Едно забавно видео

Все по-често гледам на живота с усмивка, понякога много широка, дори звучна. Или със завидно количество смях, което струва ми се е в състояние да предотврати всякакъв вид стрес и да отрезви негативния поглед отсреща ми. Във всяка една ситуация намирам комичен ефект, на който да се посмея от сърце. Може и след време да е, но винаги се случва. И не искам да спирам да го правя, дори понякога да изглеждам несериозна. Та нали смехът лекува?

Но се изисква едно добро количество самоирония, за да се посмееш на собствен гръб, поглеждайки ситуацията отстрани, в която ти си главния герой. Случи ми се съвсем умишлено и то, къде подготвена, къде не, за предстоящото кулинарно видео. Всъщност, аз нали съм си един дисциплиниран човек, от който не може да очакваш да не е подготвен, но понякога се случват и гафове и недомислени планове.

Всичко се случи в един декемврийски студен ден, в една студена, да не кажа ледена зала. Носът ми бе почервенял от студ и това си личеше въпреки обилното количество грим, което си бях сложила. Помислих си: „Изглеждам като дядо Коледа“ и се ядосвах на себе си защо не си взех пудрата, след като знам, че ще ми трябва. С повдигнати вежди попитах оператора дали камерата ще улови дъха ми, излизащ като пушек от парен локомотив. Забелязах посинелите ми пръсти, когато започнах да подреждам продуктите необходими за рецептата. Пред мен се мернаха няколко листа със сценария и аз любопитно надникнах в тях. След като се зачетох, осъзнах, че не е предимство да видя въпросите, които ще ми зададат, въпреки че досега все това съм изисквала. Нали трябва да се подготвя. Но никога досега не се е случвало, а винаги съм си отговаряла като прилежна ученичка на изпит. Зарязах четенето и се съсредоточих върху подредбата на продуктите, прекършвайки пръсти от време на време и затаявайки дъх, за да спре да трепери поразеното от студа ми тяло. В такава атмосфера не е лесно дори да говориш, затова само се усмихвах на Иво, който препрочиташе сценария и репетираше.

Започват снимките. Аз трябва да се поява някъде по средата на предаването. За първи път съм на запис и си помислих, че каквото и да стане, може да се поправи. Именно затова си позволих волности, когато Иво ме покани в кухнята. Започнахме да си говорим, а после и да готвим, като междувременно пак си говорихме. Вече бях установила, че не е лесно да внимаваш какво правиш с ръцете си и едновременно да водиш разговор и да обясняваш това, което правиш. Казват, че жените имат тази способност – да правят няколко неща наведнъж и то със завидна ловкост, но сигурно студа е проникнал толкова дълбоко в мен, че не забелязах как палачинките изгаряха, докато обяснявам на Иво за звездния анасон и неориентирано търся бутилката с ром за соса. Тази бутилка бе единственото сгряващо нещо. Много добре ми дойде, но за кратко.

Накрая на гостуването вече започнах да се изморявам и да говоря глупости. Да размахвам ръце пред лицето си и да правя гримаси. Това са кадри, които са ни спестили. Слава Богу! На останалото, доста се посмях и то от сърце.

Благодаря на Иво и екипа на „Ядиво“ за поканата да гостувам в първото им кулинарно предаване. Подкрепям тяхната инициатива и им пожелавам успех. Имат много и все хубави идеи. И сами осъзнават, че за да бъдат добри, в това, което правят имат нужда от повече опит и разбира се мнението на аудиторията. Ето какво казват те:

„Уважаеми читатели на сайта на Йоана. Ядиво е един кулинарен експеримент за предаване. Ще видите, че никак не е професионално, но пък това е едва началото на този проект. Изключително благодарим, на Йоана, че беше част от нашия прощапулник.

Имаме нужда от вашата подкрепа. Нека всеки напише в коментарите какво му харесва и какво не. Дайте съвети за това какво да се готви, какви гости да се канят и каква да е концепцията. Подскажете ни какво ще се гледа и с какво да бъдем различни. Нека заедно направим предаването, което ще си гледаме.

Включете се смело в дискусията в коментарите, защото всяко ваше мнение е важно за нас.

Екипът на ЯДИВО.“

Вярвам, че когато има желание да правиш нещо, то ще се получи. Трудности винаги има, но те ни правят по-силни и изграждат самоличността ни. Върху житейските и професионални неуспехи се градят успехите. Затова мисля, че направихме едно успешно видео.

П.П. Студа вече го забравих. Отново не нося пудра със себе си. Упражнявам се да обяснявам какво правя и защо го правя докато готвя. Продължавам да се усмихвам на живота.

Едно забавно видео от Йоана Петрова - Кулинарно - в кухнята с Йоана
За още публикации, прочети съдържанието на блога или разгледай мозайката от снимки.

Прочети цялата новина

Свързани новини: