Едно забавно четиво

Велислав Минеков

С изричното съгласие на Славето Минеков тук се публикува неговото актуално открито писмо по повод на един донос из върховете на изящните и приложни (ръкоприложни) изкуства:

Отговор на сериозен и дълбокомислен донос сътворен в Съюз на българските художници (намира се на сайта на СБХ). Автори на доноса са колеги от т.н. ИБ (Изпълнително бюро) – Любчо Генов, Димитър Грозданов, Ивайло Дженев, Анжело Красини и Десислава Минчева. Днес колегите направиха дълбок поклон пред Главния Мултак, засвидетелствайки вярност, любов и всеотдайност

В.М.

Уважаеми колеги,

В предишния брой на информационния бюлетин на СБХ бе официално разпространен анонимен донос, определен по-скоро като колективно дело на петчленното ни върховно ръководство.

Доносът представлява драматично обръщение към членската маса, придружено с характеристика на скромната ми личност, хронология на причинените от мен вреди и тежки морални щети. Произведението завършва с обемно философско есе, посветено на доброто като огледало на злото и ежедневната значимост на полезните неща. Факт е, че след първото прочитане на този романс изпаднах в лошо настроение, породено от съдържащите се в епопеята шашмалогии, момински фантазии и нескопосни лъжи. Не възнамерявам да давам конкретен отговор на всеки детайл от такава богата колекция с измислици. Това може да направи само онзи, в когото има остатъчно чувство за вина или гузна съвест. Още повече, че вече бях потърсен от колеги, които застанаха отново в моя защита, споделяйки моралните ми стремления, споменати многократно пред националните медии.

Разбира се, моите обществени писма и моето мнение по изскочилия конфликт бяха скрити или по-точно цензурирани, за да не достигнат никога по този път до вас и за да бъдат небрежно оставени сред малките срамни тайни на нашите смехотворни съюзни ни началници.

В този първобитен опит за цензура, познат ни от недалечно минало, личат традициите на явочните квартири, кьдето последна дума имаха само най-верните чистачи на истина, определена спрямо техния морал. С цел интелектуално извисяване и претенция за принос към световното литературно наследство, доносът е разкрасен с цитати от световната класика, извисяващи творбата над нивото на жалба в районното, подписана от завистлива ваша съседка. Възприемайки този авторски похват, ще отговоря също с цитати и с резюмета от други донесения, посветени през годините на моите вече явни недостатъци.

“…прибира се с компании, танцуват до късно, женски тела падат по пода и се любят от стая в стая…”
(донос от съсед – 1984г.)

Всъщност публикацията носи заглавие, подсказващо причината за закъснялата си поява – „Един задължителен коментар.” Нямам никакво съмнение кое е висококултурното лице „задължило” колегите с „коментар”, който коментар да спаси остатъците от съмнителната му биография. Задължението да се спасява тази болна чест е всъщност поредна глава в сериала от унизителни поклони, застрашили честта на колегите ми, станали неволно съучастници в срамното решение. Разбираемо е и упорството на ръководството да потърси удобен враг и причина за успокоение на ранените им души. Най-дразнещото в моето поведение са многократните ми декларации, че за разлика от автора(ката)(авторите) оставам твърдо зад намеренията си да не врагувам, с когото и да било в обичания ни съюз.

Трябва да припомня на анонимните писатели, че причината и причинителите на нашето нещастие съм си позволил да ги посоча поименно и дори да се подпиша и разпространя мнението си без капка свян. Това е и разликата между любовната лирика и полицейските донесения. Това са и причините, публикувания мъртвороден текст (коментар) с битов характер, да остави след себе си типичната за една отминала епоха миризма на траверси, чесън, чорапи и мастика.

„…Реже си ноктите на балкона, за да падат в моя балкон. Това го прави и с костилки от череши…”
(донос от съсед – 1984г.)

В отчайващо желание за най-нова наредба и хронология на случая са прибавени нови дати и събития, останали „незабелязани” или „нечути”. Имайки предвид творческата фантазия в предложената „фактология”, можем да останем изненадани от липсата на срещи от третия вид, медиации с духа на Ванга и Людмила, сеанси с таласъми или появата на ангели. Аджеба, къде бяха досега тез „документи” и „факти”? Как така се пръкнаха с едномесечно закъснение? Не бива да пропускаме и една елегантно вмъкната новина. Деликатно и много приятелски колегите са посочили като автор на злополучното награждаване художника Емил Стойчев. Посветените се досещат за едно малко „сладко отмъщение”. „От кого ли иде то?” – питаме се всички.

„…Преброих в кофата – три бутилки руска водка, две бутилки водка „Царевец”, две бутилки ракия, две бутилки „Слънчев бряг”,…
…Възможно е да алкохолизира и други младежи…”
(донос от съсед – 1984г.)

Най-страшното и най-непростимото в случката беше медийният пердах, който се стовари върху ръководството. Дори и след мои приятелски предупреждения, колегите се втурваха да защитават незащитимото, поемайки чужди безобразия, за да получат подигравката и отвращението на непреднамерената публика. Може би най-смешната грешка беше секретно организираната пресконференция, станала причина за зловещ удар върху реномето на нашия съюз. Там сцената много напомняше на известната детска игра – да завъртим котка за опашката. Овъргаляното в катран и пера ръководство се принуди да напусне, освиркано и наругано с думи, които не мога да повторя. Би било интересно кой е авторът, донесъл в СБХ тайното решение за тайна пресконференция. За мен тази „тайна” бе разкрита от журналисти, считани за „удобни” и поканени вече от министерството на културата….

Твърде загадъчно бе и внезапното завръщане на председателя ни за участие в пресконференцията, след близо месец отсъствие и вече декларирана пред УС невъзможност за присъствие по битово – финансови причини. Ден по-късно той си замина, оставяйки верни другари в калта . Верните другари решиха от своя страна да се гримират с калта за по-добър вид пред телевизионната публика …

„…По бащина линия внук на национализиран кулак. Майка му е дъщеря на царски офицер, пострадал от мероприятията на народната власт…”
(„Характеристика”, РК на ДКМС– 1986г.)

Краят на доноса е особено епичен, скучен и поучителен. Причината за големия срам е напълно ясна. Няма философия или генеалогия, които да подействат лечебно и чистително. Тържествени клетви от ромски тип – „Да умрем, ако те лъжем.”, нямат убеждаващо действие. Умилителна е някак си декларацията – „Това са голите факти.” Напълно съм съгласен. Фактите се оказаха толкова голи, че да те е срам да ги погледнеш. Запазвам си правото да не притежавам феодалните съображения на крепостния селянин и да не изпитвам кучешка вярност към всеки случаен кралимарковец или Бърдоква. Оставям ги за нашето председателство. По случайност имам шанс да не завися от предложените кучешки панички от някой гений, мутра или министър. Знам, че художеството е труден занаят, но по-добре труден, отколкото да бъдеш домашен любимец.

 „- На Минеков на местото? – Не. Той е на мойто место, и то едно место. Контролно ревизионната комисия брои гласовете на събранието на художниците. Добре, УС е органа който зима решенията. Вика ний искаме нещо да напрайме. Викам мен ма оставете, по скоро решението на премиера е за награда, ако той е човека, който удари по масата, каза добре, решаваме на момчетата проблема и те дойдоха в МС не за друго, едно да му кажат „благодаря”, което е нормално кат си свършил добро някой да ти каже „благодаря”, в България вършиш добро и те плюят. Начи то това нещо го няма. И това се случи премиера кай няма нужда от награда, дайте да видим колко пари ви трябват, направете ми просто сметна документация. Това беши разговора. И големото пищене. Ако един човек пищи некъде по Шипка, има цел управителен съвет, чийто глас никой не пожелай да чуе, щот на нас ни трябва да се храни с това.”
(В.Рашидов – интервю ТВ7)

Всъщност едно трета от съдържанието на бюлетина е пълна с тенденциозни текстове, с изключение на доноса, всички останали са със задна дата. Явно тази „втора прясност” се дължи на нежеланието на медиите да публикуват изкривени декларации за чисто минало. Самоизмъкването от блатото се оказа непосилна задача. Затова претопленото старо писмо на председателя е намерило най-сетне печатен приют. Всъщност писмото бе придружено от обръщение „до медиите”, което естествено не се случи. Самото писмо е огромен тест, невъзможен за публикуване, дори и да сте на Мърдок брат. Опитни журналисти ме посветиха в логиката на този енциклопедичен труд. Когато подобно писание се предложи на конкретна журналистическа слугиня, то тогава се появява съкратен вид с „най-важното в съдържанието”, всъщност нов продукт, в който са вкарани предположения за ваша престъпна дейност, описание на характера и лошите навици, както и цитати без автор (в смисъл „говори се „). Давам пример: „И ако някой ден разберем случайно, че Славето Минеков не само е убил баба си, но и я е изял, то тогава става дума за извършено от него чудовищно престъпление, което ние никога няма да простим.”

Бедата беше, че това писмо не бе пожелано за медийна консумация, дори след побутване от министерството.

Опитвайки се да вляза в стила на писмото, заявявам следното: „Ако някой ден разбера, че това писмо не е писано от председателя, а е сътворено в кабинета на министъра, ще бъда склонен към отмъщение. Първом ще стана министър (моята детска мечта) и след това ще се захвана сериозно с прессекретарките. Ще ги изпратя на уроци по български и граматика заедно със сина ми. Ще ги карам всеки следобед да пишат съчинение по тема. Ще пиша бележки. При оценка по-ниска от четворка ще забраня плетенето, на една или две куки (освен терлички за внуче). Ще орежа заплатите, ще забраня пушенето… А ако разбера, че министерството е купило самолетен билет за председателя на СБХ, ще наложа за служителите униформи. Всички да са с фуражки …

„…явно той и майка му се гласят да бягат в Западна Германия, а оставят в залог бащата и брата…”
(резолюция – Венец Д., паспортен отдел, МВР 1986г.)

Като трета публикация по темата се явява отдавнашна декларация на УС на СБХ в тон на любов , добри намерения и човешки стремления. Колегите явно не са разбрали, че трябвало е да подпишат обвинителен акт посочващ ме като враг, престъпник и виновник. Напълно съм съгласен с приложения текст и благодарен, че съм отървал оплюване. Не ми е известно дали колегите са чели декларацията на нашето ръководство по повод награждаването на министъра, където се изтъква и неговият творчески принос към вселенското културно наследство. Тази декларация е дело на същия доносник.

„…пожарът е предизвикан следствие на паднал гърм обаче дежурен по домакинска част ефр.Минеков не е заповедал почистване на шума листа и суха трева поради това е виновен той го знае и е наказан с…”
(докладна записка, полк.Стоянов, под.4266)

Накрая, за разпускане на душите, е публикуван четвърти обвинителен акт! Декларация на дружеството на СБХ в град Ямбол, където се съобщава, че

„Художниците от представителството на СБХ Ямбол и колегите от дружеството изцяло подкрепят действията на ръководството и председателя на СБХ във връзка с предизвикания скандал от Велислав Минеков
С уважение:
Александрина Игнатова”

След като бюлетинът достигна колегите в Ямбол, започнах да получавам контрадекларации, възмущения, изрази и думи в моя защита, които няма да предам, пак поради добро възпитание. Разбира се, потърсих госпожа Александрина Игнатова, за да разбера как се е стигнало до подобно решение. Оказа се, че събиране по този повод не е имало. Всъщност изобщо събрания не е имало. Ще има обаче, още в близките дни и там, тя е напълно сигурна, ще бъда изобличен и осъден за подлата си дейност. Г-жа Игнатова е убедена, че ще получи пълна подкрепа и ако ли не, то тя гарантира за 90% от членовете, за което е напълно сигурна. Попитах дали е възможно процентите да паднат до 85. Тя ми отговори отрицателно. Тя самата не е имала разговор с когото и да било от дружеството …

