдари, патладжан с доматен сос (класиката на класиките), аджи езме (баш класиката на класиките, дано не съм го объркала), рукола, салата, лук, ох! Хайдарито, например, е невероятно – прецедено кисело мляко с орехи и малко чесън сякаш. Патладжаненото бижу е несравнимо – в Турция шеф дьо кузин-ите  спят с патладжан под възглавницата и карат имамите да баялдисват.  Аджъ езме – една пикантна загадка, която вади на показ смъртен грях. И до всичкото това – кошничка мек бял хляб, който заклеймява всякакъв холестерол, инсулт и друга подобна паплач... А нашата приятелка се усмихваше. Тръгваме отново по бохемския булевард и сега се отбиваме в магазин на

Koska. Това е търговска марка. А мястото е адът на диабетиците.

Локум, бал суджук, бонбони, халви, сладка, мармелади, пак бонбони, ядки. Имаше едни зелени бонбони с шам фъстък. Шоколадови блокчета с кестенов пълнеж, халва с плодове, бадемов марципан, фонданови късчета... Въздишахме на български, когато една жена – досущ като леля Петрана, от селото на баба, ме сбута. Здравей, вика, и аз съм тука, ти откъде си? А, ами 17 години съм вече, откакто ни изпратиха, знаеш...Добре съм – усмивката и беше така милна. Пожелахме късмет и здраве,  понесохме се нататък. Тръгнахме да пием кафе, но преди това минахме през

Бейолу. Това е бохемският квартал.

Има клубове, барове, кръчми – по мярката на всеки. Е, не само това. Има клубове, в които пийва и се забавлява ограничен кръг от хора. Има дори такива бутици – нашата близка ни разказа, че те не са рядкост. [caption id="" align="aligncenter" width="461" caption="с автобус по улиците през Бейолу"][/caption]   Целта беше

Джевахир – най-големият мол в Европа.

Отделихме му няколко кадъра и едно кафе. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Мол Джевахир отвътре"][/caption]   В Истанбул има една верига – Светът на кафето.  Предлагат напитката чиста или в невероятно изкусителни комбинации. Моето кафе беше скрито под около 5 сантиметров слой сметана, сервирано с шоколадова лъжичка в естествен размер. Езикът ми залепна от сладост. Като завършек на деня, обещаха ни тайнствена тераса с гледка към Истанбул и чаша бира. Как да откажеш?  Връщаме се на Истиклял, този път с метрото.  На ескалаторите се подреждаме в дясно – лявата част е за много бързащите. Пътьом разглеждаме прекрасни пана от цветно стъкло. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Наистина е толкова високо. А долу масичките с размер на носна кърпичка се препълваха, както и уличката, както и съседната, както и булевардът..."][/caption] За да стигнем до панорамната гледка и бирата, овладяваме тясно, стръмно, много чисто дървено стълбище – извивка след извивка, броих до 5, после се отказах. ООО! Тръгваме да се прибираме към хотела по тъмно, търсим автобус, който от Таксим пътува към Лалели. Лесно ще откриете спирката, казаха ни. Вярно - намираме нещо като централна автогара на голям областен град в България. Отказахме се почти на минутата, още повече, на касата за електронни билети имаше 50 метра опашка, поне. Междувременно вечерта вече вибрираше от светлини, звуци и хора. Отиваме към трамвайната линия. Тя е като нишката на Ариадна  – винаги връща в позната точка.  Съвременната представа на кълбото прежда са гладки, елегантни мотриси, чисти, с климатик и безупречна навигация.  Във всеки един момент е ясно къде си – електронно табло показва имената на спирките, има скица на линията, а мелодичен глас обявава имената на стоянките за по-невнимателните. В хотела едва намираме сили за душ. Трябва да проучим възможностите за отсядане в други части на града, кварталът е предназначен за търговия, не за нощуване. Но пък цените са приемливи. Въпреки че за всичко си има време. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Парк Гюлхане"][/caption] Всеки град има по едно местенце, което чака да бъде намерено лично. Карфицата е забодена там и обиколките на посетителя се въртят спираловидно, докато не стигнат тази запазена територия. Нашата приятелка ни посъветва

