Имало някога един студент. Повече от всичко обичал да се явява на изпити. Чуел ли, че някъде във факултета се провежда изпит, веднага отивал и теглел по три въпроса наведнъж. Но нарочно отговарял неправилно, за да го скъсат и да може да се яви на изпита отново. Впрочем, понякога се оказвало, че е влязъл на изпит на по-горен курс и даже и не му се налагало да измисля неправилни отговори - чисто и просто още нищо не бил чувал по тази дисциплина. Тъй като винаги говорел на изпитите каквото не трябва, непрекъснато го оставяли да повтаря годината. И това ужасно му харесвало.

В същия факултет имало и един преподавател. Повече от всичко на света той обичал да дава изпити. Като влезел на изпит, започвал да говори с половината от студентите за това-онова, а другите пращал в бюфета, да не огладнеят междувременно. Судентите го обичали, защото бил много добър, а също и защото първо им пишел шестици, а после ги питал каквото и да било. Ако студентът отговарял добре, преподавателят му пишел още една шестица. А за това, което студентът не могъл да каже, сам започвал да говори толкова разбираемо и увлекателно, че скоро всичките му студенти станали страшно образовани.
Когато нямало изпит по неговия предмет, преподавателят започнал да влиза на тия по другите предмети, скоро изучил всички дисциплини във всички катедри  и също станал страшно образован. За което останалите преподаватели много го уважавали. 

След това преподавателят почнал да влиза и на изпитите във другите факултети. И в крайна сметка станал толкова ерудиран, че всички започнали да се съветват с него. Той не могъл да отговори само веднъж, защото забравил как се казва прадядото на Александър Македонски.

И ето, веднъж на изпит се срещнали студентът, който обичал да се явява на изпити, и преподавателят, който обожавал да дава изпити. Преподавателят, както обикновено, веднага написал на студента шестица, но студентът не казал нито една дума, макар да познавал предмета отлично, защото се бил явявал на тоя изпит вече 24 пъти. Тогава преподавателят му написал още една шестица, мислейки че студентът ще се въодушеви и поне нещичко ще каже, но и това не проработило. Тогава преподавателят му дал шоколадчето, което винаги носел със себе си за такива случаи. И най-накрая студентът се почувствал неудобно да мълчи повече и разказал всичко по въпроса, който му се бил паднал, а после и по всички останали въпроси, а после и по всички останали дисциплини. То пък оставало и да не ги е изучил за толкова много време. Скоро самият той станал преподавател и студентите много го обичали, защото бил весел и находчив, пък и си падал по биричката.