„…художниците ефр. Минеков и р.Петров нищо не вършат оправдават се с началника и по цел ден слушат радио. Могат да ти отговорат на всеки въпрос…”
(докладна, полк.Стоянов, под.4266)

Колко много мъка има по този свят, уважаеми колеги. Знам, че най-страшното за доносника е възможността наклеветеният да отговори. Това често води до епилептични реакции и системни припадъци, най-вече при автори на клеветата от женски пол. Не трябва да забравяме, че мултащината се оказа срамна болест, предавана не само по полов път, но и с целувки, дори въздушни. Опасен, труднолечим синдром, острозаразен за простака, труднолечим за продалия себе си, завършващ летално след тежки екземи на закъснялата съвест.

„…Не си прави кумир…
….не им се кланяй и не им служи.”
(Свещеното писание)

Не възприемам, колеги „ИБ” молитвената поза, оставям я за вас. Не е типична за неприятния ми характер, и макар да звучи патетично, нямам чест да за продаване. За десет години в съюза нямам и спечелен и лев (нали така?). Имам тонове загубени нерви и нарушени лични отношения. Пътувам само с лични средства, не участвам в държавни изложби. Знам, че тази наша малка разлика дразни. Все по-често ми задават въпроса защо все още се занимавам с тази заспала и мрачна организация. Може би, вече и аз не знам.

„Всъщност не ми е ясно, Вие какво общо имате с тези хора?”
(зададен към мен въпрос от журналистка, визираща ръководството пресконференция на СБХ)

Все пак моите доносници трябва да признаят, че скандалът имаше и положителни черти. Обещанията стигнаха до ушите на всеки четящ и зрящ българин. Полунаграденият Бойко Борисов публично обеща (съвсем внезапно) 900 000лева за ремонт на къщата ни (надявам се този ремонт да не бъде извършен от фирма близка до министъра му) и ни дари с честната си дума. Не вярвам, че ще позволи честта му да бъде смутена.

Все пак в доноса има и лични цели, за които малцина се досетиха. Публикацията съвпадна „случайно” с предложението на мои колеги да бъда кандидат за ректор на художествената академия. Интересно кой се ангажира с тази деликатна, академична мисия… Винаги съм бил убеден, че в резултатите на лотарията, теориите за хаоса и случайноста, нищо не е случайно.

И накрая една неприятна за авторите, лишена от скромност новина: номиниран съм за годишната награда на Хелзинкския комитет. За човешки права и гражданско поведение. Нъц-тръц!

„Сънтайм уин, съмтайм люн.”
(Хр. Стоичков, доктор хонорис кауза на пловдивския университет)

Прилагам към отговора си и непубликуваните мои писма – до медиите, до Б.Борисов и веселия протокол №27, станал причина за удължени и уголемени носове (един от тях гарниран със сусам).

„Знанията и титлите за недостойния са подобно на патериците за сакатия.”
(Йожен Дьолакроа, 1798 – 1863)

Всъщност анонимните доноси са част от моята семейна традиция. Някога са били страшни, днес изглеждат смешни.

„…синчетата се разшаваха!…”
(от анонимен донос, посветен на мое лично мнение, изпратен в СБХ – 2005г.)

Моля да бъде оценено естественото ми желание да отговоря на всеки един отговор, който би се появил като отговор на моя отговор.

С приятелски поздрав,
Славето
(Велислав Минеков)
(председател на КК при СБХ, който не е искал разрешение от КК, нито от майка си, нито от жена си)

„…изядохме в кръчмата голям пердах, но ние излязохме морални победители. После пак ни набиха…”
по Ярослав Хашек

Прочети цялата новина

Свързани новини: