Историята на Монго - 3

И така. Както помните, ние с Джеймс и моя велик и скромен брат стояхме на Централна гара и чакахме влака за Карлуково. Беше следобед, беше началото на деветдесетте, в ръцете ни спокойно лежаха няколко списания "Плейбой" и "Пентхаус". Съвсем неспокойно помръдваха и се въртяха в налудничав такт (от уста до уста) три бутилки с прясно, свежо като потта на леко момиче уиски. Хм. Какво сравнение само! Да. Ако някой писател – старостилец и брадат козел, престанал да се къпе още в края на деветдесетте – в знак на протест срещу липсата на писателски съюзни облаги и почивни домове във времето на демокрацията – та ако някой такъв сега прочете редовете ми и се намръщи и изхрачи от претъпканите си с катран от милионите евтини цигарки дробове някоя високолитературна псувня – аз ще се почувствам добре. Честно ви казвам. Не понасям тия мрачни, литературни, византийски пръдльовци от миналото. Писателите подмазвачи от Старото време, стоящи в новото като някакви огризки от социализма. Претъпкани...

Прочети цялата новина

Свързани новини: