Из празниците на един луд…

Тони Филипов, д-р

Много мислех дали да ви пиша днес. В главата ми едно празнично, едни камбани бият… Даже не бият, а направо думкат. Дум! Дум! Дум! Някъде в областта на слепочията. По една цар камбана от ляво и от дясно и една по-малка в тилната област. Не знам имали ли сте някога тризвън в главата си… Както и да е. То щеше да е презвън, ако между ракията и уискито бях сложил малко бира. Но този път имах волята да не сложа…

Та на ръба беше да го пишем дъждовен, но добротата ни надделя. Помислихме си, че някой може да има нужда да ни прочете. И понеже сме добър човек, никога не отказваме на читател в нужда. Не съм ви споменавал, че сме добър човек, нали? Смятахме, че не е редно сам да се определяме. Но оня ден гледахме едно интервю на новия президент, в което той три пъти каза: „Аз съм добър човек!” И именно с добротата си обясни всичките си успехи в живота. И ние, след като размислихме подобаващо, стигнахме до извода, че човек, ако е добър, не трябва да го крие, а напротив, трябва да го изтъква постоянно и така да става пример за другите. Та именно на огромната ни доброта се дължи днешният текст. Да. Само добър човек ще седне на именния си ден да мисли за другите, та че и да им пише. Щото, както някои от вас знаят, името д-р Филипов на нас ни е само за „Делниците…”. За празниците си имаме друго име, дето днес се чества.

А колкото до президента, той може верно да е добър човек. Ние сме виждали доста глуповати, но иначе добри хора. Изобщо смятаме, че в г-н Плевнелиев лежи богата творческа жила, която ние тепърва ще разработваме. Говори едни повседневни неща с патос и непосредственост, каквито сме забелязвали само при пълната посредственост…

Понеделник, 19 декември

Тия от „Труд”, егати подлеците! Откраднали лист от тефтерчето, в което Бойко си драска на МС. Нали помните, че Веждито именно по тия скици заключи, че премиерът е голям художествен талант. Даже спомена нещо за Пикасо. И го предложи за „почетен член на СБХ”. Но лишени от творчески ентусиазъм членове на съюза почнаха да мрънкат, та Бойко отказа наградата. На листчето, откраднато от „Труд”, има нарисувани един болт, две гайки (едната по-голяма, другата по-млада, пардон, по-малка…) и един кръст с дупка в средата. И трудоваците ги дали на експерти, за да поставят диагнозата на премиера, или как там се казваше.

Ето пак рисунката, та да си я приповните.

Художникът Яхнаджиев вика: „Почти не съм виждал хора, които да рисуват винтове и гайки.” И аз. От времето, когато учех в Механото, не съм виждал. Особено пък политици. И изобщо нямам спомен политици да са се забърквали с болтове и гайки. Имаше някакъв гражданин от Варна, който редовно пращаше на Иван Костов бурми в плик. Не, излъгах ви, тоя от Варна му пращаше меденки, с бурмите май беше от Хасково…

Яхнаджиев вика още: «Много ми е интересен кръстът – доста е артистичен, с дупка по средата, което честно казано, не мога да си го обясня.”

Дърт мискинин, ти ли не можеш?! Ти, дето искаше да рисуваш на голо върху Лили Иванова?! Бодиарт?! Чисто воайорство, ако питате мен.

Гоцеарт. Очите на г-н президента и хитрата усмивка показват, че иска да прави не бодиарт, а съвсем друго.

Психоложката Ивелина Коцева е по-откровена: „Болтът може да се разглежда като символ на мъжкото начало, двете бурми – на женското. Авторът не е просто мъж, а мъжкар, бурмите все пак са две. Това, че болтът и бурмата не са нарисувани един в друг, говори за несигурност и неубеденост, но има цел. Тук само мога да се надявам, че човекът не е гледал някой болт на масата и го е рисувал от скука.”

Недей приказва глупости бе, госпожа! Откъде болт на заседателната маса на МС?! Всичко е в главата на артиста, в подсъзнанието, от там извира целта да се вкарва болтът в безброй гайки. Да не ви разправям, какво се разправя сред журналистките…

И психоложката се прави, че не разбира кръста: „Има нещо, което не се връзва – кръстът с дупка в средата…”

Връзва се! Връзва се направо като домоклиев възел, както би казал гражданинът  от с. Баня, по известен като Ники Дудука… Ако се абстрахираш от кръста и се концентрираш върху дупката, всичко се връзва. Дупката е важна, носителят е без особено значение – може да е кръст, може да е и петолъчка. В представите на някои хора всяко нещо трябва да има дупка. За да може да се запуши…

Трудоваците дали скицата и на д-р Йорданов, шеф на отделение в центъра по психично здраве във ВМА! Колегата вика: “Ако приемем, че болтът е “аз”-ът на автора, то той не е никъде, не е вътре, дори е в процес на разминаване с бурмата, т.е. с целта. Скицата говори, че авторът й е човек, който няма особена фантазия…”

Е, нищо, ние пък имаме в излишък. Щом си го въобразяваме като човек, дето може да ни управлява…

„Магазините са пълни с клиенти, а продажбите намаляват”, съобщава „Сега”, нещо, дето не се нуждае чак от съобщаване. Кризата ни върнала към икономиката на консервите, на самозадоволяването. Но, успокояват колегите, тенденцията не била само наша. Изследванията показвали спад на потреблението навсякъде в Европа. Да, бе! Да видя няма да повярвам, че германец прави консерви! Наскоро дъщеря ми имаше гости от Германия. И ги гощавах със салата печени чушки, та покрай това им показах тригнездов чушкопек. Събраха им се очите. Което ме амбицира да проуча докрай колко са ограничени. Показах им затварачката за буркани, електрическия казан за изваряване, теслата с която чукам пържолите… Изобщо, от всичко, което им показах из къщи, само микровълновата фурна познаха. Та и да им намалява потреблението, едва ли са минали на самозадоволяване. Пък и при тях има накъде да намалява. Ние падаме вече под морското равнище. А както знаете, само Мъртво море е под морското равнище… То и затова е мъртво, де!

Иначе и аз съм забелязал, че из магазина се щура много народ, но после на касата върви бързо. Значи магазинът е пълен с хора, които нямат работа в магазина. Не ли?

Вторник, 20 декември

Когато излезе индексът за корупция на „Прозрачност без граници”, който нареди страната ни на първо място в Европа, г-н Борисов, който никога не пада по гръб, обясни, че методиката, по която се прави индекса, не се позовавала на цифри:  “В смисъл, не е направено изследване в 20 фирми и примерно в 10 от тях е имало корупция или в толкова министерства еди-какво си, а е направено изследването на база усещането на хората.»

Е, тази слабост донякъде е преодоляна. От Стопанската камара изкарали резултати, които се базират на изследване на 500 български мениджъри. Все хора, дето ежедневно контактуват с министерства и са наясно с „еди-какво си”… Всеки втори смятал, че престъпността, корупцията и сивата икономика са се увеличили през 2011 г. 70% от фирмите в България оценявали бизнес средата като влошена, само 7% виждали положителна промяна.75% от анкетираните твърдели, че най-много корупция имало при обществените поръчки…

Пък изследване на Алфа Рисърч показва, че българите оценявали 2011 г. като най-лошата от 1997 г. насам. 65% смятали, че икономическото състояние на страната се влошава, а 53% го били усетили отчетливо в джоба си. И само 20%  очаквали подобрение на икономическата ситуация в страната, а 23% очаквали подобрение на икономическата ситуация дома им. Толкова очакват, а колко ще дочакат е съвсем друга дописка.

Станишев вика: „Правителството на ГЕРБ задълбочава кризата, след година ще стигнем дъното.” Стига, бе! Сигурни ли сте, че има дъно? В Марианската падина да потъвахме, пак за 22 г. трябваше да сме стигнали дъното. Няма дъно, стъпили сме на плаващи пясъци!

Та на основа политиката на ГЕРБ, Станишев стига до извода: „БСП ще бъде категорична алтернатива на ГЕРБ.”

Това се нарича софизъм – грешно твърдение от верни предпоставки. Не, няма да бъде! Нали знаете, дето питали Радио Ереван кога у нас ще стане по-добре. И радиото отговорило: „Вече беше”. Та и БСП така, вече беше алтернатива.

Но! (Да внимава др. Станишев!) Въпреки всичко това, ГЕРБ запазвал степента на подкрепа от избирателите, а Бойко даже леко повишавал рейтинга си. БСП си седи на 16%.

Тъй че, др. Станишев, в близките десетина години няма сценарий вий да сте алтернатива. Дяволчето се такова само веднъж. А вие успяхте даже и два пъти да го таковате…

На Волен му избягали още четирима депутати. Питат Борисов какво мисли. Не мислел. По тоя повод, де… В по-широк план е само наше подозрение. Вика: „Не се интересувам от Атака!” И що ли да се интересува? Кой се интересува от съдбата на една салфетка, с която се е избърсал? Никой, нали? Освен това, тук става дума за бизнес. Имало е нужда от подкрепа, платена е. Нуждата е изчезнала, парите спират. Толкова е просто. Нема к’во да реве Сидеров като шотландско пони. Сега Янето е в ролята на салфетката: “Бойко като хакер разби мазната ни и гнила политика.”

Всичко може да свърши в родината, но помиярите никога!

„Светият” синод нещо се шунгави и не ще да даде списък на светите отци, за да им се отворят досиетата. Дедо Кирил Линкълна обяснил, че по закон на такава проверка подлежали религиозните общества, обаче БПЦ не била религиозно общество.

Не, църквата ни не е религиозно общество и всеки божи ден дава доказателства за това. Едно религиозно общество не се държи така, сякаш Бог не съществува…

„Това ли, вика дедо поп, е най-важният въпрос за обществото? Погледнете, вика, какво става с палежите на коли, с насилието между децата”…

Какво става, нищо особено… Светослав Петков, психолог в МВР, обяснява, че те щели да си отшумят от само себе си с времето. И го обяснил научно: „Това е форма на себеактуализация(!?) Някои от подпалвачите чрез огъня са решили съседските си проблеми или други проблеми, които имат с някои хора. Тоест те се опитват да се камуфлират зад бума от палежи, да останат анонимни”.

„Камуфлаж” е важна дума в тезауруса на психологическите науки. Или бъркам?

Сряда, 21 декември

Ало, пенсиите, чета по вестниците, че Дядо Коледа щял да работи само до 22 часа. Щото нали, децата трябва да си легнат. Но това е глупаво, щото пък втора детска възраст не заспиват толкова рано… Те даже хич не заспиват, ама да не почваме пак със сиромахомилството… Между другото, една добра страна на кризата е, че цените на Дядо Коледа доста са паднали. В Шабла например за посещение в дома искали 15 лева, в Балчик – 20, в Добрич 40. И понеже ви знам к’ви сте мискини, та веднага ви предупреждавам. Цените са за Дядо Коледа със Снежанка. Само Снежанка е от една до две пенсии. Та хич не си точете… зъбите.

Между другото, „Стандарт” съобщава: „Парното скача, но следващата зима”. Съобщавам ви го без да съм убеден, че ви засяга. Ще може да се каже като мине тая зима. Щото за разлика от пилците, пенсиите се броят напролет.

Ей, братя от последната възраст, с ясното съзнание, че в тоя макабрен контекст нема място за морбиден хумор, все пак не мога да не ви споделя. Австралийски учени от болницата “Конкорд” в Сидни изчислили, че Смъртта се движи със скорост от 0.8 м. в секунда (2.88 км. в час). И всеки, който иска да отложи срещата си с нея, трябва да ходи колкото се може по-бързо. Да! Походка със скорост 5 км. в час гарантирала живот до дълбоки старини.  Изобщо трябва така да се движите, дори и само да се разхождате, сякаш Тя е по петите ви. То, не, че не е де…

Сещам се за едно стихче от Недялко Йорданов:

Смъртчице любима, смъртчице добра,

вече е към края нашата игра.

Дълго ти ме дебна, дълго аз се крих.

Весело ми беше, хубаво ми беше,

но се уморих.

Често съм те лъгал, мила моя, знам.

Спри на оня ъгъл и ме чакай там…

Не, братя, няма да спре. В момента, в който паднете под 2.88 км. в час, дистанцията почва да се скъсява. Това е положението.

„Изпращат ни с музика” съобщава „Стандарт”. Пенсиите, вече не става дума за вас. На летище „София” наели трио от вокал, пиано и китара да свири в залата на заминаващите. Ужка само за празниците. Да, да…

Да, това е положението и само който не иска, той не го вижда. Германският икономист Марк Майнардус вика: „През отиващата си 2011-та българите обедняха както никога досега през последните 10 г. Тази картинка ще се наблюдава и през 2012. Макроикономическата ситуация в страната действително е стабилна, но нека погледнем на какво мизерно равнище е постигнат подобен баланс. По-тъжно стабилна може да бъде само тишината на гробищата!”

Тоя направо ни е пожелал Весела Коледа и Честита Нова година!!!

Четвъртък, 22 декември

Пешето Стоянов вика: „Сгреших като се върнах в СДС.” Но той се върнал не от жажда за власт, а заради безизходицата, в която се намирало СДС. „Това беше въпрос на дълг!”

„Когато човек наистина се срамува от това което е направил, той казва че това е било негов дълг.”

Навремето, когато в. “Труд” писа: “Петър Стоянов готов да стане лидер на СДС”, ние коментирахме: „Кога ли не е бил готов? Той е от онези винаги готови, които карат Хаджийски да каже, че партиите могат да останат без членове, но без готови за постове никога…” И сред самите седесари имаше разумни хора, които се опитаха да му кажат, че греши. Тогавашният шеф на младежкото СДС, забравил съм му името, направо му рече, че му е изтекло времето. Но Пешето откъде да знае?! Беше вече политически мъртъв, но го криеха от него.

Между другото, спомням си, че и съдбата му даде нишан. Като тръгна да обикаля организациите на СДС в страната, в Балчик стана един инцидент. Един от основателите на СДС в града видял Пешо Стоянов и починал. Инфаркт и на място. Но и до днес не е ясно как точно стана – видял Петър Стоянов и починал или като видял Петър Стоянов починал. „Стандарт” писа тогава, че би било “идиотско да се твърди, че Стоянов има каквото и да е отношение към смъртта на синия симпатизант”.  Но ние останахме на особено мнение.

Петък, 23 декември

Психологическа подготовка за Бъдни вечер. Подготовка за Коледа. Подготовка за Стефанов ден.

Бъдни вечер

Боже, за някой грях ръце всесилни повдигна Ти и мен наказа… Аз го знам и кой е грехът, де… Тъщата тръгнала да си пооправи кастанетите, щото едно ръбче и убивало. И в к’во да ги сложи, в какво, та ги замотала в парче вестник. После забравила и решила да запали печката. И ми пристига без кастанети. Което не ме натъжи чак толкова. Абе направо не й съчувствах колкото се полагаше… Знам, че не беше хубаво, но толкова е приятно да видиш тъщата обезоръжена. Щото тъщите, когато не са си сложили кастанетите, се срамуват да си отварят устата. В други случаи изобщо не се срамуват… И аз, естествено, пуснах някой и друг майтап за нейна сметка.

И какво става после?! На Бъдни вечер, от постни сърми, счупих горен зъб от дясната страна. А на мен дясната ми е силната. Просто нямам обяснение как стана. Ризон, лично съм го чистил! И затова го приемам като възмездие. От коледната пуйка успях да хапна само малко зеле, макар точно зеле да не ми се ядеше нея вечер…

А тъщата ме гледаше така, че нито за момент не се усъмних, че в Божественото действие принос имат и нейните молитви…

Винаги така става, когато човек много се готви. Може би така подготвен не трябваше изобщо и да пиша…

Айде, Весела Коледа и приятно посрещане на Новата година!

Прочети цялата новина

Свързани новини: