За край на интернет анонимността се обяви генерал-майор Алексей Мошков, висш офицер в руското министерство на вътрешните работи, съобщава dnes.bg. В интервю за проправителствения вестник Российская газета Мошков заявява, "че в наши дни социалните мрежи, наред с всички преимущества, нерядко крият в себе си и потенциална опасност за основите на обществото“. Мошков критикува т. нар. "тролове", наричайки ги "тормоз". Той заяви още, че Русия трябва да въведе онлайн "фейс контрол". "Регистрирайте се под вашето истинско име, дайте своя реален адрес и влизайте в чата. Защо се криете, ако сте честни и спазвате закона?“ Мошков твърди, че МВР води конструктивен диалог с интернет общността, чрез който се е стигнало до извода за намаляване на анонимността в уеб пространството.

Самата дума "панаир" има едно такова интересно значение. Отиваш на това място с едно очакване, тръгваш си със съвсем различни емоции. И докато някои бях дошли, за да си купят книги за лично четене и за Коледни подаръци, аз отидох там като ловец на мнения. Не е тайна, че съботният брой на "Аз чета с Настя" ще бъде посветен именно за 30-тия международен Панаир на книгата, за това събирах най-различни гледни точки, но и лични впечатления.

Дори не предполагах обаче, че ще намеря и едно мнение на автор, чиято книга предвещава да заеме трайно челни позиции в зимните класации. Става въпрос за "Физика на тъгата" и нейният автор Георги Господинов, познат на мнозина с предизвикателния си "Естествено роман". Но ето че години по-късно той издава втори свой роман, за който казва, че "е също толкова шантав, колкото "Естествен роман".

Впрочем, защо ви преразказвам разговора ни, чуйте го сами!

Чуйте края на разговора в следващия брой на "Аз чета с Настя".

Усмивката на Силвестър Сталоун вече има и пернишки блясък. Супер звездата си избра зъболекар от Перник. за да блести българска усмивка в Холивуд се погрижиха собствениците на клиниките ЕоДент д-р Венета Павлова и д-р Валентин Павлов.

Едно зъбче на Слай пострада още по време на предизборната кампания, когато д-р Павлов се бореше за доверието на перничани, за да изберат за кмет на Перник. Вместо това, не кой да е, а Силвестър Сталоун го избра за свой зъболекар - разбира се него и съпругата му д-р Павлова.

Малцина бяха посветени в старателно пазената тайна, че стоматолозите от Перник правят сияеща усмивката на Слай. Папараци обаче уловили звездата в разговор с д-р Павлов и сега това е известно.

Звездата е у нас от края на септември за снимките на супер продукцията "Непобедимите 2". Заради проблем с преден зъб на Слай, снимките са били изправени пред дилемата да спрат и екшънзвездата да замине за Америка при своя зъболекар или да се довери на българските стоматолози.

Така той попада в столичната клиника ЕоДент на сем. д-р Павлови.




Всичко тръгва от една известна дама,която се грижи за здравословното хранене на филмовите звезди гастролиращи у нас.

По време на снимките на сцена с бой става инцидент. Силвестър Сталоун се оказва със счупен зъб и паднала фасета на друг. Той се колебае дали да се прибира до САЩ и да се преустановят снимките на "Непобедимите 2" или да намери алтернативен варант в България.

Сталоун се доверил за усмивката си на екип от специалисти в софийската ЕО Дент клиника, но заради лекарската етика всичко това се пазеше в тайна. Сега д-р Павлова, докоснала се до филмовата звезда, споделя : "Срещата със Силвестър Сталоун за мен и целия ни екип ще остане като незабравмо преживяване . Когато ми се обадиха по телефона, в първия момент аз не можех да повярвам. Щастлива съм, че имах този невероятен шанс и възможност да лекувам Слай и се гордея, че в Холивуд ще грее българска усмивка.”

„Страхотно уважение, доверие и признателсност. Изключително благодарен пациент” сподели д-р Павлов.

В последния ден от предизборната кампания по време на кметските избори той закъсня за среща с избиратели в пернишко село. Пред съратниците си сподели, че имал много специален пациент, но така и не разказа подробности. Всъщност дни наред в клиниката се работи ударно, за да може Слай хем да снима, хем да си направи зъбите. Сега става ясно, че именитите му колеги Брус Уилис, Арнолд Шварценегер, Чък Норис и Джейсън Стейтън така и не разбрали къде се губи актьорът за по 2-3 часа, но някрая се възхитили от новата му усмивка.

„ Най-модерните технологии приложихме в лечението - материали от цирконий, чисто керамични фасети,без метални технологии позволяващи най-висок клас естетика,което дава възможност зъбите да изглеждат като естествени", обясни Бисер Димитров - зъботехникът „изваял” усмивката на звездата.

За много кратък срок специалистите успяват да преобразят усмивката на Сталоун, което на Запад в нито една клиника не се наемали да направят, за толкова малко време и то докато се снима филм, сподилил Силвестър.

Самият Слай си признал пред екипа от ЕО Дент, че съпругата му няма да го познае и много ще ревнува.Те обаче го успокоили, че и тя е добре дошла на зъболекар при тях.

Преживяването ми в България е уникално, но най-уникална е срещата ми с вас, споделя в импровизираното видео Слай. Той определи снимките у нас като успешни и сподели, че се очаква екшънът да донесе приходи от 500 милиона долара, като от предната продукция на "Непопедимите" приходът по света е 300 милиона долара.

Екипът на ЕО Дент, д-р Павлова, д-р Павлов, д-р Петров-анестезиолог, Бисер Димитров - зьботехник са се грижили за ВИП пациента Силвестър Сталоун. Истинско предизвикателство за бългрските светила е да сътворят новата усмивка на Слай, коментира сайтът ПРофайл.



Снимките са от личния архив на сем. Павлови. Това са наследницити им. Публикувам ги с тяхно съгласие.


Наскоро денталните клиники ЕО Дент бяха отличени със „Златен печат“ за европейски мениджмънт в здравеопазването. Отличието е двойно, защото собствениците на клиниките – стоматолозите сем. д-р Валентин и Венета Павлови получиха и почетна значка „Златна книга“ за завоюван висок престиж и принос към българското здравеопазване. Тя е направена от 24 каратово злато в българския монетен двор и има формата на отворена книга.

Церемонията по връчване на отличията беше на 30 ноември, в Института за балканистика при БАН в София.

Отличията „Златна книга“ и „Златен печат“ се дават от „Съвета на европейската научна и културна общност“ и „Съвета на европейската бизнес общност“ които са департаменти на неправителствената организация „Официално представителство на уникалните селища в Европа“. От 2007г. те осъществяват международна програма за по-динамично развитие на страната в сътрудничество с водещи личности на науката, културата и икономиката и авторитетни селища от Европа.

- Ако реша да се женя, ще си взема красива, вярна, умна и добра домакиня за жена. - Нали си мюсюлманин - направо си ги взимай четирите! Усмихни се, България, митовете за ретроградни мюсюлмански традиции отиват на бунището на историята. Съвременните порядки се харесват на младите хора сред последователите на Аллах и точно те вече не поставят религията, а семейството на първа позиция в своята ценностна система. Затова вероятно ще започна да се забавляват и с вицове като този: Жена се съблича пред огледалото в спалнята, оглежда се и казва на мъжа си: - Чувствам се ужасно, мисля, че съм напълняла. Кажи ми поне нещо, за да ми се оправи настроението! Мъжът: - Скъпа, днес много ми харесва мнението ти.

ВВС на САЩ са подписали с компанията Lockheed Martin договор за разработване на уникална крилата ракета за многкратно използване - RBS Pathfinder. Новият тип носител ще oпрости поевтини извеждането на товари на орбита и ще отвори нова страница в освояването на космоса.

Новата европейска ракета носител Vega , която ще може да извежда на орбита космически спътници с маса до 1.5 тона , трябва да направи своя първи полет в началото на 2012 - януари - февруари. Това е заявил директора на Arianespace Жан-Ив Ле Галл.

Светът е място, което е интересно да пообиколиш. Така бих казал на всеки бъдещ човек. Но тъй като никой не ме пита – ще си мълча. Светът е място, което е изключително забавно да пообитаваш – така бих допълнил. Ако ме питаше някой. Странни неща се случват, всичко е оплетено, навързано, вие се и се усуква – и времето, и пространството, и съдбите, и пътищата! Чудно място е светът! Хората се раждат, плодят се, смеят се и плачат, живеят и умират – в някаква колосална въртележка – но всичко това става по някакъв грандиозен план. Но струва ми се, че тоя план е толкова шантав, че даже този, който го е създал – независимо дали това е Създателя или някой друг – не може да разбере що за план е това. И се обърква в него. Но Той, създателят на плана, е весел добряк . И затова не се ядосва от тая страховита обърканост! Той се смее! Надявам се да виждам все повече хора, които усещат тая работа – с плана. Да разбират, че целият свят се движи по план; но планът е абсолютно шантав и тотално...

Балтийските страни продължават да отчитат най-високи темпове на растеж на БВП, а страните с дългови проблеми като Гърция и Португалия са най-зле (за Италия и Ирландия все още не са публикувани данни). Между САЩ и Европа няма особена разлика в темповете на растеж.

Евростат: промяна в БВП на годишна основа, %, трето тримесечие на 2011

(забележка: данните за Естония включват и малката ревизия в данните от днес)

Блогът за икономика 2011

На 10 декември се очаква пълно лунно затъмнение , последното до 2014г. Затъмнението ще започне в 13:33 наше време , но в БГ ще се вижда само финалната фаза която ще е към 16ч.

Работникът не получава трудово възнаграждение за времето, през което поради участие в стачка е преустановил изпълнението на трудовите си задължения.

Блогът за икономика 2011

В Северна Африка, по подобие на Близкия изток, съществуват множество табута и линии, които е трудно да преминеш що се отнася до офлайн пространствата, като вестници и телевизионни канали. Ограниченията се отразяват върху свободата на изразяване и правото на събрания – нещо, с което в България сме свикнали и приемаме за даденост. Но никак не е лесно да се установи вестник в Мароко, да се основе организация за човешки права в Алжир или да се призове за протест в Бахрейн. Киберпространството е почти единственото свободно място за много групи и индивиди, в което те да могат да практикуват не само правото си на свобода на словото, но и правото за събиране и организиране на сдружения. От 2004 година насам, египетските блогъри и онлайн активисти използват различни Интернет платформи. Именно поради това отделни табута бяха пречупени, а борбата срещу наложената цензура става по-силна заради по-свободното преминаване на т.нар. “червени линии” в организирани предавания и дебати по телевизията. В известен смисъл има допълване между онлайн инструменти, използвани от активисти, и след това в офлайн работата и мобилизиране на хора за събития, като протести и демонстрации.  Отношенията между офлайн и онлайн общностите се допълват. Един от основните начини, с които онлайн общностите помагат [...]

Захари Бахаров е роден на 12 август 1980 г. в София. С актьорство започва да се занимава в гимназията, а през 1997 г. е приет в НАТФИЗ в класа на проф. Надежда Сейкова. Първата роля, която изпълнява на професионалната сцена, е в “Ромео и Жулиета” от Шекспир. От 2003 г. е в трупата на Народния театър “Иван Вазов”, където някои от ролите му са в “Макбет", “Хъшове”, “Почивен ден”, “С любовта шега не бива” и много други. Носител е на наградите “Аскеер” 2006 г. за поддържаща мъжка роля в “Крал Лир” ; “Икар” 2007 г. за поддържаща мъжка роля в “Дон Жуан” и “Аскеер” 2009 за “Три дъждовни дни” от Ричард Грийнбърг. Първата му главна роля в киното е в “Дзифт” на режисьора Явор Гърдев. Филмът го превръща в звезда и му носи Награда за мъжка роля на Годишни награди за българско киноизкуство (2009) и Награда за най-добър актьор на Международния филмов фестивал Чунгмуро, Сеул (2009). Захари Бахаров играе активно в театъра, както и в български и чуждестранни продукции. Сред последните филми с...

Екипа на НАСА , който работи с телескопа Кепелр , официално е потвърдил съществуването на екзопланета , намираща се в обитаемата зона. Това е първи случай , когато от списъка с земеподобни планети , открити от 'Кеплер' , статуса на планета е повишен от 'кандидат' на 'потвърден'

Според някои – да. Обаче е по-сложно.

По-горе е таблицата от полугодишния отчет на БНБ. Както се вижда, БНБ има 4.4 милиона лева отрицателен финансов резултат, обаче след отчитане на резервите, финансовият резултат е положителен в размер на 117 милиона лева. Финансовият министър може да спи спокойно, ако върви така ще получи вноска от печалбата на БНБ.

За какво става дума? 

БНБ има печалба от инвестициите си в ценни книжа, но има загуба от златото си, защото през юни беше паднала цената на златото (измерена в евро и левове). Печалбите и загубите от златото; обаче, се отчитат в специална сметка за резерви, т.е. загубата от златото за първото шестмесечие на годината се покрива от натрупани резерви от печалби от златото през предходните години. Затова промените в цената на златото не влияят на крайния резултат на БНБ.

Във всеки случай, от юни досега цената на златото се е повишила значително (с около 23% в левове) и към момента БНБ има над половин милиард лева печалба от златото си – която ще се разпредели като резерви.

Блогът за икономика 2011

Видяхте, видяхте и се убедихте, скъпи сънародници, че в площадните гротески и преигравания, които се разиграваха през последните седмици, няма никакъв смисъл. Генерал-лейтенант премиерът доктор Борисов, като истински реформатор от световна величина, удържа на уличния натиск и за пръв път (убедени сме с цената на лични терзания и душевни мъки) взе непопулярни мерки, естествено само и единствено в името на бъдещето. Онези алчни хора с тракторите и кюфтаците се разотидоха, синдикатите се прибраха на топло и решиха да плачат на президента за пенсионната възраст, вместо да се дерат на студа, а железниците са на път да разрешат сами всичките си проблеми на принципа „има БДЖ - има проблем, няма БДЖ - няма проблем”. Сами се убеждаваме, почитаеми, че нещата в републиката се нормализират. Трябва да признаете, че доста непристойно се държаха различните видове протестиращи и демонстрираха доста лош вкус. Биеха с пръчки чучело на Дянков, подиграваха се с Мирослав Найденов и ходеха да крещят...

Компания Apple е подала във ведомството на САЩ за патенти и търговски марки (USPTO) заявка за патент на „система за триизмерно формиране и изобразяване на информация” (Three-Dimensional Imaging And Display System). Това е софтуерно-хардуерен комплекс, способен да проследи положението на потребителя в триизмерното пространство и да реагира на неговите движения. С други думи, Apple патентова система, подобна на Microsoft Kinect. Предполага се, че комплексът на Apple ще позволи да се взаимодейства с виртуалните обекти на екрана на компютъра с помощта на движения на ръката в пространството. Такава система би могла да допълни традиционните клавиатура, мишка или сензорен екран. В допълнение се предлага да се използва моторизирана камера за контрол на положението на главата на потребителя и посоката на погледа му. Всички изменения могат да се интерпретират като управляващи команди. Информация за сроковете за практическа реализация на патентованата разработка все още няма.

КA-BOOM!!!
Меркел и Саркози на първия чин, зад тях репортера на Труд записва мъдрите слова, за да ги предаде на поданиците… Само Дейвид Камерън, непослушен на задния ред не слушкал и не разбрал мъдрия план…

Борисов: Аз им казах как да спасят еврото

Европа е послушала българския премиер Бойко Борисов как да спаси единната си валута, заяви самият той в четвъртък в Брюксел, час преди да започне срещата на върха ЕС за дълговата криза.

Труд, 9.декември 2011

Снимката е от златния фонд, който си събирам от мъдри снимки на премиера. Не помня източника.

---

Споделете в Twitter | Споделете във Facebook

коментирайте на страницата ->

| | Абонирайте се за нашите публикации по RSS или email или Facebook

Все още много хора възприемат публичните оценки на Бойко Борисов – за качествата на неговите подчинени – като бащинска загриженост за правилното израстване и развитие на объркани тинейджъри. Е, на всеки се случва да кривне от правия път, да сгреши. Дали защото лоши приятели са му подшушнали дръзки идеи, или защото изненадващо се е появил и развихрил духът на бунтарството? Все едно. Важното е, че строгият родител си е на мястото и се намесва с необходимата доза неотстъпчивост, за да назове провинението и да подскаже наказанието. А после може със снизхождение, присъщо на истински мъдрец, да даде време за разкаяние. И така се стига до прошката. Съвсем скоро беше, когато от екрана на телевизора премиерът размаха пръст на социалния министър и без никакво притеснение избълва заканите си. Какво си мисли този Тотю Младенов? Че някой друг трябва да му върши работата с пенсионната реформа, а той да стои на топло, далече от хорското недоволство? Да не би да иска да каже, че не е съгласен с...

Трябва да призная, че се притеснявах от срещата с Александра Маринина. Откакто се помня, у дома има нейни книги, които майка ми много обича да препрочита, и за мен тя беше някакъв недостижим класик, който сигурно е много взискателен към журналистите и се отнася с тях пренебрежително-хладно. Очаквах реакция почти тип "Филип Киркоров" спрямо някой мой по-личен въпрос. И едва ли можете да си представите изненадата, която изпитах, когато видях колко топла и открита е тази жена. Няма значение, че има над 40 написани романа, които са преведени на над 26 езика в цял свят. На срещата с читателите в Пловдив тя по средата на разговора се обърнала към майка ми, която й описах предишната вечер, и пред всички попитала: "А вие сте Галя, нали така, майката на Настя? Много ми е приятно." Просто е такава. Близка.

Казвате, че не описвате истории, които са се случили с приятелите ви. А описвате ли околните – приятели и познати в книгите си?
Приятели – не. Аз само наблюдавам хората – независимо дали става дума за близки или за едва познати хора, аз просто ги наблюдавам. И ако забележа някаква особеност в характера, в поведението или в речта им, се старая да го запомня и когато ми е необходимо да измисля образ, му добавям тези черти. Никога не пренасям черти на мои приятели или роднини върху литературните ми герои. Това е вътрешно правило, което имам. Просто защото се притеснявам, че те могат да ми се разсърдят.
Сигурно сте забелязали, че всеки от нас има собствени очи, които гледат от позицията на целия ни собствен живот – целият ни опит и преживявания. И да предположим аз ще погледна този младеж и ще си кажа – симпатичен, къдрав момък, със сини очи и стегнато тяло. Вие ще погледнете към него и ще видите нещо съвсем друго, защото в миналото във вашия живот е имало младеж с подобна външност, който страшно ви е наранил. Оттогава приличащи на него хора предизвикват негативни емоции у вас и вие го гледате и си казвате: „Господи, колко прилича на…” и забравяте, че той е съвсем различен човек.
Всеки от нас има свой поглед на нещата и затова, когато реша да опиша мои приятели и техните характерни черти, аз отново ще ги погледна през моите очи. А те самите виждат себе си по коренно различен начин и може да им се стори изключително обиден начинът, по който ги виждам. Защо да обиждам хората?

От къде идват сюжетите ви? Помните ги от времето на работата си във Вътрешното министерство на РСФСР?
Всичките сюжети са съвременни и действието в книгата се случва в момента, в който я пиша. А работех през 80-те и 90-те години, което е доста далеч във времето и тогава бяха съвсем други сюжети и напълно различни условия и възможности за тяхното развитие. Измислям си сюжетите, но се опирам на реални случки и събития. Не мога да напиша, че е кацнало НЛО със зелени човечета, ако искам историята да изглежда реалистична. Затова в романите ми има събития, които са възможни и напълно реални към днешна дата.

Казахте, че пишете книгите си в офиса на литературния си агент от 11 до 17 часа всеки делничен ден. Защо не пишете у дома?
Знаете ли, опитах. Когато се пенсионирах, което се случи през 1998г., си казах: „Ето сега ще си стоя у дома. Не е нужно да ставам рано сутринта, да пътувам час и половина до работното си място и ще имам куп свободно време и ще напиша много книги…” В резултат на което за година и половина не написах нито ред! Бях заета с изключително „важни” дейности като напр. да играя на пасианси, да слушам „Травиата”, да плача, а бе... да се „забавлявам истински”, с две думи. Моят литературен ми агент по време на работата ми в милицията ми беше пряк ръководител и ме познаваше твърде добре. И той бързо се ориентира къде е проблемът, отдели една стая в офиса си само за мен, сложи ми маса, стол и компютър и ми каза: „Скъпа моя, от утре си на работа.”

Не ви ли пречи шумът в офиса?
Не, там няма никого. Само аз, агентът ми и моята помощничка.

Пишете ли книга в момента?
Преди два дни завърших последния си роман и много се радвам, че успях да го приключа преди пътуването си в България. Защото четирите дни, които ще прекарам тук, ще ми позволят да се откъсна от книгата, да спра да я гледам отвътре, да получа нови впечатления и се разведря. И когато се върна, ще имам две седмици до следващото ми пътуване и ще мога с нов поглед да прочета текста – да го редактирам, поправя и допълня и да я предам в издателството. Веднага след това ще започна работа над новата си книга.

Как се чувствате след като завършите поредната си книга?
Плача. Плача от радост.  Напиша ли последната точка, обръщам се към помощничката си с думата „Край!” и двете започваме да плачем от радост.
Просто краят на всяка книга е толкова напрегнат и изморителен, че имаш непреодолимо желание да я допишеш по-бързо. Защото направо ми се повдига от тази финална работа. Все пак на всяка книга отделям по половин година, а това са шест месеца с едни и същи имена, характери, факти, които се трупат в главата, и след тези месеци направо изнемогваш от информационната тежест - желанието ти е по-бързо да я приключиш и да спреш.
Но в същото време искам да го направя добре. Не просто да претупам и да зарежа текста необработен, на средата, а да го допиша, оформя, прегледам… Това е толкова мъчително, толкова трудно, че на финала аз и помощничката ми започваме да плачем.

Колко време ви отнема почивката между книгите?
Николко. Мога да започна да пиша още на следващия ден. По принцип съм опитвала всякакви варианти – да почивам седмица, месец, два месеца след написването на една книга. И осъзнах, че всяка почивка ми носи само негативи, защото се отпускам и ми е трудно да вляза в работен ритъм след това. Обикновено, когато пиша втората половина на книгата, аз я взимам у дома и пиша в събота и неделя, за да не се откъсвам от текста. В тези случаи наистина пиша от 10 сутринта до 10 вечерта, почти без почивка, колкото да ям и да говоря по телефона.
Истината е, че в този момент страшно много се страхувам да направя пауза, защото усещам, че съм изморена от книгата и се притеснявам, че като си почина два дена, в понеделник ще ми бъде още по-трудно да се взема в ръце и да довърша текста.

Имате ли недописани книги?
Не. Никога не оставям ръкописа на средата. Работата трябва да бъде довършена.

Какво най-много не обичате да правите от домакинската работа – пране, гладене, чистене?
Оооо, нищо! Не обичам домакинската работа и не само че не я обичам, но и не я разбирам. И ако да измия чиниите все някак мога да се самонакарам, то да изчистя - това е практически невъзможна задача. По принцип имам чистачка, която идва всеки делничен ден и в събота и неделя тя почива и затова в почивните дни, след като хапнем с мъжа ми, се налага все пак някой от нас да измие чиниите и като цяло го преживявам, но да взема прахосмукачка… или парцал…  Абсурд! Това не е възможно да се случи никога. Прахът може да почака до понеделник!

Вярваща ли сте?
И да, и не. Аз си имам свои взаимоотношения с религията. Аз не ходя на служби в църквата, не постя, не знам кога са църковните празници  и това е разбираемо –все пак съм расла във време на държавния атеизъм в Русия и нямам тези религиозни навици. Но в същото време вярвам, че има определени космически закони, които управляват живота ни и ние трябва да ги спазваме.
Част от тези закони са били формулирани от Конфуций, част - от учението на Рейки, и други, които можеш да изучаваш отсявайки.
Съвсем не е задължително да си напълно съгласен с всяко твърдение, но да избереш онези, които ти прилягат най-добре. Мисля, че те са създадени от някакъв по-висш разум, който ние не сме достигнали и който всъщност ни управлява, при това разумно ни управлява. В това вярвам. И това са правилата, които ни улесняват живота.
Например, не прави нещо, ако не те молят за това. Не пробутвай помощта си. Предложи я и ако човек ти е отказал, не е нужно да му помогнеш на всяка цена.

Давате ли съвети?
Не. Категорично никога не давам съвети, защото когато го правим, всъщност ние предлагаме на човека срещу нас да направи точно онова, което ще бъде изгодно на нас. Не препоръчваме най-доброто за другия, а за нас. Затова никога не искам съвети и не ги давам на никого. Мисля, че така е най-добре и вярвам, че околните са достатъчно мъдри, за да вземат самостоятелно решение за живота си.

В името на отца и сина и техния въображаем приятел светия дух. Напоследък представителите на родната църква проявяват все по-голямо въображение. Толкова голямо, че светият дух придобива все по-колосални размери. Трудно се побира в празните пространства и започна да се вселява навсякъде, където свари. Често се загнездва в някоя старческа ръчица. Тресяща се като при абстиненция, тя бърза да дари някоя друга жълтица или банкнотка в най-близкия храм. Невидимата дружка на нашите духовници е съвсем съвременна. Вече няма да я намерите под дървото или камъка, а в магазина за луксозни стоки в мола или в някоя супер кола в шоурума или направо на пътя. Въображаемият приятел хвърли в шок автомобилните гиганти. Започна да измества конските сили със супердуховни такива. Единственият проблем за момента е, че колата се задвижва благодарение на небесното проявление само ако някой поп или митрополит си намести възвисените задни части на шофьорското място. Производителите на Линкълн извадиха...

Изглежда, че сагата около webOS e на път да приключи. Според няколко източника, изпълнителния директор на HP, Мег Уитмън, е насрочила среща на борда на директорите, на която да се обсъжда бъдещето на платформата. Новините бяха съобщени от PreCentral и потвърдени от The Verge. Преди месец Уитмън заяви, че ще има решение, но то трябва да бъде премислено и обсъдено поне 3-4 седмици. Освен това заяви, че ако развитието на webOS бъде продължено, това ще е свързано с още огромни инвестиции за много години напред във времето. Това решение ще бъде много важно и за самата компания "Hewlett-Packard". Както ви съобщихме преди време, разходите на HP по платформата са били огромни, а пазарния й дял в момента е нищожно нисък. Трябва да подчертаем, обаче, че има само един таблет, работещ с webOS - TouchPad Fire. Решението ще бъде повлияно и от възможността за продажбата на платформата на някой по-голям инвеститор, като Amazon или Oracle. През лятото от HP решиха да не се разделят с основния си бизнес с компютрите, а сега е време да решат дали webOS ще продължи да съществува.

Корпорацията Microsoft ще може отдалечено да блокира и премахва приложения, закупени в собствения магазин на компанията - Windows Store, за компютри под управлението на операционната система Windows 8. Съответната информация е включена в лицензионното споразумение, с което всеки потребител трябва да се съгласи, преди да направи покупка от онлайн магазина Windows Store, пише изданието Computerworld. Представител на Microsoft поясни, че програмата може да бъде блокирана или премахната по две причини: правни или ако приложението представлява заплаха за безопасността на компютъра. При това корпорацията е готова да върне парите на потребителите, заплатени за конкретния софтуер, който Microsoft по някаква причина е решила да блокира. Компанията си запазва правото освен самите приложения, да премахва отдалечено и всички данни, създадени с помощта на тези програми. От Microsoft засега не съобщават по-подробни данни за принципа на работа на Windows Store, но отбелязват, че в магазина ще има както потребителски, така и бизнес раздел, като компанията ще се стреми каталогът да представлява интерес за широк кръг потребители и в него да има богат спектър от приложения - от игри до тежки корпоративни програми.

 Заваля сняг и май идва време за ски ;) На Банско? Може, но малко по-късно, защото днешният пътепис ще ни покаже Банско, свободно от тълпи скиори ;)   Приятно четене:  

На Банско без ски

До преди месец представата ми за Банско беше хотели, сняг, ски и пъплещи тълпи от туристи през зимата и мъртвило през останалите сезони. Иначе казано, нищо което да ме вълнува. За радост се оказа, че много съм грешала. [caption id="" align="aligncenter" width="469" caption="Банско"][/caption]

Банско е много красиво градче, старите му  къщи и кадаръм са покрити с обли камъни, Неофит Рилски, Паисий и Вапцаров са родени там, а храмът "Света Троица" е един от най-големите в България. Заради малкото време с което разполагахме трябваше да избирам какво искам да видя по-подробно. Избрах къщата-музей на Неофит Рилски.

[caption id="" align="aligncenter" width="574" caption="Банско, къща - музей Неофит Рилски"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="590" caption="Банско, къща - музей Неофит Рилски"][/caption]

Силно впечатление ми направи откъс, в който видните граждани на Банско, успели да съберат пари за да построят килийно училище нямат повече средства и искат да напишат писмо до сръбския княз, за помощ. Помощ не с пари, а с книги за училището. Те се опасяват, че не са достатъчно грамотни, за да пишат до такава висока инстанция и молят Неофит да напише писмото.

[caption id="" align="aligncenter" width="567" caption="Банско, къща - музей Неофит Рилски"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="380" caption="Банско, къща - музей Неофит Рилски"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="318" caption="Банско, къща - музей Неофит Рилски"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="301" caption="Банско, къща - музей Неофит Рилски"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="309" caption="Банско, къща - музей Неофит Рилски"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="605" caption="Част от писмо на видни банскалии, изпратено до Неофит Рилски"][/caption]   Освен красивите скринове в дома на Неофит Рилски може да се види типичната за този край наклонена тераса.  Правена е по този начин, защото над нея няма навес и така снега и дъжда се оттичат. Тази тераса свързва помещенията, в които е живеело семейството с плевнята, в която сега е експозицията със снимки и документи от живота на Неофит Рилски. [caption id="" align="aligncenter" width="400" caption="Типична наклонена тераса в къщата - музей Неофит Рилски в Банско."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="414" caption="От терасата се вижда камбанарията на храм "Света троица""][/caption]

RECOVER е един експеримент, който има за цел да прескочи обичайните медии използвани за типография и илюстрация.

Но нека първо да направя паралела между съвременното изкуство и съвременната литература и за това колко много ми помага това че се занимавам със съвременно визуално изкуство, за да правя корици. Всъщност всичко е едно - без значение дали говорим за съвременна литература, изкуство или музика, тенденциите вървят заедно една с друга, само медиите са различни. Тук е момента да отбележа как това, че чета и оформям съвременна литература страшно много ми помага да правя и съвременно изкуство. Всичко се завърта и захранва едно от друго и допирнaта точка са точно кориците.

И така отделям нещата в няколко отделни фрагменти, които не просто повтарят едно и също послание през различни медии, а всъщност се допълват и надграждат:

- Изложба със скици по основните проекти/книги
- Текстове и бележки в блога ми, маркиращи работата по кориците
- Документален филм за начина ми на работа и връзката м/у съвременното изкуство и литература, който можете да изгледате долу 
- Нет-арт проект с интервюта на зрители/читатели на книгите които съм оформял
- Накрая, но всъщност най-важната медия, а именно самите книги, които чрез кориците си разпространяват моята форма на изкуства из цялата книжарска мрежа - във всеки град и всяко село, където има книжарница.

Следете тази страница във фейсбук, за да се информирате за различните етапи на проекта. А сега - приятно гледане на филма на Евгени Богданов

Според последните проучвания, интернет потребителите рядко вземат съзнателно решение да четат новини. Изследванията на Борчулуун Ядамсурен, кандидат на науките от Университета на Мисури, показват, че като правило хората посещават новинарските ресурси не целенасочено, а влизайки първоначално в глобалната мрежа по някакъв друг повод. Това се съобщава на сайта на университета. "Случайното четене на новини в интернет днес се е превърнало в основен начин, по който хората получават информация за различни събития", смята Ядамсурен. По време на проучването Ядамсурен е анкетирала 150 души. В резултат участниците в проучването били разделени на три групи, всяка от които имала собствена мотивация за посещаването на новинарските линкове. Така анкетираните от първата група съобщили, че специално посещават новинарски сайтове, за да прочетат нещо интересно. Тези от втората група отбелязали, че пристъпват към четенето на новини, след като са влезли в интернет с друга цел - да проверят електронната си поща или определена страница във Facebook. И накрая хората, включени в третата група, посещават само връзки, съдържащи в заглавието си думи като "шокиращо", "необикновен", "скандално", по време на рутинно търсене в интернет. Ядамсурен е уверена, че за да увеличат читаемостта на своята продукция, медийните компании трябва да публикуват връзки към своите новини на различни сайтове.

Устройство, разработено от сингапурски дизайнери, снима устната кухина и я показва на дисплей, прикрепен към огледалото. Четката за зъби се нарича Tooth Guardian и се различава с няколко оригинални функции. Основната - мигновено изображение на вътрешната част на устата. Мини-камера и светодиодна подсветка са разположени на гърба на четката и потребителят вижда тази част на челюстта, която е противоположна на участъка, който почиства. Данните се предават към тънък екран, поставен на огледалото над мивката. За съжаление, авторите Yu-Hsin Lin, Chu-Che Chang и Shang-Hsuan Lu не уточняват, какво снима камерата - серия от снимки или непрекъснато видео. Светодиодът се активира само при включване на Tooth Guardian - както и дисплея, който през останалата част от времето представлява огледална повърхност. Друга особеност на приспособлението се явява включената в комплекта поставка, долната част на която представлява зарядно гнездо, а в горната е разположена ултравиолетова лампа, стерилизираща поставената за зареждане четка. И накрая, още един отличителен белег на устройството е подвижния панел, за да не се налага да сменяте четката на всеки три месеца! Продуктът все още се намира в етап на разработване, но тази година спечели международната награда red dot design award, което категорично показва, че това е една перспективна идея.

Медиите отразиха страстната защита на човешкото право на митрополита Кирил Варненско-Преславски да кара последен модел "Линкълн" от страна на Божидар Димитров; но читателят нямаше възможност да види конкретната реализация на това човешко право. Запълвам "дребния" пропуск":

Подробности за луксозните новости в този "Линкълн" - във видеото от сайта на производителя: http://www.lincoln.com/cars/mkz/experiencehybrid/

По същото време държавата подготви разрушаването на новата част от приюта на отец Иван в Нови Хан. Изградена не със средства на църквата, нито на държавата, а с доброволни спомоществования и дарения. В който приют отец Иван дава подслон и възможност за училище и работа на най-безпомощните, най-беззащитните, забравените от държава и църква. Без да чака благодарност или отплата.

„Нещата се помнят чрез примери, а чрез истории се запомнят най-добре”, казва една моя приятелка, която се занимава с обучения по презентационни умения. Не бих могла да споря по този въпрос, защото съм напълно съгласна с мнението й – нещо повече, една история не само се помни – тя едновременно информира, забавлява и обвързва околните в едно емоционално преживяване.

Именно така емоционално обвързана се чувствам с последната книга на Анди Аднрюс „Завръщането в Сойертън Спрингс”. Книгата, която ми разказа не една или няколко различни истории, а такава, която разказа цял един живот, на един човек в едно малко градче. Скучна работа, ще кажете вие. Грешите много, ще отвърна аз.

Специалистите са единодушни, че нашето вродено любопитство да надзъртаме в чуждия живот стои в основата на успеха на социалните мрежи. От една страна стои този неприкрит интерес „да знаем”, а от друга – непреодолимото желание: "да си изкажем мнението" по въпроса. Егото не ни дава да мълчим и това е!

Тези две действия са сред основните движещи сили и в малките населени места, където развлеченията не са кой знае колко много. Има клуб, кино и… много време за „споделяне”, а.k.а. „клюкарене”. Именно за такова градче, в което е израснал авторът Анди Андрюс, става дума в книгата. С една разлика, акцентът не е върху недостатъците на малкия град, в който всеки те познава и обезателно има мнение за поведението и постъпките ти. Напротив! По един изключително весел начин авторът разказва най-веселите случки от детството си, преплитайки здравия хумор със сериозни спомени. Героите на всяка една история са жителите на града, едни и същи лица с изключително интересни характери, а събитията – хронологично подредени и обезателно поучителни.

Трябва да призная две неща – четох книгата само докато пътувах в автобуса и в рамките на цяла седмица. Причината е проста – в градския транспорт е много скучно и доста тягостно. Хората са склонни да гледат намусено и да те зареждат с отрицателна енергия. Затова книгата стана моят буфер – аз отварях поредния кратък разказ и започвах да се заливам от смях. Реакциите? Не знам какви са били, защото бях твърде заета, за да се смея над поредната весела случка в Сойертън Спрингс. И знаете ли какво – слизах на спирките със сияещи очи – от радост и сълзи от смях в очите. А защо в рамките на "цяла седмица"? Защото си разтягах това удоволствие!

Но за да не си помислите, че си измислям имам "живо" доказателство за твърденията си - запис с няколко весели цитати от книгата. Надявам се да ви усмихнат и да ми повярвате, че добротата ще спаси света.

Да ви е сладко!

С любов,

Анастасия Карнаух&Анди Андрюс

 

 

 

Вокси, Сула и Лонга са подели една интересна тема. Аз нямам време да я развия по същество, но мога да отбележа, че социализмът бележи световен ренесанс.

Първо Бойко е лошо прикрит социалист, попил много от ментора си Бай Тошо и забогатял по крайно съмнителен, почти бандитски начин преди политиката. Това, разбира се, е удобно забравено и измито с PR и чиста всенародна любов. Бойко би раздал всяка стотинка и раздаваше доста щедро, докато парите в бюджета повечко ги имаше.

Обама е ляв и съществува основно като отговор на безумните войни на Буш Младши. Спасява “световната” икономика с левичарски мерки – раздаване на пари от хазната и национализация на фалиращи банки.

Евросъюзът мутира до крайно ляв, от организация за раздаване на пари на селяните се превръща в социална служба за цели държави.

Така наречения капиталистически Запад се бори и губи икономически от уж социалистическия Китай….

Има държави, които живеят добре и при двете системи и други, които се провалят при всяка. Идеологическите рамки са толкова сплетени и изкривени, че нашите свидни политици отдавна не ги разбират… с две думи и на комунизма и на демокрацията сме им намерили цаката и сме им ебали майката!

За финал един коментар от Майк Рам:

“Самото формиране на държавата е форма на насилие, но това е компромисът, който и капиталисти, и социалисти приемат. Държавата играе ролята на разпределител на благата, защото има много хора, които извършват дейности, несвързани с производство, но имат нужда да консумират, например армията. Оттук идеята за чистия капитализъм, при който всички произвеждат и търгуват онова, което са произвели, също е теория, която не издържа на практика. За мен социализмът и капитализмът са две лица на едно и също нещо – човешкия морал. Те са като ин и ян – противоположности, които не могат да съществуват една без друга.”

Продукти за 4 порции:
800г свинско месо за кебап
2 дюли
1 морков
1 глава червен лук
1/2ч.ч. обезкостени сини сливи
1ч.л. сол
1ч.л. риган
1 бира
1ч.ч. прясно мляко
2- 3с.л. зехтин

Приготвяне:
Свинското се реже на кубчета. Слага се в тава. Залива се с една бира и 1ч.ч. прясно мляко. Поръсва се с 1ч.л. сол и 1ч.л. риган. Оставя се за 4- 5 часа, за да се маринова. От време на време се обръщат кубчетата месо, за да попият от соса максимално добре. Плодовете и зеленчуците се почистват и измиват. Сините сливи се измиват. Лукът се реже на 4. Дюлите и морковът се режат на кубчета с къдраво ножче. В тавата с мръвките се слагат всички плодове и лукът. Полива се 2- 3с.л. зехтин и 1/2ч.ч. вода. Ястието се пече 50 минути под фолио и 15 минути без фолио. В порция се поднасят печени месни кубчета, гарнирани с плодове и четвърт лук.

Върховният съд на Австралия потвърди днес легитимността на вдигането на забраната за продажба на интернет таблета Samsung Galaxy Tab 10.1, като отхвърли подадената от компанията Apple жалба. По-рано Samsung спечели на по-долна инстанция отмяна на забраната за продажба на таблета, но Apple обжалва решението във Върховния съд, като отново заяви, че южнокорейският производител нарушава патентните права на концерна. Формално продажбите на Galaxy Tab в Австралия започнаха още на 2 декември. Припомняме, че това бе датата, на която влезе в сила разрешението за продажба, издадено от по-долната инстанция на съда. Сега Върховният съд потвърди легитимността на произнесеното преди това решение. По-рано адвокатите на Samsung заявиха, че опитите да бъдат блокирани продажбите на Galaxy Tab "нанасят вреда на целия австралийския пазар" и "неоснователно понижават нивото на конкуренцията." Анализатори твърдят, че решението на Върховния съд на Австралия ще позволи на Samsung да се възползва от търговските възможности, които предоставя предпразничния период, в който традиционно се наблюдава бум на потребителската активност и продажбите.

Четвъртият ден от XXX международен Панаир на книгата е силен и съвсем не е за пропускане. Повечето събития са след 18.00 часа, така че са достъпни за онези, които искат да посетят Националния дворец на културата след работа.

Програмата започва с едно сутрешно събитие - от 11 ч. на щанда на Френски институт, социологът Мишел Мафезоли ще представи книгата си „Ритъмът на живота” и ще раздава автографи.

Веднага след това на Полуетаж “Изток” ще започне едно “детско" събитие - децата от детски ясли, градини и училище "Светлина" ще се представят пред вас с кратки стихове, песнички и рими на английски и български език.

От 14.00 ч.Съюз на преводачите, Столична библиотека, АБК, НУРЛА, посолствата на Дания, Финландия и Норвегия ще започнат семинар на тема „Скандинавските литератури в България". Събитието ще се проведе в Американски център в Столична библиотека на пл. Славейков и ще бъдат представени съвременните скандинавски литературнии постижения и начините за финансиране на преводи от скандинавски езици на български.

Direct Services и Xerox Bulgaria също се включват в Панаира на книгата със семинар на тема „Приложение на дигиталния печат при книгоиздаването“. Интересни идеи за бъдещото развитие на книгоиздаването ще споделят Тодор Тодоров, управител на Direct Services и Юлиян Григоров, генерален директор на Xerox за България и Балканите. За всички гости с персонални покани ще бъде организирана томбола с награда - безплатно отпечатване на 100 бр. от една книга. Всичко това ще се случи на полуетаж “Изток” в 16.00.

Час и половина по-късно, от 17.30 ч. издателство Жанет 45 и Калин Терзийски ще представят книгите "Има ли кой да ви обича", "Любовта на 35 годишната жена", "Имен ден за добрия човек". Авторът, който е българският носител на Европейската награда за литература за 2011 г., ще раздава автографи на читателите си на щанда на издателство "Жанет 45" (№78).

Издателство Рива ще представи „Как попкорнът измести фъстъците. Навлизането на звука в киното" от Владимир Игнатовски от 18.00 часа на полуетаж “Изток”, а в същото време ще започне срещата с Анна Данилова, по време на която ще бъдат представени три книги на писателката. Заповядайте на щанда на издателство „Персей" (№94).

Още една среща ще започне в 18.00 часа на щанда на издателство “Омофор” (№51) - среща с известния писател и публицист Деян Енев, автор на книгата "Народ от исихасти".

От 19.30 ч. на полуетаж “Изток” започва и кулминацията на вечерта - церемонията по връчване на годишните награди на Асоциация Българска книга - „Бронзов лъв".

И разбира се, панаирът предлага много други възможности, които включват не само да си закупите интересни заглавия на половин цена, но и да се срещнете с любимия си писател, докато оглеждате заедно щандовете с книги. За една такава неочаквана среща с Георги Господинов може да прочетете и чуете малко по-късно днес само в "Аз чета"...

 Придължаваме с пътеписа на Вили за Неапол. Предния път я изоставихме самичка във влака в  Рим. А днес наживо ще разберем защо съществува израза „виж Неапол и умри!" Не е без причина ;) Приятно четене:

Sorprese di Napoli (Изненадите на Неапол)

част втора

Нá ти Неапол!

Влакът вече лети из безкрайни, педантично обработени ниви и градини, а господинът насреща ми, попрецъфтял бабанко малко над 40-те, още не сваля очи от мен. Зор ми става вече, почвам да се чувствам неудобно. И в този миг той си отваря устата: Скузи, дове сей? (откъде си). Оо, не ми се контактува!... И не е мой тип. А най-вече не ми се говори баш сега, искам да си се насладя на пътуването... Не съм го чула! Но спътникът ми не се предава и пак пита. Ха! Хрумва ми спасителната идея да се направя на глухоняма - на мноого млади години тоя ми номер работеше на 100% Мълчаливо правя няколко жеста, без изобщо да знам доколко и имат ли общо с онези на глухонемите. Изгледа ме, кимна съчувствено, рече нещо и си разтвори вестника. Уау, и в Италия сработи! Йее!... Усмихвам се доволно, щото - малко акъл, нали, ама навреме ;) Зяпам пак няколко минутки през прозореца, но нищо интересно взорът не види, та бръквам в джоба на чантата, вадя си GSM-ма и слушалките, които въпреки, че винаги прилежно ги намотавам, след това са винаги прилежно омотани и се буткам да ги разплитам. Та, разплитам си ги, мушвам ги в ушите, кликвам в папка "Релакс", мелодията ме обгръъща, затварям очи и се отпускам в удобната седалка: ммм... кеффф!!... И едната ми слушалка излита из ушото! Стреснато отварям очи - на педя от лицето ми онзи хвърля светкавици: Ма, перке ти менти а ме, е?! - Звучи ми като "Що ме ментиш?" /два дена по-късно разбрах, че точно това си значело/ Аз гледам като гръмната. А той, моля ви се, се впуска да ми чете "конско". На италиански! И то на бързи обороти! Мигам, мигам на парцали, и чатвам единствено "уна белла буджия" (хубава лъжа), "ступидо" /глупак/, "перке" (защо) и "ти диверти" (забавляваш се).. Ту-ту-туткам... паак се вкарах в ситуация бе!... 'баси! Онзи се тръшва на мястото си и гледа начумерено през прозореца. Оуф... ама, как може да съм такава тъпица! Да бе, малко акъл било! Хич таман, 'ич го нЕмам! От тоя гаф ми минава мерака и си прибирам джаджите обратно. Но в същия джоб виждам няколкото "лукчета", за които дори и не се сетих в самолета. Нагло му подавам един бонбон: Пиис? /англ. "мир"/ Той, събрал веждите, резервирано: Ке.. Ке коза /какво/... ааа... Аа, пиис! Хм! - Още е сърдит, но приема: Си... бене... о'кей, грацие. Лапвайки го, възкликва: А, ментос! :) Усмихвам се най-сладко: Йеес?... Си!... Си, ментос... - пък си мисля: е, днеска явно ти е ден да те ментя  ;) С "ментоса" и "ми пердони ти прего" /моля за извинение/ сръднята му минава моментално. Разменяме още някоя дума и то стана 10:05, стационе Наполи Чентрале, ариведерчи а тутти паседжери! Разделяме се с италианеца с усмивки и "чао, тутто бене!" /всичко хубаво/ Чуквам на дървената си глава повече да няма гафове и тръгвам към изхода. Сега, с голямо прискърбие тук ще вмъкна, че преди около три седмици, без да искам си унищожих един диск със снимки, сред които бяха и тези от Неапол. Естествено, че си умрях от яд и мъка. Сигурна съм, че фотоманиаците разбират за какво става дума, благодаря за съчувствието :) Но не се отдадох на трайна скръб и, имам една програма за тъпанари (като мен), които по невнимание си изтриват снимките, та опитах да възстановя каквото/ако може от картата на фотоапарата. Но вече почти я бях наснимала отново, а условието е отгоре да няма ново снимано. Та така, от около хиляда снимки от Неапол /и района/, успях да възстановя много малка част, за съжаление. Поради тази причина, снимките, които слагам за илюстрация, може и да не съотвествуват винаги точно на времето и мястото, за което става дума. Е, всяко зло за добро - ето, че имам поне една причина пак да ида до Неапол ;) И продължавам, бях стигнала до там, дето тъкмо слязох от влака: Хм, тук си е бая горещичко. Е, обяснимо, нали от Неапол, казват, започвала южна Италия. Надявам се нямат сиеста, както в Испания и Гърция, и с нетърпение излизам от гарата. Аааа...

Нá ти Неапол!

Първа гледка: предгаровият площад,

пиаца Гарибалди.

Не е малък. И едва ли не на всяка сграда пише "хотел". Та накъде, значи, сега... хмм... озъртам се... И пред мен цъфва смугъл сладур; със сто карата усмивка ми предлага фотоапарат. Панасоник, синьора, танте белло, нуове! /много хубав, нов/, ченто еуро! /100 евро/ Казвам "нон". Сваля на 80, 70, 65 - "Страниера, си?" /чужденка, нали?/, о'кей, синьора, 60 ! Нон бе, не ща! Чао, хайде! Покрай нас минават две жени и, на чист руски, едната казва на другата "Ну да, они же все воры!" /всички те са крадци/. Това ме подсеща за паниката на колежките ми през март и с категоричен жест отсвирвам хлапака. Премятам дръжката на чантата така, че да минава по диагонал през гърба ми, а самата тя да ми е отпред. Да. Да, това е юга - джебчии, мошеници, бандити, мафия... И врът - обратно в гарата. Я, да видим първо, някой ще ми каже ли откъде и как да се придвижвам из Неапол.

Е, със зор беше, ама разбрах. Да ударя едно рамо сега с малко инфо за следващите авантюристи:

• = Централната гара е идеален ориентир. Административната й сграда стърчи нависоко и се види на/от/далече.
• = Пиаца Гарибалди е най-фрашканото сякаш с возила и човеци място в Неапол. Тук се намира централната гара, някаква или нещо като автогара /знам ли?/, плюс един куп спирки на множество линии от градския транспорт, възлова метростанция, пък нямате идея колко паркирани коли има - игла да хвърлиш, няма къде да падне!
• В другия край на пиаца Гарибалди /срещу гарата/, площада се пресича от Корсо Гарибалди, която не е булевард, а просто малко по-широка улица, по която вървят автомобили, автобуси и трамваи. И хора, де. Не по-широка от "Раковски" в София. Но, все едно, по "Раковски" да вървят двупосочно и трамваи. Та там, около 200 м вляво по Корсо Гарибалди /ако си с гръб към Наполи Чентрале/, се намира и другата гара, на Чиркумвесувиана, която е за регионалните влакове в Кампания. Оттам се тръгва за Помпей, Херкулан, Соренто и т.н. Е, месец по-късно разбрах, че може и без изобщо да се излиза от централната гара, по някакъв тунел да се стигне за 3-4-5 мин. директно до Чиркумвесувиана. Друг път, значи, ще пробвам и този вариант :)
• = В метрото се слиза по стълбите пред входа на гарата, до които има червена табелка с "М". Над тях има нещо като стъклен похлупак, на който се веят знамената на Италия и Европейския съюз.

[caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Много малък елемент от пъзела "Пиаца Гарибалди" - козирката в дъното е на гарата, нататък са пероните, а червената табела с "М" указва, че там трябва да слезете под земята, за да използвате метрото."][/caption]  

• = Еднодневен билет за цялата градска мрежа е 3,60 евро, валиден е до 24 часа на текущия ден. Купува се от магазинчетата с надпис "Табачи" или будките за вестници, също и в метрото. С него може да се ползва всякакъв транспорт из града, без туристическите автобуси, корабчетата и такситата. Трябва да се попълни името и датата на раждане, а при проверка да се показва и документ за самоличност.

И така, без карта на града, без актуална информация, т.е. неподготвена, тъй като, де факто, заминах за Рим, но осигурена вече с въпросния билет и силно желание, включвам на автопилот и се гмурвам в Неапол. Всъщност, докато пресичам лудницата на площад Гарибалди, оглеждайки се на всички посоки, да кажа и още това-онова.  

Наполи /Неапол/

се нарича не само градът, а и районът около него, който се разпростира приблизително на около 12 км на север и на около 20-25 км на изток в сушата, а също и островите Капри, Иския и Прочида, както и по-голямата част от полуостров Амалфи, около 1/3 от който официално се води към района на Салерно и тя се нарича Костиера Амалфитана, а неаполската част се нарича Костиера Сорентина. Но като че ли неаполитанци са склонни да неглижират това и гледат на целият полуостров като на свой :)

Винаги съм смятала италианския,

освен за много приятен и мелодичен, и за лесен език. Обаче никога не седнах да го уча. Малкото думички, които знаех до този момент, съм запомнила от филми и най-вече от песните, щото съм фен на италианската музика, и съчетани при нужда с английски, си ми вършеха работа... преди Неапол. Защото в Неапол пердашат на неаполитански диалект; наричат града си "Напуле", а себе си - наполетано. На Соренто пък казват "Сурриенто". На официалния италиански си говорят, ако искат. Но иначе, "наполетано" са доста любезни и усмихнати хора и, споко, спооко(!), с чужденците говорят на... италиански  :) Английски ли? Мдаа, малко по-сложно е с англезето. Но има, срещат се и знаещи хора. Надух ли ви вече главите? Ама аз сега почвам! :) Добре, три минути почивка - разпуснете с една красива италианска песен. Как се казва ли? Как как, в Италия сме - естествено, че "Чувства" ;) http://www.youtube.com/watch?v=3omfKPNbTUY Докъде бях стигнала? А, да, месец март няма да го броим, сега е часът на истината! И, ох, пресякох я най-после тая пиаца Гарибалди! Ама, голям калабалък! Според мен, от гарата до срещуположната страна, разстоянието е сигурно някъде към 300 м. А пресичането на площада прилича малко на някакъв спорт по ориентиране с препятствия :) Коли, автобуси, тролейбуси, мотопеди, дълга редица сергии за какви ли не джунджурии, направо като битак - меко казано, лудница "лайт". Чудя се как ли изглежда тая история, гледано отгоре, примерно от последния етаж на административната сграда на "Феровия"-та? /националната ж.п. компания/   [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Пиаца Гарибалди - административната сграда на националната ж.п. компания "Феровиа""][/caption]   Возилата се движат в редици. Всяка редица влиза на площада от съответната улица, прави някаква врътка и излиза от него по някоя /или същата?/ улица на отсрещната му страна. Само на трамвая релсите директно цепят в единия край. Улиците не са широки и няма бус-ленти. А усещането е за... голям гювеч, страшна гъчканица.

Сега, относно "трафико", /от позицията на времето, обобщено/:

В Неапол има "зебри" и светофари. Но какво от това? Горе-долу всеки пресича където си иска! А шофьорите от градския транспорт сигурно са някакви виртуози или поне със специални умения. Не знам иначе как биха се оправяли из тия тесни улици, фрашкани с движещите се, спрелите "а моменто!", и паркираните абсолютно безгрижно автомобили. Някоя кола решава да тръгне и, с клаксона до дупка, просто се мушва с мръсна газ сред другите, при което поне още два клаксона изпищяват. И толкова - нищо не е станало. Много ограждения на много места /щото разширяват метрото/ и пътни знаци, колкото искаш из централната част. Но защо ли са сложени като никой не им обръща внимание на тия знаци? А непрестания слалом на безбройните мотопеди... за мен поне, са супер изнервящи - имам чувството, че основното им задължение е да вдигат адреналина на пешеходците като се целят в тях. Шум? А! Шум е меко казано; автомобилен тътен, клаксони, полицейска сирена току вие някъде. И всички наоколо си приказват на висок тон, твърде висок, сякаш всички спорят за нещо! Пък сигурно най-важният атрибут за една кола в Неапол е клаксонът :) Сложете, за капак, и жегата, която "тече" от небето... Е, картинката по-образно аз не мога да я опиша, нека кажат и снимките:   [caption id="" align="aligncenter" width="491" caption=""Трафико"-то"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption=""Трафико"-то"][/caption]   Всъщност, прочутото неаполско улично движение не е повсеместно. Има го, да, но има и улици, по които нормално си се движат возилата, а има и пусти и зачукани улички. Из центъра пък много голяма част от улиците са еднопосочни. Само че това не пречи някой да се запромъква наопаки, особено мотопедите.   [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Еднопосочно движение в центъра... Да бе, да, а червената моторетка насреща?"][/caption]   Извод: "Трафико" в Неапол е за търсачи на силни усещания. Клише, ама е истина. От Гарибалди хванах една централна "виа" /улица/, мисля си, да видим къде ще ме заведе :)

И попадам в апогея на трафико-то.

Въздухът е тежък и градът ми изглежда като по-нагъчкан и фул с лъснал от жегата народ. Къде отиват тия хора? Изобщо нямат вид на туристи, не са ли на работа? Шумно и трескаво някак изглежда - точно разбунен мравуняк! Гледам уж да снимам така, че по възможност боклуците да не ми влизат в кадъра. Не вярвате за боклука из центъра баш?   [caption id="" align="aligncenter" width="550" caption="Ами..."][/caption]   Не ме кефи да се чувствам като на митинг и криввам наляво. Оп, и като по магия хлътвам из едни стари улици, сред едни стари сгради.. В движение се развъртам като обран евреин. Красиви сгради, запуснати сгради... свежо боядисани, изгладени, реставрирани... и избелели, очукани, олюпени...   [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Май на всяка пиаца има, освен задължителната църква, и подобен монумент, някоя статуя или фонтан"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Ето - фонтан, а сивата сграда между зданията зад него е църква"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="В по-близък план част от прекрасна сграда някъде из Неапол"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Ако съдим по корниза под покрива, може би и тази сграда някога е била от красивите..."][/caption]   Обаче, по стените, докъдето е стигнала "творческата" тийнейджърска ръка - графити, графити; паметници и огради също не са пропуснати. Еей, тия италианци, сигурно си имат специален ген за изкуство!  ;)   [caption id="" align="aligncenter" width="491" caption="Пиаца Гарибалди - ето, дори паметника на толкова почитания от италианците Гарибалди не е пощаден"][/caption]   Църкви, обелиски, статуи, пиаци, фонтани. Магазини, магазинченца, улични сергии "а ла Капалъ"... и току цъфне някоя купчина боклук :(  

Как живеят в тая кочина тук?

  [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Без думи"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="За църквето не знам, но камбанарията изглежда интересна"][/caption]   Оф, жега... А! Ама нали си имам билет за градския транспорт! Мятам се на някакъв автобус и след две-три спирки слизам, защото тук май ми е познато - мернах покрива на галерия Умберто. Тук беше и

Кастел Нуово,

[geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]     я да ида да му направя лятна снимка.   [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Кастел Нуово"][/caption]   Пиаца Плебишито не ми е интересен и затова се връщам малко назад към

Испанския квартал.

Тук пък (как' Сийке) ;) две синьори по пеньоари и с ролки на главите си приказват тихо(!) пред една врата; входните врати на партерните апартаменти много често са направо на улицата. Младежи, че и девойки, пърпорят с мотопеди насам-натам, някои май разнасят пици, ако съдя по кутиите зад гърба им. Сергийки с плодове и зеленчуци, хладилни витрини с меса и салами, риби и прочие морски твари, хляб, цветя - въпреки жегата, са направо на улицата. О, и на места пак вездесъщият боклук - купчини във и около контейнерите... хм, намирисва  :(   [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Неапол"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Неапол"][/caption]   Ммм, тук отнякъде мирише на манджичка... А тук се носи ухание на кафе... и на току-що простряно пране... и аромат на ванилия и карамел, ммм италиански сладкиш... ммм, дояде ми се... Отнякъде се промъкна и лек дъх на водорасли и море. Море? О, ами да, та то е на 200-300 метра само!... Като от старовремска аптека ми "загорча" край вратата на дрогерията на ъгъла... А от мацката с мобилния май дойде пък парфюмния облак... И тук из някои улички прилича на термитник, а други са напълно пусти и като заспали. Странно, кварталът, както е стар, овехтял и мърляв, а излъчва уют. И ми харесва! Защо казват, че бил кофти? Защото не е скъп и лъскав, и няма вътрешни дворове с басейни, край които да разпускат отегчени физиономии? Защото няма молове, а "виколо" /уличките/ на места са толкова широки, че за да пропълзи някоя кола, аз трябва буквално да се залепя на стената, а човекът отвътре вдига ръка "споко, не бой се"?... Отнякъде дочувам глухата шумотевица на някоя по-голяма улица с трафик. А тук сякаш съм в лабиринт. Нямам представа колко улички и уличенца кръстосах вече, много са. Но това изобщо не ме смущава. Не спирам да се удивлявам на колорита, който създава прането, което виси като гирлянди над улиците. На някои улици пък прането не им стига и са си накичили знамена - едва ли не от всяко балконче и прозорец стърчи италианското знаме. Защо ли? Много от зданията са с отдавна изгубила цвета си боя, олющени, с изронена мазилка. На места пък улиците представляват просто по-широки полегати стълби нагоре, надолу... Някъде радио свири, другаде се чува телевизор; на един прозорец плешив чичка по потник се прозява и почесва по рошавите гърди, на друг - котка се протяга на перваза; саксии с ярко червено мушкато, грамадни саксии с нацъфтели лянове пред някои врати, на места нещо като параклисчета на стената или в кьошето между две сгради... О, ама кефи ме това място!   [caption id="" align="aligncenter" width="538" caption="Оживена "виколо" /уличка/ в Испанския квартал..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="... и не толкова колоритно "виколетто" /уличенценце/ пак там  ;)"][/caption]   И е достатъчно да забавя крачка пред някоя отворена врата, за да видя почти цялото жилище - всички врати вътре са разтворени. Най-често точно срещу входната са шкафчета и мивката в кухньето, а до прозореца е масата им за хранене. На удивения ми поглед някой се провиква "Бонджорнооо!". Другаде чувам просто едно "Сии?" И усмивка, всеки се усмихва... Но на фотоапарата - ясно "Нон!" Е, не се сърдя. Еее, ама, ай' стига бе! Сякаш съм "влязла" в някой филм на Фелини! :) От жегата и ходенето вече ми е уморено, но това сравнение ме освежава, чувствам се в сърцето на Неапол. Усмихвам се. Не знам как изглеждам отстрани, но не спирам да се усмихвам.

Е, момиче, искаше Неапол - ето ти го! :)

Излизам пред някаква църква. Тукашните църкви сякаш са някак по-различни на външен вид. Как да го кажа... повечето не изглеждат нито красавици, нито са строги, а някак "а ла франга", ако може да се каже нещо такова за църква. Досега срещнах няколко, но бяха все затворени. Тази обаче не е. Не мога да разбера как се казва, само "Мария" някоя си, разчитам. А наоколо няма кого да попитам. Е, влизам. Изненада! Първо, вътре е една идея по-хладно. А второ, както не прекалено ме впечатли отвън, така зяпнах вътре. Църквата е абсолютно празна. Никой вътре! Правя няколко снимки, като все опъвам ушите - да не ми се случи случка, попа да ме заключи вътре без да иска, и да иде на обяд  :)   [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Част от фасадата на църквата "Мария..." еди-коя си от еди-къде си... :)"][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="Олтарът е скромен..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="... затова пък фреските по тавана ме накараха да зяпна от изненада..."][/caption] [caption id="" align="aligncenter" width="553" caption="... както и тези по стените"][/caption]   Излизам. След няколко крачки си купувам сладолед от одрямано миниатюрно магазинче и малко по-натам уличката се превръща в стълби нагоре. Освен една котка, разплула се върху плочите от топлика, която ни ме погледна, ни реагира на "пис-пис", никой няма. И нищо не се чува. Въдухът трепти от топло, мараня. Няма къде да седна, ровичкам из чантата и откривам някакво найлоново пликче, разстилам го на едно от стъпалата и сядам. Време е за една малка почивка, а и сладоледа, ако почакам още малко, ще трябва да го пия. /Не, не седях точно на тези стъпала от снимката, но от онази уличка не успях да възстановя снимката  :(   [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Стъпаловидна уличка в Неапол - как ли си носят мебелите хората тук, ако трябва да се нанасят или изнасят?"][/caption]   Е, дори и само дотук да е, сбъднах мечтата си, доволна съм... Лелее, като си помисля, че само моите синчета ме знаят къде съм, никой друг хабер си няма, ни приятелки, нито дори майка ми... Да бе, да, ама не - децата ми знаят, че съм в Рим. Значи, фактически, само Господ ме знае  наистина къде съм! Малее, голям джингиби съм  ;) Чудя се на колко ли години са улиците и сградите в "Спаньоли" /така наричат местните квартала/, колко  ли поколения хора са живели тук до момента? Съжалявам, че не съм прочела нещо по-конкретно за историята на Испанския квартал, но за пореден път благославям този, който е измислил дигиталния фотоапарат.

Е, факт! Неапол няма нищо общо с другата Италия - онази на север, която бях виждала досега!

Обаче, я, синьора, стига си разсъждавала, че няма да се класираш за влака довечера, Тръгвай нагоре към хълма, нали искаш да видиш Неапол и отгоре? Хайде, дигай се, Сан Елмо те чака! ;)   [caption id="" align="aligncenter" width="573" caption="Сан Елмо и Чертоза Сан Мартино горе на хълма /с доста зум/  ;)"][/caption] следва Автор и снимки: Вили   Други разкази свързани с Другата Италия – на картата:

Британският атлет Джеймс Елингтън предложи себе си за продажба в eBay с надеждата да привлече спонсор за своята подготовка за летните Олимпийски игри, които ще се проведат догодина в Лондон. 26-годишният спринтьор не успял да сключи договор заради сериозна травма, която през последните години не му позволявала да участва в съревнования и да се занимава интензивно с тренировки. Сега Елингтън е готов за състезания, но възникнал друг проблем - липсата на пари, а оттам и необичайният начин за привличане на спонсори - чрез търг в интернет. Джеймс Елингтън разчита да успее да получи 30 000 лири (около 35 000 евро), които са му необходими за лични разходи, спортна екипировка, пътни, разходи за настаняване и т.н.. Към момента на написването на тази статия предложената за спринтьора цена на търга в eBay беше £ 31 400, като до края му остават малко повече от осем дни. Както се съобщава, победителят в търга ще получи правото да отпечата своята марка или лого върху дрехите на Елингтън, с които той ще се състезава, както и да присъства на пресконференциите преди и след Олимпийските игри.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Лангдмън с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Този текст е защитен от “Закона за авторското право…..” Право за препечатването му  електронни и печатни медии получават срещу сумата от 150 лева, преведени по сметка: UniCredit Bulbank – BG 04 UNCR 70004504154064, Пламен Асенов /Plamen Asenov/ За контакти, допълнителни уточнения и поръчки – тел. 0885 99 35 74. Колеги, надявам се поне занапред да подходите професионално и проявите уважение към институцията “журналист на свободна практика”. Ние не късаме житейските блага от Дърво на живота в собствена плантация, а, също като вас, сме принудени да ги купуваме от магазина! 

/Фили/ С какво българите ще запомнят отминаващата 2011-та година? Основното събитие бяха проведените президентски и местни избори, резултатите от които ще определят развитията в страната не само до парламентарния вот след две години, а и доста след това. Какво толкова се промени с тези избори във вътрешната политика – слушаме коментара на Пламен Асенов.

Първата и най-важна промяна, свързана с изборите, беше фактът, че партия ГЕРБ, която иначе управлява дори без самостоятелно мнозинство в Парламента, спечели и президентския пост, и ключови позиции в много общини. Тоест, за разлика от всички други правителства на прехода, ГЕРБ в средата на мандата си има повече обществено доверие, отколкото в началото и така българската политика се намира в нова ситуация. ГЕРБ вече не просто държи цялата власт в страната, а има и повече възможности да я реализира в обща полза. Новите възможности обаче означават и нови отговорности. Готови ли са за тях водещите политици от ГЕРБ? Това в момента, а и занапред, ще е един от основните въпроси в България. Съмненията идват от факта, че, въпреки заявката да е дясно-центристки проект, ГЕРБ влезе в българската политика като партия от лидерски тип с типично популистко поведение – впечатление, затвърдено от твърде хаотичните действия през двете години управление на кабинета Борисов. И все пак, обнадеждаващи сигнали има, при това именно през последните месец-два, веднага след изборите. Сега  предприетите от ГЕРБ по-решителни, а, трябва да се отбележи също – по-обмислени и последователни – стъпки към реформи в разни сфери от обществения живот наистина вдъхват надежди. Колкото повече те се задълбочават и колкото повече ефектите от тях стават видими, толкова по-реалистични ще стават и очакванията ГЕРБ да спечели втори мандат на парламентарните избори през 2013 година.

Другият стратегически важен политически резултат през тази година беше пълният  провал на тъй наречените „традиционни десни партии” – СДС и ДСБ. И то провал, свързан не само с катастрофалните резултати от последните избори, но и с тяхната способност да генерират идеи, да се държат като истински европейски десни партии. Всъщност рухването на класическата десница от началото на прехода, беше факт още през 2001-ва, но цели 10 години отминаха в напразни усилия за реанимация. Сега обаче възможното развитие е едно, реализирано в две посоки – вливане на части от СДС и ДСБ в проекта ГЕРБ, което ще подсили десния и намали центристкия елемент в него, и създаването на нова, малка, но влиятелна с принципите си, консервативна формация. Раздялата със спомена за синята мечта ще е трудна, но очевидно сегашната реалност на десница, която живее в безтегловност, повече не може да продължава.

Политическите развития през 2011-та година повдигнаха сериозни въпроси и около бъдещето на БСП – най-голямата лява формация в България. Социалистите също се събудиха с усещането за сериозна загуба по време на последните избори, но, освен това, над тях стои като Дамоклев меч и дилемата за мястото и ролята на президента  Първанов след края на мандата му през януари. Неговите амбиции да се върне начело на партията са очевидни, но очевидно е и нежеланието на сегашният лидер Сергей Станишев да отстъпи поста. Очертава се сблъсък и макар че той ще е по-скоро сблъсък между политически джуджета, отколкото между политически титани, ефектите от него могат да бъдат титанично неприятни за българските социалисти.

/Фили/ С какво българите ще запомнят отминаващата 2011-та година? Във външно-политически план страната няма големи успехи, с които да се похвали и нищо чудно наистина, както смята нашият политически коментатор Пламен Асенов, от последните 12 месеца в паметта ни да останат повече спомени за това, което не се случи, отколкото за онова, което се случи. Слушаме Пламен Асенов.

През 2011-та година България, въпреки приетия година по-рано Национален план за действие и въпреки че покри основната част от техническите изисквания, не стана член на тъй нареченото „шенгенско пространство”. Терминът обозначава онази вътрешна за Европейския съюз общност от държави, чиито граждани не само пътуват свободно от една страна в друга, но могат да живеят и работят навсякъде без ограничения, докато в същото време прилагат единна визова и гранична политика, която повече или по-малко ограничава възможностите за това на всички останали. Като казвам, че страната „покри техническите изисквания” имам предвид буквално дори изисквания като смяна на счупените прозорци или привеждането в приличен вид на тоалетните по българските гранични пунктове. Разбира се – и други важни неща като въвеждането на документи с биометрични данни, засилване на мерките за по-добро административно обслужване, включително намаляване на корупцията по митници и граници и други подобни. Но все пак България, заедно с Румъния, не влезе в Шенген през тази година, както се очакваше! Това стана заради упоритите, но, трябва да се признае – справедливи, възражения на Холандия, Франция, Германия и Финландия. Те възразиха на влизането ни в Шенген заради високото ниво на корупция тук, заради състоянието на българската съдебна система, която се стреми сякаш да улеснява престъпниците и да затруднява нормалните хора, а не обратно, заради  високото ниво на организираната престъпност, оплела и съдебната, и административната, и политическата система на страната в лапите на своите тъмни икономически и други интереси.

Другото важно нещо във външен план, което не се случи с България през отминаващата година, бе да се превъзмогне натрупаното сред европейските партньори недоверие. То е свързано с проруското поведение на предишните две правителства, които съвсем не се смущаваха от широко споделяното мнение, че сме „руски троянски кон в Европейския съюз”, както и с колебливото поведение по тази тема на сегашното управление през първите две години от мандата. Така или иначе, президентът Георги Първанов, който се смята за основен стълб на руското влияние тук, остана, както и досега, изолиран от европейската политическа сцена, а това саботира и част от усилията на външния министър Николай Младенов да промени нещо. За повече европейско доверие към България никак не помогна и сценката, разиграла се, след като комисията по досиетата изнесе информация, че над половината действащи български посланици и консули са бивши служители или агенти на ДС. Намерението на кабинета веднага да ги отзове срещна не просто съпротива, а категоричен отказ от президента Първанов, който по Конституция има правомощията за отзоваването. На практика всички действия по тези теми сега са парализирани, поне докато новоизбраният президент от ГЕРБ встъпи в длъжност. Но така или иначе, върху лицето на активната и достойна външна политика на европейска България и през 2011, както и през последните поне пет години, беше хвърляна дълбока сянка, бръчките от която не е никак лесно да се заличат.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, всеки ден могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес www.passenov.wordpress.com

 

Японският автомобилостроителен концерн Nissan работи над проект за създаване на свръхскоростна зарядна станция, която ще може да зарежда акумулаторите на електроавтомобилите само за 10 минути. Скептиците твърдят, че за 10 минути акумулаторът няма да успее да се зареди напълно, но зареждане до ниво 50-60 процента от общия капацитет е напълно възможно. От компанията заявиха, че в момента вече има свръхбързи зарядни станции, способни да заредят 80% от акумулаторите за 30 минути, но при електроавтомобилите понякога дори половинчасово забавяне е неприемливо. По думите на инженерите на Nissan, те си сътрудничат със своите колеги от японския университет Kansai в рамките на проекта за създаване на нов капацитивен кондензатор, изработен от титаниев и ванадиев оксид, а не както обикновено от въглерод. Новият кондензатор ще може да съхранява повече електроенергия при съкратено време за зареждане и без понижаване на изходната мощност. Ще отбележим, че в миналото японската технологична компания JFE Engineering също обяви работата си по система, която достига пълна мощност само за 3 минути зареждане. От Nissan заявяват, че те също се стремят към такива показатели, но за момента, имайки предвид показателите за мощност и капацитет на автомобилните акумулатори, това не е възможно. Според изследователското подразделението на Nissan, до пускането на пазара на новата разработка ще изминат около 10 години, а за новата система от акумулатори ще бъдат необходими и нови зарядни станции, чието производство се планира да започне през март 2016 година. В първия етап на тестване на системата Nissan ще произведе около 5 000 бързозареждащи се акумулатори и още толкова зарядни станции за тях.