да намерим едно кафене (по-скоро чайна), до самия ъгъл на Топ Капъ

и надвесено над някогашните градски стени. Забележителна с гледката си – Златния рог, Босфора и Мраморно море, чайната имаше своя атмосфера. Сутринта рано, слънцето е още мило и меко, вятърът все още нежен, а всичко останало милва сетивата. Малки масички, дървени столове, мушкато и захарчета, обрамчени с жив плет. Вече имах усещането за уют в този град, но това беше прекалено. Недопустимо идеално. Нямаше хора, - само две момчета пиеха чай, а персонала си се криеше ненатрапчиво зад храстите. Отварям скоба: кафето, поне в обичайните за масовия турист хотели, няма нищо общо нито с еспресото, нито с шварц, нито с каквото и да било. То просто е нещо, което местните си представят, че гостите харесват. Те, от своя страна приемат сутрешното подобие като екзотична съставка в колорита на страната. От друга страна, в късния следобед, напълно приемливо е да се седне на турско кафе. С много утайка, то се пие по специален начин: първо се разклаща чашката (която е малко по-голяма от лабораторен тигел), отпива се – кратък момент за наслада от вкуса, а после глътка вода. Това поне е първата степен за заслужил турист. Вероятно в огромен Истанбул има и други начини да се пие кафе, приготвено не така традиционно и не така „екзотично” както в хотелите, но те са в курса за напреднали пътешественици. Ние маркирахме първо ниво. Затварям скобите. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Изглед от чайната: Право напред – Босфорът, госпожи и господа!"][/caption]   И така. Искахме кафе, но в никакъв случай разтворимо (подобна гавра, о, не, благодаря.). Естествено, получихме традиционно турско. Момчето, което взе поръчката се обърна към бармана: „Бате, дай две кафета, - рано-рано сутринта!” Местен хумор. Все пак вкуса беше страхотен. След тихата чайна и йога-момента – отвори ни се апетит за глъчка и множество.

Египетският пазар

е само на 10 минутки пеша, точно срещу моста Галата. В никакъв случай не се пропуска. Исках да намеря едно специално магазинче там, в което можеше да се купи парфюмно масло, подправки, ароматен сапун с дафинов екстракт, био продукти и какви ли не женски изкушения и въобще изкушения. Дюкянът предложи смущаващо богат избор. Нямах сили да поемам визуално това изобилие.  Направих покупката си и се върнах към обичайните предложения. Иначе рискувах да прекарам деня там, оглушала и ослепяла за всичко останало. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Египетският пазар"][/caption] Е, всичкото останало вътре беше очаквана феерия – подправки, локум, шалове, бижута, кесии. Но отвън – пълна изненада. Подредени сергии, а на тях: поне сто вида сирена, по-навътре прибрани суджуци, деликатеси, тави с лъскави маслини, прясна риба, отново купчини с подправки.  Посреща ни аромат на бакалия, жив и упойващ, извикваше представата за хладно, леко сумрачно,  приземие с каменни сводести стени, препълнено с дървени каци и тезгяси. Сякаш жарката светлина на слънцето се кротваше, а излъскания от стъпки и миене калдаръм излъчваше хлад. Хората, които купуваха, разглеждаха или минаваха – бяха се сляли в море. Ту прииждаха талази – групи от туристи, ту се отдръпваха в рехава колона. Търговците, обаче, бяха истинската изненада. Любезни, но бързи- никакво време за моткане, колебание, ох и ах. Купуваш – заповядай, не купуваш – заповядайте пак.

После денят премина като въздишка:

Генуезката кула и арт-магазинчетата около нея, разходката по Босфора, сандвичите с риба и туршия на Еминьоню. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Истанбул"][/caption] Докато бяхме на ферибота, за да се насладим на бреговете на провлака и си споделяхме впечатленията, изведнъж усетих побутване по рамото. Беше възрастна дама, облечена по западен маниер: -          Вие от България ли сте? – попита на английски, без въобще да се запита можех ли да и отговоря -          Ами да, казвам. -          И аз, аз също съм от България – ето, вижте. Жената ми показа личната си карта, в която под графата място на раждане, стоеше (BG). Но отдавна не живея там. Бях малка, когато баща ми ни доведе в Турция, а после отидохме в Австралия. Вече 40 години живея в Сидни. Как е живота сега в България? -          Ами трудно е, но се надяваме да стане по-добре. Връщали ли сте се в родното си място? -          Опитах се, но беше отдавна и комунистите не ме пуснаха. Сега дали ще ме пуснат? -          Разбира се. Можете да отидете съвсем спокойно. В този момент жената, която седеше до заговорилата ме, се включи в разговора: -          Нема вОда, дай ми вОда – баба така ни говореше, продължи на англо-немски. -          Това е сестра ми, внесе яснота първата дама, тя живее в Берлин. -          Как е живота в България сега? – сестрата от Германия ми зададе отново този въпрос. -          Много ми е приятно да ви срещна, ох, колко се радвам, че виждам някой от България Жените говореха една през друга, но скоро ме оставиха, за да си продължат помежду си.  В този момент корабът приближи сграда, чието име не знаех. Огледах се и видях съседката от другата ни страна да обяснява на дъщеря си нещо за обекта, който приближавахме. Попитах какво е това и получих доста любезен отговор. Двете представляваха интересна гледка. Майката облечена традиционно – забрадка на главата и тренчкот, а дъщерята, тинейджърка, в моден лилав гащеризон. Усмихваха се много мило. А до края на разходката, майката не пропускаше да се обърне и към мен в разясненията си. Накрая ни помоли да ни снима заедно с дъщеря си. Предстоеше ни един последен предиобед, а после пътят към дома. Решихме да видим

Водохранилището.

Препоръчаха ни да отидем сутринта, когато хората все още не са се натрупали на опашки. Тъмнината, водата, камъка – всичко охлади прекомерното въодушевление и успокои емоциите. [caption id="" align="aligncenter" width="614" caption="Цистерните"][/caption]   Беше 10 сутринта, когато поискахме да пийнем един чай за последно в този град. В страни от Йеребатан видяхме сенчесто дворче, с масички и столове от ковано желязо. Възрастен мъж поливаше малките саксийки, подредени тук-там. Ние бяхме първите клиенти. http://www.medusarestaurant.com/Eng/hakkimizda_eng.asp Разговорихме се някак, човекът седна при нас, разказа ни смешна случка. Прекарахме приятен половин час, въпреки моя беден турски. Когато поискахме сметката, той се възмути: Каква сметка, вие сте ми гости, моля ви! Преди да си тръгнем, човекът ни покани да погостуваме и в бутиковия му хотел. http://hypnoshotel.com/ Това е предмет на съвсем друго ниво, обаче. Това беше. Тръгнахме обратно към хотела, чантите, автобуса. Останаха хиляди подробности, недоусетени неща, непосетени места, неизпито вино, отложен салеп, невкусени моменти. Остана много за следващия път. Но струва ми се, успяхме да престъпим границите, очертани от краткостта на посещението, от статута ни на туристи. Толкова, че да искаме още. Всъщност поразителното в този огромен град е, че има една особена атмосфера.  Не се усеща изолираност и хладнина, няма френетичност и устремна индустриализация – въпреки, че не му липсва нито белег от образа на съвременен мегаполис. Напротив, дългата византийска история му е дала аристократична изтънченост, Ориента – малко безцеремонност и съгласие с обратите на съдбата, а съвремието – кипеж и никога не спиращия ритъм. Както казва нашата приятелка – това не е град за един дъх.   Автор: Теодора Миткова Снимки: авторът   Други разкази свързани с Истанбул – на картата: Още пътеписи от близки места:

1. Истанбул по Нова година (2): Капалъ чаршия и Египетския пазар
2. Истанбул по Нова година(1)
3. Истанбул: разпилени парченца
4. Още априлски разходки из Истанбул
5. Истанбул по Нова година (3): Разходка край Галата
6. Уикенд в Истанбул: съвети и идеи
7. Истанбул за неделя
8. Истанбул на Ан
9. Нова година в Истанбул, за втори път (1)
10. Истанбул – User Guide
11. Нова година в Истанбул, за втори път (2)
12. При комшиите на гости (Истанбул на Нова година)