Как четеш: Руслан Трад

Трудно е да опишеш Руслан Трад в едно изречение. И две няма да успея. Наричам го "Душа-човек", защото той е именно такъв. Блогър, журналист, бъдещ бакалавър по "Връзки с обществеността", активист и граждански активен младеж, този човек винаги е готов да ти протегне ръка, независимо дали в нея ще държи съвет, добра дума или книга. Той винаги има и от трите.

Проверихме и читателските му навици:

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?
Честно казано – не. Не защото бих се разсеял, а тъй като четенето за мен е нещо много важно и момент, в който се откъсвам от реалността около мен. Храната би ме държала „на линия“ :)

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?
Определено чай. Тази напитка, освен, че е моя любима, по време на четене придава една много специфична атмосфера, която ценя – малко уют, малко аристократизъм дори, и щипка топлина, а през лятото действа добре. Аз съм свикнал с чая, най-вече черния, но напоследък си правя чай от рози, който донесох от Ливан.

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?
Всяка книга, която съм прочел, е оставила нещо у мен. Абсолютно всяка! От политически анализи до романи. И тъй като обичам да чета книги в книжен вариант (така и не свикнах с четенето на компютъра), обичам да си отбелязвам любими фрази, важни за мен моменти или извод, който съм си извадил, докато чета книгата, като с един кламер защипвам за съответната страница листче с това, което ме е впечатлило. Но да драскам – не ми се е случвало, обичам книгите си!

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?
С книгоразделител (май съм скучен консерватор). Накупувал съм си доста от Сирия, където ги правят красиво с картинки, снимки – има дори плетени с различни орнаменти.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?
И двете. Напоследък чета само политически анализи, коментари, вестници или книги за геополитика. Осъзнах този факт наскоро и изпаднах в някакъв тип недоумение защо се е стигнало до тук, тъй като обожавам да чета романи, поезия, енциклопедии. Затова на следващия ден отидох в първата книжарница, която е близо до мен и грабнах първия роман, който ми се изпречи.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?
Има книги, които те държат под напрежение и не можеш да ги оставиш, докато не прочетеш какво става. Питаш се: „Какво следва!?“ и така... до четири сутринта!

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?
Чак да захвърля... По-скоро я оставям да отмаря в някой шкаф.

Прочети цялата новина

Свързани новини: