От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (4)

Пътеписът ни днес ще бъде фналът на личния пътешественически дневник на Мария. Вече бяхме в България, Италия и Монако, Франция, Виена и Хърватия, както и в Испания, Гърция, Албания и Македония. А днес ще завършим с България и Егейска Македония Приятно четене:  

От Балканите до Пиренеите с автобус

 последна част

/Записки/

    9 – 10 август 2009г.

гр. Велико Търново:

Църквата “Св. 40 мъченици”.

Помня я като руина. Видях откриването й по телевизията на 14 септември 2006 г. Не бях очарована нито от обновения й външен вид (тухлите итонг рязко контрастират със стария градеж),  нито от вътрешната й украса. Въпреки това платих 4 лв. входна такса и я посетих. Посрещнаха ме 4 чисто бели стени (свалените стенописи се пазели в Историческия музей в София). А какво е православна църква без стенописи? Протестански храм или музей – светъл и просторен? А, да! На олтарната стена се мъдрят няколко прясно изрисувани икони! На пода – надгробни плочи на символично погребани владетели на Първата българска държава. В комбинация с колоните на кан ювиги Омуртаг, кан Крум и цар Иван – Асен II - създават впечатление за Пантеон на българските владетели, но не и за православна църква! Стоя, гледам и се чудя! Не изпитвам никакво чувство - нито на  смирение като в православен храм, нито на гордост от славното ни минало! Само недоумение и яд! Единственото автентично място -  заслужаващо поклон  е гроба на цар Калоян (макар, че е изместен извън църквата). Три милиона лв. струва реставрацията на тази църква, а  църквата  всъщност я няма! Защо не са върнати стенописите?  

Църквата “Св. Петър и Павел”.

Намира се в подножието на хълма “Царевец” (Асеневия квартал на Велико Търново) и е обявена за паметник на културата. Строена е през 13 век. Ниска посройка – византийски тип. В тази църква цар Калоян е посрещал папските пратеници. Виждат се три слоя стенописи: от 13, 15 и 16 век. Където стенописите  не са запазени  са оставени празни места, но те не дразнят – напротив създават впечатление за автентичност. В църквата е светло, спокойно и уютно. Заслужава си да бъде посетена!  

Преображенски манастир.

Намира се на 7 километра от гр. Велико Търново – на брега на р. Янтра. Построен е през 14 век – според някои сведения по инициатива на втората жена на цар Иван – Александър – Сара, но запазени постройки от тогава няма. Църквата датира от 19 век. Започната е от майстор Димитър Софиялията, а след неговата смърт е завършена от Кольо Фичето. Стенописите са дело на Захари Зограф (олтара на църквата) и “Колелото на живота” на външната стена на църквата. Редом с образите на Св. св. Кирил и Методий, Захари Зограф е изписал в църквата  и своя автопортрет, което според екскурзовода е нарушение на църковния канон, а  според мене е добре, че е оставил образа си за поколенията. Стенописите са свежи,  като че са правени вчера! Живопистта  наистина е  впечатляваща! Иконостасът е позлатен. Ще бъде много жалко, ако Господ не запази църквата от непрекъснато срутващите се скални маси, които вече са разрушили няколко постройки от манастира. Иначе  загубата би била непоправима! Не знам какво мислят по този въпрос в Министерството на културата!   23 – 24 август 2009г.

Шуменска крепост, Историко - археологически комплекси Плиска и Преслав.

Шуменската  крепост

  се намира  на Шуменското плато на 2 километра от гр. Шумен. Първите заселници на платото са били траките. Намерени са следи от тракийско светилище. Запазени са римска и византийска крепостни стени. През 9 век българите са направили промени – построили са  цитаделата и са променили  крепостните кули. Крепостта е играла важна  роля по време на Първата българска държава, поради близостта й до Плиска и Преслав. Краят на крепостта е настъпил през 1444 г., когато  полският  крал Владислав Варненчик  я превзел, разрушил и опожарил. При археологически разкопки в крепостта е намерена (букел) керамика, която доказва, че крепостта е връстник на Приамова Троя. Заслужава си да се види, тъй като основите на всички постройки са добре запазени. Има и малък Архелогически музей.  

Историко - археологически комплекс Плиска.

За първи път го посещавам. Видях три укрепления: външен земен ров с  вал обхващащ правоъгълник (с площ от 23 кв. километра), в който са живели жителите на града, главно във землянки.  Вътрешен град, ограден със стени високи 12 метра (възстановени са на височна около 3 - 4 метра) и широки около 2.5 – 3 метра, в който се е помещавал Големия дворец (Тронната зала) - построен от кан Омуртаг и цитадела (с площ около 568 кв. метра),  оградена със стена от тухли, в която се е помещавал Малкият дворец  (построен от кан Крум). Дворците са били благоустроени с подподова отоплителна система, канализационна мрежа от глинени и оловни тръби за чиста и мръсна вода, прозорци  със  стъкла. Основният строителен материал, с който са били изградени е бил бял мрамор. По време на турското робство до Плиска е била изградена варница, където белият мрамор на града се е превръщал в превъзходна бяла вар - най – добрата в цялата Империя. Казват, че  варта се е използвала за направата на сладко.  

Голямата базилика в Плиска

 е религиозно-дворцов комплекс включващ катедрала, архиепископски дворец и манастир и се намира във външния град на 1.5 километра от вътрешния. Археологическите разкопки са показали, че Голямата базилика е разположена върху т.н. кръстовиден мавзолей. Върху него е изграден  олтара на Голямата базилика. Според някои хипотези това са останки от български езически храм. Според други преди изграждането на базиликата на това място е съществувал ранно християнски комплекс мартириум (гробница на светец загинал като мъченик за християнската вяра) на Боян Енревота, екзекутиран от брат си кан Маламир около 832 г. за изповядване на християнската вяра. Базиликата е построена   от княз Борис в знак на тържеството на християнската религия в България. Тя е с дължина   100 метра и ширина 30 метра и  е  била  най – голямата църква в Югоизточна Европа. Понастоящем църквата и архиепископският дворец са  реконструирани отчасти. От базиликата са възстановени две стени: олтарната и една странична. Реконструирани са и части от архиепископския дворец. Стените са високи около 3 – 4 метра и стоят доста чудновато сред пустото поле. Би било по – добре ако беше  възстановен  целия  комплекс или поне цялата църква!  

Историко – археологически комплекс Велики Преслав

 Цар Симеон  преместил столицата на Първата българска държава от Плиска във Велики Преслав и създал най – красивия град в Югоизточна Европа (след Константинопол). Градът е построен по подобие на Плиска, но е заемал много по – малка площ (около 3.5 кв. киломтера). Изграждан е и украсяван в продължение на  28 години. Днес са запазени останки от крепостните стени. Източната порта и крепостната стена покрай нея, са възстановени във връзка с честването на 1300 години България. Видях глинени водопроводни тръби, разкрити при археологически разкопки на банята в двореца на цар Симеон. Най – ценната постройка е била Кръглата (Златната) църква – построена в 908 г., изящно украсена отвътре и отвън с рисувана керамика и цветни витражи.  В момента на мястото,  където се е намирала  видях 12 мраморни колони разположени в кръг и зад тях 12 полукръгли ниши. Тези  колони  са подпирали  позлатен купол -  сега стърчат свободно нагоре към небесния свод. Дали някога ще я видим реконструирана, както и дворците? Съмнявам се, а биха били голяма атракция както за българи, така и за чужденци! В близост до руините обявени за историко – археологически резерват се намира много добре уреден Археологически музей, където може да се види Преславското златно съкровище ( огърлица и обици - вероято притежание на българска княгиня)  и богата колекция от оловни печати на византийски и български владетели. Заслужава си да се видят!   17 октомври 2009г.

Осоговски манастир (Македония).

Намира се на 3 километра от гр. Крива паланка в полите на Осоговската планина. Според писмени документи манастирът е построен през 1197 – 1198 г. със средства дарени от цар Калоян. Малката църква датира от 11 – 12 век, а голямата носеща името на Св. Йоаким Осоговски е завършена през 1851 г. Св. Йоаким Осоговски  е бил последовател на Св. Иван Рилски. Живял е на това място и след смъртта му през 1105 г. е бил погребан пред  пещерата, която е обитавал. Петдесет години по-късно, мощите му са били открити и положени  в построената в негова памет църква. Манастирът е разположен в много красива месност. В една от манастирските сгради пихме кафе на чардака срещу голямата църква. Гледката беше чудес   26 - 28 август 2011г.

Златоград – Ксанти – Миродато (Авдира) (Гърция).

