Луиза Мей Олкът – за малките жени, феминизма и избора да бъдеш себе си

Вероятно малко са онези от вас, които, когато чуят името на Луиза Мей Олкът, могат безпогрешно да го свържат с някоя от нейните творби. Затова пък романите й „Малки жени”, „Добри съпруги”, „Малки мъже” и „Синовете на Джоу” са така популярни, че дори днес, 143 години след написването на първия от тях,  рядко се среща човек, който да не е чувал за историята на семейство Марч – история, за която самата Олкът ще признае, че е вдъхновена от собствения й живот, макар съдбата й да се оказва напълно различна от тази на героите в романите й.

Луиза Мей Олкът се ражда през 1832 г. в семейството на Амос и Абигейл Олкът и е тяхната втора от общо четири дъщери – също както семейството на така популярната й героиня Джоу Марч, в лицето на която запознатите с живота на Олкът виждат нейната собствена личност. И действително, приликите между двете не се изчерпват с близостта между семействата – напротив, отвъд чисто формалните сходства, критиците често намират почти пълно припокриване между характерите на авторката и нейната героиня – и двете са горди и независими, и двете мечтаят да се реализират чрез писането, и двете, макар и на сравнително късен според обществените порядки на времето етап, жадуват да създадат семейство, което да продължи техните дела. Но докато животът на Джоу Марч се стича така, както тя самата желае, Луиза Мей Олкът не съумява да намери сродната си душа и умира неомъжена на 55 години – факт, чието отражение част от съвременниците й откриват в начина, по който се развива нейното творчество от „Малки жени” до „Синовете на Джоу”, от младежкия оптимизъм до зрелия реализъм.

Истината е, че заради редкия шанс да сбъдне мечтата си за издаване на собствени романи във време, когато писането се възприема по-скоро като мъжка дейност, Луиза Мей Олкът се принуждава да крие всячески живота си от непрестанните опити той да бъде разбулен, вследствие на което днес до нас са достигнали много малко достоверни факти около интимния живот на авторката. И все пак изследователите й разглеждат предимно три теории, свързани с факта, че Олкът не се омъжва. Според първата от тях самата писателка, повлияна от тежкото си детство, съзнателно отхвърля идеята за брак. Знае се, че за разлика от бедното, но сплотено семейство Марч, което виждаме по страниците на романите й, семейство Олкът не е било така щастливо. Заради своите влечения към трансцедентализма, Амос Олкът, бащата на писателката, принуждавал съпругата и дъщерите си да пътуват непрестанно, в търсене на поле за реализация на неговите идеи. Вследствие на това семейство Олкът винаги се намирало на ръба на бедността, което в крайна сметка оформило светогледа на писателката, в който нямало място за мъже.

Други изследователи обаче са склонни да пренебрегнат този факт от живота на Олкът, обръщайки внимание на феминистичните нагласи на писателката, които се срещат още в най-раните й литературни опити. Нещо повече, в едно от интервютата, които дава няколко години, преди да умре, Олкът споделя, че в живота си се е влюбвала в толкова много малки момичета, че в крайна сметка нито един мъж не успял да я впечатли. Буквалното тълкуване на думите й накарало много от съвременниците да приемат възможността писателката да е била лесбийка. Днес обаче тази теория звучи малко вероятна.

В същото време различни изследователи на творчеството й са опитвали да открият в реалния живот любовта, която авторката така умело успява да пресъздаде в романите си. Една от следите ги отвежда към Леди – мъж, с когото Олкът се запознава в Европа, считан за прототип на героя й Лари, който пък, от своя страна, претърпява изненадваща трансформация във втория роман на писателката и противно на очакванията не създава общо семейство с прототипа на Луиза – Джоу Марч. Дали всички тези догадки са истина, остава тайна и до днес, тъй като писателката унищожава дневника, в който пише за взаимоотношенията си с Леди, малко преди смъртта си.

Каквито и да са причините за това Луиза Мей Олкът да остане сама до края на живота си обаче, нейното творчество остава непокътнато от теориите и конспирациите, свързани с живота на авторката му. И до днес романите за семейство Марч са едни от най-харесваните юношески произведения – едновременно забавни, жизнерадостни и ненатрапчиво поучителни. Едно е сигурно – човек, който не е преживял истинско щастие, не може да пише за него. Жена, която не е преживяла истинска любов, не може да създаде герои като Джоу Марч и Теди Лорънс (Лари)...

Прочетете още ревютата на "Малки жени" и "Добри съпруги" в Аз чета.

 

 

Прочети цялата новина

Свързани новини: