От една страна е жалко за пропуснатата възможност, Дневник да се препозиционира като по-масов вестник, каквато посока вече беше поел и ще запази сайта, а усилията за създаване на по-тежко бизнес издание да се насочат изцяло към Пари. От друга - разширяването на Капитал с всекидневник беше толкова логично и естествено решение, че чак изглежда закъсняло.

Макар Капитал Daily упорито да твърди, че е изцяло нов продукт, това не е съвсем така. На практика имаме почти непокътнато продължение на Пари, обогатено с малко политика от Дневник. Логото е смело и дава ясна заявка за различност, силният акцент на първа страница и премерената употреба на свободно пространство в оформлението загатна модерен и силен дизайн в духа на издания като португалското i, но уви веднага показа непостоянство. Стилът на статиите е сериозен и прибран, може би на една идея преди да стане скучноват. Картинката обаче далеч не е идеална.

Започвам с графичното оформление. Квадратното лого затваря пространство, което не се използва, да не говорим за това, че елементът не се появява никъде на вътрешните страници - да речем за ограждане на акцент или по по-креативен начин. Типографията заема сан-серифа на Капитал и серифа на Пари, докато симпатичния еджипшън на Дневник е пенсиониран. Комбинацията от розова хартия (анонсирана като световен стандарт за делови вестници, което не е така), лилаво и бежово е ужасна греда - кара вестника да изглежда така, все едно в печатницата е свършило жълтото мастило или пък, още по-зле, че е изровен от кофата за боклук. За качествен дизайн, който доставя удоволствие на читателя и дава усещане за ексклузивност, при това всеки ден, е необходимо да се полагат усилия, равни на тези, вложени в създаването на съдържание. С едно предупреждение - до имидж банките трябва да се прибягва едва след като е потърсено решение с фотография, инфографика или илюстрация, едва тогава.

Като за цена от 1.50 лв. съдържанието е твърде, твърде скромно. Освен материали с политическа, финансова и технологична тематика, "хората, които решават", се интересуват и от култура, спорт, медии и пътуване - все области, които рядко се отразяват над булевардно ниво в пресата. И това може да стане по начин, който не размива фокуса на вестника. Съдържанието, което създава стойност, са анализите и мненията и те могат да бъдат повече. Повече от статиите трябва да са подписани, трябва да се заложи и на редовни колумнисти. А интервютата са най-безполезното, губещо време и заробено от пиара съдържание, дори снимките на голи момичета от последните страници на спортните всекидневници са по-разумно използвано място.

Да не говорим за хаоса с онлайн присъствието на изданието. И прекъснатата възможност за обратна връзка с читателите, която последните са свикнали да очакват от Икономедиа.

И няколко приятелски съвета за идентичността на вестника - зарежете розовото и квадрата. Глава с увеличено вертикално Daily и посмален Капитал е достатъчна. Синхронизирайте дизайна на седмичника и всекидневника, а после оставете свобода на дизайнерите да експериментират, ако трябва наемете още един-двама (по няколко бона месечно за заплата е по-изгодно от шелвнат проект след година). Отличете съботния Капитал като го уголемите до берлинер или броудшийт. Бързо прекройте сайта, така че да е адекватен на новия характер на изданието и бранда.

А междувременно ще хвърлям по едно око на безплатния брой в Онда.