Пристигнахме в Златоград след 6 часа  45 минути път с междуградския автобус София – Смолян – Златоград. Настанихме се веднага в  хотел “Кристал” в центъра на града (без предварителна резервация), но само за една нощувка – за 27 август стаите бяха ангажирани за Минъорския празник. Затова веднага се отправихме към стария град с надеждата да намерим свободна стая за следващата вечер. Ето ни пред Александрови къщи! До входа видяхме табела – Организира се екскурзия (събота и неделя) до плажа на село Миродато (Авдира) (Гърция). Тръгване в 8 часа. Цена 17 евро. Цената включва транспорт -7 евро, чадър, шезлонг, кафе на плажа и обяд в ресторант – 10 евро. Ето, че пак ни провървя! Точно това търсехме! Имаше както свободни стаи (цената на двойна стая със закуска е 52 лева), така и места за екскурзията! Резервирахме стая, записахме  се за екскурзията и доволни се отправихме към една от механите ( в близост до Александрови къщи), където вечеряхме. Цените са сходни със софийските, а ястията разнообразни и вкусни. [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info]   В 8 часа сутринта на 27 август потеглихме с микробус за Ксанти през новооткрития през 2010 г. ГКПП Златоград – Термес. Преминаването през граничния пункт беше лесно и безпроблемно – трая не повече от 5 минути. Пътят е тесен, добре асфалтиран, с множество завои-  с редуващи се спускания и изкачвания, поради което по него могат да се движат само леки коли и микробуси. След 2 часа и 30 минути път пристигнахме  на паркинга пред плажа на Миродато. Колите на паркинга бяха предимно с български номера – софийски, пловдивски, кърджалийски. Бяло море ни посрещна с малко вълнение, топло, чисто и прозрачно (водорасли в Бяло море няма). Обслужването на плажа и в ресторанта беше  без забележки! Менюто в ресторанта е написано както на английски език, така и на български. Браво! Бива си ги гърците! Рибата - микс, която си поръчах  (три вида  плюс калмари) беше превъзходна! След 4 часа престой на плажа (къпахме се няколко пъти), потеглихме обратно към Ксанти – Златоград.

Ксанти

е неголям град (с около 45 000 жители) преминавал неколкократно от български в гръцки ръце и обратно. Освободен от българската армия по време на Балканската война (1912 г.) , Нъойският доровор през 1919 г. ни го отнема - в полза на Гърция. През 1941 г. става отново български, в края на Втората световна война – отново гръцки. Градът ми хареса – както стария - с тесните улички и стари къщи с еркери, така и новия – с къщи средиземноморски тип (с плоски покриви ) боядисани в светли тонове. На площада в центъра на града видяхме Часовникова кула, църква, шадраван, административни сгради. Посетихме и небезизвестния съботен пазар – посещаван главно от жители на съседните села, а в миналото и от златоградчани. В края на пазарния ден, пазарът беше мръсен, с много разпиляни и смачкани по земята домати. И на други места е така! Сутринта на 28 август разгледахме най- известната забележителност на Златоград –

Етнографския ареален комплекс

(един от 100 - те национални туристически обекти). Етнографският комплекс се състои от Етнографски музей (цената на билета е 2 лева) и множество занаятчийски работилници – разположени в близост до него. Посетихме ги. Някои от тях са по -  скоро музеи, отколкото действащи (Златарската например), но както и да е! Къщите в комплекса са във възрожденски стил, боядисани в бяло, с бели кръгли комини, поради което старото название на града е било Беловидово.  Повечето от  къщите са реставрирани и  добре поддържани ( особено къщите за гости).  Заградени са с високи зидове -  в дворовете -  както и на улиците,  се виждат кладенци (бунари) с навеси - покрити с керемиди. Улиците са тесни – покрити с калдъръм и заедно с къщите придават на града запомняща се романтична атморфера, нарушавана единствено от паркираните автомобили. В близост до Етнографския музей се намира  Музейната сбирка на съобщенията. Там ни казаха, че първата поща, след Освобождението от турско робство е открита в Златоград.  Преди това пощата е пренасяна с камили. Накрая пихме “въртяно кафе на пясък” в най-старата кафеджийница в  града. Кафето се вари в джезве -  на пясък, чашата се поставя на табла под формата на блюдо на  везна  -  с кука в горния край и преди сервиране се  върти в кръг -  за атракция на посетителите. Е, на това му казват “въртяно кафе на пясък”! Такова  “кафе на пясък” съм пила в “Етъра”- Габровско, но там го предлагаха с бяло сладко. На път към центъра на града, минахме покрай  църквите “Успение Богородично” и  “Св. Георги Победоносец”, в чиито дворове са се намирали Килийното и Взаимното училища. Не проявихме интерес, а и  нямахме време да ги разгледаме. По главната улица (вече в новия град), видяхме паметника на мястото където е бил смъртоносно прострелян Делъо хайдутин, както и паметника му до сградата на Общината. Навсякъте правихме снимки (виж Албума на Трифон Павлов -  Златоград – Ксанти във фейсбук). Пътуването  до Златоград – Ксанти – Бяло море се превърна в  едно чудесно преживяване, изпълнено с истинска романтика и  беломорски релакс!    Не съжалявам изобщо! Край Автор: Мария Лазарова Снимка: авторът   Други разкази свързани с Европа-общо – на картата:

Прочети цялата новина

Свързани новини: