10/21/11 06:00
(http://patepis.com/)

От Балканите до Пиренеите с автобус – дневникът на една пътешественичка (1)

Знаете, че пътеписите, които публикуваме тук нямат задължителна форма или стъпка. Днешният разказ няма да бъде разказ в истинския смисъл на думата. От днес започваме с личния пътешественически дневник на Мария – ще ни води в буквален смисъл през времето и пространството :) Приятно четене:

От Балканите до Пиренеите с автобус

/Записки/

Oбичам да пътувам и да посещавам културно – исторически забележителности както в България, така и в чужбинa. След падане на Шенгенските визи, пътуването в чужбина стана лесно и аз имах възможност да посетя някои Европейски градове и да видя забележителности, за които преди не бях и мечтала. Това са моите впечатления за някои от тях. Авторът 17 ноември 2002г. За първи път посещавам

Троянския манастир

- третия по големина в България след Рилския и Бачковския. Стенописите в църквата „Св. Богородица” са дело на Захари Зограф – жалко е, че са запазени добре само в предверието. Най – ценната реликва, която се пази в манастирската църква е чудотворната икона на „Св. Богородица Троеручица” – копие на икона от Хилендарския манастир в Света гора. Донесена е през XVI век от румънски монаси, които на път за Румъния спират да почиват в Троянския манастир. Четири поредни дни мулето натоварено с иконата е отказвало да тръгне за Румъния. Така иконата е оставена за постоянно в църквата в Троянския манастир. Това ни разказа един млад монах с хубави сини очи. Миналата година иконата е „плакала” – била e покрита с миро, което сега се продава в магазинче в двора на манастира и вярващите го купуват, за да ги пази от „уроки и магии”. Аз не си купих, но с удоволствие бих посетила манастира отново! 17 март 2003г.

„Рупите”, Роженеския манастир и гр. Мелник.

Това, което видях в „Рупите” ми направи тягостно впечатление. На гроба на Ванга имаше само изкуствени цветя. До църквата „Св. Петка” се строи хотел. Има къмпинг, скара – бира и др. Фасадата на църквата (изписана от Св. Русев) ми подейства потискащо. Хареса ми портрета на Ванга - вътре в църквата. Затова пък Роженският манастир ми направи чудесно впечатление! В Мелник е ужасна скъпотия! На площада, където спират автобусите, видях възрастни хора да просят. Излизайки от Мелник минахме покрай „феодалното владение” на банкера Емил Кюлев. Около 500 декара заградени лозя, а в средата на заграждението на един хълм се издига сграда – истински “замък”. 30 май 2003г. гр.

*Охрид (Македония)***

Добре е, че всички старини, свързани с нашата средновековна история са запазени отлично: „Самуиловата крепост”, манастира „Св. Наум” и много църкви. Влязох в спор с македонския екскурзовод по повод Самуил и „общата ни азбука”. 28 август 2003г.

Етрополският манастир „Св. Троица”

е построен през 1156 г., по време на византийското робство. През 17^ти век тук е открито едно от първите килийни училища. Като архитектура Етрополския манастир наподобява Рилския, но е много по – малък. Гората около него е истински рай! 9 август 2003г.

Суковски и Погановски манастири, гр. Пирот (Сърбия)

Някога (до 1919 г.) тези манастири са били български. Суковският манастир не ме впечатли с нищо друго, освен с белия паун в стопанския двор (подарък от игумена на манастира „Св. Наум” в Македония). Погановският е значително по – голям и добре поддържан. Намира се в близост до с. Поганово – родното село на баба ми, на която съм кръстена. Никога не съм ходила там. Манастирът е построен през 14век. Влязохме в църквата, където сръбският свещенник ни осведоми, че за съжаление няма какво много да видим тъй като „българите са си прибрали по – ценните икони”. Тъжно е, че в местата където все още живеят българи се служи на сръбски език. Обядвахме в един ресторант в близост до манастира. Прекарахме чудесно! Пирот не се е променил много. Само центърът е станал по - представителен. На пазара е много по – мръсно, отколкото на нашия. На връщане минахме покрай с. Желюша – родното село на баща ми. Обзе ме силно вълнение – кога най – после Сърбия ще влезе в Европейския съюз, за да мога безпрепятствено да ходя там! 10 септември 2003г.

Солун, Манастирите „Великите метеори” (Гърция)

Най – много ми хареса Солун - особено крайбрежния булевард (още е пред очите ми) с безбройните кафенета с маси на тротоара. Манастирите „Великите метеори” и скалите върху, които са построени са впечатляващи! Заслужава си да бъдат видяни! 13 ноември 2003г.

Истанбул (Турция)

Имах друга представа за древния Константинопол (Цариград). Мислех, че ще видя „злато и скъпоценни камъни”. Даже нищо подобно! Кубетата на многобройните джамии дори не бяха позлатени, както тези в Македония. „Синята джамия” – единствената в света с 6 минарета - е построена през 1616 г. и е чудесен архитектурен паметник – светъл и просторен. Побира около 5000 богомолци. Пред входа едно момче ми предложи (срещу 2 лева) дипляна с изгледи от вътрешността й. „Синята джамия” е построена по заповед на султан Ахмед и е наречена така заради синьо – зелените плочки, с които е облицована отвътре. В близост до нея се намира църквата „Св. София”. Тя е построена през IV век по заповед на император Константин, когато християнството става официална религия в Римската империя. След завземането на Константинопол от турците е превърната в джамия. Входната такса е 10$. Видя ми се много висока и реших да не влизам. 14 ноември 2003г.

Дворецът „Долма Бахче сарай”

(„Запълнена градина”) е построен от султан Абдул Меджид I по образец на двореца „Версай” в Париж. Прекрасен архитектурен ансамбъл! Вътрешното обзавеждане (мебели и полилеи) са изработени във Франция. Видях най – тежкия полилей в света – 5 тона, дар от британската кралица Виктория. Голяма част от картините в двореца са дело на руския художник Айвазовский, но между тях не видях шедьоври. Входната такса беше 10 милиона лири или 6 евро. Последният държавен глава обитавал двореца е Кемал Ататюрк („Баща на всички турци”). Починал е в двореца на 58 годишна възраст. „Ако той беше живял по – дълго, днес Турция щеше да бъде член на Европейския съюз” - ми каза екскурзоводката - българска туркиня от Кърджалийско. Всички часовници в двореца са спрени в 9 часа 05 минути – часа на неговата смърт. В двореца се пази и часовникът подарен на султана от българския цар Фердинанд. В този дворец е гостувал и Наполеон. Сутринта на 15 ноември 2003г., приближавайки с автобус пристанището на залива „Златния рог”, чухме гръм наподобяващ топовен изстрел. След малко последваха още два по – слаби. Видяхме и големи кълба от дим като от пожар. По – късно разбрахме, че е имало два последователни терористични акта - пред две синагоги. Имало 24 души убити и около 300 ранени. Скоро след това се качихме на туристическо корабче и потеглихме на разходка през „Босфора”. Истанбул е единственият град в света разположен на два континента – Европа и Азия. Европейският бряг е дълъг около 55 километра, а азиатският около 35 километра. Гледката от двете страни на „Босфора” е удивителна! Минахме покрай двореца „Долма Бахче сарай”, рзположен на европейския бряг, след това покрай лятната резиденция на султана – „Топ - Капъ”, както и под „Въжения мост” (построен през 1973 г.) - наречен „Моста на самоубийците”. Видяхме единствения 7 – звезден хотел „Риц”, открит преди около 1.5 години и „Роберт Колидж”, в който таксата за обучение е 3500$ на година. Вторият „Въжен мост”, бележи „края на Босфора” и разделя символично Мраморно от Черно море. В „Босфора” има две течения - горно и долно. Горното е по - студено и е от Черно към Мраморно море, долното е по – топло и е в обратна посока. Поради тези течения къпането и плуването в „Босфора” са твърде опасни. Корабчето зави плавно и се отправи към пристанището покрай азиатския бряг, който видимо е по - озеленен и по – рядко населен от европейския, с което разходката приключи. По – късно запалихме свещ в българската църква „Св. Стефан”. Желязната църква е красива постройка в неоготически стил - жалко, че отвътре отдавна не е реставрирана. Свещите в църквата ги продаваха за мое голямо учудване араби. Няма ли вече българи в Истанбул? Посетихме и атракцията за българските куфарни търговци – покрития пазар „Капълъ Чарши”. Не ме впечатли особено. Тръгнахме пеша към хотел ”Vachinkton”, където бяхме отседнали ( в търговския квартал „Лале ли” – прилича много на нашия пазар - Илиянци) и малко се объркахме. Добре, че предвидливо си бях взела визитка от хотела! 19 април 2005г.

Италия. Прословутата Венеция!

Канале „Гранде” с избелелите, зле боядисани фасади на сградите покрай него, ме изненада неприятно. Катедралата „Сан Марко” и „Палата на Дожите” на площада „Сан Марко” с многото гълъби, мимовете облечени в средновековни одежди, ( между които и българи), многобройните магазинчета с бижутерия от венецианско стъкло и чудесното кафе – общо взето с това запомних Венеция. Защо ли я наричат „романтичния град на влюбените?” Заради гондолите и „Моста на въздишките”? Може би не само. На път за Верона преспахме в хотел „Монако”- на брега на езерото „ Лаго ди Гарда”(Lago di Garda). Нямахме време да се разходим и да го разгледаме. От стаята в хотела се виждаше само загадъчният силует на средновековен замък. 20 април 2005г. Във

Верона

посетихме „Къщата на Жулиета” с прословутия балкон. Дали точно тази къща е имал пред вид Шекспир, не се знае. Някой е казал, че това е къщата и тя се превръща в туристическа атракция. В двора е поставена статуя на Жулиета, до която всички се снимат. Отсреща е стената, на която влюбените залепят листчета с написани желания. Дано им се изпълнят и дано бъдат по – щастливи в любовта от Ромео и Жулиета! Жалко, че Арена ди Верона беше във ремонт и не можахме да я видим отвътре. [caption id="attachment_26876" align="aligncenter" width="540" caption="Монако"]

[/caption] След Верона спряхме в

Монте Карло (Монако)

– градът на богатството и хазарта! Разположен е живописно върху тераси и хълмове като Велико Търново. За първи път видях къщи с басейни на покривите, игрища и големи саксии с цветя и цветни храсти - вероятно поради липсата на свободна площ. В града има много банки, които се помещават в сгради с прекрасна архитектура и много казина. Пред входа на казината стои охрана, която не допуска лица под 18 години, независимо от това, че са с придружител. Никакво изключение! Законът наистина се спазва! Впечатляващо е и пристанището с многобройни луксозни яхти. Видяхме яхта на име „Sophia”- собственост на българин, който живее в Англия. Браво! Българските милионери са навсякъде! Разходихме се по пистата на „Формула 1”, след което са изкачихме по множество стъпала до Княжевския дворец. По време на тази разходка не знам защо не срещнахме много хора по улиците. Дали много работят или нощем играят хазарт? [geo_mashup_map] [geo_mashup_location_info] 20 април 2005г.

Ница (Франция)

Както повечето средиземноморски градове и Ница не прави изключение с многобройните си палми, къщи с чудесна архитектура и отлично поддържани цветни градини. По крайбрежния булевард ни спря един чернокож, който ни продложи евтина бижутерия. Попита ни от къде сме. Когато му казахме, той възкликна: ”О! Знам България! Стоичков!”. „Друго какво знаете за България?”- попитахме. „Знам, че вие българите не сте расисти.” „Дали наистина не сме?” – си помислих аз. Случи ни се и един неприятен инцидент - една жена от групата падна и си счупи ключицата. Наложи се да потърси медицинска помощ в болницата в Ница. Чакала е 6 часа, докато и направят рентгенова снимка и й изпишат болкоуспокояващи. Такова чакане едва ли би ни се случило в „Пирогов”! 21 април 2005г. Кан е малко курортно градче с хубави къщи, хотел – ресторанти и магазини, предлагащи стоки от най – известните дизайнери. Някои от нас побързаха веднага да стъпят на червената пътека пред Фестивалния център и да се снимат, позирайки като кино - звезди. И тук, както в Ница и Сан Ремо морето те пленява със своето спокойствие и цвят на изумруд, но на плажа липсва пясък - има само чакъл. Черноморските пясъчни ивици ги няма никъде по цялата Френска ривиера! Минахме покрай о-в Маргарита, където е бил заточен „човекът с желязната маска” според романа на Дюма. Очаквайте продължението Автор: Мария Лазарова Снимка: авторът Още разкази общо за Европаот нашите автори – на картата: Още пътеписи от близки места: